33
УСИЛИЯТА НА ЮГОСЛАВСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ ДА ОВЛАДЕЕ МАКЕДОНСКИТЕ БЕЖАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ (9 септември 1944 г. - юни 1946 г.)
Проф. д-р Добрин Мичев
След 9 септември 1944 г. БРП (к) и ЮКП, правителствата на България и Югославия се ориентираха към политика на добросъседство и приятелство. В тази насока бяха предприети редица стъпки за уреждане на междупартийните и междудържавните отношения и особено за разрешаването на македонския въпрос. Югославската страна обаче използуваше своето благоприятно международно положение, за да упражнява непрекъснато политически натиск върху ръководството на БРП (к) и правителството на Отечествения фронт за отстъпки по македонския въпрос. Възприели позицията на Комунистическия интернационал за т. нар. „македонска нация” и югославския подход за разрешаването на македонския въпрос в рамките на новата федерална македонска държава в границите на ФНРЮ, БРП (к) и правителството направиха важни компромиси пред ЮКП и Югославия, като признаха населението в Пиринска Македония и македонските бежанци в България като част от „македонския народ”, задължиха се да работят за внедряването сред тях на „македонско” национално съзнание и за обединяването им с HP Македония.
Независимо от македонистките позиции на БРП (к) и направените сериозни политически отстъпки югославското ръководство предприе редица стъпки, за да ускори процеса на денационализация на населението в Пиринска Македония и на бежанците. То реализира многобройни опити, и то не безуспешни, директно или чрез Временното представителство на HP Македония в София, да овладее бежанските организации и да ги подчини на своите националистически цели. В това отношение бяха използувани както грубият политически натиск, така и инспирирането на фракционна дейност на отделни дейци в тези организации, прекият административен натиск, шантажът и пр. Проблемите, свързани с усилията на ЮКП да овладее македонските бежански организации в България след 9 септември 1944 г. до средата на 1946 г., досега не са били предмет на научно изследване. В голяма степен за това влияеше забраната на политическата конюнктура на тоталитарния режим.
33
както и недостъпноспа до документалния материал. Използувайки архивни и други източници от Централния партиен архив (ЦПА) на ВПС на БСП и Архива на МВР (АМВР), както и печата, авторът е направил опит да разкрие различните форми на натиск на югославската страна върху българското партийно и държавно ръководство и отделни дейци на бежанските организации в България, фракционната дейност вътре в тези организации, направените отстъпки, да покаже някои персонални отговорности и пр.
* * *
След 9 септември 1944 г. по инициатива на БРП (к) бяха положени много усилия за организирането и превъзпитанието на македонските бежански маси в България. Така още на 17 септември 1944 г. група дейци в София се събраха на конференция. Хр. Калайджиев - член на БРП (к) и дългогодишен деец на македонското освободително движение - говори за необходимостта от приобщаването на бежанските организации към политиката на партията и правителството по македонския въпрос, както и към федералната македонска държава. В този дух се изказаха и П. Шатев, П. Шанданов, А. Динев и Ст. Аврамов, като Шатев предложи да се създаде Временен народоосвободителен комитет. Това предложение беше отхвърлено като неотговарящо на традициите и се реши да се създаде временен комитет на македонската емиграция в България.
На 18 септември в салона на Военния клуб бе проведено събрание на представители
на бежанските организации в столицата. Беше решено да се разпусне Националният
комитет на македонската емиграция в България и на негово място да се образува
Временен инициативен комитет. В него влязоха Хр. Калайджиев, Т. Делииванов,
д-р Хр. Далкалъчев, д-р Хр. Тренчев, Б. Димитров, Г. Саракинов. Б. Михов,
Г. Денишев, Ф. Тодоров, Д. Динев, Кр. Чудов, Н. Константинов и П. Влахов.
За председател на комитета беше избран Г. Саракинов, подпредседател Хр.
Калайджиев и за секретари Б. Михов и Г. Денишев. Този комитет иззе архивата,
касата и инвентара на НК на македонската емиграция в България и обяви бившето
ръководство начело с ген. Б. Николов за разпуснато. Със заповед № 138 от
21.09.1944 г. на МВР новото ръководство беше утвърдено и се зае с работа.
То си постави за задача да разпространява „идеята за македонска нация”
сред бежанците на HP Македония, да събира помощи за населението във Вардарска
Македония, да подготвя и агитира преселване на бежанците, да води борба
против “великобългарския шовинизъм”, да популяризира сближението между
България и Югославия [1]. Беше публикуван апел към
1. ЦПА, ф. 214. оп. 1, а. е. 570, л. 3-4; ЦДА НРБ, ф. 28, оп. 1, а. е. 625, л. 4; в. Отечествен фронт. бр 20 от 29 септември 1944 г.
34
бежанците да образуват временни комитети в братствата, които да свалят съществуващите “върховистко-фашистки ръководства” и да организират и ръководят дейността на емиграциите. [2]
На 11 декември 1944 г. се проведе заседание на Македонския научен институт. Беше преценено, че управителният съвет се състои от „прононсирани фашисти” и бе избрано ново ръководство. В него влязоха Дим. Влахов, проф. Д. Силяновски, Вл. Поптомов, Г. Кулишев, Г. Саракинов, проф. П. Тошков, Ел. Драмалиева, П. Делирадев, Д. Томчев, д-р Г. Узунов, Йор. Анастасов и Ст. Шарланджиев. То си постави за задача научно да разработва македонския въпрос, да популяризира националноосвободителните борби на македонските българи, да приобщава бежанските маси към HP Македония, да внедрява “македонско” национално съзнание сред бежанците, да ратува за утвърждаването на „македонската нация”, да работи за “македонското единство”, да съдействува за развитието на “македонския” език и култура и пр.
