ОБОБЩЕНИЕ:

Владимир Радев се помина скоропостижио двадесетина години по-късно и в София му бе устроено голямо погребение както от страна на македонската емиграция, тъй и от ред други столични и обществени среди. (То намери отзвук и в някои от тогавашните ни вестници.)

Владимир, както вече знаем, бе по-големият брат на Симеон Радев. След доста дълга, напрегната и бляскава служба по нашето национално-просветно дело под турско като български учител, главен учител и училищен инспектор в Македония (и то, с едно първоначално изключение в Охрид, все в центрове, където се водеше усилена борба – на север срещу дръзкото проникване, чрез подкупи и тероризъм, на сръбската пропаганда; на юг срещу все още осезаемото влияние на Гръцката патриаршия, поддържано съшо и чрез насилия, особено след въстанията), Владимир бе дошъл при родителите и брата си в София само няколко години по-рано. Макар неминал през казарма, а и в по-напреднала възраст, при обявяването на войната той също се записа доброволец. Нека отбележа, че в последните години, жител на столицата, и по-точно като началник-отдел в едно от малкото тогава наши министерства, той си бе създал вече добра известност в някои среди и тук. Оттам, види се, поради познатия му такт, бърза схватливост, организаторско-делова способност и една налагаща се естествена авторитетност, която се излъчваше и от внушителната му и привлекателна фигура (той е бил, особено в младините си, признат хубавец), Владимир Радев бил назначен на служба от дивизионно значение. Доколко тази служба е била и по същество важна и отговорна и как Владимир се е справил с нея, личи от цитираните по-горе характерни в това отношение извадки от поменавания, релации, телеграми, дневници.

За жал, поради ограничените рамки и на последния, втори том от "История на Македоно-Одринското Опвлчение", в който също трябваше да се даде предимство на много от преките военни операции и съсредоточения (а може би и поради недосъбрани, недоуредени или пропаднали материали), не успях да открия по-конкретни сведения за дейността на Интендантската рота и нейния командир в следващите, най-тежки седмици от недоподготвената война в 1913 г.: от края на юни до първата декада на август, когато опълчението бива изтеглено в София и разпуснато. Да се надяваме, че не всички необнародвани неща от архива на опълчението са окончателно пропаднали.

Но и без това целта на това малко родово-историческо отклонение е по-друга. Мисля, че приведеното, макар далеч непълно, дава достатъчно да се разбере как си е изпълнил дълга във войната за националното ни обединение и какъв реален принос е дал в материалната основа на нейния ход първородният син на дядо Трайче Радев, Владимир.

(Третият, най-малък син на дядо Трайче Радев, Христо, бе най-злочест. Очакващ с трепет идването на българските части, но узнал за тяхното спиране на Вардар, той едва успял да спаси живота си: отначало от яростта на турците, после и още повече от гнева, подозрителността и свирепо развилнялата се мъст на сърбите, стъпили в Ресен като завоеватели наготово повече от ден след като градът е бил освободен от местната българска чета. Две години и нещо по-късно обаче, през Световната война, подобно на старшите си братя, и Христо Радев ще се включи като доброволец в българската войска.)
 
[Previous]
[Back to Index]