БЪЛГАРИ, ПРЕКРЪСТЕНИ НА МАКЕДОНЦИ

На гости въ домътъ на скопскиятъ академикъ  Блаже Ристевски,  16 Декемврий 1990 г. попитах майка му. "Моля Ви, отъ къде научихте да говорите такак добре български?" АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА" отговори ми тя съ гордостъ.

Човешкото битие е крехко, обаче неговата издържливостъ зависи отъ духовиата му и умствена издържливостъ. Да чуешъ чуждия гласъ. Далеченъ, който не се чува... но е тъй необходимъ лично за менъ. Като напримеръ, Професоръ Ионо Митевъ, академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ. Беше ли за менъ необходимъ Блаже Ристевски отъ Любляна?

София. Септемврий 1960 година. Първата моя среща съ моята прародина България, която съмъ очаквалъ отъ малъкъ. И ето съмъ на 35 години. Мойт преживявания въвъ връзка съ този звезденъ часъ въ моя животъ изразихъ въ очерка, "Първата среща съ България," който публикувахъ въ вестникъ "Роденъ Край" въ Одеса на 24 Августъ 1995 г. Отношенията между хората са основани на представите ни за тхъ, които се формиратъ презъ целия ни животъ отъ горчивия до положителния опитъ. Въ тяхъ всеки отъ насъ, създава образътъ на другия, представит за него и както подчертава индийскиятъ философъ Дж. Кришнамурти тези отношения съществуватъ не между хората, а между тези две представи.

Какво азъ зная за Блаже Ристовски (Благой Христовски)

Пасланикът на България въ Гърция Николай Трайковъ, съ когото се запознахъ въ София презъ м. септември 1960 година ме помоли да помогна на Блаже Ристовски. Н. Трайковъ ми представи Ристовски като изключително, честенъ, обаятеленъ човекъ, който никога няма да използва услугата срещу тебъ. Той никога няма да ви предаде, няма да използва- маг'ериалит противъ България.

Още въ древния Римъ Сенека е казалъ: "Като се появиха учени изчезнаха хубавит хора." Но една отъ мойт най лоши черти - на всеки човекъ вярвамъ, е че, на никой не мога да откажа, ако ми е по силит да му помогна, да му услужа. Молбата на Никола Трайковъ се свеждаше да съдействамъ на Блаже Ристовски, който работеше въ Люблянския университетъ, за издирване материали за дейностъта на Кръстъо Мисирковъ въ Одеса, Бердянскъ, Болградъ и Кишиневъ.

Презъ 1961 година въ Одеския държавенъ областенъ архивъ открихъ подготвения за издаване отъ Кръстъо Мисирковъ 1-ви брой на вестник "Вардаръ". Съ интересъ го прочетохъ и се учудихъ, защо вестника е на български езикъ - а езика се нарича македонски.? Въвъ връзка съ това, че Ристовски ме помоли да направя фотокопие на целия вестникъ, азъ помолихъ приятелъ и съавторъ на редица научни работи Анатоли Бачунски-сътрудникъ на архива, да ми направи копие. Въ една малка касетка от 36 кадъра "Вардаръ" трябваше да ги изпратя на Ристовски само че по нелегаленъ каналъ презъ Одеса-Варна.

Директорът на Варненския Воено-морски музей капитанъ първи рангъ въ оставка Ради Боевъ ми се обади по телефона, че касетката е получена при него. С писмо до Блаже Ристовски го уведомихъ за това и му дадохъ домашния адресъ на Ради Боевъ. Следъ известно време Блаже Ристовски пристигна във Варна съ влака София-Варна и се срещна съ Ради Боевъ въ дома му.

Извинете другарю Ристовски, но нямате късметъ. Моятъ малъкъ синъ Боянъ, който случайно намерилъ този филмъ, го изгорилялъ.

Следъ месецъ получавамъ писмо отъ Ради Боевъ.

"Мишо - пише той. Ти поддържашъ мръсната кауза на сърбит, които вече повече отъ вкъ водятъ борба съ България, за да откъснатъ Македония. "Технит мисионери отъ десетилетия водят пропаганда, че македонцита не с българи. Като не успеха въ туй смениха си тактиката. Вие не сте българи, не сте сърби, вие сте македонци, и сте си отъ македонска нация. И сега когато Сталинъ, Тито и Димитровъ дадоха Македония на Югославия е необходимо да се създаде изкуствена македонска нация. Това е страшенъ ударъ срещу България, срещу българит въ Македония. И сега и ти ставашъ помощникъ на антибългаристит и по такъвъ начинъ преминавашъ въ лагера на нашите врагове.

