6. СЕЛО ЛЪДЖАКЬОЙ И ВЪТРЕШНАТА РЕВОЛЮЦИОННА ОРГАНИЗАЦИЯ В НАЧАЛОТО НА XX ВЕК
Диана Славова
Село Лъджакьой - баните /Траянополис/ се намира на 12 км североизточно от Дедеагач и на около 1 км. северно от някогашния Траянополис - Минералните бани. Те са дали и неговото название на турски език. Селището е разположено на двата бряга на малката р. Лъджакьойска. Тя събира водите си от югоизточните разклонения на Източните Родопи. На десния бряг се намира българската махала, която е и по-голяма. На левия бряг е турската махала. След Балканската война /1912-1913 г./ в селото почти не остават турци. А след Първата световна война, то се обезбългарява чрез системна изселническа политика на гръцките власти. Днес то се нарича Лутра. Единствените живи българи са две възрастни жени, които родствено са свързани с гръцкото население. Селището има изцяло гръцки етнически облик.
В началото на XX век с. Лъджакьой се намира в състава на Дедеагачкия революционен район, като част от ВМОРО. Населението му взема участие в националноосвободителните революционни борби на тракийските българи. Селото е лобното място на ръководителите-революционери: Лазар Маджаров, Петър Васков, Георги Гешенов и четниците Чанко Каръбратанов и Яни Милков. Тяхната смърт е трагична страница от революционното движение в Тракия. Неизяснени все още остават обстоятелствата около тяхната смърт. Каквито и да са истинските причини за Лъджакьойската афера, жертвите паднали за свободата на Тракия са изключително скъпи и свидни за тракийските българи.
94
След Илинденско-Преображенското въстание /1903 г./ революционната организация в Тракия полага много усилия за своето възстановяване. От 1904 г. Одринския окръжен революционен комитет/ООРК/ се оглавява от ново ръководство. За председател е избран учителят Петър Васков, а за секретар Климент Шапкарев. Те се свързват с представителя на задграничното бюро Лазар Маджаров. Заедно поемат инициативата за формиране на чети в Дедеагачкия район, с цел противопоставяне на върховистките чети на Таню Николов. Така се стига до образуване на четите на Бойко Чавдаров, Лазар Маджаров и Петър Васков.
В същото това време към България поемат принудително изселени българи от Одринска Тракия. Дори и в свободното Отечество тяхното положение е изключително тежко. Те остават без дом. постоянна работа, земя и прехрана. Постепенно сред тях се оформя идеята за създаване на нови сдружения, наречени "емигрантски братства". Те трябва да заменят съществуващите до момента македоно-одрински дружества. Подобни организации се създават в редица градове. На 26, 27 и 28 октомври 1907 г. техни представители се събират в Пловдив и провеждат Учредителен конгрес на "Съюза на одринските благотворителни братства". На този конгрес четничеството и революционната дейност се отхвърлят като методи на борба. Предлагат се пътища за културно-просветна и стопанска дейност в Одринско. Според учредителите на съюза те се явяват "единственият полезен и спасителен път" за освобождение. Приета е резолюция, с която четничеството се осъжда в революционната практика на организацията. Порицават се всички, които "за чужди цели" изпращат чети в Одринско. Резолюцията, обаче не разграничава
95
четите на върховистите и четите на ООРК. Последните непрекъснато водят борба срещу безчинствата на върховистките чети в Одринско и защитават местното население от тях. Така "Съюза на Одринските благотворителни братства" изпада в дълбоки противоречия с ООРК, който поощрява четническата дейност. По негова инициатива действат активно четите на Бойко Чавдаров в Дедеагачкия район.
