СПАСИТЕЛЯТ

(1)
Спасителят на Пещера

Неслучайно подбрах този наслов. Той почти винаги е придружавал като определение името на Осман Ефенди, така както например името на Ованес Саваджъян винаги се е придружавало от признанието "Спасителят на Пазарджик" [174]. Срещаме го за Осман и в книги [175], и в речта на всички пещерци, независимо от вероизповеданието.

Такова почетно -и почтително добавъчно име се спечелва с безпримерен героизъм в героично време!

Събитията, довели до героизма на Осман Ефенди, се разиграват през Април 1876 г.

В енциклопедията "България" е посочено, че "жителите на Пещера вземат участие в Априлското въстание" [176]. Грешката е повече от значителна! Пещерци не участват с оръжие в ръка във въстанието. Участват обаче в спасяването на въстаници.те от селищата в Баташката планина. Главен техен представител в тази дейност е Осман Ефенди!

Другарят на Левски – Отон Иванов – описва назряването на Априлските събития в Пещера така: "Васил Петлешков донел от Панагюрище 4 прокламации..., от които една за Батак. Стоян Попов (председател на комитета в Пещера – бел. Т.Б.) дал едната на баща си да я прати в Батак по пещереца Георги Вълчанов, но Вълчанов я дал на слугата на Димитър Голака – Митьо Тумбев (батачанин), за да я занесе в Батак, но Тумбев, като минувал край турските кафенета, хванал коня му Махмуд Щърбия, разтърсил го и намерил прокламацията. Това било преди Гергъовден два дни." [177]

Необмислената постъпка на Ст. Попоя парализирала всякаква възможност за въстание в Пещера [178]. В Пещера започват арести. Властта в Пазарджик мобилизира околните запасни помаци в башибозушко опълчение. Войнстващи османски проповедници подготвят братоубийствената война на българските мюсюлмани срещу българите християни в Родопите. За противодействие на българската революция е организиран и Чепинският мюсюлмански комитет. Въоръжените до зъби мюсюлмани от Тъмраш до Неврокоп и Драма са готови за кървавата "падишахдина" 'царска сватба' – както наричали клането на друговерци и опожаряването на техните села [179].

Събитията, станали в Батак, Брацигово и Радилово, са известни на всички. След погрома на въстанието в баташката и брациговската крепост дошъл ред и на "каурите в Пещера". Така се създава обстановката, която изтиква на преден план в пещерската история името на Осман Ефенди.

Първото съобщение за спасяването на Пещера прави Дуко Дуков, като докладчик на Османовата молба пред VII-то обикновено Народно събрание на заседанието на 11.XII.1893 г. Народният представител съобщава, че към съобщението на молителя е приложено едно удостоверение от Пазарджишкото общинско управление, в което се казвало: "Дава се насгоящето свидетелсгво на Осман Нури ефенди, че той със своето благоразумие и човеколюбиво застъпничество през 1876 г. можа да спаси града ни от нахлуванията на разните башибозуци, които разярени, с твърдото намерение идеха да убиват, обират и опожаряват всичко, каквото се намереше в града българско. Едни от казаните башибозуци по негово умно разпореждане, чрез техните началници даже не можаха да стъпят в града". [180]

За тези събития пещерският историк Ив. Попов, без да знае за съществуването на документите в Народното събрание, привежда спомените на свидетеля Петър Учкунов: "Пещерските турци (разбирайте мюсюлмани – бел. Т.Б.) още същия деи на 21.IV., по пладне, вече знаели станалото в Панагюрище... Сами турците вземали енергични мерки за своята безопасност. Те били нащрек, завардили изходите, а щом се открило и писмото, щом пипнали края на нишката, настървено се спуснали да ловят где когото могли. При това положение на нещата, при това повдигане на пещерските турци и местната турска власт нащрек на бългаеите и на комитета в Пещера не останало да направят друго освен това, което техните сънародници направили във всички смесени български селища, гдето също имало комитетски организации, да помислят за собственото си спасяване. И наистина още същия ден въоръжените пещерски турци искали да ударят по българите. Като се научили за заловеното писмо, възбуждението се усилило още повече. Почнали да подговарят да се нападне, да се ограби и изгори градът.

