ДОКУМЕНТИ И МАТЕРИАЛИ

ДОКУМЕНТИ ЗА ДЕНАЦИОНАЛИЗАТОРСКАТА ДЕЙНОСТ НА СКОПСКИТЕ УЧИТЕЛИ В ПИРИНСКА МАКЕДОНИЯ 1947-1948 г.

Проф. д-р Добрин Мичев
 

На 29 юли - 1 август 1947 г. в Блед (Югославия) се състоя среща на българската и югославската партийно-държавна делегация начело с Г. Димитров и Й. Б. Тито. Между другите въпроси тук беше обсъден и македонският въпрос. Под силния натиск на югославската делегация Г. Димитров отстъпи и се съгласи през учебната 1947-1948 г. в училищата на Пиринска Македония да се въведе задължително изучаване на “македонски език” и „македонска история”, както и да се организират за държавните служители задължителни курсове по „македонски език”, ръководени от скопски учители. Разшири се и мрежата от „македонски” книжарници в областта. По този начин се даваше възможност на скопските емисари да денационализират българското население и да внедряват сред него чуждо, „македонско” национално съзнание.

В края на 1947 г. и първите месеци на 1948 г. в Пиринска Македония пристигнаха от Скопие около 100 души учители и книжари. Както свидетелствуват многобройни документи, те използуваха всички средства, за да насаждат “македонско” национално съзнание сред учащата се младеж и възрастното население, водеха открито антибългарска пропаганда, насаждайки омраза към българския народ з България. Те направиха опити да заграбят ръководството на просветното дело в областта, сееха подозрение и раздори сред учителската колегия. Всичко това предизвика съпротивата на учащите се и техните родители. Бяха проведени ученически стачки, изгаряне на учебниците по „македонски език”, изпращаха се протестни писма до партийни и държавни органи и т.н.

В документа, който предлагаме на вниманието на читателите [*] -протокол от заседание на инспекторския съвет при Горноджумайската учебна област, - ярко е отразено отношението на учащата се младеж и обществеността към скопските учители, както и тяхната антибългарска дейност. Този документ красноречиво опровергава писанията на скопската историография за положителната роля на скопските учители, както и за „големия” интерес на учениците и служителите към изучаването на „македонски” език и история.
 

ПРОТОКОЛ  № 2

Днес, 28 април 1948 година гр. Гор. Джумая, инспекторският съвет при Горноджумайската учебна област, свикан съгласно окръжно № - II- 125 от 24 април т.г. на МНП, отдел “Народно образование”, се събра на заседание в канцеларията на областната училищна инспекция при следния дневен ред:

1. ……………………..

2. ……………………….

3. Разни (точка трета разни се прие по предложение на пом. областния училищен инспектор МИТКО ИЛИЕВ).

*. ОДА - Благоевград, ф. 944, оп. 1, а. е. 226, л. 50-54. Оригинал, машинопис.

112

След констатацията на др. областен училищен инспектор, пом. областния училищен инспектор др. МИТКО ИЛИЕВ (става дум за ръководителя на група скопски емисари учители в окръга) каза, че в доклада не се срещат констатации по отношение изучаването на македонски език — как учителите работят, как се пласират печатните произведения и пожела другарите училищни инспектори до се изкажат по този въпрос, а именно:

1. Петричкият околийски училищен инспектор др. ДИМИТЪР СТОЯНОВ каза; че впечатленията му от посещения но лекции по македонски език заедно с помощника не е добро. Учителката е изнесла робота, не отговаряща но никакви педагогически изисквания, не се застъпва никакъв метод на преподаване. Македонският език се чувствува от децата като чужд език. Учениците изучават три езика (в трети клас) и са много затруднени. Учителят по македонски език в с. Кърналово заплашвал децата да закупуват вестник „Пионерче” вместо в. „Септемврийче”. Същият е казал: “Тито ще дойде тук!”

Курсовете за изучаване на македонски език се откривали наложително по административно линия. Учителите и родителите са обезпокоени от въпроса дали езикът ще се учи задължително от всички ученици още от първо отделение. Сред учителите е създадена психоза на страх и неизвестност.

2. Светиврачкият околийски училищен инспектор др. ПЕНЧО ПЕНКОВ даде най-напред общите си впечатления от работата на учителите от околията.

По въпроса за македонския език каза, че трудностите са много големи, има известно механическо заучаване, но трайни резултати няма. Също даване на толкова часове на македонския език ще се ограничи общото развитие на децата. Дава мнение македонският език да се изучава един път седмично. Вестник “Пионерче” се пласира с принуда и се води бележка кой не го получава. Учителката по македонски език в с. Брезница е кaзала: „Вардарско Македония бе окупирана от българите, а сего само Пиринска Македония е окупирано от българите, но Тито ще я освободи”.

Курсовете за изучаване на македонски език се провеждат задължително от страх за запазване на учителските места, понеже но тях постоянно се натяква, че догодина навсякъде ще се учи и говори македонски и ще почне изучаването му още от първо отделение.

