| Вънемлите ви, читатели и слишатели, роде болгарски,
кои ревнуете и усрдсвуете по своего рода и по свое отечество болгарское
в желаете разумети и знати известно заради своего рода болгарского и за
ваши отци и преотци, и царове и патриарси, и светих, како са исправо поживели
и преишли. И въм потребно и полезно ест да знаете извесно деяния отец ваших;
како що знают сви други родове и язици за нихеи род и азик, имают истории
и сваки книжник от вих знает и сказует и хвалит се за свои род и азик.
Паисий Хилендарски |
Предговор
Измежду писмените извори за миналото на българския народ на първо място стоят така наречените първобългарски или прабългарски надписи. С това название се означават тези домашни писмени паметници, съставени на гръцки, прабългарски или старобългарски език, които произхождат от първобългарския период на Първата българска държава и са дело на онова неславянско племе, което е основало тази държава.
Прабългарските надписи съдържат ценни и автентични сведения за държавното и военното устройство у прабългарите, за техните строежи, за политическия им мироглед и за отношенията им с Византийската империя. Те разкриват неизвестни страници от историята на Първата българска държава и представят същевременно главният и сигурен извор за езика на прабългарите.
За да станат тези извънредно важни надписи достъпни на по-широк кръг читатели, ще спомогне настоящото научно-популярно издание, което се гради на моето последно научно българско издание, обнародвано в Издателство на БАН под надслов „Първобългарски надписи”, София, 1979. За да се получи обща и цялостна представа изобщо за прабългарските писмени паметници, споменати са и надписите, написани с рунно писмо, доколкото те са известни и отчасти разбираеми. В настоящото популярно издание не се отделя внимание на езиковите обяснения, отнасящи се за написаните на гръцки надписи, които са необходими за правилното им разбиране в строго научно издание. Вместо това са дадени подробни сведения, които осветляват съдържанието на надписите и ги поставят в съответната културна и историческа среда, като също така правят изложението по-интересно. Освен това някои тюркски езикови явления са разгледани доста подробно, за да може да се получи по-ясна представа за същността на прабългарския език, доколкото това е възможно от съществуващия материал и от проучванията.
Нерядко при тълкуването е изтъкната несигурността на някои обяснения, за да се запознае читателят, че не всичко е така ясно поради оскъдността и случайността на изворите за нашето минало.
7
Изложението започва с въвеждаща глава за епиграфиката като наука, с нейните цели, задачи и методи, за да се надникне, така да се каже, в лабораторията на епиграфската дейност.
В популярното издание авторът е направил отстъпление от досегашната употреба на термина „първобългарски” в полза на неточния „прабългарски”, понеже той е по-известен на широката публика. От обширната литература върху нашето минало и по-точно за прабългарските надписи са отбелязани само някои по-важни съчинения, в които любознателният читател ще намери подробни указания.
Накрая дължа да изкажа моята благодарност на Издателство на Отечествения
фронт, че прие да издаде настоящото популярно изложение на нашите най-стари
домашни паметници и извори. Надявам се, че тази книга ще запълни една празнина
в нашата научно-популярна книжнина, особено чувствителна пред настъпващата
1300-годишнина от основаването на българската държава.
ОТ АВТОРА