I. ДАВАНЕ НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА У ТРАКИТЕ
Измежду многото неща от бита и обичаите на старите траки, за които нямаме преки сведения от древността, е и въпросът, как са получавали траките имената си, дали това е ставало безразборно или се е спазвал някакъв определен обичай, напр. синът се е наричал по името на бащата или дядото, както това се среща у много народи. Старите гръцки и римски писатели, от които черпим обикновено нашите сведения за бита и историята на траките, не съобщават нищо. Този въпрос не е засегнат и в по-новата литература. В следващите редове ние ще се опитаме да подирим отговор в родословните връзки на някои тракийски владетели, доколкото те са известни и достоверни, и в родствените връзки на разни частни лица траки, посочени в епиграфските паметници, и то не само за чисто тракийските, но също и за гръцките и латинските имена на траките.
Въз основа на сведенията на античните автори и надписите могат да се установят с известна сигурност следните родословия на тракийски, предимно одриски царе. [1]
5
Α. Хьок, [2] Π. Пердризе, [3] Β. Дитенбергер [4] и Я. Тодоров [5] приемат, че споменатият тук Керсеблепт е един и същи с този от родословие I. И. Белох [6] обаче смята, че се касае за някой друг Керсеблепт, може би внук на първия. С това се съгласява отчасти и Мл. Тонев. [7] Разногласието идва от това, че не може да се установи точната дата на делфийския надпис, в който се споменава Керсеблепт.
А. Хьок приема, [8] че споменатият тук ( = IG II2 1, 349) Севт е Севт II. Й. Белох [9] не отрича тази възможност, но намира за по-вероятно Котис I да е имал освен Керсеблепт още един син на име Севт, който е баща на Ребулас и Котис и който може да се отъждестви в такъв случай със Севт III. Според X. Свобода, [10] X. Берве, [11] Я. Тодоров [12] и X. Бенгстон [13] това е Севт III. И. Кирхнер [14] и Г. Михайлов [15] се колебаят между Севт II и Севт III. Последният е наклонен, както изглежда, да приеме, че Севт III е имал синове от една по-раншна жена, които могат да бъдат евентуално Ребулас и Котис.
Това родословие е извлечено от един надпис, намерен в развалините на Севтополис. [16] Споменатата в надписа Береника, майка на Ебризелм и неговите братя, е според Г. Михайлов [17] втора жена на Севт III.
6
Името на бащата на Медок е неизвестно. Белох [18] приема като сигурно, че той е произхождал от рода на Терес I, с което се съгласява Я. Тодоров, [19] и че вероятно Медок е бил син на Ситалк или на Спарадок. Същият учен предполага, [20] че неговият наследник Ебризелм е бил негов син, а Терес II много вероятно син на Амадок. Последното се приема и от Мл. Тонев. [21]
Според Белох [22] към одриския царски род е принадлежал и Берисад, името на чийто баща е неизвестно, поради което роднинските му връзки с другите одриски царе не могат да се установят. Според Тонев [23] обаче той не е бил одрисец.
Това родословие е дадено в един надпис от Месемврия. [24] За съжаление предците (πρόγονοι) на Садалас не са приведени в ясен хронологически ред, нито са посочени роднинските връзки помежду им. Г. Михайлов [25] е склонен да приеме, че споменатият тук Садалас е един и същ със Садалас в IV.
7
VIII
Ραιζδος
|
Κοτυς
(около 270—269)
Според Пердризе [26] споменатият в надписа [27] Котис бил одриски цар. По-вероятно изглежда да е бил сапейски. [28]
IX
Κοτυς
|
Ραισκουπορις
(средата на III в.)
Според А. Вилхелм [29] споменатият тук цар Котис [30] е едно и също лице с Котис от VIII. Б. Ленк [31] изказва известно съмнение, но все пак приема това отъждествяване. Г. Михайлов [32] обаче го отхвърля, понеже Котис, бащата на Рескупорис, е бил сапеец.
