КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПЕЩЕРСКАТА ЕПАРХИЯ НА ОСМАН ЕФЕНДИ

(2)
Неуспешната пещерска мисия на улема Осман Ефенди

Днес знаем много неща за целите, които е преследвала мисията с изпращането на улема Осман Ефенди в единственото градско средище на Северозападните Родопи. Нямаме обаче писмени свидетелства за това, как той е провеждал предначертаната проосманска и респективно антибългарска политика в града. Притежаваме обаче резултатите от дейността на този най-известен в историята на града улем, владял душите и сърцата на цело~пното пещерско население от 1853 до 1912 г.

Накратко. антибългарските служебни задължения на най-учения и най-виден за онова време пещерец са били провалени от неговото българско съзнание и от общочовещките идеали,за свобода, братство и равенство, които били представителна черта на неговия мироглед.

В Осман Ефенди са се борели две силни "начала", представяни от българчето *Манчо от Михалково и от учения "еничарин" – ефендито, като слуга на завоевателите. Момчето от Михалково, запознало се с програмата на Великата френска революция, постоянно спъвало усърдието на улема Осман Ефенди, в резултат на което неговата антибългарска, респ. проосманска програма била провалена напълно.

1. По времето на Осман Ефенди, т.е. повече от половин век, нито един мюсюлманин пещерец не зави зелената чалма на най-праведните османци, които измамно са си представяли, че произхождат от родословието на Пророка Мохамед.

2. Осман Ефенди не проявява никакво усърдие в пропагандирането и популяризирането на правителствената версия, според която родопските българи мюсюлмани, отказали езиковото потурчване, трябваше да бъдат обявени за българизирали се по реч "юруци" [164]. Докато в Пещера тази версия стигна до пълен провал, тя все пак намери условия за живот в петъчните проповеди на новомахленските и фотинските имами" [165].

3. Едно от основните задължения на Осман Ефенди е било да изкорени създалото се българо-турско двуезичие на пещерските мюсюлмани. Липсата на усърдие и в тази дейност предопредели и живото днес пещерско двуезичие и доведе до странната пещерска турска реч с прозрачната история на вторично усвоена езикова практика, за което се досетиха всички по-късни изследователи [166].

4. Улемът Осман Ефенди трябваше да преодолее етнографската българска традиция в живота на своите помюсюлманчени подвластници. Това обаче, което ученият разясняваше като изискване пред агите в Пещера, михалковският българин не забелязваше по улиците и в домовете на едноверците си, в собствения си дом... Ризите и престилките трябваше да изчезнат от облеклото на пещерки, защото се непознати за османката одежди. Този резултат не успя да постигне в Пещера дори силната кемалистка пропаганда през 30-те години на нашия век. До днес посочените вещи стоят в сандъците или се подаряват на циганките от кв. "Луковица", които щедро разказват кога, коя пещерска "туркиня" им ги е подарила.

Шалварите трябваше да скрият стройния стан на пещерката. Тази грозна дреха не се появи нито веднъж приживе пред очите на. Осман Ефенди. Шалварите останаха непознати в Пещера.

Осман Ефенди вероятно неведнъж е разяснявал на старците в джамията или под Кавака (вж. по-нататък) глава 33, статия 59 на Корана*, (Коран - буквално 'книга за четен, за прочит') където на Мохамед е подсказана повелята на Аллах, срв.: "О, пророк, предпиши на своите жени и дъщери и на жените на вярващите да спускат покривалото додолу. Така ще бъде по-леко достигнатото, щото те да не бъдат нито позиати, нито поругани".

Живият Осман Ефенди не срещна в своя живот по улиците на Пещера прикрити сините очи на пещерки. Едва впоследствие, преди, по време на Балканската война и след нея, когато сред българите се засили емиграционната пропаганда на кемалистите, в Пещера се появи фереджето като знак за това, че определени семейства се готвят да иапуснат родината. Тогава с тая цел се покриват и някои от потомките на Осман Ефенди.