Обаче пещерският гражданин Осман ефенди, турчинът-учител и духовно лице в Пещера, със значително образование, получено в пловдивското висше духовно училище, и с доста силно влияние над сънародниците си от Пловдив до Неврокоп, се противопоставил на това предложение:

– Сакън, огън ще внесете! – казал на едноверците си. Само когато минете през трупа ми, можете да ударите града!

– Какво го слушате бе? Не виждате ли, че и той е комита като българите!  - викал срещу него Айти ефенди,

Тъй описваше пред мен при разпита ми тая сцена дядо Петър Учкунов. Другите турци обаче възприели благоразумния съвет на Осман ефенди и се спуснали да гонят буйния си съгражданин. Същото си успокоително влияние Осман ефенди упражнил и върху башибозука, който на другия ден и през следващите дни се стълпил в Пещера и около града и проявил същото попълзновение да нападне и плячкоса града. Със заповед "Тери!" (Назад!) той ги извежда от града." [181] Същата версия в съкратен вид присъства и в монографията на П. Велков (82).

Третото съобщение за тези събития прави Карахюсеин Керимов по разказ на Хатидже, дъщерята на Осман Ефенди. "Само на 15 км разстояние до град Пещера – пише той – от горящото в пламъци село (Батак – Т.Б.) се издигат писъци до небесата. От кръвясалите очи на башибозуците, след като измъчват децата по най-различен начин, под ръководството на Мемед Барътханлъ се отправят към Пещера, с намерение да окъпят и този град в кръв. Обаче в онези времена ползващата се с доверие фамилия на Осман ефенди показва голяма човечност. Той пресича пътя на побеснелите главорези, които пак идват да пият човешка кръв. Съобщението, което башибозуците изпращат в Пещера, развълнувало целия град. Населението, знаейки, че след малко ще бъде опожарен градът, от уплаха не знае какво да прави. Турци и българи (разбирайте мюсюлмани и християни – бел. Т.Б.) заедно започват да търсят начин за спасение. Отиват с молба при Осман ефенди. Той заемал отговорен пост. Бил мюфтия. Думата му се слушала из цялата Тракийска низина. Човечноста подтиква Осман ефенди към подвиг. Той посреща башибозуците към края на града и не им позволява да влязат вътре, като казва: "Само през трупа ми можете да влезете в града". Башибозуците са принудени да се върнат. Не закачат никого от Пещера..." [182]

Четвъртото съобщение е най-достоверно. Присъства в думите на председателя на Прошетарната комисия на Народното събрание, който преразказва съдържанието на удостоверениета, издадено от Пещерската общинска управа, за заслугите на Осман Ефенди към Пещера, срв.: "Башибозуците, когато са отивали за Батак и са се връщали оттам, за да отиват да опожарят и други места, той сам е излязъл пред тях и не ги е оставил да влязат през тия места и да правят пакости" (вж. бел.2, с.107, първа колона горе). Вижда се, че всичко съобщено от Ив. Попов и Карахюсеин за личното присъствие на Осман Ефенди срещу тълпите на башибозуците пред подстъпите на Пещера изцяло отговаря на истината. В тази позиция пред башибозуците се появява обаче едно важно обстоятелство, което представя героизма на Осман Ефенди в особена светлина.

Защитникът на Пещера, въоръжен само със своя небивал авторитет сред мюсюлманите в Пловдивско и Неврокопско, застава срещу една от най-черните фигури в българската история – българина Ахмед ага Барутанлията, палача на Батак. "Това е един брутален невежа – пише за него американският журналист Макгахан, – който не може нито да чете, нито да пише" [183]. Читателят може да си представи пред какъв башибозушки звяр е била защитена съдбата на Пещера от крехката фигура на Осман Нури ефенди. Когато малцината останали живи от погрома на Ахмедаа батачани се завръщат по домовете си, заварват само пепелища и разпръснатите кости на хиляди свои роднини. От Пещера под блаюсловената десница на Оаиан Нури ефенди не падна и косъм!

