Информационен бюлетин. Централна библиотека на БАН
Брой 5 (5), година 1
ISSN 1312-9899
София, юли 2007 г.
Сканове в .pdf формат (3.7 Мб)
Съдържание:
1. Българската архитектурна школа. Том I и II — Асен Чилингиров
3. Предстоящи годишнини на членове на Българската академия на науките (18692007) — Емилия Момчилова
4. Книги от Академичното издателство “Проф. Марин Дринов”, постъпили във фонда на Централната библиотека на БАН — Евгения Станчева
5. Нови постъпления във фонда на Централната библиотека на БАН — Евгения Станчева
6. Предстоящи изложби в Централната сграда на Българската академия на науките — Лидия Чолпанова
7. Общодостъпен електронен каталог на Централната библиотека на БАН в Интернет. Ръководство — Събина Анева - Зам. директор на ЦБ на БАН и ст.н.с. д-р Мария Аргирова
Редакционна колегия: ст.н.с. д-р Цветана Стайкова /отг. ред./, Евгения Станчева и Мария Ефремова
Фотоматериали: Мария Ефремова и Марио Стайков Предпечатна подготовка: Мария Ефремова Графичен дизайнер: Марио Стайков
Адрес за кореспонденция
гр. София 1040
ул. “15-ти ноември” №1
тел: 989 84 46/ вътр. 379, 254
E-mail: webmaster@cl.bas.bg, jeny@cl.bas.bg
1
На 8 юни 2007г. от 16:00 часа в Големия салон на БАН, ул. “15-ти ноември” №1 се проведе представяне на книгата на Асен Чилингиров “Българската архитектурна школа” в 2 тома /Берлин 2007 г./. Откриването бе направено от Директора на Централната библиотека на БАН ст.н.с. д-р Динчо Кръстев. Той представи автора като учен от международна величина с изключителна енергия и висок професионализъм. Ученик на Панчо Владигеров, той притежава забележително широка култура, невероятна свобода на съжденията, диалогичност и дълбочина при изграждане на научните си тези.
Предоставяме на вашето внимание кратко представяне на книгата, написано от самия автор:
1. БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА
ТОМ I и II
Асен Чилингиров
Студиите в предлаганите на българския читател сборници са посветени на някои от най-важните паметници на средновековната и възрожденската архитектура в България и българските манастири в Атон. Общата черта на тези паметници е строителната и художествената традиция, която откриваме при тях от античността чак до XIX век. А както показват изградените от българските строители манастирски църкви в XIX век, при тази строителна традиция не се касае до наподобяване и повторение на едни и същи модели, а за творческо развитие в изграждането и оформянето на всички компоненти в постройките. В никоя област на изкуството поддържането на традицията при предаването на средствата за техническо изпълнение от учител на ученик и от едно поколение на друго няма такова важно значение, както при строителството и изобразителното изкуство. И никъде другаде прекъсването на традицията няма такива фатални последствия, както при тях. В този смисъл най-важният белег на българските художествени и архитектурни паметници е непрекъснатостта в развитието на техните форми и изразни средства — която не е засегната и при разрушаването на голям брой архитектурни и художествени паметници по нашите земи през VI и VII, но и XI век, когато българската строителна традиция продължава да живее не само в руските земи от Киев до Новгород, но както научаваме напоследък, и в архитектурата на византийската столица от XI и XII век. Тя не се прекъсва и по време на османското владичество, когато продължава да се развива в ислямското изкуство, от където българските строители и художници я пренасят през XVIII и XIX век отново на своите български църкви, но и на ислямски сакрални и секулярни сгради в един колкото странен, толкова и благотворен за развитието на изкуството не само в нашата родина кръговрат.
Несебър, “Христос Пантократор“, изглед от югозапад (снимка 1975 г.)
