В ЧАСТНИЯ  ЖИВОТ

(1)
Пещерският дом

Димитър Калинов твърди в бележките си, че къщата на Осман Ефенди в Пещера била на мястото на днешната сграда на БНБ и къщата на Шуманката. Внучката на Осман Ефенди – Христина Теофилова, – която и в момента живее в Пещера, доуточнява: "Дядо живееше и в Пещера, и в Пазарджик. Къщата му беше точно където е ресторанта. Купи я от него Шуманката." [343]

Търсенето ми продължи към вече запомнената от много пещерци къща на Шуманката. Това име е носила Екатерина, дъщеря на Димитър Шумана от Велинград, омъжена за Коста Теленчев – пещерец, търговец на дървен материал. По нейното родово име – Шуманови от Велинград, е създадено и прозвището й Шуманката. Установи се, че баба Христина и Димитър Калинов допускат малка неточност. Запомнената от тяк къща на Шуманката не е къщата на Осман Ефенди. Тази къща е продадена от Екатерина Теленчева-Шуманката на Петко Зафиров от Капитан Димитриево, Пещерско, през 1959 г. С този Петко се срещнах през 1988 г. Той ми обясни, че съвременната къща на Шуманката, купена от него за 65 000 лв., била построена през 1901 г., когато пожар унищожил част от старата й къща. Остатъците от тази къща, които били на юг от новата, всъщност са остатъци от къщата на Осман Ефенди. Имало остатъци от дърворезба и венециански (рисувани) стъкла по прозорците.

Следователно, Осман Ефенди е притежавал в Пещера свой дом, на чието място в наши дни е построен хотелът, докъм 1900 г. По думите на неговата внучка Христина той прекарвал всяко лято в Пещера. Тя го е запомнила в Пещера, но вероятно като гостенин на синовете и на дъщерите си, защото самата тя, родена през 1905 г., не може да помни пещерския дом на дядо си. Най-близка по изглед до къщата на Осман Ефенди е била пещерската къща на Цикалови (ул. "В. Коларов"), купена също от пещерски мюсюлмани.

В медресето е минавал работният ден на улема Осман Ефенди. В дома, разположен в близост до десния бряг на Стара река, Осман Ефенди си е почивал от трудностите на живота. Своите почитатели обаче той посрещал на любимото си място под оня пещерски кавак, който бил в непосредствена близост до неговия дом. Там продължавали и неговите разходки при всяко летуване, когато посещавал града било като окръжен съдия в Пазарджик, било като главен мюфтия в София или шериатски съдия в София и Пазарджик. Освен това Осман Ефенди всяка година задължително посещавал Пещера на 6/19 януари, датата на неговото освобоvdение, за да участва в тържествата по този случай [344]. И пак там, покрай Кавака, завършвали разходките на най-именития от всички пещерци.

Стара, българска е историята на този кавак (клонеста топола), както стара и българска е историята за Осман Ефенди.

Столетници от града и близките села помнят дървото все в този вид. Специалисти лесовъди определят възрастта му от 850 до 900 години. Този гигант има обиколка 10,20 м, а диаметърът му достига 3,40 м. Установено е, че корените му се простират на 150 м и минават под коритото на Стара река.

До 1900 г. от северната страна на Кавака е минавал канал, който с водите си е благоприятствал за доброто му развитие. В дънера на дървото има хралупа, в която спокойно могат да се разположат от 10 до 12 души. През 1950 г., за да се продължи животът на дървото, хралупата бе зазидана, а сегашната пломба е направена през 1973 г. Преди короната е била три пъти по-голяма от сегашната.

От 1907 до 1922 г. на желязна поддожка, виждаща се и сега на дънера, е бил поставен голям фенер, който е осветявал намиращото се в близост кафене. Постоянен посетител на кафенето е бил Осман Ефенди; под клоните на Кавака той си пиел кафето.

Кавакът хилядник е ням свидетел на древната история на Пещера.

Талантливият художник, пещерецът Веселин Стайков, с голямо майсторство е изобразил на една от своите картини Кавака с кафенето и джамията пред него, запазена и до днес (вж. графиката на проф. Стайков "Кавака" в Картинната галерия в София).

Кавакът с историческия площад около него неведнъж е приютявал пещерци на общоградски събрания, протестни митинги и др. под., на които изтъкнати политически дейци са произнасяли паметни речи.

