I.
За приятелство между Сьрбия и България днесь се говори не само въ София и Бѣлградъ, нъ и въ другитѣ градища на двѣтѣ съсѣдни дьржавици. Тая мисъль и това желание се поддьржѫтъ сега не само отъ нѣколко дьржавници, нъ и отъ хора изъ другитѣ классове на обществото.
Не по-малко отъ другитѣ сьмъ привьрженникъ на тая мисълъ и азъ и не по-малко е моето желание да видя между Сьрбия и България таквози споразумѣние, таквози пълно съгласие вьрху всичкитѣ въпроси, които интересуватъ двѣтѣ съсѣдни дьржавици, каквото наистиннѫ трѣба да сѫществува между два съсѣдни и братски народа. Историята и природата, общитѣ страдания въ прѣминѫлото и общитѣ опасности въ бѫдѫщето така тѣсно свьрзали българе съ сьрби, щото насилство надъ двата народа ще бѫде, ако тий се дьржѫтъ далеко единъ отъ други, далеко отъ да се съгласяватъ и да си помагатъ тамъ, гдѣто взаимното съгласие и взаимната помощь сѫ необходими. Съ споразумѣние и сьгласие помежду си двѣтѣ братски дьржави не само по-лесно ще достигнѫтъ консолидиранието на вѫтрѣшний свой порядъкъ и на тишината, нъ еще ще избѣгнѫтъ много поводи къмъ чуждо вмѣшателство въ тѣхнитѣ вѫтрѣшни дѣла. Отъ несъгласието между Сьрбия и България полза ще има само за тѣхнитѣ неприятели.
Приятелството и съгласието сѫ еднакво нужни за всѣка отъ двѣтѣ страни; защото никоя отъ тѣхъ не може да каже, че може да мине безъ това приятелство, че за нея е доста да има приятелството на нѣкои велики сили. Освѣнъ съсѣдственнитѣ и търговскитѣ врьзки, между сьрби и българе сѫществуватъ врьзки духовни, врьзки родственни, които правителствата на двѣтѣ дьржави напраздно ще се мѫчѫтъ да игнориратъ. Тѣзи врьзки ще се проявляватъ и вопрѣки
4
най-голѣмото равнодушие на двѣтѣ правителства да ги олеснятъ и регулиратъ. Равнодушието и прѣпятствията не ще бѫдѫтъ въ сила да задушѫтъ тѣзи духовни врьзки, а само ще даватъ случай на неприятелитѣ на Сьрбия и България да ни дьржатъ по-дълго време и по-силно въ подчинено състояние откъмъ политика, финанси и търговия съ промишленность. Съ взаимното приятелство на Сьрбия и България даже приятелството на нѣкоя велика сила се добива на по-добри условия.
Нъ за да има споразумѣние пълно и по-горѣ отъ всѣки испитъ, необходимо е щото туй споразумѣние да се неспира само на официялни договори и на дипломатически увѣрявания. Таквози официално споразумѣние нѣма широки и здрави основания и пада при пьрвото духнование на противний вѣтъръ. Споразумѣнието между Сьрбия и България трѣба да почива на общностьта на интереситѣ у двата народа, общность ясна не само за нѣколко души, нъ очевидна за цѣлъ народъ. Заради това на всѣки добъръ сьрбинъ и на всѣки привьрженникъ на тая мисълъ Българинъ лежи священна обязанность да съдѣйствовагъ съ всичкитѣ си сили и средства за уяснение на тая общность на интереситѣ у двата единоплеменни народи. Да се познаятъ двата народа взаимно, както въ тѣхнитѣ желания, средства и сили, тъй и въ тѣхното материално състояние и въ всичко онова, съ което единъ на други могѫтъ да бѫдѫтъ полезни; да се уясни крѫга на дѣйствие за двѣтѣ страни; да се установятъ основанията за туй дѣйствие, — това сѫ главнитѣ условия за споразумѣние добро, трайно и добрѣ основано.
Безъ взаимно познавание на двата народа, безъ знание, какво може да чака едина отъ другия, безъ всеобщо желание на Сьрби и Българе и безъ опрѣдѣление сферата на дѣйствие за двѣтѣ дьржави нѣма трайно съгласие, нѣма искренно приятелство, нѣма споразумѣние; защото общностьта на интереситѣ остава неясна за множеството, за массата на народа. Безъ тѣзи условия съгласието остава дѣло на правителствата
5
и може твьрдѣ лесно да пада при промѣнението на министерствата или прѣдъ общественното мнѣние, когато това послѣднето не е добрѣ освѣтлено вьрху неговата необходимость. За пълното и ягкото съгласие на двата народа необходимо е — тѣзи народи да се познаватъ даже въ тѣхнитѣ недостатъци, каквото да нѣма отпослѣ никакви извѣти за разъочарование и взаимни обвинения. Всичко трѣба да бѫде разяснено, явно и опрѣдѣлено.
За да съдѣйствовамъ колко годѣ на това взаимно запознавание на моитѣ съотечественници съ сьрбитѣ, азъ прѣдавамъ на печата прѣдстоящитѣ писма за Сьрбия, въ които се излага една часть отъ онова, що сьмь могълъ да видя, чуя и научѫ прѣзъ двумѣсячното си прѣбивание въ Сьрбия. Този материалъ не е отъ голѣма важность, нъ той и не се дава за по-много, отъ колкото струва. Прѣзъ краткото време на прѣбиванието си въ Бѣлградъ и при другитѣ си занятия азъ толкози можихъ да направя. За начало читателя ще се благодари и съ толкози.
Ако нѣщо въ тѣзи писма не угоди нѣкому, азъ се моля да не ме осѫждатъ въ пристрастие, или въ недобросъвѣстность. Азъ сьмь бѣлѣжилъ всичко или както сьмь го научилъ отъ другитѣ, или както се е показало на мене самаго. Ако сьмь погрѣшилъ въ нѣщо, то не е било по умисълъ, а по слабость человѣческа. Отъ нарочито искривявание на истината азъ сьмъ се пазилъ, колкото сьмъ могълъ. Моитѣ писма като сѫ писани съ единственната цѣль — да се почене едно по-близко и по-пълно познаство съ сьрбский народъ и съ неговото умственно, политическо и материално състояние, както и съ стремленията и идеалитѣ на неговитѣ прѣдни хора, азъ не сьмъ искалъ да прикривамъ и искривявамъ нищо отъ онова, което се е досегнало до моето убѣждение и което ми се е прѣдставило въ такъвъ или онакъвъ видъ; защото сьмь убѣденъ, че отъ правилното и истинното прѣдставление на работитѣ, зависи правилното имъ разбирание.
6
Българския народъ твьрдѣ малко знае за живота и положението на братский Сьрбски народъ. Ако и да сѫ клонове отъ истото семейство и по това въ нѣкои свои части се намиратъ въ постоянно съприкосновение, сьрби и българе въ своята народна цѣлость се познаватъ твьрдѣ малко и твьрдѣ малко могѫтъ да кажатъ за състоянието единъ на други. Турското владичество съ спахийскитѣ владѣния и полунезависимитѣ пашалѫци по-прѣди и съ разнитѣ притѣснения и разбойничества по сетнѣ, силно е прѣпятствовало на тѣснитѣ и постояннитѣ сношения на българе и сьрби и на взаимното запознавание на двата тъй тѣсно свьрзани по племе, по вѣра, по язикъ и по интересъ народа. Сьрбина до недавно време е училъ събитията въ България чрѣзъ посрѣдството на свѣденията, които сѫ давали иностранцитѣ, а българина е чувалъ за Сьрбия и за работитѣ въ нея само до толкози, доколкото му позволявали краткитѣ свѣдения въ Блгарскитѣ вѣстници, позаимствовани изъ вѣстницитѣ на чуждитѣ страни.