Инициативният комитет на македонските братства в България и новото ръководство на МНИ обаче не бяха признати от Скопие. [3] Поради това наскоро беше образувано Временно представителство на HP Македония, което стана без знанието на комитета. Затова, отчитайки нуждата от контакти с HP Македония, той прие „свършения факт” и включи свой представител да участвува в неговите заседания. [4]
Още със създаването на Временното представителство то започна енергична
борба против Инициативния комитет на македонските братства, за да постави
под свое влияние и ръководство македонските бежански организации. То претендираше
за монопол върху тези организации, третирайки техните членове като част
от „македонския народ”. Представителството имаше официално прогласени функции
да поддържа контакти с българските държавни органи и партиите, както и
с отделни лица по проблеми, засягащи HP Македония. Въпросите от организационен,
политически и финансов характер, засягащи бежанците в България, бяха от
компетентността на комитета. Но членовете на представителството не се съобразяваха
ни най-малко с това и започнаха да се месят грубо във всичко, за да подчинят
комитета и института на своята власт. Те дори поддържаха преки контакти
с отделни братства в София и провинцията, даваха им указания и директиви,
събираха пари и
2. ЦПА, ф. 214. оп. 1, а. е. 570, л. 48-49.
3. В. Работническо дело, бр. 4 от 21 септ. 1944 г.
4. ЦПА, ф. 214, on. 1, а. е. 570, л. 48-49.
35
пр.; работеха най енергично за реализиране инструкциите на Св. Вукманович-Темпо и на Л. Колишевски за незабавното присъединяване на Пиринска Македония към HP Македония; водеха широка пропаганда за заминаването на специалисти из средата на бежанците на постоянна работа в HP Македония и т. н. [5] По внушение на ръководителя на Временното представителство в София К. Мильовски секретарят на представителството Ас. Чаракчиев подготви проект за резолюция за първата свободна областна партийна конференция в Горна Джумая (Благоевград), насрочена за 22 октомври 1944 г. В нея се прокарваше искането за незабавно присъединяване на Пиринска Македония към HP Македония. И само бързата намеса на ПБ на ЦК на БРП (к) осуети приемането на тази националистическа и антибългарска резолюция от конференцията.
Остър спор между комитета и представителството избухна по въпроса за органа на комитета в. “Македонско знаме”, след като правителството отклони направеното предложение за издаването на в. „Илинден”. Временното представителство настоя в редакцията да вкара своите хора Мих. Сматракалев и Анг. Динев и да вземе вестника под свой контрол и ръководство. [6]
Особено безскрупулно беше поведението на членовете на представителството
Г. Деспотов, Г. Абаджиев, Ст. Нанов и др. по отношение на Македонския научен
институт и стопанството на Македонския дом и кино. Те ги третираха като
собственост на HP Македония. Затова с помощта на войници и офицери от бригадата
„Гоце Делчев” заграбиха Македонския дом и помещенията на МНИ. Чрез груби
фалшификации те се помъчиха дори да овладеят ръководството на института.
[7] Така Временното представителство през главата на
комитета поиска от МВР да утвърди за ръководство на МНИ П. Шанданов. Г.
Деспотов и Ст. Нанов заедно с фалшив протокол на фиктивно заседание на
института. От своя страна обаче комитетът представи своя листа. Членове
на представителството взеха тази листа, включиха в нея свои доверени хора
и успяха да я заверят пред НК на Отечествения фронт. Заверката в МВР обаче
беше осуетена
5. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 298, л. 1-2. Тази агитация обаче не даде някакви реални резултати. С писмо от 8.XI.1944 г. до Г. Димитров регентът Т. Павлов помоли да осъществи „една своя мечта” - да се отзове на поканата на югославски и македонски дейци да заеме поста председател на Академията на науките в Македония. ЦПА, ф. 146, оп. 4, а. е. 261, л. 2-6. В края на декември 1944 г. Т. Павлов замина за Скопие, където прочете свои лекции. В. Отечествен фронт, бр. 711 от 24 дек. 1944 г.
6. ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 48-49.
36
от комитета. [8] По този начин фактически Временното представителство се стремеше да установи двувластие и до играе ръководна роля сред бежанците. Затова Хр. Калайджиев се обърна на 19.12.1944 г. с писмо до министъра на вътрешните работи А. Югов и отделно с писмо до ЦК на БРП (к), в които настоя да се намесят “и се уреди това ненормално положение с ръководството на емиграцията”.
