"Още по опасенъ врагъ се оказва Византия, която завзема Северо-Изсточна България. Остава само новосъздадената Западна България, която води 50 годишна война съ Византия.
Когато властъта била взета отъ най -младиятъ братъ отъ 4-т
боляри Самуилъ почналъ да възвръща някой отъ изгубенит
територии. Въ една отъ големит
битки
Императорътъ Василий втори едва се спасилъ. Отъ 981- до 996 година Самуилъ
билъ най-могъщиятъ владетелъ на Балканскиятъ Полуостровъ.
"Презъ 1014 година Василий 2-ри, чрезъ засада въ Беласица, разбива българската
войска и пленява 14,000 български войници.. По заповедъ на Василий 2-ри
били ослепени съ по единъ на сто оставенъ съ едно око да ги заведатъ при
техниятъ вождъ Самуила." Споредъ българскитв историци ослепенит
войници на Самуйла били 14,000. б. н. [21]
Ето какъ византийскиятъ историкъ Скилица описва случая;
"И тъй той (Императоръ Василий 2-ри) като взелъ свойт
войници, внезапно, съсъ шумъ и викове се показалъ отъ височината въ гърбъ
на българит
. Уплашени отъ внезапното
му появяване, т
ударили на бягъ. И
Императорътъ разрушилъ изоставената стена и започналъ да ги преследва.
Мнозина паднали убити, а още по-голямъ брой пленени. Самуилъ едва можалъ
да се спаси отъ гибелъ, съ помощта на сина си, който смело отблъсналъ нападащит
.
Той го качилъ на конъ и го отвелъ въ крепостъта , наречена Прилепъ. А Императорътъ
ослепилъ – около 15,000, както казватъ, и като заповядалъ всеки сто ослепени
да б
датъ водени отъ единъ едноокъ,
испратилъ ги при Самуилъ. А той, като ги видялъ да идватъ въ редици съ
еднакъвъ брой хора, не можалъ да издържи това страдание храбро и спокойно,
а му призляло, причерняло и той падналъ на земята. Присъстващит
, които се мъчели да възвърнатъ дишането му съ вода и благовония , успели
малко да го свестятъ. А той като дошълъ на себе си , поискалъ да пие студена
вода, но като взелъ и пилъ, получилъ сърдеченъ ударъ и следъ два дни умрялъ..
Властъта на българит
поелъ синътъ
му Гавриилъ." [22]
Така Василий 2-ри получава името ВАСИЛИЙ БЪЛГАРОУБИЕЦА (Василий Вулгароктоносъ).
Въ днешна Гърция въ почти всички градове една отъ главнит
улици е наименувана; ВАСИЛИЙ ВУЛГАРОКТОНОСЪ.
Василий 2-ри БЪЛГАРОУВИЕЦ,Въ 1018 година превзема и столицата на 3ападна България Охридъ, но запазва българската църква и издава следната Грамота;
ГРАМОТА НА ВИЗАИТИЙСКИЯТЪ ИМПЕРАТОРЪ ВАСИЛИЙ ВТОРИЙ (БЪЛГАРОУБИЕЦЪ), даден на Охридската Архиепископия презъ 1019 година;
"...Утвърдихме благочестивейшия монахъ Йоанъ да бъде архиепископъ на
България и да управлява съответнит
д
ла на архиепископията. И понеже той
поиска да му се определятъ писмено клирицит
и парицит
задължени да работятъ за
черквит
на неговата епархия, както
и на тия на подчиненит
му епископи,
дадохме му тая царска грамота, съ която заповядваме;
Самиятъ архиепископъ да има въ градовета на своята епархия, т. е. въ
Охридъ, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископътъ на Костуръ да има въ градовет
на своята епархия, т. е, въ самиятъ Костуръ, въ Корешчя, Колона, Деволъ,
Воюса и Моръ, 40 клирици и 30 парици..........................
И епископътъ на Струмица, въ Радовишъ и Конче 12 клирици и 12 парици......
Епископътъ на Битоля да има въ Пелагония, Прилепъ, Добреще и Велесъ 15 клирици и 15 парици. Описва всички духовно подчинени градове Скопие и други (б. н)
Всички тя клирици с свободни отъ
"икомодии" (икономии) и други повинности, както се освобождаваха при Самуилъ..
Поради това и за сведение на императорит
,
които ще царуватъ следъ насъ, ние дадохме тая грамота на архиепископа,
като я подпечатваме съ нашия царски моливдовулъ". [23]
"Въстанията на българит презъ 1040
година предвождано отъ внука на Царъ Самуилъ, Петъръ Делянъ, и въ Скопие
отъ Георги Войтехъ - Византийскиятъ летописецъ одбелязва;
"Българнт вдигнаха въстание." Вождътъ
е българинъ и подбужда българското племе къмъ въстание."
"Средновековна България, презъ 13-ти и 14-ти вкъ
по времето на Царъ Иванъ Асенъ II постигна новъ разцветъ, кийто доразви
разнообразно творчество въ архитектурата, постройката на манастири, духовни
общежития, и царски дворци.."
Създаватъ се литературни, културни духовни школи. Съ десетки Учени мъже
и духовници, български мисионери се пръснаха по славянскит
земи за да проповядватъ християнскит
добродетели и д
лото на Светит
Братя, Кирилъ и Методий.
Достатъчно е да споменемъ само Московскиятъ Митрополитъ и на цяла Русия Киприянъ (1376 до 1406 година.)
"Нахлуването на турската армия въ България 1493 година унищожи голяма
частъ отъ архитектурнит паметници
на изкуството, разрушени ся много църкви и манастири и почти всички крепости.
Много отъ църквит
с
превърнати въ джамий, ценни ръкописни книги изгорени, книжовнит
дейци прогонени извънъ България. Унищожено е културното наследство отъ
Първото и Второто българско царство".
"Нанесенъ е тежъкъ ударъ върху културна България, прекъсвайки съ вкове
нормалното развитие на българския народъ, които попада подъ робство, което
трае 500 години. Турското робство унищожи и църковната независимостъ и
самостоятелностъ на България".
"Варварството на турцит и грабителството
на гръцкото духовенство поставя българския народъ въ окаяно положение.
Той изгубва чуството си на достоинство, национална гордостъ и забравя славното
си историческо минало." [24]
[Previous] [Next]
[Back to Index]
21. Пакъ тамъ, стр 42, 43, 44.
22. Македония въ Документи БАН # 18 стр 56.
23. Грамота на Василий 2ри Българоубиецъ, Македония въ Документи БАН Но 12, стр 46