Асен Чилингиров - Коментари по скайп към "Цар Симеоновия Съборникъ"
Март 2018 г.
1. В самото начало на последните ми бележки Ви написах и за двете части на Цар Симеоновия СЪБОРНИК със съответните приложения в интернетния вариант. Те са именно за руските читатели!
2. По-късно днес искам да потърся електронния и хартиения текст от книгата на Оболенски от 185? година, откъс от която бих искал да прибавим в приложение към ЦССб. По-нататък може да пуснем също в приложение на първата част пълния оригинален текст на прочутата (но неизвестна в Бг.) статия на акад. Борис Греков, излязла през май 1945 като оправдание за репресирането на Волжките българи. Статията има ксерокопирана от американския репринта на оригиналния руски текст, излязъл в САЩ малко по-късно. На тази тема е посветена последната глава от първата част на ЦССб: Академик Бопис Греков и сребърните българи.
3. По-големите от тези материали ще трябва евентуално да публикувате не в текста на моите изследвания, а като допълнения по системата, която прилагате напоследък с моите (и не сам моите) публиктации в Промакедония.
4. Понеже в същата моя електронна папка се намира пълният сканиран и след това разчетен с финеридър и шрифта палатино текст на една от най-важните публикации на архим. Леонид, отнасяща се за може-би най-голямата фалшификация в руската дореволюционна историография: т.нар. "Троицики летопис", мнимият "пергаментов препис", основен източник на Карамзин за неговата история, а в действителност съставен в руските императорски скриптории в края на ХVІІІ век и след това "изгорял" при Московския пожар. "Узаконяването" на фалшификата Греков поръчва на Присьолков, но предговора към изданието се "загубва" и книжната публикация в СССР предава текста без този предговор като автентичен! В този вид може (и трябва!) тази статия непременно да бъде публикувана в "Промакедония" - кратки бележки от мене, макар и без заглавна страница от списанието, която пък Вие бихте могли да свалите от ин-т.
[ Troickaja letopis.doc ]
[ snimki ]
5. Факсимиле от книгата на Леонид
6. А като продължение на своята статия "Древняя рукопис", излязла в Руский вестник от 1889 г. - на нас ни липсват точните дати на публикациите, понеже не са отбелязани в отделните броеве от това списание - архим. Леонид дава в третия том от Описанието на ръкописите от сбирката Уваров /най-голямата частна ръкописна сбирка в дореволюционна Русия/, излязла посмъртно в 1894 г. на една забележка към ръкописа № 1334/10 от каталога, стр. 25-26, малко по-горе тук в скайпа като факсимиле. В руски оригинален текст отекстована от мене в един доков и педеефов файл заедно с нейното продължение в прочутата статия на Шахматов от ВизВр.с незначителни - съкращения; руския текст давам тук като приложение:
[ SchachmatovLeonid.doc ]
7. Български превод от туй най-съществено място в дискусията по т.нар. Архивен/Архивски ръкопис давам в пълен бълг. превод в ЦССб Първа част, с. 49 и сл., като продължение на бълг. превод от голямата статия на Леонид "Древняя рукопись" на с. 39-48.
8. Ще допълня тук, че в бълг. научна литература липсва какъвто и да е коментар към трите откъса, а в бълг. обществени библиотеки поне до края на ХХ век нямаше нито един екземпляр. В СССР беше очевидно също забранено цитирането на тези вторични, но особено важни, исторически източници, а до моето последно посещение в главните библиотеки в Москва и Ленингад през 1989 г. и трите бяха недостъпни, също както недостъпно за научните работници беше и ползването на библиотечните каталози.
