РОДОСЛОВНИ СПРАВКИ

226

 

227

 

[Previous] [Next]
[Back to Index]

191. Предлаганите родословни справки за трите хасковски рода — Шишманови, Минчеви и Златарови са схематични. Те имат за цел да улеснят четенето на спомените. Не са посочени всички деца, сродявания, рождени и смъртни дати на лицата. Като общо правило в справките фигурират лица, които се споменават от Теофана или в писмата до нея и които тя е познавала (до 1927 година).

Подробно родословно дърво на Минчевия род и сродените с него родове с дати и кратки характеристики бе в подготовка от Христо Г. Минчев, който от много години събираше материали.

192. „Първият българин, който надигна глава против гръцката патриаршия в Хасково, бе чорбаджи Христодул Шишманов, за което бе изпроводен, по владишки интриги, на заточение. След завръщането си от заточение той обяви безконечна и жестока война на станимашките лангери (гърци от Асеновград — бел. съст.) и Крушевските цинцари, зли и коварни главатари на Хасковските гръкомани... В епохата на възраждането на българщината в Хасковско големият и богатият род на Шишмановци игра първенствующа роля. След смъртта на Христодула и Жечка с гордост и патриотична самоотверженост ги замести в конака и пред народа зетът им хаджи Иванчо Минчев, по природа благ, а по възпитание честен хасковски първенец”. (Заимов, С. Миналото I—III, Второ издание. Пловдив, 1899, 298—299).

193. Васил Жеков (Васил Жечков, вуйчо Василаки), син на Жечко Шишманов, бил „бунтовник, скиталец по Европа, Египет, Мала Азия, замесен в делата на Раковски и Хаджи Димитра... Починал неизвестно къде за свободата на милото си отечество” (Заимов, С., Атанас Узунов..., 191—192) По юпомени на Тео- фана (Теофану) Шишманова, записани от Божана Стоилова-Сълплиева, Васил Жеков бил осъден от турските власти на смърт и затова идвал в Хасково само нощем, по време на Узунджовския панаир и винаги влизал в къщата с пълен чувал или сандък с книги. Имал портрет на Наполеон с триъгълна шапка, бил го закачил в коридора пред стаята си и винаги когато излизал, го заплювал. Имал и портрет на Петър Велики. По-късно се пуснал слух, че в Румъния са го хванали за нещо и са го пратили като каторжник в солниците. След Освобождението близките му се опитали да го издирят, но нищо повече не е установено за него.

194. Автор на книгата „Освобождението на Хасково”.

195. Екатерина Герджикова-Минчева е майка на десет деца. Освен Иванчо, починал рано, тя е родила още две деца, които са почивали като малки.

196. Божана Стоилова-Сълплиева е два пъти братовчедка на Асен Златаров — чрез баба си Еленка Стойчо Златарова и от страна на другата си баба Теофану Жечко Шишманова-Стои лова. Божана Стоилова е оставила една снимка с надпис: „Иван Г. Златаров, фотографиран на 20 май 1895, умрял на 2. IX. 1896 год. на 90 год. възраст в гр. Чирпан, брат на Стойчо Златаров. Иван и Стойчо Геноолу Златарови.” По сведения на Божана Сълплиева, потвърдени от Михаил Михайлов от Хасково, от Мара Златарова и Веса (Веселина) Златарова от Чирпан, основател на рода Златарови е куюмджи (златар) Гено. Негови деца са Иван, Деян (а не Дилян), Стойчо и Тотю. Мъжът на Мара Златарова е потомък на Деян Куюмджигенов, Веса Русева Златарова е потомка на Иван, а Михаил Михайлов на Тотю Куюмджигенов.