Друга обща черта на архитектурните паметници, на които са посветени монографични изследвания в двата сборника, е, че независимо от тяхното голямо значение в историята на архитектурата, за тях съществуват твърде различни датировки и атрибуции. Те са установени в науката без обстойно проучване на тяхната строителна субстанция, но и на данните от историческите извори. В този смисъл последните десетилетия откриха нови възможности за историографията и по-специално за
2
историята на българската средновековна архитектура. Археологическите изследвания от втората половина на ХХ век ни дават много нов сравнителен материал, който в по-голямата си част още не е използван. В същото време помощните науки и преди всичко архивистиката, но също химията, физиката и биологията, предоставят нови методи за проверка и уточняване на възприетите от науката данни за голяма част и от архитектурните паметници. Тези нови възможности обаче не само улесняват работата на изследователя, но поставят пред него и нови задължения, с които той вече не може да не се съобразява. Необикновеното развитие през последните години на информатиката в рамките на международния библиотечен обмен и на интернет прави практически безпроблемно ползването на всякакви архивни и информационни материали, което налага обаче и нова проверка на историческите извори, в резултат на която много възприети от науката неоснователни хипотези могат и трябва да бъдат коригирани.
Несебър, “Света Петка“, изглед от югозапад (снимка 1972 г.)
Използването на новите изследователски методи ни дава възможност да проверим и коригираме върху научни основи, а не върху необосновани предположения, датировката и атрибуцията на някои от най-важните наши паметници, включително тези, за които отдавна съществува установено мнение у изследователите. Така дори за църквата „Света София“ в нашата столица, за чиито особености и хронология в историографията има до голяма степен единство, внимателното изследване на нейната строителна субстанция, а преди всичко на подовите мозайки на нейните предшественици, отчасти запазени до днес, води до резултати, съвършено различни от приетите. Именно остатъците от подовите мозайки в предшествениците на тази църква, построени на същото място, ни позволяват вече да определим със значителна точност времето на тяхното изграждане, тъй като за всяка от тях съществуват относително точно датирани паралели от други паметници по целия Балкански полуостров. И най-близкият паралел за мозайката от първата постройка, която след нейното разкриване и експониране в Народния Археологически музей в София се датира от досегашните изследователи в IV век, намираме в голяма поредица от мозайки, създадени от същото ателие и датирани с по-голяма или по-малка точност през втората трета на VI век — от тях най-близката по време и по място на само стотина километра от нашата столица, в т.нар. Царичин град при Лебане, Сърбия, чието съществувание продължава само в течение на няколко десетилетия след 535 г. За мозайките на следващите по време постройки на мястото на тази църква днес разполагаме също с близки паралели, изработени не по-рано от края на VI и средата на VII век, като сегашната църква не може, естествено, да е по-стара от тях, а нейната зидария и план я свързват с редица църкви, построени на територията на Първото българско царство през последната трета на IX век. Към тези църкви спада и постройката, предшестваща непосредствено изграждането на Охридската църква „Св. София“, построена върху развалините на голямата митрополитска църква на древния Лихнид, разрушена през VI век. Изследванията на строителната субстанция и на стенописната украса на тази църква от последната трета на IX век показва, че тя е била преизградена и украсена около средата на 990-те години, а след нейното частично разрушаване през втората четвърт на XI век — отново възобновена, но вече без купол и с твърде примитивна строителна техника.
3
Проучването на църквата „Свети Архангели“ в Бачковския манастир от своя страна ни води до разрешаването на някои съществени въпроси, свързани с архитектурата на византийската столица, но и с едноименната църква в Хилендарския манастир. И тези въпроси съвсем не се отнасят до някакви мними връзки с грузинската архитектура, които до сега намираха някои изследователи, а до най-теснивръзки с местната традиция, но и до обясняването на някои важни явления в развитието на манастирската архитектура във византийската столица през XI-XII век и на нейния живописен стил с декоративна зидария.
Бачковски манастир “Свети Архангели“ и съборната църква след консервацията, изглед от югоизток (снимка 1984 г.)
Студиите във втория том са посветени на едно българско строително ателие, изградило през втората половина на XVIII и първата трета на XIX век най-забележителните паметници на съвременната им балканска църковна и ислямска архитектура, в това число съборните църкви на светогорските манастири Ксиропотам, Зограф, Есфигмен, „Свети Пантелеймон“ и Ксеноф, а също престроила църквите на Хилендар и Великата Лавра. Прекъсването на строителната дейност в Света гора поради Гръцката завера насочва някои от майсторите на това строително ателие, начело с първомайстор Павел от Кримин, към Албания — в Тирана и Берат, където довършва двете представителни джамии в тези градове, след което също преизгражда разни джамии в Македония (Тетово) и България (Самоков), преди да създаде своя шедьовър, съборната църква в Рилския манастир (1835-1837).
