V. (Алексинацъ. Първи разрѣшени сношения съ жителитѣ, безъ жандарми и началства. Войнитѣ 1876 и 1877/8. Обида отъ Руссия) 31
VI. (Мѣстна промишленность. Жители. Облѣкло) 38
VII. (Бѣлградъ) 48
V.
Градъ Алексинацъ станѫ извѣстенъ на всѣки Българинъ прѣзъ времето на войната въ 1876 година. Той лежи около три часа на вѫтрѣ отъ старата граница на Сьрбия по пѫтя отъ Нишъ за Бѣлградъ, и за това много е пострадалъ отъ турцитѣ прѣзъ 1876. Турцитѣ сѫ го прѣвзели и произвели въ него много опустошения. Сега разрушенията сѫ почти поправени и само по расказитѣ на жителитѣ се научава человѣкъ, до колко лошьвини сѫ стрували и тука башибозуцитѣ и черкезитѣ.
Нази на всѣкѫдѣ добрѣ приемаха и испроваждахѫ братията Сьрби. Нъ до тука тѣзи приемания бѣхѫ повече официални, повече отъ началствата, нежели отъ народа. До Алексинацъ ний се запознавахме съ сьрбский народъ само чрѣзъ началствата и отъ просто виждание. Да влѣземъ въ сношение съ жителитѣ и да поговоримъ съ тѣхъ; да чуемъ тѣхнитѣ мнѣния и да познаемъ тѣхнитѣ чувства, намъ еще не бѣше се случило. Това ний можихме да направимъ само въ Алексинацъ, гдѣто при насъ дойдохѫ и ни приехѫ не само жандарми и началства, а и много отъ гражданетѣ. Послѣднитѣ показахѫ къмъ насъ таквози приятелство, посрѣщнѫхѫ ни съ таквози братско радушие, щото тая братска срѣща никога не ще излѣзе изъ ума ни.
Ако и да не се забавихме въ Алексинацъ освѣнъ единъ-два часа, насъ заведохѫ въ кѫщата на единъ достопочтенъ старецъ, у когото слазялъ самъ краля, когато минавалъ прѣзъ Алексинацъ. Кѫщата е отъ стара постройка, здрава и удобна. На долний етажь живѣятъ ступанитѣ, на горний приематъ гости. Кѫщата е накитена повечето съ нововременни покѫщнини, които остро противорѣчѫтъ на старовременото облѣкло на домовладиката. Този послъдний, старецъ седемдесятъ годишенъ, носи старовремено облѣкло и
32
фесъ: сукнени потури, сукнена антерия до колѣни, поясъ прѣзъ крьста, сукненъ минтанъ, попьстренъ съ гайтани и голѣмъ фесъ отъ форма на султана Мохамудовото време — таквази бѣ накитата на старий, нъ еще здравъ и бодъръ домовладика. На стѣната въ една отъ стаитѣ бѣха окачени орѫжията на старий юнакъ. То бѣхѫ стари богатоукрасени пищови, стари широки сабли и стари пушки. При тѣхъ стояхѫ и орѫжия отъ новото време, нъ не на тѣхъ се запираше окото. Домовладиката, дѣдо Прендичъ, бѣше отъ Милошовитѣ другари и носяше титлата кабинетенъ татаринъ. Въ важни случаи и за важни работи сьрбскитѣ князове него сѫ проваждали въ Цариградъ съ писма. Дѣдо Прендичь много пѫти минавалъ прѣзъ София и прѣзъ други части на България и Румелия и познава много мѣста и лица. Нашето посѣщение го обрадва до толкози, щото добрий старецъ не рачеше никакъ да сѣдне, а само тичаше да служи и пригодява на гоститѣ си. Той бьрзаше да подаде цигарка и огънь, или да ни угости съ кафе, чай, сливовица и плодъ отъ градината си — хубави дюли, отъ които три голѣми, прѣголѣми и хубави прѣдаде за кралицата.
При насъ дойдоха много граждане и ний прѣкарахме много приятенъ и веселъ часъ въ тѣхното съобщество. Отъ разговоритѣ и обращението на тѣзи добри хорица, ний можахме да видимъ и разберемъ, че у жителитѣ на Алексинацъ повече сѫ се спазили старата простота въ обращението, искренностьта въ чувствата и разговора, теплотата въ приятелството. По причина на далечната му отъ Австроунгарскитѣ граници, на този градъ австрийската цивилизация по-малко е наложила своя печатъ. Добритѣ хорица единодушно и съ непритворна искренность правяха пожелания за ягко и трайно приятелство между Сьрбия и България, за тѣсни братски врьзки между българский и сьрбский народи. Нашитѣ увѣрения, че и желанията на българетѣ сѫ сѫщо таквизи, дълбоко радвахѫ тѣзи безъискуственни натури.
Окрѫжний началникъ съ неговий откритъ нравъ и съ неговото привѣтливо лице, твьрдѣ добрѣ отговаряше на общото
33
настроение на жителитѣ. Той бѣше добрѣ подобранъ за Алексинацъ.
Алексинацъ лежи на дѣсната страна на Морава, която минава на 200—300 раскрача подъ него. Той е малъкъ, но чистъ градецъ. Жители има около 5000. До сега неговитѣ жители, еснафи и търговци надребно, сѫ се поминавали доста добрѣ, защото цѣлий окрѫгъ е тичалъ на пазаръ въ Алексинацъ. Сега тоя поминъкъ начева да намалява, защото голѣма часть отъ селата на югъ отъ града почеватъ да прѣдпочитатъ пазаритѣ въ Нишъ, а много отъ селата на сѣверъ намиратъ за по-добрѣ да отиватъ на пазаръ въ околийский градъ Парокинъ. Самий желѣзенъ пѫть обхожда Алексинацъ на 6—7 километра.
По пѫта изъ Алексинацъ къмъ Парокинъ, при селото Делиградъ и на сѣвѣроистокъ отъ височинитѣ Джунисъ, ний имахме случаа да видимъ мѣстото на обкопанний сьрбски лагеръ и зданието, въ което е живѣлъ Генералъ Чернаевъ на 1876, когато командуваше сьрбскитѣ войски. Това здание лежи токо до шосето и е служило и служи еще за училище на Делиградъ и на други нѣкои ближни села. Въ времето на нашето заминавание въ училището се учахѫ до 27 ученика раздѣлени на 3 отдѣления. Повече отдѣления не се полагахѫ и това обстоятелство заедно съ малкото число на ученицитѣ за прьвъ пѫть ни показа, какъ стоятъ народнитѣ училища въ Сьрбия.
Джунисъ и Делиградъ! Колко скърбни въспоминания пробуждатъ въ душата на искренний сьрбинъ тѣзи двѣ названия! Колко надежди не само сьрбски, нъ и общеславянски, бѣхѫ свьрзани въ началото на войната прѣзъ 1876 съ тѣзи мѣста и какви неожиданни разочарования замѣнихѫ тѣзи надежди слѣдъ нѣколко мѣсеца ? Турцитѣ нагазихѫ Сьрбия отъ много страни ; тий се появихѫ на Джунисъ и сьрбското орѫжие се показа слабо да защити по нататъкъ нападнѫтото отечество. Струпанитѣ въ Делиградъ сьрбски войски се принудихѫ да отстѫпятъ прѣдъ турцитѣ и да оставятъ пѫтьтъ прѣдъ турцитѣ отворенъ.
34
На мѣсто тържество и побѣди, сьрбското повдигание бѣше приготвило за Сьрбия разрушение и ново поробвание отъ турцитѣ. Опасноститѣ бѣхѫ тъй голѣми и близки, щото само едно чудо можаше да спаси Сьрбия отъ турскитѣ ногти. За добра честь на Сьрбия и на славянството това чудо не се забави да се появи въ видъ на русска намѣса и да избави Сьрбия отъ срамъ и съсипвание. Руссия поиска, и тьржествующето турско орѫжие не само не отиде по-надалечь, нъ трѣбаше и да се прѣклони предъ единъ миръ, който запази всецѣло и сьрбската свобода, и сьрбската территория. Сьрбия се избави, нъ чудно нѣщо! Отъ тая минута нейнитѣ отношения къмъ Россия почеватъ да ставатъ не само по-студени, нъ нѣкакъ си и неприятелски. Освободената отъ Руссия Сьрбия, се отвьрнѫ отъ освободителката си и пригърнѫ съюза съ вѣчната и́ неприятелка, каквото днесь прави и Италия съ Франция.
