ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

СТРОИТЕЛЯТ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ

(3)
Поборникът

Това е последното звание, което получава спасителят на Пещера и Брацигово, покровителят на батачани, радиловци и златичани, съединистът и строителят на съвременна България Осман *Михалков(ски).

Получава го по напълно законен ред в съответотвие с тогавашния "Закон за подобрение положението на поборниците и опълченците". Прилага документи за своите заслуги към населението на Пещера, Брацигово, Батак и Радилово през 1876 и 1877 г, от които се вижда, че той е спасил от башибозуците, черкезите, абхазите, османците и мухаджирите около 16 000 християии, т.е. предоставил е възможност на всички тези хора да създадат огромно потомство, необходимо на бъдещата свободна България.

Прошетарната комисия с председател Г Ковачев, като разглежда молбата и документите на пещереца Осман Ефенди, предлага на заседанието на Народното събрание от 11 декември 1893 г. този гражданин на България да бъде призиат за поборник. Възбудени от небългарското име на молителя, срещу това предложение се обявяват народните представители Юрдан Юрданов-Инжето, бивш хъш, Ботев четник, и А. Л. Семерджиев, явно представител от Чепинското корито. Техните аргументи, че Осман Ефенди като "мюсюлманин", дори нещо повече.,като "турчин", няма отношение към поборническото звание, не се приемат от народното представителство.

С решението на Народното събрание за отпускане на пенсията се признава и неговото поборническо звание [326].

За поборници в онези времена са се смятали всички признати от Народното събрание дейци на националното ни освобождение. Такова е първото днешно значение на думата, описано във всички тълковни речници на българския език.

По този начин през 1893 г. Осман Нури Ефенди официално, чрез най-висшия орган на страната – Народното събрание, е поставен в пантеона на българските поборници. В този пантеон той е:

1. На първо място в листата на своите съвременници от град Пещера, като опълченците Нешо Чипев и Никола Донски. В софийските архиви открих и документите от 1892 г. на признатия за поборник Никола Марков от Пещера, за когото не успях да науча нищо допълнително.

2. На почетно място в листата на поборниците от краището, водена от батачаните Петър Горанов и братя Керелови, радиловеца Гого Ангелиев, брациговеца Ангел Мижорков [328], аликочовеца Лазар Илиев (подвойвода на брациговската въстаническа крепост) и др.

3. На почетно мяото в листата на националните герои поборници като войводите Панайот Хитов и Филип Тотю, като наследниците на Левски – Арабаджията, Захари Стоянов и др., между които Осман Нури ефенди е единственият представител на мюсюлманите българи [329].
 

Пенсията за народно застъпничество

Под това заглавие Стоян Стоянов [330] съобщава чрез печата на българския народ за поборническата пенсия на Осман Ефенди.

Пенсията като паричен знак за уважение към поборника Осман Ефенди е предложена през VII-то Обикновено Народно събрание от представителя на Прошетарната комисия Георги Ковачев. Решението е взето на заседанието на Народното събрание на 11.XII.1893 г. Разискванията, довели до това решение, са публикувани цялостно в Дневник (стенографически) на VII Обикновено Народно събрание (Първа редовна сесия) [331].

Решението, прочетено от подпредседателя на Народното събрание М. Милев, който председателства интересуващото ни заседание, гласи: "Приема се предложението на Комисията да се отпусне на Осман Нури ефенди ежемесечна пенсия от 80 лв." [332]

Народните представители определят като "нищожна" за огромните заслуги на Осман Ефенди пенсията от 80 лв. Председателят на Прошетарната комисия Г. Ковачев обяснява неудобството си от размера на пенсията по следния начин:

"Както обясни г-н докладчикът, просителят, освен дето е служил 10 години наред като държавен чиновник със заплата 300 лв., но и в турско време, в най-мъчните за българина времена, той е помогнал на ония места, които най-много са имали нужда тогава от такъв човек като негов покровител. При прошението му има документи, от които явно става, че през 1876 г., когато се колеше Батак, който стана жертва за нашата свобода, просителят е оказал помощ на тия, които са бягали от тоя Батак, когато е горял. Така също и башибозуците, когато са отивали за Батак и са се връщали от там, за да отиват да опожарят и други места, той сам е излязъл пред тях, посрещал ги е и не ги е оставял да влязат през тия места и да правят пакости. Комисията, като имаше тия работи предвид, намери, че една пенсия от 80 лв. месечно не ще бъде толкоз голямо възнаграждение срещу заслутите, които негова милост Осман ефенди е принесъл, и затова реши да му се отпусне тая пенсия на просителя, като с това дадем да се разбере, че ние еднакво се отнасяме към всеки човек, стига да е принесъл известни заслуги на отечеството" [333].


Великолепна реч, като апотеоз (възхвала) на поборника!

За читателя вероятно ше представлява интерес стойностга на поборническата пенсия, предоставена на Осман Ефенди като жест за благодарност от Отечеството.