На 4 и 5 февруари 1945 г. в София се състоя Първият конгрес на македонските бежанци в България. На него присъствуваха 185 делегати от 55 братства, както и делегация от Скопие, ръководена от П. Шатев. Работата на конгреса премина в духа на неправилните постановки на БРП (к) по македонския въпрос - признаване на „македонската нация” и на „македонския език”, прогресивния характер на създаването на HP Македония, възхвала на националната политика на Тито при решаването на македонския въпрос във ФНРЮ и пр. На конгреса Временното представителство направи опит да овладее ръководството на бежанските организации. В него то обаче успя да включи само група, съставена от Ан. Динев, В. Ивановски, Ст. Нанов и Г. Абаджиев. За председател на новото ръководство беше избран Хр. Калайджиев, а за секретар Г. Абаджиев. [9]
Под ръководството на злостния българомразец М. Зафировски - сътрудник в югославската легация в София - тази група започна решителна борба против Хр. Калайджиев и останалите членове на ръководството. Те ги обвиниха, че били “великобългарски шовинисти”; че пречели да се разгърне широка дейност сред бежанците и т.н., и водеха против тях яростна фракционна борба. Постепенно Националният комитет на македонските братства се превърна в център за борба против БРП (к) и България, което криеше сериозни опасности. [10]
На 19 април 1945 г. членовете на Националния комитет успяха да свикат
в Македонския дом събрание на комунистите от братствата в столицата, за
да се обсъди дейността и поведението на Хр. Калайджиев. Фракционерите Деспотов,
Нанов и Абаджиев обвиниха председателя на комитета във “фракционна дейност”.
На събранието стана ясно, че те се стремят да изключат Калайджиев от партията,
понеже не
8. ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 588, л. 2 и следв.; в. Отечествен фронт № 131 от 9 февр. 1945 г.; № 132 от 10 февр. 1945 г.
9. В. Работническо дело, № 119 от 6 февр. 1945 г.; в. Изгрев. № 101 от 6 февр. 1945 г.; в. Отечествен фронт. № 128 от 6 февр. 1945 г.; ЦДА НРБ, ф. 847, оп. 10, а. е. 1, л. 136; ф. 28, оп. 1, а. е. 117, л. 1. Свикването на конгреса беше внушено на Хр. Калайджиев по време на неговото посещение в Скопие на 28-30 дек. 1944 г., на което да се избере проскопско ръководство.
10. ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 48-49.
37
провеждал в ръководството на бежанските организации линията на БРП (к) по македонския въпрос, и изцяло да се наложат в това ръководство. Въпреки присъствието на представителя на ЦК на БРП (к) Иван Масларов на Хр. Калайджиев беше наложено наказание “строго мъмрене с порицание”. [11]
Продължавайки атаката си срещу Хр. Калайджиев и други членове на Националния комитет на македонските братства, фракционерите се помъчиха да ги злепоставят пред ЦК на БРП (к). Така на 12 юни 1945 г. Г. Абаджиев и Мих. Сматракалев се обърнаха с изложение до партийното ръководство, в което описаха положението сред бежанците в най-черни краски и хвърлиха изцяло вината за това върху председателя на Националния комитет. Много била изостанала работата на Националния комитет на македонските братства. Настояваше се да се свика национална конференция на македонците комунисти, пред които да се изясни линията на БРП (к) по македонския въпрос и да се поставят ясно задачите пред бежанските организации, произтичащи от нея. [12]
След Първия конгрес на македонските братства в България Националният комитет въпреки фракционната дейност на отделни членове се помъчи да активизира бежанските организации. Значителна дейност в политикопросветната дейност на братствата заемаше популяризирането на HP Македония и разрешаването на македонския въпрос в Югославия. Важна роля в това отношение играеше в. “Македонско знаме”, който започна да излиза на 16 юли 1945 г., както и органът на Македонския научен институт сп. “Македонска мисъл”. В програмната си статия в. “Македонско знаме” декларираше, че ще ратува за утвърждаване на “Македонското” национално съзнание сред бежанците в България и ще работи за приобщаването им за решаването на “Македонския идеал”; за подпомагане на федерална Македония - първата клетка на македонската държавност и стожер на македонското единство” и пр. [13] Подобна беше и програмата на сп. “Македонска мисъл”. [14]
На страниците на в. “Македонско знаме” и сп. “Македонска мисъл” бяха
публикувани голям брой статии, в които се правеше пълна апология на “успехите”
на HP Македония и тя се представяше като „Пиемонд” за обединението на “македонския
11. Фракционерите бяха подготвили проекторешение за изключването на Хр. Калайджиев от партията и за изваждането му от ръководството на бежанските организации. ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 574, л. 9.
12. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 270, л. 7-8.
13. В. Македонско знаме, № от 16 юли 1945 г.
14. Сп. Македонска мисъл, 1945, № 1, стр. 3 и следв.
38
народ”. Така например Хр. Калайджиев след едно посещение в Скопие публикува статията „Братска среда”, в която подчерта, че българската делегация се е завърнала от HP Македония “още по-крепка във вярата, че македонското дело е поставено на здрави основи и че то се изгражда”. И той декларира: “Ние ще му служим с още по-голяма любов и преданост.” [15] Калайджиев възхвали работата на второто заседание на АСНОМ в Скопие, посочвайки, че то било “мощна демонстрация на кристализираното македонско съзнание, на едно силно развито македонско чувство, на наличието на оформилата се македонска нация, която иска да се самоуправлява и да има своя държава”. Според Хр. Калайджиев благодарение на своята правилна политика по македонския въпрос Тито станал “кумир на македонския народ”. [16]
В няколко последователни броя на вестника бяха поместени впечатленията на Коста Ламбрев от Вардарска Македония под заглавието “Една щастлива народна република”. [17] В няколко броя бяха публикувани и “пътните бележки” от HP Македония на Г. Абаджиев, в които федералната република се афишираше като стожер на „националното” обединение на “македонския народ”. [18] На страниците на органа на македонските братства в България се издигаха дори такива абсурдни лозунги като: “Македонецо, не забравяй своята родина, нейните борби и правото й да бъде свободна!” [19], като се втълпяваше на читателите, че родината на македонските българи не е България, a HP Македония.
