II. ГРЪЦКИ ЛИЧНИ ИМЕНА У ТРАКИТЕ
Нерядко в надписите се срещат траки с гръцки имена. Обикновено гръцкото име е придружено от бащиното име в родителен падеж, както това е било обичайно у гърците. Често
15
бащиното име е тракийско, което обстоятелство дава възможност да се установи, че носителят на гръцкото име е в същност по произход тракиец. В някои случаи - след гръцкото име е прибавено второ тракийско име, което е свързано с гръцкото чрез известната формула ὁ καί.
Гръцките лични имена на траките могат да се разделят на три групи: а) теофорни, б) исторически и в) обикновени имена.
а. Гръцки теофорни лични имена
В един надпис от Виза [64] се съобщава, че Ἀπολλώνιος Επταικενθου, стратег на местата около Анхиало във времето на тракийския цар Реметалк II, направил посвещение на Ἀπόλλων Πακτυηνος. Един втори надпис на същия стратег, намерен в Бургас, [65] е посветен на Ἀπόλλων Καραηνος. Най-сетне един трети надпис [66] все на същия стратег, намерен в Хисарлъка при Разград, съобщава, че той е издигнал олтар на един неспоменат бог, който е бил навярно пак Аполон. Името на посветителя Аполоний, който е бил по произход тракиец, както показва името на бащата Ептайкент, е произведено от името на бога Аполон. Това име е типично теофорно, което се среща извънредно често. [67] Посвещението на двата надписа на Аполон не се дължи на проста случайност. Стратегът Аполоний е направил тези посвещения на Аполон като на бог покровител. Че посвещенията трябва да се схващат така, показват следните три надписа. Някой си Ἀπολλωνίδης Αυλουζενεος издигнал според един надпис [68] статуя на Ἀπόλλων Σπινδεηνος. Посветителят, който пак носи име, произведено от Аполон, нарича бога ἐπήκοος, т. е. вслушващ се. Този тракиец е дирил очевидно помощ, когато се нуждаел, от своя бог покровител, чието име той носи. Според един надпис в стихове [69] тракиецът Аполоний, син пак на един Аулузен, е посветил заедно с брат си, чието име не се споменава, на бога Феб, т. е. Аполон, олтар в Додопара. [70] Богът се нарича πατρώος. Следователно Аполон е бил родов бог на тази тракийска фамилия. Аполоний е бил навярно най-старият син и затова той е носел теофорното име и само неговото име се споменава в надписа. Връзката на теофорното име с бога личи още по-ясно в един друг надпис в стихове. [71] Тук Феб е наречен направо ἡμετέρου γένους ἀρχηγός. Посветителите двама братя носят имената Ἀπολλόδωρος и Δεινίας. За съжаление не може да се каже с положителност дали те са били траки. Името Δεινίας би могло да бъде тракийско. [72] От приведените примери се вижда: 1) че носителите
16
на теофорни имена са обичали да правят посвещения на своите богове покровители и 2) че теофорните имена стоят във връзка с богове (напр. Аполон), които са покровители на отделни лица или на цели фамилии. Аполон е бил избиран за бог покровител на отделни лица навярно главно поради ролята, която е играел във възпитанието на младежта. [73] Аполон носи често епитета πατρῶος или ἀρχηγέχης (също ἀρχηγός), както е известно, като легендарен прародител или като бог на рода. [74] Според Платон [75] Аполон е бил бог πατρῶος на атиняните. Поради това би могло да се приеме, че Аполоний, синът на Аулузен, и неговият брат в първия стихотворен надпис са били атински граждани или поне са се представяли за такива. Подобно предположение изглежда обаче малко вероятно. По-скоро би могло да се допусне, че тук се касае не за Аполон като покровител на Атина, но за Аполон ἀρχηγέτης, т. е. за Аполон като бог на колонизацията. [76] В такъв случай споменатите по-горе траки не са били атински граждани, но граждани на някаква гръцка колония, напр. на Аполония на Черно море. Стихотворната форма на надписа показва, че посветителите са принадлежали към образованите слоеве на тракийското население. И така носителите на теофорните лични имена, произведени от Аполон, са имали за покровител споменатия бог. В случая се явява същият обичай, който намираме по-късно в християнско време: някои лични имена да стоят във връзка с определени християнски светии, които играят ролята на светии покровители (срв. именните дни). В последните два приведени надписа споменаването на името само на единия от двамата братя или поставянето на теофорното име на първо място не е случайно. С това навярно се е подчертавало, че носителят на теофорното име е бил първородният син. Вероятно най-старият син е носел обикновено името, произведено от името на семейния бог покровител.
Освен споменатите по-горе надписи могат да се приведат още следните примери за теофорни имена, произведени от името на Аполон:
Ἀπολινάριος Αυλουτραλεος (Кюстендил, ИАД 7, 1919—1920, 81 № 1),
Ἀπολλόδωρος Αυλόυζενεος ὁ καὶ Λισατραλις (Добрина, Варненско, IG Bulg. II № 830). Този тракиец навярно е получил късно теофорното си име, понеже има и тракийско име, което е било рожденото му име.