3. Втори Неврокопски училищен инспектор др. ГЕОРГИ ШОПОВ каза, че отскоро е училищен инспектор, но може да даде някакви впечатления по работата на учителите по македонски език, понеже като учител в гр. Неврокоп е имало случай да констатира някои нередности.

Много от македонските учители не са в добри отношения с местните учители. Последните се опитват до командуват в училище, като не зачитат авторитета на отговорниците на училището. Учителите по македонски език се свикват на конференции, без за това до уведомяват инспектора. След тия конференции учителите по македонски език засилват някои неща.

Учителите по македонски език се месят в украсата на училищата. Слагат портрета на маршал Тито на преден план, а тоя на Димитров в някой ъгъл. Това дразни местните учители. Украсата на училищата при посрещането на македонските писатели е в югославски дух. Няма даже и българско знаме. Учителка по македонска история зачерква цели пасажи от учебника по българска история и казва: „Вашата история е фашистка!” Друга учителка заявява: „Българите не са славяни!”

При изучаването на езика се срещат трудности. Откритите курсове за ограмотяване на македонски език не се посещават, а такива на български език се посещават много добре. Ако чиновниците не се насилят и те няма да посещават курсовете. Чиновник заявява: „Ако не ме е страх, няма да отида.” Голяма част от родителите са обезпокоени и постоянно питат: няма ли до се сгреши с въвеждането на езика. Ако се въведе изучаването на езика от първо отделение, ще се сбърка, ще настъпи брожение между населението, а голяма част от учителите ще напуснат.

Дава мнение македонският език да се изучава един час седмично и то факултативно.

4. Първи неврокопски училищен инспектор др. ГЕОРГИ ВЛАДОВ докладва: Учителският кадър не е добре подготвен. В началото на годината е устроен тридневен курс за подготовка на волнонаемните учители. Украсата не е на своето място. С въвеждането на македонския език се попречи много на българския. Преглеждал е класни по български език и е констатирал много грешки. Учителите преподават на македонски език. а децата отговарят на български. Някои колеги по македонски език преподават и други предмети - аритметика, естествена и др. - но децата мъчно усвояват материала. На родителско-учителска среща учителката по македонски език казва: „Дойдохме да научиме вашите деца на матерния им език.” Всички присъствуващи се смеят. Населението говори чист български език - родопско наречие. Учителите по македонски език работят упорито, за да се научи езика. Останалите учители държат да се усвои българския език и в силите на децата се получава голямо раздвоение. Вестник „Пионерче” се пласира насила, а „Септемврийче” намалява. Вестник „Нова Македония” се получава принудително и не се чете. Курсовете за ограмотяване на македонски език пропадат. Населението иска да се ограмотява на български език. Председателят на околийския народен съвет е казал, че щат не щат, трябва да научат езика, щом като служат тук.

5. Горноджумайският околийски училищен инспектор др. Д. РУПОВ докладва най-напред, че голяма част от констатираните нередности се дължат на неподготвеността на главните учители и директори. Необходимо е да се устроят курсове за подготовката им. Другарите от НРМ дойдоха до убеждението, че македонският език се знае от населението и започнаха много прибързано до провеждат някои неща. Езикът се възприема от децата много трудно. По македонска история учениците не могат да усвоят материала. По-добре ще бъде македонската история да се преподава на български език. Открития в града курс по македонски език не се посещава, понеже хората не желаят да се огромотяват на македонски език. Всички учители са викани от Председателя на областния комитет на ОФ (Г. Йос. Мадолев. б.м. Д. М.) и им е казано да имат положително отношение към македонския език. „Който се чувствува българин, ще отиде зад Бараково!”

Много учители посещават курса от страх за службата си. А в с Симитли учителят по македонски език не позволява на учителите да изнасят забави на български език, а така също да се пишат лозунги на български език.

6. Разложкият околийски училищен инспектор др. ЛАЗАР ВУЧКОВ каза, че ограмотяването в с. Бобяк е почти невъзможно. Селището е много пръснато и населението е мохамеданско. И задължителността за основно образование се провежда трудно. Каза, че по македонска линия в Разложка околия са последователни. Резултатите от изучаването на македонски език изцяло е невъзможно. Македонска история не бива да се изучава на македонски език, особено в първо отделение, преди да се усвои езика. Има известно засилване в изучаването на македонски език. Учителите по македонски език в гр. Банско проявяват известно увлечение в работата. Доста от тях имат слабо педагогическа подготовка. Например учителката в с. Елешница е груба с учениците и налага телесни наказания. Много от учителите работят добре, особено в извънучилищното дейност. Абонати на в. „Пионерче” има много. Вестник „Нова Македония” се чете от учителите. Всички тия резултати се дължат на това, че се изпълняват нарежданията на ОФ отговорници.

