СПАСИТЕЛЯТ

(4)
Обидното предположение

Разказано е от свидетеля на Априлските събития Петър Учкунов. Според него Осман Ефенди "със заповед "гери" 'назад' извежда от града (Пещера) башибозуците и ги насочва към въстаналото Брацигово" [246].

Вещият историк на Пещера Ив. Попов е бил подведен от една позната му, но незабелязана в случая подробност. Както в много междуселищни отношения историческа е "омразата" между пещерци и брациговци (такава съществува между ямболци и слибенци, между троянци и ловчани и др.), за която изрично съобщава през 1895 г. в Народното събрание и пещерският представител Михаил Такев [247].

При това положение съвсем естествено е незнаещият какво е станало след това със спрените от Осман Ефенди пред Пещера башибозуци да допусне, че спасителят на града ги е насочил към "неособено обичаното" Брацигово. Фактите изцяло противоречат на такава постановка, защото Осман Ефенди е спасител и на Брацнгово, т.е. той не може да "насочва" към това селище башибозуците и едновременно да го спасява от тях. Между впрочем, този момент е представен по-точно от Карахюсеин Керимов, който казва, че след срещата с Осман Ефенди "жадните за кръв главорези покрай града се отправят към Брацигово" [248]. Не ще и съмнение, че големият човеколюбец се е отправил веднага след тях към това селище (където го среща и хронистът Мишев), за да организира спасението му от тази сбирщина, жадна за яма (грабеж) и погроми. За тази му постъпка е издадено и посоченото от народния представител Д. Дуков свидетелство на Брациговското общинско управление [249].
 

Два пъти спасител

През лятото на 1877 г. руските войски навлизат в българските територии. Бежанци от техиия победен марш панически се насочват към пределите на Южна България. Придошлите преди 15 години с благоволението на Митхад паша черкези и абхази се отдават на грабеж, убийства и разорения. От разбитите османски войски постоянно се отделят дезертъори и разни неконтролируеми групи, които се съюзяват в грабежите с местното башибозушко опълчение. Правителството се опитва да урегулира движението на бежанците, за да създаде чрез тях преградна стена по пътя на руските освободителни войски. През 1978 г. доц. Ангел Вълчев откри в архивите онази заповед на Високата порта, която създаде в Северозападните Родопи най-мъчителната обстановка след погромите през 1876 г. Ето и нейния текст: "На 3 часа разстояние от Пловдив и във връзка с Големия Балкан (Стара планина), съединяваш се с него в района на Ихтиман, на 15 ч. се простира Балкан, но по-див и по-малко проходим, отколкото Големия Балкан, и називаем по география Хайре-бор (?), а на местността Рупчос. Той завършва близо до окръга Султан ери (днешно Крумовградско – бел. Т.Б.), а друг в окръга Ахъчелеби (Смолянско – бм. Т.Б.). Ако проходите, водещи към този Балкан, бъдат задържани дори от самото население, то неприятелят не може да го овладее. Ето защо жителите на близките населени места, които не ще бъдат в състояние да се преселят в околностите на Одрин, да се отправят към тези проходи и там да се осигури тяхното пребиваване. Вземете необходимите мерки, ако намерите за уместно. 7 юли 1877 г. Саид." [250].

За този Саид А. Вълчев предполага, че е началник на султанската канцелария [251]. Аз съм на мнение обаче, че заповедта е издадена от Мехмед Саид паша (1838 – 1914), известен османски държавен деец, бил девет пъти велик везир (министър-председател). Със същото име – Саид – той се е подписвал, по свидетелство на Й. Груев, и по време на великото везирство през 1885 г. (вж. бел. 216). Този документ е особено важен за нашето описание, защото осветлява изглеждащото странно досега стичане на бежанци дори от Ловешко и Севлиевско (вж. бел. 6) към Пещера и Брацигово, далече и доста встрани от главния път за Одрин. Явно тези мухаджири, които създадоха погромаджийската обстановка в краището, не са попаднали там по волята на съдбата. Техните действия в началото на проходите Пещера – Неврокоп, Брацигово – Драма, пред планината Хайребор (Родопите) са били предвидливо програмирани от Саид.

За създалата се от мухаджирите и разбойниците черкези и абхази критична обстановка в Пещерско съобщават няколко източника:

1. Д. Юруков пише, че местните мюсюлмани и християни се сговорили да се пазят от бягащите през Родопите мухаджири [252].

2. За тези мухаджири и черкези около трите селища (Пещера, Брацигово и Радилово) съобщават пред Седмото обикновено Народно събрание и народните представители Дуков и Караколев [253].