Каква ли е причината на туй печално за славянский миръ явление? Ако слуша человѣкъ сьрбитѣ, вината трѣбало да падне на самитѣ русси. Сьрбитѣ казватъ, че вмѣшателството на русската политика въ вѫтрѣшнитѣ дѣла на Сьрбия е било станѫло тъй силно и тъй тягостно за Сьрбия, щото сьрбското самоуправление е наченѫло да страда много отъ туй вмѣшателство. За обеспечение на своята вѫтрѣшна самостоятелность, Сьрбия е била принудена да тури край на русското вмѣшителство въ нейнитѣ, на Сьрбия, вѫтрѣшни дѣла. Поведението на русскитѣ доброволци прѣзъ 1876 и тѣхната отнаска къмъ сьрбитѣ въобще и къмъ сьрбското правителство въ частности, еще повече усилили тягостьта отъ русската политика и желанието на Сьрбия да се избави отъ тая тягость. Войната 1877/8 и берлинский конгресъ дали на Сьрбия вьзможность да испълни своето горѣщо желание.
Така казватъ Сьрбитѣ; нъ менѣ се струва, че причинитѣ да се отдѣли Сьрбия отъ Руссия и да се приближи до Австрия не се криятъ само въ това, което сьрбитѣ говорятъ. Сьрбитѣ не сѫ до тамъ глупави, щото да не разбиратъ, че
35
при сѫществующитѣ у тѣкъ партии отъ вѫтрѣ и при слабостьта на дьржавата имъ въ дѣлата отъ международенъ характеръ, Сьрбия всѣкога ще бѫде принудена да тьрпи влиянието на нѣкоя отъ великитѣ сили, и че е прѣдпочтително да тьрпи влиянието на Руссия, своята благодѣтелка, нежели на друга нѣкоя дьржава. Обстоятелството, че намѣсто русска намѣса, Сьрбия тьрпи днесь по-тягостната намѣса на Австрия, ясно доказва, че не е само русското вмѣшателство въ дѣлата и́, което е накарало Сьрбия да отрѣче отъ Руссия. Тука има и други причини, които не е мѫчно да се съгледатъ и разберѫтъ.
Сьрбитѣ се сьрдятъ на Руссия за това, гдѣто та имъ дала твьрдѣ малко чрѣзъ Санъ-Стефанский трактатъ и гдѣто съ този актъ тѣхнитѣ надѣжди и мечтания за расширение на Сьрбия съ ущьрбъ, може би, на България, били нѣкакъ осуетени. Навикнѫли да гледатъ на Сьрбия като на Пиемонтъ, който трѣба да простре властьта си надъ цѣлий Бълкански полуостровъ, Сьрбитѣ погледнѫхѫ на Санъ-Стефанский договоръ като на обида за себе си, разсьрдихѫ се на Руссия и се хвьрлихѫ въ обятията на Австрия само и само, да си отмьстятъ на Руссия и да грабнѫтъ отъ България между другитѣ мѣста и чисто българский окрѫгъ Пиротъ. Съ това Сьрбия показа неприятелство не само къмъ Россия, а и къмъ нашето отечество; нъ благоразумието иска отъ насъ не да и́ се сьрдимъ за тая враждебность, а яката да се пазимъ отъ таквози поведение: а) защото злото тя сама не стори, б) защото погрѣшката си тя вече тежко исплаща и ще я исплаща до тогава, доклѣ не я поправи. Откакъ се е прѣдала въ рѫцѣтѣ на Австрия, тя се е обьрнала въ всичко на австрийска слугиня и не вьрше освѣнъ онова, което е угодно на Австрия. Тя е прѣстала да се наслаждава и съ вѫтрѣшно спокойствие и правителството и́ не знае, що го чака утрѣшний день. Нейнитѣ вѫтрѣшни свободности даже се компрометирани и правителството и́ не се дьржи освѣнъ съ натискъ, произволи и до нѣкѫдѣ шпионства. За хатъра на Австрия и за австрийска полза Сьрбия не само започнѫ прибьрзано да строи желѣзни
36
пѫтища, нъ еще прие тежкитѣ условия на Бонту и се подложи на материални загуби, които далеко надминаватъ ползитѣ отъ полученитѣ съ австрийска помощь български мѣста.
Така, Сьрбия прие мнимото покровителство на Австрия не за да стане вѫтрѣшно и външно по-независима, а просто и чисто на пукъ на Руссия, на пукъ на своята благодѣтелка, на пукъ на тая страна, която и́ е извоювала свободата, която я спаси на 1876 и къмъ която пакъ ще прибѣгне, когато Австрия почне да си забива ногтитѣ по-силно въ тѣлото на Сьрбия. Какво ли можаше да бѫде тогава, ако Руссия постѫпяше сѫщо тъй необмисленно и откажаше своята помощь на братский сьрбски народъ?!!
Нека не се зловиди никому, гдѣто сьмъ си позволилъ да кажѫ нѣколко думи вьрху отношенията на сьрбитѣ къмъ Руссия. Цѣльта ми не е била да осѫждамъ нѣкого и да укорявамъ, а да спомогнѫ колко-годѣ да си разъяснимъ това, що сме длъжни къмъ Руссия и какъ трѣба да се отнасятъ сьрби и българе къмъ своята благодѣтелка въ прѣминѫлото, къмъ своята покровителка въ настоящето, къмъ своята спасителка въ бѫдѫщето.
Истина е, че нѣкои прѣкалени русси съ думитѣ и дѣлата си често оскърбяватъ по най-горчивъ начинъ народното ни чувство и вѫтрѣшното самоуправление въ Сьрбия и България; истина е, че всѣко наше осѫждение противъ таквизи русси се взема безъ резонъ и испитъ отъ другитѣ между насъ русси като нападение вьрху всичкитѣ русси, вьрху самата Руссия; истинна е, че въ много случаи русситѣ, отъ категорията на горѣуказанитѣ, сами ставатъ причина на важни неспоразумѣния между тѣхъ и насъ, като се обхождатъ съ дѣлата и лицата не както искатъ нуждитѣ на мѣстото; а както имъ скивне; истина всички тѣзи нѣща, тий обаче не ни даватъ ни право, ни достаточенъ поводъ да се дѣлимъ отъ Руссия и да се хвьргаме въ обятията на нейнитѣ неприятели.
Взаимнитѣ жалби, ако имаме таквизи, ний трѣба да ги
37
разглеждаме по между си и да ги рѣшаваме миролюбиво и справедливо. Ако нѣкой отъ русситѣ прѣчи на това добро споразумѣние между сьрби и русси или русси и българе, общата полза налага на двѣтѣ страни не да се каратъ за такъвъ руссинъ, а да се погрижѫтъ за неговото своевременно отдалечение отъ работитѣ даже и въ такъвъ случай, когато въ всѣко друго отношение е правъ и добъръ. Много сьрби и българе се обвиняватъ днесь въ неблагодарность къмъ Руссия само и само за това, защото си позволяватъ да указватъ на недобритѣ дѣла на нѣкои русси. Ако таквизи случки бихѫ се разглеждали повече спокойно отъ самитѣ русси, нѣма съмнѣние, че послѣднитѣ сами бихѫ осѫдили таквизи свои съотечественници. Нъ има ли у насъ таквози скокойствие? Българе и сьрби много пѫти викатъ прѣувеличено и осѫждатъ онова, за което трѣбаше да си мълчѫтъ. Напротивъ русситѣ въ Сьрбия и България изведнажь взематъ тѣзи викове противъ отдѣлни лица за викове срѣщу русситѣ и сьрдятъ се, лютятъ се безъ да вникнѫтъ въ работитѣ или да се помѫчѫтъ да ги поправятъ. Много пѫти тий сами ставатъ, причина да се хвьрли една часть отъ народа въ тая или оная страна и послѣ винятъ самитѣ българе или сьрби въ немирства, недобромисленность и не знамъ еще въ що. Нека само си прѣдставимъ какви и колко вида политики сѫ играли само прѣдставителитѣ на русското правителство въ София отъ 4 години насамъ и ний лесно ще си обяснимъ, гдѣ е источника на недоразумѣнията между българе и българе отъ една страна и българе и русси отъ друга. Тѣзи неспоразумѣния не ще се вдигнѫтъ доклѣ и двѣтѣ страни не се рѣшѫтъ да се слушатъ, да разгледватъ спокойно произходящитѣ неспоразумѣния и да ги рѣшаватъ не всѣкой за себе си, а съгласно съ взаимната дружба и съ общата полза. Българе и сьрби въ таквизи случаи не трѣба да забравятъ, че сѫ облагодѣтелствовани отъ Руссия и че като таквизи, не трѣба да правятъ въпроси отъ всѣка незначителна грѣшка на русситѣ между тѣхъ. За да спазимъ съгласие съ благодѣтелитѣ си, наша длъжность е да
38
бѫдемъ и осторожни, и благоразумни, и деликатни въ нашитѣ относки съ русситѣ. Отъ своя страна нашитѣ благодѣтели като помнятъ всѣкога, че тий сѫ въ сѫщото врѣме и наши учители и че трѣба да ни насочватъ всѣкога къмъ доброто и полезното, да ни насочватъ къмъ все що е съгласно съ истинската полза на Руссия и съ онова уважение, което трѣба всички да имаме къмъ тая велика дьржава, — сѫществующитѣ недоразумѣния и взаимни жалби отъ само себе си ще се разрѣшѫтъ и доброто съгласие между разнитѣ заинтересувани страни ще се въдвори съ нова сила и съ нова приятность за всички насъ, русси, сьрби и българе.
