При обиколката си из Македония, султан Мехмед V, пътувайки с влака от Солун за Битоля, се спре на воденската гара, където престоя около два часа, За неговото посрещане се правеха приготовления един месец по-рано от специална комисия, съставена от всички религиозни началници и по-видни граждани под председателството на каймакамина. Гарата и площадът, където щеше да отседне султанът, бяха окичени със зеленина и флагове. Един ден преди пристигането му от двореца от Цариград донесоха един трон ялгъма и един персийски килим за него. Вечерта преди деня на посрещането отидох на гарата, за да видя как е наредено. Там заварих каймакамина, който нареждаше още някои неща; посрещна ме усмихнат и ме запита за колко лица ще искам входни билети. Поисках само за 12 человека, за духовенството и за съветниците. Разделихме се много любезно с благопожелания на другия ден да се видим щастливи при посрещането на падишаха. Тая вечер каймакаминът ми направи впечатление, че беше в особено весело настроение.

На другия ден заранта, денят, когато щеше да пристигне султанът, още щом станах, бях изненадан от недриятната вест, че през нощта каймакаминът внезапно починал от сърдечен удар. Носеше се обаче мълва, че той се поминал от притеснение, защото бил в остър конфликт с младотурския комитет, който искал да му се налага във всичко, а той като интелигентен човек и отговорно лице не се подчинявал; а може би да е бил отровен. Направи ми обаче впечатление, че от неговата смърт между правителствените чиновници не се забелязваше никаква скръб. При посрещането на султана го заместваше кадията. Около обяд на определеното рреме за посрещане, на гарата се събра цялото гражданство начело с религиозните началници и учащата се младеж от всички училища. Първо пристигна като авангард един влак със свитата на султана, а един час след него пристигна султанският влак с луксозни вагони. При пристигането на влака гръмна военна музика и мощно "Падишахъм чок яща" (Да живее султанът), излизащо от стотици гърла, процепи въздуха. Султанът слезе от вагона, облечен в парадна военна униформа, посрещнат от възторжените викове на народа, подкрепен под мишница от великия везир и военния министътр Махмуд Шефкет паша, и всред шпалир от една рота войници и ученици се запъти към градината до самата гара, където седна на едно кресло, поставено преди това върху постлан в градината персийски килим. Министрите застанаха прави до него и започнаха представянията съгласно протокола. Първо бяха представени правителствените чиновници, военните и турското духовенство, а след тях дойде нашият ред с гръцкия владика. Понеже той беше с дребен ръст – нямаше фасон, а аз висок и строен, султанът първо се обърна към мене, като ме запита как сме и се произнесе много ласкаво за Негово Блаженство. Направи ми впечатление демократичното държане и скромната външност на министрите – великият везир, облечен цивилно, а военният министър с куртка и малки пагони със звездички. Великият везир суфлираше на султана какво да говори. Султанът, нисък на ръст и пълен, изглеждаше като атрофиран от дългогодишния заседнал "затворнически" живот, очите му бяха подпухнали като на някой пияница. Поднесоха му от местните земледелски произведения – грозде и пашкули. Направи ми впечатление, че на турското население, особено на духовенството, съвсем не им беше приятно, че на нас гяурите неверници ни се даде възможност да видим техния халиф, особено мюфтията и медеризът (началникът на духовната школа) просто бяха побледнели от яд. След заминаването на султана, креслото, на което седеше, бе вдигнато на ръце от ходжите като свещена вещ и с духовна процесия, придружени от иялото турско население, бе отнесено в града и поставено в главната джамия до правителствения дом. Тази процесия беше едно религиозно тържество.

През месец май 1911 г., доколкото си спомням, като мълнии се пръсна из цяла Македония печалната вест за убийството на Пере Тошев (Пере Тошев е убит на 21 април ст. ст. 1912 г.) при с. Дреново, близо до с. Фарош, Прилепско, когато се е връщал от България за родното си място. Неговата смърт ме порази, защото той беше един от първите апостоли на нашето революционно дело, а освен това и мой личен приятел. По тоя случай аз, без да държа сметка на последствията, един неделен ден извърших тържествена панихида в градската черква с подобающа на случая реч, в която изтъкнах голямата загуба, която претърпяхме в негово лице. На панихидата взе участие цялото гражданство, но каймакаминът за този случай не повдигна въпрос.