9. А тук става въпрос между другото за главните писмени изворни материали върху българската история. Но тези материали не познават - или най-малкото не цитират - също главните руски и съветски изследователи след 1917 г. от Лихачов и Творогов до Водолазкин, като единствен акад. Тихомиров показва със своите публикации, на първо място върху Именника на българските князе, че е запознат и по всяка вероятност чел съобщението на Леонид в Третия том от Каталога на сбирката Уваров и дори посочва в своето изследванеа ТРЕТОТО КОПИЕ НА ИМЕННИКА - БЕЗ ДА ТВЪРДИ, ЧЕ ТОЙ ГО Е ОТКРИЛ, която заслуга всички български изследователи му приписват.
10. И точно на това място е и моят извод в заключението на съответната глава в ЦССб І, с. 65-70. И там разглеждам внимателно критиката на Истрин върху статията на Шахматов, без обаче да спомене нито името на Оболенски с легално излязлата в Русия негова книга, където е публикуван пълният списък на статиите /760+/ в Архивния сборник. Истрин обвинява Шахматов, че не признава "заслугите на руските книжовници от ХІ век", които били също "способни да съставят сборника и да преведат текстовете от гръцкия им оригинал". При тези обвинения във "враждебна на руския народ дейност" още преди "Великата октомврийска революция" и при съответен натиск от страна руската "общественост" той предпочита да мълчи и до края на живота си, две десетилетия по-късно, не пише нито дума върху темата на спора.
11. От своя страна Истрин посвещава следните 4 десетилетия от живота си и цялата своя научна дейност за изследвания върху текста и езика на отделните части от Архивния сборник с цел да докаже, че преводите и съставителството е дело на пуси. Прави забележителни изследвания в тази област на всички части от историческия дял на Архивния сборник И ДОКАЗВА, ЧЕ ТЕ СА ИЗГОТВЕНИ ВЪЗ ОСНОВА НА БЪЛГАРСКАТА БЕЗИНФИНИТИВНА И БЕЗПАДЕЖНА ГРАМАТИКА, НО И НА СПЕЦИФИЧНИЯ БЪЛГАРСКИ СЛОВОРЕД като единствено руски промени има във фонетиката и морфологията, настанали под влияние на руските кописти при желанието им да приближат текста до разбирането на руските чинанели.
12. Утре ще добавя и сканирания завчера и разчетен ОСНОВЕН текст, показваш състоянието на "науката" по въпроса - за произхода „руски!?“ на авторите на текста и дори илюстраторите, макар, че по това време вече се знаеше истината, че листовете с илюстрациите от "Изборника на Святослав" са добавени допълнително към преписа от унищожения умишлено българки оригинал. Тогава, в 1981 г., когато е написана статията, се знаеше, че пергамента на тези листове са от най-високо качество, каквото качество няма пергаментът на НИТО ЕДИН РУСКИ СРЕДНОВЕКОВЕН РЪКОПИС. А същият пергамент е използван и за Остромировото евангелие, чиито илюстрации са изготвени ОЧЕВИДНО в същото българско художествено ателие, както листата с юстрациите и заглавките от Симеоновия Съборник. Знае се, че с такава иконография и с такова художествено съвършенство не е изготвен нито един източен или западен средновековен ръкопис. А в надписа към изображението на еванг. Лука от Остромировото евангелие е използвана буква, която НИКОГА НЕ Е УПОТРЕБЯВАНА НИТО В РУСКАТА, НИТО В ГРЪЦКАТА АЗБУКА., Т.Е. "ШИРОКАТА НОСОВКА" - ВИЖТЕ ИЛЮСТРАЦИЯТА И НАДПИСА КЪМ НЕЯ, КОЯТО И ЗПРАТИХ ПО СКАЙПА.
13. В СССР бяха издадени великолепни цветни факсимилни издания на двата ръкописа - Остромировото евангелие притежавам в моята библиотека, а от Св Сборник съм копирал илюстрации от берлински библиотеки. Напоследък в интернет има пълно /блокирано за запис/ интернетно издание, което също копирах с принтскрин. От факсимилното издание е очевидно и че "подписаният от кописта дякон Григорий" текст на последните 1 1/2 страници от книгата са написани с различен почерк и че дадената там дата не е вярна. Може да приложим в статията за промакедония висококачествени копия-детайли.