VI.
На пѫтя къмъ Бѣлградъ стоятъ градищата: Парокинъ, Чуприя, Ягодина, и Смедерево, а малко на страна и Крагуевацъ. Като исключимъ Смедерево, гдѣто тѣрговското движение е по-голѣмо, другитѣ градища си приличатъ и по постройкитѣ, и по числото на жителитѣ си, и по търговското си значение, и по отсѫтствието на фабрична мѣстна промишленность. Освѣнь бирата, за приготвяние на която има фабрики въ Бѣлградъ, Ягодина и Чачакъ; освѣнъ проститѣ пръстени издѣлия, които впрочемъ въ нѣкои мѣста правятъ доста хубаво и се мѫчѫтъ да ги уподобяватъ на фаянсови; освѣнъ дьрвенитѣ селскоступански орѫдия, като: оси, колела, ракли и др. под. ; освѣнъ дебелитѣ домашни сукна (аби) и еснафскитѣ кожани и мѣшиняни произведения — всички други изложени стоки сѫ отъ иностранно происхождение. Както и въ нашитѣ бьлгарски градища, дюгенитѣ тука сѫ много и земания-даванията не толкози силни. Желанието да се тьрси поминъкъ въ работа по-производителна и по-благодарна отъ простото прѣпродавание на чужди стоки и тука е тъй слабо, както и въ България. Сьрбитѣ по градищата еще по-силно отъ нашитѣ българе обичатъ да вьрвятъ по отъпканитѣ вече пѫтища и да не се трудатъ да тьрсятъ нови пѫтища за добивание на своя поминъкъ и за повече удобно сѫществование.
39
Въ Парокинъ, градецъ между Алексинацъ и Чуприн, има фабрика за сукна. Тая фабрика сѫществува отъ 2—3 години, нъ и та е иностранно заведение. Нейнитѣ ступани и експлоататори са иностранци и фабриката сѫществува само въ силата на монопола, който е получила отъ сьрбското правителство. Та достава нужното за сьрбската войска количество сукна по една отнапрѣдъ опрѣдѣлена за 10 години цѣна и безъ всѣка конкурренция. Тя се ползова още и съ правото да вняса всичкитѣ нужни ней материали безъ всѣкакво мито. До колкото азъ зная, нашето правителство намѣри за тягостни условията за подобна фабрика въ България и ги отхвьрли прѣзъ минѫлата година, ако и да бѣхѫ въ едно отношение по-легки за страната. Прѣдложенията на иностранцитѣ за сукнена фабрика въ България не исключавахѫ ни вѫтрѣшната, ни външната конкуренция. Отъ нашето правителство се искаше само това, щото то да прѣдпочита сукната на тая фабрика отъ другитѣ сукна при равни качество и цѣна. Кое отъ двѣтѣ правителства е постѫпило по-разумно, азъ не се рѣшавамъ да отрѣжѫ. Тога само ще кажѫ тука, че въ рѣшението на въпроса въ България много се е обращало внимание на недовѣрието къмъ нѣкои иностранци.
Какви сѫ цѣнитѣ на сукната, които сьрбското правителство получава отъ парокинската фабрика, азъ нѣмахъ случай да научѫ; казватъ обаче, че тий били умѣренни и че само на това основание се е приело условието за недопущание на никаква конкуренция. Казватъ още, че фабриката искарвала сукна и за употребление на публиката; какви сѫ обаче тѣзи сукна и по какви цѣни се продаватъ, азъ нѣмахъ време да испитвамъ, защото вечерьта късно пристигнѫхме въ този градъ и зараньта заминѫхме твьрдѣ рано и не видѣхме никого отъ гражданетѣ. Околийский началникъ, който ни посрѣщнѫ на границата на околията и съ когото се разговарахме и въ хотела, не можа да ни даде желаннитѣ по тоя предмѣтъ свѣдения. Всичко което зная за тѣзи сукна,
40
ограничава се въ това, че тий сѫ твьрдѣ малко распространени по Сьрбия.
Всичкитѣ горѣпомянѫти градища еще запазватъ типа на турски градища, колкото и да се силятъ правителственнитѣ и муниципалнитѣ власти да имъ придадѫтъ обновенъ видъ съ расширение на улицитѣ и съ новитѣ постройки. Низскитѣ дьрвени дюгени и архитектурата на всичкитѣ по-стари здания ясно показватъ, какво сѫ били и що сѫ еще тѣзи градища, на които жителитѣ се колебаятъ между 3500 и 6000 души. Нѣма съмнѣние, че улицитѣ, чаршиитѣ и много отъ зданията иматъ повече обновенъ видъ; нежели улицитѣ и чаршиитѣ въ българскитѣ градища; нъ по търговията си и по материалното си състояние сьрбскитѣ срѣдоземни градища едва ли надминуватъ нашитѣ. Въ нѣкои отъ нашитѣ непоправени еще градища има по видимому не по-малко капитали, ако и да имъ липсува оная външность, която забавлява окото ...
Въ Парокинъ има много прѣселенци изъ Австрия. Тѣзи прѣселенци сѫ надошли еще прѣди послѣдната война, нъ материалното имъ състояние е доста долньо. Тѣхнитѣ домове изглеждатъ твьрдѣ жалостно въ отношение на чистота и редовно ступанство. Тѣзи прѣселенци отъ австрийскитѣ сьрби наумѣватъ твьрдѣ много татарскитѣ прѣселенци въ Добруджа. Казватъ, че тукъ-тамѣ изъ Сьрбия и даже около Нишъ имало нови прѣселенци изъ Австрийска Сьрбия, нъ за тѣхъ се отзиватъ, че тий сѫ по-добри ступани и че въ това отношение ще могѫтъ да послужѫтъ за примѣръ на подражание и на кореннитѣ сьрбски жители. На въстокъ отъ помянѫтитѣ градища се срѣщатъ и власи и българе.
Иностранци и Евреи рѣдко се срѣщатъ въ сьрбскитѣ градища. Сьрбското общество твьрдѣ малко насьрчвало подобни хора и градищата се избавили отъ тия тягостни въ много отношения съжители. Наистиннѫ, сьрбската вносна и износна търговия пакъ е повечето въ рѫцѣтѣ на евреитѣ и иностранцитѣ, нъ участието на евреитѣ въ разорението на
41
страната не се простира и до вѫтрѣшната търговия и до търговията на дребно. По многото кѫтове на Сьрбия сѫ свободни отъ евреитѣ.