Ἀπολλόδωρος Ρησκουπορεος (Ивайловград, IG Bulg. III 2, 1829),
Ἀπολλοφάνης Τορκουλα (Сер [77]),
Ἀπολλώνιος Σευθου (Ганос), [78]
Ἀπολλώνιος Καρκας (Хора) [79].
Трудно би било във всички тези случаи да се говори за елинизация на траките. Разбира се, само по себе си обстоятелството, че теофорното име е произведено от едно чисто гръцко божество и
17
че някои надписи са съставени в стихове, свидетелствува безспорно най-малко за елинофилски тенденции, за гръцко влияние или образование. Че не бива обаче да се приема нещо повече от това, показва следният случай. Един от многобройните тракийски стратези в надписа от Парадис [80] носи името Τιβέριος Κλαύδιος Ροιμεταλκας Ἀπολλώνιου. Бащата на този стратег се е наричал следователно също Аполоний. Той е бил може би едно и също лице със споменатия по-горе Аполоний, син на Ептайкент. В полза на това предположение говори обстоятелството, че синът има царското име Реметалк. Аполоний, синът на Ептайкент, е бил обаче, както е известно, стратег на тракийския цар Реметалк II. Въпреки гръцкото теофорно име на бащата Аполоний синът носи едно чисто тракийско лично име, и то царско, което показва известен тракийски национализъм. Така че поне в този случай едва ли е уместно да се говори за елинизация на една тракийска фамилия. Че гръцките теофорни имена невинаги са доказателство за елинизация на траките, се вижда от следните примери: Ἀρτεμίδωρος Τευταμα τῶ πατρί, Τηρετιθω τῶ ἀδελφῶ καὶ Βουζαη τῆ μητρί. [81] Β този надпис тракийски имена имат бащата, майката и един от двамата синове. От това може да се заключи, че това тракийско семейство е запазило тракийския си характер непокътнат. От същия вид е и следният надпис [82]: Μουκασης Ἀρτεμίδωρα τῆ θυγάτρι καὶ Σουρα τῆ γυναικὶ καὶ αὐτῶ ζῆν ἐποίει. Тук бащата и майката имат тракийски имена, а дъщерята гръцкото теофорно име Ἀρτεμίδωρα. И двата надписа произхождат от поречието на р. Струма, гдето култът на Артемида е добре засвидетелствуван. [83] Единият член на двете тракийски фамилии е бил, така да се каже, посветен на богинята Артемида. В големия надпис от Пизос единият от поселниците носи името Θυλης Ἀπολλοδώρου (IG Bulg. III 2, 1690 d 66). И в този случай гръцкото теофорно име не променя народностното съзнание на семейството. В Тракия култът на Аполон е бил също много разпространен. [84] Гръцките теофорни имена у траките са били следователно произведени от богове, които не са били чужди на тракийската религия.
Най-старият пример за гръцко теофорно лично име у траките се среща в един почетен декрет от Делфи [85] от 356/5 г., с който на синовете на тракийския цар Керсеблепт се дават известни привилегии. Началото на надписа гласи: Δελφοὶ ἔδωκαν Ἰολάωι, Ποσσ[ει]δωνίωι, Μηδιοται, Τηρει Κερσεβλεπτου παισὶ Θραξί. Двамата първи синове на Керсеблепт, може би най-старите носят гръцките теофорни имена Иолаос и Посейдоний. П. Пердризе, първият издател на надписа, вади от това заключението,
18
че Керсеблепт „а dû être un Thrace tout à fait „hellénise" [86]. Че едно такова заключение не е допустимо, показват не само гореприведените надписи, но и обстоятелството, че останалите двама синове имат чисто тракийски имена. Хероят Иолаос, верен другар по оръжие и племенник на Херакъл, е бил, както е известно, най-прочутият колесничар в гръцката митология. [87] Богът Посейдон като Хипиос се е смятал за господар, укротител и развъждач на коне. [88] Той е бил и единственият конник всред висшите богове. Тези качества на двата образа от гръцката религия и митология навярно са били меродавни, за да се нарекат по имената им двама синове на един цар на ἱπποπόλοι Θρᾶκες [89] и ὁπποτρόφος Θράκη. [90] При това безспорно е играла известна роля и гръкофилската политика на този тракийски цар.