В същия втори том е публикуван във факсимиле откъс от сметководната книга на Зографския манастир, съдържащ всички разходи по строежа на съборната църква в манастира (18011803), включително материалите за строежа с тяхната единична и обща стойност, надниците на майсторите и работниците и разходите за тяхната храна и напитки — единствен по рода си документ от историята на изкуството на Югоизточна Европа.
Асеновград,”Свети Яни”(снимка 1984 г.)
В приложение към този том се публикува и студия върху стенописната украса на самоковската джамия със стенописите на Захари Зограф в нея и в притвора на съборната църква на манастира Велика Лавра на св. Атанасий в Света гора, изпълнени от художника в 1851-1852 година в изграденото от първомайстор Павел от Кримин в 1814 г. помещение.
4
2. ИЗКАЗВАНЕ НА ПРЕМИЕРАТА НА ДВУТОМНИКА НА АСЕН ЧИЛИНГИРОВ „БЪЛГАРСКАТА АРХИТЕКТУРНА ШКОЛА“
Проф. д-р Надежда Драгова
Г-н Асен Чилингиров е единственият български учен културолог и медиавист през последните 50 години, опазил и плодотворно използвал статута си на независим, частен изследовател, за което всеки от нас — по някое време му е блазосвал.
Независим, защото никога не се прилъга с университет или академична институция, която би го обхванала, ако не идеологически (най-вероятното през изминалите години), то задължително със стила, концепциите и мотивацията на конкретна научна школа.
Той винаги е само Асен Чилингиров!
За това се иска неимоверен кураж — доказан безспорно! И огромна енергия — също очевидна! Сам да бъде организатор, програмист и реализатор на научните си задачи. Освен тези, непостижими за нас, неговите връстници, предимства, той като живущ в ГДР, а български гражданин, си беше осигурил най-решаващото за онова време — да се провира с метрото напред и назад под Берлинската стена; да ползва всички — и източни, и западни, и балкански библиотеки; да изследва обекти извън границите ни, да общува и пред, и зад Желязната завеса... Аз съм ползвала това предимство пет години като преподавател в Свободния университет в Западен Берлин и зная какво означава за резултатния завършек на започнати и невъзможни за финализиране теми.
Всъщност — и така се запознахме преди 30 години, провирайки се напред и назад под Берлинската стена. Когато на нас, официално командированите в чужбина, ни бе възложено да търсим и осигурим най-авторитетни европейски специалисти за честване на 1300 годишнината, г-н Чилингиров ме насочи към Директора на сектора с икони в музея Даалем, представи ме, поканихме го и той участва в конференцията в София и създадените тогава контакти. Това беше върховна сполука!
Подсказах най-силните му качества — несекваща енергия и непоколебим кураж. Не зная на кое да предпоставя. Може би най-напред това, което ни липсваше — куражът. Той пръв и задълго остана единствен изследовател, разработвал процеса на наследственост в християнството на българската територия още преди Покръстването. Не можеше да се говори тогава по тази тема — и поради същността й - „християнство“ при агресивния атеизъм, и заради близост с Византия и културата й, а той въвежда и “предвизантия”. Неотстъпно, студия след студия — разравяше пластовете на наследството (Überlegung und Innovation in der Mittelalterlichen Kunst Bulgarien. B. Arte Medievale 4/1988, I, s.s. 65-99). Подозирам го, че той е като онзи, който направи така, че днес всички ръководители на БСП се изтъкват като християни. Това на шега! А на сериозно — неговите студии и до днес не са руинирали приносните си стойности.
Асен Чилингиров си позволяваше — и сега прави така — да предлага датировки и стилови характеристики на опазените ни средновековни паметници, противоречащи или сериозно дискутиращи с категоризации на българските научни институции. Лично мен силно ме впечатлява като негова заслуга разминаването му по Ивановските църкви — хронология и владетелско участие. И въпреки категоричната им документация — до днес колегите избягват да го цитират или следват. До ще ден!
Още един пример искам да припомня — еуфорията по програма за доказване на готско присъствие в България, естествено субсидирана от европейска фондация. Организаторът й горделиво заяви, че видиш ли, ние сме готови европейци, защото в нашите жили тече и готска кръв.
5
Г-н Асен Чилингиров ги пресече като с нож чрез книгата си „Готи и Гети — изследвания“, София, 2005 от поредицата „Брегалница“. Стъписа ги с приведения научен корпус — изобилен европейски материал и с дълбинното си познаване на етнокултурната история на Балканите. Единственият дефект на книгата му бе, че нямаше приложена кръвна проба за доказване или отхвърляне на готска кръв в жилите му.