- Мишо моля ти се, извини ме, но азъ не дадохъ микрофилма на Блаже Ристовски и разбери едно-ще дойде време и ти ще си ми благодаренъ за това, че така съмъ постъпилъ.

Годинит минават бързо. Кореспондирамъ съ Блаже Ристовски. Постояно азъ събирахъ материали въ Одескит архиви за дейностъта на Кръстьо Мисирковъ, но тези материали само говореха за българина Мисирковъ, който представяше българското население въ различни държавни органи на Русия и Молдова. И преди всичко въ Молдовския "Сватулъ-царий" (съветъ на краля) създаденъ презъ 1917 година. Обаче главната целъ на Блаже Ристовски беше получаването на копия от вестник "Вардаръ" защото в него Мисирковъ се изявяваше като македонецъ и искаше да създава македонска нация и държава. Съ това той изпълняваше волята на сърбите, който го подкрепяха материално. Първиятъ брой на "Вардаръ" е билъ набранъ и отпечатанъ въ единъ екземпляръ презъ 1905 година. Обаче цензурата го е забранила и той си остава въ единъ единственъ екземпляръ.

Презъ 1964 година Блаже Ристовски пристигна официално въ Одеса и имаше разрешение отъ властите в Москва да филмира вестник "Вардаръ" Той получи копие, микрофилмъ на вестника.. Дошълъ у дома. Но тъй като бях по това време въ Киевъ на стажъ в университета, ние не се видяхме. Но той ми подари тритомна история на Македония и монография, посветена на Кръстьо Мисирковъ и неговата антибългарска дейностъ. За съжаление не се видяхме съ Блаже Ристовски, обаче, когато започнахъ да чета историята на Македония и книгата за Мисирковъ, отъ страница на страница косата ми се изправяше все повече и повече. Цялата трагична и геройчна българска история сега се оказа македонска и най-мръстния българинъ Мисирковъ - нейнъ националенъ герой.

Нали бележитиятъ руски философъ Николай Бердяевъ подчертаваше, че цялъта въ живота на народит не е благо и благоденствие, а преживяването на своята геройчна и трагична история, създаване на непреминаващи духовни ценности.

Цялата 13 вековна история на България, покръстването, създаването на славянската писменостъ и цивилизация, всичкит духовни ценности на българит станаха македонски (отъ Кирилъ и Методи - до Никола Вапцаровъ) - всичко това е македонско. По този въпросъ може и с публикувани томове отъ документи, но фалшивата комунистическа пропаганда така изопачи, отрови съзнанието на две поколения македонци, че те вече на нищо не вярватъ и не искатъ да вярватъ. Но да се върнемъ къмъ нашит отношения съ Блаже Ристовски, който, по думит на Никола Трайковъ-дипломата - " удивителенъ и обаятеленъ, честенъ човекъ ученъ. Той никога няма да те предаде, или на доброто да отговори съ неблагодарностъ. Отговори."

По късно академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ - главенъ редакторъ на българското историческо списание "Исторически Прегледъ" ми каза, че на една отъ научнит конференций на славистит въ Прага, Блаже Ристовски е изнесълъ антибългарски, антинаученъ докладъ. Разбира се, това ме развълнува и азъ прекратихъ кореспонденцията си съ Блаже ристовски, който вече живееше въ Скопие и публикуваше една следъ друга монографии, студии и доказваше съществуването на македонцит отъ Александъръ Македонски до наши дни.

По искане на българскиятъ посланникъ Димитъръ Жулевъ въ Москва му изпратихъ историята на Македония. Тъй като следя научната литература по този въпросъ отъ дълги години, съмъ възмутенъ отъ позицията на Съветския Съюзъ по тъй наречения "Македонски въпросъ." Ако царска Русия искаше да превърне България въ своя губерния, то Съветския Съюзъ превърна България въ своя колония и така диктуваше външната политика на България и другите така наречени социалистически държави. По македонския въпросъ Москва заемаше антибългарски позиции. Другояче не можеше и да бде, щомъ по нейно разпореждане е създадена нова "Македонска нация" следъ Втората световна война. Ето защо е отворена катедра по македонски езикъ и литература, и се подготвятъ специалисти за Македония.