Във връзка с историята на града е необходимо да се знае нещо повече за българина Ахмед ага Барутанлията. Той умира прокажен в родното си село Барутин, изоставен от роднините си. Погребва го неговият стар враг, баташкият войвода Ангел Керелов. Старейшините на селото обявяват табу над неговия гроб. Съвсем случайно през 1975 г. открих гроба на кръволока, оставен без знаци и без надпис, изолиран чрез един страничен път в левия край на селското гробище. Позаинтересувах се за родословието на Барутинеца, придобил не по-малка слава от тази на Осман Ефенди, но с противоположен знак. Неговото родово име е Ахмед Касалицки. Баща му е бил преселник, помак от драмското село Касълъ. След разорението на юруците купува част от техните пасища около с. Барутин, Доспатско, където основава и днешния Касалицки род. Родът му живее в едноименната Касалицка махала на граничното село.

А що се отнася до достоверноста на спомените за личната среща на Осман Ефенди с кръвника Ахмедаа при спасяването на Пещера, има и друго изрично свидетелство. Хронистът на Брациговското въстание Атанас Мишев пише в своите спомени: "Колкото за мъките въобще на пещерци старецът (П. Кънев – бел. Т.Б.) разказа следното: когато вие (в Брацигово) бяхте заградени от турците, башибозушките главатари, именно барутанлията Ахмед ага,... много мъки ни зададоха, като ни искаха хляб, но благодарение на Осман ефенди гражданите ни се избавиха от тегло. Те принуждаваха нашите хлебари и дюкянджии да отворят фурните и дюкяните си и насила искаха да зимат хляба и др. Нашите им се противиха. Един от противящите се беше и нашият зет Никола Веселинов. Него би до умиралка един башибозушки юзбашия, защото не щял да отвори фурната да им пече хляб. Донесоха го с тезгере у нас и ето го где лежи още."
 

Спасителят на Брацигово

Тук това определение се появява за първи път ясно изписано като приложение към името на Осман Ефенди. То присъства обаче в думите на Дуко Дуков, докладчика на Османефендиевата молба пред Народното събрание, в следния вид: "Има и други свидетелства (освен това от пещерското общинско ръководство – бел. Т.Б.) от Брацигово и от Радилово и Батак, в които също казват, че ако не бил тоя човек, можели да станат и тия села като Батак. Благодарение на тоя човек тия села са се избавили" [184].

Това документирано обстоятелство ме накара да издиря брациговската фактолотия за Осман Ефенди, за "Спасителя на Брацигово".

Удостоверението за Осман Ефенди, издадено от Брациговската общинска управа, е загубено. Днес не можем да възстановим и неговия текст. Това обаче не означава, че не можем да възстановим фактологията, послужила за основа в заключението на този документ, удостоверяващ, че Осман Ефенди има значително участие в оцеляването на брациговската въстаническа крепост и на нейното население.

Брациговецът Данаил Юруков (първи следосвобожденски кмет) не е свидетел на поражението. Завръща се в родния си край непосредствено след това събитие. На 30.ХII.1877 г. той се среща лично с Осман Ефенди в Пещера. По този повод пише: "Единствен той беше възроптал срещу баташките кланета и другите турски жестокости и проповядваше винаги братство между народите. Затова бе почитан от българите." [185] Безспорно, по-сетнешният български държавен деец има предвид след баташките зверства жестокостга на турците и башибозуците над брациговските въстаници най-вече в пещерската местност Бялча.