Националният комитет на македонските братства направи немалко и за популяризиране
на тезата за “македонската нация”, за „македонския език” и култура. В тази
насока бяха обнародвани ред статии и изнесени множество сказки в столицата
и в провинцията. Така в статията “Македонската нация и българщината” Хр.
Калайджиев подложи на остра критика противниците на “македонската нация”,
наричайки ги “фанатизирани шовинисти”. Според него укрепването на “македонската
нация” изисквало да се води борба както против сърбизма, така и срещу българизма.
Приятелството и сближението с Югославия били възможни само върху базата
на признаването на “македонската нация”. Когато се спираше на македонските
бежанци обаче, авторът се объркваше още повече, като
15. В Македонско знаме, № 15 от 22 окт. 1945 г.
16. В Работническо дало, № 97 от 10 ян. 1945 г.
17. В. Македонско знаме, № 62, 63, 64, 65 от 23, 30.09. и 14.10.1946 г.
18. Пак там, № 46, 47 от 27 май, 3 юни 1946 г.
19. Пак там, № 56 от 5 авг. 1946 г.
39
посочваше, че “нацията” изпитвала „силното влияние на българщината” и не могла да влияе за определяне на националното съзнание на “македонците”. [20] Друг автор пък посочи, че “македонската нация” се била превърнала във “фактор за единството на южните славяни”. [21]
В статията “Македонски българи или македонци” се отхвърляха историческите аргументи на опозицията, че македонците са българи, и се прокарваше схващането на македонизма. Отправяха се голословни нападки срещу ония, които виждали зад „македонската нация” един чудовищен заговор на сърбизма срещу българщината. Според автора въпросът за „македонската нация” вече бил разрешен във Вардарска и Егейска Македония. „За македонската емиграция в България - се казваше по-нататък в статията - остава един въпрос: ще върви ли ръка за ръка с народа, от който е произлязла, или ще скъса с него, т.е. ще бъдат българи без политическото право на прилагателното „македонски”. [22]
Усилията на НК на македонските братства за насаждане на „македонско” национално съзнание сред бежанците обаче се натъкнаха на решителна съпротива. Според една констатация, на ръководството противниците на „македонската нация” представлявали „македонската реакция”, която издигала лозунга эа „независима Македония” и за правото на изява на българщината. [23] Затова те бяха заклеймени от страниците на в. ”Македонско знаме” като предатели на македонската кауза. [24] Но поради силната съпротива на македонските бежанци против ”Македонската нация” НК на македонските братства се побоя да постави въпроса за формирането на „македонско национално малцинство” в България, „защото - както писаха дейци на комитета - то е повече от ясно, че ще увиснем във въздуха”. [25] Комитетът беше противник на форсирането на процеса за насаждане на „македонско национално съзнание” сред населението в Пиринска Македония и сред бежанците, както и на присъединяването на Пиринска Македония към HP Македония. Причината за това беше, че се срещаше „решителната съпротива на масите”. [26]
Във връзка със съпротивата на бежанците против ”македонската нация”
и „македонския език” в. „Македонско
20. В. Македонско знаме, № 24 от 24 дек. 1945 г.
21. В. Отечествен фронт, № 150 от 3 март 1945 г.
22. В. Македонско знаме, № 77 от 30 дек. 1946 г.
23. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а.в. 298, л. 1-2.
24. В. Македонско знаме, № 15 от 22 окт. 1945 г.; № 34,36 от 4 март, 27 май 1946 г.
25. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 298, л. 1-2.
40
знаме” публикува на “македонски език” уводната статия “Нужен е скок над омагьосания кръг”. В нея с нескривана злоба се констатираше, че македонските бежанци в България не говорят на “македонски”, а на български език. И този “недостатък” им пречел да се приобщят към HP Македония, към нейната култура и език. Вестникът подлагаше на остра критика ония, които гледаха на въпроса за “македонската нация” като на празно “чешене на езиците”; препоръчваше на бежанците да се обърнат с лице към “македонския народ” и неговото развитие, да се усещат все повече активна част от него и да говорят на “македонски език”. Обръщаше се внимание, че със своето отношение към “македонската нация” бежанците съзнателно или несъзнателно служат “на великобългаризма”. Авторът на статията препоръчваше в бъдеще целият вестник “Македонско знаме” да се списва на “македонски език”, а ораторите на събранията на братствата да говорят на този “език”. “Впрочем - заключаваше статията - ние сме македонци. Ние имаме азбуката на славяните, съзнателен, здрав и народен патриотизъм, ще помогнем за културното развитие и за мира между балканските народи ... Ще вървим смело към него (бъдещето - б. м., Д. М.). с ясен поглед и пречистена душа от всякакви наслоения от миналото и политически зигзаги.” [27] В този дух беше и статията на Хр. Калайджиев “Македонската нация и българщината”. [28]
Във връзка с популяризирането на HP Македония, на “македонската нация”
и на “македонския език” Националният комитет на македонските братства и
Управителният съвет на Македонския научен институт устроиха в София и провинцията
серия от лекции. Така например на устроената в МНИ дискусия за “македонската
нация” доклад изнесе Хр. Калайджиев. Неговите “аргументи” обаче бяха остро
и убедително разкритикувани от Ангел Томов, Никола Манолев, ген. Вл. Кецкаров,
Павел Делирадев, Йордан Анастасов и др. Според едно донесение на отделение
5 на отдел „Б” на Държавна сигурност това били “един широк реакционен лагер,
в който се наредиха върли михайловисти, опозиционери, стари шовинисти,
меморандумаджии и за съжаление някои от членовете на партията (лъжекомунисти),
които все още плащат данък на великобългарския шовинизъм”. Те бяха остро
нападнати от Мих. Сматракалев, тъй като със своите изказвания защищавали
реакцията. “Вината” на Анг. Томов и останалите беше, че те
27. В. Македонско знаме, № 59 от 26 авг. 1946 г.
