ЦАРЪ САМУИЛЪ

"Още по опасенъ врагъ се оказва Византия, която завзема Северо-Изсточна България. Остава само новосъздадената Западна България, която води 50 годишна война съ Византия.

Когато властъта била взета отъ най -младиятъ братъ отъ 4-т боляри Самуилъ почналъ да възвръща някой отъ изгубенит територии. Въ една отъ големит битки Императорътъ Василий втори едва се спасилъ. Отъ 981- до 996 година Самуилъ билъ най-могъщиятъ владетелъ на Балканскиятъ Полуостровъ.

"Презъ 1014 година Василий 2-ри, чрезъ засада въ Беласица, разбива българската войска и пленява 14,000 български войници.. По заповедъ на Василий 2-ри били ослепени съ по единъ на сто оставенъ съ едно око да ги заведатъ при техниятъ вождъ Самуила." Споредъ българскитв историци ослепенит войници на Самуйла били 14,000. б. н. [21]

Ето какъ византийскиятъ историкъ Скилица описва случая;

"И тъй той (Императоръ Василий 2-ри) като взелъ свойт войници, внезапно, съсъ шумъ и викове се показалъ отъ височината въ гърбъ на българит. Уплашени отъ внезапното му появяване, т ударили на бягъ. И Императорътъ разрушилъ изоставената стена и започналъ да ги преследва. Мнозина паднали убити, а още по-голямъ брой пленени. Самуилъ едва можалъ да се спаси отъ гибелъ, съ помощта на сина си, който смело отблъсналъ нападащит. Той го качилъ на конъ и го отвелъ въ крепостъта , наречена Прилепъ. А Императорътъ ослепилъ – около 15,000, както казватъ, и като заповядалъ всеки сто ослепени да бдатъ водени отъ единъ едноокъ, испратилъ ги при Самуилъ. А той, като ги видялъ да идватъ въ редици съ еднакъвъ брой хора, не можалъ да издържи това страдание храбро и спокойно, а му призляло, причерняло и той падналъ на земята. Присъстващит , които се мъчели да възвърнатъ дишането му съ вода и благовония , успели малко да го свестятъ. А той като дошълъ на себе си , поискалъ да пие студена вода, но като взелъ и пилъ, получилъ сърдеченъ ударъ и следъ два дни умрялъ.. Властъта на българит поелъ синътъ му Гавриилъ." [22]

Така Василий 2-ри получава името ВАСИЛИЙ БЪЛГАРОУБИЕЦА (Василий Вулгароктоносъ). Въ днешна Гърция въ почти всички градове една отъ главнит улици е наименувана; ВАСИЛИЙ ВУЛГАРОКТОНОСЪ.

Василий 2-ри БЪЛГАРОУВИЕЦ,Въ 1018 година превзема и столицата на 3ападна България Охридъ, но запазва българската църква и издава следната Грамота;

ГРАМОТА НА ВИЗАИТИЙСКИЯТЪ ИМПЕРАТОРЪ ВАСИЛИЙ ВТОРИЙ (БЪЛГАРОУБИЕЦЪ), даден на Охридската Архиепископия презъ 1019 година;

"...Утвърдихме благочестивейшия монахъ Йоанъ да бъде архиепископъ на България и да управлява съответнит дла на архиепископията. И понеже той поиска да му се определятъ писмено клирицит и парицит задължени да работятъ за черквит на неговата епархия, както и на тия на подчиненит му епископи, дадохме му тая царска грамота, съ която заповядваме;

Самиятъ архиепископъ да има въ градовета на своята епархия, т. е. въ Охридъ, Преспа, Мокра и Кичево, 40 клирици и 30 парици.
Епископътъ на Костуръ да има въ градовет на своята епархия, т. е, въ самиятъ Костуръ, въ Корешчя, Колона, Деволъ, Воюса и Моръ, 40 клирици и 30 парици..........................

И епископътъ на Струмица, въ Радовишъ и Конче 12 клирици и 12 парици......

Епископътъ на Битоля да има въ Пелагония, Прилепъ, Добреще и Велесъ 15 клирици и 15 парици. Описва всички духовно подчинени градове Скопие и други (б. н)

Всички тя клирици с свободни отъ "икомодии" (икономии) и други повинности, както се освобождаваха при Самуилъ.. Поради това и за сведение на императорит, които ще царуватъ следъ насъ, ние дадохме тая грамота на архиепископа, като я подпечатваме съ нашия царски моливдовулъ". [23]

"Въстанията на българит презъ 1040 година предвождано отъ внука на Царъ Самуилъ, Петъръ Делянъ, и въ Скопие отъ Георги Войтехъ - Византийскиятъ летописецъ одбелязва;

"Българнт вдигнаха въстание." Вождътъ е българинъ и подбужда българското племе къмъ въстание."

"Средновековна България, презъ 13-ти и 14-ти вкъ по времето на Царъ Иванъ Асенъ II постигна новъ разцветъ, кийто доразви разнообразно творчество въ архитектурата, постройката на манастири, духовни общежития, и царски дворци.."

Създаватъ се литературни, културни духовни школи. Съ десетки Учени мъже и духовници, български мисионери се пръснаха по славянскит земи за да проповядватъ християнскит добродетели и длото на Светит Братя, Кирилъ и Методий.

Достатъчно е да споменемъ само Московскиятъ Митрополитъ и на цяла Русия Киприянъ (1376 до 1406 година.)

"Нахлуването на турската армия въ България 1493 година унищожи голяма частъ отъ архитектурнит паметници на изкуството, разрушени ся много църкви и манастири и почти всички крепости. Много отъ църквит с превърнати въ джамий, ценни ръкописни книги изгорени, книжовнит дейци прогонени извънъ България. Унищожено е културното наследство отъ Първото и Второто българско царство".

"Нанесенъ е тежъкъ ударъ върху културна България, прекъсвайки съ вкове нормалното развитие на българския народъ, които попада подъ робство, което трае 500 години. Турското робство унищожи и църковната независимостъ и самостоятелностъ на България".

"Варварството на турцит и грабителството на гръцкото духовенство поставя българския народъ въ окаяно положение. Той изгубва чуството си на достоинство, национална гордостъ и забравя славното си историческо минало." [24]
 
[Previous] [Next]
[Back to Index]


21. Пакъ тамъ, стр 42, 43, 44.

22. Македония въ Документи БАН # 18 стр 56.

23. Грамота на Василий 2ри Българоубиецъ, Македония въ Документи БАН Но 12, стр 46

24. Д-ръ Проф. Михайлъ Дикханъ МБПВ кн. 9 1997 г.