Тази традиция на пещерци, да провеждат тук своите най-важни срещи, води началото си от времето на Осман Ефенди. Тук на 8 януари (стар стил) 1978 г. посрещат идващия от Батак дивизион от Девети хусарски киевски полк, преследващ башибозука (вж. Ст. Бобчев, "110 години от освобождението на Пещера". – в-к "Родопска искра", бр.1 (288) от 12.I.1988 г.). През 1907 г. тук за първи път е чествана и 10-годишнината от убийството на Алеко Константинов.
 

Семейството

През 1893 г. Осман Ефенди е на около 75 години. В документите, които е приложил към молбата за пенсия, се разбира, че неговото семейство към посочената дата се състои от 20 души [345], т.е. Осман Ефенди е имал повече от многочленно семейство.

Димитър Калинов, по свидетелсво на Юсеин Кърджалиев твърди, че Осман Ефенди се е оженил за пещерка. Като знаем помашкия произход на Осман Ефенди и нежеланието на помаците да се сродяват с езиково потурчени българи, съвсем естествено е да допуснем, че непознатата ни днес жена на Осман е била помакиня, преселничка от околните села или дъщеря на преселници. Че такава практика е следвал Осман Ефенди, показва и фактът, че после той омъжва своята първородна дъщеря не за езиково потурчен пещерец, а за свой ученик от медресето, именно за Садула Бистрия Дулски - помак от Барутин, Доспатско.

При това положение съвсем естествено е да реконструираме домашния език в семейството на Осман Ефенди като български език - родопската, рупчоска реч на Осман Ефенди с паразитната дума кума, която е станала основа и за неговото етнографско име кумхасановец. Езикът на неговата жена ще да е бил по българската реч на околните на Пещера помашки села, като Нова махала, чиито жители са окали (казвали са например трон вм. трън), на Дорково, които са акали и пр.

Облеклото на бабата според живата днес внучка Христина било българско: риза с престилка и бяла кърпа, т.е. облеклото на помакинята. Името на тази жена днес не можем да възстановим, защото синът й Мехмед нямал дъщеря, която по старата кръстна традиция да наследи името на бабата си.

По данни на Ю. Къружалиев и Димитър Гривов Д. Калинов е установил следните деца, родени от брака на Осман с неизвестната пещерка, а именно:

1. Месюде – починала на 70 г., през 1928-1929 г.

2. Махмуд – починал в Пещера на 1.IX.1931 г.

3. Син с неизвестно име, починал в Одрин.

4. Дъщеря с неизвестно име, починала в Енигьол, Турция.

Според Ив. Попов дъщерята се.казвала не Месюде, а Месрура [346]. Баба Христина установява неизвестните на Калинов имена. Загиналият в Одрин син се е наричал Нури. Вижда се, че името задължително повтаря името Нури на Османовия баща, което е доказателство за това, че Осман Ефенди е спазвал помашката, респ. българската традиция за именуването на първородния син на името на дядото, на бабата. Дъщерята, поминала се в Енигюл, се е казвала Фатма [347].

Тези източници не са записали една съществена подробност, именно това, че Осман Ефенди е имал и една осиновена дъщеря – Хатидже, за която съобщава Керимов [348]. Самата Хатидже пък е разказвала на Керимов, че заедно с нея Осман е прибрал в дома си още 7 бездомни деца, вероятно от батаченчетата, за които съобщава Ив. Попов. Тези седем деца после открили родителите си и се прибрали при тях. Завинаги като дъщеря останала само Хатидже, която не научила нищо за родителите си.

Като се има предвид патриархалностга на голямото семейство на Осман и това, че всички негови деца, макар и омъжени и женени, живеели с него, то броят на членовете на семейството му, посочен от Дуков в Народното събрание, се оказва естествен и достоверен.
 

Потомците

С малки неточности, които тук отстранявам [349], съм ги описал в статията "Потомците на големия български род" [350]. На следващите страници ще построя родословното дърво, указвайки верската и езиковата принаддежност на всеки от тях.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

344. Вж. бел 15, с.112, за ежегодните посещения на Осман ефенди в Пещера.

345. Вж. бел. 2, с.105.

346. Вж. бел. 4, с.175.

347. В статията "Потомците на големия български род (вж. бел. 16) неточно съм определил Фатма като дъщеря на Месруре, вместо като нейна сестра.

348. Вж. бел. 11.

349. Вж. бел. 348.