"МАКЕДОНСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА."

"Югославското комунистическо правителство въ 1967 година лансира идеята за създаването на Македонска Православна Църква, отъ сръбската, нареждайки македонската епархия която е частъ отъ сръбския синодъ, да прокламира частична независимостъ. Първоначалната целъ на тази църква бе да отбива атакит на Македоно-Българскит църкви въ Америка, Канада и Австралия.." [70]

Целта бе да се продължи духовното превъзпитаване на Македонцит, и да установи националното определяне на Македонцит за по сигурно.. Църковенъ Съборъ съ духовници и енорияши бе свиканъ въ Охридъ, античниятъ престолъ на "Македонската Архиепископия" да установи Македонската Православна църква.

Събранието избра МАКЕДОНЕЦЪ ЗА МАКЕДОНСКИ ВЛАДИКА на Охридъ и Скопие да оглавява църквата. (Доситей, който се развежда съсъ жена си за случая.) И за да умекоти нараненит сръбски чувства реши; Новата Македонска Православна Църква ще остане канонически обединена съсъ сръбската, и признава за свой глава сръбскиятъ Патриархъ. 9. [71]

Д-РЪ ПРОФЕСОРЪ ГЕОРГИ ИГНАТИЕВЪ.

Професоръ Игнатиевъ (внукъ на Графъ Игнатиевъ, рускиятъ дипломатъ въ Цариградъ и архитектъ на Санъ-Стефанскиятъ миренъ договоръ въ 1878 година) е виденъ Канадски дипломатъ.

Професоръ Игнатиевъ бе главенъ говорителъ на Банкета на МПО по случяъ 50 годишнината отъ издаването на Македонска Трибуна. По време на създаването на Македонската църква той е Канадски Амбасадоръ въ Белградъ. Ето какво каза на банкета въ Торонто предъ подбрана публика.

"Югославската Комунистическа Партия презъ 1967 година упражни голямъ натискъ върху сръбскиятъ Св. Синодъ и Патриарха на сръбската църква да признаятъ самостоятелностъта на Мак. Прав. Църква." "Азъ тогава се видяхъ съ Патриарха и настоятелно го помолихъ въ никой случай да не признава МАКЕДОНСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА,

ЗАЩОТО ТОВА Е ПРОТИВНО НА ЦЪРКОВНИТ КАНОНИ, И ЩЕ ЗЛЕПОСТАВИ СРЪБСКАТА ЦЪРКВА ПРЕДЪ ВСИЧКИ ДРУГИ ХРИСТИЯНСКИ ЦЪРКВИ. РАДВАМЪ СЕ, ЧЕ ПРИЕ СЪВЕТА МИ, ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИЯТЪ НАТИСКЪ ОТЪ ТИТО И ПАРТИЯТА." [72]

"Май 1967 година Патриарха (сръбски) публикува причинит за отказа да признае афтономията на Македонската Църква. Организацията на православнит свещенници съветва синода (сръбския) да изготви "Разумно меко и приемливо решение, защото отношенията между сръбската църква и държавата могатъ да бъдатъ нарушени за дълго време....
"Специално заседание на Синода, обаче, обвини свещеничеството въ Македония въ "Организиране на разцепническа религиозна организация, и обяви че; каноническо и религиозно съслужение съ иерархията и и синода на сръбската църква с прекъснати. Препоръчва да се започне съдебенъ процесъ срещу злосторницит на това престъпление."

"Въпреки че сърбит съ законъ признаха "Македонска Нация" т отказаха да направятъ последната стъпка, и признаятъ на Македонцит правото на отделна Македонска църква." Но т не бха единственит.

"Атинагорасъ Патриарха на всички православни църкви, посети Белградъ Октомврий 1967 година. И издаде комюнике че; той напълно подкрепя становището на сръбската църква." Така Македонската църква не бе призната отъ никоя друга православна църква. [73]

КИРИЛЪ ПАТРИАРХЪ БЪЛГАРСКИ

Презъ Декември 1967 преди Нова Година делегация отъ двама владици и Протоерей Михайлъ Гоговъ отъ Македония посещава Патриархъ Кирилъ въ София. Обсъжда се въпроса какъ да се помогне на новосъздадената църква, непризната отъ никого.

