Като участник в националната програма "Родопи" [1] години наред обикалях с научна цел селищата на Пещерското краище (със стари граници Велинградско и Доспатско). Навсякъде по този път ме срещаше името на Осман Ефенди. Навсякъде се разказваха легенди за тази изключитевна личност, неоснователно отстранена от пантеона на България и на знаменитите българи. Името му объркваше българите, други ги привличаше. Едни се опитваха да разкрият българската истина за него, други старателно я укриваха и пускаха в ход дезинформации и небивалици.

Заинтригуван от величавата фигура на този човек, от българските му измерения, започнах да събирам разпръснатата истина за него. До 1989 г. бях почти готов с издирванията и проучванията. Материалите, старателно подредени, бях оставил в архива за многото свободно време, което предполагах, че ще имам след все още далечното пенсиониране.

В съдбата на Осман Ефенди се намеси обаче пещерската общественост в лицето на Зорка Стоицева, Спас Атанасов, Георги Петров. Те станаха главната причина за написването на този труд далече преди предвиденото за целта време.

На тях и на всички мои информатори, чиито имена представям в труда и в бележките към него, изказвам сърдечната си благодарност.

С родопската истина за Осман Ефенди печели не само Пещера и краището й. Печели цяла България, а с българската истина за него, предполагам, и световната култура!

[Next]
[Back to Index]