X
Seuthes
|
Cotys (около 171—167)
|
Bithys
Това родословие е извлечено от Т. Ливий, [33] който изрично съобщава, че неговите членове са одриси.
XI
Κοτυς
(около 100 г. пр. н. е.)
|
Σαδαλας
(около 87—79)
|
Κοτυς
(57—48)
|
Σαδαλας
(около 48—42)
8
Според Μ. Ростовцев [34] династията е била одриска, а според К. Пач [35] астейска. За първия Котис се предполага [36], че може да е баща на Садалас I.
Горната династия [37] е сапейска. Според Карщед [38] бащата на първия Раскупор се е наричал също Котис. Това обаче не е напълно сигурно. [39] Ленк [40] смята, че в стемата на Карщед е пропуснат още един Котис, който е бил според надписи баща на Реметалк I. Освен това допуска се възможността една сестра на Реметалк I да е била женена за Котис III, сина на Садалас, поради което Реметалк I е бил вуйчо на децата на Котис. Рескупор II може да е и внук на Котис, сина на Рескупор. В такъв случай Реметалк е бил негов чичо.
Приведените по-горе родословия не са напълно задоволителни за нашата цел поради обстоятелството, че те не съдържат редица важни елементи, като името на майката, имената на всички братя и сестри и на всички близки роднини по бащина и майчина линия, като дядовци, бащи, чичовци, вуйчовци и др. Затова ние не сме сигурни дали името на сина или внука не е било името на бащата на майката или на някой друг роднина от майчина или бащина страна. Все пак въз основа на горните родословия могат да се направят следните заключения
9
за начина, по който са били давани личните имена у траките, съответно в техните царски родове.
В първите десет родословия имената на отделните членове с изключение на двамата братовчеди Севтовци в I не се повтарят в един и същ род, т. е. внукът или правнукът не носи името на дядото, нито синът името на бащата. В родословия I, IV, V и XII се явяват обаче членове с имена, които имат или еднакви съставни части с имената на други членове от същия род, или звучат приблизително еднакво.
В първото родословие вторият син на Терес се нарича Σπα-ραδοκος, а внукът му от първия син Σα-δοκος. И двете имена — на чичото и племенника — завършват на -δοκος. Втората част от името на третия син на Терес Μαι-σαδης напомня първата част от името Σαδ-οκος. И в този случай имената на чичото и племенника имат приблизително еднакви съставни части в обратен ред.
В IV родословие имената на двама братя започват с една и съща сричка: Σα-τοκος и Σα-δαλας. Освен това първото име има същия завършък като Σπαρ-τοκος, името на едно от лицата в надписа, чиито връзки с родоначалника Σευθης не са посочени. Обаче поради общия завършък -τοκος в Σατοκος и Σπαρτοκος би могло да се приеме, че Севт и Спараток са били близки роднини, може би братя. В такъв случай имената на чичото и племенника завършват по един и същ начин, както в I родословие.
