18. БЕЛЕЖИТ ДЕЕЦ НА ТРАКИЙСКОТО ДВИЖЕНИЕ - ГЕОРГИ САПУНАРОВ
Ралица Т. Георгиева, Костадин Карамитрев - председател на СТДБ, Д-р Кирил Бакърджиев
Ралица Т. Георгиева
В историята на тракийското движение в гр. Хасково годината 2002 се свързва с едно паметно събитие - именуване на дружеството.
Организацията приема името на големия син на Тракия и град Хасково Георги Сапунаров за неговата апостолска организационна, събирателска, изследователска и научна дейност. Сърцат, самобитен, речовит - такъв се запечата той в душите на три поколения тракийци. Най-възрастните разказват как създава тракийския клуб, закупува първия грамофон и събира тракийските младежи буквално от улицата и домовете им, за да ги приобщи към общия корен. Средното поколение го помни с наставленията преди поредния поход в Родопите: "... И не тръгвайте без хляб и шинел. "За нас, най-младите, той остана като снажен, посребрял старец със светъл поглед и благ глас: "Има надежда...Пак ще се радваме на Тракия ..."
Костадин Карамитрев
Твърде патриотична и благородна е инициативата на тракийското дружество в гр.Хасково и неговия председател Димитър Шалапатов то да се нарече на Георги Сапунаров. Защото Георги Сапунаров е една от най-видните съвременни тракийски личности. Роден в селото на капитан Петко войвода - той до края на
258
живота си остава верен и предан на българската национална кауза за Тракия. Само фактът, че той е инициатор и участник в изграждането на тракийския мемориал в Маджарово и величествения паметник на капитан Петко войвода в Хасково, е достатъчен да се увековечи неговото име. За пример на идните поколения.
Д-р Кирил Бакърджиев
Радвам се за Георги. Спокоен съм за бъдещето на тракийската идея. Изпитвам удовлетвореност, защото потомците се ориентират добре за приноса на такива хора като Георги за утвърждаването на тракийската кауза. Ценя най-много неговата всеотдайност. Широка душа носеше. Живееше за другите. Личният му живот беше на втори план. Когато някой беше в затруднено положение обичаше да казва: "Дайте да го подпрем тоя тракиец..." И помагаше с каквото можеше. Не намери покой, докато не подбрахме най-личното място за паметника на капитан Петко войвода в Хасково. Има нещо, което здраво се е врязало в съзнанието ми - последния ни ден с Георги в с. Доганхисар преди интернирането. Брат ми Петко, Георги и аз бяхме почти на една възраст. Беше ранно утро. Бадемите бяха нацъфтели. "Петее, Кирчо-о ... Снощи татко бил на дюкяна и чул гръцките офицери да казват, че утре цялото население на Доганхисар ще го интернират в стара Гърция. Вие чухте ли ..." Това бяха думи на Сапунаревото Гоче. Татко на висок глас се провикна: "Бре, какви са тези момчета да приказват военни думи". По същото време се зададе група въоръжени гръцки войници, които на висок глас викаха: "Хора, събирайте се заедно
259
с децата. Вземайте и хляб за из път. Отивайте към църквата и манастира "Св. Никола"...