- Коментари на Асен Чилингиров (януари 2020 г.)
(Радзивиловския летопис)
( radzivilchronik_forumski_materiali.pdf )
( nikitin_tajny_radzivilovskoj_letopisi.doc )
След като си прегледах материалите
за Радзивиловския летопис (за него също сме коментирали, а и вие
поместихте някои важни статии, вкл. Фоменко и Айналов) прегледах
по-внимателно моите (отчасти забравени, отчасти дори нечетени) материали и
се наложи отново да бъдат премислени и някои важни въпроси. Макар някои от
тези материали да са все още достъпни в нета, на повечето направих нов
запис, а междувременно има също ново интернетно издание на ръкописа с
възможност към всяка илюстрация да се прочете не само «оригиналния» текст, а
също не особено точен новоруски превод. Тази възможност не е имал нито един
изследовател преди 1989 г. - в първото факсимилно издание от началото на
миналия век,илюстрациите са много лошо отпечатани, а и това издание още от
самото начало е било много трудно, да не кажа невъзможно за ползване. Както
винаги, дори и най-бележитите изследователи като Кондаков, Айналов и
Шахматов се задоволяват САМО с названието/сюжета на миниатюрите. Сравняват
ги с други повече или по-малко известни и на основание на тези свои
«познания» не само се произнасят за качествата и отличителните особености на
миниатюрите със съответна квалификация на миниатюрите от гледна точка на
изобразителното изкуство, при което изказват диаметрално противоположни
заключения, вариращи от слаби и посредствени, до забележителни произведения
на изкуството. При това не забелязват някои особено характерни черти на тези
изображения, които важат за всички миниатюри в тях, а не само за отделни.
Като изключим Чудинов, който и тук е готов да «разчете» скрит текст с
потресаващи заключения – и този въпрос сме коментирали, а и Вие сте записали
моите бележки. След внимателния прочит на коментарите в един руски форум,
който още не е махнат от нета се получава нов, съвременен, вариант на
Андерсеновата приказка за Новите дрехи на царя, когато само едно
«невъзпитано» малко дете се осмелява да каже, че «царят е гол» - за разлика
от едногласните похвали на всички царедворци. Тъй като в интернетния
илюстрован текст на «блога» с коментарите забележките са предадени и
обсъдени обстойно – ако и да се изискват още сходни примери – няма да ги
повтарям. За съжаление нито Вие, нито аз намерихме в интернет посветената на
този ръкопис втора час от книгата на Подобедова, трябва да се задоволя само
с цитати от нея + една по-късна статия, където при изследванията са
използвани наблюдения и фотоснимки в инфрачервения и ултравиолетовия
спектър, тези изследвания не изменят заключенията върху артефактите, при
които тези особености и с нормална светлина и без лупа може да се забележат.
За мене не е ново, че и забележителни учени нямат никакво отношение към
произведенията на другите изкуства – да не говорим за Фоменко и Сие, при
всичката им ИЗКЛЮЧИТЕЛНА наблюдателност в изследванията около подменения
лист – макар, че и този въпрос е ключов, а останалите изследователи (до
немалка степен с право) изобщо не забелязват и не искат да забележат дори
това, което е несъмнено и не се нуждае коментари.
Във връзка с неизменното отношение към още една «свещена крава» - водните
знаци, аз също съм си задавал въпроса как така се е случило, че голямата
(?!) част от ръкописа, без късната подвързия, са на харния с несъмнена стара
датировка. Но и тук идва също едно просто обяснение – освен фактът, че в
скипториите никога не се е писало само на най-«пресна» хартия – цената на
хартията винаги е била достатъчно висока, за да не бъдат хвърляни
«остарелите по дата като зеленчук» листове. Един от изследователите даже
съобщава за частен случай (който трябва обаче да проверя) - преди
ограбването на един от манастирите, считан дори за възможно място, където е
бил изготвен именно ПОСЛЕДНИЯТ препис, монасите успели да скрият книги И
ХАРТИЯ, която могли да използват по-късно, без да може да се каже точно
кога.
Както виждате, основанията са твърде сериозни, за да не се съгласим с
всеобщото твърдение, че Радз. препис съдържа основната най-стара версия на
руските летописи.