След изказванията на околийските инспектори, помощник областният училищен инспектор др. МИТКО ИЛИЕВ се изказа по повдигнатите въпроси по македонски език и каза: „Аз ще се спра но няколко въпроса. За „Септемврийче” ще кажа, че извънучилищната работа не върви добре. Организацията е оставена само на ръководителите, а учителите не помагат. Масовите организации също не са включени в помощ на училището и „Септемврийче”. Кръжоците по

естествена история и география не развиват никаква дейност. Те могат да свършат много нещо по събиране на материали за обогатяване на училищните кабинети. Не се правят и екскурзии. Учителските и ученическите библиотеки са бедни на литература. Тук е необходимо те да бъдат обогатени с книги на македонски език, от македонски писатели, политически лица или преводна литература.

В изказванията на другарите инспектори мога да кажа, че само Разложкият направи по-обективна преценка на изучаването на македонски език. Другите инспектори вложиха субективен елемент при даване преценката. Тукашните учители с нищо не помагат на македонските учители, дори им пречат в работата. Тук има прояви на великобългарски шовинизъм. Инспекторите казаха само грешките на македонските учители, а не казаха за такива на местните учители. Някои дори създават настроение да не се изучава македонски език както и тук се изказаха.”

Същият каза, че смята, ако инспекторите настоят да се изучава македонски език, да не проявяват колебание, той ще се изучава с желание от населението. Аз се срещнах с хора от Светиврачка и Петричка околии, които искат до изучават македонски език. Населението само праща телеграми до др. Л. КОЛИШЕВСКИ, че иска да изучава майчиния си език. Лъжа е, че „Пионерче” и „Нова Македония” се абонират задължително. Вестник „Пионерче” се иска от децата, постоянно се получават писма в книжарницата с искане да се пращат повече абонати. Такива писма са изпращани направо и в редакцията. За да пропаднат някои курсове за ограмотяване, виновни са учителите. За станалите конференции от македонските учители без знанието на инспекторите аз обещавам, че нямо повече до се повтаря.

Накрая др. МИТКО ИЛИЕВ настоя да се работи по-активно за изучаване на македонски език и история, а вътрешният вид но училищата (украсата) да добие чисто македонски характер.

В заключение областният инспектор др. АТАНАС ИВАНОВ направи обобщение по повдигнатите въпроси. Той каза:

„Вярно е, че съм пропуснал да включа в дневния ред и точка по изучаването на македонски език. Но сега другарите инспектори казаха доста неща. За това др. ИЛИЕВ няма защо до се сърди. Това са действителни факти! Мойте впечатления са такива, щото с въвеждането на македонски език в училищата се е избързало, че населението и учениците не го желаят. Селяни от Светиврачка околия пред мен са се изказали, че с македонския език се бърза. В някои училища часът по македонски език се чувствува от децата като свободен, като час за почивка. Вярна е констатацията на неврокопския инспектор, че с въвеждането на македонския език децата получиха затруднения по български език. Още по-вярна е преценката на Петричкия инспектор, че изучаването на три езика в трети клас е много трудно. И аз смятам, че македонски език трябва да се изучава един час седмично, и то факултативно, а македонска история на български език.

Учителите в с. Брезница, Светиврачко се оплакаха за грубо и надменно отношение на македонските учители към местните такива. Има известна тенденция на ненавиждаме на българските възрожденци и политически лица. Например учителят в с. Левуново пред мен заяви, че четивата и стихотворенията с подчертан български характер трябва да се изхвърлят от христоматията. Същият настоятелно е искал от директора и учителския съвет да смени имената на четите „Септемврийче”, Христо Ботев, В. Левски и др. с герои на Вардарска Македония като КАРПОШ, КОЛИШЕВСКИ и др., понеже първите били остарели. Има опити за смяна на портрета на др. Димитров с този на Тито. Учителят и учениците недоумяват тия смени.

Има оплаквания от инспектора в Св. Врач, че учителите по македонски език се свикват сами на конференции, без знанието на инспектора и директорите. На тия конференции се взимат решения, неизвестни на просветните

работници или както каза др. Стоянов, на тия конференции те се залъгват, че македонският език се иска от населението и учениците, че всичко върви много добре.

Има оплакване от учителите, че абонират насила за вестниците „Нова Македония” и „ПИОНЕРЧЕ”. които не могат да четат. Неграмотното население не иска до изучава македонски език. Примера в Неврокопско. Тук не трябва да се дразним, а да положим усилия за уреждане на тези недоразумения.

Др. ИЛИЕВ трябва да каже на учителите по македонски език, че те са еднакво подчинени на законите и правилниците на МНП.

Накрая др. Председател на съвета отправи благодарност към инспекторите и пожела, включвайки се на просветна работа, да дадат пълното си съдействие за преуспяване на учебното дело на НРБ, което се чертае в светли перспективи.

Съветът се закри в 20 часа на същия ден след изчерпване на дневния ред.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (п)
(Ат. ИВАНОВ)

[Previous]
[Back]