ИЗБОРИТЕ ЗА Д ЕПУТАТИ НА ВТОРИЯ ТУРСКИ ПАРЛАМЕНТ

По случай изборите на депутати за втория турски парламент се образуваха две политически партии: ихтиатчиите (младотурците) и ихтиляхчиите (либералите); между последните повече бяха реакционери от старотурците. През същото време от Екзархията последва окръжно, с което ни се предписваше, щото екзархийското паство да поддържа листата на ихтиляхчиите. Също такова окръжно беше отправено от Гръцката патриаршия до подведомствените й митрополии. От българските депутати в турския парламент – Панчо Дорев от Битоля и Димитър Влахов от Кукуш, първият беше с младотурците, а вторият с либералите. Водими от своите политически убеждения, те и двамата навсякъде вербуваха свои привърженици. Преди изборите дойде във Воден по агитация Димитър Влахов. На гарата обаче той бе посрещнат от една нагласена от младотурците тълпа от цигани, които с биене на тенекии и дудукания не му дадоха да влезе в града.

След него дойде Панчо Дорев, посрещнат от младотурците, и държа своята предизборна реч в техния клуб. И в двата случая аз нарочно отсъствувах от града, за да не заемам ничия страна. Бях по селата и на връщане един неделен ден на гара Въртокоп се срещнах с Панчо Дорев, който пътуваше с влака за Солун. На въпроса му, къде съм бил по това време на неговото пребиваване във Воден, извиних се, че не съм знаял на това му идване, иначе не бих отсъствувал. В града неколцина от гражданите, и то бивши четиици, начело с Георги Саракинов, близък приятел и съмишленик на Панчо Дорев, застанаха на страната на младотурците. По повод окръжното в епархийския съвет се повдигна въпрос за тия граждани, че са предатели, защото се цепят от народа. Аз обаче не се съгласих с тях, като им обясних, че те са добри българи, защото това е тяхно политическо убеждение. Като пример им посочих Панчо Дорев и Димитър Влахов, които макар и да са политически противници, не могат да се считат предатели. По тоя повод повиках при себе си Саракинов, комуто казах, че той и групата му могат да поддържат своето политическо гледище, но го помолих тяхната агитация да не се простре из селата, за да не се внесе разцепление между населението и се създадат вражди и междуособици. Той ме послуша и тяхната агитация се ограничи само в района на града. Аз симпатизирах и съчувствувах на младотурците в града, защото те бяха най-интелигентните и хрисими хора. Ихтиляхчиите не ми бяха симпатични, защото между тях бяха и беговете – най-големите фанатици и злосторници над християнското население в миналия (стария) режим, На определения за изборите неделен ден, предизвести се християнското население с биене на черковните камбани да се събере в дворовете на черквите, откъдето наедно с гръцкия владика потеглихме за изборното място. Подир нас пристигнаха ихтиатчиите със знаме, зурли и тъпани начело с председателя на младотурския комитет Георги Саракинов и неговата група. Там беше и каймакаминът със своята полиция, за да пази реда.