Бойко Чавдаров - "беломорският войвода" е роден в 1880 /или 1881 г./ в село Домуздере, Дедеагачко. Първоначалното си образование получава в родното си село, а прогимназиално - в Дедеагач. след което заминава за Одрин. Там учи в Одринската българска мъжка гимназия "Д-р Петър Берон". През 1897 г., като ученик в 8-ми клас е изключен от участие в "бунт" срещу надзирателя на пансиона. След този случай продължава образованието си като частен ученик и успява да завърши с отличие. За неговите способности и качества по-късно си спомня Димитър Катерински. Той го описва като "един от най-добрите ученици с бистър ум". През учебната 1899-1900 г. става учител в с. Раклица, Лозенградско. Тук влиза в революционната организация и се отдава на революционна дейност. Създава революционно ядро в селото, наброяващо 10-15 човека.
Станко Разбойников в спомените си пише, че Бойко е заклевал дейците с пистолет барабанлия и кама. Със събрани пари закупува пушка за нуждите на организацията. През есента на 1901-1902 г. учителства в с. Дуванджиево, Свиленградско. Там също създава революционна организация. Тя функционира добре и при дошлия след него Станко Разбойников. През 1904 г. Бойко учителства в родното си село Домуздере. Тук се сблъсква с един от
96
четниците на върховистката чета на Таню Николов. Той се предава на турските власти, след което започват незабавни арести. За да се спаси Бойко Чавдаров, придружен от другарите си Ив. Ангелов и Ас. Халачев забягват в България. От този момент нататък започва истински професионалната революционна дейност на воеводата Бойко Чавдаров. Той на няколко пъти се завръща в Тракия в периода от 1905-1907 г. Дори успява да стане районен воевода в Дедеагачкия район. Последователно организира и ръководи три чети, които действат в Дедеагачкия район от името на ООРК. Основната им цел е да се противопоставят и отслабят върховистите. С течение на времето става ясно, че това е голяма и трудна за изпълнение задача.
Първата чета на Бойко Чавдаров е сформирана през месец декември 1905 г. в гр. Хасково. Пунктов отговорник е Георги Василев. Той осигурява и раздава пушките на четниците. Подготовката върви трудно, заради непрекъснатите пречки от страна на върховистите. Въпреки проблемите на 19 декември /Никулден/, с пълномощно от задграничното бюро и със съгласието на ООРК, четата влиза в Беломорска Тракия. Тя преминава границата при с. Попско, а оттам поема към Арнауткьой. Обикаля целия Дедеагачки район. Посещава Дервентските колиби. Птимен, Армутлиевите колиби, Домуздере, Дервент, Дедеагач. В града воеводата Бойко Чавдаров се среща с Иван Куртев, във връзка с организационната дейност на ООРК. На излизане четниците се натъкват на турски аскер, но до престрелки не се стига. Чавдаров упорито търси среща с върховистката чета на Карабелята. С него воеводата успява да се срещне в края на 1905 г. Целта му е да го откаже от върховистите, под чието влияние се намира. За съжаление срещата завършва безрезултатно.
97
Нещо повече. Карабелята увеличава четата си. Вдъхновявана и поощрявана от върховистите, тя безчинства из Тракия до есента на 1907 г. Бойковата чета продължава пътя си до село Балъкой, където взема решение да се разпусне до следващата пролет. На 10 март 1906 г. четниците отново се събират на уреченото място - с. Птимен. Обикалят отново из Дедеагачките селища и на връх Великден се завръщат в България. Стигат до гр. Хасково, там откъдето тръгват. Със себе си Чавдаров води и бежанци, търсещи спасение от многобройните безчинства на властите и разбойническите банди.
През пролетта на 1906 г. започва подготовка за втора чета. която да се завърне в Дедеагачко. Чавдаров сам събира хората си, оръжие, боеприпаси, дрехи и други нужди на четата. Сформирана, тя се прехвърля в Свиленград, а оттам в Одрин и Дедеагач. По пътя си четата води непрекъснати престрелки с върховистки чети и разбойнически турски банди. Последните правят всичко възможно за "завземането на властта". Дори българския търговски консул в Одрин съобщава за техните безчинства. Бойковата чета действа в трудни условия и обстановка. Въпреки усилията, които полага не успява да се справи напълно с върховистките групи в района.