14. Сега ще прекратя - до утре, когато само ще коригирам и изпратя сканираната и разчетена основна статия за факсимилното издание на "Изборника на Святослав от 1073 г.
[ Оболенскiй, Летописецъ Переяславля-Суздальского, составленный въ началѣ XIII вѣка (1851)]
15. Самото оглавление се намира на с. 61 до 84 - цифрите са написани с киорилица, но педеефът е е в задоволително качество и ще можете да го пуснете като цяло или като отделни страници.
А бихте могли да пуснете и целия том с изрична бележка за руските читатели, че след първото издание в 1851 г. по-късно, дори в постсъветскио време, препечатана е само част от текста. И то с бележка на издателите, че разчитането на текста от Оболенски "съдържало голям брой грешки".
При това в цялата поредица от Руските летописи, освен втория том, Ипатиевския летопис, единствено изданието на Оболенски е набрано с българска кирилица + надредни и подредни знаци!, като типографските букви са били изготвени специално за кн. Оболенски.
16. Днес започвам с малка корекция на едно от последните ми съобщения:
Откъсът от ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНАТА СТАТИЯ НА ФРЕНСИС ТОМПСЪН е на края на файла LEONID DREVN RUKOPIS. Тук е последният коригиран от мене вариант на текста по стария руски правопис, който Вие вчера вече сте публикували.
Предлагам в приложение към този текст на това място да бъде допълващата го бележка на Леонид в описанието на ръкопис № 1334 от Третия том на Каталога на ръкописната сбирка на Уваров, пълен текст, заедно със съкратения текст от статията на Шахматов във ВВр + откъса от статията на Томпсън - със или без мои пояснения на бълг. език, които съм изпратил на файла SchachmatovLeinid и евентуално мои бележки, заети от ЦССб първа част с. 65 след трите звезди или препратка към този текст и също препратка към пълния руски текст от статията на Шахматов във ВВр, който да бъде публикуван също отделно от съкратения тук, също както и по-късно пълния текст от статията на Томпсън, който подкрепя своите съмнения за съществуванието на фантомната дейност на "руски книжовници" с ироничното название на тази мнима дейност "Made in Russia" - Томпсън е един от най-бележитите слависти на ХХ век и за разлика от повечето свои западни колеги, като Лудолф Мюлер, Фрайданк и Хорас Лънт, не се поддава на щедрите подаръци, ордени и титли, давани от руските "спонсори", заедно с безмерната им почит в СССР.
17. В своите цитирани тук статии архим. Леонид - който познава както никой друг руски и съветски учен цялата стигнала до нас руска средновековна книжнина и е каталогизирал ръкописните сбирки на над 40 руски манастири - твърди, че ДЕРИВАТИТЕ ОТ СБОРНИКА НА ЦАР СИМЕОН СЪСТАВЯТ НАД 95 % от всички руски ръкописи с богословско и практично съдържание, преписвани до средата на 19. век.
Днес искам - във връзка с Вашето предложение от последния Ви мейл - да завърша подготовката за публикация статията на Льовочкин, заедно със статията на Лихачова и евент. на Костюхина в приложението към факсимилното издание на "Святославовия изборник от 1073 г., които представляват квитесенцията на съветските изследвания по тази тема.
Предвидил съм и съставянето поне на избрана библиография за Архивния и Святославовия сборник.
18. Изпращам за информация статията на Левочкин в текстовото приложение към албума за факсимилното издание на Святославовия Изборник от 1073 г. Желанието ми да се даде тази статия в нормално форматиран доков файл е при моите съвременни технически възможности нереализуемо - остава само също не съвсем леката работа по отекстуване на статията по Вашия метод. Вие се занимавате достатъчно дълго с финеридър и е излишно да Ви обяснявам затрудненията при разчитането на текста при запазване на оригиналния формат - особена когато има и бележки под текста. Допълнително затруднение при работата с Финеридър при този текст е възникналия още при ксерокопирането на оригинала проблем: при текстовото поле на оригинала няма никакви резерви по отношение на копираната плоскост, така че на няколко страници последните знаци от текста не са копирани. Тъй или иначе се налага или да се откажем от тази статия, или да положите извънреден труд при нейното отексоване.
