Презъ 1912-1913 година, по време на балканскит войни Македония беше разделена между Сърбия (Вардарска Македония), Гърция (Егейска Македония) и България (Пиринския край).

Отъ 1917 до 1921 година Кръстьо Мисирковъ участва въ създаването на 400 български училища в Бесарабия, въ откриването на 2 мъжки и една женска гимназии въ градъ Болградъ. Същиятъ Мисирковъ открива курсове въ Болградъ за подготовка на учители за българискит училища.

Презъ 1917 година той е народенъ представителъ въ Молдовския парламентъ "Сватулъ-Царий (Съветъ на краля), като представителъ на българит.

Презъ 1926 година Кръстьо Мисирковъ умира въ София, България, но той става знаме въ борбата за създаване на независима, самостоятелна Македония, като държава и отделна, славянска нация.

Следъ като България се присъедини къмъ Тристранния пактъ (Германия, Италия, Япония) презъ следващата, 1941 година тя получи частъ отъ (М.В.П. "Вардаръ") Македония и Южната частъ на Добруджа.

Следъ Втората световна война, по точно презъ 1946 година. великит сили и по конкретно Сталинъ, Тито и Димитровъ, за да накажатъ България за сътрудничеството й съ Хитлеръ, дават почти цяла Македония на Югославия. Въ състава на Югославия, Македония стана република съ 2 милиона население.

Въвъ връзка съ това, че по препоръка на коминтерна още презъ 30-т години се предвиждате създаване на Балканска Комунистическа федерация, България и лидерит на Балканскит страни, подъ натиска на Сталинъ, разкъсаха Македония на парчета и откриха нова страница въ трагедията на българит въ Македония. Около 1 милионъ македонци съ българско съзнание избягаха въ България, другит въ Европа и Америка.

СЪСЪ СЪГЛАСИЕТО НА ГЕОРГИ ДИМИТРОВЪ, ТИТО И СТАЛИНЪ БЕШЕ СЪЗДАДЕНА МАКЕДОНСКА НАЦИЯ.

Идеята на Кръстьо Мисирковъ за създаване на Македонски езикъ, нация и държава стана действителностъ. Българскиятъ поетъ академикъ Венко Марковски съ група учени завършва делото на Мисирковъ по създаването на македонски езикъ, въ който с внесени много сръбски думи.

За изминалит 50 години следъ създаването на република Македония, отношенията между България и Югославия остават напрегнати. Вина иматъ и двет страни. Това напрежение се засилваше съ всяка измината година, защото Македония се обяви за наследница и продължителъ на 4000-ната история на Македония и 13 вековната история на България. Свети Кирилъ и Свети Методий почти всички бележити българи отъ съществуването на България до Никола Вапцаровъ, който с живяли и творили на територията на Македония са обявени за македонци.

Благодарение на САЩ и други западни страни, Тито скъса съ Сталинъ, и много бързо издигна икономиката на Югославия. Презъ тези години Македония произвеждаше 6% отъ валовия националенъ продуктъ, а консумираше 9 процента. Това се правеше съ една единствена целъ. Напукъ на България.

През изминалит 50 години две поколения въ Македония с възпитани въ анти-български духъ, и за тяхъ сега няма по голямъ врагъ на Македония отъ България и българит.. Въ това азъ лично се убедихъ, когато презъ м. декември 1990 година посетихъ Скопие, а сега водя разговори съ македонци живущи въ Америка.

Когато потърсихъ въ Скопие проф. Блаже Ристовски, разбрахъ, че македонцит с възпитани въ антибългарски духъ. Давамъ материали на македонцит, живущи въ Колумбосъ, за мнението на ученит по този въпросъ, като Юри Ивановичъ Венелинъ, Н. Державинъ, Д. Лихачовъ - но т не възприематъ научните факти.

Съветскиятъ Съюзъ, като империя, за тзи изминали следъ Втората световна война години поддържаше Югославия по Македонксия въпросъ поради свойт стратегически цели. Презъ 40-т години про Московския университетъ беше открита катедра по македонски езикъ и литература, подготвахя се специалисти за Македония.

Известно е, че Югославия по-рано отъ другит започна напускането на авторитарната-бюрократична система. Този процесъ не унищожи тоталитаризма, а само го омекоти. Подъ знака на децентрализацията той беше спуснатъ отъ федерално ниво на републиканско. На това ниво започна "симбиоза" на партократията с технократите, съ представителит на нелегалната икономика. Това доведе до кризата презъ 1971 година, когато страната, по признанието на Тито, беше на ръба на гражданската война. Започна конфликта Хърватия - най развитата въ икономическо отношение република.. Диктатурата на Тито предоврати междуособицата. Следъ смъртъта на Тито въ Югославия рязко се изостриха вътрешно политическит противоречия, който скоро прераснаха въ различни форми на национални конфликти. Т се изразяваха въ борба на етнически клонове, която доведе до разпадането на Югославия и гражданската война презъ 1991-1995 година. При тези условия на 8 септември 1991 г. Македония се провъзгласи за суверенна държава.

