ПРЕДГОВОР

Събитията на Балканите, свързани с германското нападение на 6 април 1941 г. срещу кралска Югославия, последвано от нейното бързо разпадане, никога не са били обект на обективен всестранен анализ преди завършекът на студената война в края на 80-те и началото на 90-те години. Поради тази причина интересуващите се от този проблем бяха принудени сами да правят своите заключения на базата на дълбоко идеологизираните не само източни, но и западни издания. Липсата на подобен обективен анализ стана предпоставка световното обществено мнение не само да не бъде подготвено да реагира срещу зверствата при избухването на югоконфликта и повторното разпадане на Югославия, но и да бъде заблуждавано и в една или друга степен повлияно от изключително активната югославска пропаганда в чужбина.

 С оглед на тези факти трябва да се има предвид, че съвременната политика на западните държави към Балканите до голяма степен се изгражда на базата на съществуващите до този момент западни разработки. Разбира се, поради допуснатите не малки грешки, се проявява интерес към всякакъв вид нова информация, пристигаща от нашия регион.

 Твърде показателни в тази насока са публикациите по македонския въпрос на изследователя от Амнести Интернешънъл Хю Поултън . През 1991 г. той пише: "Про-българското чувство означавало нещо за партизаните и югославското комунистическо съпротивително движение, водено от Тито, първоначално малко трудно си проби път в Македония, но това положение се промени след посещението в Скопие на титовия помощник Вукманович-Темпо и след края на 1943 г. партизаните увеличиха популярността си в резултат на българските репресии, които отчуждаваха населението. През 1944 г. българските войски започнаха да отстъпват пред партизаните и през септември 1944 г. в България се смени системата и се присъедини към победените държави. Българската окупация през 1941-1944 г. унищожи илюзиите на мнозина, макар и не на всички югославски македонци и там остана про-българско чувство". [1]

И този до известна степен обективен анализ е повлиян от ширещата се на запад югославска литература и липсата на български източници. Самият предговор е написан от небезизвестния бивш югославски комунист Милован Джилас. Поради тази причина съдбата след 1945 г. на лицата с българско етническо самосъзнание във Вардарска Македония почти не е разгледана.

 Съвсем друг е резултатът в издадената през 1995 г. от същия автор книга "Кои са македонците". В нея Хю Поултън, освен югославски, е ползвал макар и все още малкото български източници, издадени у нас след демократичните промени през 1989 г. и чрез представянето и на българската гледна точка и фактология е направил един значително по-обективен анализ на македонския въпрос. [2]

 Подобни резултати още повече задължават българските историци и общественици да разработят обективно доскоро премълчаваните периоди и събития от нашата история. По този начин те не само че ще отхвърлят като необосновани сърбоманско-македонистките фалшификации, но по-важното е, че ще съдействат за едно правилно формиране на чуждестранното обществено мнение по македонския въпрос. А това неминуемо ще допринесе в една или друга степен за подкрепа на българската кауза в странство.

[Next]
[Back to Index]

1. Hugh Poulton, The Balkans, Minorities and States in Conflict, London 1991, p. 48-49.

2. Hugh Poulton, Who are the Macedonians, London 1995, p. 116-119, etc.