Пред тълпите от грабители мухаджири, желаещи да влязат с оръжие в посочените селища, отново застава спасителят Осман Ефенди. Тази му позиция е изрично посочена пред народните представители в удостоверенията, издадени от общинските съвети на трите селища. Докладчикът Дуков подчертава: "През 1877 г. можа да запази града (Пещера – бел. Т.Б.) и от мухараджите и черкезите, които през това време избягваха и искаха да убиват де кого застигнат". "Има и друго свидетелство – продължава той – от Брацигово и Радилово, и Батак, в което също казват (кметовете – бел. Т.Б.), че ако не бил тоя човек, можели да станат и тия села като Батак" [254].

Второто сведение от удостоверенията за дейността на Осман Ефенди се наложи да цитирам в това изследване два пъти, защото, така посочено, то не може да обясни за кое точно събитие се отнася – за башибозушките изстъпления през 1876 г., за мухаджирите през 1877 г., или за двете едновременио. Предполагам, че докладчикът е обединил сведенията, които в документите са указвали двете събития поотделно.

Какво точно е направил в онези години Осман Ефенди за спасението конкретно на трите селища, днес не знаем. Може обаче да се досетим по съобщението на Юруков за постоянно пътуващите през тези години до дома на спасителя в Пещера [255] делегации от мюсюлмани и християни, че те са изисквали закрилата му срещу въоръжените разбойници мухаджири. Възможно е всеки път Осман Ефенди лично да е отклонявал тълпите от селищата. Като се има предвид обаче огромният му авторитет в областта от Пловдив до Неврокоп, остава да предположим сравнително простото действие, извършено от Осман Ефенуи. Вероятно е оставил стражи пред портите на всяко от посочените селища, които са отклонявали мухаджирите с думите: "Назад, Осман ефенди не разрешава!". Може да не е точно така, но документите посочват, че по това време Осман Ефенди за втори път става спасител на населението от трите селища, а може би вече и на нещастния Батак (!?). И ние трябва да им вярваме!
 

В емиграция

На 30.ХII.1877 г. Д. Юруков посещава заедно с една делегация от мюсюлмани и християни Осман Ефенди с намерението да му иска закрила от последния ешелон мухаджири, които напират към проходите. "Той ни прие – пише Юруков – много любезно, но ни заяви, че мисията ни остава безпредметна, тъй като се получила заповед от правителството да се изселват и за това те не могат да направят другояче" [256]. Според същия автор на 1 януари не се виждали никакви мюсюлмани [257]. Първите руски разеди на Литовския полк навлизат в града на 6 януари [258]. Бежанците от Пещера начело с Осман Ефенди се подчинили без желание на правителствената заповед [259]. За съдържанието на тази последна заповед принудила и спасителя на краището да го напусне като бежанец, можем да се досетим от съобщението на един руски офицер, срв.: "Голяма част от турците, най-вече тези, които живеят в онези местности, гдето населението беше смесено, придружаваха турските войски в оттеглянето им пред русите. В това те действаха по заповедите на турското правителство и по съветите на турските военоначалници, които ги плашеха, че уж зла участ щяла да ги постигне, ако паднеха в ръцете на русите." [260]

Не ще и съмнение, че и видният пещерец е повярвал на измамата на турските заповеди и се е уплашил от идващия "Москов" – вековния враг на османците.

Керванът на Осман Ефенди потегля на 1 януари 1878 г. пред марша на казаците По бежанския път дълго време го следвали християни пещерци, които молели спасителя им да се върне.

По спомените на неговата дъщеря Хатидже, участвала в мухаджирския път, упоритите съседи настигнали с русите кервана на Осман Ефенди и го склонили да се върне [261]. По информация от пещерския учител Цветко Георгиев днес се знае по предание, че "когато бежанците били близо до Хасково, застигнати били от руска военна част. Нейният командир, след като узнал, че между турците се намира и Осман ефенди, влиятелен турчин от Пещера, който спасил града и българите от унищожение по време на Априлското въстание, поканил турците да се върнат в Пещера. Придружени от няколко руски войника, пещерските турци се завърнали обратно в Пещера." [262]

Това обяснение може да се смята за допълнение към първото съобщение на Хатидже. Руският офицер е можел да научи за спасителя на Пещера само от лица, които са го разпознали. Безспорно, това са същите пещерци от разказа на неговата дъщеря. Така Осман Ефенди и пещерските мюсюлмани, представители на неговата българска партия, са били спасени от признателните пещерци.

С други думи, съдбата на два пъти е предоставила възможност на спасените да спасят своя спасител от забравата в далечния Анадол, накъдето обикновено водели мухаджирските пътища на мюсюлманите българи.

Така мухаджирите на Осман Ефенди станали всъщност първите завърнали се по родните места мюсюлмани българи.
 

