В ЧАСТНИЯ  ЖИВОТ

(3)
Пазарджишкият дом

В Пазарджик Осман Ефенди се преселва през 1879 г., след установяването на източнорумелийското правителство. Работи като окръжен съдия до 1884 г., когато заминава за София като главен мюфтия. Отново живее в града от 1888 г. до смъртта си.

Първото сведение за пазарджишката къща на Осман Ефенди е у Д. Калинов, срв.: "В Пазарджик има голяма къща. В нея учил учениците на наука. К. П. Милетиев купува къщата от неговите наследници." [370]

Тази къща на Осман Ефенди според описанието на неговата внучка баба Христина се е намирала в непосредствена близост до днешния Червен площад. По описание на Д. Кантариев на това място действително са били къщите на пазарджишките мюсюлмани [371]. Махалата някога се е наричала Бояджи Баали махала [372]. Тук е била и прочутата Ески джамия [373], в която е изпълнявал служби и Осман Ефенди. Там след 1888 г. вероятно е била канцеларията и на неговия шериатски съд.

Тази къща обаче не е първата пазарджишка къща на.Осман Ефенди, защото е запомнена от потомците, запомнен е и нейният купувач. Следователно, това е къщата, която Осман Ефенди купува след 1888 г., когато повторно се заселва в Пазарджик като шериатски съдия.

Първата си къща той купува през 1879 г. Намирала се е на границата между двете тогавашни махали Орта джами махала (в района на днешната поща) и Махмуд Атик махала (в района на някогашната Девическа гимназия и днешния Драматичен театър). Това научаваме от един документ – Протоколната книга на Градския съвет в Пазарджик от 1884 г. – времето, когато Осман Ефенди напуска града. В протокола е представено заседание от 17.IX.1884 г. В него дословно се казва:

"Съобщено е, че Окръжната комисия с писмо явява на Кметството, че е купила арсата на Осман ефенди срещу малкия хамам (днешната стара баня – бел. Т.Б.), за да построи върху нея окръжна тъмница. Иска да се откупи една част от плаца пред тази арса, колкото е потребно, тъй като самата арса била тясна и не достигала, и още да се извадят кюнците им (на банята – бел. Т. Б.) под темницата. Съветът не повдигна възражение относително до отстъпването на нуждната част от плаца, понеже той не служи за нищо полезно и понеже, тъй като разноските по изваждането на кюнците ще се платят от Окръжната комисия. Но той се произнесе против построяването на Окръжната тъмница на арсата на Осман ефенди по следните причини:

1. Тъмницата се построява много близо до къщите..."

По-нататък се изреждат причините: че ще се разнасят болести, ще се безпокои обществото от близостта на убийците... и под. [374].

Възражението на съвета не е прието и тъмницата, известният после Стар пазарджишки затвор, се построява на арсата на Осман Ефенди.

На мястото на затвора, който се помни от автора на тези бележки, по-късно бе построена сградата на Пазарджишкия драматичен театър.

Като познаваме значението на забравената днес заемка от турския език арса (arsa) 'празно дворно място, парцел', лесно можем да възстановим факта, че става въпрос за напуснат дом или дом, който може да се откупи, отчужди от държавата, без това да създава неприятности на продавача. Следователно, първият дом на Осман Ефенди в Пазарджик е бил именно там, където днес е театърът. Това е и най-подходящото място признателното потомство да постави паметна плоча за видния строител на нова България Осман Ефенди.

Относно къщата на Осман Ефенди в Пазарджик има непроверена бележка у Л. Велков, според когото тя е била срещу Имарет джамия.
 

Годината на смъртта

Иван Попов е търсил годината на смъртта на Осман Ефенди, но не е имал възможност дори приблизително да я уточни [375].

По този въпрос можах да установя следното:

Внучката Христина е запомнила дядо си и неговата втора къща в Пазарджик. Тя е родена през 1905 г. За да помни дядо си, ще да е била поне 6-7-годишна. Това означава, че той е починал през 1911-1912 г. – по времето, когато е назрявала Балканската война.
 

Последното място

Според едни от сведенията, събрани от Димитър Калинов, Осман Нури ефенди бил погребан в двора на джамията в Пещера. В същия гроб през 1931 г. бил погребан и синът му Мехмед [376].

Трябва веднага да се каже, че тези сведения не почиват на истината, защото мюсюлманите не използват втори път един и същ гроб. На това се дължат и огромните размери на техните гробища. Следователно, гробът на сина му не е гроб и на Осман Ефенди.