Хронистът на Брациговското въстание Атанас Мишев е направил две описания. Книгата му се ползва с доверието на изследователите. В нея са упоменати две срещи с Осман Ефенди, които разясняват пестеливата постановка на Д. Юруков за съпричастието му към съдбата на въстаналите брациговци. От първото съобщение се разбира, че в най-трагичните за Брацигово дни по време на обсадата и безкръвното предаване на крепостта великият пещерец се е притекъл на помощ на страдащите съседи. Мишев препредава разказа на дядо Мошо: "Пещерският мюдюрин не щял да изпрати писмо да възпре Хафуз паша от намерението му да разсипе селото (Брацигово – бел. Т.Б.). Той само известил на дяда Миша, че селото щяло да се удари тая нощ и го съветвал да отиде да си вземе децата, за да не погинат. Дядо Мишо му казал: "Когато ще погине цялото село, по-добре е и децата ми да' погинат, а не да останат живи само те". След тия думи разплакал се и се отправил към Осман ефенди, който в това време се показа най-разумният от всички турци, дори и от правителството, и му разправил за известието, което приел от мюдюрина. Осман ефенди скокнал на крак, запалил фенера и отишъл с дядо Мишо на Конака и пред лицето на находящий се тогава в Пещера стотник казал на мюдюрина, че непременно трябва да изпроводи известие на пашата: "В противен случай – казал му – ще бъдеш обесен на въжето". Уплашен от това възражение, мюдюринът повикал две заптиета, та връчил им писмо и ги изпроводил в селото ни... Хафуз паша се готвил да даде заповед за разрушаване на селото ни. Хафуз паша приел едно писмо от пещерския мюдюрин, в което му заявявал, че получил заповед от Пазарджик, с което му се повелява да не се удари село Брацигово, тъй като тая нощ навсякъде щяло да се празнува възцаряването на султан Мурад" [186]

От тези данни се разбира, че Осман Ефенди е имал изключителна държавна (!)... власт и над мюдюрина в Пещера, известен засега с името Мустафа, който бил замесен в избиването на брациговци в м. Бялча [187]

Този мюдюрин под давлението и заплахите на видния пещерец Осман Ефенди е изпратил писмо до войсковия началник, обсадил брациговската крепост. С това писмо било предотвратено избиването на брациговци и разоряването на селото [188]. Така Хафуз паша, дал преди това клетва, че ще разори Брацигово, под натиска на Осман Ефенди спасил цветущия град и неговите жители от изтребление. Следователно, определението "Спасител на Брацигово" исторически реално съществува до името на Осман Ефенди, а едва ли има историческа личност от времето на Априлското въстание, която да притежава слава на спасител на две селища, в случая с население еднакво и дори повече от това на изцяло разсипаните от турците въстанали села Батак и Бояджик, Ямболско* (За другото селище със съдбата на Батак вж. Ал. Миланов, Бояджийшкият бунт).

Осман Ефенди живо се е интересувал от съдбата на брациговци, поради което лично е посетил предаващата се въстаническа крепост, за да се увери в липсата на зверства. На 8 май той е бил видян от Атанас Мишев край м. Маргите, придружаван от един офицер и петима войници [189]. Така явно е било контролирано изпълнението на заповедта на мюдюрина до Хафуз паша.

В ръкописните бележки на Д. Калинов, които се пазят в Градския музей на Пещера, някой с нечетлив почерк е добавил: "Осман ефенди... брациговски жени му занасяли подаръци".

Това сведение е сетно доказателство за благодарността към Спасителя Осман Ефенди, изказвана от брациговци.
 

Спасителят на радиловци

Жителите на с. Радилово вседомовно се пренасят в брациговската въстаническа крепост. Селото впоследствие е било опожарено. Този факт ни пречи да наречем Осман Ефенди и "Спасител на с. Радилово".

Какво е пишело в документа, издаден на Осман Ефенди от Радиловската община, за характера на неговите заслуги към това село, днес трудно можем да кажем. От речта на народния представител Д. Дуков, докладвал молбата на Осман Ефенди за поборническа пенсия, както вече бе посочено, се разбира, че ако не е бил този виден пещерец, и това село щяло да последва участта на Батак. Явно се има предвид възможната участ на жителите на Радилово по техния обратен път от брациговската крепост към разореното им село. Безспорно, някакво застъпничество на Осман Ефенди им осигурява безопасност. Така или иначе, твърде малко радиловци – само няколко души – са загинали от ръката на башибозука в м. Долна Бялча и Чала. Останалите безспорно дължат по някакъв начин спасението си на Осман Нурн ефенди. Благодарение на оцелялото си население с. Радилово най-бързо от всички разорени селища възстановява своя бит и икономика.