Туй срамно невѣдение като трѣба вече да прѣстане, между длъжноститѣ на печата и на ученитѣ людие на двѣтѣ страни трѣба да влѣзе и да залови видно мѣсто и тоя — да се не прѣпуща ни единъ случай, гдѣто да се не тьрсѫтъ и даватъ нужнитѣ свѣдения за взаимното запознавание на двата братски народа. Добитата свобода и просвѣщението дигнѫхѫ и ще дигнѫтъ съвьршенно прѣпятствията за по-тѣсни сношения между България и Сьрбия. Взаимодѣйствието на двата толкози близки народа начева да става и по-силно и по-необходимо. Материалното, политическото или социалното положение на Сьрбия не може да бѫде безъ дѣйствие на България; и наопаки, политическитѣ събития въ България и социалнитѣ движения всѣкога ще намиратъ отзивъ въ Сьрбия. Туй взаимодѣйствие ще сѫществува и ще се осилва даже вопрѣки желанието на правителствата въ двѣтѣ страни. Правителствата могѫтъ да тьрсятъ своитѣ интереси другадѣ и въ други съюзи: двата народа, въ силата на съсѣдството
7
и родството си по кръвь, по язикъ и по вѣра, все повече и повече ще се подчиняватъ на законитѣ на взаимодѣйствието и повече и повече ще доближаватъ и ще свьрзуватъ своитѣ сѫдбини една съ друга.
Наистиннѫ, взаимодѣйствието е еще слабо и малко усѣтно за окото на простий българинъ или сьрбинъ. То обаче сѫществува и се прѣдава отъ едната страна на другата неусѣтно и, тъй да рѣкѫ, безсъзнателно. Много пати сѫщитѣ опасения стигатъ сьрдцето на българина и сьрбина, безъ да е ставало между едина и другия най-малко размѣнявания на чувства и мисли. Еднаквостьта на положението и на интереситѣ извиква еднаквость въ инстиктитѣ и чувствата.
Да се осмисли всичко това и да се упѫти къмъ добъръ конецъ, потрѣбно е да се изтучи и освѣтли, да му се покажѫтъ добритѣ и лошитѣ страни.
Колко работа и каква благородна и благодарна работа за родолюбивитѣ книжовни сьрби и българе! За ползата на двата народа и за успѣха на общеславянского дѣло не ще ли се намѣрятъ нѣколко добри работници на това поле?
II.
Въ Сьрбия азъ стѫпихъ на 13 октомврия 1882 година. Другарь ми бѣше Г. Иосифъ Ковачевъ, секретарь при Дьржавний Съвѣтъ. Близу до Границата въ Сьрбия чакаше ни Секретара на околийский Пиротски началникъ съ двама пандури (жандарми). Видно бѣше, че сьрбскитѣ власти въ Пиротъ имахѫ извѣстие за нашето минавание въ Сьрбия и бѣхѫ се приготвили да направятъ въ лицето ни честь на правителството, което ни пращаше въ Сьрбия съ миссия. Въ Пиротъ ний бидохме посрѣщнѫти отъ окрѫжний и околийский началници съ вѣжливостъ и приятелска услужливость. Окрѫжний началникъ ни съпроваждаше на всѣкадѣ по града и не ни остави освѣнъ вечерьта късно, когато вече трѣбаше да се спи. Наистиннѫ тая услужливостъ ни лиши отъ удоволствието
8
да се видимъ съ нѣкои отъ гражданетѣ и да поговоримъ съ тѣхъ за положението имъ подъ Сьрбското владичество; нъ да се прави другояче не бѣ възможно. Ний трѣбаше да се подчинимь на правилата, които ни създавахѫ нашитѣ гостолюбиви приятели, и да мълчимъ.
Града Пиротъ твьрдѣ малко се е измѣнилъ въ своя изгледъ и въ своето състояние. Той си остава чисто турски градъ съ криви, тѣсни и кални улици, съ множество порутени кѫщи и съ дьрвена чаршия. Голѣмага часть отъ турцитѣ се е вече изселила, нъ нѣколко семейства еще оставатъ. Има и много турци, на които семействата сѫ се изселили, а тий сами оставатъ въ Пиротъ, за да расправятъ своитѣ имоти или имотитѣ на своитѣ роднини и упълномощители. За тѣзи останѫли турци Сьрбското правителство поддьржа една джамия и плаща на ходжата изъ дьржавний ковчегъ. Въ туй отношение Сьрбия постѫпва твьрдѣ задобрително съ турцитѣ.
Не зная, що ще бѫде за напрѣдь, нъ въ послѣднитѣ години Пиротъ не само не е направилъ напрѣдъкь въ умственно и материално отношение, нъ въ отношение на промишленность и търговия той явно спада на долу. Разбира се, причинитѣ на това се криятъ не въ управлението, а въ политическитѣ обстоятелства и въ провожданието сьрбо-българската граница близу до града (2 1/2 часа на истокъ отъ Пиротъ); нъ както и да е несъмнѣнъ е факта, че този градъ не отива напрѣдь.
Въ отношение на просвѣщението Пиротъ се намира въ нѣкакво застояно положение. Наистиннѫ, Сьрбското правителство прави доста жьртви за училищата въ Пиротъ и поддьржа на свое иждивение полугимназия; по една обаче или по друга причина ползата отъ тѣзи жьртви не е до тамъ голѣма. Види се, че назначението на правителсгвеннитѣ жьртви за Пиротскитѣ училища не е само да се издигнѫтъ училищата и осъвьршенствоватъ, а много повече да се посьрбяватъ учащитѣ се дѣца, та за това и просвѣтителното влияние на училищата остава твьрдѣ слабо.
9
Каквото и да казватъ нашитѣ съсѣди за населението въ Пиротъ и въ окрѫжието му, това население е доста българско, за да се поддаде тъй лесно на насилственното посьрбявание. Азъ се прислушвахъ къмъ говора на Пиротското население, вгледвахъ се въ облѣклото на селянетѣ и въ тѣхнитѣ нрави и обичаи, въ тѣхний образъ за живѣяние, и не намѣрихъ голѣма разница между туй население и населението на Софийското поле. Ако има разница, тая разница е голѣма между Пиротското население и населението въ чисто сьрбскитѣ окрѫжия. Доста е да види человѣкъ затворено-домашний животъ и недовѣрчивата къмъ всѣки чужденецъ отнаска на Пиротчанина, за да познае, че тѣзи жители принадлежѫтъ къмъ семейството на българетѣ, а не къмъ рода на сроднитѣ сьрби.
Наистиннѫ, въ язика на Пиротското население се чуватъ нѣкои сьрбизми, нъ нарѣчието не е сьрбско. То е много близко до шопското, както сѫ близки на шопитѣ и облѣклото, и образа за живѣние на жителитѣ въ Пиротско. Най-характеристичното отличие на българский язикъ — члена — всѣкога се чува и българскитѣ думи: хубаво, лошо, огънь и др. никога не се замѣняватъ въ говора съ сьрбскитѣ думи: лепо, хргяво, ватра, и пр. Глаголнитѣ форми: ходио сьмь (ходилъ сьмь) Пиротчанина употребява, нъ отъ него вий никога не ще чуйте да каже го, намѣсто голъ; дѣо, намѣсто дѣлъ и т. нат. При всичкий натискъ на сьрбскитѣ власти надъ населението въ Пиротско отъ 5 и повече години насамъ, множеството на жителитѣ, когато не му прѣчи присѫтствието на нѣкои сьрбски агентинъ, само ще ви каже, че то говори български язикъ. Въ Бѣла-Паланка, градецъ между Пиротъ и Нишь, ханджиитѣ цинцари, въ отсѫтствието на околийский началникь, казахѫ, че у дома си говорятъ по български, защото сѫ оженени на мѣстото и водятъ жени отъ градеца.
Въ присѫтсвието на сьрбитѣ таквизи исповѣди ставатъ
10
твьрдѣ рѣдко, защото сьрбскитѣ началства не ги оставѫтъ безъ строго прѣслѣдвание и наказание.
Позаимствование на сьрбски форми, а може и рѣчи у българското нарѣчие има и въ видинско ; нъ слѣдва ли отъ това, че жителитѣ на Видинъ и околноститѣ му сѫ сьрби по язикъ и по кръвь?