Градскитѣ жители въ Сьрбия сѫ тѣлесно доста добрѣ развити. Тий се виждатъ повече едри, нежели дребни, и носятъ знаковетѣ на добро здравие. Малката обаче плодовитость на туй население силно противорѣчи на здравий изгледъ на тората. Въ сьрбскитѣ градища, а по нѣкѫдѣ и въ сьрбскитѣ села, ний не видѣхме таквози множество дѣца, каквото се забѣлѣжва при влазянието въ българскитѣ села и градища. Мень е много жално, че нѣмамъ нарѫцѣ точни свѣдения за рожденията въ България и не могѫ да направя сравнение между двѣтѣ страни и въ това отношение. Числото на рожденията прѣзъ годината въ Сьрбия възлазя днесь на около 65000, поне така говори въ Просвѣтни-Гласникъ Докторъ Валента. Числото на рожденията въ България е съвсѣмъ неопредѣлено. Свѣденията, които е събрало нашето статистическо Бюро за рожденията въ България прѣзъ 1881 година, твьрдѣ погрѣшени, за да може человѣкъ да ги взема въ внимание. Това число възлаза до 60000, нъ то е по-долне отъ дѣйствителното количество на рожденията поне на една трета часть. Тая голѣма погрѣшка е произлѣзла отъ двѣ главни причини: 1) отъ неохотата на населението да записва всичкитѣ рождения по лъжливо страхувание за бѫдѫщето на дѣцата прѣдъ дьржавнитѣ повинности; 2) отъ неумѣнието на назначенитѣ лица да записватъ точно и во време рожденията и смьртитѣ. Азъ самъ видѣхъ какъ небрѣжно ставахѫ тѣзи записвания. Петь мѣсеца бѣхѫ са изминѫли отъ годината 1881, а въ по многото села на шумненский окрѫгъ еще не бѣше записано никакво рождение, именно по незнание на священницитѣ и на имамитѣ, какъ да записватъ подобнитѣ свѣдения.
Тая малка плодовитость на сьрбскитѣ семейства особенно по градищата нѣма за основа нѣкои естественни причини. Причинитѣ на това се криятъ по-скоро въ нежеланието на самитѣ жени да бѫдѫтъ обременени съ многочисленно семейство.
42
Многото дѣца искатъ отъ майкитѣ си не само много грижи, нъ и по голѣмо домосѣдство. Може и да сьмь се излъгалъ въ моитѣ наблюдения, нъ азъ не забѣлѣжихъ у сьрбскитѣ жени голѣма охота къмъ домосѣдството. Напротивъ азъ видѣхъ, че тий тичатъ по улицитѣ отъ ранната сутрина до късний вечеръ. За тѣхъ е, види се, по-приятно да прѣчатъ по улицитѣ и да посѣщаватъ магазинитѣ и приятелкитѣ си, отъ колкото да се занимаватъ удома си съ домакинство и съ дѣца. Разбира се сега, че при таквози настроение на женский подъ къмъ външенъ животъ, нито домакинството имъ бива добрѣ уредено, нито плодението ще бѫде тъй силно, нито въспитанието на дѣцата ще става тъй грижливо. Въобще болшинството на женитѣ въ Сьрбия има сѫщитѣ понятия за своитѣ домакински и матерински обязанности и сѫщото прѣдосѫдително поведемие, каквито почеватъ да ги иматъ нѣкои модници по нашитѣ градища. Расходкитѣ, модитѣ, свободата отъ всѣкакви домашни грижи, веселитѣ събрания, разговоритѣ за балове и за всѣкакви други глупости — това сѫ великитѣ цѣли и занятия за тѣзи господжи. Вънъ отъ легкото и приятното прѣминавание на времето тий не знаятъ и не щѫтъ да признаятъ никакви други цѣли въ живота.
Образа на живѣяние и облѣклото на градскитѣ жители въ Сьрбия е смѣшение отъ стари мѣстни форми и отъ привнесени извънъ привички и подражания. Накита на кѫщитѣ, съ нѣкои малки исключения, е полуевропейски, полувъсточенъ какъвто е и начина на живѣянието. Наредъ съ Европейскитѣ канапета стоятъ старитѣ софи съ мѣстнитѣ накривки. Облѣклото на мѫжетѣ е смѣсено. По-младитѣ и по-развититѣ граждане носятъ френски дрѣхи; останалото мѫжко население се облача съ дрѣхи отъ турски покрой : потури, абички, памуклии антерии и фесъ или калпакъ. По-богатичкитѣ правятъ тѣзи дрѣхи отъ сукно. Ботушитѣ у мъжитѣ въ Сьрбия сѫ по-рѣдки, нежели въ България. Въ Сьрбия гражданетѣ носятъ разни видове кундури и чипици, а селенитѣ царвули и пантофи и рѣдко ботуши. Вратоврьзкитѣ не сѫ на почитъ даже у
43
онѣзи, които се облачатъ въ по-скѫпи френски дрѣхи. По расходкитѣ и въ събранията вий често ще срѣщнете мѫжи, придружени съ модно облѣчени дами и сами облѣчени въ скѫпи френски дрѣхи, безъ всѣкакъвъ знакъ отъ вратовръзка.
Женитѣ носятъ облѣклата, които се донасятъ изъ Австрия и изъ другитѣ части на Европа; нъ има и таквизи, които носятъ старий сьрбски костюмъ, който състои отъ обикновенна рокля по старий кроежъ, отъ минтань съ златни шивове наоколо и съ широки на края рѫкави; отъ единъ поясъ изъ скѫпа материя и съ спуснѫти отъ страна краища, отъ фесъ и отъ рѫченикъ завитъ окола феса въ видъ на малка колица. Феса всѣкога стои малко на страна и у богатитѣ жени дъното му отвънъ бива обшито съ едъръ маргаритъ на дебели пластове. Националний костюмъ обикновенно носятъ едритѣ и пълнитѣ жени. На сухитѣ и дребнитѣ жени той не стои толкози добрѣ. Сьрбкинитѣ обичатъ моднитѣ и скѫпитѣ облѣкла, нъ за това ще се поговори по-надолу.
Селанитѣ и селянкитѣ се облачатъ повечето съ облекла отъ домашни платове. Женитѣ носятъ вълнани фусти отъ една или нѣколко бои. Пьстритѣ фусти приличатъ по пьстрилата си на чергитѣ по нѣкои отъ вашитѣ села и биватъ испьстрени на длъжъ и на ширъ съ жьлти и червени или жьлти и зелени прьчки; а тѣзи, що сѫ отъ една краска, биватъ повечето морави и на долната часть притъкани съ червено. Прѣзъ лѣтото на плѣщитѣ си селянкитѣ носятъ разни купешки елечета, а зимѣ памуклии антерии, а по нѣкоги и дълги вълнени капути нарѣчени зубуни. На краката си обуватъ пьстри дебели чорапи, каквито виждаме у арнаутитѣ, и вьрху чорапитѣ царвули или пантофи. Чорапитѣ сѫ домашно издѣлие. Нѣкои селянки отъ по-богати родове обуватъ и чипичета. Забрадката имъ състои отъ два-три бѣли и пьстри рѫченика, отъ които пьстритѣ се свьрзватъ отдолу, а бѣлитѣ се забождатъ на врьхъ главата и висятъ надолу несвьрзани.
Селянетѣ, мѫжетѣ, носятъ дрѣхи отъ домашно дебело
44
сукно (аба) и отъ турски покрой. Потуритѣ и абичкитѣ сѫ се спазили тамъ повече, отъ колкото у насъ. Пьстритѣ чорапи или какви да е парцали за навуща, царвулитѣ, калпака или фесчето и зимѣ дългата аба — това е облѣклото на сьрбский селянинъ. Проститѣ фесове, на които краската скоро се загубва, твьрдѣ много се употребляватъ отъ сьрбскитѣ селяне, особенно въ Шумадия и въ южна Сьрбия. Отъ петима селяне тримата ще бѫдятъ покрити съ фесове, които твьрдѣ злѣ отговарятъ на бакембардитѣ, съ които сьрбскитѣ селяне обичатъ да украшаватъ лицето си. Лѣтѣ фесоветѣ се носятъ безъ всѣкакво друго покривало; нъ зимѣ тий се завиватъ съ домашни кьрпи (пешкири), които предаватъ на мѫжетѣ видъ на нашитѣ помаци-катранджии. Въ Юговъсточна Сьрбия намѣсто фесове нѣкои отъ жителитѣ носятъ рунтави калпаци, които придаватъ на человѣка нѣкакъвъ си дивашки изгледъ. Калпацитѣ се правятъ отъ нестригани кожи съ остра вълна, на която коситѣ всѣкога висятъ надолу и покриватъ до нѣкѫдѣ лицето на селянина. Въ тѣзи мѣста облѣклата отъ бѣла аба се срѣщатъ по-често, когато другадѣ тий се съгледватъ по-рѣдко.