19. А тъкмо тази статия показва безпомощта на руските изследователи да представят ръкописа като създание на техни "книжовници" Маркирал съм със зелено сведението на Левочкин за голямото разнообразие на НАД двадесетте преписа, което показва затруднението на копистите при липса на "позволен" и утвърден за преписване оригинал. След като оригиналът е бил не само по политически причини унищожен и всеки копист, съответно всеки "инвеститор за продуцирането на ново копие" е имал затруднение да определи кои части е ПОЗВОЛЕНО да бъдат преписани или съответно заместени с други текстове. А първата страница и другите две места, където се споменава носителя на посвещението, е липсвала в оригинала и съответно в копията, при които посвещението се е съхранило само при два преписа, а в единия от тях е било изстъргано.
Това е актуалното положение - за по-нататъшната работа ще трябва да обсъдим реда.
[ Приселков, М.Д., Троицкая летопись 1950.djvu ]
20. Това е пълният текст на "реконструирания" Троицки летопис в пълен текст + предговор от Приселков, който тябва да узакони фалшификата, изготвен специално за Карамзин. А статията на Леонид показва, че в Троицката Лавра никога не е имало старинен летописен ръкопис. При своето изследване Приселков открива, че мнимият пергаментов "Троицки" летопис е почти напълно идентичен късен хартиен "Симеонов" летопис, къктавен не по-рано от 15 век. Така че всички данни за старата история, които Карамзин предлага в своя огромен труд, базират на изготвени в царските скриптории по време на Иван Грозни и не могат да бъдат считани за автентични.
21. Може да добавите във Вашата библиотека и пълния текст на Лаврентиевския летопис, считан за най-стариия "препис" от изготвения в 12 век фалшификат и от който, въпреки късното му създаване 20-тина листа, съдържащи разказите за отношенията между Русия и България в 9-10 век са загубени (т.е. унищожени). Тук изпращам най-хубавото издание на този летопис: - [ Лаврентьевская летопись. Вып 1: Повесть временных лет (Полное Собрание Русских Летописей, т. I, 1926) ]
22. И въпреки 40 годишен изследователски труд, Истрин не е в състояние да докаже, че прототекста на Архивния сборник е съставен в Русия. На това място ще дойде коментарът на Томпсън и моят коментар -ще го изпратя като съкращение от заключителния текст на тази глава от ЦССб. А главният резултат от 40-годишното изследване на Истрин се състои от няколко реда руски текст, в който признава "своеобразието" и "липсата на развитие" в граматиката при всички исторически текстове от Архивния сборник.
Това всъщност е и темата на Втората част от ЦССб.
Статията е също във ВВр. След минути ще Ви цитирам заглавието -В. Истрин, Один только перевод Псевдокалисфена... вземете цитата от бел. 191 с.67 на ЦССб 1 част..
23. Там, на с. 65 сл. е и моето обобщение, което би могло да се предаде в силно съкратен вид.
Тази тема продължавам и във втората част на ЦССб, от с. 24 след трите звезди. На с. 56-57 ЦССб 2 са представени особеностите в езика на летописеца Георги Монах - а това са особеностите на БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК и те остават за руските читатели и кописти НЕПОНЯТНИ.
Това също можете да добавите още ТУК.