В V родословие имената на бащата и единия син имат еднакъв завършък: Μη-δοκος и Αμα-δοκος. [41] Освен това първата част и на двете имена звучи приблизително еднакво. Подобен пример представя Αμαιστας Μηδιστα в един надпис от първата половина на III в. (IG Bulg. III 2, 1732). Първото име идва може би от *Αμαιδ-τας > Αμαιστας, срв. Μεοτος < *med-to-s. [42]
Имена на роднини с еднакви или приблизително еднакво звучащи съставни части се срещат извънредно често в римската епоха, и то в обикновени тракийски фамилии, особено за баща и син, дядо и внук, братя и сестри, напр.:
Aulupor Aulusani (CIL 13, 11941),
Αυλουπορις Αυλουζανεος (RA 1911, 2, 442 № 10),
Δαδας Δαλεπορεος (IG Bulg. II 853),
Διζας Διαζενεος (AEM 18, 1895, 107 № 5),
Διζας τῶ πατρὶ Δολει Δειδα (Α. Dumont — Th. Homollе 421 № 896),
Διζας Ζισεισου (IG Bulg. III 1, 1201),
Ζιμικενθις Ζιωπηνος = Ziemices Ziopenis (SEG 7, 901),
Μουκαβουρις Μουκατραλεος (IG Bulg. III 2, 1816),
Μουκατραλις Μονκαπορεος и Μουκαπορις Μουκατραλεος (IG Bulg. III 2, 1690 b 27, 63, 64),
Μουκιανος Μουκαπορεος (IG Bulg. 111 3,1690 е 15),
Mucapor Mucatralis (CIL 13, 11941),
αἱ θυγατέρες Μοκασοκος καὶ Μοκαζιη (ΓΗΜ 6, 1932—1934, 57 № 16),
10
Χαριτίω... Χαρ[ί]των κὲ Μέοτριος οἱ υἱοί (Приноси № 2),
Julia Surille... C. Fuscinus Surus matri (CIL 3, 12 473),
Βειθυς Διβειθυος (IG Bulg. III 2, 1690 c 61),
Κειλαβειθυς Βειθυι τῶ νἱῶ (Приноси № 4),
Hesbenus Dulazeni f. Sappa(eus) et Doles f(ilius) euis (CIL 16, Dipl. 12),
Dutoborini Porini f(ilius) (ИзвНМ I 112 № 161),
Αυλουζενις Βρειζενεος (IG Bulg. III 2 1690 b 48),
Δυτουτραλις Βειθυτραλεος (пак там, с 43),
Βρασητραλις Μουκατραλεος (пак там, с 36),
Αυλουζελμις Δαλαζελμου (D. Detschew, Spr. 114),
Διντιπορις Διλεπορεος (пак там, 125),
Διασκουπορις Μουκαπορεος (IG Bulg. III 2, 1690 c 44),
Δυτουτραλις Μουκατραλεος (пак там, d 68),
Επτητραλις Μουκατραλεος (пак там, b 46),
Μουκατραλις Δαλητραλεος (пак там, d 30).
Обичаят близки роднини да носят имена с една еднаква или почти еднакво звучаща съставна част се среща и у други индоевропейски народи, напр. у гърците: [43] Σωκράτης и Σωφρονίσκος (баща и син), Λυκοῦργος и Λυκύφρων (също), Ἀρισταγόρης и Μολπαγόρης (също), Ἀρχίδαμος и Ζευξίδαμος (също), Ἱππαρέτη, дъщеря на Ἱππόνικος, или Εὐκλείδης Ἀκτείδον, Εὐδαιμοκλῆς Εὐδαίμου, Ἀμεινίας Ἀμειψίτου, у германците: [44] Segimeros и Segestes, братя, и Segimuntos, син на първия, Thumelicos, син на Thusnelda, Hildebrand, син на Hilgildis, Haribrand баща на Hildebrand и дядо на Hadubrand, или Hartnid и Nithard, братя; отчасти и у римляните: [45] Т. Flavius Vespasianus, син на Vespasia Polla, Т. Flavius Domitianus, син на Domitilla, или Pudentianus Putti filius.
В XII родословие имената на двамата братя Ραοκουπολις и Ρασκος се различават само по това, че първото представя разширение на второто с елемента -πολις (= -πορις) или че второто е умалително (Koseform) от първото. Такива случаи има и при личните имена на други народи, напр.: Ἵππαρχος и Ἱππίας, братя, Ἀγησίλαος и Ἆγις, братя, Karlmann и Karl, братя. Други примери от този вид у траките са следните:
fratres Tarsa et Tarsinus conalares (CIL 6, 3601),
Βειθυς Βειθωνος (IG 22 2164, 32),
Βειθυς Βειθυτραλις (IG Bulg. III 2, 1690 c 70),
Bytytralis Biti (filius) (CIL 13, 7213),
Ειθις Ειθιαλου (ИВАД 12, 1961, 3 № 4),
Αὐρ. Πυρουλας ... οἱ πρὶν Πυρρου Ἀλκιδάμου (L. Duchеspе et C. Вауеt 23—24 № 13),
Τορκουλας Τορκου (D. Detschew, Spr. 514). Срв. W. Tomaschek, Thraker II 28 s. v. Ῥαισκούπορις; Ε. Fränkel, RE 16, 1624 и сл.