Облѣклото на много отъ сьрбскитѣ селяне не е ни толкози здраво, ни толкози топло. Отъ стотинитѣ и хиллдитѣ селяне, които срѣщахъ прѣзъ Декемврия по пѫтя къмъ Смедерево, една голѣма часть отъ тѣхъ бѣхѫ облѣчени съ истрити и даже съдрани дрѣхи, твьрдѣ малко сгодни да запазатъ человѣка отъ студъ и отъ мразъ. Съ таквизи дрѣхи може да прѣкарва зимата само онзи, който малко чувствова нейното дѣйствие, само человѣкъ здравъ и навикнѫлъ на студъ.
До колкото можахъ да разберѫ, двѣ причини прѣчали на много сьрбски селяне да се облѣкѫтъ по-добрѣ и по-топло. Пьрвата отъ тѣзи причини е, че много отъ тѣхъ повече мислятъ и харчѫтъ за пития, отъ колкото за облѣкло, за което по нѣкога нищо не остава; втората е, че и самитѣ жени по нѣкога се показватъ твьрдѣ небрѣжни къмъ
45
облѣклото на мажетѣ си и малка грижа полагатъ за исправното състояние на това облѣкло. Въ много семейства мѫжа самъ трѣба да мисли за своето облѣкло. Жената си гледа другитѣ работи и не мисли, както мислятъ селянкитѣ по много мѣста у насъ, че скъсаното и оцапаното на мѫжавата дрѣха е срамъ и укоръ на жената. [1]
Между сьрбскитѣ селяне се срѣщатъ разнообразни типове; нъ ако вникне человѣкъ въ тѣзи типове, той ще види, че два отъ тѣхъ сѫ прѣобладающи, а всички други сѫ видоизмѣнения тѣхни. Селянетѣ въ юговъсточна и въсточна Сьрбия, гдѣто въ жилитѣ на сьрбитѣ тече и българска и влашка кръвь, принадлежѫтъ къмъ единий типъ, а селянетѣ отъ Западна и Сѣверозападна Сьрбия, чистокръвнитѣ сьрби, къмъ другий. Селянетѣ отъ пьрвий типъ иматъ кожа повече бѣла, коса чернокестенияна или възруса, очи кафенияни, форми повече окрѫгли, ръстъ повечето срѣденъ. Погледа по-охотно се спира на тѣзи правилни и не неприятни лица. Този типъ ясно говори, че отъ кръстосванието на породитѣ, всѣкога излиза по-добро потомство.
Селянетѣ отъ вторий типъ иматъ черникава кожа, коса и очи повечето черни, угловати форми, ръстъ възъ едъръ. Окото по-неохотно се спира на тѣзи фигури, които въ цѣлото си не произвождатъ толкози приятно впечатление.
Разбира се, че между тѣзи два типа има множество прѣходни степени, които не допускатъ да се опрѣдѣли точно линията на раздѣла между едина и другия отъ тѣхъ.
Ако и да принадлежѫтъ повечето къмъ вторий типъ,
1. За скопосията на нѣкои отъ женитѣ въ Сьрбия народната пѣсень ето какво казва:
Врчин село варошка касаба:
Седам куча, а осам бунара,
Па им опет жене неопране!
Сѫщата пѣсень така въспѣва ступанството на нѣкои сьрбски села:
У Реснику, болан сукну носе,
Сукну носе, а сурутку просе:
Іедну козу девет куча музе
Іош се хвале да се добро хране,
И от сира карауле граде!
46
сьрбскитѣ граждане значително сѫ си измѣнили чертитѣ подъ влиянието на градский животъ и на условията му и днесь прѣдставляватъ таково видоизмѣнение на првоначалний типъ, което силно говори въ полза на тѣзи граждане. На чернитѣ коси, вѣжди и очи притурили сѫ се правилни черти и по-тънъкъ погледъ. . . . . . .
Въ нравственно отношение двата типа по нищо почти не се различаватъ: сѫщата беспечность, сѫщата наклонность къмъ посѣдявание по механитѣ, сѫщото равнодушие къмъ въспитанието на дѣцата и къмъ поведението на женитѣ и дьщеритѣ. Прѣдоставени сами на себе отъ беспечнитѣ мѫжи и бащи и често принудени да мислятъ сами за себи си и за дѣцата си, женитѣ и момичетата въ сьрбскитѣ села често се излагать, бѣднитѣ, на случаи отъ искушение и измама. Ако въ нашата столица и въ нѣкои градища се срѣщатъ толкози нещастни сьрбски момичета, то вината на тѣхното нещастие, въ голѣма стенень, трѣба да падне на родителитѣ имъ, които не сѫ знаяли съ отеческитѣ си попечения и внимателность да си спазятъ любовьта на чадата и съпругитѣ си и, заедно съ това; да имъ спазятъ и честьта. Наистиннѫ въ това зло е виновато и цѣлото сьрбско общество, както ще имаме случай да видимъ по-долу, нъ все пакъ голѣмата вина остава вьрху самитѣ родители и съпрузи. Любовьта на родителитѣ и съпрузитѣ и тѣхната грижлива внимателность къмъ онѣзи, които природата и закона сѫ повѣрили на тѣхното попечение, могли би въ много случаи да избавятъ слабитѣ отъ най-голѣмитѣ събласни и опасности.
Задружното живѣние и задружнитѣ ступанства между братията и родственницитѣ сѫ рѣдкость и исключение въ Сьрбия. По тая причина тамъ рѣдко ще срѣщнете многочисленни семейства и голѣми селски ступанства. Задружното ступанство и живѣяние се спазва, като рѣдко исключение, само между таквизи братия, на които старий баща или старата майка живѣе и поддьржа съгласие между братията.
Парокинский околийски началникъ като ни бѣще казалъ,
47
че зараньта ще дойде да ни посрѣщне Чуприйский окрѫженъ началникъ, ний тръгнѫхме изъ Парокинъ доста рано съ цѣль да избавимъ началника отъ трудъ и да отклонимъ съвьршенно почеститѣ, които ни правяхѫ сьрбскитѣ власти на всѣкѫдѣ. За зла наша честь Началника ни срѣщнѫ въ пѫтя и дойде съ насъ не само до Чуприя, нъ и до Ягодина, вопрѣки молбитѣ ни да не струва това.
За да се избавимъ отъ тѣзи незаслужени почести, ний намислихме да си промѣнимъ пѫтя и, намѣсто да вьрвимъ право къмъ Смедерево, да се отбийме въ Крагуевацъ. Намислено, сторено, и ний наистиннѫ, отъ границата на Ягодинский окрѫгъ останахме съвьршенно свободни. Вече никой не ни съпроваждаше и никой не ни караше да се чьрвимъ за струванитѣ зарадъ насъ отъ началствата трудове и беспокойства.
Ако и да е билъ отпьрво столица на сьрбското княжество, а по-сетнѣ сѣдалище на скупщината, Крагуевацъ малко се отличава отъ другитѣ сьрбски градища. Неговитѣ жители не надминаватъ числото 6—7000 и неговий изгледъ не прѣдставлява голѣми особенности. Ако и расширочени и постлани по-добрѣ съ камъни, улицитѣ му сѫ криви и новитѣ, голѣмитѣ здания сѫщо тъй сѫ рѣдки, както и въ другитѣ градища. Голѣма часть отъ старата дьрвена чаршия съ пейкитѣ и продължений напрѣдъ покривъ еще украсява главната улица на града.
По причина на праздничний день, ний не можихми да посѣтимъ и разгледаме отвѫтрѣ тополивницитѣ на сьрбската дьржава, които тополивници лежѫтъ на края на града. Сѫщо тъй не можахме да разгледаме и находящий ся близо до ливницитѣ дьрвенъ дворецъ, (шарений конакь) на покойний князь Милоша. Зданията на тополивницитѣ сѫ едноетажни и залавятъ съ оградитѣ едно пространство отъ около 1000 метра на длъжъ и на ширъ. Тий се дѣлятъ на 6 отдѣла: тополивница, пушкарница, лафетница, лаборатория, арсеналъ и барутхане.
Освѣнь другитѣ училища, въ Крагуевацъ има правителственна
48
гимназия. Тука има и печатница, притяжание на частни лица.