Впрочемъ въ Бѣлградъ твьрдѣ добрѣ осѣщатъ слабостьта на сьрбскитѣ притязания вьрху Пиротъ и се стараятъ, колкото можѫтъ, да избѣгнѫтъ повдиганието на този въпросъ. Доста трудъ и думи ми бѣхѫ потрѣбни да увѣря тамъ едно високопоставено лице въ това, че съ другитѣ въпроси за границата, азъ нѣмамъ намѣрение да повдигамъ дума за Пиротъ. Въ този случай само туй лице ми казваше, че нѣколко Шумадийски села, на които жителитѣ били дошли изъ Пиротско, до прѣди малко стояли съвсѣмъ отдѣлени отъ другитѣ села, като села бугарски. Ако пиротскитѣ селяне, като идѫтъ въ Шумадия, биватъ бугари, какъ могѫтъ да се обьрнѫтъ тѣ на мѣстото си и за петь години на сьрби?....
Като напирамъ вьрху истинската националность на жителитѣ въ Пиротско, азъ не искамъ да кажѫ, че сьрбитѣ правятъ злѣ, като владѣятъ тѣзи мѣста. Въ силата на Берлинский трактатъ тѣзи мѣста сѫ влѣзли въ территорията на Сьрбия и тая дьржава е добила право на владѣние вьрху тѣхъ. Противъ това право азъ не само нѣмамъ нищо да кажѫ, нъ и за българетѣ въ пиротско азъ не виждамъ никакво нещастие да бѫдѫтъ подъ сьрбска власть. Сьрбия не е чужда за България, както и България не е чужда за Сьрбия. Българетѣ въ Сьрбия и Сьрбитѣ въ България могатъ и трѣба да се считатъ удома си. Азъ бихъ желалъ въ такъвъ случай само едно нѣщо, именно: сьрбското правителство и сьрбското общество да гледатъ на Пиротъ и на окрѫжието му не като на мѣста населени съ сьрби, а като на таквизи, които иматъ извѣстни особенности и на които, по тая причина, трѣбва да се прѣдостави повече свобода за саморазвитие и самодѣятелность. Ако турцитѣ въ Пиротъ заслужватъ вниманието
11
и щадението на сьрбското правителство, толкози повече трѣба да се пази справедливость съ едно цѣло население отъ Българе.
Въ опрѣдѣлението, какво е населението на едно мѣсто, не трѣба да се водимъ отъ нашитѣ лични желания и да основаваме нашитѣ притязания вьрху нѣколко сходни звукове въ язика. Таквози правило никога не би поставило граници между сходнитѣ по язикъ народи и никога не би вдигнѫло изъ срѣдата имъ раздоритѣ за тая или оная часть отъ пограничнитѣ жители. Мѣрилото за таквози опрѣдѣление трѣба да почива на по-ягки и по-сѫщественни основи. Тука трѣба да се гледа на чувствата и живота на самото население. Ако туй население мисли и чувствова като сьрбско, то е вече сьрбско и никой нѣма право да го счита за друго. Ако то само счита себе си за Българско, какъвъто е случая съ Пиротъ, опитванията на сьрбитѣ да го направятъ сьрбско не ще докаратъ на Сьрбия, освѣнъ по-голѣми главоболия и несполуки. Повече полезно за Сьрбия щѣше да бѫде да има задоволени българе подданници, нежели незадоволни и неблагонадежни, насилно покрьщани и насилно поддьржани сьрби. Между България и Сьрбия не ще се мине това, гдѣто да не останѫтъ бьлгаре въ Сьрбия и сьрби въ България.
Е, добрѣ, трѣба ли въ такъвъ случай сьрбитѣ въ България да се принуждаватъ да се казватъ и да станѫтъ българе само на това основание, че сѫ подвластни на Бьлгария или че въ язика си иматъ нѣколко български рѣчи или форми?
Освободени по-напрѣдъ, сьрбитѣ сѫ могли да иматъ извѣстно дѣйствие вьрху пограничнитѣ бьлгарски населения само съ това, че били свободни. Въ желанието си да се види равенъ съ сьрбина, съ свободний сьрбинъ, българина лесно е заемалъ отъ послѣдний нѣкои привички, изражения и форми на язика, както ги заема и въ Бессарабия отъ Русситѣ и Влашко отъ власитѣ. Нъ отъ туй външно заемание до кореннитѣ свойства и чувства на Пиротското население има твьрдѣ голѣмо разстояние. Туй население е българско и
12
братията сьрби ще сторятъ дѣло отъ висока мѫдрость и отъ голѣма справедливость, като постѫпватъ съ него като съ Българско. Пиротъ е и тъй добро беспокойство за Сьрбия. Принуждението да се сматря населението му като сьрбско само ще осили въ бѫдѫще това беспокойство, защото съ увеличение на натиска ще расте и отпора.
Въ Пиротъ сѫ излазяли хубави килими, всѣкакви платна, мѣшини, гайтани и др. под. Днесь производството на гайтани и мѣшини е съвсѣмъ почти прѣстало; крѣпи се еще производството на килимитѣ, на мутавчийскитѣ стоки и на платната. Нь и тия производства, съ исключение на килимитѣ, клонятъ къмъ упадъкъ. Производството на килимитѣ силно се поддьржа отъ сьрбското правителство, което не само насьрдчава тая промишленность, нъ и само дава работа на производителитѣ. Пиротскитѣ килими днесь на мода въ Бѣлградъ и, за да се распространи еще повече употреблението имъ, правителството бѣше направило изложение отъ тия килими. Нь колкото силна и да бѫде поддьржката, която се днесь дава на производството на килимитѣ не само изъ Сьрбия, нъ и изъ София, на туй производство едва ли е сѫдено да се развие толкози, колкото би трѣбало, и да си осигури дьлго и трайно бѫдѫще, обширно и постоянно тържище. Количеството на производимитѣ днесь килими не е по-малко отъ количеството, което Пиротъ е произвождалъ по-прѣди; нъ догдѣто по прѣди килимитѣ сѫ отивали всички на продажба и сѫ се разнасяли чрѣзъ панаиритѣ на всѫдѣ, днесь тий се работятъ само по порѫчки изъ София и изъ Бѣлградъ. Вкуса и потрѣбата на по-богатитѣ хора отсамъ и оттатъкъ границата като се наситятъ, пиротскитѣ килими ще ли могѫтъ да минѫтъ на далечнитѣ пазари? Азъ се дълбоко съмнѣвамъ въ това, особенно като земамъ въ внимание: а) че въ начина на работянието на килимитѣ не сѫ станѫли никакви уосъвьршенствования и олеснения и б) че по качеството на шароветѣ си пиротскитѣ килими станѫли значително по-долни. Шароветѣ на старитѣ пиротски килими бѣхѫ несравненно
13
по-трайни отъ днешнитѣ. Шароветѣ на сегашнитѣ кидими се развалятъ и се губятъ отъ всѣка капка вода, паднѫла вьрху килима. Подирь едногодишно употребление такъвъ килимъ става пьстръ отъ разваляние на шароветѣ до безобразие. Казуватъ, че и днесь можали да правятъ килимитѣ съ шарови отъ прѣдишното време, нъ за това трѣбало да се говори при порѫчката.
Обикновенно цѣната на килимитѣ се смѣта на квадратни аршини, а квадратний аршинъ се продава отъ 25 до 35 гр. сир. отъ 5 до 7 лева. Така, килимъ 8 аршина дълъгъ и 6 аршина широкъ или 48 кв. арш. костува въ Пиротъ отъ 240 лева до 330. Готовитѣ струватъ по-долу, нъ за то и здравината имъ е по-долня. Въобще плата на килимитѣ е много здравъ. Ако и шароветѣ бихѫ били сѫщо така трайни, тѣзи произведения всѣкога бихѫ намѣрили каква-годѣ поддьржка въ любителитѣ на мѣстнитѣ произведения. Килимитѣ се тъкѫтъ по кѫщата и отъ женитѣ по онзи пьрвоначаленъ начинъ, по който се тъкали при дѣдитѣ и бабитѣ ни.
