Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г., Спас Ташев

Въведение

Проблемът за българската културно-просветна политика като елемент на българското държавно присъствие във Вардарска Македония през периода 1941-1944 г. е бил обект на разглеждане единствено от скопската историческа школа. Най-обстойни, макар и тенденциозни, са разработките на д-р Растислав Терзиоски. [3] Съвсем бегла информация може да се намери още в нелегалния македонистки проюгославски комунистически печат през периода 1941-1944г. [4], в някои изследвания на доказани сърбомани [5] или в югославската мемоарна литература и т.н.

 По времето на комунистическия режим в България най-подробни бяха мемоарите на Цола Драгойчева, но и те страдаха от тенденциозно партизиране и премълчаване на редица факти с цел да не се подрони "авторитета" на БКП. [6] След 10 ноември 1989 г. проф. Добрин Мичев публикува разработката "Антифашистката борба във Вардарска Македония 1941-1944 г." [7] Заслужават да се отбележат и трудовете на Димитър Йончев "България и Беломорието" и на Димитър Минчев "Българските акционни комитети в Македония - 1941 г." [8] Така или иначе, проблема за културно-просветната политика на Царство България към Вардарска Македония през 1941-1944 г. задълбочено и обективно не е изследван, а точно той е един от елементите за разкриване на истинските механизми на поведение на българската държава. Всички данни в предлаганата разработка са засечени и напълно или над 90% съвпадат с цифрите, публикувани от д-р Р. Терзиоски. Това е направено единствено с цел да се избегнат излишните пререкания със скопската историческа школа. Защото "братята дори да се карат, пак си са братя".

 При цитиране на извори от български произход навсякъде съм запазил автентичния правопис. Желая специално да подчертая, че изхождайки от разбирането си, че сегашната писмена норма в Скопие представлява трета регионална форма на говоримия български език, аз не съм си позволил да отдиалектизирам скопските извори и да ги поднасям на литературен български. Единствената лека промяна е нормализирането на тази норма към фонетичното звучене на местния диалект и представянето му със съвременната книжовна българска азбука. В скоби съм посочил думите от диалектен и най-вече от чужд произход, изкуствено и тенденциозно вмъкнати в българския македонски език. [9] С този си подход практически доказвам липсата на отделен от българския самостоятелен македонски език, който макар и да не е характерен за нито една от говорните области у нас, е разбираем например колкото в Пиринска Македония, толкова и в Добруджа.

 Много добре разбирам, че от чисто политически съображения предлаганата разработка и цитираните в нея факти няма да се харесат на част от представителите на съществуващия до 1989 г. режим или на тези фактори у нас и в чужбина, за които той днес е изгоден. На своите марксистки критици ще припомня думите на В. Ленин: "Войната е архипъстро, разнообразно, сложно нещо. С общ шаблон към нея не бива да се подхожда... Дори в една империалистическа война може да има национално-освободителни, прогресивни елементи."
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


3. д-р Растислав Терзиоски, Денационализаторската дейност на бугарските културно-просветни институции во Македония, Скопйе 1974, с. 425.

4. Народен глас. Орган на Прилепската партиска организация во НОВ 1941-1943, Скопйе 1990, с. 305.

5. Йован Павловски, Суденята како последен пораз, Тетово 1977, с. 392; д-р Велимир Брезоски, Ослободителната война во Македония во 1943, Скопйе 1971, с. 413 и др.

6. Цола Драгойчева, Такава е истината, София 1981, с. 128.

7. сп."Македонски преглед, кн. 2, София 1995.

8. Димитър Йончев, България и Беломорието (октомври 1940 - 9 септември 1944 г.). Военнополитически аспекти, София 1993, с. 198; Димитър Минчев, Българските акционни комитети в Македония - 1941 г., София 1995, с. 160.

9. Под названието "български македонски език" разглеждам диалектната скопска писмена норма и смятам за излишно нейното представянето на литературен български, неправилно наричано от някои "превод". Подобен подход до сега е прилаган от ст.н.с. Тодор Балкански в своя труд "Никола Вапцаров, България и българите", В. Търново 1996, с. 94. Тъй като скопските извори, поднесени на непопулярния у нас македонски вариант на караджицата, затрудняват масовия читател, ги представям фонетично.