ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ
Моят първи научен труд беше „Гръцкият език в прабългарските надписи" в Годишника на Народния музей за 1922—1925, 381—429 с приложение на малка сбирка на по-важните надписи, предтеча на бъдещите корпуси на същите надписи. Оттогава в продължение на 50 години с малки или големи прекъсвания първобългарските надписи са стояли винаги в центъра на научните ми интереси. В 1934 обнародвах за пръв път пълен корпус на всички известни дотогава надписи в Годишника на Софийския университет (ИФ), т. 31 с добавки и оправки в т. 32 в същия годишник за 1936. Този корпус намери много добър прием в международните научни среди (вж. Byzantion IX, 1934, 745), като се изказа съжаление, че е съставен на български език, поради което остава недостъпен за повечето чужденци. Затова бележитият белгийски византолог А. Грегоар започна да го издава във френски превод в сп. Byzantion (т. 25—30, 1955—1960). Това начинание обаче не бе завършено. Междувременно известният унгарски турколог Ю. Немет ме подкани най-настоятелно да приготвя ново издание на корпуса на чужд език. Благодарение на отзивчивостта и готовността на Й. Ирмшер от Берлинската академия на науките новото издание можа да се осъществи и то излезе на немски език под наслов „Die protobulgarischen Inschriften" в 1963 като № 23 на поредицата Berliner byzantinistische Arbeiten на Берлинската академия на науките.
След 12 години във връзка с 1300-годишнината от основаването на българската държава авторът реши да приготви ново, трето издание на корпуса вече на български език. Новото издание се налагаше по ред причини. На първо място стои желанието да се направят тези забележителни надписи като най-важен и основен извор за първобългарския период на българското минало достъпни на по-широк кръг български читатели. Към това се прибавя и намирането на нови първобългарски надписи и откъслеци. На трето място идва и новата литература върху въпросите на епохата, от която произхождат надписите. Но от особено важно значение е появата на нови възможности за тяхното по-правилно допълване и тълкуване.
Настоящото издание на корпуса не представя просто превод на немското, а негова основна преработка. От увода са изоставени някои глави като ненужни и се прибавиха нови, а старите се подредиха по друг начин за по-голяма прегледност и целесъобразност. От текстовете е изоставен Именникът на българските князе, който не е бил никога надпис, както вече се посочи на друго място (ИАИ 24, 1961, 1—8). Неговото включване в немското издание се дължеше на желанието да бъдат събрани на едно място всички най-важни писмени паметници, отнасящи се до първобългарския
8
период на българската история. Именникът изисква особено проучване преди всичко на старобългарския текст, издаване и коментиране, задачи, които излизат извън рамките на настоящия корпус, В замяна на това са прибавени откъслек от нов инвентарен надпис, новооткрит възпоменателен надпис и един надпис, гравиран върху външното дъно на сребърна чаша от Преслав. Всичко това наложи малки промени в номерацията на надписите.
Включените надписи в корпуса започват с най-стария надпис на Мадарския конник и завършват във времето на цар Симеон, понеже първобългарският период фактически не прекъсва нито с приемането на християнството, нито със създаването на старобългарските азбуки. Тъй като и след тези дати продължават все още старите български институции, титли, вярвания, обичаи и дори употребата на първобългарския език, ако и да отмират постепенно. Затова тук са поместени не само надписи върху камък, но също така и друг материал и вид като легенди на печати и др., ако и да спадат, строго взето, към сфрагистиката, понеже те продължават традиционната употреба на гръцкия език, на първобългарски титли и лични имена. Ето защо неправилно би било да се постави рязка граница между единия и другия вид надписи само поради различния материал и отчасти предназначение. Включени са най-сетне и войнишки надписи, надраскани по каменни блокове, за илюстрация на епохата.
Някои несигурни допълвания в надписите бяха изоставени като ненужни и се предложиха нови като по-вероятни. Като цяло обаче текстът на надписите остана същият, както в немското издание. Бяха премахнати под текста на повечето надписи погрешните четения като напълно излишни при наличието на оригиналите, а се запазиха само възприетите чужди допълвания.
Известни промени се наложиха и в коментара. Дългите обяснения към различните първобългарски титли се прехвърлиха за по-целесъобразно в увода. Същото стана и с езиковите бележки, доколкото бе възможно. Освен това съкратиха се значително гръцките цитати към някои езикови явления.
Всички посочвания от текстовете на византийските хронисти, които подпомагат историческото разбиране на надписите и които досега бяха привеждани в оригинал, се замениха с български превод според Изворите за българска история, като на места неточният превод беше поправен. С изключение на надпис № 57 тълкуванията не претърпяха съществени промени. На много места е приведена нова литература.
Както във всички досегашни издания на настоящия корпус, така и в това е отделено особено голямо внимание на чисто езиковите въпроси и тълкувания. Първобългарските надписи представят не само първостепенен исторически извор за българската история, но и важен паметник на гръцкия говорим език в IX в. Правилното интерпретиране и използуване на надписите като исторически извор може да стане само след тяхното правилно езиково разбиране и тълкуване. Затова се явява необходимо да се посочат особености и да се изтъкне, че първобългарските надписи са съставени на съвършено правилен гръцки език, характерен за времето,
9
когато са издълбани. Старото непочиващо на никакви доказателства схващане, че гръцкият език на надписите е неправилен, беше отворило в миналото широко вратата за погрешни допълвания и тълкувания. Следователно всяко допълване и тълкуване, които стоят в разрез с духа на тогавашния говорим гръцки език, са поначало погрешни.
Настоящият корпус на първобългарските надписи има за цел още да улесни в бъдеще издаването на новооткрити надписи и да насочи към правилно тълкуване.
С издаването на първобългарските надписи авторът смята, че изпълнява едно научно задължение към родината си.
Накрая авторът благодари най-сърдечно на всички онези, които съдействуваха и улесниха издаването на корпуса.
От автора
ПРЕДГОВОР КЪМ ВТОРО ИЗДАНИЕ
Едно ново, допълнено издание на „Първобългарски надписи" се наложи не само поради изчерпването на първото, но и поради станалите напоследък известни на автора първобългарски надписи от Василика, Солунско, и употребата на някогашния първобългарски знак [V] в Средните Родопи, които спомогнаха значително да се изясни надпис № 14. Към това се прибави и необходимостта от отделна глава на фонетичните белези на остатъците от първобългарския език в надписите, както и от посочването на още литература за надписите. Включването на този нов материал допълва сборника с всички известни досега първобългарски надписи.
От автора