"Началото на българскиятъ родъ, на българската цивилизация е СЛОВОТО. Това не е приказка или измислица, а истина съсъ свое минало, съсъ своя вечностъ. Славянскиятъ Езикъ (Старобългарскиятъ ) не беше просто средство за общуване, а преди всичко святостъ,. Той е отъ Господъ и богу-угоденъ.

За Европа и за цялиятъ святъ , три-езичната ЕРЕСЪ се превръща, благодарение на признанието на старо-българския езикъ, въ четири езична-  това е фактъ отъ огромно значение.

Този езикъ се превръща въ "ЛИТУРГИЧЕНЪ. Става неразделна частъ отъ НОВАТА СЛАВЯНСКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ, която ние спокойно можемъ да наречемъ "МАЙКА ЦИВИЛИЗАЦИЯ." Понеже тя обхваща всичкита славяни." Именно за това,че тя е майка на славянската цивилизация, тя се превръща ВЪ КУЛТУРНИЯТЪ ЗАКОНОДАТЕЛЪ НА ЦЕЛИЯТЪ СЛАВЯНСКИ СВЯТЪ." [10]

КРАТКО ЖИТИЕ НА КИРИЛЪ.

"Родното място на преподобния нашъ отецъ Кирилъ беше многославниятъ и великъ градъ Солунъ . Той се роди въ него. Родомъ той е българинъ...." [11]
Както Печино каза; "Те пишеха и проповядваха на езикъ, който народътъ разбираше.." [12]

"Ростиславъ отъ Великоморавия поискалъ отъ Византия да му бъдатъ изпратени Кирилъ и Методий, понеже искалъ да въведе славянската писменостъ въ своята наскоро християнизирана страна. Двамата братя развили усилена просветна дейностъ.

Обвинени отъ немското духовенство, т требвало да отидатъ въ Римъ при Папата, за да се оправдаватъ. На птъ за Венеция влизатъ въ пререкания съ местното духовенство, който подържале, че църковната служба требва да се извършва само на еврейски, гръцки и латински, и че славянит няматъ право на своя писменостъ."

"Съ силни аргументи Кирилъ оборилъ това гледище, което било доминиращо. Той посочилъ, че всеки народъ има право да се учи и моли на своя роденъ езикъ. Това налага четириезичието и славянскиятъ (старо-българскиятъ) езикъ се налага като четвърти, следъ еврейския, гръцкия и латинския." Кирилъ починалъ въ Римъ презъ 869 година.

Методи самъ продължилъ неговото дло и на два пъти е попадналъ въ затвора отъ немскит духовници. Почива 885 година. Заместенъ е отъ неговия ученикъ Гораздъ." [13]

"Трима отъ ученицит на Св. Св. Кирилъ и Методий, Климентъ Наумъ и Ангеларий намерили убежище въ България, кдето били радостно приети отъ българския владетелъ Царъ Борисъ първий.

По нареждане на Царъ Борисъ, Климентъ е изпратенъ въ Югозападна България (Македония.), кдето развилъ широка просветна дейностъ. Създалъ училище, кдето за кратко време подготвилъ надъ 3,500 ученици за учители и свещеници". [14]

Така постепенно гръцкиятъ езикъ се заменя съ български.

"Презъ 893 година Климентъ билъ назначенъ за Епископъ на стария център Охридъ (въ днешна Македония )". [15]

Димитъръ Хоматиянъ въ краткото житие пише;

"Този великъ нашъ отецъ и светилникъ на България (Климентъ) билъ по родъ отъ европейскит мизи, който народа обикновено знае като българи. Пръвъ, заедно съ божествения Наумъ, Ангеларий и Гораздъ, усърдно научилъ свещенното писание, преведено съ божествено съдействие на тукашния български говоръ отъ Кирилъ,.........." [16]

Императоръ Андроникъ 2-ри подарилъ плащаница на Охридския архиепископъ съ надписъ.

"Пастию на Българит, спомни си при жертвоприношение за владетеля Андроникъ Палеологъ". [17]

Наумъ останалъ въ Преславъ кдето образувалъ кргъ отъ книжовници. По късно когато Климентъ става Епископъ въ Охридъ, Наумъ взима местото му, като учителъ и проповедникъ. Презъ 9-ти вкъ братята Св. Св. Кирилъ и Методий дадоха езика на българит, "и на вси славяни книга да четатъ," който става основата, маята на всички славянски езици.

