СБОРНИК
ТРАКИЯ
том I
8. БЕЛЕЖНИЦИТЕ НА РОДОПСКИЯ КОМИТА ТОДОР ХВОЙНЕВ
Златка Бачорова - уредник в Исторически музей - Смолян
Във фонда на отдел "История на България 15-19 век" при Исторически музей - Смолян, се съхраняват над 200 ценни експоната, свързани с националноосвободителните борби на Среднородопския край. Сред тях е комитският костюм на Тодор Хвойнев - потури, джамадан /елек с ръкави/, риза, пояс, шал, гугла, силяхлък /кожена чата/, мастилница за пояс и част от личното му оръжие.
По-късно във фонда на отдела постъпват и други оригинални документи и снимки на Тодор Хвойнев като дарение от наследниците му, което дава възможност да се направи по-цялостна характеристика на личността и комитата Хвойнев.
Тодор Анастасов Хвойнев е роден на 8 февруари 1872 година в село Левочево в семейството на Анастас и Мария Хвойневи [1]. Баща му Анастас Христов Хвойнев, собственик на много овце, е известен с прякора Кара кехая, заради мургавото си лице. Тодор, четвъртото дете на Анастас Кара кехая, има четирима братя - Никола, Христо, Димитър и Гочо. Трето отделение завършва в Левочево през 1884 г. при учителя Георги Найденов от Чепеларе, след което заминава за Ксанти да учи зидарски занаят [2]. През 1888 г. се отказва от дюлгерството и с брат си Гочо се захваща е овчарство [3]. Подвижният характер на този традиционен за среднородопското население поминък /зимуване на стадата по Беломорието и летуване по високите пасища на Родопите/ му дава възможност да опознае много селища и да установи контакти с патриотично настроените българи в Гюмюрджинско и Ксантийско.
129
Свободолюбивият и горд Тодор е един от първите членове на създадения през 1900 г. Македоно-одрински революционен комитет в родното му село. От организацията е назначен за куриер, но за да избегне подозренията на турските власти, напуска кехаялъка и става селски коруджия-пъдарин [4].
Ахъчелебийски район активизира дейността си за предстоящото въстание. На 6 срещу 7 юни 1903 г. формираната чета за Левочево се настанява в къщата на Тодор Хвойнев [5]. Поради предателство къщата е обсадена от турска войска, но четниците успяват да пробият обсадата и да се изтеглят през Караманджа в България. Хвойнев и Иван Гаджуров /също от Левочево/ слизат в Чепеларе. Тук те са заловени от полицията и препратени в Пловдивския затвор [6]. Освободен от затвора, Тодор Хвойнев се записва в 1 чета на V околия от 7 въстанически окръг, начело с Пею Шишманов. След неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание Хвойнев повежда комитска чета, действаща в Ахъчелебийско до Бяло море, за да защитава българското население от турските насилия, гръцките и български богаташи. Пет години комитства - до 1908 г., когато се обявява Хуриетът, а през следващата 1909 г. по предложение на турските управници е избран за мухтар /кмет/ на Левочево.
Сред личните документи интерес представляват трите саморъчно изписани бележника на Тодор Хвойнев [7]. Те са достоверни исторически извори, съдържащи ценни сведения за комитската му дейност, биографични бележки, лични контакти и преживявания. С размери - 14/16 см дължина и 10 см ширина - бележниците съдържат общо 138 листа, но е възможна липса на някои листове, защото нямат номерация. Подвързията им, изработена от кожа и картон в кафяво, белезникав цвят, без надписи, е запазена.
130
Листовете на двата бележника са бели, разчертани на графи, а на третия със следните фабрични надписи: дата, наименование, да дава, да взема. Може да се предположи, че той е предназначен за стопанско-търговски сметки и действително в по-голямата си част съдържа именно сметки, водени от Хвойнев.
Факсимиле от бележниците на Тодор Хвойнев
С текст за 92 листа. Всички попълнени листове са изписани саморъчно от Хвойнев, с неговия характерен, не много едър и леко наклонен надясно почерк. Писал е в повечето случаи със синьо и черно мастило, по-рядко с молив. Вписвал е бележките си в непоследователен ред,
131
като повечето от текстовете са фрагментарни. За по-точен хронологичен обсег служат отбелязаните на места от него години на вписването. Най-късната е 1957 /годината, в която Тодор Хвойнев е починал/.
Съдържанието на бележниците е богато и разнообразно. Най-обобщено, в тях могат да се открият данни за:
а) лични контакти с хора от най-различни социални и политически групи - участници в Македоно-Одринската революционна организация, адвокати, лекари, чужденци, обикновени ратаи, овчари и пчелари;
б) лична и обществена отговорност - стриктно водене на личните и стопански сметки на цялото семейство по приходи и разходи, покупко-продажби на имоти, дялови капитали в кооперации, облигации;
в) изострено социално чувство - оказване помощ според възможностите си - даване на парични заеми, хранителни продукти на близки, родственици и бивши четници;
г) опити за проследяване родословието на Хвойневи;
д) неговата душевност и начин на живот - усет към красивите дрехи - гайтанлии и хубави родопски песни, народни вярвания, интереси към народната медицина - записани различни рецепти, лечебни билки и др.
Макар и по-малко, разнообразни са и данните, които разкриват комитската дейност на Тодор Хвойнев. Сведенията обхващат приемането му за член на революционния комитет в Левочево, назначаването му за куриер на организацията, сражението на 8 юни 1903 година и бягството на четата, списък на загинали негови сподвижници в периода 1903-1908 година.
Личните бележници на Тодор Хвойнев съдържат богата информация, която изисква цялостна систематизация. Прецизното им проследяване и анализиране дават
132
възможност да се извлекат интересни сведения за национално-освободителните борби на родопчани. В този смисъл бележниците могат да бъдат предмет на специално изследване.
БЕЛЕЖКИ:
1. ДА - Смолян, ф. 430 К, оп. 1, а.е. 1, с. 2.
2. Пак там.
3. Пак там.
4. Барбов, С., Манолова, М, Ставракев, И. Левочево в миналото си. С., 1992, с. 143.
5. Караманджуков, X. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание. С., 1986, с. 63.
6. Пак там, с. 64.
7. ИМ - Смолян, ф. 13-111, инв. № 115, 116, 117.