Покровител и на златишките мюсюлмани

В разказа на пещерския учител за емигрантската съдба на Осман Ефенди има една любопитна подробност, срв.: "Придружени от няколко войника, пещерските турци се завърнали обратно в Пещера. Към тях се присъединили и се заселили в Пещера бягащи турци от Златица и от околните села" [263].

Днес за тази съставка на мюсюлманите в града знаем много малко. Безспорно, тези хора, нежелаещи емиграцията, са се завърнали в отечеството си под закрилата на и заради големия авторитет на Осман Ефенди.

По произход те не били от помашкото тесто на пещерските мюсюлмани. В Панагюрското крайще, откъдето идват, ги наричат ерлии (erli) и читаци. Първото име означава, че са 'местни хора, които отникъде не са дошли'. Всички златишко-панагюрски пришълци били от етнографската група на читаците. Читаците (думата е чисто българска) са исторически българи, загубили своите помашки етнографски черти. Името им (citac) е смислов превод на българското етнографско име белци или белодрешковци. С други думи, читашката част от кръвта на днешните пещерци възхожда към историческите българи белодрешковци, които много преди местното родопско население са изгубили българския си език [264].
 

Осман Ефенди срещу "Мухаджир комисион"

След Руско-турската война османското правителство организира в Цариград известната "Мухаджир комисиои" (Комисия за бежанците), чието бюро и емисарите й чрез силна антибългарска политика привличали българските мюсюлмани в новите политически граници на империята.

Отново проповедници за изселването на българските селища станали пътуващите духовници – емисари на тази политика. Цели райоии в Северна България били напълно обезлюдени. В празните селища и имения (чифлици) се заселвали компактно дори пришълци словаци и чехи [265].

Страшна опасност надвиснала и над Пещера. Малцина от късните пришълци в града, подведени от пропагандата, тръгнали по следосвобожденските преселнически пътища към Одрин, Драма, Просечени, Цариград, Анадола [266].

Осман Ефендн обаче останал в Бълтария, в своето отечество. Това било достатъчно, за да останат и родителите на днешните мюсюлмани пещерци, вече пещерски турци.

Така спасителят протегна още веднъж, за трети път, ръката си над този град и срази антибългарската политика на "Мухаджир комисион" сред неговите жители.
 

Равносметката

През 1876 г. Осман Ефенди спасява от разорение:

– 550 къщи на пещерски семейства, а от изтребление – около 3000 души;

– в Брацигово – 380 къщи с приблизително 2 500 души население;

– приблизително 800-1000 души радиловци в брациговската въстаническа крепост;

– няколкостотин батачани, "главно жени, деца и малък брой мъже, по чудо спасили се от ножа на башибозука" [267].

През 1877 г.:

– повторно спасява всички жители на краището от убийствените набези на мухаджирите и башибозуците.

През 1878 г.:

– спасява от бедност в Анадола и от обезбългаряване в емиграция около 1000-1200 жители на град Пещера;

– от същата участ спасява и бежанския керван на част от златишко-панагюрските читаци, чийто брой засега не е известен.

През 1978-1908 г.:

– спасява от пипалата на "Мухаджир комисион" същите 1000-1200 [268] мюсюлмани ог град Пещера.

Или общо: спасените от Осман Ефенди за България и за българския народ жители на краището са около 16 000 души. Достатъчно за това, техните потомци да му издигнат неръкотворен паметник на безсмъртието, а изследвачите да го въведат в пантеона на българските месии.
 
 

Дневник от заседанието на Народното събрание, на което е обсъждана пенсията на Осман Ефенди

[Previous] [Next]
[Back to Index]

247. Вж. в: Дневници на VIII-то Обикновено Народно събрание. С., 1986, с.126.

248. Вж. бел.11.

249. Вж. бел.2, с.105.

250. Вж. Родопи, 1978, кн.5, с.14.

251. Пак там.

252. Вж. бел. 6, с.45.

253. Вж. бел.2, с.105, 106.

254. Пак там, с.105.

255. Вж. бел.6, с.45.

256. Пак там.

257. Пак там.

258. Вж. повече при Ст. Попчев, 110 г. от Освобождението на Пещера. – Родопска искра, 1987, бр.1.

259. Д. Юруков, вж. бел. 6, с.45. Описва лични наблюдения на нежеланието на пещерци да поемат мухаджирския път.

260. Вж. бел. 245, с.112.

261. Вж. бел 11.

262. Вж. бел. 5, с.176.

263. Пак там.

264. Вж. повече при Т. Балкански, бел. 231.

265. По "Закон за населяване на ненаселените земи в България". - ДВ, 31.V.1880.

266. Вж. бел. 5, с.176.

267. Вж. бел. 4, с.197.

268. Броят на спасените е по броя на домакинствата (къщите), указан от Ст. Захариев (вж. бел. 52, с.25-31), умножен средно по 5-6 чл. на домакинство.