Осман Ефенди не прие в своя личен живот многоженството. По време на неговата духовна власт тази мюсюлманска практика не намери място сред пещерци.

Улемът Осман Ефенди е разяснявал обстоятелството, че трябва да се изоставят всички празници от времето на християиството. Михалковецът *Манчо обаче дълбоко в себе си е останал криптохристиянин, като всички пещерци. Почитал е, ведно с останалите българи мюсюлмани, празниците Гергьовден, Благовец, Божак.

Интересно сведение за криптохристиянската обредност на пещерските мюсюлмани ми разказа Юрий Оджаков [167]. Всяка година на Божик (Бъдни вечер) пещерци поставяли на празничната трапеза тиква с думите. "Като ни е забранено да ядем от прасето, което се коли на този ден, поне да ядем неговата храна".

Като главен мюфтия Осман никога не е забравял празника на спасеното от него население на Пещера (6 януари). Винаги пристигал официално облечен, декориран с ордените си. Присъствал на водосвета и на военния парад при Кавака, където поднасял поздравленията си на видните граждани. "Симеон Д. Поликаров, сега на 90 г. – пише П. Велков (83), – ни е разказвал, че когато Осман ефенди е идвал в Пещера, мииавайки през пещерската чаршия, всички търговци излизали пред дюкяните си, за да го видят и поздравят с нисък поклон и с думите: "Хош гелдин Осман ефенди!' Последният също така с поклон и сърдечност отговарял: "Хош боллук! "

Осман Ефенди знае великолепно, че османците и останалите тюрки не солят новородените деца. Той обаче не се противопоставя на тази стара християнска практика на пещерци и михалковци. Оставя я и в практиката на своето собствено семейство, за да се различават неговите потомци от "безсолниците" турци и мн. др.

5. Осман Ефенди, независимо от високото си образование, не успя да скъса със своето михалковско криптохристиянство. Мюсюлманинът в него беше седнал до историческия християнин. Тази е и причината за неуспеха на неговата мисия да превърне пещерци в динислямци (правоверни), така както е изисквало правителството. Ислямизмът беше официалната вяра, която Осман проповядваше и разясняваше. В живота обаче се утвърждаваше помашкият вариант на тази религия, който с еднакво основание почиташе до Пророка и Св. Богородица (Мерем анъ) и Св. Петка, и Св. Георги, под името Хадър Лес (Хадър Илияс).
 

Пещерската църква "Св. Петка" в мюсюлманската махала

 

Известна е от литературата пещерската история за църквата "Св. Петка", построена на дарено от мюсюлманина Али Мустафов Алитов дворно място, и иконата на светицата, пазена в семейството на този мюсюлманин от времето на помохамеданчването [168].
 

Ахмед Алитов

 
 
Днешните пещерски Байрактарови са потомци на онзи Османефендиев съвременник, дръзнал да подари на "християнския си бог" имот и свети реликви. Последният мъжки Алитов потомък бил Ахмед, починал през 1944 г. на 70-годишна възраст. Неговата дъщеря София Байрактарова подари за това изследване портрета на баща си.

6. Една от най-важните задачи на улема Осман Ефенди е била да създаде от заварените пещерски мюсюлмани "истински османци" без памет за своето българско минало.

Такава памет е имал обаче и улемът в българската битност на *Манчо *Михалков. Такава памет са имали и всички подчинени под духовната му и светска власт мюсюлмани от Пещера до Неврокоп, а пещерските мюсюлмани били без изключение преселници помаци или деца на помаци от околните селища в единствения градски център на Баташката планина по онова време [169].