28. Пак там, № 24 от 24 дек. 1945 г.
41
решително отхвърлиха тезата за съществуването на “македонската нация” и на “македонския език” и доказаха с аргументи, че населението във Вардарска Македония, в Пиринска Македония и самите бежанци са българи и не съществува отделна “македонска нация”, че тази идея е хитра уловка на сърбизма, за да затрие българщината и да установи своето господство. [29]
В салона на Македонския дом в София на темата за “македонската нация” говориха Мих. Сматракалев и Кир. Николов. Те не жалеха прилагателните, за да възхваляват “македонската нация” и „македонския език” и култура. [30] Подобни лекции бяха изнесени и във Варна, Пловдив, Асеновград и др. [31]
На 20 юни 1946 г. Ас. Чаракчиев говори пред членове на студентската секция на Софийската македонска младежка организация, като възхвали HP Македония и „македонската нация”. Той вижда бъдещето на Пиринска Македония само в рамките на федерална Македония и призова младежите да опознаят „великото дело” на НРМ, да работят за повдигане на “Македонското национално съзнание” сред бежанците и населението в Пиринска Македония, да сочат перспективите в обединението на „македонския народ” с HP Македония. [32]
Във връзка с популяризирането на „македонската нация” и насаждането
на “македонско национално съзнание” сред бежанците Националният комитет
на македонските братства в България разви широка дейност за разпространението
на скопска литература и вестници. Бяха публикувани статии за Кр. Мисирков.
като идеолог на “македонската нация” [33] , за “македонския
буквар”, “звучния македонски език”, [34] за “македонската
култура” и за “македонския народен театър” като “огнище на македонската
култура”. Националният комитет поздрави гостуването на театъра в София
и възхвали “македонската култура и език”, HP Македония като “стожер” за
обединението на “македонския народ”. [35] Във възхвала
на скопските гости в столицата Мих. Сматракалев публикува статията „Голямо
културно събитие”. В нея той апелира да се заработи още по-енергично за
преуспяването на HP Македония, за създаването на още по-тесни връзки с
„македонския народ”, за обединението на Пиринска Македония с HP Македония
и
29. В. Знаме, № 255, 262 от 26 ноем., 4 дек. 1946 г.
30. В. Македонско знаме, № 49 от 17 юни 1946 г.
31. Пак там, № 19, 20 от 17, 24 ноем. 1946 г.; № 13 от 8 окт. 1945 г.; ЦДЛ НРБ, ф. 28, оп. 1, а. е. 625, л. 6; ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 10.
32. Пак там. № 51 от 1 юли 1946 г.
33. Пак там, № 39, 41 от 8, 22 апр. 1946 г.
34. Пак там, № 32 от 18 февр. 1946 г.
35. Пак там, № 53 от 15 февр. 1946 г.
42
отправи ругатни против всякакви прояви на „великобългарския шовинизъм”. Сматракалев характеризира HP Македония като „здравия Пиемонд за цялостното обединение на нашата татковина”, изрази възхищението си от македонския звучен славянски език”. [36] В. „Македонско знаме” съобщи за пристигането на първите книги в България на „македонски език” и прикани бежанците да ги закупят и четат. [37]
Наред с популяризирането на „македонската нация” и на „македонския език”, както и на обединението, НК на македонските братства извърши немалка дейност и за фалшифицирането на българската история и култура. Това обикновено ставаше при изнасянето на доклади или в статии в печата по повод на различни годишнини. В това отношение се посягаше на такива светли за българската история и култура събития и дейци като Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., делото на Г. Делчев, Я. Сандански, Н.Й.Вапцаров. Ант. Попов, Ат. Романов и др. [38]
През 1945 и 1946 г. братствата проведоха акция за събиране на помощи за населението в HP Македония. Така например до средата на 1945 г. бяха събрани различни помощи за 5 926 000 тогавашни лева - царевица, бензин, боб и др., а за 1945-1946 г. 150 тона царевица и др. на стойност 8 млн. лева. [39] НК на македонските братства обаче публикува декларация, в която се дистанцира от Охридското братство, което събра и изпрати един тон захар в Охрид като знак на благодарност за спасяването живота на двадесет и пет български военнопленници от германски разстрел. В декларацията се посочваше, че кметът на Охрид, който беше организирал тази високопатриотична акция на гражданите, нямал нищо общо с охридчани и бил проводник на „великобългарския шовинизъм”. [40]
В печата и чрез сказки се правеха опити да се популяризира необходимостта
специалисти от средата на македонските бежанци в България да заминат да
живеят и работят в HP Македония. Те трябваше да подпомогнат икономическото
и културното развитие на федералната държава. [41] Но
тази агитация не можа да даде почти никакъв резултат,
36. В. Македонско знаме, № 52 от 8 юли 1946 г.
37. Пак там, № 39, 42 от 8, 29 апр. 1946 г.
38. Пак там, № 2, 3 от 23, 30 юли 1945 г.; № 40, 43, 55 от 15 апр., 6 май, 29 юли 1946 г.