Станове за тъкание платна има до 70, размѣстени въ 20-25 дюгеня. Въ тѣхъ тъкѫтъ мѫжи и момчета и приготвятъ платна отъ памукъ и конопи. Тѣзи платна по всичко приличатъ на домашнитѣ обикновенни платна и се купуватъ отъ селското население, което нѣма време или умѣние да тъче удома си нужното нему платно. Между тѣзи платна има много дебели, нъ има и твьрдѣ тънки и деликатни. Количеството на производимото въ Пиротъ платно значително се е намалило вслѣдствие на това, че окодо 15-20 стана сѫ се вече завели въ българский пограниченъ градецъ Царибродъ, гдѣто сѫщо тъй почватъ да излазятъ и пиротски килими.
Страшно е, че прѣкарванието на желѣзницата прѣзъ тѣзи мѣста еще повече ще затрие производството на платната и килимитѣ, защото по-широкитѣ и ефтинитѣ фабрични платна и черги скоро могатъ измѣсти мѣстнитѣ по-скѫпи и по-несъвьршенни произведения.
14
Сьрби въ Пиротъ има малко. Освѣнъ чиновницитѣ, учителитѣ и учителкитѣ, адвокатива, спицерина и еще нѣколко дюгенджии; други сьрби нѣма въ този градъ. Всичкитѣ сьрби сѫ надошли изъ Сьрбия. Отъ мѣстнитѣ жители твьрдѣ малко има таквизи, които се казватъ и мислятъ за сьрби. Между сьрбствующитѣ пьрво мѣсто залавя бивший до скоро време Пиротски кметъ Г. . . . . . За този господинъ приказватъ, че е повече сьрбинъ отъ самитѣ сьрби и че повече отъ самитѣ сьрби се труди да посьрби Пиротъ. Това не е чудно: всѣки ренегатъ бива фанатикъ и неприятелъ на срѣдата, отъ която е излѣзълъ.
Массата на населението се дьржи нѣкакъ на страна отъ сьрбитѣ и не иска или не може по причина на различието въ характера и привичкитѣ си да свьржи съ тѣхъ тѣсни приятелски сношения. Окрѫжний началникъ ми казваше, че при всичкитѣ си старания да свьрже таквизи сношения съ нѣколко семейства отъ мѣстнитѣ, усилията му остали бесплодни. Азъ самси забѣлѣжихъ въ расходкага си по чаршията и по улицитѣ, че мнозина отъ жителитѣ неохотно приемахѫ поздравленията на началника и че нѣкои даже никакъ не искахѫ да ги приематъ, нъ се обрьщахѫ при доближаванието ни възъ друга страна.
Жители въ Пиротъ има около 9000 души. Училища има 4: три основни и една полугимназия. Числото на учителитѣ е 8, на учителнитѣ 5, а на ученицитѣ около 800.
Колко училища и какви има въ окрѫга, азъ не можихъ тукъ да се научѫ положително, нъ числото имъ не ще бѫде голѣмо, ако сѫди человѣкъ по числото на училищата въ другитѣ сьрбски окрѫзи.
Въ турско време Пиротъ е билъ сѣдалище на отдѣлна Епархия — Нишавската; днесь той прави часть отъ Нишката Епархия.
Прѣзъ Пиротъ протича рѣка Нишава.
Жителитѣ на града се поминаватъ съ еснафлѫкъ и отчасти съ земледѣлие и винодѣлие. Виното имъ се разнася
15
по селата изъ Балкана, гдѣто нѣма лозя, и дори въ София. Качеството на виното не е отъ добритѣ, нъ за онѣзи мѣста то е доста добро. Кюстендилското вино е много по-ягко.
Жителитѣ въ Окрѫга се поминаватъ съ земледѣлие и скотоводство. Храна тий изваждатъ не въ голѣми количества и я продаватъ на мѣстнитѣ пазари и за мѣстно потребление. Една часть отъ вълната на овцѣтѣ си продаватъ за изнасяние въ Австрия, масло и сиренье — за Цариградъ и отчасти за Македония.
Земята около Пиротъ и по-нататъкъ до самай почти Нишь е планиниста и малко годна за земледѣлие. Видоветѣ сѫ еднообразни, особенно откъмъ севѣръ на шоссето къмъ Нишъ: голи камьнисти височини, между които протича рѣка Нишава. Работна е земята само на низкитѣ мѣста и по сѣвернитѣ рѣбра на бьрдата, които лежѫтъ на югъ отъ Нишава и които съ малко исключение покрити сѫ съ шумакъ и даватъ голѣми олеснения за развъждание на добитакъ. Сьрбското правителство е запазило тѣзи шумаци и сега на всъкадѣ се срѣщатъ млади, новоподрасли гори. На населението сѫ указани мѣстата, гдѣто трѣба да се сѣкѫтъ дьрва и да пуска добитака. Вслѣдствие на тая своя мѣрка Сьрбското правителство подиръ 10 —15 години ще има по онѣзи мѣста гѫсти и хубави гори.
Тъй като населението по тѣзи мѣста трьси поминъка си въ земледѣлието и скотоводството па и двѣтѣ занятия вьрши нѣкакъ на дребно, то материалното състояние на туй население не е до тамъ отъ цвѣтущитѣ. Наистиннѫ то живѣе безбѣдно, нъ расходитѣ си покрива само съ ограничението на своитѣ нужди и съ най-простий образъ на живѣяние. Въ това отношение то се намира съвьршенно въ еднакво положение съ жителитѣ отсамъ границата въ Царибродско, Трьнско и до нѣкѫдѣ въ Кюстендилско. Сьрбскитѣ власти се хвалятъ, че даждията се прибиратъ во време. — Нѣкои отъ началницитѣ намиратъ обаче, че туй население, населението на новоприсъединенитѣ къмъ Сьрбия мѣста, било
16
нѣкакъ си малко обучено на редъ и на доброволно повиновение на законитѣ и на заповѣдитѣ на началството. Напротивъ, въ Бѣлградъ намиратъ, че това население е много мирно и покорно. Таквизи противоположни заключения се правятъ само отъ това, че на населението се гледа отъ различни точки на зрѣнието. Мѣстнитѣ началства зематъ во внимание ежедневнитѣ случки и като виждатъ, че жителитѣ искатъ и чести напомняния и принуждение за да испълнятъ нѣкои отъ прѣдписанията на закона и на началствата, обявяватъ, че населението е опърничево. Напротивъ, централното правителство като вижда, че населението, за което ни е думата, впълно се покорява на указанията на властъта и охотно избира угоднитѣ на правителството лица за прѣдставители въ скупщината и за други миссии, намира, че туй население е доста послушно.
Една значителна часть отъ населението не само въ Пиротско, нъ и въ Лѣсковско и Вранско тьрси поминъкъ и въ чужбина: въ Бѣлградъ, въ вѫтрѣшнитѣ окрѫжия на Сьрбия и въ Влашко. Нѣкои отъ тѣзи жители сѫ прости работници, други сѫ дюлгери. Има и таквизи, които се занимаватъ съ кираджилѫкъ и прѣнасятъ на кони стока отъ едно мѣсто на друго.
III.
При самий входъ въ Нишь прѣдъ вашитѣ очи се испрѣчва прочутата келле-кулеси, която турцитѣ сѫ издигнѫли отъ главитѣ на възстанѫлитѣ христиане въ началото на нинѣшний вѣкъ. Тая кула има височина до 5—6 метра и отвънъ е обстроена съ человѣчески черепи, отъ които по-голѣмата часть днесь искъртени. Тая кула е очевидно и общедостѫпно свидѣтелство на измѣнившитѣ се времена и на съвьршивший се голѣмъ политически прогресъ въ разстоянието на послѣднитѣ десятилѣтия.