В XI родословие името на дядото се наследява от внука. Това се среща отчасти и в XII родословие покрай еднаквите имена на баща и син (Котис) и на дядо и правнук (Раскупор). В последното родословие това важи и за гръцките имена единият от синовете на Котис IV Полемон и дъщеря му Питодора
[[ Допълнителна бележка към стр. 11 и сл. за имена по майчина линия : вж. Br. Doer 95 и сл., 112 и сл., 116, 133 и сл., 192 и 218. ]]
11
носят имената на дядото и бабата по майчина линия. В един надпис [46] от Египет между 172 и 169 г. пр. н. е. двамата синове на тракиеца Λυσίμαχος Βαστακιλου се наричат Βαστακιλας и Εὔρωμος. Първият син, навярно по-старият, носи името на дядо си. Примери за това имаме и от по-късно време, напр.:
Bithus Tauzigis... Tauzies Bithi... Bithus Tauzigis (BCH 24, 1900, 321 № 4),
Diescus Publi filius h. s. e. Publius Diescus patri (ИАИ XVI 1950, 10 № 46),
Αὐρ. N... Ζεισειος... Ζειζεις (IC Bulg. II 506),
Κοτυς Μάρκου τὸν υἱὸν Μάρκου (IG Bulg. I 466),
Τορκος, син на Κάσανδρος Τορκου (G. Mendel, Cat. III 24 № 909).
По-рядко се среща синът да носи името на дядо си по майчина линия, напр.:
Ἀγάθων Διοσκουρίδου, син на Μαντα Ἀγάθωνος (G. Mendel, Cat. III 249);
Zipa Malthae filius... et Caigeno Dancis filia ... h. s. e. Aliula Zipae et Zipa et Dantus parentibus (ИАИ XVI 1950, 15 № 11).
Най-старият пример за горния обичай би било родословието на Тукидид, ако биха били добре известни родословните връзки на Ολορος, бащата на Тукидид с тракийския цар Ολορος, за чиято дъщеря Ἡγησιπύλη се оженил Милтиад. Изхождайки от споменатия по-горе обичай, тук са възможни следните два случая: бащата на Тукидид е бил или внук, или правнук на тракийския цар Олор (вж. обаче J. J. Russu, Die Herkunft des Historikers Thukydides, ИАИ 16, 1950, 35-40).
Обичаят да се нарича първородният син по името на дядото се среща у много народи както в миналото, [47] така и днес, срв. напр. у гърците: Περικλῆς, баща и син на Ξάνθιππος, или Μιλτιάδης, баща и син на Κίμων и др. За подобни случаи у иранските народи Ф. Юсти забелязва следното: [48] „Überaus häufig werden Knaben nach dem Grossvater oder Oheim (Vater- und Mutterbruder) oder auch nach einem berühmten Vorfahren benannt, womit ohne Zweifel die Erwerbung der trefflichen Eigenschaften der Pathen erhofft wird, wie Dareios bei den Achaemeniden, Arsakes bei den Parthern, Sapor bei den Sasaniden beliebt war."
Вторият случай в XII родословие — баща и син да носят едно и също име — се среща много често в по-късната епоха, напр.:
Ἀματοκος Φλ. Αματοκου υἱός (RA 1913, I 342 № 2),
Αυλουζενης Ανλουζενεος (IG Bulg. III 2, 1690 c. 21),
Αυλουπορις Αυλουπορεος (пак там, II 841),
Βωσκειλας Βωσκειλου (пак там, III 978),
Διζαλα Διζαλου (пак там, II 753),
Διοσκους Διοσκουντος (D. Dеtschew, Spr. 142),
Δυτουτραλις Δυτουτραλεος (IG Bulg. III 2, 1690 c. 45),
Μουκαπορ ς Μουκαπορεος (пак там, d 40, 45),
Ρηβουκενθος Ρηβουκενθου (Er. Κalinkа № 710),
Ταρσας Ταρσου (IG Bulg. II 536),
Τηρους Τηρου (D. Detschew, Spr. 502)