24. Статията на Истрин във ВВр също я има в ин-т, имам я в електр. копие и в ксерокс. Този том от ВВр го нямаше до началото на този век в никоя билиотека в Бг. А на Запад се ползваше репринта. За първи път текстът се появи при Гугъл в началото на Новото хилядолетие. - [ В. Истринъ, Одинъ только переводъ Псевдокаллисфена, а древнеболгарская энциклопедія X вѣка — мнимая (Византійскій Временникъ, 1903) ]
25. Единствено и само на историческите съчинения от Арх Сборник Истрин посвещава 40 години от живота си. На тези негови изследвания съм посветил над 30 страници от втората част на ЦССб от стр. 38 до 71, като съм разгледал подробно и изследванията на другите учени, публикувани главно през 1920-те и 1930-те години. Повечето от тези изследователи са били репресирани и разстреляни, между другото и за критиката към Истрин. Сам Истрин също е бил привлечен под съдебна отговорност по време на прпоцеса срещу "славистите", но е бил освободен, макар, макар и да е бил подведен под отговорност за издаването във Франция на последната част от изследванията му. След процеса, в десетилетието до смъртта му той повече не пише и не публикува нито един ред и очевидно е силно впечатлен от съдбата на своите колеги. Когато отново се повдига въпрос в съветската "научна" литература за заслугите на "руските" (т.е. киевските) книжовници, той издава една тънка брошура за тези заслуги без никакви нови доказателства, освен "преданието", съхранено в Повест временних лет. През всички тези 40 години след статията му във ВВр., но и в последвалото столетие не е открит сред руските книгохранилища НИТО ЕДИН ГРЪЦКИ РЪКОПИС, както и нито един "руски" превод от гръцки оригинал, който да не е минал без посредничеството на България. И чак в ХІV век се появява името на "руски" автор, способен да чете и разбира гръцки език - но не и да превежда от гръцки на "руски" език.
26. Да се пусне дори резюме от моите изследвания в двете части на ЦССб в интернет е извънредно трудна задача. При всичките мои ОТЛИЧНИ познания на руски език не мога да се наема с такава дейност. Освен това, моите изследвания съм написал на български език за да бъдат четени от българи - като мой принос срещу лъжите, които се рапространяват за историята и зкултурата на нашия народ - не на последно място И ОТ БЪЛГАРИ.
27. В.К.:
Дворник пише, че руснаците (Киевска Русия) направили огромно количество оригинални преводи от гръцки и че славянската литература достигнала най-високо ниво точно в Киев...:
"Because the knowledge of reading and writing was widespread, the production of books increased. Specialists think that at least forty new translations of Greek works were made in the Kievan State before the Tatar invasion. Among them were: commentaries on the Epistles of St. Paul and on the Canticle of Canticles, the lives of some popular Greek saints (Andrew the Fool in Christ, Stephen of Surož, Theodore of Studion, the Miracles of St. Nicholas, Cosmas and Damian and St. Demetrius), the sermons of St. Theodore of Studion and the statutes of his monastery, the Letter of Peter of Antioch, Nicetas’s commentary on the sermons of St. Gregory of Nazianzus, and an account of the construction of the church of the Holy Wisdom in Constantinople.
It was in Kievan Russia that Old Slavonic literature reached its highest level and inspired many original writings of great value. In particular, mention should be made of the discourse by the metropolitan Ilarion (Hilarion) “On the Law and Grace.”"
източник: http://promacedonia.org/en/fds/fds_8.htm#2_6
знаете ли някой заемал ли се е да оборва Дворник? Защото той пише някакви небивалици и за апостолските корени на руското християнство (от св. Андрей), а същевременно отрича такива на арменското християнство!?Дворник беше ПОВСЕМЕСТНО критикуван... Многократно е писано - вече не мога да тръгна и търся всички изследвания - че апостол Андрей не е отишъл никъде на север от Дунава и че той е разпространявал Христовото учение в Южна Скития (Добруджа), където има и следи от дейността му в значителен брой останки от църкви и сведения за мъченици. Че е ходил в Русия е измишльотина.