По положението си въ южната половина на дьржавата, по числото на населението си, по стратегическото си значение
17
и по тьрговията си Нишъ залавя мѣстото на втори градъ въ цѣла Сьрбия. Сьрбитѣ наричатъ тоя градъ южна Сьрбска столица и полагатъ всевъзможни усилия да направятъ Нишъ да отговара на новото си название. Нѣколко нови, или поправени улици, прави и широки, и множество сѫщо тъй нови и поправени здания придаватъ вече на централната часть на Нишъ съвсѣмъ новъ изгледъ на поевропейченъ градъ. Тука има и кралевски дворецъ, гдѣкато Царь Миланъ прѣкарва по нѣкога по единъ—два мѣсеца прѣзъ лѣтото. Двореца е хубаво на изгледъ дьрвено здание, нъ не е толкова удобно за обитавание. Тъй като това здание по прѣди е било турско и е направено по турский начинъ съ много прозорци и тънки стѣни, то въ него зимно време едва може да се живѣе. По нѣкоги то мѫчно се обитава и лѣтѣ, когато рѣката Нишава е прѣлѣта, защото подницитѣ му се пълнятъ съ вода и правятъ зданието и цѣлата мѣстность около него влажна. Двореца лежи по край рѣката.
Нишъ е расположенъ въ равнището на една широка долина и се прѣсича отъ рѣката Нишава, която често залива голѣма часть отъ града. По на западъ, на разстояние около единъ часъ, протича рѣката Морава, която прибира водитѣ на Нишава и съ която хубавата Нишка долина оставя прѣдишното си направление отъ истокъ къмъ западъ и повьрта отъ югъ къмъ сѣвѣръ, къмъ Дунавъ.
По-голѣмата и по-хубавата часть на града лежи на южната страна на Нишава. На сѣверната страна се намира крѣпостьта и една малка часть отъ кѫщата и дюгенитѣ. Сѣверната часть е по-издигнѫта и водата на рѣката не я досяга, нъ града продължава да се прави и краси все на южната страна, колкото и да се настоява отъ сьрбскитѣ власти за прѣнасянието му на сѣверъ. Земята около Нишъ е плодородна и богата. Единъ часъ на истокъ отъ градътъ има богатъ источникъ отъ минерална сѣрна вода. Водата извира на сѣверний склонъ на възвишенноститѣ около долината и се
18
спуска прѣзъ послѣднята въ Нишава. Тая вода е горѣща и доста голѣма; тя кара, до гдѣ се спусти въ долината, доста воденици — което е за сега главната полза отъ тая вода, защото инакъ банята се малко посѣщава и малко други ползи принася.
Въ Нишъ има крѣпость и казарми. Отъ това той има важно за Сьрбия значение и въ военно отношение. Тука всѣкога стои голѣма часть отъ Сьрбската войска.
Въ търговско отношение Нишъ отъ день на день придобива все по-голѣмо значение. Извозната търговия ако и да не са е увеличила значително, тя не е останала и въ прѣдишнитѣ си размѣри. Нея ще съживи още по-вече построяваний сега желѣзенъ пѫть, който ще свьржи Нишъ съ Дунавъ и Бѣлградъ.
Ввозната търговия е получила извѣстно развитие и нѣкакъвъ си потикъ вслѣдствие на усилението на новитѣ потрѣбности у населението. Съ приижданието на много сьрби въ Нишъ и съ желанието на мѣстнитѣ жители да живѣятъ като новитѣ си господари, потрѣбата отъ нови външни стоки и материали станѫла по-силна и тѣзи послѣднитѣ наченѫли силно да измѣстюватъ изъ употрѣбление всичко онова, което е било отъ мѣстно издѣлие. Въ облѣклото си и въ накититѣ на домоветѣ си нишкитѣ жители поченѫли силно да се европейчатъ. Модата въ облѣклото и въ начина на живѣяние силно ги е обзела. Тий вече сѫ захванѫли да посѣщаватъ гостинницитѣ и да прѣкарватъ вседомовно вечеритѣ въ тѣзи заведения при услаждението съ бирата и съ звуковетѣ на музиката. Въ една отъ новитѣ хубави гостилници има и театръ, гдѣто често ставатъ прѣдставления отъ всѣкакви скитнически труппи и гдѣто населението тича съ голѣма охота.
Въ отношение на нравитѣ и язика си Нишъ сѫщо така бистро се измѣнява. Сьрбскитѣ нрави и сьрбский язикъ са се приели почти отъ всичкитѣ жители и за голѣмата часть отъ тѣзи жители обида е да имъ се каже, че не сѫ
19
отъ чиста сьрбска кръвь. Сьрбизма у всички е тъй голѣмъ, щото и силно привързанний на Сьрбия нишкий владика, българина дѣдо Викторъ, е станѫлъ голѣмъ анахронизмъ въ този градъ. На нѣкои отъ жителитѣ иде срамъ да иматъ за владика българинъ и всевъзможни старания се полагатъ за неговото отдалечавание изъ епархията. Ако и да е билъ всѣкога привързанъ на Сьрбия, ако и да е служилъ всѣкога и най-много тогава, когато Нишъ политически зависяше отъ Портата, а черковно отъ Екзархията, на сьрбскитѣ интереси, днешнитѣ сьрбски власти въ съгласие съ нѣкои отъ жителитѣ не могятъ да му простятъ неговото българско происхождение и признанието му въ това и всѣкояче се мѫчѫтъ да го устранятъ по единъ начинъ, който да не бѫде явно насилие. Съ тая цѣль най-напрѣдъ му отнели митрополитский домъ, за да го обьрнѫтъ въ училище, сетнѣ, когато Дѣдо Викторъ се е задоволилъ да се помѣсти въ една малка и нищожна кѫщица, поченѫли сѫ отъ една страна да му подкопаватъ авторитета прѣдъ селското население а отъ друга да му внушаватъ отъ страна, че за неговитѣ старини ще бѫде добрѣ да се оттегли на страна и да си почини. А подкопаватъ го въ населението съ обвиненията въ непокорство къмъ правителството, нѣкои заповѣди по черковнитѣ дѣла на което той заедно съ митрополита Михаила не е искалъ да признае за законни. Казватъ, че Дѣдо Викторъ вече помишлявалъ за оттеглювание въ Хилендарь и че билъ испратилъ въ тоя мънастиръ пари да му се приготви помѣщение ; нъ до колкото азъ разбрахъ отъ положението, Дѣдо Викторъ може да се отдалечи доброволно или насилственно само въ такъвъ случай, ако партията на митрополита Михаила падне и правителството надвие въ въпроса за устройството на черковнитѣ работи въ Сьрбия. Инакъ тая партия, въ продължението на борбата си съ правителството, никога не ще допусти да се устрани сегашний нишки владика, на когото гледатъ като на единъ отъ стълбоветѣ на партията.
Българщината въ Нишъ е изгубила и сила, и почва.
20
Тя се проявява у рѣдки случаи и лица; види се, че сьрбисванието на по-многото жители е доста фанатично, за да оставя на по-малкото да се искажѫтъ свободно въ полза на своето българско происхождение. Впрочемъ тъй или инакъ ний трѣба да се съгласимъ: а) че Нишъ не може да бѫде български по населението си градъ, б) че за това се длъжи твьрдѣ много и на владиката Виктора, който съ всичкитѣ си сили е поддьржалъ сьрбскитѣ учители и сьрбский язикъ отъ 40 год. насамъ.
Нѣма съмнѣние, че съ прѣкарванието на Сьрбскитѣ желѣзни пѫтища прѣзъ Нишъ, тоя градъ ще добие ново значение и нови условия за материално развитие. Като пунктъ, гдѣто ще се схождатъ линиитѣ Цариградъ—Бѣлградъ и Солунъ—Бѣлградъ и като центъръ на земледѣлческа южна Сьрбия, Нишъ ще придобие важно търговско значение. Полезни ли или бесполезни ще бѫдѫтъ за Сьрбия въобще желѣзнитѣ пѫтища, които тая дьржава тъй дѣятелно построява днесь, за Нишъ е все едно. За него тий не могѫтъ да не бѫдѫтъ полезни. Далеко отъ Дунавъ и отъ всѣко друго пристанище, цѣла южна Сьрбия е била принудена да задьржа на мѣстото своитѣ земни произведения и да ги продава въ Нишъ и на другитѣ околни пазари само за мѣстно потрѣбление и за нищожни цѣни. Прѣминѫлата есенъ житото въ Нишъ се продаваше по 16 пари оката (съ франкъ 5 гроша). Желѣзний пѫтъ ще отвори нови тържища за тѣзи произведения, ще имъ издигне цѣната и ще усили производството. А усилванието на производството и на извоза ще даде нова работа на нишкитѣ търговци и ще извика въ Нишъ нови капитали.