Μαρτιάλης Βειθυος β' (IG Bulg. II 498 и 499),
12
Χαριτίω υἱῶ Δοληους... υἱωνῶ Δοληους Καριελου (Приноси № 1),
C. Dinnio Valenti veter... natione Bessus Dinnius et Dinnia Valentina (CIL 10, 3573).
Zipa Malthae filius ...Aliula Zipae et Zipa et Dancis parentibus (ИАИ XVI 1950, 15 № 11).
Този обичай е важел не само за чисто тракийските имена, но също и за гръцките и латинските лични имена на траките, напр.:
G. Iul. Aemilianus vet... Emilianus Vitalis filius (Er. Kalinka № 394),
M. Aurel. Mucianus vet... Mucianae filiae eius (CIL 3, 12 408),
Iulia Valentina... Iul. Valentinus pater eius (CIL 3, 12 473),
Val. Tzita qui et Viatalis vet... et Vitalis filius (V. Веšеvliеw, Spät. № 46),
Αὐρ. Μένανδρος Μενάνδρου ὁ καὶ Κοτο(ς) (IG Bulg. III 2, 1574, 9—10).
И този обичай не е чужд на други индоевропейски народи, напр. гърците: [49] Δημοσθένης Δημοσθένους. Особено често се среща у римляните, [50] у които нерядко баща и син имат едни и същи praenomen и cognomen, напр. Ρ. Cornelius Scipio, баща, син и внук.
От горния анализ на тракийските имена в приведените родословия и въз основа на епиграфски данни се вижда, че у траките са съществували следните четири начина за даване на лични имена:
1) различни имена, които не стоят във връзка с имената на родители или прадеди;
2) част от името се съдържа в името на дядото, прадядото или родителите или на братята и сестрите или тези части само звуково си приличат;
3) дядо, внук или правнук, или племенник носят едно и също име и
4) баща и син имат еднакви имена.
И четирите начина имат съответствия у други индоевропейски народи, което показва, че обичаите, които са съществували у траките за даване на лични имена, са били едни и същи с тези на останалите индоевропейски народи.
Изхождайки от тези четири начина за даване на лични имена у траките, биха могли да се направят следните предположения за връзките между приведените по-горе родословия.
Имената Терес, Садок или Саток, Спарадок или Спарток и Севт се срещат в I и V родословие. Освен това завършъкът -σαδης на името Μαισαδης от I родословие се явява като начало на Σαδαλας в V. Според Д. Дечев [51] последното име представя по-нататъшно образуване от завършъка -σαδης. Следователно двете родословия имат пет елемента общи, което не се дължи на случайност, но свидетелствува очевидно за тесни връзки между тези родословия. Поради това те могат да бъдат свързани едно с друго.
Общите имена Терес в I, IV и V родословие и Ебризелм в IV и V и общият завършък -δοκος или -τοκος на имената Σπαραδοκος
13
и Σαδοκος в I и Σπαρτοκος и Σατοκος в IV, от една страна, и на Μηδοκος (върху монети ΜΗΤΟΚΟ) и Αμαδοκος (върху монети ΑΜΑΤΟΚΟ) в V родословие, от друга страна, и възможно общата първа част на имената Μαισαδης I и Μηδοκος в V [52] дават основание да се свържат I и IV родословие с V. B такъв случай двамата тракийски владетели Ебризелм и Терес II, за които няма изрични сведения, че са били в роднински връзки с Медок и Амадок, намират мястото си в V родословие. В полза на свързването на IV с V родословие говори и сравнително рядкото тракийско лично име Ебризелм. Според Ксенофонт [53] някой си Αβροζελμης, за когото се приема, че е едно и също лице с царя Ебризелм, [54] бил преводач на Севт II. Този факт показва, че той е бил доверено лице на Севт, може би негов роднина. [55]
Общите имена Терес в I, II, IV и V родословие и Керсеблепт в I и II, ако не се касае за едно и също лице, и първата сричка на Μη-διστας, която звучи като Μη-δοκος и Μαι-σαδης (срв. по- горе *Αμαιδ-τας >> Αμαιστας към Μηδιστας), навеждат на мисълта, че и II родословие ще трябва може би да се свърже с I, IV и V.
