I. ПИСМЕНИ ИЗТОЧНИЦИ

Основен източник е дневникът на Седмото обикновено народно събрание от 1893 г., където подробно се съобщават факти от героичната дейност на Осман Ефенди по време на Априлското въстание, както и за живота му след тази дата [2].

В градския музей на Пещера се пазят записките на Димитър Калинов [3] с данни за Осман Ефенди, взети от пещерските граждани Юсеин Кърджалиев и Димитър Гривев. В тях се уточняват някои моменти, свързани с рождената дата, семейството и домовете му в Пещера и Пазарджик. Записките на Д. Калинов тук са представени с факсимиле.

В архива на същия музей под No 223 е заведена ръкописната монография на Петър Велков - "Бележити граждани на Пещера", Пещера 1976 (Научно спомагателен фонд). В нея е направен опит да се представи просопографията на Осман Нури ефенди (с. 82 – 85) по сведения на пещерските старци Петър Учкунов, Толе Петков Султин, Ангел Дешинов и Калин Атанасов, както и по данни на неговите потомци (внуци). "Едни го смятали за чист турчин, който не знаел български, други за помак. Важни сведения са привлечени от племенника на Осман Ефенди, на име Хасан Бистрия Дулски, от михалковските сродници на бележития пещерец с родови имена Мерджановци, Михаловци, Балабановци, и особено от дядо Христо Михайлов. В този ръкопис са представени и важни сведения за последното място на Осман Ефенди.
 

II. СВЕДЕНИЯ ОТ ОСВЕДОМИТЕЛИ

Осведомители са използували и първите историци на Осман Ефенди. Така Иван Лолов съобщава сведения от старите пещерски граждани Петър Учкунов, Христо Цикалов, Ангел Дашинов, Георги Атанасов, от потомците на Осман Ефенди – Хасан Бистрия Дулски и Фейми Мюфтиев, представен само с професията си "бръснар". Така за първи път се публикува противоречието, при което двамата потомци по различен начин представят произхода на дядо си: първият с определението "помак", и вторият – с нетърпящото възражение "чист турчин", обстоятелство, упоменато по-горе и при Петър Велков. Съобщени са и данните за подвига на Осман и за неговата следосвобожденска биография [4].

Александър Арнаудов е ползувал данните на пенсионирания учител Цветко Георгиев от Пещера за емигрантската страница от биографията на Осман Ефенди [5].

Мои осведомители бяха: живият внук на Осман, същият този "бръснар", който продължи "турската" версия на дядо си, внучката Христина Теофилова, която разкри съдбата на потомството, Наталия Ивелинова Хаджиева, родом от Фотиново, снаха на Филип Кафеджиев, която ми предостави изчерпателни сведения за роднинските връзки на семейство Кафеджиеви в Пещера и краището, Светослав Духовников, пловдивски мюфтия, Мирон Топчиев - бивш главен мюфтия, и мн. др. които изясниха повече или по-малко важни подробности от дейността на Осман Ефенди.
 

III. СВЕДЕНИЯ ОТ СЪВРЕМЕННИЦИ

Безспорно най-важни за нас са кратките бележки на видния държавник Данаил Юруков за срещата с Осман Ефенди в навечериета на 1878 г., няколко часа преди емиграциятя му [6]. В тези бележки е предоставена и първата оценка за Осман Ефенди.

Брациговчанинът Георги Мишев е оставил два вида спомени за въстанието. В публикуваните му записки, които се ползуват с доверие в научните среди, е представена брациговската част от героическата история на Осман Ефенди [7]. В ръкописните записки, които подведоха и някои сериозни историци, обаче се твърдят явно недостоверни факти за участието на Осман Ефенди в мъчението на Каблешков [8]. Те са в стила на съчинените от него истории, за които подсказва и Захари Стоянов [9].
 

IV. ОСМАН ЕФЕНДИ В ПОПУЛЯРНАТА ЛИТЕРАТУРА

Първото съобщение за него е в един Алманах на Пещерското читалище от 1893 г. (с. 845). В една статия от 1956 г. Караюсеин Керимов съобщава на читателите на в-к "Нова светлина" за героическата постъпка на Осман Ефенди по време на Априлското въстание, както и за спомените на дъщеря му Хатидже [11]. Впоследствие Стоян Стоянов запозна читателите на същия вестник с поборческата пенсия, която отпуска на героя българският парламент [12].
 

V. ОСМАН ЕФЕНДИ В НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА

Известната научна литература осветлява само някои епизодични моменти от живота и дейността на Осман Ефенди. В споменатите по-напред работи на Ив. Попов и Ал. Арнаудов се анализират сведения от осведомители и се поставят въпросите пред бъдещите изследвачи.

В една малка статия на Спартак Кънев (бивш уредник на музея в Пещера) се популяризират данните на Иван Попов и Ал. Арнаудов [14]. Стефан Попчев (пещерски историк) препредава с някои обяснения сведенията на Иван Попов, като стига до извода, че позицията на Осман Ефенди по време на Въстанието го издига до равнището на "български патриот" [15]. Другите научни съобщения библиографски представям по-нататък в изложението, а моите публикации по темата в бел. [16].
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

3. Димитър Калинов – пенсионер, сътрудник на местния музей.

4. Иван Попов, Страници из миналото на гр. Пещера. С., 1973.

5. Ал. Арнаудов, Промени в населението и селищата на Пазарджишки окръг в резултат на Руско-турската освободителна война 1877-1878. – Известия на музеите от Ю. България, 1978, т.6, с. 176, 183.

6. Д. Юруков, Спомени на политическия живот на България. С. (без дата), с. 45.

7. Ат. Мишев, Боят около Брацигово. Пловдив-София, 1881, с.63.

8. Ат. Мишев, Саомеии из българското отечество. НА БАН, ф.1, опис II инв. No 1395; за част от тях вж.сб. Април 1876. Спомени. С., 1976, с.595-596.

9. 3. Стоянов, Записки по българските въстания, т. III. С., 1967, с.296, 302.

10. Това сведение съм ползвал опосредствано. Алманаха не успях да открия.

11. Караюсеин Керимов, Човекът, който спаси Пещера от опожаряване. - Нова светлина, 1957, бр.68.

12. Ст. Стоянов, Пенсия за народно застъпничестю. - Нова светлина, 18.Х.1879.

13. Вж. бел 4 и 5.

14. Сп. Кънчев, Из историята на Пещера, – Родопска искра, бр.9, 1986.

15. Ст. Попчев, Някои особености в демографската характеристика на гр. Пещера. – Минало, бит и култура на населението от Западните Родопи. Батак, 1986, с.111-112.

16. Т. Балкански, Потомци на българския корен. – Нова светлина, 1986, бр.66;
Език, род, традиции – Атеист. трибуна, 1987, кн.20;
Потомци на големия български род. – Септ. знаме, 1987, бр.72 и 73;
Езикови свидетелства за миналото на населението от Зап. Родопи (Пещера, Батак, Нова махала, Фотиново). – Минало, бит и култура на населението от Западните Родопи. Батак, 1986;
Краят на една версия. - Родопска искра, 1989, бр.4;