Д. Калинов дава и други сведени, а именно, че Осман Ефенди бил погребан в мюсюлманските гробища на Пещера [377]. И това не ще да е вярно, защото Осман Ефенди умира в Пазарджик. Едва ли погребението му е извършено в Пещера.

Според П. Велков (84) той е погребан в пазарджишката Имарет джамия, и то нощем. Тези сведения не са проверявани.

Най-достоверни са сведенията на живия му внук Фейми-Филип, който твърди, че Осман Ефенди е погребан в Пазарджик. Това всъщност е единственото вярно нещо, казано от Фейми за неговия дядо!

Погребението е извършено в тогавашната Ески джамия, близо до последния пазарджишки дом на Осман Ефенди. Откъм южната страна на двора на джамията имаше много мюсюлмански гробове. Един от тях ще да е бил и гробът на Осман Ефенди.

Днес на това място е построен жилищен блок със сладкарница "Малина". Въпрос на чест и благодарност е признателните потомци от отечеството на Осман Ефенди да поставят паметна плоча на Великия помак от Родопите.
 

История на портретите

Днес притежаваме два портрета на Осман Ефенди. Първият го представя като млад мъж до 35-годишна възраст. За този портрет не се знае нищо.

Портретът на възрастния Осман Ефенди се пази от внука му Фейми-Филип. Според Карахюсеин Керимоб тази снимка като голям портрет стояла в Градския съвет в Пещера от Освобождението - до установяването на "фашистката" власт [378].

В архива на Осман Ефенди, пазен отчасти от внука Фейми-Филип, имало и една трета снимка, на която били изобразени Осман Ефенди, Петко Каравелов и трето, непознато на информатора лице [379], също с брада. Тази снимка била взета от другия внук на Осман Ефенди – Хасан Бистрия Дулски – и изгубена. Бъдещите историци на Осман Ефенди трябва да я потърсят в архива на Петко Каравелов и при потомците на някогашния директор на правосъдието в Източна Румелия Иван Салабашев, който, предполагам, е неизвестният на Фейми-Филип трети "брадат" от снимката.
 

Недоразуменията с името на Осман Ефенди

В гр. Пещера от Освобождението (?!) до 1985 г., т.е. повече от 100 г., втората успоредна на рида Пирин улица е носела името "Осман ефенди". Табелите с това име все още стоят по къщите на днешния; квартал "Пирин". През 1985 г. Възродителният процес в Пещера, който исторически започна с делата на Осман Ефенди, се "уплаши" от неговото небългарско име, от непроучената му биография и свали от ономастиката на градските улици най-важното сред тях име.

През 1987 г. бях в Областния комитет на Българската комунистическа партия в Пловдив заедно с пещерските ръководители Георги Петров и Зорка Стоицева. Срещнахме се със секретаря на ОК Дойчин Дойчинов. Като му поставихме въпроса за улицата с името на Осман Ефенди, той ни излезе със следния контрааргумент. "Покажете, че Осман Ефенди е българин, и ние ще върнем името му". Ето как стоеше въпросът с името на Осман Ефенди в комунистическата действителност!

Заинтригуван от обстоятелството, че Осман Ефенди не фигурира в нито една от няколкото български енциклопедии, реших да проверя случая. Предполагах, че името и делата на този виден българин не са известни на нашите енциклопедисти. За да разбера истината, постъпих по следния начин. Обясних на сътрудничката в енциклопедията Любка Кескинова, че се интересувам от някакъв Осман ефенди от Пещера, но не притежавам никакви данни за него. Още на другия ден тя ми донесе справка за него и нужната литература. Оказа се, че Осман Ефенди е познат на българската енциклопедия, но нейните дейци, които посетих през 1988 г., са смутени от незнанието за това, какво се крие под чуждото му име. Така българската енциклопедия остана без името на големия помак на българите и на един от строителите на Нова България.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

371. Д. Кантарев, Пролетта на един град. 1983, с.195.

372. Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко. С., 1969, с.202.

373. Пак там.

374. ОДА – Пазарджик, ф.1 К, оп.1, а.е.1, с.27.

375. Вж. бел. 4, с.176, под линия.

376. Пазят се в музея в Пещера.

377. Пак там.

378. Вж. бел. 11.

379. Филип Кафеджиев, Пещера.