Културно-просветната политика на България във Вардарска Македония, 1941 - 1944 г., Спас Ташев

Заключение

За осъществяването на своята културно-просветна политика във Вардарска Македония през периода 1941-1944 г. Царство България отделя сумата от 662.032.941 лв. От тях 442.171.820 лв. или 66,8 % са изразходвани през 1943 и 1944 г. [52] , т.е. след завършека на Сталинградската битка (2 февруари 1943 г.), която (условно) се приемаше от бившата комунистическа историография за преломна в хода на Втората световна война. [53] При това положение на българското правителство е било ясно, че по всяка вероятност България няма да може да задържи новоосвободените територии. Независимо от това средствата са били изразходвани, защото на тях се е гледало като една дългосрочна инвестиция, предназначена за българи, която ще дава дивиденти в следвоенния период.

  Общо към новоосвободените земи през същия този период са насочени 44.316.000.000 лв. което съставлява 42 % от държавния бюджет и значително надхвърля относителното участие на приходите от Македония в българското народно стопанство. Българите от старите предели на страната понасят редица материални лишения, за да могат техните новоосвободени братя в Македония да се включат пълноценно в общобългарския национален живот. Поради тази причина още по-голям е грехът на тези национално-нихилистични сили в България, които останаха чужди на народните стремления и след 22 юни 1941 г. се заеха по чужди директиви не само да рушат България, но и да унищожават хилядолетното българско народностно единство. [54]

  Изнесените данни недвусмислено говорят, че това не е окупационна политика, а проява на държавническа загриженост за стопанското и културно издигане на един освободен български край. По тези показатели българското държавно присъствие във Вардарска Македония през 1941-44 г. коренно се отличава не само от кралския югославски колонизаторски режим, но и от установения след 9 септември 1944 г. в Скопие подобен на него неоколониален сърбоманско-македонистки комунистически режим. Обективният читател сам ще прецени на чия страна е историческата истина.
 

инж. Спас Ташев

[Previous]
[Back to Index]


52. д-р Р. Терзиоски, Денационализаторската... , с. 315-316, приложение 202. Д-р Терзиоски е пропуснал да включи сумата за Скопския университет.

53. За отзвука на Сталинградската битка във Вардарска Македония показателни са следните спомени: "Опколуваньето (сърб. - обкръжаването) и унищуваньето на германската армия к(р)ай Сталинград го промени мисленьето и к(р)ай бугарофилите... Имаше случаи, кога македонски войници, кои бе(х)а на отслужуванье во бугарската войска, може(х)а да чуят от своите офицери: "Вие ке бидете пак под Югославия". (С. Милевски, Секяваня... , с. 76 и 126)

54. След 1956 г. у нас упорито се криеха думите на Георги Димитров: "В България беше разгърнато едно мощно прогресивно македонско движение в името на правото на самоопределение на македонския народ като самостоятелна нация, което намери най-енергична поддръжка в нашата партия (б..а.)."; Пети конгрес на БКП, Стенографски протокол, София 1949, с. 191.