Презъ 1829 година великиятъ руски ученъ Юрий Ивановичъ Венелинъ писа; "Още по-непростимо е, за насъ да забравимъ българит, отъ рцет на които сме получили кръщение, които с ни научили да пишемъ и четемъ, на чийто природенъ язикъ, повечето отъ насъ с писали до времето на ЛОМОНОСОВЪ и чиято люлка е неделимо свързана съ люлката на руския народъ."

ПРОФЕСОРЪЛ. С. ЛИХАЧОВЪ продължява още по настоятелно.

Катъ се върнешъ 1000 години въ историята и проучишъ зародиша; усещашъ взривниятъ гений на българина, който възвиси България въ Славянската и общочовешка култура, и чуствашъ, ето отъ тукъ, отъ това място почна всичко. Въ началото б словото." [18]

"Другиятъ руски ученъ академикъ Николай Державинъ писа още отъ предвоеннит години;

"ПЪРВАТА СЛАВЯНСКА ДЪРЖЯВА, КДЕТО СЕ ЗАРОДЛИ ПИСМЕНОСТТА НА БЪЛГАРО-СЛАВЯНСКИ ЕЗИКЪ, БЪЛГАРИЯ СЕ ЯВЯВА НАЙ-ВАЖНИЯТЪ ИЗВОРЪ, НА ОСНОВА, НА КОЙТО ВЪЗНИКВА И ПЪРВАТА ЛИТЕРАТУРА У НАЙ-БЛИЗКИТ ССЕДИ НА БЪЛГАРИЯ - РУСИЯ И СЪРБИЯ. БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОВА, ЧЕ БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА ЧИЙТО РАЗЦВЕТЪ СЪВПАДА СЪ ВРЕМЕТО НА ЦАРЪ СИМЕОНЪ, ДАДЕ НА РУСИЯ, НА РУСКИЯ НАРОДЪ, ЛИТЕРАТУРЕНЪ ЕЗИКЪ И ЧЕТМО, КОИТО БЯХА ТАКА НУЖНИ И НЕОБХОДИМИ ЗА КУЛТУРНО-ПРОСВЕТНИТ ЦЕЛИ ВЪ ОНОВА ВРЕМЕ." [19]

Въ продължение на 4 вка говоримиятъ и писменъ литературенъ езикъ на Сърбия, Чехия, Словакия, Украйна, Русия, дори и Румъния е Черковно-славянскиятъ (Старобългарскиятъ.)
Златниятъ вкъ на Царъ Симеонъ издигна България въ културенъ и духовенъ центъръ на Славянит и Европа, налагайки четири-езичието. Този културенъ напредъкъ на Симеонова България бе възможенъ благодарение на създадените просветни и литературни кръжоци отъ времето на първит Ученици на Кирилъ и Методи, който оставили дълбоки следи по всички крайща на българската земя. Няма европейска култура безъ българската и славянска култура."

Подъ властъта на Симеонъ е поставена и сръбската държава, и тогава се провъзгласилъ за царъ на българит и гърцит. Главата на българската църква обявилъ за Патриархъ." [20]

"Следъ Симеонъ българската държава почнала да отпада. Маджарит нападнали отъ северъ по времето на Царъ Петъръ и превзели земит северно отъ Дунава".

[Previous] [Next]
[Back to Index]

10. Д-ръ Професоръ на историческит науки и ректоръ на Университета въ Одеса. Вишъ Македоно-Български Прегледъ Вардаръ кн. 9 г. 4та.

11. Македонски зборникъ отъ документи и материяли. БАН. Краткото житие на Кирилъ документъ # 30 стр. 77.

12. Д-ръ Проф. Михайлъ Дикханъ отъ Университета Одеса. Говорителъ въ Торонто 24 Май 1997 г. по случай празника на Св. Кирилъ и Методи въ Македоно българската черква Св. Троица.

13. Кратка история на България, стр. 29

14. Пакъ тамъ, стр. 31

15. Пакъ там, стр. 32

16. Македония зборникъ отъ документи # 39 стр 90

17. Пакъ тамъ, Българската Академия # 48 стр 96

18. Д-ръ Проф. Михайлъ Дикханъ МБПВ брой 9 год 4. 1997

19. Пакъ Тамъ, МБП ВАРДАРЪ БРОЙ г. 4 1997

20. Кратка история на България. стр 33, 34, 35