Ползотворни остават срещите на Чавдаров в Одрин и Дедеагач с редица окръжни и околийски ръководители. Лично се среща е председателя на ООРК - Петър Васков. За тази среща повече научаваме от Ангел Атанасов от с. Голям Дервент:
"Това беше през есента на 1906 г., когато бях в 5-ти клас на българската гимназия "Д-р Петър Берон " в Одрин. Случи се по време на междучасие, когато учениците бяха пръснати по коридорите и двора. Пред гимназията спряха четири волски каруци,
98
натоварени с въглища. Един от въглищарите дойде до входа и запита за учителя Петър Васков. Някои от учениците се разтичаха да го дирят, а други се спряха да видят какво става. През това време дойде Васков, ръкува се с въглищаря и го поведе към учителската стая."
Срещата между Петър Васков и Бойко Чавдаров има решително значение за революционната ориентация на воеводата. Той притежава силно развито обществено чувство. Негодува срещу подтисничеството и се обявява за по-голяма свобода и по-добро съществуване. Подтикван именно от това чувство поема пътя на професионален революционер. Бори се както срещу социалната неправда. така и за национално освобождение на поробените тракийски българи. През м. декември Бойко Чавдаров се завръща в България. Взема участие в дейността на проведения в София конгрес. Заедно с Лазар Маджаров, Михаил Герджиков и Климент Шапкарев са делегати от Одринско. На този конгрес се стига до пълно и окончателно обособяване на двете течения в Македоно-Одринското революционно движение. От този момент те влизат в ожесточена борба помежду си, особено в поробена Тракия. След закриването на конгреса, Чавдаров остава в България и започва подготовка за нова трета чета. Целта й този път е пълно ликвидиране на върховистките чети в Беломорието. Отново пялата организация и подготовка се осъществяват от Чавдаров. Набиране на пари, оръжие, храна и хора става бавно и трудно. Непрекъснато пътува до Пловдив, където пунктов отговорник е Димо Николов. Той активно подпомага Чавдаров в подготовката.
През пролетта на 1907 г. от София е получено пълномощно за действие на четата. Двамата с Димо Николов заминават за Стара Загора, където ги очакват трима четници.
99
От Ямбол се включват още двама. Така сформираната група заминава за Любимец, където се получава и изпратеното от София оръжие. В началото на м. май 1907 г. четата преминава през р. Арда с каици и влиза в с. Малък Дервент. Тук към четата се присъединява и Георги Гешенов. В с. Окур се включват братята Ангел и Димо Урумови. В крайна сметка четниците достигат до 14 човека. Дейността им продължава около 6 месеца - от началото на м. май, до началото на м. ноември 1907 г. Обикалят главно Дедеагачкия район. В редица села провеждат много събрания, както и редица акции срещу върховистите. Междувременно Петър Васков като председател на ООРК нарежда с "окръжно до революционните организации" да предупредят всички излезли в нелегална дейност да се изтеглят в България. В случай, че останат в района трябва да се предадат на Бойковата чета. В такава обстановка, при неимоверно трудни условия трябва да действа четата на Бойко Чавдаров.
През лятото на 1907 г. тя успява да прочисти Дедеагачкия район от върховистите Карабелята, Киро Маджаров и др. Особени заслуги има за унищожаването на разбойническата банда на Карабелята. той, заедно с още 4ма турни години наред тероризират населението на Дедеагачкия район. Въпреки зверствата и жестокостите, които вършат, никой не се наема да се справи с тях. След унищожаване на върховистките чети, Бойко Чавдаров се заема с разгрома на Карабелята. Оказва се, че разбойническата банда има укриватели в турските селца Саръкая, Боялък, Къшлакьой и Бодурен. В последното село укриватели са Агип Ходжа и синът на Топал Ахмед. Именно тук в къщата на Ахмед е организирано залавянето на разбойниците. В една тъмна нощ Бойковите четници ограждат в
100
скривалището им Карабелята и другите. Към Бойко Чавдаров се присъединяват няколко младежи от Домуздере. След престрелка, двама от разбойниците са убити на място. Карабелята е ранен и успява да се скрие, а един се измъква невредим. След тази успешна акция, четата продължава обиколката си из района. Към средата на месец октомври един от четниците Димо Николов се оттегля през Софлийските села към България. По пътя си в село Птимен, успява да залови окръжно на одринския митрополит. В него той дава препоръки на населението да не приема никакви чети и да не им дава храна. Димо Николов веднага изпраща писмо до Чавдаров, с което го уведомява за окръжното и да се предпази от предателство.