Сьрбското правителство не забрава и училищата въ Нишъ. Освѣнъ основнитѣ и другитѣ училища, тука има и учителска семинария, за устройството и программата на която ще се каже нѣщо по-надолу.
До границата на Нишкий Окрѫгъ ни посрѣщнѫхѫ Окрѫжний и околийский началници, личности чрѣзвичайно
21
любезни и услужливи. Окрѫжний началникъ се отнесе къмъ насъ съ таквози приятелско радушие, щото неговата симпатична личностъ никога не ще се изглади изъ памятата ни.
Въ Нишъ ний прѣспахме една нощъ и на другото утро заминѫхме за Алексинацъ.
IV.
Два часа и полъ на сѣверѣ отъ Нишъ лежи старата граница между Сьрбия и Турция. Нейното мѣсто покрай пѫта за Алексинацъ се познава сега по развалинитѣ на една стражница, въ която сѫ живѣли турскитѣ гранични стражаре.
Пѫтя отъ Нишъ на вѫтрѣ въ Сьрбия вьрви по долината на Р. Морава. Тая долина се протака дори до Дунава, но Бѣлградский пѫтъ я напуща около Ягодина, тъй като Морава продължава да тече къмъ сѣверъ, а пѫтя се уклонява малко къмъ сѣверо-Западъ. Моравската долина се отличава съ плодородието на нейната земя, съ гѫстотата на нейнитѣ села и съ нейнитѣ природни хубости. Окрѫжающитѣ тая долина височини ставатъ по-низки, по-удобни за обработвание и често покрити съ лѣсове. Тѣзи лѣсове намѣсти допиратъ до самитѣ кѫщи на селата и правятъ изгледа на послѣднитѣ доста веселъ и живописенъ. Много пѫти кѫщята биватъ распръстнѫти нашироко и нѣкои отъ тѣхъ мило поглеждатъ изъ срѣдъ самий лѣсъ. Кѫщитѣ сѫ покрити съ керемиди и иматъ бѣли стѣни.
Селскитѣ кѫщи въ Сьрбия прѣдставляватъ по-голѣми удобства, отъ колкото кѫщитѣ на селянитѣ въ много части на България. Стаитѣ всѣкога биватъ издигнѫти надъ равнището на земата и повече освѣтлени и провѣтрявани. Стѣнитѣ имъ сѫ отъ непечени кирпичи или исплетени отъ прѫти и добрѣ измазани. Рѣдко се срѣща кѫща съ една стая. Повечето кѫщи иматъ по двѣ стаи, а нѣкои и по три. Пьрвата стая се нарича куча, а втората соба. Пьрвата е съ огнище срѣдь кѫщи, а втората е съ соба. Въ пьрвата живѣе
22
цѣлото семейство и се приготвя всичко за ядение, въ втората се приематъ гости или се живѣе зимѣ. Надъ огнището въ пьрвата стая виси верига за закачание котлитѣ надъ огъня, а около стѣнитѣ стоятъ лавици и полици за нареждание на разнитѣ покѫщнини. Прозорцитѣ се облепятъ съ книги, агнешки шкембета, а по нѣкѫдѣ и съ стькла.
Около кѫщата за живѣяние има, споредъ състоянието на селянина, нѣколко други колиби, които се наричатъ ваяти и въ които се съхраняватъ припаситѣ и другитѣ покѫщнини, що не влазятъ въ кѫщи. Наредъ съ ваятитѣ стоятъ и хамбаритѣ. Съ чистотата си тѣзи кѫщи не могѫтъ се похвали, нъ въ сравнение съ чистотата въ кѫщата на много български села, тий сѫ по-горни. Покѫщнината не е ни по-многосложна, ни по-удобна отъ покѫщнината на българскитѣ селяне отъ срѣдня рѫка; при всичко това въ кѫщата на сьрбский селянинъ пѫтника всѣкога по-добрѣ ще си хапне и ще отдѫхне. Като оставимъ на страна имущественното състояние, което азъ намирамъ по-добро у нѣкои българе, кѫщята на сьрбскитѣ селяне се сравняватъ съ кѫщята на добритѣ селяне въ Срѣдня и Въсточна България.
Съ постѫпвание по-навѫтрѣ въ Сьрбия развъжданието на овцѣтѣ и козитѣ се намалява, за да се усили развъжданието на свинитѣ. Този послѣдний родъ добитъкъ се развъжда по цѣла Сьрбия, нъ най-много той изобилова въ Шумадия. Тука количеството на свинитѣ е значително по-голѣмо.
Шумадия се нарича всичката сѣверозападна часть отъ Сьрбия. Тя почева на сѣверъ и западъ отъ Ягодина и се простира до Дунавъ, Сава и до Дрина. А нарича се тая часть отъ Сьрбия тъй, защото е покрита съ гора, по сьрбски шума.
Да се прѣдава охотно на свиноводството сьрбский селянинъ, особенно въ Шумадия, се понуждава не само отъ условията на мѣстото и отъ материалната полза отъ тоя родъ добитъкъ, нъ еще повече отъ леснотията да се въдятъ и гледатъ свинитѣ. Гледанието на овцѣтѣ изисква несравненно по-голѣмъ трудъ, по-голѣма вѣщина и по-голѣмо внимание,
23
а на такъвъ трудъ сьрбский, особенно шумадийский, селянинъ не иска да се подлага. Той не обича да има голѣми, усилени и постоянни, ежедневни попечения за своето домакинство. Той иска да има повече праздни часове за приказка и явявание въ селската кръчма [*]. И въ земледѣлието, и въ скотоводството той прѣдпочита най-лесний начинъ за работяние. По тая причина както въ гледанието на добитъка, тъй и въ земледѣлието, той не е усвоилъ еще никакви усъвьршенствования и не е знаялъ да извлече отъ свободата си голѣми ползи въ това отношение. И у него, както у българский до вчера потиснатъ селянинъ, земледѣлието се вьрши по начина и съ орѫдията на добритѣ стари времена. Между сьрбскитѣ селяне и впрѣганието на кони еще не е въведено въ широки размѣри. Воловетѣ и патриархалнитѣ кола сѫ обикновеннитѣ средства за прѣвозъ и за работяние на земята.
Кираджийскитѣ конни кола, които срѣщаме по голѣмитѣ пѫтища и които прѣвозватъ вноснитѣ стоки отъ дунавскитѣ градища на вѫтрѣ, сѫ повечето, ако не исключително, кола и кони на маджари и нѣмци.
Беспечни сѫ до значителна степень всичкитѣ селяне въ Сьрбия, защото всички се стараятъ да прекаратъ времето си по-легко, да посѣдяватъ по кръчмитѣ повечко, да пропиватъ немилостиво дохода си и да свьрзватъ дългове; нъ най-горѣ въ това отношение стоятъ жителитѣ на плодородната моравска долина. Колкото по-лесно добиватъ отъ земята всѣкакви хлѣбни растения и плодове, толкози по-беспечно дочакватъ тий утрешний день, толкози по-лесно спускатъ своето състояние въ бездъннитѣ джебове на механежиитѣ и толкози по-охотно се подлагатъ на нови дългове. Дългове иматъ селянетѣ въ всичкитѣ краища на Сьрбия; нъ никѫдѣ тѣзи дългове не достигатъ до
*. Къмъ тѣзи жители напълно се прилагатъ думитѣ на народната пѣсень, която казва:
. . . . . . је село поносито;
У години три пореза даје:
Један цару, а два исаилу (миханджию).
24
таквизи размѣри, както у селянетѣ на Моравската долина. Споредъ думитѣ на сьрбский списатель Г. Миличевича (Кнежевина Србија) тука има селяне, които до 1876 година сѫ длъжали на Управу Фондова съ хиляди динари (левове). До какъвъ размѣръ сѫ достигнѫли днесь тѣзи дългове, менѣ е неизвѣ(с)тно, защото по нови свѣдения по тая часть не можихъ да съберѫ. Г. Миличевичь ми каза, че по нова статистика за населението въ Сьрбия и за неговото материално състояние отъ оная, която той привожда въ горѣпомянѫтото си списание, нѣма.