Когато дойде време да се гласува при урната, застанаха прокурорът и застъпниците от двете страни. От страна на българската митрополия при урната поставих свещеник Христо Шаламанов, а гръцкият владика – своя секретар. Моят представител обаче, като забелязал, че младотурците вместо по една пускат в кутията по две-три бюлетини, протестирал и стана гюрултия. Аз и гръцкият владика бяхме седнали на едно канапе настрана като зрители и наблюдавахме. Прокурорът ми се оплака от моя представител, че дигал скандал, и аз извиках отец Шаламан и му казах да си стои там мирно като представител, без да се интересува много от това, което става около урната, защото младотурците са властта и ще спечелят изборите, макар и да са малцинство, По едно време в разгара на изборите атмосферата малко се сгъсти, защото между групите се явиха спорове. Обърнах внимание на каймакамина да запази реда, за да не се стигне до стълкновения, от които щяха да пострадат нашите хора. В същото време извиках при себе си председателя на младотурския комитет Рашид бей, много богат, кротък и интелигентен турчин. Той седна до мене и след като поръчах две кафета, го запитах: "Бей ефенди, желаеш ли да станеш народен представител?" А той, който имаше 23 села-чифлици, и нямаше нужда от държавна служба, ми отговори, че и мисъл не му минава за подобно нешо. Аз също отговорих, че не мога да мисля да ставам такъв, защото съм духовно лице, и добавих, че всичката гюрултия е "Йорган кавгаси" – ние да се караме, за да печелят тези, които искат да станат народни представители и да получават по 60 – 70 лири месечно. Той напълно се съгласи с мене и така изборът мина спокойно и тихо без стълкновеине. Като се свърши изборът и кутиите трябваше да се запечатат, гръцкият владика, позовавайки се на едно тълкуване на избирателния закон, дадено от гръцкия народен представител Бусиос, упълномощи секретаря си да подпечати кутиите с митрополитския печат. Комисията обаче, начело с прокурора, не възприе това желание на владиката и го отхвърли като незаконно. Тогава владиката почна силно да протестира. В същото време каймакаминът се доближи до мене и тихичко ме запита, дали и аз не нося митрополитския печат, на което му отговорих отрицателно. "Добре си сторил, каза ми той, защото в тая инстанция религиозните началници нямат право да слагат печат."

Въпреки това аз бях единодушен с владиката и настояхме да се сложи митрополитският печат, обаче нашето предложение се отхвърли. Владиката се разсърди и демонстративно напусна събранието. Аз със солидарност го последвах, и двамата, придружени от първенците гърци и българи, отидохме в гръцката митрополия на съвещание. Там владиката настояваше да протестираме телеграфически чрез валията в Солун и до великия везир в Цариград, а също така до Екзархията и Патриаршията за тази неправда. Поначало аз се съгласих с него, но изказах мнение, че преди да протестираме, за да не се изложим, да прочетем закона в оригинал на турски, за да разберем дали имаме право или не да слагаме печат на първата инстанция от избора. Според турската изборна система на първата инстанция се избираха подгласници, а подгласниците избираха народни представители. След справка със закона се оказа, че на религиозните началници се дава право да подпечатват кутиите за избора на депутати. Тази справка направихме чрез един гръцки учител, владеещ добре турски език, който ни прочете и преведе съответните постановления на закона от турски, и тогава разбрахме, че ние сме били заблудени от превода на гръцки от Бусиос и не сме имали право да слагаме печат върху кутиите при изборите за подгласници. След това владиката се укроти, а от всичко това се повдигнаха акциите ми пред това събрание, главно от първенци и гъркомани, понеже моето мнение възтържествува.

Кутиите с бюлетините, запечатани от изборната комисия, се занесоха в градския съвет и се поставиха в един долап за пазене до другия ден, когато щяха да се разпечатат и преброят гласовете в присъствието на една комисия с участието на религиозните началници немюсюлмани.

На връщане от гръцката митрополия към 10 часа срещнах в чаршията Туше Гугушев, българин майстор-дограмаджия, който идеше откъм градския съвет; той държеше страната на младотурците. На въпроса ми, къде се скита по това време, той поверително ми каза, че бил в градския съвет, където по заповед отворил долапа и кутиите с избирателните бюлетини и младотурците поставили в кутиите неколкостотин техни бюлетини, след което ги затворили и поставили на мястото им, без да се познава, че са били отваряни. Поверявайки ми тази тайна, той ме помоли никому да не казвам това. На другия ден, поканени да присъствуваме на отварянето на кутиите, аз и гръцкият владика не отидохме. При срещата ми с каймакамина на въпроса му, защо не съм отишъл, отговорих му със смях, че и без петел се съмва. Така завърши тази изборна комедия, при която младотурците спечелиха изборите с болшинство.

[Previous] [Next]
[Back to Index]