(Изследванията на Максим Иванович Жих)
Накрая ще спомена за още един «нов» принос по въпроса за авторството на
Силвестър/ Нестор. След като поне от година-две насам не съм поглеждал в моя
благословен и най-обилен доставчик на интернетни издания history fiction
открих там една от последните публикации по въпроса
ДВА
АВТОРА ПОВЕСТИ ВРЕМЕННЫХ ЛЕТ И ПРОБЛЕМА ОБЪЕМА ЛЕТОПИСНОЙ РАБОТЫ НЕСТОРА от
М.И.Жих (
http://history-fiction.ru/books/all/book_5261/ )
на която още мастилото не е засъхнало.
Записах си я в часовете, когато съзнанието ми не работи достатъчно добре и
много от моите задачи предавам на „автопилота”, но все пак не пропускам
(съзнателно или не) информациите.
Макар и да не ми се занимава сега вече и по този въпрос, ще трябва да
прочета и тази статия внимателно, ако и да е смешно да се пише по този
въпрос без да се познава 40-годишния труд на княз Оболенски, също както е
смешно да се открива днес Америка, без да се споменават откритията на всички
науки от 500 години насам.
Преди това прочетох отчасти новата и голяма (60 стр) статия на Максим
Иванович Жих, която завчера свалих от интернет, но за нея ще трябва да
отделя още от моите епистолярни ресурси. Тук няколко думи за информация.
Авторът е роден на 23.5.1987 в Ленинград – три години след (не)изнасянето на
моя първи доклад по въпроса за покръстването на русите, с който започна
поредицата доклади на същата тема, завършила с изнасянето на главния от тях
на голямата международна конференция за годишнината от християнизирането на
Киевска на Русия в Хале/Лайпциг, публикуван 5 години по-късно в протоколния
том на тази конференция в пълен текст + илюстрации. С преиздаването на този
доклад в български превод през 2009 година практически приключват и
изследванията ми на тази тема – а това е годината на първите публикации на
М.И.Жих, в които ранната история на Русия е една от основните теми, по която
пише голям брой статии и няколко книги. Понастоящем живее в Санктпетербург и
главната му длъжност е Зам. гл. редактор на списание Исторический формат,
всички броеве от което, също както голям брой от неговите статии, са всеобщо
достъпни в интернет на сайта на Хистори Фикшън (
http://history-fiction.ru/ ).
В последната по време на издаването негова статия той прави важен и за мене
преглед на научната литература по въпроса за авторството на Повесть
временных лет с подробна нова библиография, което ми спестява труда да се
ровя повече по този въпрос, дори и да имам/имах времето за това. Наистина, в
тази своя статия той застъпва гледна точка, близка до моята и противна на
„всеобщо установената“, но тук ще повторя моето схващане, че да се пише и
говори по тази тема без да се познава капиталния труд на княз Оболенски – а
естествено без да се знае и нищо от моите изследвания по този въпрос – е все
едно да се открива Америка въз основа на известията за нея преди пътуването
на Колумб и изследванията върху темата в течение на повече от 500 години.
(Непознаването на българския език от руски изследователи)
Много Ви моля да поместите към
материалите за Цар Симеоновия съборник ФАКСИМИЛЕТО С ЛИЧНОТО ПОСВЕЩЕНИЕ НА
ПРОФ. ГОРИНА ДО МЕНЕ и бележката, че тя в продължение на повече от две
десетилетия завеждаше катедра по Български език при МГУ. Ценно доказателство
за НЕПОЗНАВАНЕТО на български език не само от страна на "простолюдието" но и
на висшите академични среди, нарeд с Лихачов и
Топоров.
Все-пак това е уникум! От всичко 7 думи, две са предадени погрешно. И то от
професор, завеждащ в течение на повече от две десетилетия катедра по
български език (не филилигия!) в елитерния МГУ (Московски държавен
университет).
А за грешките в превода на две изречения (от
хроники) от Лихачов и Творогов съм написал няколко страници - за последния
цитат ще Ви изпратя допълнително номера на страницата.
(Асен Чилингиров, Статии: За смисъла и значението на "...И отъ тѣхъ варягъ прозвася Руская земля..."; Bemerkungen zur unkorrekten russischen Übertragung des bulgarischen Texts in «Povest Vremennych Let» )