Отъ Проф. Михаилъ Дикханъ

Градъ Колумбосъ е административенъ центъръ на щата Охайо. Въ една отъ покрайнинит на града, недалеч отъ летището на улица "Убежище" се намира работилницата на автомеханика Георги Рожевски отъ село Дупино Битолско. На една отъ стенит въ работилницата има плакат написан със златни букви "Америка подкрепя истината,правдата, Македония на македонцит - 4000 години. Златниятъ внецъ на гроба на Филипъ, 4 вка преда новата ера". Въ средата на плакатата -внецъ отъ злато.

Въ Колумбосъ живеятъ повече отъ 1000 македонци. Иматъ си църква и поддържатъ връзки съ Македония и съ македонцит отъ Канада, Чикаго и Дитройтъ.

Често посещавамъ работилницата на Рожевски, запознахъ се съ доста македонци и си говоримъ азъ на български, а т на македонски и добре се разбираме. Веднажъ чухъ разговоръ между Добри Янакевски и Киро Балаловски. Въ същностъ, т си говореха за Александъръ Македонски и съ гордостъ подчертаваха, че по време на похода на Александъръ Велики въ Индия, въ неговата войска имало македонци и той си говорилъ съ тяхъ на родния имъ македонски езикъ..

Азъ като историкъ по професия, воля не воля, се включихъ въ този разговор и тактично им обяснихъ, че Александъръ Македонски и Македония няматъ нищо общо, че той е гръкъ и съсъ свойта войници изобщо не би могъл да говори на македонски. Защо?

Защото славянит с пристигнали на Балканите едва въ 6-ти векъ,, а Александър Велики е живялъ въ 4-ти вкъ преди новата ера, че по времето на Александъръ Македонски тукъ са живеели траки, илирийци и гърци, като по-късно т са се асимилирали съсъ славянскит племена.

Презъ 7-ми вкъ, 660 г. 30-хилядната армия на Ханъ Аспарухъ, нахлула въ пределит на Балканит. Презъ 681 година Аспарухъ разгроми Византийската армия и сключи миренъ договоръ. 681 година е годината на раждането на Българската държава на Балканит. Византия, споредъ договора, требвала да плаща данъкъ на България всяка година. Но да оставимъ далечнит времена и да се върнемъ въ нашия ХХ вкъ

Въ края на 19-ти и в началото на ХХ-ти вйкъ междунационалната и международната обстановка на Балканите бе изключително сложна, която малко се отличава от тази, в наши дни и можеше да прерастне въ голма война. Особенно остро на дневен редъ въ политическия животъ на Балканит стоеше "Македонскиятъ въпросъ", сщността, на който беше етническата, а, следователно и държавно-политическата принадлежностъ на славянското население въ Македония. Всяка една отъ държавит България, Гърция и Сърбия, се стремеха да включатъ цяла Македония въ сверата на своето влияние, или някоя част отъ нейната територия, като се позоваваха, при това, на историческит и етническите корени.

Въ този периодъ се появяватъ

доста публикации по този проблемъ въ Русия, и въ балкамските държави, написани, за да задоволятъ националистическит амбиции на тхните автори. Като не исключвамъ основният - етнически факторъ, искамъ на подчертая, че политическит симпатии на славянското население на Македония бяха на страната на България.

Доказателство за това беше борбата на българит срещу гръцкото дуковнство и създаване на независима българска църква, а сщо и единството на политическит идеали - освобождение отъ турското робство.

Европейската дипломация потвърди общността на българит на Цариградската конференция 1876 година и даде на Македония названието "Западна България", като включи въ нея и няколко окръга отъ Дунавска България.

Следъ Берлинския конгресъ отъ 1878 годииа, който остави Македония, като турска провинция, именно въ лицето на България, народът отъ Македония виждаше своя освободителъ. А България, отъ своя страна, отвори границит и предостави еднакви права за българит отъ България и за тези отъ Македония. По късно, когато според Берлинския договоръ, Сърбия загуби Босна и Херцеговина, тя насочи свойт усилия къмъ Македоиия. Македония стана арена на борбата на сръбската гръцката и българската пропаганда. Тези размирици бха умело използвани отъ Турция, която се стремеше да превърне тзи междуособици, които разделяха и отслабваха българит, сърбит и гърцит въ своя полза.

Но и самото македонско движение не беше еднородно и еднозначно. Отъ една страна действаше Върховниятъ македонски комитетъ, който беше създаденъ въ София и разполагаше съ мрежа от поделения из цяла България, а отъ друга, въ самата Македония се организираха нелегални комитети, които си поставяха за целъ - подготовка на въстание. Тези две ирганизации имаха коренни различия за бъдещето на Македония. Ако за фракцията начело съ генералъ Цончевъ и повечето българи тази афтономия се явяваше само като преходна форма, фаза за окончателното присъединяване на Македония къмъ България, то другата фракция все повече клонеше къмъ идеята "Македония за Македонцит".

Съ политическата и материална подкрепа на Сърбия, фракцията "Македония за Македонцит" получи възможностъ да разгърне активна дейностъ въ тази насока начело съсъ студента отъ Санкт-Петербургския университетъ, българина Кръстьо Мисирковъ. Тъй като той изпитвал остра нижда въ материално отношение, той заминал за българското консулство въ столицата на Русия да иска помощ. Тукъ му било отказано, Тогава вой се обърнал към сръбското консулство и получил отъ тяхъ помощъ не само за лични нужди, но и за антибългарска дейностъ.

Презъ 1905 година Кръстьо Мисирковъ пристигналъ въ Одеса и подготвилъ издаването на вестникъ ''Вардаръ". Той започналъ антибългарска дейностъ точно като Ленинъ - съ издаването на вестникъ, който е трябвало да стане колективенъ организаторъ и пропагандистъ на новото дло.. Вестникътъ, по точно, първиятъ брой е бил набранъ и отпечатанъ. Но сега не помня по какви причини цензурата е забранила неговото издаване. Азъ лично съмъ челъ този вестникъ и се учудвахъ - той е на български езикъ а се наричаше македонски вестникъ.

Следъ този неуспехъ Кръстьо Мисирковъ се включи въ националното движение на българит въ Бесарабия и Южна Русия.

[Next]
[Back to Index]