Землята въ Сьрбия произвожда почти всичкитѣ произведения, които произвожда и землята въ България. Единственното различие между двѣтѣ страни въ това отношение е по-голѣмото плодородие на кукурузата въ сѣверозападната часть на България. Навънъ Сьрбия испраща жито, ячмикъ, рѫжъ, кукуруза въ голѣми количества. Тютюнь се развъжда на всѣкадѣ, нъ остава за мѣстно употребление.
Руди въ Сьрбия сѫществуватъ въ изобилие. Таквизи Г. Миличевичь изброява съ десятини и отъ всѣкакъвъ видъ ; нъ и въ Сьрбия тѣзи богатства до толкози сѫ изслѣдвани и разработвани, колкото и въ България. Подъ землята въ Сьрбия лежѫтъ слѣдующитѣ руди: срѣбро въ малки количества, олово, мѣдь, желѣзо, антимоний, кобалтъ, мраморъ, гипсъ и камьнни вѫглища по нѣкѫдѣ, каквото въ Чуприйский окрѫгъ, въ твьрдѣ голѣми количества ; нъ истеглянието на тѣзи подземни богатства ще остане за бѫдѫщитѣ поколѣния. Днесь се разработватъ успѣшно отъ английцитѣ само два рудника: единъ оловенъ, въ Пожаревачкий окрѫгъ, а други мѣденъ и желѣзенъ въ Краински окрѫгъ. Оловото тука е смѣсено съ срѣбро и злато, нъ въ слаба пропорциа. Сьрбия не е лишена и отъ минерални води, нъ голѣмата часть отъ тѣзи води остава и до сега неизслѣдована и безъ полза за населението. Само около Зайчаръ, Алексинацъ и въ Подринский окрѫгъ има бани, които се посѣщаватъ отъ населението на близкитѣ мѣста.
Главний поминъкъ на селското население и въ Сьрбия
25
ако и да е земледѣлието, тамъ на равно число жители се обработва по-малко зема, нежели въ България. Ако и да не ми е намѣрението да права статистики, азъ ще си позволя да прѣдставя количеството на разработванитѣ въ двѣтѣ страни полета съ цифри. При едно население отъ около 1360000 души Сьрбия въ 1875 година [1] е засѣвала подъ разни храни (безъ градинитѣ) едно пространство отъ около 900000 дюнюма. Нека това пространство да се е въскачило днесъ до 1100000 дюнюма. Значи на житель тука се пада по 0,80 дюнюма засѣлно мѣсто. Шумненский окрѫгъ въ Бьлгария има жители до 105000, които засѣватъ ежегодно едно пространство отъ около 200—220000 дюнюма или по 2 дюнюма на душа. Въ други по-малко гористи окрѫзи пропорцията по-голѣма. Слѣдва, че Бьлгария е повече земледѣлческа страна. Нъ и вънъ отъ тѣзи положителни данни лесно може да се види, че въ Бьлгария земледѣлието става въ по-широки размѣри: доста е да се вземе въ внимание обстоятелството, че у насъ и най-безпомощний селянинъ-земледѣлецъ посѣва не по малко отъ 8—10 дюнюма. Земледѣлцитѣ съ посѣви въ 30, 40 и дори до 80 дюнюма не се рѣдкость въ всѣко наше село, когато въ Сьрбия тий сѫ рѣдкость, както сѫ рѣдкость и чифлицитѣ. Като приемемъ, че плодородието на землята е еднакво и въ двѣтѣ страни, то България въ нормални години ще испрати навънъ по-много земни произведения не само вслѣдствие на по-голѣмото число на жителитѣ си, нъ още и по слѣдствие на по-многото си посѣви. Пропорцията на извоза между днешна Сьрбия и България ще бѫде въ този случай 9:25.
Увеличението на территорията у Сьрбия съ присъединението на окрѫжията: Пиротско, Нишко, Вранско и Лѣсковско николко почти не измѣнява тая пропорция, защото съ увеличение на территорията увеличи се въ сѫщата мѣра и населението
1. По-нова статистика по тая часть азъ не можихъ да срѣщнѫ, както не срѣщоххъ таквази и за добитъка въ Сьрбия. Впрочемъ това не вреди на работата, защото подожението малко се е измѣнило и производството не се е увеличило въ бозна какви голѣми размѣри.
26
на Сьрбия и защото, освѣнъ това, нѣкои отъ присъединенитѣ мѣста сѫ гористи и по това твьрдѣ малко земледѣлчески.
Както и въ България, селското население въ Сьрбия развъжда и разни видове домашенъ добитъкъ, не само за своята ступанска потрѣба, нъ и за продань. Споредъ статистическитѣ данни прѣди десять-петнаесеть години въ Сьрбия е имало едъръ добитъкъ (кони и говеда) 865000 глави. Ще каже на житель тамъ се е падало по 0,64 глави. При благоприятни условия това число могло е да порасте прѣзъ послѣднитѣ години до 0,75, 0,80. Не е трудно да се види, че количеството на добитъка въ Сьрбия не се е умножило въ по-голѣми размѣри [1] и че числото 0,80 може безбоязненно да се приеме за приблизително въ сегашно време.
Ако вземемъ изедно количеството на всичкий едъръ и дребенъ добитъкъ (овци, кози и свини), тогава на житель се падатъ около 4 глави. Отъ дребний добитъкъ най-пьрво мѣсто залавятъ овцѣтѣ, сетнѣ свинитѣ. Количеството на свинитѣ въ цѣла Сьрбия на 1867 година е било около 1,292,000, а на овцѣтѣ— 2,677,500 глави.
Да се проведе и въ това отношение паралель между Сьрбия и България е най-трудно, защото точни данни за количеството на едрий добитъкъ въ България не сѫществуватъ за сега. Нъ за да не остаме безъ всѣкакво сравнение и тая страна отъ живота на двата съплеменни народи, азъ ще се въсползовамъ отъ свѣденията, които дава послѣдний статистически календаръ на бивший Дунавски Велаетъ. Този календарь е отъ турската година 1290, сир. отъ 1875 по нашему. Обнародванитѣ въ него свѣдения сѫ погрѣшени твьрдѣ много, нъ тѣзи погрѣшки като не въ смисълъ на прѣувеличение, а въ смисълъ съвьршенно
1. Наистинѫ въ послѣднитѣ години голѣми старания сѫ се полагали за размножението на добитъка въ цѣла Сьрбия; нъ и тамъ населението твьрдѣ апатично се отнася къкъ съвѣтитѣ и настояванията на правителството по таквизи въпроси. Освѣнъ това много е побьркала и на Сьрбия въ това отношение послѣднята война, която завлече много добитъкъ, и задьржа твьрдѣ много материалний напрѣдъкъ на съсѣдната страна.
27
противоположенъ, тий не могѫтъ да прѣдставятъ работата само въ полза на България. Въ тѣзи свѣдения само количеството на овцѣтѣ и на свинитѣ е показано колко-годѣ вѣрно, защото турското правителство е имало голѣмъ интересъ да провѣрява по нѣколко пѫти исписванието на тоя добитъкъ. Количеството на едрий добитъкъ е показано, както сѫ го записвали или показвали самитѣ общини, които никога не сѫ расположени да покажѫтъ имота си въ истинскитѣ му размѣри.
Споредъ даннитѣ въ рѣченний календаръ на всѣки житель въ Русчушкий санджакъ се пада по 0,95 глави едъръ добитъкъ и по 5,1 гл. едръ и дребенъ наедно (въ послѣдний влазятъ и магаретата); въ Видинский по 0,78 едръ и 6,08 смѣсенъ; въ Софийский по 1,15 едъръ и 10,7 смѣсенъ; въ Тьрновский по 0,67 едъръ и 4,63 смѣсенъ; въ Варненский по 1,20 едъръ и 8,44 дребенъ, което иде въ срѣдне число за цѣла България по 0,95 гл. едъръ и 6,99 гл. смѣсенъ. Цифрата на дребний добитъкъ би се показала още по-голѣма, ако на добитъка въ собственна България би се притурило и количеството на добитъка, който много български подданници иматъ въ Румѫнска Добруджа.