Всички разисквания съ Патриарха и Синода с записани отъ стенографа при синода Протодяконъ Василъ Веляновъ и протоколит ся запазени.

Приготвено е миро въ специалнит съдове въ които е пренесено мирото на българската църква, когато е призната за Патриаршия, и е дадено на протоерей Михайлъ Гоговъ.

Съ този актъ Патриархъ Кирнлъ отделя Македонската църква отъ сръбската, и я взема подъ духовното покровителство на Българската Православна Иърква.
Съсъ това се слага началото на отделянето на българит въ Македония отъ сърбизма. Дло което е равносилно на признаването на независима Македония отъ България.

А кой е Протоерей Михайлъ Гоговъ?

Сега е главата на Македонската църква Владиката Михаилъ.

Когато се връщатъ сърбокомунистит въ Македония 1944 г. попада въ затвора като отявленъ и опасенъ българинъ, билъ въ услуга на окупатора (България.) Излежява цели 11 години по затворит и концлагерит.

Въ лагера Идризово подписва декларация на УДБА, че ще служи на сърбизма и Македонската Нация и Езикъ. Освободенъ е новоизлюпенъ македонецъ.

Въ интимни разговори съ хората на МПО, съ който е лежалъ по затворит и лагерит, признава, че няма такава нация и езикъ; Но казва

"Имаме държава, трбва да имаме нация и езикъ." Като му се напомни, че нема Австрийска, Белгийска, Швейцарска и други нации и езици, той вдига раменет и си чеши брадата.

Владиката МИХАЙЛЪ има една заслуга; Заповеда на свйщеницит въ църквата, да исквърлятъ сръбскит думи отъ речника си когато проповедватъ. Сега народа ги по добре разбира.

МАКЕДОНСКАТА ЦЪРКВА СВ. КЛИМЕНТЪ ОХРИДСКИ. ВЪ ТОРОНТО. КАКЪ Б СЪЗДАДЕНА?

Група комунисти начело съ Гъсъ Яндрюсъ, които бяка подгонени отъ властит въ Америка и Канада презъ времето на Студената Война, се чустваха неудобни, решаватъ да си построятъ своя Македонска църква. (потикнати отъ Скопие.)

Намери се хубаво централно мКсто въ Торонто и се построй църква, която бе собственостъ на 7 души., които бка подъ големъ натискъ да бде подчинена на църквата въ Скопие.. Но т отказватъ. Искатъ само свещенникъ отъ Македония, но не и да се обвързватъ съ властъта.

Единъ хубавъ майски денъ владиката Доситей идва да освети църквата преди 25-тина години.

Черковната служба съ благословиит свършва, и Доситей съ свитата си отиватъ на Ниагарскиятъ водопадъ да се порадватъ на природата..

Другата неофицална свита има заседание съ настоятелството и настояватъ черквата да бъде подписана на новата Македонска Православна Църква въ Скопие., която е частъ отъ сръбската. Всички подписватъ, съ исключение на Гъсъ Яндрюсъ и Ванъ Петровъ.

Гъсъ Яндрюсъ е жестоко битъ, той и жена му падатъ въ несвесъ. Това става известно на държавна сиурностъ, която прави инвестигация, и установява, че телефонит с били всички прекъснати, болничната линейка, която ги занася въ болницата, присъстващите на побоя и т.н.

Държавната полиция распитва Гъсъ Андрюсъ за станалото, и искатъ да знаятъ кой с били биячит. "Познавашъ ли двамата" които най много те биеха" - "Знамъ тия с двама братя, наши деца" "Знаешъ ли че та с полковници отъ Югославската тайна служба, при централното управление отъ Белградъ." Същит беха безцеремонно изгонени отъ Канада, но църквата Св. Климентъ Охридски остана съ Скопие.
 