Смедерево е подирь Бѣлградъ, главното Дунавско пристанище на Сьрбия. Чрѣзъ Смедерево се изнасятъ хранитѣ и другитѣ произведения на всичкитѣ срѣдни окрѫзи на Сьрбия. Отъ това търговията тука е оживена и града се обновява по-бистро. Улицитѣ му ни тесни ни широки и по нѣкога биватъ тъй много утрупани съ кола, щото мѫчно може да се примине по тѣхъ. Нови и голѣми здания тука има повечко и повечко се правятъ въ сравнение съ другитѣ градища въ Сьрбия. Споредъ развитата извозна тьрговия тука има повече капитали, малка банка и голѣми шансове за материаленъ напрѣдъкъ. Тука силно се развива винодѣлието и вече нѣколко завода дѣятелно приготвятъ мѣстнитѣ вина по наученъ начинъ и за потребление на хора съ по истънчени вкусове. Жители въ Смедерево има около 5000 души.
Въ Смедерево се е спазила еще отъ сьрбскитѣ времена малка крѣпость, която лежи на сѣверо-въсточната часть на града, на единъ носъ надъ дунава. Тая крѣпость малко полза може да принесе днесь и за това не се съдьржа въ исправность. Тя би могла да послужи за защита само откъмъ Дунавъ. За защита откъмъ сухо та е съвсѣмъ негодна, защото височинитѣ въ самий градъ и надъ града впълно господствоватъ надъ неа. Освѣнъ това нейнитѣ старовремски зидове не могѫтъ се противи на ударитѣ на новитѣ топове.
VII.
Най-послѣ, ето ме и въ Бѣлградъ, столицата на братский сьрбски народъ. Азъ съ нетьрпение чакахъ тая минута, когато ще пристигнѫ въ Бѣлградъ, защото тука щѣхъ да видя по-добрѣ и по-пълно не само всичко, що е добро и велико за Сьрбия, нъ и всичкитѣ напрѣдъци, които е направилъ сьрбский народъ отъ времето на своето освобождениедо днесь. За мене бѣше любопитно да видя, що може да направи
49
вѫтрѣшната свобода за всестранното развитие на единъ народъ, прѣдоставенъ на неговитѣ собственни сили.
Съ своята външность Бѣлградъ ми направи впечатление на единъ европейски градъ. Улицитѣ му са широки и добрѣ постлани съ калдѫрѫмъ. Чаршиитѣ му сѫ голѣми и почти обновени. Кѫщитѣ му сѫ доста изгледни и почти всички туфляни и варосани. Има и таквизи, които са доста голѣми сравнително, и красиви, ако и не толкози топли и удобни отвѫтрѣ. Топлитѣ кѫщи тука се рѣдкость. Гостинницитѣ са многочисленни и нѣкои отъ тѣхъ доста удобни. Зданията по главнитѣ улици сѫ двуетажни; по другитѣ улици сѫ едноетажни, нъ има тукъ-тамѣ и многоетажни. Отъ тѣзи послѣднитѣ по-забѣлѣжителни сѫ Великата школа и Грандъ Отель. Срѣдата на града украшава театрото, а на сѣверозападната часть, близу до сливанието на Сава въ Дунавъ, се издига съборната черкова съ нейната прѣкрасна камбанария, вьрху която стои добъръ часовникъ. Кралевский дворець лежи тоже въ центра на града, нъ е скритъ и изведнъжь не се види. Него трѣба человѣкъ нарочито да тьрси, ако иска да го види. Външностьта на двореца съ нищо особенно не се отличава. Желѣзна рѣшетка и двѣ желѣзни рѣшетести врати отдѣлятъ градинката прѣдъ двореца отъ улицата и, ако не са сьрбский гербъ и царското знаме на зданието, миновача едва ли ще се сѣти, че това е кралевский дворецъ.
Зданието на двореца е старъ и много пѫти прѣправянъ и подправянъ двуетаженъ домъ. Нинѣшний краль, който обича величието, значително го е прѣправилъ и украсилъ. За сьрбскитѣ князове този дворецъ може и да е билъ достатъченъ; нъ за крала той като се е оказалъ твьрдѣ малъкъ, поченали да го разголѣмяватъ съ нови триетажни отдѣления. За сега се строи отдѣлението отъ едната страна на сѫществующий дворецъ; по-сетнѣ ще се построи таквози сѫщо отдѣление и отъ другата страна. Какъвъ ще стане по-сетнѣ кралевский дворецъ, азъ не могѫ да кажѫ. Онова което днесь се хвьрга въ очи, то е, че при днешното си състояние
50
този дворецъ, като здание, е много по-малъкъ и по-простъ отъ двореца на Българский князь. Кралевский дворецъ има обаче това прѣимущество, че отвѫтрѣ е накитенъ съ много по-богата покѫщнина. Срѣбьрнитѣ вѣщи тука са несравненно по-много.
За увеличението на двореца сьрбското съкровище се показва много по-пистовно отъ българското; защото пьрвото твьрдѣ малко и твьрдѣ неохотно отпуща паритѣ за тая работа, когато второто забрави смѣтката на суммитѣ, що сѫ се исхарчили за софийский дворецъ.
Бѣлградъ е расположенъ на мѣстото, гдѣто се влива р. Сава въ Дунавъ и залавя съ по-голѣмата си часть малкитѣ възвишенности надъ двѣтѣ рѣки. Кѫщитѣ му, освѣнъ онѣзи по главнитѣ улици, стоятъ раздалечь една отъ друга и иматъ доста широки дворища. Отъ това града е доста распрьстнѫтъ, така распрьстнатъ, щото залавя едно пространство около 2 1/2 пѫти по голѣмо отъ София. Ако гледа человѣкъ на това пространство, той би помислилъ, населението въ Бѣлградъ не ще да е по малко отъ 50—60000 души. На дѣло то е между 30 и 35000 души, (точната цифра на туй население днесь не се знае, защото въ Сьрбия нѣма ново исписвание на жителитѣ).
Най-хубавото мѣсто, на носа между Дунавъ и Сава (мѣсто до водата низко, а по навѫтрѣ значително възвишено) залавя Бѣлградската крѣпость, която турцитѣ дьржахѫ до прѣди 20 години и отъ която щѣхѫ да съсипятъ града на 1862 год. ако не бѣхѫ се вмѣсили чуждитѣ сили и не бѣхѫ турили юзда на турский фанатизмъ. Крѣпостьта (по сьрбски: градъ) залавя около четвьртитъ километръ пространство и има множество казарми и други здания за служба на крѣпостьта. По-прѣди тамъ е била струпана цѣла турска махала. Днесь въ крѣпостьта живѣятъ само сълдати и арестантитѣ. Между другитѣ останали отъ турцитѣ здания останала е и една баня, на която подобни се срѣщатъ само въ Цариградъ. Та е голѣма и хубава, нъ съдьржа се много нечисто.
51
Праздното мѣсто между крѣпостьта и града тъй називаемий по-прѣди калемейданъ, днесь е обьрнѫто на публична градина, въ която населението отива да се расхожда и освѣжава вечеръ и сутрина. Градината е голѣма, украсена е хубаво и съвсѣмъ почти закрива градътъ отъ крѣпостьта. Отъ нея се гледа далеко на насрѣщната страна и австрийский градъ Землинъ залавя много видно мѣсто въ разстланата прѣдъ погледа панорама.
Бѣлградъ е центръ на политический и умственний животъ на сьрбитѣ въ кралевството. Отъ това тамъ сѫ съсрѣдоточени всичкитѣ умственни сили на сьрбский народъ, тука е огнището на сьрбското просвѣщение, тука са намиратъ по-високитѣ и образцовитѣ сьрбски училища, тука се печататъ книгитѣ и вѣстницитѣ, тука е сѣдалището на ученитѣ дружества, тука сѫ струпани всички главни и централни правителственни и финансови учреждения. Освѣнъ множеството основни училища, тука има духовна семинария, семинария за приготвяние на учители, двѣ полугимназии, гимназия, реално училище, женско висше училище, военно училище, велика школа (университетъ) съ три факултета : философски, технически и юридически, Велика Народна Библиотека, Народенъ Музей, Учено Дружество, Селскоступанско Дружество, Лѣкарско Дружество. Философский Факултетъ въ великата школа се распада на двѣ отдѣления: историкофилологическо и природоматематическо.