Всъщност позицията на българската Екзархия не е изненада за никого. Като духовна институция тя не може да лансира революционни методи на борба. По-лошото, обаче е, че се опитва по всякакъв начин да ги спре. С дейността си пречи на разрастването на вътрешната организация. Екзархията уволнява 17 учители, измежду които и Петър Васков. Много свещеници ревностно преследват четници по села и градове. Особено активен в това отношение е председателя на българската църковна община в Дедеагач - поп Тодор Попниколов. Той започва активна борба срещу Бойко Чавдаров, по този повод изглежда Чавдаров посещава през месец септември 1907 г. българската църква в покрайнините на Дедеагач. Той влиза една неделна утрин вътре и намира свещеник клисарят, който го разпознава бързо тича да предупреди попа. Всъщност не може да се твърди с положителност с каква цел Чавдаров влиза в църквата. Не е изключено да иска да сплаши поп Тодор. Да го предупреди да промени отрицателното си отношение към революционната организация.
101
Поп Тодор, обаче не е единственият, който спъва и саботира дейността на четите в Тракия. Много са легалните привърженици на върховистите. Чавдаров съобщава това с писмо до Васков и Маджаров и ги моли за съвет и съдействие. Впечатлен от изострената обстановка в Одринския революционен окръг, Васков откликва на молбата за помощ. Заедно с Л. Маджаров организират чета, с която да заминат нелегално за Дедеагач. Предвидена е среща с Бойко Чавдаров, за да започнат заздравяване на революционната организация.
Непосредствено преди заминаването на четата, Васков заявява пред своите близки: "Не мога да не отида - чувствам се задължен. Аз съм тъй поставен в Одринско, че не ще се намери човек да помисли да ме предаде. Аз просто отивам на сватба." така към края на октомври четата в състав - Петър Васков, Лазар Маджаров, Георги Гешенов и Яни Милков се отправя за Тракия.
Преминава границата при турско поле и през Арнауткьой, Долно и Горно Луково - Ивайловградско, през Малък и Голям Дервент на 3 ноември 1907 г. пристига в село Птимен. Васков праща писмо на Бойко Чавдаров, че очаква среща с него. На 5 ноември двете чети се срещат в с. Балъкьой. Там престояват два дни - на 6 и 7 ноември. След това заедно се отправят за с. Лъджакьой, Дедеагачко. Когато пристигат местният куриер им съобщава, че предателят Мавер Чакалов е заловен от селската полиция. Воеводите дават нареждане Чакалов да бъде откаран в с. Дервент. Там по-късно ще се прехвърлят самите четници. След тази заповед, изморени от дългия път, всички си лягат и заспиват. Още рано сутринта на 10 ноември 1907 г. е. Лъджакьой осъмва обградено от турски аскер.