Интересна е съдбата на това родопско население. Голяма част от хората водят началото си от изчезналото село Раделово, чиито развалини и до днес стоят до доспатското селище Любча [190]. По време на помохамеданчванията техните помохамеданчени братя са им осигурили безопасен път през Баташката пустиня до новото село в Родопската яка. След близо двеста години друг исторически помак им помага повторно да оцелеят.
 

Покровителят на батачани

Намесата на Осман Ефенди в голямата българска мъка Батак изненада и мене – дългогодишния изследовател на неговия подвиг. По-късно разбрах, че Батак става и част от съдбата на неговото потомство.

Първото съобщение за връзките на Осман Ефенди с покрусените батачани пак е във въпросната реч на народния представител от Пещерско Дуко Дуков, който и лично е познавал трагедията в този край.

Той съобщава на народните представители, че прошението на Осман Ефенди за поборническа, пенсия е придружено и от едно свидетелство на Баташкото общинско управление. Д. Дуков не разкрива текста на това удостоверение. Дава обаче допълнителни сведения за връзката на Осман Ефенди с баташките събития. "Аз имах честта – докладва той – да видя и някои батачани, като се интересувах, попитах, и самите те, останали живи след клането, ми разправяха, че действително тоз човек е много помогнал в онуй лошо време и трябва да се възнагради" [191]. Вижда се, че това сведение за голямата Османова помощ спрямо батачани не е подкрепено с конкретни факти. Част от конкретното обаче присъства в изказването на народния представител Г. Кобачев, който като председател на Прошетарната комисия преразказва съдържанието на удостоверението от Батак, срв.: "При прошението му има документи, от които явно става, че през 1876 г., когато се колеше Батак,... просителят е оказвал помощ на тия, които са бягали от тоя Батак, кога е горял".

Издирванията ми показаха, че:

1. Баташката история не знае нищо за връзката си с Осман Ефенди.

2. Тази връзка е известна на брациговеца Д. Юруков, който изрично пише за това, че единствен Осман Ефенди "бе възроптал против баташките кланета" [192].

3. Ив. Попов съобщава, че непосредствено след съсипването на Батак град Пещера бил "изпълнен от няколкостотин батачани, главно жени и деца и малък брой мъже, по чудо спасили се от ножа на башибозука. На първо време те трябвало да живеят от подаянието и децата им на групи кръстосвали улиците и чаршията да просят. Картината на тия скитащи деца е свързана с първите впечатления от моето детство. В Пещера батачани дойдоха след неколкодневни скитания и криене из горите на Еледжика, след дълги увещания от турската власт и на изпратените пещерци да им занесат хляб и да ги увещаят да се приберат в града. В Пещера обаче турската власт им приготвила нов капан. Като си дала отчет за извършеното в Батак, тя поискала да представи, че зверствата им са извършени "при защита", понеже батачани били тръгнали от Батак към Пещера, за да избият турското население. Поради това властта дала нареждане тия няколкостотин батачани да се върнат назад под предлог, че ще построят колиби в селото, и някъде из пътя да ги избият – доказателство, че действително са предприели нападение. Обаче хуманни пещерски турци подшушнали на батачани по някакъв начин да не напускат града, защото ще бъдат избити из пътя. Действително, подкараните батачани отказали да се върнат в селото си, въпреки немилостиви удари с тояги, които им били нанасяни. Най-сетне властта се отказала от намерението си и оставила на мира тия нещастници." [193]

4. В архивите на Пловдив попаднах на един интересен документ, съставен от известния родоповед Стою Н. Шишков, под името "Сведение за поборници участници в Априлското въстание и Освободителната война от Пещерска околия". Между сведенията открих данните, които е дал свещеник Тодор Попов от Батак. Той разяснява, че е бил арестуван в Пещера и откаран в Пазарджик, с което е бил спасен (Окръжен държавен архив – Пловдив, ф.52, к. оп.1, а.е. 314). Този човек ще да е бил споменатото застъпничество на "хуманните" мюсюлмани, които, не ще и съмнение, са изпълнявали волята на Осман Ефенди.