28. През последните две-три десетилетия беше окончателно оборен не само митът за т. нар. "моравизми" в старобългарската литература (също по този въпрос има достатъчно много писано във втората част на ЦССб) , но и за "велико"-моравската мисия на светите братя - ако не се лъжа, виждал съм някои важни публикации по този въпрос и на Вашия портал. Може би няма да бъде лошо, ако във връзка с поредния празник на нашите равноапостоли, да поместите още някои важни материали по този въпрос. Утре ще проверя в какъв вид ги имам в моя архив. И по този въпрос съм писал, но са писали и много по-компетентни по него от мене, а главните трудове не само, че не са публикувани в България и в Русия, но липсват в българските библиотеки и само един от тях е отбелязан в България с кратка отрицателна рецензия. А когато на една научна конференция в България беше изнесен обширен реферат във връзка с тази тема, в протоколния том от конференцията той беше публикуван само на"екзотичния и непонятен за българските мними учени немски език", дори без резюме, каквото редакторите на изданието очевидно не са могли да напишат.
За да не отлагам за утре, погледнах в моя провизорен електр. каталог и намерих там най-важните статии по въпроса за българските преводи, които ПРОДЪЛЖАВАТ моите изследвания в ЦССб 2. Това са няколко статии от д-р Ростислав Станков, които /заедно с малката негова книга, излязла като отделно издание, при това в същото издателство, което няколко години печаташе моите книги/ почти напълно изчерпват писаното на тази тема в българската науча литература. Без книгата, от която не притежавам електронен текст, а само хартиения вариант, Вие бихте могли във връзка с моите публикации и/или празника на 24 май да публикувате в една обща група.
Също за да не отлагам за утре, ще се опитам да направя педеефове от тях, понеже ги имам само в тифове и джипеци. Но тези статии затварят кръга, който отварят Оболенски, Леонид, Шахматов и Истрин. Обърнете особено внимание на изчерпателната библиография, която Р. Станков дава към своите статии. Понеже за повечето статии ми липсват заглавните страници, можете да се осланяте на данните, които д-р Станков в библиотрафичните си бележки.
29. Току-що направих педеефове от трите статии на Ростислав Станков. С автора се прекъснаха моите отношения преди повече от 10 години. Книгата си той ми подари още преди това. За мене е трудно сега да се обърна към издателя, г-н Иля Петров, с когото също, макар и също без никакъв скандал, връзката ми се прекъсна. Ще Ви моля засега да поместите тези три статии с бележка, че текста сте получили от мене и толкова. А за празника ще гледам да напиша поне някой коментар, макар и плановете ми да са по-големи.
И така - изпращам трите дстатии, а заглавните страници се оказа, че имам и на трите - дали ще ги поставите у Ваша работа.
Има, както писах преди малко, и една важна статия по този въпрос от немски автор, поместена в един от томовете на Преславската школа - тома притежавам, но дали съм сканирал статията преди близо 15 години - не си спомням. С професор Юхас водих оживена кореспонденция от Берлин; срещата ни се осуети поради внезапното му тежко заболяване, след което той внезапно замина за Унгария и до колкото ми е известно, е починал. А за да мога да ползвам неговите изследвания докато подготвях за печет "Готи и гети І", Юлия Боева сканира и ми изпрати по ин-т книгата, докато се печаташе. Неговата теза поддържам без никакви резерви, а в библиотеката си имам също болшинството статии относно същата теза, която както руските, така и българските историци - с много малко изключения - отричат. От "славянска" солидарност.
30. От Томпсън Ви изпратих саво един кратък откъс заедно с разчетените в док текстове. Преди месец и нещо я видях заедно с други материали от конференциите по случай християнизацията на Русия, но вече не помня къде беше. Тя събуди много злобни реакции у руските "учени", но сега не бих искал повече да задълбаваме, освен с цитирането на заглавия и някои откъси. А има и два забележителни научни труда по въпроса за "руските книжници" - в единия от тях се отбелязва правилно, че цялата руска /при това преведена от български/ "литература" не достига и до размерите книгохранилищата на многобройните провенциални манастири във Франция и Германия.