Гъсъ Андрюсъ напуска църквата Св. Климентъ и става питрупъ при църквата Св. Кирилъ и Методи. Той и Ванъ Петровъ съ години се съдиха съ настоятелит на църквата. Югославския консулъ успя да ги помири.

Гъсъ Яндрюсъ преди освещаването на църквата, бе решилъ въ никой слъчяй, да не остави тя да попадне въ ръцете на титовци и преговяря съ Благой Марковъ, Подпредседателътъ на Ц.К. при МПО. Благой Марковъ събира нужнит пари отъ членовет на МПО въ Торонто за закупване на църквата.
Свещеника Поповъ има среща съ владиката Кирилъ (владиката на МПО) и въпроса е жеденъ.

Търси се съвета на Иванъ Михайловъ, осведоменъ за случая отъ Отецъ Василъ Михайловъ отъ черквата Св. Георги въ Торонто.

Иванъ Михайловъ отговаря; "Ще ги приемете само, ако признаятъ че с българи, ако не искатъ да признаятъ че с българи, не ви трбватъ. Черкви колкото искашъ, защо ти с, ако не с български." Гъсъ Яндрюсъ не можа да изживее това насилие на сърбокомунистит и сложи край на живота си. [74]

Македонската църква твърди, че е наследница на Охридската Архиепископия.

Византия превзема северо-източна България и Самуилъ застава на чело на Западна България. Той премества Българската Патриаршия първо въ Преспа, следъ туй въ Охридъ.

Следъ като Императоръ Василий втори (Българоубиецъ.) превзема Охридъ и покорява цяла България презъ 1018 година, той оставя българската църква независима подъ името ОХРИДСКА АРХИЕПИСКОПИЯ.

ТЯ ПРОДЪЛЖАВА ПОДЪ СЪЩОТО ИМЕ 7 века, даже и следъ като турцит превзеха Охридъ презъ 1408 година. Гръцкиятъ Патриархъ отъ Константинополъ презъ 1767 година успя да унищожи Българската Архиепископия въ Охрида.

Презъ целиятъ този периодъ официалната титла на ГЛАВАТА НА ОХРИДСКАТА АРХИЕПИСКОПИЯ Е "АРХИЕПИСКОПЪ НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ И ПЪРВА ЮСТИНИЯНА". Владиката на Битоля беше "ЕКЗАРХЪ НА БЪЛГАРСКА МАКЕДОНИЯ" Докато владиката на Костуръ (Кастуря) бе известенъ като "ПРИНЦИПАЛЕНЪ ГОСПОДАРЪ НА ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ."

РУСКИЯТЪ УЧЕНЪ ЮРИЙ ВЕНЕЛИНЪ ДОБАВЯ.

""Българскит архипастири, които се намираха въ градъ Търново, се наричяха патриарси на Търново и цяла България. А Охридскиятъ Архиепископъ се наричаше "АРХИЕПИСКОПЪ ОХРИДСКИ, НА ПЪРВА ЮСТИНИЯНА И ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ". [75]

[Previous] [Next]
[Back to Index]


70. Д-ръ Любомиръ Тодоровъ членъ на Ц.К. при МПО Македонска Трибуна Ное. 28, 1996 г. Скопскит фълшивикатори побликуваха цяла страница въ Ню Йоркъ Таймсъ, въ която фалшивициратъ цялата българска история въ Македония, Любомиръ документално опроверга цялата имъ статия. Мак. Триб. побликува частъ отъ опровержението.

71. Никъ Стефановъ историкъ отъ Торонто, Македонска трибуна Априлъ 25, 1985 година.

72. Д-ръ Проф. Георги Игнатиевъ на банкета на МПО въ Торонто1976 година.

73. Палмаръ и Кингъ "Югославската комунистическа комунистическа партия" стр. 172 и 173.

74. Изъ дневника на Пандо Младеновъ.

75. Д-ръ Проф. Михайлъ Дикханъ МБПВ кн. 9 год. 4 та.