Професоръ Ангелъ Вековъ пише въ в. 168 часа стр. 30 17, Юлий 1997 година.

"7 Юли 1946 г. въ вилата на Сталинъ въ Кунцево на среща съ Сталинъ с; СССР Югославия и България присъстватъ Сталинъ, Молотовъ, Ждановъ и Берия. За Югославия Тито, Ранковичъ и Жешковичъ. За България Г. Димитровъ, В. Коларовъ и Трайчо Костовъ.

ЗА ПЪРВИ ПТЪ НА НАЙ ВИСОКО НИВО СЕ РАЗИСКВА МАКЕДОНСКИЯТЪ ВЪПРОСЪ.

Разисквано е "Македонска Нация", "Македонски езикъ" и присъединяването на Пиринска Македония къмъ Югославия. Сталинъ хвали югословенит, че били по гъвкави и дали автономия на Македония.

Сталинъ препоръчва на Бълг. делегация да се даде автономия на Пиринска Македония, безъ да се бърза. Презъ това време обаче българскит комунисти да поработятъ за "Развитието на Македонско Национално съзнание" средъ населението.

"Обсъдихме въпроса за нашит взаимноотношения съ Югославия" пише Г. Димитровъ".

Сталинъ е смутенъ отъ голямата опозиция въ България. Сталинъ е за Южнославянска федерация въ която Тито ще е главатара, "Нашит интереси въ България не с толкова големи." (Сталинъ предъ Чърчилъ.)

Сталинъ даже заплашва България да не вдига шумъ за излазъ на Блото Море.

"БКП не може да устой грубия натискъ на Сталинъ и приема подготовката на на ЮКП по Македонскиятъ въпросъ, отъ който ще зависи Решяването му.. Сталинъ санкционира предаването на Пиринска Македония на Югославия. За него това население е частъ отъ народа въ Вардарска Македония и частъ отъ така наречената Македонска Нация".

Българскит комунисти с смутени. Но партийната дисциплина ги задължява, и те се подчиняватъ на това еешение. БКП обаче отказва да даде на населението въ Пиринска Македония статутъ на национално малцинство и му даде афтономия.

На срещата съ Едуартъ Карделъ, Сталинъ го пита; "колко македонци живеятъ въ Югославия? "Около единъ и половина милиона." Сталинъ е удивенъ. "А на какъвъ езикъ говорятъ македонцит." "Т си иматъ свой езикъ другарю Сталинъ." "Иматъ ли художествена и друга литература на свои язикъ?" "Т иматъ и народни песни и литература на свой езикъ."

СЪРБИ ПАКЪ РЕШЯВАТЪ КУЛТУРАТА НА МАКЕДОНЦИТ

Карделъ. "Ние имаме малъкъ споръ съ българит въ връска съ Македония."
Намесва се Югославскиятъ посланникъ "онзи членъ въ конституцията, който се отнасяше за Македонцит." Молотовъ се усмихва; "Да въ това отношение т действатъ много внимателно."

Тази беседа се провежда въ кабинета на Сталинъ въ Москва на 19 Априлъ 1947 година.

Карделъ се оплаква на Сталинъ, че българската страна, бави процесит за откъсването на Пиринска Македония. Сталинъ разбира, че югославянит разбиратъ федерацията като "поглъщане на България".

Сталинъ казва на Г. Димитровъ. "Не ми харесва, тяхното поведение. Т искатъ да взематъ даже и гръцка Македония и Албания и чястъ отъ Унгария и Австрия. Това е неразумно." Аргумента на югословенит е че, гърцит ще взематъ Пиринска Македония. "Защо да не я вземиме ние?"

Намества се Сталинъ. Молотовъ успокоява България, че границит ще бъдатъ запазени.

Въ края на втората война СССР и Югославия стоятъ на позицийте, че има "Македонска Нация."

Конфликтътъ между Тито и Сталинъ прекъсва разговорит "за Южнославянска федерация."

Мартъ 1948 година Югославското ръководство се отказва отъ народа въ Пиринска Македония и народа си отдъхва.

Следъ 1948 година, съ отделянето на Тито отъ Коминтерна, Сталинъ се отказва отъ своята теза за Македонскиятъ Въпросъ."

За да бъде наложена македонска нация и македонски езикъ, сърбокомунистит въ Скопие най жестоко разтреляха десетки хиляди невинни македонски българи..

Споредъ Владимиръ Дедиеръ официялниятъ биографъ на Тито следъ Втората Световна война надъ 140,000 души ся разтреляни въ Югославия, отъ който пропорционално най много с българит. Надъ 700 съдебни процеса разкриха тайни български организаций. Броено фамилно половината отъ народа въ Македония мина презъ затворит и лагерит на Идризово и Голи Отокъ.

Не бе пощаденъ и първиятъ Министър Председателъ на Македония Методи АНТОНОВЪ Ченто, който излежя 11 години въ най безчовечниятъ и жестокъ лагеръ Голи Отокъ. Когато е освободенъ отъ лагера съ расклатено здраве Лазаръ Колишевски му предлага автомобилъ да го закара въ кщи. Ченто му отговаря. "Азъ одавна престанахъ да се возя въ тия (сръбски) коли." [76]

Титова Югославия похарчи надъ 2 милиярда долара да фалшифицира документит и историята, и да доказва че има Македонска Нация, Македонски езикъ и Македонска черква.

ХРИСТО ДЗАВЕЛА.

споредъ Христо Дзавела, когато скопскит историци били испращани на командировки да правятъ иследвания въ библиотекит и архивит въ Ватикана, Москва и другаде били просто вбесени "Кдето и да се обърнешъ все виждашъ българско и почнали да късатъ цяли страници отъ архивнит документи, до като били хванати и подгонени"

ВЪЗЛЮБЛЕНИ И 3АБЛУДЕНИ БРАТЯ И СЕСТРИ ОТЪ ВАРДАРА, НЕ СЕ ФАЛШИФИЦИРА И УНИЩОЖЯВА 1300 ГОДИШНА ИСТОРИЯ, НАСИЛА НАЦИЯ НЕ СЕ СЪЗДАВА.

Христо Дзавела бе единъ другъ заблуденъ Македонски Българинъ, които титовци вземаха отъ Торонто, и 3 години следваше въ вишята Югославска Школа въ УДБА край Белградъ, докато дъщерята на Тодоръ Живковъ ЛЮДМИЛА по настояване на Венко Марковски успя да го измъкне. Следъ това въ София бе единъ отъ събуденит българи.

Христо Завела бе въ Торонто презъ времето на Олимпиядата въ Монтриялъ 1976 г. На среща съ членове отъ МПО искаше да се изнесе книгата на Венко Марковски "Кръвъта вода не става" и се публикува въ Европа или Америка. Иванъ Михайловъ бе противъ. "Тази книга ще има ефектъ и значение, само ако се побликува въ България." Бе неговиятъ съветъ. [77]

УДБА направи опитъ да се справи съ Дзавела но не успя.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

76. Сп. Борба Чикаго Кн. 3 та 1997 година.

77. Христо Завела на посещение въ Торонто за олимпиадата въ Монтриялъ 1976 година.