Турцит взимаха отъ българит "кръвенъ данъкъ." И отъ тези българчета възпитаваха еничари. Т еничарит, се отличаваха съ най-жестоката разправа, най-кръвнит кланета надъ своя народъ, който мразеха като "неверници", като гяури. Обаче това бяха хиляди, десетки хиляди българи бандити. Москва, Белградъ и София на чело съ комунистит и Георги Димитровъ, направиха така, че въ името на световната социалистическа революция и Балканска федерация създадоха искуствена нация и република Македония. Като разпокъсаха Македония на три парчета и почти цялата я дадоха на Тито. Българската комунистическа партия начело съ Георги Димитровъ отъ 1945 до 1949 година задължаваха българит отъ Македония да се записватъ "македонци". Въ Пиринския край бяха отворени училища, бяха издадени учебници и народа се "прекръстваше" отъ български на македонски.

Макаръ че се разпадна комунистическата империя, макаръ, че няма вече Югославия, гръцко-сръбския антибългарски съюзъ продължава своята коварна дейност срещу България и Македонското Национално-Освободително движение.

Единъ отъ лидерит на това движение Коста Църношановъ отбеляза, че най-фаталното къмъ каузата на българщината въ Македония е било предателството на БКП: "То е надминало всички национални катастрофи на българския народъ, защото никога българската държава дотогава не е отбългарявала българи съ своя собствена територия. (Иматъ се изпредвитъ македонскит ексцеси, въ Пиринския край презъ 1945-1949 година).

Известно е, че на 500-те хиляди българи въ СССР Тодоръ Живковъ имъ казваше при срещата си съ тяхъ: "Вие не сте българи, вие сте съветски граждани." Хора безъ народностъ.

Но да се върнемъ къмъ мойт отношения  съ Блаже Ристовски.

Отъ 1960 до 1991 година 25 пъти съмъ посещавалъ България. Презъ 1987-1988 години съмъ работилъ като професоръ въвъ Висшия машинно-електротехнически институтъ въ София. Разбира се, имахъ възможностъ да посетя Македония и даже Ристовски и да погледна въ очите големия ученъ, който обеща да служи само на истината, на науката и да не се бърка въ политиката. Азъ не искахъ да оправямъ сметките си съ професора. Искахъ само да се видимъ.

По време на една отъ мойт визити въ България академикъ Веселинъ Хаджиниколовъ и професоръ Добринъ Мичевъ ми разказаха, какъ т, 80-учени-философи, историци, етнографи отъ Българската академия на наукит заминали презъ 70-т  години, за да запознаятъ съветскит колеги съ македонския въпросъ, като докарали томове съ документи и публикаций по проблема. И какво станало, 6 дни стопанит разхождали българската делегация по музей, галерий, забележителности изъ Москва, и на 7-я денъ имъ казали: "Нямаме време да изслушаме ваашит научни доклади и да разглеждаме документит." Гузни и обидени се върнали българскит учени. Обаче Москва изхождаше отъ политическата ситуация, а не отъ истината и трагедията на други народи. Няма правда на блия святъ, но и по-високо отъ нея нищо няма. А изскуствената нация, изскуствена и сега суверенна държава Македония има.

Нямахъ желание да отида въ Македония, да се срещамъ съ Блаже Ристовски. Но, както се казва човекъ предполага, а господъ разполага. И ето на 15 Декемврий 1990 година единъ мой бившъ студентъ - сега зъболекаръ и малко търговецъ като Бай Ганъо, ме моли, щомъ имамъ служебенъ паспортъ за България, да замина съ него за Македония за два три дни. Късно вечеръта пристигнахме въ Скопие. Валеше снягъ и се растопяваше. Пътят се виждаше слабо. Имамъ адреса на Блаже Ристовски, който е посоченъ отъ справочника на Българската академия на наукит. Обаче Ристовски не отдавна си сменилъ апартамента. Помолихъ полицията за помощъ. Полицая ме заведе при държавна сигурностъ въ центъра на града. Младъ хубавъ мъжъ може би на 30-тина годишна въздрастъ.