Преселниците притежават, също като Осман *Михалков, своя родова памет, свое българско родопско име, останало в много случаи живо до днес, като Бабеклиеви (преселници от помашкото село Бабек), Таратаеви (преселници от Костандово), Паровци, Кросови (от Дорково) [170], Фотенлиеви (от Фотиново, помашко село до 1908 г.) [171], Таратонови и Црънчалиеиви (от Црънча), Дупайлови и Балъкчиеви (от Нова махала, чиято българска история през последните години неведнъж беше предмет на научни съобщения) и мн. др.

Осман Ефенди и неговите съграждани отказаха да извървят пътя на предателството спрямо кръв и народност. Така те спасиха от насилията на завоевателя своята запазена в някаква степен българщина!
 

Потомки на криптохристиянина Алитов, подарил   мястото и иконата за църквата "Св. Петка"

 
 
Афузът

Днес този термин е познат само на най-възрастните представители на мюсюлманската част от българския народ. С това име, заемка от турско-арабското afuz, са се именували всички, които знаели наизуст Корана с проповедите на Мохамед.

Пещерският афуз ще да е бил Осман Ефенди [172], разпознат при един спор с протестантски мисионер в Пещера през 1860 г.

Тогава в града бил организиран диспут между представители на всички верски групи. Мисионерите представили позициите на евангелистката църква. Пещерецът Христоско Попче защитавал позициите на ортодоксалното православие. Речта му, според думите на хаджи Д. Гривов, била посрещната с одобрение от някой си Афузът. "Изглежда – пише по този въпрос пещерският историк Ив. Попов, – че тоя турчин ще да е бил Осман ефенди, защото по онова време буден турчин с име Афуз не е имало. Афуз Ахмед, голям приятел на Попчето, е от много по-къ сно време. " [173]

Определението афуз представя Осман Ефенди като най-добрия познавач на шериатското право, което се основава на повелите в проповедите на Мохамед, записан и в Корана. Така всеки афуз е и адвокат по гражданските и верските дела.

Адвокатската дейност на Осман Ефенди по гражданските дела е указана пак от пещерския историк Ив. Попов, срв.: "При важни (съдебни – бел. Т. Б.) случаи българските чорбаджии – пише той – начело с Осман ефенди отивали в Пазарджик при каймаканина и там излагали исканията си."

Цялостното познаване на шериатското право предопределя след Освобождението гражданската служба на Осман Ефенди в Окръжния съд на Пазарджик (вж. по-нататък), по-късно и като шериатски съдия. С правосъдието започва, както изглежда, кариерата на Осман, засега под съмнение, в известието от Историята на град Враца, упоменато по-напред.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

Ст. Попчев, Някои особености в краезнанието на демографията в Пещера. – Пак там, 1986, бр.15.

165. Вж. повече при Т. Балкански, Историята на с. Фотиново. - Родопи, 1978, кн.8.

166. Вж. повече при Ем. Боев, Българската основа на турските говори на българите от Пазарджишкия край;
В. Самарджиева, За някои нетурски словосъчетания и изрази в турски говорещите българи от Пазарджишкия край. – В. Минало, бит и култура на населението от Западните Родопи. Батак, 1986, с.86-102.

167. Помак от Селча, с фотиновско потекло, пещерски зет, учител по математика.

168. Летописна книга на църквата "Св. Петка". Пещера, с.2.

169. В едно свое съобщение историкът на Пещера Ст. Попчев (вж. бел. 164) твърди, че Пещера става град през 1878 г., по време на руското управление. Самият факт, че селището е център на подоколия, го прави притегателен център за околното население. Силната миграция твърде силно е оформила Пещера като селище от градски тип, поради което не е уместно за времето след Кримската война да се говори за "село Пещера".

170. Т. Балкански, Дорковската връзка. – Родопска искра, 1987, бр.14.

171. Т.Балкански, Фотенлиеви. – Родопска искра, 1987, бр.11.

172. За някакъв палач по време на Априлското въстание с име Дели Хафуз съобщава и Атанас Мишев, Боят около Брацигово. С., 1881, с.65.

173. Вж. бел. 4, с.139.