39. Пак там, № 1 от 16 юли 1945 г.
40. Пак там, № 2 от 23 юли 1945 г.
41. Пак там, № 12 от 1 окт. 1945 г.; ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 298, л.1-2.
43
понеже „почти никои не отиде” в HP Македония. [42] Тъй като в. „Македонско знаме” от средата на 1946 г. започна да публикува все повече материали на „македонски език” и те бяха изцяло в услуга на скопската просръбска кауза, неговият тираж чувствително спадна. Затова с окръжно № 18 от 4 декември 1946 г. Националният комитет заби тревога за съществуването на вестника и апелира към братствата да събират помощи. [43] Бяха заклеймени остро някои от братствата, като това във В. Търново, което отказа да получава в. „Нова Македония”, понеже членовете му не разбираха „македонския език”, на който се списваше - „една смесица от македонски говори и сръбския зик”, който населението не употребява. [44]
Фракционната борба в НК на братствата се засили особено в началото на 1946 г. Тогава Г. Абаджиев се оплака, че голяма част от бежанците не върви след Националния комитет и не подкрепя правителствената политика по националния въпрос. [45] Няколко дни след него Хр. Калайджиев посочи, че в организациите няма никаква дисциплина. В тях имало „сериозни домогвания”, за да се руши дисциплината, дори имало хора, които „заради Ивана са готови да намразят и Свети Ивана”. [46] Хр. Бонев изрази пък недоволството си от лошото организационно състояние на братствата: в тях имало хора, които „енергично философствуват, клюкарствуват, дезорганизират и сектантствуват”, вместо да се заемат с делова работа. [47]
Дейността на фракционерите в НК на македонските братства се ръководеше
и подпомагаше пряко от Скопие чрез Временното представителство в София.
При всеки случай на членовете на комитета, групирани около Хр. Калайджиев,
се гледаше отвисоко и с явно пренебрежение. Към тях се отнасяха с подозрение
и недоверие. Така например по време на заседанието на АСНОМ в Скопие в
края на декември 1945 г. Националният комитет не беше официално поканен
да изпрати свои представители. Когато въпреки това те пристигнаха, скопското
ръководство ги посрещна с явно недоволство. В разговорите, които Хр. Калайджиев
води с Л. Колишевски, Д. Влахов и др., те открито предявиха претенции бежанците
в България да се ръководят от Скопие. Л. Колишевски заяви, че HP Македония
повече няма да допуска да се внасят български
42. В. Македонско знаме, № 74 от 9 дек. 1946 г.
43. Пак там, № 74 от 9 дек. 1946 г.
44. Пак там, № 12 от 1 окт. 1945 г.
45. Пак там, № 23 от 21 ян. 1946 г.
46. Пак там, № 29 от 28 ян. 1946 г.
47. Пак там, № 53 от 15 юли 1946 г.
44
еестници, включително и в. „Работническо дело”, понеже “ще объркат акъла на македонците”. [48] Изобщо по време на тези разговори пролича желанието на скопските ръководители да издигнат китайска стена между Скопие и София.
На заседанието на АСНОМ Л. Колишевски заяви, че всичко, каквото излиза от бежанците в България, трябва да минава през Белград за Скопие, включително и материалната помощ, която бежанците даваха за Вардарска Македония. Той открито обвини бежанските организации и Националния комитет, че били „проводници на великобългарския шовинизъм”. [49] Когато на официалния прием делегацията на Националния комитет изтъкна в разговор с Тито, че идеята за „македонската нация” и „македонското национално малцинство” е твърде непопулярна и не се приема с одобрение от масите, той най-цинично заяви: „Дайте ми това население за две години, и аз ще го направя македонци.” [50]
Ръководството на македонските бежанци в България беше упрекнато, че не списва своя орган в. „Македонско знаме” и органа на Македонския научен институт сп. „Македонска мисъл” на „македонски език”, а на български. От него настоятелно се поиска езиково бежанците да се разграничат от българския народ и да се оформят заедно с населението в Пиринска Македония като „македонско национално малцинство”. Комитетът беше остро критикуван, че не е създал такава бежанска организация, в която повече да се чувствува „пулсът на Скопие”, а не на София; че трябва винаги „да се чувствува осезателно стремежът на населението от Пиринска Македония да се присъедини към HP Македония”. Според скопските ръководители за това пречели „хората с великобългарски чувства” [51]
За да откъснат македонските бежанци от българския политически живот,
да ги превърнат в своя „пета колона” и ги подчинят напълно на своето ръководство,
скопските управници предприеха нови стъпки. Те направиха опит да създадат
в София и провинцията организации на Югославския народоосвободителен фронт,
в който да се привлекат и македонските бежанци. Но Националният комитет
се противопостави решително на тази коварна инициатива, като провали и
този опит да бъде дезавуирана, откъсната и подчинена на интересите на Югославия
бежанската маса от българския народ. В организациите на
48. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 244, л. 1-3.
51. Пак там, ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 63-64.