Общи имена има и между I, II, IV и VII родословие, а именно Μηδιοτας (II и VII), Σαδαλας (IV и VII) и Κοτυς (I и VII), които дават право да се предполага, че VII родословие стои в някаква връзка с I, II и IV. Ако това предположение отговаря на истината, то трябва да се приеме, че останалите двама членове Μοψνηστις и Ταρουτινος в същото родословие не са принадлежали по начало към царската династия.
Поради имената Севт и Котис в III и X и Котис и Садала в XI може да се допусне, че тези родословия стоят в някаква връзка помежду си.
Споменатите дотук родословия са били одриски, което обстоятелство дава вече основание да се приемат връзки помежду им. С одриските родословия трябва да се свърже навярно и VI поради рядкото име Βηρισαδης. Това име завършва по същия начин, както Μαισαδης в I родословие, и съответствува на Παιρισαδης, име на няколко боспорански царе, [56] от които най-старият е брат на Σπαρτοκος III (347—342) и е царувал от 347 до 309 г. Д. Дечев прие най-напред, [57] че това име е различно от тракийското, а по-късно, [58] че е едно и също. Името Спарток се среща, както видяхме вече, под формата Σπαραδοκος в I родословие като име на един от синовете на Терес I. Съществуването на боспорански царе със същото име вероятно не се дължи на случайност. Според Херодот [59] скитският цар Ариапейтес бил женен за дъщеря на споменатия Терес, от която имал син на име Ὀκταμασάδης. [60] Втората част от това име –μασαδης
14
напомня много името на Тересовия син Μαισαδης. Пак според Херодот [61] при скитите бил избягал един от синовете на Терес, чието име не се съобщава. Това е бил може би Спарадок. Първият известен боспорански цар се нарича Спарток (438—432). Имената (Ὀκτα)μασάδης, Σηαρτοκος и Παιρισαδης, които имат съответствия в I родословие Μαισαδης, Σπαραδοκος и в VI Βηρισαδης, се дължат може би на женитбата на скитския цар Ариапейтес с дъщерята на Терес. [62] Затова те косвено биха могли да подкрепят свързването на Берисад с I родословие.
В I родословие двама братовчеди носят еднакви имена: Севтес. Те са наречени така навярно по името на някой общ прадядо, живял преди Терес, може би негов баща.
Имената Ραιζδος и Κοτυς в VIII, само Котис в IX и в XII и Ρασκος и Ρασκουπορις в IX и XII свързват тези три сапейски родословия помежду им.
Предложените свързвания на отделните родословия едно с друго са само предположения, които до намирането на нови епиграфски данни ще останат възможни, вероятни, но не и сигурни, понеже не е изключено някои еднакви имена да се дължат на случайност или на обстоятелството, че те са били смятани за благородни или за предимно царски. Също така възможно е те да са били преднамерено възприемани, за да се създаде една фиктивна родословна връзка с по-стари или прочути тракийски царски родове за постигане на политически цели. Най-сетне известни еднакви имена могат да се дължат на родствени връзки по женска линия. Примери за това не липсват у други народи от по-късна епоха. Така у Меровингите женитбата на Кловис с Клотилда от рода на Бургундите е довело до възприемане на бургундски имена в династията на Меровингите. [63] Във връзка с това трябва да се отбележи, че имената Ρα(ι)σκουπορις и Ροιμηταλκης изглежда да са били сапейски, понеже те не се срещат в одриската династия. Чрез сродяване по женска линия обаче в сапейската династия биха могли да се появят одриски царски имена като Котис.