3. СБОРНИК ТРАКИЯ
Ралица Георгиева
През м. март 2005 г. излезе от печат трети том на сборник Тракия - издание на Тракийското дружество "Георги Сапунаров" и Тракийския научен институт - филиал Хасково. Като "венец от синовна обич" определя стихосбирката нейният съставител, поетът Петър Василев. Идеята е да се обединят поетическите творби, посветени на Тракия, като се проследи развитието на географското понятие в литературно-историческия процес от втората половина на 19 век до наши дни. Неопровержимо е историческото му значение. Сборник от този вид не е съставян досега. Песните и стихотворенията носят съзнанието за едно чувство, една мисъл - да обединяват българския род. Просветно те вършат онази задача, която изпълняват Васил Левски, капитан Петко Войвода, Димитър и Константин Миладинови - всички апостоли на пробуждането на българския народ.
Тракия като наименование притежава огромна притегателна сила. Тя е обект на възпяване от одарени хора, патриоти по дух. За много от тях тя е символ на родовата им принадлежност. Сборникът е разделен условно на две части. В първата, носеща името "Песни за горди юнаци" са събрани народни песни за капитан Петко Войвода, Темел Димитров, Георги Кондолов, Лазар Маджаров, героите от Одринската епопея, безбройните български синове и дъщери, отстоявали своята вяра, духовност, национална принадлежност. При повечето от тях са посочени източниците. Песните пазят своето автентично звучене. Втората част е назована "Тракийска лира". Тя съдържа четиридесет авторски, хронологично представени стихотворения. Подборът им с извършен от архивни източници, разпилени в сборници и публикации. Съхранен е индивидуалният поетически почерк на стихотворенията. Обичта към родния край свързва отделните стихотворения, смалява разстоянията, стеснява времевите хоризонти,
11
за да фокусира целия заряд от мисли, чувства, преживявания в едно - Тракия.
Не е издигнат вал между класиците като Иван Вазов, Пейо Яворов, Николай Лилиев, Елисавета Багряна и съвременните поети. Впечатлението за цялостност е резултат от обединяващата тема.
Поезията няма пряка връзка с времето. Хубавият стих е винаги хубав, без значение дали е написан днес или преди сто години. Поезията е вечна, само обстоятелствата са съвременни или исторически. Историята и литературата са споени в сплав. Народният певец, поетът най-напред долавят движението в човешкото самосъзнание, вкоравяването на волята за действие, социалното явление, трепета на човешкото сърце и го изливат в песен. Тази песен, този стих не съдържат исторически анализ, но са откровена, достоверна снимка на състоянието на нещата - в това число и историческото развитие. Поезията интуитивно точно и вярно реконструира историческата действителност, създава исторически модели, запечатвайки историческите факти, спомага за тяхното анализиране. Освен това тя притежава едно съществено предимство - мощна въздействена сила върху голяма маса от хора, отваряйки сетивата и ума им към значими исторически събития. За обикновения човек стихотворенията и песните са душевна храна и разтуха, мисъл, за мъдрост, знание за живота.
Някои от стихотворенията в сборника са екзалтирано възторжени. Тракия е блян, светлина, която обгръща меките хълмове на възвишенията, слънчев блик върху нивите, рибите в реките, волност като човешкото въображение и тъга - покъртителен копнеж по загубеното бащино огнище.
Други стихотворения имат философско-изповедна тоналност. Изповедността не е затворена в себе си, а диалогизира с други изповеди. Наблюдава се органично сцепление между послание и емоция. Откроява се уникално преплитане на творчески импулси и исторически повратности. Патриотичният дух хармонира с богато светоусещане. Стиховете ни включват в своеобразно пътуване назад в историята, налагат преосмисляне на случилото се, на връзката му с настоящето.
12
Песните и стиховете показват какъв е духа, какво е величието на народа. Те са "очите на народа" по думите на академик Венко Марковски. Те обсебват вниманието на читателя с художествената си стойност и с идейната насоченост, която носят в себе си. Силата им се корени в патриотизма, ясния, чистия кристален патриотизъм. Те са наслада за душата и просветление за ума.
Този сборник е огледало на българската емоционална, епична и лирична душа. В него всеки поет и съвременник може да намери това, което търси. Той има опознавателна стойност - спомага да се разбира времето, което някога е съществувало. А времето си върви. Действителност е не само това, което е било, но и това, което е днес, а и онова, което ще бъде. Песните и стихотворенията са мост от една действителност към друга, от един начин на мислене към друг. Проявява се и компенсаторната функция на изкуството - жажда за спасение от монотонността на ежедневието, преодоляване оловото на реалния живот, който срива звездите. Романтичната визия успоредява въжделенията в името на високи патриотични идеали.
Целесъобразността на едно такова начинание - създаване на поетически сборник, посветен на Тракия - се потвърждава от живия интерес към публикуването му. Факт е, че стотици потомци на българи от Източна и Беломорска Тракия живеят без самосъзнание за тракийския си корен.
"Наследниците? Могат като чужденци да мигат
и без искрица гняв
да вземат твоите пейзажи нови. "
Латун Консулов
Том трети на сборник Тракия е книга с разновременни послания. От нея струи необикновена сила, защото носи неподвластния на времето дух на минали и настоящи поколения. Тя е принос за българската памет, за българската поетическа реч, за България.
И все остава нещо недоизказано, нещо недовидяно.
13
Пред руните на църквата в с. Съчанли