Като иаучи че сме отъ Русия се зарадва. Обаче като заговорихъ на български, той хамски съ пренебрежение подхвърли - Азъ мразя българит и не говоря български езикъ - Но все пакъ помогна да намери прооесоръ Блаже Ристовски и каза, че последниятъ като чулъ името на професоръ Диханъ отъ Одеса, много се зарадвалъ и казалъ да не мъдаме отъ мястото. Следъ 10-тина минути беше при насъ. Интересенъ, среденъ на ръстъ, съ посивяла коса, интелегентно лице. Помислихъ, какви беседи ще водимъ и какъ ще се разберемъ, като стоимъ на противни позиций по Македонскиятъ Въпросъ ...

Вече сме въ апартамента. Запознахме се съ съпругата му, дъщерята и зета. Говоримъ на български езикъ, спомени отъ 1960 година и за нашето кореспонденция. Блаже Ристовски показа на моятъ приятелъ редица свой книги, въ който е исползвалъ материалит за Кръсто Мисирковъ, който азъ му пращахъ. Изкарахме 2 дни при Блаже и братъ му Христо. Душата ми се радваше, че съмъ на българска земя, средъ българи, които по злата воля требва да се наричатъ македонци. Целъ денъ на 16 Декемврий изкарахме при Христо Ристовски който има свой дюкянъ и купи всичко докарано отъ одеския Бай Ганьо руснакъ; Оризъ, риба, и много други прибори. Майката на Ристовски живее при дъщеря си на 30 километра отъ Скопие и бэ дошла на гости при синовет си. Слушахме македонска музика. А каква македонска, тя е българска. Хапваме, халва, тараторъ фастъци, като пииваме мастика.

ПО ВРЕМЕ НА НАШИЯ РАЗГОВОРЪ (16,12,90 Г) ПОПИТАХЪ МАЙКАТА НА РИСТОВСКИ. МОЛА ВИ, ОТЪ КДЕ НАУЧИХТЕ, ДА ГОВОРИТЕ ТАКА ДОБРЕ БЪЛГАРСКИ?

"АЗЪ СЪМЪ БЪЛГАРКА". отговори ми тя съ гордостъ.

Вижъ помислихъ азъ, - майката българка, а синовет македонци.

А Блаже Ристовски върлъ македонецъ, продължителъ на черното дло на Мисирковъ и комунистическит водачи Сталинъ, Тито, Димитровъ.

Блаже Ристовски се похвали че, е написалъ 40 монографий, книги, станалъ членъ-кореспондентъ на Югославската Академия на наукит. Щомъ тъй всеотдайно служи на сърбо-комунистическия режимъ, на тоталитарния режимъ - получава степендий и награди, а истината...? Тя проистича отъ интересит.

Като прелиствахъ студията на Блаже за поезията на Никола Вапцаровъ, деликатно попитахъ - "Блаже какъ така стана- Никола Вапцаровъ споредъ васъ е македонецъ, а стиховет му с на български. Защо той не ги е писалъ на своя "роденъ македонски" езикъ? Сега виждамъ, че те ся преведени отъ български на македонски. Нищо не мога да разбера. Кде е логиката. Или тамъ, кдето се иамесва политиката логика няма. Не помня какво ми отговори Блаже Ристовски. Смятамъ че, той избегна да отговори.

Водехме дълги Разговори, но главната тема избягвахме. Няма смисълъ. Той очакваше звание академикъ и требваше да пише нови "Изследвания за 4 хилядната история на Македония, която беше създадена презъ 1946 година по волята на дявола.

Единъ отъ съвременнит социолози каза, че всяко ново поколение трябва да преписва историята отново, трябва ли отъ нея да изхвърли всичко умряло. Откакто съществува историята като наука, още не е имало и няма да има обективно тълкуване на историческит факти и събития. Горе долу по македонския въпросъ вярвамъ само на Силвия Макдермотъ, англичанка, професоръ въ Софийския университетъ, която публикува две прекрасни монографий, посветени на Гоце Делчевъ и Яне Сандански. Следъ монографията на Макдермотъ вярвамъ само на документит и паметницит на културата, на книгит на Юрий Венелинъ. Единъ отъ мойт познати българи Академикъ Димитъръ Марковъ стана академикъ за разработването на теорията "социалистическия реализъмъ въ литературата". Събори се комунизма, умря социалистическия реализъмъ. Сметамъ че историята така ще постъпи и съ Блаже Ристовски, който стана певецъ на изкуствената македонска нация. "Историята ще постави всичко на мястото си".

А драмата, изпитанието на народа остава една отъ трагедията и геройзама въ историята на македонскит българи.
 

Професоръ Михайлъ Дикханъ
18, 11, 1996 г

[Previous]
[Back to Index]