45
Югославския народоосвободителен фронт останаха да членува само югославските поданици в България. [52]
В усилията си да отстрани неугодните му членове от Националния комитет на македонските братства в България sкопското ръководство не се спря и пред груби инсинуации и диверсии. Така например на 21 юли 1945 г. ЦК на ЮКП изпрати до ЦК на БРП (к) писмо, в което го информира, че михайловисти и протогеровисти се стремели да навлязат и овладеят бежанските организации в България. Според ЦК на ЮКП някои членове на Националния комитет били получили от „лондонския център” на протогеровистите „указания” да използуват братствата за свои политически цели. В съответствие с тези „указания” в Македонския научен институт влезли Г. Кулишев, П. Шанданов и др. [53]
През първата половина на 1946 г. ЦК на ЮКП предприе иов масиран натиск, за да овладее ръководството на македонските бежанци. Той упражни силно давление върху ръководството на БРП /к/, за да постигне един явен обществен интерес, все повече и повече усилващ се в полза на присъединяването на Пиринска Македония към HP Македония. Той настоя БРП /к/ да възприеме още по-крайни и нихилистични позиции по македонския въпрос, което да й даде възможност да пристъпи към самия акт на присъединението, т.е. да се признаят населението в Пиринска Македония и македонските бежанци като „национално малцинство” и да им се дадат съответните малцинствени автономни права.
И в това направление югославското ръководство не търсеше пътища за разбирателство
с БРП /к/, а се опираше на свои хора в България и на грубата намеса
на Й. В.Сталин, чрез които се стремеше да наложи своята линия. На 7 юни
1946 г. в Москва се проведоха разговори между Й. В. Сталин, Г. Димитров
и И. Б. Тито по македонския въпрос и южнославянската федерация. Сталин
похвали „по-гъвкавата” политика на югославското ръководство по македонския
въпрос и упрекна ЦК на БРП /к/, че се боял да даде автономия на „македонците”
в България. В една твърде императивна форма той препоръча на българската
делегация да се даде автономия на Пиринска Македония, като посочи, че с
нейното присъединяване към HP Македония не трябва да се бърза. Дотогава
трябвало да се работи за развитието на „македонско национално съзнание”
сред населението и сред македонските бежанци. [54]
52. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 244, л. 1-3.
53. Пак там. Необработени документи. Писмо на ЦК на ЮКП до ЦК на БРП /к/ от 21.07.1945 г.
54. Пак там, ф. 146, оп. 2, а. е. 18. Дневник на Г. Димитров 17 юни 1946 г.
46
Според едно изложение на „Отдел малцинствен” на ЦК на БРП /к/ от 18 юни 1946 г. югославската легация успяла да създаде около М. Зафировски, който се държеше крайно дръзко и провокационно към ръководството на БРП /к/, един кръг от хора кариеристи и без особен политически кредит и чувство за обществен кредит и обществена отговорност. Ползуващ се с пълното политическо доверие на Югославия, този кръг правел всичко възможно, за да застане начело на „македонския обществен живот” в България. Неговата цел била македонските бежанци и обществено-политическият и културен живот в Пиринска Македония да се ръководи от Скопие. Посочваше се печалният факт, че усилията на Хр. Калайджиев да сплоти дейците на македонските бежанци около знамето на БРП /к/ за общи действия „не са дали никакъв резултат”. [55]
През главата на ЦК на БРП /к/ в началото на 1946 г. по инициатива на проюгославски настроените дейци В. Ивановски, Мих. Сматракалев, Г. Абаджиев и др. в София се свика фракционна конференция на македонците комунисти. В. Ивановски изнесе доклад на тема „Актуални въпроси на Македония”. В него той констатира, че дейността сред бежанците „е силно намаляла и спряла”. Причините за това били липсата на идейно избистряне по македонския въпрос, на директиви от страна на ЦК на БРП /к/, както и на немарливостта на Националния комитет. [56] По-нататък докладчикът обърна внимание на необходимостта да се даде правото на „македонците” в България на „национално малцинство”. Той „обоснова” историческите корени на „македонската нация”, като подложи на груба фалшификация и изопачаване историята на българския народ. Ивановски настоя да се постави пред българските власти решително въпросът, че населението в Пиринска Македония и бежанците са „неразделна част от тази нация”. Разглеждайки въпроса за южнославянската федерация, докладчикът застана изцяло на югославското гледище. Той посочи, че присъединяването на Пиринска Македония към HP Македония е главното предварително условие за българо-югославското сближение. [57]
По време на конференцията беше избрана 9-членна комисия при Софийския
областен комитет на БРП /к/, която имаше за задача да активизира работата
сред бежанците и населението в Пиринска Македония. Фракционерите изпратиха
и изложение до ЦК на БРП /к/, в което настояваха да се свика национална
конференция на македонците комунисти, партийното
55. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 270, л. 9-10.
56. Пак там, л. 7-8; ф. 214, оп. 1, а. е. 475, л. 1.
47
ръководство да изясни своите позиции по македонския въпрос и да постави задачите на бежанските организации в България. [58]
Групата около В. Ивановски, Мих. Сматракалев и Г. Абаджиев пренесе своята дейност и в провинцията. Бяха изнесени редица доклади по македонския въпрос, в които изцяло се прокарваше югославското разбиране. Приемаха се и се изпращаха резолюции, в които се настояваше за обединението на Пиринска с Вардарска Македония и за малцинствени права на бежанците и населението в Горноджумайска област. [59]
Усилията на скопските ръководители да завладеят ръководството на македонските бежански организации в България и да го използуват за своите националистически и антибългарски цели се натъкнаха обаче на решителната съпротива на Хр. Калайджиев и други комунисти и отечественофронтовци. Те се противопоставиха решително на фракционерите да поставят бежанците под свое ръководство и контрол и да упражняват натиск върху БРП /к/. Хр. Калайджиев изпрати до Централния комитет на партията няколко изложения, в които обрисува интригите и намеренията на проюгославски настроените дейци, както и на скопското ръководство. [60]
За антибългарските действия на Временното представителство на HP Македония и за фракционната дейност в Националния комитет на македонските братства ЦК на БРП /к/ беше информиран и от „Отдел малцинствен”. [61] Както Хр. Калайджиев. така и И. Майер обръщаха внимание върху необходимостта от „намесата на партията, за да се отстрани лошото състояние на македонската емиграция”. Всички тези сигнали и предложения за голямо съжаление останаха без последствие. Партийното ръководство не можа да прецени трезво обстановката, да вземе енергични мерки за поправяне на положението, а отстъпи пред масирания югославски натиск.