Започва най-голямата трагедия на българското население
102
в Дедеагачко, изживяна по онова време, ето как я описват очевидци на събитието: към 4.30 часа сутринта Бойко Чавдаров се събужда от силен кучешки лай, който идва откъм турската махала. Веднага изпраща караула да провери какво става там. След проверката съобщават, че нищо необикновено не се е случило. Съмва се и селяните тръгват на работа. Бойко Чавдаров нарежда за всеки случай да бъде направена втора проверка. И този път резултатът е същият. Чак към 6,30 часа селяни дотичват и съобщават че селото е обградено отвсякъде от турски аскер. Един час по-късно турците започват да претърсват селото къща по къща. Четниците на Бойко Чавдаров и П. Васков се скриват в сламата на една плевня. Когато един турски войник надниква в нея се провиква: Бурасъ допдолу!" /Всичко е препълнено!/ Дали иска да каже, че плевнята е пълна с комити, или просто пълна със слама не може да се твърди. Четниците обаче смятат, че се отнася за тях. Тъй като мястото е неудобно за водене на бой, воеводите решават да се изтеглят заедно със хората си на близката височина. Там дочакват началото на боя. Изпращат дори съгледвачи, начело със стария четник Атанас Кондолов.
Планът, макар и добре замислен, не е реализиран. В покрайнините на селото четите се натъкват на засада от трима турски войници и започва престрелка. Пристига още аскер от съседните постове. Накрая идва основната войскова част, начело с двама офицери. Четите са обградени, аскерът атакува яростно, защитата е отчаяна. Пръв пада Гешенов, след него Лазар Маджаров и двамата четници - Чанко и Яни. Петър Васков е ранен в крака и лявата ръка, но продължава да стреля. Към него се приближава Чавдаров. Заварва го жив, но вече в агония от тежките
103
рани и загубената кръв. След малко воеводата умира.
Последен остава Чавдаров. Той прибира книжата на воеводите, за да не попаднат в ръцете на аскера. Единствен от групата оцелява и успява да се измъкне от обкръжението. И започва агонията на неговия живот. Следващите два месеца той посвещава на издирване и наказание на предателите. Не може да прежали загубата на своите верни приятели. Споделя пред близки, че след загубата им. животът вече не му е мил. Не вярва, че работите в революционната организация ще се подобрят. Живее само, за да издири и накаже виновниците за предателството.
Запазено е писмо на Чавдаров от 28.11.1907 г. до Климент Шапкарев, в което пише за убийството на воеводите при с. Лъджакьой:
"Др. Климе,
Досега вярвам, вие чакахте писмо, но кой да се вести? Аз ли? Победените нямат това право да излизат на свят, особено в моето положение. Скъпостта на жертвите поражда у мене това отчаяние...
Сега, когато са изминали 17 дни от тоя печален за нас ден, нишката на тая мръсна афера е отчасти хваната и всеки ден ни носи нови разкрития. Предателството е решено на 23 октомври в Домуздере на една сватба и е натъкмено от един жандарин, който е обещал награда... В понеделник на 5 ноември вече бяхме заедно с Васков и Маджаров. На 6 и 7 бяхме в Балъкьой. Оттам отидохме през Чемерен в Лъджакьой, село което минаваше за най-здраво. Там имахме намерение да чакаме повечко, защото пълномощието не позволяваше много да мърдаме. Но дирите ни са били издадени от Чемерен, от което село били взети двама души в предателското дружество.
104
Не подозирайки нищо ние си карахме, както и друг път. В петък на 9 бяхме вече в Лъджакьой и вечерта до късно имахме събрание. Към полунощ пристигна куриер от Чука и извести да се приберем там, защото селската милиция е заловила предателя Мавер Чакалов за разпит. Към 2 часа след полунощ върнахме куриера и легнахме. В 4,30 часа аз вече бях буден от силния лай на кучетата от турската махала и един лош сутрешен сън. Пратих да повикат караулите, питах що за лай е този. Отговори ми се: "Нищо, съмва се и хората започват да се движат вече." При все туй вървете до джамията и вижте дали няма нищо! Отидоха уж. "Уж" казвам, защото не са отишли и дойдоха - няма нищо. Обаче имало 120 души аскер и те не са ги видели, защото не са отишли...
В 7 часа и половина започна претърсване на селото. Ще обискират най-много две къщи - оная що бяхме вчера и що снощи отидохме. Тая що сме сега я знаят малцина и няма да се открием. След малко аскерът загради къщата дето сме сега /явно са ни следили/. Че и Лъджакьойци имат пръст в предателството стана ясно. Излязохме от къщата към върха над селото. Застигнаха ни манафите. Шест души останахме да поддържаме огъня. Един по един паднаха: Гешенов, Лазар, Петър. Аз останах сам и се отървах. Но Петър умря и още същия ден предателите се издадоха сами.