5. Едно от посочените в Спомените на Ив. Попов баташки деца, по чудо спасени и попаднали в Пещера, става завинаги дете на Осман Ефенди (вж. ч. Батачанката Атидже). Следователно, Осман Ефенди лично е покровителствал батачани по пътя им от Еледжик до Пещера, както и след настаняването им в града.

6. Споменатият председател на Прошетарната комисия при Народното събрание Г. Ковачев сам нарича Осман Ефенди с името покровител (с. 107), което между многото добрини, сторени от този човек, свързва единствено със заслугите му към баташкото население.

В тези важни сведения има няколко момента, които позволяват попълването на празните места от просопографията на Осман Ефенди във връзка със спасените от него батачани, а именно:

а) "хуманните турци" повикали бежанците батачани в града, където осигурили тяхната прехрана;

6) "хуманните турци" "подшушнали" на батачани за готвения атентат срещу тях;

в) що се отнася до "хуманностга" на пещерските мюсюлмани, то в светлината на най-благороден и българолюбив човек се е показал, както се установи от досегашната фактология, именно Осман Ефенди. С голяма степен на достоверност може да се твърди, че посочените акции за спасяването на тези няколкостотин батачани са инициатива и дело на самия Осман Ефенди.

Съобщението на Ив. Попов дава основания за още една съществена догадка – именно, че само по въпроса за съдбата на тези няколкостотин батачани ще да е произлязъл страшният спор между Осман Ефенди и кръволока Ахмедаа Барутанлията, който ги е смятал за своя лична плячка. "Плячката" обаче, подкарана с удари от шайката на Ахмедаа, била изтръгната от силния на деня помак Осман Ефенди - Михалков(ски), и по този начин предпазена от второ безмилостно клане. Без съмнение, в това се състои фактологията на удостоверението от Баташкото общинско управление; тези факти за Осман Ефенди са разказвали на народния представител спасилите се по чудо батачани. Смятам, че на входа на героичния Батак трябва да стои и един скромен надпис за спасителя на тези няколкостотин души, които с благоволие са споменавали името на Осман Ефенди.

Истината за това събитие е документирана в изказването по прошението на Осман Ефенди на народния представител Г. Ковачев, който като председател на Прошетарната комисия е познавал текста на удостоверението от Баташката община (вж. по-горе).

[Previous] [Next]
[Back to Index]

175. Вж. при Ш. Тахиров, Единението,  С., 1981, с.63; вж. и бел. 4, с.175.

176. Том 5, С., 1986, с.216.

177. Отон Иванов, Кратки бележки по въстанието през 1876 лято. – В: Април 1876. Спомени. С., 1976, с.458.

178. В. Унджиев, Васил Петлешков, С., 1935, с.45.

179. Вж. в: България през погледа на чешки пътешественици. С., 1984, с.87.

180. Вж. бел. 2, с.105.

181. Вж. бел. 4, с.175.

182. Вж. бел. 11.

183. Вж. при Т. Делчев Димитроб, Макхаган. 1844-1878. Биография, документи и материали. С., 1977, с.86.

184. Вж. бел. 2, с.105.

185. Д. Юруков, вж. бел. 6.

186. Вж. бел. 7, с. 76-77; 66-67.

187. Вж. бел. 4, с.211.

188. Вж. бел. 7, с.76.

189. Пак там, с.57.

190. Вж. при Т. Балкански, Допълнение към историята на Радилово. - Септемврийско знаме, 22 юни 1978.

191. Вж. бел. 2, с 105, 106.

192. Вж. бел. 6, с.45.

193. Вж. бел. 4, с.197-198.