За да нанесе удар върху онези сили на македонските бежанци и на населението
в Пиринска Македония, които отхвърляха решително югославските тези за „македонската
нация”, искането за обособяването на „македонско национално малцинство”,
които се противопоставяха на скопското ръководство
58. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 270, л. 7-8.
59. ЦДА НРБ, ф. 28. оп. 1, а. е. 625, л. 6; ЦПА, ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 10.
60. ЦПА, ф. 146, оп. 5, а. е. 298, л. 1-2; оп. 5, а. е. 270, л. 9-10; а. е. 244, л. 1-3; ф. 214, оп. 1, а. е. 570, л. 63-64.
61. Пак там, ф. 146, оп. 5, а. е. 270, л. 9.
48
за незабавното присъединяване на Пиринска Македония към HP Македония и виждаха в това изява на великосръбския шовинизъм, на 7 юни 1946 г. в София, Горна Джумая, Варна и др. бяха извършени масови арести. Общо бяха арестувани около 150 привърженици на ВМРО, между които членовете на Централния комитет Владимир Куртев, Георги (Жоро) Настев, Георги Атанасов и Йосиф Марков. Кирил Дрангов се самоуби при опит да бъде арестуван. Арестуваните бяха квалифицирани като „злостни великобългарски шовинисти”, „врагове на ОФ България и на ФНРЮ”. За тези арести още на следващия ден В. Червенков побърза да уведоми министъра на вътрешните работи на Югославия Ал. Ранкович и да се похвали пред него с този „голям” актив. Той дори му направи предложение арестите да се използуват за една обща политическа акция „в полза на македонската кауза”, като се излезе с критика на „великобългарския шовинизъм” и със становището на БРП /к/ по македонския въпрос. [62] От арестуваните 22 души бяха предадени на Софийския областен съд и осъдени по монтиран процес на различен срок строг тъмничен затвор, 100 души бяха изпратени в различни лагери на Държавна сигурност, 10 освободени, а останалите предадени на УДБА и избити без съд и присъда.
Все по това време под силния натиск на ЮКП не можа да устои и ядрото около Хр. Калайджиев в Националния комитет на македонските братства. На няколко пъти Калайджиев постави въпроса пред ЦК на БРП /к/, тъй като не се ползуваше с доверието на Скопие и не бе в състояние да се справи с фракционерите, да бъде освободен от работата в комитета. [63] В едно писмо до В. Червенков той изтъкна вече. че след 9 септември 1944 г. Югославия била дала основа за разрешаването на македонския въпрос със създаването на HP Македония. Поради това тя станала „ръководен център” на цялата работа по македонския въпрос. Той застъпи становището, че македонските дейци в България трябвало да работят за утвърждаването на „македонската нация”. И посочи, че Националният комитет е взел курс за оформянето на „македонско национално малцинство” в България, за да могат македонците да се чувствуват „неразделна част” от HP Македония в рамките на Югославия. [64]
Хр. Калайджиев дори посочи с известен укор, че в Пиринска Македония
се провеждала слаба работа „по македонска
62. ЦПА, Необработени документи. Телеграма на В. Червенков до Ал. Ранкович от 11.VI. 1946 г.
63. ЦПА, ф. 146, оп. 5. а. е. 270, л. 9-10.
64. Пак там, а. е. 236, л. 1-2.
49
линия”. Тук според него населението трябвало да се почувствува “като част от македонския народ”. Това трябвало да стане, като се даде „административно-културна автономия” на Горноджумайска област. Тук било необходимо общественият и културен живот да имат „македонски облик”, като се изградят организации на Югославския народоосвободителен фронт, ръководен от Скопие. Калайджиев настоя след провеждане на парламентарните избори народните представители от областта и бежанците да се обособят в Народното събрание като „македонска парламентарна група”; в. „Пиринско дело” да придобие физиономията на „македонски вестник”; да се започне активно изучаване на „македонски език” и история от учениците и възрастните и пр. [65]
Изобщо благодарение на разнопосочния, но масиран натиск на ЮКП, както
и на „съветите” на Й. В. Сталин, след известни колебания в средата на 1946
г. ръководството на БРП /к/ начело с Г. Димитров отстъпи изцяло и възприе
югославския подход при решаването на македонския въпрос. Така се стигна
до злополучните, политически погрешни и вредни, нехуманни решения на Десетия
пленум на ЦК на БРП /к/ от 9-10 август същата година. Малко по-късно, в
началото на 1947 г., под натиска на ЮКП се „саморазпуснаха” Националният
комитет на македонските братства и самите братствени организации. Македонският
научен институт и организацията „Илинден”. На тяхно място бяха създадени
македонските културно-просветни дружества, които изцяло плуваха във водите
на македонизма и националното пораженство.