Има замесени трима българи и четири турци, що са видели къщите. Има и Лъджакьойци замесени, но още не са открити. Ще държа отговорни ръководителите, защото има един дявол по тях.
Бог да прости умрелите!"
21.11.1907 г.
Бойко
105
Бойко Чавдаров тръгва сам из Дедеагачките села по следите на предателите. Среща се с различни хора. Най-после стига до село Окуф, като търси среща с попа. Разпитва го за извършеното предателство. Тук обаче го застига тъжната участ на неговите събратя.
На 20 януари /Ивановден/ 1908 година турци обграждат селото. При опит да избяга през нивите, го застига куршум и Чавдаров пада убит. Погребан е на същото място - в градините край върбите. След три години баща му и сестра му изравят костите и го погребват в родното му село под една круша.
Така загива "беломорският войвода". С цялата си дейност той остава един от най-светлите образи на революционер в Беломорска Тракия. Сега, почти век покъсно от кървавите събития край с. Лъджакьой отново си задаваме въпроса: Случайна ли е смъртта на воеводите? Кой носи отговорност, ако е предварително планирана?
Отговорът не е лесен и ще подлежи на критика и преоценка. Истината е, обаче, че има обективни причини за тяхната смърт. Те се коренят в непрекъснатите сблъсъци между върховистите и дейците на ООРК в Дедеагачкия район. Това отслабва революционната дейност на четите на ООРК.
Не по-маловажна се оказва дейността на чуждото разузнаване. По този проблем известния изследовател на Тракия - Стою Шишков проучва редица документи. Става ясно, че в началото на XX век гръцкото разузнаване работи съвместно с турското правителство и неговите органи в Тракия. Гръцките агенти предават многобройни и разностранни сведения на турските власти. Това става чрез постоянни контакти на местно ниво и министерствата на външните работи на Атина и
106
Цариград. Особено внимателно чуждото разузнаване следи българските села в Дедеагачкия район. Лъджакьой е сред наблюдаваните селища. Още през 1903 година подконсула в Дедеагач пише, че "в селото се събират парични суми за купуване на оръжие манлихер..." Това ни навежда на мисълта, че в селото гръцкото разузнаване има сигурни сътрудници.
Още един доклад привлича вниманието: на инспектор Скалисиянис от началото на 1907 година. Той препоръчва да се настанят агенти в българските села, които да следят отношението на селяните с българските комити. Може би проследяване пътя на четата на Васков и Маджаров от българската граница до с. Лъджакьой е обект на разузнавателната дейност на чуждите служби.
Разкриването и унищожаването на четата през ноември 1907 година се осъществява след предателство. Цялата акция, обаче не би могла да се разгърне без сериозното участие и на чуждото разузнаване.
С Лъджакьойската трагедия през ноември 1907 година, в която загиват Л. Маджаров и П. Васков, Вътрешната организация в Одринско е обезглавена. С убийството на Б. Чавдаров, тя фактически остава и без ефективна въоръжена сила. Загиват верни синове и патриоти, готови да се борят за свободата на Тракия.
Дори век по-късно духовете им още витаят над Беломорската равнина. Те ще напомнят на всички потомци на тракийски бежанци идеала, за който воеводите отдадоха целия си съзнателен живот.
107
БЕЛЕЖКИ:
1. Орманджиев, И. - Известия на Института за история, 1962, 1963.
2. Караманджуков, Хр., "Западнотракийските българи".
3. Шапкарев, Кл., сп. "Илинден", кн. 5.
4. Орманджиев, Ив., "Върховизъм и централизъм".
5. "Преображенското въстание" – сборник.
6. Филчев, И. Тракийската организация в България.
7. Христо Силянов – Спомени.