31. Поне два или три от материалите на Томпсън трябва да имам като ксерокопия, включително пълния текст на "Made in Russia". Дълги цитати не съм давал поради незадоволителните си познания по английски език - Вие бихти могли да ги публикувате и коментирате, ако се налага и с превод на български/руски език.
Засега ще ги оставим - ако е нужно и където е нужно с цитиране на заглавията.
Статията на Греков е доста голяма и съм я коментирал основно в заключителната глава на ЦССб Първа част.
32. ... хвърлих един поглед на последвите страници от моята документация за Присьолков. А той играиши главна роля в началото на изследванията ми за покръстването на русите преди 30 години. Тогава заех от университетската библиотека в Берлин и записах на микрофилм цялата му книга - магистърска дисертация с алтернативна (не в сегашния смисъл!) теза за покръстването на русите На последните страници (и не само там) ще намерите някои, днес изглеждащи на нас забавни подробности, но както преди, така и след революцията, та дори и в днешен ден във връзка с путиновата политика съдбовни. А ако прочетете и публикуваната само отчасти документация по процесите срещу славистите и историците през 1930-те години, ще ви стане напълно ясно каква опастност за живота са криели "най-обикновените" научни изследвания, за които мнозина са заплатили с живота си, а други са прекарали десетилетия в лагерите на смъртта, преди да изгният в тях. Затова си запазете тази моя документация и обърнете внимание кои са авторите: евреинът Лурье, също репресиран, и емигрантът Вернадски, спасил се по чудо, както се казва за да свидетелства за тази епоха. Интересни са и бележките под черта от биографията (по-точно "житието") на Присьолков. А ако прочетете и моите спомени за първия ми прекъснат няколко минути след началната страница доклад на международната конференция в ГДР, когато върховната комисарка по въпросите на не само руската историография четвърт час ме руга пред делегатите, че съм се оставил (поради некомпетентност и несъобразяване със съветските "норми") да бъда подведен именно от Присьолков, също както и последните страници от последната ми книга, където аз само свидетелствам за съдбата на Всеволод Николаев, можете да получите вече по-пълно впечатление. След "произшествието" с Вс. Николаев заради неговата книга НА СЪЩАТА ТЕМА той е прекарал повече от половин година в тъмниците на ДС, а след това, след чудовното му освобождение също с риск на живота си преминава най-охраняваната българска граница и бяга във ФНРЮ, за да изчезне БЕЗ ОСТАТЪК от българската историография, заедно с унищожената си книга.
Ето тук и моята кратка документация за Присьолков, както обикновено състояща се от извлечения на текстове и бележки на други автори и без мои коментари: - [ Priselkov Biogr.DOC ]
33. PS Както винаги в руската история, онези, които са се движели против течението, са защитавали истината и нашата история.
34. Въпреки всичката ми натовареност в момента /не само във връзка с подготвяните материали за Вашия портал/, "засърбяха ме ръцете" да напиша повече подробности за руските летописи. Много от материалите ми са все още един вид под ръка - не се намират във вече труднодостъпните горни етажи на библиотеката ми, а и електронните материали са станали напоследък по-достъпни. По тази тема има много да се добави към вече публикуваното в статията от Про и Анти, книгите България и покръстването на русите, ЦССб и послесловието към последната засега моя книга Готи и гети в историческите извори. Както почти винаги, и този път имам огромно число материали от първичните и вторичните исторически извори, които не познава никой от съвременните български /и руски/ историци, а историците от предишните две поколения, които знаеха нещо И МЪЛЧАХА отдавна не са между живите. Между живите е една колежка, която до съвсем неотдавна живееше тук, в Хайделберг, и имах възможност понякога да говоря с нея по телефона - сега и тази възможност вече нямам, тя се е завърнала в България и ми е много трудно да се свържа с нея по телефона, За другата, с която до преди 2 години също поддържах поне телефонна връзка, проф. Василка Тъпкова-Заимова, не зная дали е още жива, а последните ни разговори не водеха до някакви нови информации.