Достигам до капиталната му книга — монографията „Църквата „Свети Герман“ до Преспанското езеро“, Берлин, 2001 — един паметник, проучен не само като опознаване на изкуство. Чрез него всеобхватно се възстановява старобългарската литература извън границите на държавата ни, защото е „най-тясно свързан с нейната история“. Достойна за адмирации е мотивацията на автора - да издири и други останки от църковното строителство на първата българска държава, които до днес са извън границите й. Освен църквата „Св. Герман“ - това са още четири църкви в Костур. Изследователят тръгва при идентифицирането им от спецификата на конкретния им уникален градеж: близки архитектурни форми, декоративна зидария и главното различаващо ги свойство: при строежа им е използвана една мярка за дължина, различна от византийската стъпка и преминала като традиция от епохата на римското владичество към средновековието. За специалиста са истинско откровение наблюденията на автора и извеждането им като тип материална култура с множество отличаващи я техники. След цялостното им осмисляне се обобщават и идеологически концепти. За тип вероизповедание и за ритуалите, което ни отвежда към тогавашни твърдения за арианство, познати ни само от легендите.
В тази книга е постигната с категорична завършеност научната методика на Асен Чилингиров:
· Най-напред и тази му програма, както всички други, е определена от огромното значение на паметника за изясняване на трасиращи проблеми в националната ни културна история;
· Освен това, на автора му се предоставят възможно най-благоприятни за работа условия: по европейска субсидия за балкански програми, предназначена за Албания, Асен Чилингиров е официално избраният и назначен експерт за документацията на църквата.
И тази книга, каквито са и останалите му, е многоетажна като Хрелювата кула. И при тях на върха е предназначено да има храм, т.е. извеждат към безусловно научно благочестие — без хитруване или преиначаване. Оценяват почтено! Но преди да стигне до покрива, научният читател опознава етаж по етаж всички нива на информацията. Особено специфични за почерка на Чилингиров са подобните справки на научната литература, издирвани във всички възможни книгохранилища. Той не само усърдно ни препраща към автори и книги, без да пропусне да съобщи къде се намират, че и ние да ги прочетем, но ги предлага и анотирани: когато е нужно — дискутирани, когато заслужават — приобщени към концепцията му. Те се превръщат в самостоятелни справочници — ценен капитал за всекиго от нас и при други теми.
Снимки, карти, репродукции, схеми, чертежи... (ще си ги представим като панорамния етаж) — с тях книгата видимо възстановява обектите си, а анализът ги оживява в многовековното им въздействие.
Аксиома е: стилът — това е човекът! Асен Чилингиров никога не дискутира полемично, агресивно, ругателно. Кротко, даже с усмивка, но винаги безусловно документирано.
Ще напомня само един от примерите му: към множеството неприемливи за нас руски тези за приоритет или поне за пълна автономия на християнската писмена култура на Русия от България Чилингиров откри свой, много оригинален — щастливо оригинален! - подход и със своя силна убедителност: дискусията се водеше преди него пък и сега върху руските преписи на изчезнали старобългарски паметници. Той я премести в съвършено неочаквано
6
поле — руските нумизматични сбирки с автентичните им богати колекции, анализът на които безапелационно подкрепя българските постановки.
Процесът на опознаването им се чете като криминална проза (всъщност и наблюдава криминални ходове на отрицания!). Данните от монетните съкровища донасят точна информация, поднасят стабилна убеденост и ни донасят голямо удоволствие...
Не познавам двата тома, които днес имат премиера — зная само темите им — анализ на деструкциите, реконструкциите и днешното състояние на хилядолетни храмове по българското землище, аспектирани към много съпоставки из Средиземноморието, Египет, Изтока. Това ни обещава преживяването на остри дискусии.
Ще завърша изказването си анекдотично: на на нас, пишещите колеги на Асен Чилингиров в София — ни предстоят цели два месеца библиотечни пости: през юли ще бъде затворена за читатели Академичната библиотека за инвентаризация, а през август — Националната. С новите си книги днес — Чилингиров ни е подготвил да ни поведе нашир и надлъж — с тежки товари научна информация. Така ще ни възмезди затворените библиотеки.
Да ни е жив и здрав г-н Асен Чилингиров! И да ни тревожи с още нови книги!