Съ повече развитото селско ступанство у Българетѣ се обяснява факта, гдѣто България тегли едъръ добитъкъ изъ Сьрбия. Туй стопанство като изисква и по-много добитъкъ, то недостающата часть отъ такъвъ добитъкъ (освѣнъ кони) България си набавя изъ Сьрбия. Кони въ Сьрбия има малко. На 100 говеда тамъ се падатъ едно възъ друго по 16,5 коня. У насъ въ Руссенский санджакъ на сто говеда (заедно съ биволитѣ) са падатъ около 36 коня, а въ Софийский 32.
Пчеловодството въ Сьрбия е твьрдѣ слабо и постоянно испадва. Тамъ прѣди десятина години едвамъ се е падало по 1/4 кошара на душа.
Хранянието на фтищи е съвсѣмъ занемарено въ чисто сьрбскитѣ окрѫзи. Види се, че грижитѣ за това не сѫ по сьрдцето на сьрбкинитѣ.
28
Развити сѫ въ Сьрбия винодѣлието и разработванието на сливитѣ. Въ Сьрбия нѣма толкози лозя, колкото ги има въ България; нъ догдѣто у насъ хората извлачатъ отъ лозята си твьрдѣ малка полза, у Сьрбия ступанитѣ на лозята добиватъ отъ тѣзи си имоти голѣми ползи, които ежегодно растатъ. Сьрбското вино, особенно виното на Неготинъ и Смедерево, е получило всеобща извѣстность и се е издигнѫло до една цѣна, която много добрѣ възнаграждава винодѣлцитѣ. Новото вино въ Неготинъ се продава по 2—3 австр. жьлтици 40-тѣхъ оки ; старото вино отъ 2—3 години до 5 австр. жьлтици, а старото на 7—8 години и нагорѣ до 8—10 жьлтици 40-тѣхъ оки. Смедеревското вино е по-тънко и по-легко. То се продава на 1/5 или на 1/4 по-долу отъ неготинското. Вината отъ другитѣ части на Сьрбия сѫщо тъй иматъ доста добра цѣна и се харчѫтъ не само въ Сьрбия, нъ се изнасятъ и въ странство.
Да се придаде на сьрбскитѣ вина таквази цѣна и да имъ се отворятъ чуждеземнитѣ търгове спомогнѫли сѫ главнимъ образомъ двѣ обстоятелства: а) вѣщото приготвяние на туй вино и б) дьржанието му да узрѣе и устарѣе. Въ Сьрбия се занимаватъ съ развъждание на лозята не само селянетѣ и проститѣ жители, нъ и хора търговци, хора богати и даже министри, и се занимаватъ наедро, — условие, което допуща на ступанитѣ да правятъ всѣкакви усъвьршенствования, както въ разработванисто на лозята, тъй и въ приготвянието на виното и на орѫдията за това. Неготинъ и Смедерево днесь продаватъ вино на винодѣлческа по прѣимущество Франция и ще и́ продаватъ дълго време, ако продължаватъ да произвождатъ добро вино.
Гдѣто ступанитѣ не сѫ кадѫрни да направятъ сами добро вино, тамъ гроздието се продава на особенни прѣдприимачи, които го берѫтъ и обращатъ на вино по особеннитѣ за това правила. Въобще откъмъ винодѣлието си и разработванието на лозята ний стоимъ несравненно по-долу отъ сьрбитѣ и можемъ да се поучимъ отъ тѣхъ твьрдѣ много нѣща по тая часть. Пространството на лозата въ Сьрбия въ 1867
29
год. е достигнало до 200,000 дюнюма. Днесь то е значително по-голѣмо.
Разработванието на сливитѣ въ Сьрбия е единъ отъ важнитѣ клонове на селското ступанство. Не зная точното количество на извозванитѣ ежегодно изъ Сьрбия сушени сливи, нъ зная че това количество се смѣта съ милиони оки и докарва на страната милиони грошове полза.
Дохода отъ свинитѣ и отъ сливитѣ запълнюва много добрѣ празднотията, която остава въ ступанството на сьрбскитѣ селяне по причина на слабото имъ земледѣлческо ступанство.
Отъ сливитѣ се прави въ Сьрбия и ракия — сливовица, която е обикновенната ракия на сьрбитѣ и която начева да става на мода и въ българската столица. Хубавата сливовица не пада по-долу отъ хубавата грьцка мастика и нашитѣ българе ще сторятъ много добрѣ, ако поченѫтъ да употребяватъ сливовицата, която има надъ мастиката това прѣимущество, че не съдьржа въ себе си никакви подправки и смѣси и не възбужда кашлица.
Съ дръводѣлство се занимаватъ най-много въ западната и сѣверо-западната часть на Сьрбия. Освѣнъ разнитѣ дрьвета и дъски за мѣстна потрѣба, тамъ се приготвятъ дьрвета за Бѣлградъ и за други прибрѣжни градища, отдѣкато една часть се разнася на мѣстото, а друга се изнася на вънъ. Извоза на дьрветата е слабъ, защото снеманието на керестето било по Дрина и Сава, било по сухо до Бѣлградъ става трудно и скѫпо. Повечето отъ това кересте бива храстово и цѣрово, а по-малкото буково.
Дьрва за горение Сьрбия вади повече. Тая стока тя испраща по крайдунавскитѣ мѣста дори до Браила и Галацъ. Въ послѣднитѣ градове и по други мѣста тя испраща и много готови бъчови които въ Галацъ не се считатъ отъ най-здравитѣ. Въ България потрѣбата отъ бъчви еще не е голѣма и мѣстната индустрия еще насмага да удовлетвори тая потрѣба, на която не малко служѫтъ и бъчвитѣ отъ въвезенитѣ спиртове и ромове; нъ при вѣроятностьта да се
30
усили производството на виното и потрѣбата отъ бъчови ний твьрдѣ лесно бихме могли да си добиваме тая стока изъ Сьрбия.
Засѣннитѣ полета въ Сьрбия се смѣтатъ не съ дюнюми или съ друга каква да е мѣрка за пространство, а съ днитѣ на работание. Тамъ казватъ, че засѣяната въ еди кое село храна е отъ толкози дневна орань, а лозята отъ толкози мотики като разбиратъ подъ орань на единъ день едно пространство отъ около единъ дюнюмъ, а подъ мотика пространство около 1/2 дюнюмъ. Хранитѣ се продаватъ всѣкога на оки, а не на мѣрки.
Въ послѣдне време въ Сьрбия се е усилило разработванието на тютюна. Той се произвожда твьрдѣ много особенно въ южната и юговъсточната части на Сьрбия и твьрдѣ умѣсто дохожда за селянетѣ ; защото имъ помага до нѣкѫдѣ да си улучшаватъ материалното положение, безъ да ги товари съ какви да е нови даждия и да имъ налага нѣкакви стѣснения. Селянина може да сѣе и много и малко тютюнъ, безъ да е принуденъ да плаща муруриета и да засѣва полета по-голѣми отъ извѣстно пространство. Акцизи и патентъ плащатъ само търговцитѣ съ тютюнъ и тютюнюрѣзцитѣ. Даже бандеролитѣ еще не сѫ въведени въ Сьрбия.
Нъ макарь годишния сборъ на тютюна да се качва на 1—2 милиона оки, тоя тютюнъ не се ползова съ голѣмъ почетъ въ самата Сьрбия, защото е отъ долньо качество. Той може да служи само за удовлетворение на просташки вкусове. Цѣната му не надминава цѣната на проститѣ тютюни въ България.
Тютюнюпродавница и тютюнюрѣзница има право всѣкий да отвара съ единственното условие за пьрвий да плати за право на търгувание, а за вторий да плаща за всѣка ока нарѣзанъ тютюнъ извѣстенъ акцизъ. За да се слѣди, колко оки тютюнъ се нарѣзва въ извѣстно заведение, това послѣднето е задлъжено да дьржи точни и прави книги за входящий въ заведението тютюнъ.
31
По-добри тютюни Сьрбия добива изъ Македония.