Македония сега претендира, че е люлка на славянската цивилизация и цялата българска история. А какво е известно на науката по този въпросъ и кой с самит македонци?

Презъ 1829 година въ топографията на Московскиятъ университетъ излезе отъ печатъ книгата на Юрии Ивановичъ Венелинъ 1802-1839 "Древне и нинешние болгаримъ въ политическомъ, народописномъ, историческомъ и религиозномъ ихъ отношений къ росинамъ". Това първо руско издание изцяло е посветено на историческата съдба на българскиятъ народъ. Въ свойт научни изследвания Венелинъ черпеше сведения отъ различни извори. Освенъ славянските езици, авторътъ владееше древно-гръцки и латински, а също така и основнит европейски езици.

Въ този очеркъ азъ ще се спра само на въпроса за тези части на Европейска Турция, въ която живееха предимно българи.

"Народонаселението на България (Северна България М. Д.) се състой предимно отъ българи, като на второ място са турци, власи, гърци; Народонаселението на Румелия (Тракия М. Д.) се състой главно отъ българи, второ място са турци, гърци и други. Населението на Македония се състой; главно от българи, като второто място сее подразделятъ турци и гърци; населението отъ Албания се състой; предимно скиптари (албанци и арнаути) и на второ място отъ българи. Населението на фесалия-Тесалия се състой отъ власи, (каракачяни, цинцари) българи, турци, гърци."

Въ самостоятелния разделъ на тази книга, който е озаглавенъ "Българската Йерархия" авторът проследява възникването и историческото развитие на българската църква. "Когато българската държава е била независима, - пише Юри Венелинъ, българската иерархия се намираше подъ управлението на собствения си Патриархъ, който имаше седалище въ Доростолъ (Силистра), въ Охридъ въ Македония или въ Велико Търново, съобразно съ политическит обстоятелства. Той управляваше съ своята паства независимо отъ патриарсит на Източна империя (Византия М. Д.) Ето защо цялата негова йерархия може да се смята особена църква.т.е. съ българско (старославянско) богослужение, старославянско при това, че съ свойт догми и обреди тя съ нищо не се отличяваше отъ гръцката (източно-православна - М. Д.) църква."

Малко по нататъкъ автора продължава;

"Българскит архипастири, който се намираха въ градъ Търново, се наричаха патриархи Търновски и на цяла България, а охридският архиепископъ се наричаше "архиепископъ Охридски. на първата Юстиниана и на цяла България."

Презъ 1849 година със средства на българския възрожденецъ и. н. Денкоглу въ Москва беше издадено друго съчинение на Венелинъ. "Критически иследвания на историята на българит." Въ тази работа той разглежда историята на българит отъ създаването на Първата българска държава. Въ нея той, въ частъностъ, пише че" Македония това е название на самата страна, а нейнит жители с българи, който могатъ да се наричатъ и македонци, защото населяватъ Македония. Ето защо македонскиятъ означява български.

Кирилъ и Методи продължава Венелинъ, преведоха Светото писание не на някакъвъ си езикъ, а на български, именно на български. ,ли както иначе се нарича, черковно-славянски а това е едно и също - църковния езикъ или старобългарския.

Какви доказателства имаше Венелинъ да прави такова заключение?

Българит, пише той, приеха християнството първи между славянит. Самото покръстване на независимит българи предшествуваше, напримеръ, покръстването на сърбит... съсъ няколко десетилетия. Сърбит тогава не съществуваха като самостоятелна държава; те бяха областъ на българската държава, и бяха покръстени благодарение на старанията на българското християнско правителство."

Съвременната Гърция, при подкрепа на О.О.Н., не признава името на държавата Македоиия и нейните държавни символи. България не претендира на това име, но не може да се съгласи, че въ науката по история, публикуването на документи и материали, Македония се стреми да въстанови историческата правда. Сърбия загуби всичкит републики освенъ Черна Гора и огъня на войната бошува 4 години. Сега няма война, но ситуацията на Балканит е сложна, противоречива и неспокойна..

Защо е така? Причинит с много. Една отъ тяхъ е - продължаващата антибългарска пропаганда отъ страна на Македония. Да се надяваме, че въ свободна, независима отъ Сърбия Македония здравия разумъ ще надделее. На изкуствената нация и държава, като на всичко изкуствено требва да се сложи край. Дано ние дочакаме по хубави времена за македонските българи, прекръстени въ македонци по волята на дяволит.

[Previous] [Next]
[Back to Index]