А темата е също тъй актуална, както и преди 70 години, когато избухна скандала с Вс. Николаев и с цялата българска историография, 30-40 години по-късно, когато се захванах непосредствено с въпроса за покръстването на русите и го докарах до първата кулминация, но и в първите години на новото хилядолетие, когато продължих заниманията си по тази тема и в последвалото десетилетие можах да напиша и издам цяла поредица мои изследвания, които повече или по-малко са свързани с тази тема, като едва ли не доминираща при всичкото многообразие на моите занимания.
Другите теми от вчера:
1. Проповедите на ап. Андрей
Първо погледнах в ксерокопието от първия том на "история русской церкви" от Митрополит Макарий, М. 1998. Същия текст намерих с индекс в руския интернет:
https://azbyka.ru/otechnik/Makarij_Bulgakov/istorija-russkoj-tserkvi/1
35. Там е показано с библиографски бележки какво съобщават изворите. Останалото са само разни съчинения и безоснователни интерпретации при смесването на географски понятия. Така че против многословието на Дворник и неговите последователи имаме СЪВСЕМ ТОЧНО ЛОКАЛИЗИРАНЕ. И за това многословие не помагат никакви благочестиви предположения, независимо от поводите на авторите да прославят руската православна традиция.
В този вид, както е дадена книгата в интернет, може нейният текст заедно с бележките към него да бъде цитиран по форумите.
36. Но това още веднъж ме принуждава да дадем пълния съхранен и стигнал до нас текст от извора на Татишчев при написването на неговата тъй оспорвана история. Напоследък си свалих и пълния текст от нейното първо издание. Пълният текст на изданието от 1962-1963, което имам изцяло в ксерокопия в следващите хартиени и интернетни издания повече не се дава, като съзнателно се крият добавените в приложение статии. Всички автори се занимават изключително с мнимите анахронизми в извора на Татишчев, където се казва - цитирам неточно по памет - че Владимир изпратил молба да цар Симеон в Цариград, който се отзовал с радост на молбата да им бъде изпратен нов митрополит, болгарина суще и че заедно с него дошли много свещеници и "демественици", т.е. певци, които донесли в Русия и българската църковна ХОРОВА МНОГОГЛАСНА музика, нямаща нищо общо с гръцката църковна музика и запазила се под названието БОЛГАРСКИЙ РОСПЕВ чак до последното столетие. Въз основа на установените норми за църковната музика, предадени от България в Русия, големите руски композитори Чайковск и Рахманинов създават и новата руска църковна музика - която също няма нищо общо с гръцката моногласна и монотонна църковна хорова музика.
А историческите извори показват, че точно по време на изпращането на нов митрополит в Киев, на българския царски престол седи синът на цар Петър Първи и внук на Симеон Първи, Роман-Симеон, който се отказва от името Роман и царува под името Симеон. Също под Цариград, или по-точно "Царевград", т.е. престолния град, не се подразбира Константинопол.
Второ, В трите статии на Ростислав Станков ще намерите доказателствата не само за липсата на моравизми в българската книжнина от първите и следващите векове, но и сведения, по последните изследвания за източниците на "руските" преводи. При съвсем повърхностния преглед и на трите статии видях, че тяхното "отекстуване" е съвсем хипотетично - чуждоезичните, вкл. старобългарски и старогръцки цитати са много повече от останалия български текст, а джипеците, от които направих педеефовете са достатъчно добри, за да бъдат поставени в този им вид във Вашия портал. Ще запитам проф. Румяна Златанова - която вече е в България - дали притежава още електронния текст на първата статия - което ме съмнява, понеже по онова време книгите се печатаха почти само от пергаментни фолии като основа за изготвянето на офсетните плочи, които след това се претопяваха, а пергаментните фолии се изхвърляха. По същия начин проф. Златанова изготви също фолиите за отпечатването на първия том от поредицата, посветена на най-стария препис на Библията - това беше сензация сред славистите, а съответните шрифтове бяха изработени в Хайделберг от немци.