Търговия Бѣлградъ вьрши доста добра, нъ не таквази обширна, каквато би си помислилъ человѣкъ, когато пьрви пѫть влѣзе въ Бѣлградъ и изгледа неговитѣ чаршии. До скоро Бѣлградъ е съсрѣдоточавалъ почти половината отъ външната търговия на Сьрбия, нъ днесь тая търговия значително е намалѣна. Смедерево много му е повредило въ това отношение. Другитѣ градища на Сава и на Дунавъ сѫщо тъй сѫ почнѫли да подпиратъ Бѣлградъ, особенно въ извозната тьрговия, и да стѣсняватъ района на мѣстата, които си снематъ произведенията въ Бѣлградъ. Ввозната търговия сѫщо
52
така е намалѣла, защото стоки за Босна и за турско вече не се внасятъ изъ нѣмско прѣзъ Бѣлградъ, а отиватъ или направо, или по Дунавъ и прѣзъ Солунъ. Днесь се ввозватъ стоки само за мѣстно потрѣбление и до нѣкѫдѣ транзитно само за нѣкои сьрбски градища. Нъ тая ввозна търговия като се расподѣля между много дребни търговци, ползитѣ отъ нея не са до тамъ чувствителни, оборотитѣ не сѫ значителни, капиталитѣ не толкози едри. Тая търговия крѣпи днесь Бѣлградъ, нъ не го развива и обогатява, по която причина той и не може да се похвали съ голѣми богатства. Отъ ввозната сьрбска търговия, на която годишната стойность се вьрти около 30—35 милиона динари, само една третя часть се пада на дѣла на Бѣлградъ. Сѫщото може да се каже и за извоза.
Освѣнъ храната, изъ Сьрбия се извозватъ и слѣдующитѣ сурови стоки : лой, восъкъ, кожи, вълна, добитъкъ и др. мн. А въвозватъ се изъ странство въ Сьрбия мануфактурни стоки; покѫщнини и все що е нужно за накитъ на человѣка и на кѫщата. Най-голѣмата часть отъ тия стоки иде изъ Австрия и Германия, защото сьрбина не тьрси всѣкога най-доброто и здравото, а лъскавото и ефтиното; а пъкъ таквази стока може да даде само Австрия.
Чаршии въ Бѣлградъ има голѣми. Магазиитѣ съ разновидни стоки сѫ многочисленни. Нъ ако се прѣгледа добрѣ, то лесно ще се забѣлѣжи, че всичкитѣ стоки сѫ почти модни и хаби-пара. Тѣзи стоки сѫ приравнени на дневнята мода и не прѣдставляватъ ни солидность, ни истинска хубавина. Тежки стоки отъ не нѣмска фабрикация тука рѣдко се срѣщатъ, както рѣдко се срѣщатъ и охотници за тѣхъ. Тукашнитѣ стоки сѫ легки и скоропрѣходящи, както сѫ легки нѣкои отъ Бѣлградскитѣ господжи и скоропрѣходящи тѣхнитѣ вкусове.
Бѣлградъ се дѣли на 6 части, които сѫ: Варошка махала, Сава махала, Врачаръ, Теразия, Палилули и Дьортъ-йолъ. Отъ тѣхъ Варошка махала, Теразия и Палилули
53
съставляватъ собственно града, а другитѣ три части иматъ видъ на прѣдмѣстия. Сава-махала лежи по брѣга на Сава, Врачаръ протача града на юго-западъ, а Дьортъ-Йолъ лежи на ниското по край Дунавъ.
Общинското управление въ Бѣлградъ състои отъ единъ съвѣтъ изъ 22 изборни членове (ако не сьмь криво разбралъ), отъ единъ общински сѫдъ и отъ единъ прѣдсѣдатель.
Въ прѣдѣлитѣ на своята компетентностъ общинский сѫдъ разглежда тѫжби между членоветѣ на община, а прѣдсѣдателя съ съвѣта води управлението на ступанската и уредническата части на общината. Трѣба да се знае, че общинското управление въ цѣла Сьрбия е доста независимо отъ административнитѣ власти и че въ прѣдѣлитѣ на своята компетентность туй управление вьрши всичко почти безъ най-малката намѣса на окрѫжнитѣ и околийскитѣ дьржавни власти. Въ градищата общинското управление се дьржи токо-рѣчи независимо отъ окрѫжнитѣ управители.
Общински сѫдове има при всѣка градска или селска община съ право да рѣшаватъ примирително и окончателно граждански искове по земание-давания до 200 динари, а по спорове за недвижимости до 100 динара. Рѣшенията за по-голѣми сумми се издаватъ неокончателно. Тѣ се апелиратъ прѣдъ окрѫжнитѣ сѫдове.
Общинский бюджетъ въ Бѣлградъ е около половинъ милионъ динари. При общинското управление се намиратъ петима доктори: единъ за надзиравание на санитарната часть на града въобще, а другитѣ четирма за прѣгледвание на бѣднитѣ болни. Докторитѣ даватъ съвѣти и помощь на тѣзи болни не само когато имъ дойдѫтъ на крака, нъ длъжни сѫ да ходятъ и по кѫщата имъ.
Расхода за съдьржанието на пожарната команда въ града сѫщо така пада вьрху общинското управление. Тая команда въ Бѣлградъ състои отъ 3 или 4 гасителни трѫби и отъ два вида хора: отъ нѣколко наемни лица и отъ ненаемни граждане, които сѫ доста много. Ненаемнитѣ лица отъ
54
командата принадлежѫтъ на доброволното гасително дружество, което състои отъ разни тьрговци и отъ лица изъ другитѣ еснафи, задлъжени отъ дружеств. уставъ да тичатъ и да работятъ на всѣки пожаръ наравно съ наемнитѣ пожарогасители.
Както наемнитѣ, тъй и доброволнитѣ пожарогасители иматъ особенна форма и каски и даватъ да се мисли, че въ дадена минута могѫтъ да бѫдѫтъ отъ голѣма полза. Азъ незная каква е бивала ползата отъ тѣхъ въ друга случаи, нъ на пожара, който се случи прѣзъ моята битность въ Бѣлградъ, тий бидохѫ отъ малка, твьрдѣ малка полза, защото пристигнѫхѫ съ двѣ трѫби късно и не можихѫ да дѣйствоватъ по нѣмание на вода.
Водата си получаватъ Бѣлградчане отъ нѣколкото чешми, които имъ останѫли отъ доброто старо време. Чешмитѣ като са малко, на брой всичко 7—8, то около тѣхъ чего става голѣма навалица. Вода отъ Сава и отъ Дунавъ рѣдко се взема. Между тѣмъ тая послѣдната вода е много по-сладка и легка отъ водата иа чешмитѣ. Водата на чешмитѣ е варовита и трьпкава.
Това обяснава, защо пожарната команда остава често безъ вода. Отъ чешмитѣ да се взема потрѣбната за гасение вода е мѫчно, а да се достави отъ Сава и Дунавъ е невъзмонио, защото нѣма достатъчно количество саки.
Града е освѣтленъ твьрдѣ недостатъчно. Фенери има само по нѣкои улици и то тъй нарѣдко, щото все едно би било хичь да ги нѣма.
На публичнитѣ биржари се обрьща твьрдѣ малко внимание. Тий работятъ само деня. Щомъ мръкне, тѣ се оттеглятъ удома си и оставятъ нуждающитѣ се да се блъскатъ по тьмнитѣ улици, колкото искатъ. Ако отъ рано порѫчашь нѣкому да ти дойде вечерьта и да те занесе до театра или до кѫщата на нѣкой приятель, ти си длъженъ за такъвъ курсъ да заплатишъ не по-малко отъ единъ наполеонъ. Добрѣ че по улицитѣ нѣма калъ, а въ по главнитѣ има и троттуари;
55
безъ това тежко щѣше да бѫде за жителитѣ да се подаватъ нощя изъ кѫщѫта си. Ако въ Бѣлградъ бѣше било тъй кално, както е въ София, Бѣлградчане трѣбаше непрѣмѣнно да се отрѣкатъ отъ удоволствието да излазатъ вечерь и да се виждатъ съ приятели прѣзъ нощнитѣ часове.
