СБОРНИК ТРАКИЯ
том II

 

17. ЖИВОТ ПОСВЕТЕН НА ТРАКИЯ

Димитър Шалапатов 

 

 

На 24 ноември 2001 г. се случи нещо положително и справедливо - тракийската общност в Хасково възприе идеята тракийското дружество да бъде преименувано на големия тракийски деятел Георги Сапунаров. Така нашата организация положи едно начало - да бъде официално отдадена почит към народополезната дейност на наш съвременник, защото споменът за Георги Сапунаров живее в повечето от нас.

 

Таня Сапунарова предава на Димитър Шалапатов портрета на баща си

 

 

Идеята за преименуването зрееше повече от две години. Тя бе дадена от друг голям тракиец, също наш съвременник д-р Кирил Бакърджиев.

 

Обикновено за патрон на нашите организации се избират личности, взели участие в революционните борби за освобождението на Тракия, герои, отдали живота си в борбата за свобода. Някои от тях са ставали герои за кратък период в своя бурен живот. За нашия патрон съдбата е решила друго. По време на трагичните събития край Ятаджик той е в утробата на майка си. Ражда се на 6 май 1914 г. в с. Доганхиcap,

 

255

 

 

вече в свободна Тракия, в рамките на обединена България. Расте като свободен човек до 1920 г., когато вследствие несправедливия Ньойски договор Тракия е дадена на Гърция и всички наши предци попадат под гръцка административна власт. Започва един от най-тежките периоди в историята на Беломорска Тракия. Георги тръгва на училище, но се обучава на гръцки език. Българските младежи не искат да участвуват в гръцко-турската война като гръцки войници. Гръцките власти започват репресии над българското население и голяма част от него заточват по островите и Лариса. Между тях е и Георги. Той по чудо оцелява от заточението, където вижда толкова много смърт, че след две години заедно със семейството си пожелава да се пресели в майка България. Тук те заживяват трудния живот, изпълнен с бедност и мизерия от нещастната тракийска орис. Може би в несгодите на заточението в него се заражда голямата му любов към родния дом, към Доганхисар, към Беломорска Тракия, за да може след време да посвети целия си съзнателен живот в защита на идеите за националната тракийска кауза.

 

Георги Сапунаров бе един всеотдаен идеалист, родолюбец, човек, който крачеше редом с хората и искаше да предаде своята любов и на тях. И я предаде!

 

Резултатът е налице. Днес, сред нас има много негови ученици, черпили с шепи знания и любов от него. Между тях е и председателят на СТДБ - Костадин Карамитрев.

 

Георги Сапунаров вярваше, че човек трябва да работи безкористно и непрестанно за тракийските идеи. Не обичаше кариеристите и тези, които използваха организацията за лични цели. Затова и ние, за да съхраним чистия си облик, трябва да се пазим от кариеристи и клиентелисти, хора, които нямат добро име в общественото пространство, за да не пострада авторитетът на нашата организация.

 

Георги Сапунаров притежаваше ценно умение, присъщо

 

256

 

 

на големите общественици - да контактува с всякакви хора, сякаш ги познава от дълги години, да понася факела на Възраждането, да възпитава духовността и създава духовна култура - както повечето големи хора. Неговият живот угасна на 18 май 1993 г. в уединение, сред оскъдица от благи думи и подобаващо зачитане, които широко скроената му натура раздаваше цял живот. Но ние, неговите наследници, се стремим да се отърсим от дребнавостта, от завистта, от безхаберието и идейната безпомощност и продължаваме да вървим с неговите големи крачки към постигане целта на нашата организация - Тракия без граници, в рамките на нашия общ европейски дом и възраждане на българщината там, където са нашите корени.

 

Димитър Шалапатов, председател на СТДХ

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]