Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г., Спас Ташев

7. Проблемът за идеологията и българската културно-просветна политика в Македония.

Едва ли има дори и малък паметник на югославски партизани на територията на Вардарска Македония, където да не пише, че героите са зверски избити от "бугарските фашистички окупатори". Този термин присъства и в почти всеки брой на официоза в. "Нова Македония", макар че от разглежданите събития ни делят повече от 50 г. Тъй като по подобен начин и днес се създава омраза към всичко българско, налага се да се направи един анализ на идеологическата окраска на българското държавно присъствие в Македония през 1941-44 г.

 По време на Втората световна война България е съюзник на Германия и естествено това дава отражение на политическия живот. В България постоянно има немски политически и военни представители, които влизат във взаимодействие с българските власти, дават им се официални приеми, устройват се тържества, на които присъства свастиката. Освен това в рамките на съществуващото многообразие възникват и организации, които в една или друга степен взаимстват от национал-социалистическата идеология. Такива организации действат и на територията на Вардарска Македония. Да се отрича тяхното съществуване просто е нелепо. Но също така е нелепо, без каквито и да било аргументи, тези неправителствени по своята същност организации и тяхната идеология да се представят като официална държавна политика.

 През май 1945 г. в Скопие е изправен пред македонисткия съд бившия управител на Скопска област Димитър Раев. Ето какво е записано в протоколите на съда по отношение на провежданата културно-просветна политика: "За он(ов)а що треб(в)аше да се говори на собранията яс направив еден концепт со следниве заглавия: кратка история на Бугария: а) Първото бугарско царство, б) Второто бугарско царство, в) Третото бугарско царство. Ослободителни борби: востания во Бугария и востания во Македония. Ослободуваньето во 1878 година. Борби за обединуванье во 1912 и 1913, 1915, 1918 година. Юнскиот договор и иденьето на бугарската власт во Македония - що направила до сега бугарската власт во Македония." [47] Никъде в съдебните протоколи не е записано, че българската държавна власт е имала за цел да отвърждава национал-социализма. Още по-характерно в тази насока е казаното от инж. Димитър Чкатров пред македонисткия съд:

 "Председателят: Каков беше вашиот став кон фашистичка Германия?

  Чкатров: Сметавме дека со нейзина помош Македония се сдоби со своята долгоочекувана слобода.

  Председателят: Само то(в)а (ли)?

  Чкатров: Само то(в)а. Ние не я прифакявме политиката на фашизмот - имавме своя програма и свое ученье." [48]


 Именно поради тази причина при внимателния преглед на документите на българските държавни институции в Македония, например репертоара на Скопския народен театър, никъде не се забелязва не само пропагандиране, но каквато и да било съпричастност към фашизма.

 Съвсем по друг начин стоят нещата сред сърбо-македонистите. Така например в органа на Прилепските комунисти "Народен глас", бр. 5, 1942 г. пише, че българската власт е по-лоша от тази на кралска Югославия: "па до ден денеска, кога се слави годишнината от ослободувайнето, живото во Македония не само шо не се поправи, ами стана многу по-лош". [49] В същия брой югокомунистите заявяват, че не трябва македонците да ходят "по високите планини и ду(л)боки долища на Сърбия, борейки се против своите интереси и против своите бракя (б.а.)." [50]

 Трябва да се подчертае, че здравите български сили в Македония много добре разбират зависимостта между комунизма и сърбо-македонизма. Това личи от защитната реч на инж. Димитър Чкатров пред съда в Скопие през 1945 г.:

 "Обвинителят: Зощо беше потребно вооружуваньето на населението? (Чрез този въпрос самият обвинител признава, че българската власт е имала доверие в македонското население и е смятала, че с раздаването на оръжие то ще я брани, а не да се бори срещу нея, б.а.)

  Чкатров: То треб(в)аше да биде подготвено во (в)секой момент со оружие да се спротивстави на сръбското влияние.

  Обвинителят: Дали под сръбско влияние вие подразбирате влияние на комунистичкото ученье?

  Чкатров: Идеята на комунизмот во Македония я шире(х)а главно оние, що бе(х)а под сръбско влияние.

  Обвинителят: Според то(в)а, вие стававте знак на еднаквост мегю сръбското влияние и комунистичкото ученье?

  Чкатров: Да, во повекето случаи - да!" [51]

 Имено в този аспект трябва да се разглеждат идеологическите проблеми във Вардарска Македония не само през 1941-1944 г., но и днес.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]


47. Й. Павловски, Суденята... , с. 102. Едва ли точно тази диалектна форма са използвали подсъдимите. Много от тях, като например бившия кмет на Охрид Илия Коцарев, и на съдебния процес, и в затвора, и след освобождаването си са разговаряли единствено на литературен български език. За сега обаче не разполагам с по-автентични документи.

48. Пак там, с. 347.

49. Народен глас... , с. 61.

50. Пак там.

51. Й. Павловски, Суденята... , с. 346-347; Връзката между комунизма и сърбоманството се признава и от някои македонски комунисти: "Во върска со разговорите за формиранье отреди на теренот Порече во август 1941 г., ми рече (Бруно Шикич, б.а.): "Уще тогаш предложив на Шаторов дека постоят (сърб. - съществуват) услови за формиранье на партизански отреди во Порече..." Шарло отговори, дека на той терен люгето (диал. - люде) се чувствуват како сърби и дека (в)секоя вооружена акция на той терен бугарските власти ке я третират како големосръбска... и работата на нашата партия ке биде окарактеризирана како големосръбска". (Стиле Милевски, Секяваня 1941 - 1944, Скопйе 1994, с. 40)