Живота въ Бѣлградъ е така сѫщо скѫпъ, както и живота въ София. Наема на квартиритѣ е непомѣренъ, а припаситѣ за ядение сѫ достигнѫли до една цѣна, която до сега не е била позната въ Бѣлградъ. Да се появи тая скѫпотия е помогнѫло наводнението на множество иностранци прѣдприимачи, инжинери и работници на желѣзний пѫтъ и на моста прѣзъ рѣката Савва. Тази навалица като е била по-голѣма, отъ колкото е билъ приготвенъ да приготи Бѣлградъ наведнажъ, то квартиритѣ, а съ тѣхъ заедно и всичко друго, сѫ подскѫпнѫли твьрдѣ много. За двѣ малки стаици тамъ се плаща сега споредъ улицата отъ 5 до 10 дуката въ мѣсецъ. Говеждото мѣсо се плаща по динаръ и по динаръ и 20 стот. оката. Хлѣба има софийскитѣ цѣни, отъ 30 стотинки до 60 най-чистий. Свинското мѣсо се дава 70 стотинки оката, нъ тука то се продава съблѣчено отъ сланината.
Други нѣкои припаси, не отъ обща потрѣба, се продаватъ еще по-скѫпо, защото се добиватъ изъ отсрѣщѫ. Тъй напримѣръ прѣсната риба и прѣсното кравье масло както и нѣкои зеленчуци като се добиватъ изъ Землинъ, иматъ твьрдѣ голѣма цѣна и не сѫ по средствата на всѣкиго. Прѣсната риба се продава по 2 и по 3 динара оката, а маслото е еще по-скѫпо. Ако и между двѣ голѣми рѣки Бѣлградъ купува прѣсна риба отъ Землинъ, а солена чакъ отвѫдѣ Тулча не по друго, а само защото на отсамний брѣгъ нѣма хора да се занимаватъ съ риболовство на едро. Ако въ Дунава има риба за Землинъ, има-ще и за Бѣлградъ, ако има кой да я лови. Говеждето масло се купува изъ Австрия, защото отсамъ не го правять или го правятъ твьрдѣ
56
малко. Между населението друго масло о(с)вѣнъ свинската масть, не е ни извѣстно, ни употрѣбително.
По причина на тая скѫпотия, многочисленний класъ на чиновницитѣ и на военитѣ прѣкарва въ Бѣлградъ доста тягостенъ животъ. Заплатитѣ на чиновницитѣ сѫ тука сравнително доста малки и трудно достигатъ да покриятъ необходимитѣ разноски на получающитѣ ги. Ако въ София парата се разиграва най-много отъ чиновницитѣ и отъ военнитѣ, въ Бѣлградъ този класъ е принуденъ да живѣе най-умѣренно и най-малко да прьска паритѣ. Иначе и неможе да бѫде, когато генерала тамъ получава всичко всичко прѣзъ годината 10000 динара, полковника — 7000, офицеритѣ по 2 и 3 хиляди, подсекретаритѣ въ министерствата, често въспитанници на великата школа, по 1800—2000 динара.
При постоянно възрастающитѣ моди и нужди средствата на тѣзи хора се оказватъ недостатъчни и поминаванието доста стѣснително. Не отъ спистяванията на този класъ ще чака Бѣлградъ увеличение на своитѣ богатства!
Населението на Бѣлградъ не е така еднородно, както въ другитѣ сьрбски градища. Въ Бѣлградъ живѣятъ множество евреи и доста много нѣмци и маджари. Нъ колкото и да бѫдѫтъ инородцитѣ, въ сьрбската столица по-малко се чуватъ иностранитѣ язици, нежели въ София. — Грьцки семейства има само 5—6, а цинцарски съ десятини. Цинцари има много и по селата. Нѣма село въ Сьрбия, гдѣто да нѣма кръчмаринъ цинцаринъ и гдѣто населението да не пѫшка подъ тягостьта на дълговетѣ къмъ подобенъ кръчмаринъ. Впрочемъ този видъ хора не сѫ малко и въ западнѫ България. Българе има доста, нъ бекяре. Градинарството, хлѣбарството, млѣкарството и нѣкои други отъ занаятитѣ са почти въ рѫцѣтѣ на Българетѣ. Има и търговци отъ българетѣ, нъ тий сѫ вече загубени за България. Тий сѫ се оженили въ Сьрбия, приели са сьрбский язикъ и само слаби въспоминания спазватъ за пьрвото си отечество. Тѣхнитѣ дѣца сѫ чисти сьрби по чувства и въспитание. —
57
При освѣтяванието на Князь Михаиловий памятникъ, Бъгаретѣ изъ България и Македония поднесъхѫ наредъ съ сьрбскитѣ корпорации вѣнецъ покойному князю.
Черкови въ Бѣлградъ има четире, а типографии петъ или шесть, отъ които едната е правителственна и доста обширна. Печати се въ Бѣлградъ на 1/3 по-ефтино отъ София.
Отъ кредитнитѣ учреждения азъ ще помина кредитний заводъ. Това учреждение има за основенъ капиталъ, ако не се лъжѫ, 200,000 австр. жьлтици, събрани чрѣзъ акции. Правителството нѣма въ него никаква намѣсѫ. Другитѣ кредитни заведения сѫ частни, еврейски, и не заслужватъ никакво внимание.
Най-приятно мѣсто за расходка на Бѣлградчане е мѣстото, което се нарича Топчи дере, и което лежи на югъ отъ Бѣлградъ на 6 километра. Това мѣсто е една прѣкрасна долина, усѣана съ гъста гора и съ множество лѣтни кѫщи и други здания. Тука има домъ на пок. Князя Милоша, малка цьрква, частни домове, и кафенета, распрьстнѫти по гората. Има и казарми, въ които проживѣва една часть отъ войската. По-преди, до напущанието на Бѣлградската крѣпость отъ турцитѣ, тѣзи казарми сѫ служили за затворъ на прѣстѫпницитѣ. Днесь прѣстѫпницитѣ се затварятъ въ казармитѣ на крѣпостьта. На природнитѣ хубости на Топчи-дере человѣческото искуство е притурило нови, които силно увеличаватъ приятноститѣ на расходката. Тука се е убилъ отъ неприятелска рѫка князь Михаилъ Обрѣновичь III на 29 маия 1868.
На тойзи истинно достоинъ князь, който е билъ скроменъ, нъ положителенъ въ своитѣ цѣли и въ избора на средствата за достижението имъ, който по тая причина е направилъ на Сьрбия повече добро, отъ колкото би направилъ при еднакви обстоятелства повече даровитъ, нъ съ по-жива фантазия и съ по-обширни планове господарь, на тоя князь благодарна Сьрбия въздигнѫ памятникъ всрѣдъ Бѣлградъ и го освяти съ голѣмъ блѣсъкъ на 6 Декемврия 1882 год.
58
Памятника е повече отъ заслуженъ. Когато Дьржавний Съвѣтъ въ Сьрбия намѣрилъ за нужно вслѣдствие на сьбитията прѣзъ 18621 год. да облѣче Княза Михаила съ неограничена власть за неопрѣделено време, Княза не само не се въсползовалъ отъ тая власть, за да измѣни порядъка или да стѣсни въ нѣщо правата на гражданетѣ, нъ слѣдъ 4 мѣсеца побьрзалъ да снеме отъ себе си тоя тежькъ товаръ, като обявилъ съ прокламация отъ 24 септемврия 1862, че нуждата отъ пълномощията вече се е минѫла.
Блазѣ на онѣзи народи, които иматъ подобни господари!
Заслужва да се упомине тука и Бѣлградската фабрика за бира. Тая фабрика е обширно заведение, което праща надолу по Дунавъ и по Сьрбия много стока и което, за лесно товаряние и растоварвание, има своя собственна желѣзница отъ фабриката до пристанището на града. Желѣзницата се простира на едно разстояние около 2 километра.
Климата на Бѣлградъ не е до тамъ здравъ по причина на миязмитѣ, които се вдигатъ и разносятъ отъ насрѣщнитѣ низки мѣста, често заливани отъ водитѣ на Дунавъ. Тая послѣднята есень тия мѣста надалеко бѣхѫ покрити съ вода.
Освѣнъ това тука прѣзъ цѣли недѣли твьрдѣ често духа единъ вѣтъръ, който прави ходянието по града доста трудно. Тоя вѣтьръ духа откъмъ истокъ и се нарича кошава.