Пенсията от 80 ла. е почти една четвърт от заплатата му на държавен съдия в гражданския и в шериатския съд. Тя е значително по-малка от пенсията (200 лв.) на националния герой – войводата Панайот Хитов, отпусната две години преди Османовата пенсия [334], която по-късно (през 1896 г.) била намалена на 100 лв. [335]. Пенсията на пазарджишкия поборник, учител и писател Юрдан Ненов (родом от Райковци, Еленско) била също 100 лв. [336] през 1892 г. Следователно, пенсията на Осман Ефенди почти не се е отличавала от пенсиите на най-видните поборници от онова време. Дори нещо повече – неговата пенсия е значително по-голяма от пенсиите по 60 лева на двама батачани (вероятно братята Ангел и Стефан Керелови, войводи от Баташката въстаническа крепост), споменати от народния представител А. Семерджиев за сравнение с пенсията на нашия герой [337]. Пенсия от 80 лв. същата година получава и известният Иван Арабаджията [338] от с. Цалапица, съратник на Левски и на апостолите от 1876 г.

Ще си послужа и с едно друго сравнение. От брациговския историк Чибис се знае, че съпругата на Васил Петлешков, сама участничка в събитията, получавала поборническа пенсия от 30 лв. 15 години след Освобождението [339]. Когато издирвах в софийските архиви пенсионните документи на Осман Ефенди, случайно попаднах на молбата на Екатерина Петлешкова (майката на В. Петлешков) до IХ-то Обикновено Народно събрание от 1896 г., в която се съобщава, че VI-то Обикновено Народно събрание й е отпуснало през 1890 г. пенсия от 300 лв. годишно, т.е. 25 лв. месечно, която впоследстеие й е била отнета [340]. Случайно открих и молбата на Мария Петлешкова – споменатата съпруга на В. Петлешков, чийто текст ме покруси.

Прилагам части от този текст не за да го противопоставя на молбата на Осман Ефенди, а за да изтъкна достойнствата на Народното събрание на свободна България, което оцени заслугите на спасителя на Пещера и Брацигово, на покровителя на батачани и на радиловци.

"Господин Председателю – пише Мария Петлешкова, – подписаната съм съпруга на покойния поборник за свободата и независимоста на България Васил Петлешков, който през време на Априлското въстание бе един от най-видните революционери: но след падането в турски ръце родното му село Брацигово той бе изложен на най-варварски мъки и изтезания, като бе поставен между две огньове жив да изгори и най-после издъхне като народен мъченик и революциоиер и ме остави без никакъв подслон, без никаква подпорка, от която да очаквам и се препитавам.

Г-н Председателю, почитаемото Министерство на вътрешните дела благоволи да ми отпусне пенсия от 20 (двайсет) лева месечно, които не са ми достатъчни, понеже не могат да ми покрият разноските като заплата за квартира, отопление, осветление, дрехи, прехрана, а и не мога да разчитам на друг никой доход, затова най-покорно Ви моля, г-н Председателю, да благоволите и ми се увеличите месечната пенсия, за да мога да се препитавам и аз като всяка сирота вдовица... Брацигово 1890. Октомври. Мария В. Петлешкова" (написана и подписана саморъчно) [341].

След тази молба Мария Петлешкова започна да получава месечна пенсия от 30 лв., което е почти 3 пъти по-малко от пенсията на Осман Ефенди [342].

Следователно, след като по онова време е можело да се живее сносно с 30 лв., една поборническа пенсия от 80 лв. е осигурявала на Осман Нури ефенди сравнително спокоен живот. Разбира се, това спокойствие му е било осигурено от спасените и покровителствани пещерци, брациговци, батачани и радиловци чрез върховната власт на Българската държава. Достойна награда за достоен живот!

[Previous] [Next]
[Back to Index]



325. Такъв случай ми разказаха за семейсгвото на Весалините в . Пазарджик, където вер. с разрешение се задомява турчинъч Лютви.

326. Вж. бел.2.

327. ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.387, л.4.

328. Около този поборник от Брацигово през 1895 г. в. Народното събрание се разигра недостойна история, която брациговските историци трябва да разяснят. Вж. Дневници на VIII Обикновено Народно събрание, С., 1896, с.126-130.

329. Действителни поборници са мюсюлмани българи, като пещереца Мустафа Чепенели, новозагореца Ибрахим Осман от Видраре, Ибрахим Османов от Русе и мн. др., на които обаче по немного почтителни причини Народното събрание не присъжда официално поборническо звание (за тях вж. при Ш. Тахиров, Единението. С., 1981, с 135-137).

330. Вж. бел.1 2.

331. Вж. бел. 2.
 

332. Пак там, с.108.

333. Пак там.

334. ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.345, л.149.

335. Дневници на IХ-то Обикновено Народно събрание. I-ва редовна сесия, 14. ХII.1896, кн.I, с 189-190.

336. ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.386, л.42.

337. Вж. бел. 2, с.107.

338. Пак там.

339. Вж. бел. 214, с.291.

340. ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.856, л.65-68.

341. ЦДИА, ф.173, оп.1, а.е.290, л.103.

342. За читателя вероятно няма да е безинтересно сравнението, което направих по въпросните документи, с пенсията на графиня Хартенау, вдовица на княз Ал. Батемберг - 40 000 франка годишно.