Многобройни са и примерите за гръцки теофорни лични имена, които са произведени от името на бога Дионис. Напр.:
Διονυσίδοτος Ταρ(σ)εος, [91]
Διονύσιος, син на Ἀρηπυρος Γαλάτου (Солун), [92]
Διονύσιος Βαργου (Кюстендил, ИАД 7, 1919—1920, 82 № 4),
Διονύσιος Ἀντιφίλου ὁ καὶ Σκωρις (Варна, IG Bulg. I, 51),
Μαντας Διονυσίου (Родоливос). [93]
Не по-малко многобройни са примерите за имена, произведени от Диоскурите:
Διοσκουρίδης Βουρειλα (Сер), [94]
Διοσκουρίδης Δρυλεους, [95]
Διοσκουρίδης, син на Ηνλιζεις (Горно Крушево, Македония), [96]
Διοσκουρίδης Μουκασου φύσι δὲ Παιβου (Нушка между Зихна и Сер), [97]
Σαιδειλας Διοσκουρίδου (Кюпкьой), [98]
Τορκουπαιβης Διοσκουρίδου (Сер). [99]
Всички примери без изключение произхождат от Беломорската област. Култът на Диоскурите навярно е бил много разпространен всред тамошните траки. Тази двойка от херои е стояла, както е известно, в тясна връзка пак с коневъдството. Тук принадлежи и примерът Κάστωρ Αυλουζενεος в Пизоския надпис (IG Bulg. III 2, 1690 d 23). Срещат се няколко случая на теофорни имена, образувани от името на бога Хермес:
Φλ. Δινις ὁ καὶ Ἑρμῆς (Каябурун, дн. Коневец, Ямболско, IG Bulg. III 1371),
Ἑρμογένης Αυλουζενεος (Бащино, Старозагорско, IG Bulg. III, 2 1703),
Δριν[γ]ειστας Βρινκαζερεος Ἑρμογένης (Пизос, IG Bulg. III 1960 с 47),
Διζα Βρινκαζ(ε)νεος τοῦ καὶ Ἑρμοδώρου (Пловдив, IG Bulg. III 917).
Тук принадлежи и Αὐρ. Μερκούριος Ρωλη (Балчик, IG Bulg. I 14; II 15). Сравнително често се срещат имена, произведени от Хера и Херакъл:
Ἡραὶς Αυλουτραλεος (Пловдив, IG Bulg. III 977),
Ἡραὶς Διζαλου (Бистралица, Михайловградско, IG Bulg. II 483),
Ἡρακλέων Δρεπαλα (Сер), [100]
Αὐρ. Ἡρακλιανὸς Ἰουλίου Μεστου (Варна, IG Bulg. I 47; III 29),
Διζας Ἡρακλίδου, (Баткун, Пазарджишко IG Bulg. III 1175),
Ἡρόφιλος Βειθυος (Кадършик, дн. Стрелци, Пловдивско, IG Bulg. III 1496) и
Ἡρώδης Επταικενθου (Кюстендил, ИАИ 6, 1930—1931, 121 № 8).
19
Последният споменат тракиец е посветил релеф на Херакъл. Навярно той е свързвал съзнателно името си с това на Херакъл, който е бил негов патрон — покровител.
Рядко се срещат гръцки теофорни имена у траките, като
Ἀσκληπιόδωρος Πυθίου Επταπυς (Ширбаново, дн. Мулетарово, ИАИ 12, 1938, 283 № 3),
Ἀφροδέσα Δορζινθη (Виза, А. Dumont—Th. Homolle 365 и сл. № 62 а3),
Αὐρ. Ἡλιόδωρος Δουραζερεος (Баткун, IG Bulg. III 1202),
Ἡλιόδωρος Ταρουλα (Айватово, Македония), [101]
Σεβαζιανὸς Μουκατραλεος (Скрино, Кюстендилско, G. Κazarow, Reiter 151, № 871),
Διογένης καὶ Σευθης οἱ ἀδελφοί (Чаръксарай, Мала Азия). [102]
Още по-рядко се срещат римски теофорни имена:
Μαρτιάλης Αυλουπορεος (Конак, дн. Бяла вода, Бургаско, IG Bulg. III 2, 1853),
Μαρτιάλης, баща на Αὐρ. Ροιμηταλκης (Тръстика, Търговищко, IG Bulg. II 50), [103]
Silvanus et Marcus, синове на Dentusucus Gerulonis filia (Лясковец, AEM XV, 1892, 218 № 107).
Тази рядкост може да се обясни с обстоятелството, че в Тракия римските божества не са били така широко разпространени и дълбоко вкоренени, както гръцките, и че римските преномина и гентилиция са били предпочитани пред всички останали римски лични имена.
Към гръцките теофорни имена може да се причисли и Εὔρωμος, името на втория син на тракиеца Λυσίμαχος Βαστακιλου, в един надпис от Египет (между 172 и 196 г. пр. н. е.). [104] Εὔρωμος се е наричал хероят епоним на малкия град Εὔρωμος в Кария, Мала Азия. [105] Навярно споменатият тракиец е имал някаква връзка с този град и затова е нарекъл втория си син в чест на града Εὔρωμος.
Гръцките богове, от които са били произведени гръцките теофорни лични имена у траките, могат да се разделят на две групи: 1. Богове, които са играли известна роля във физическото възпитание на младежта. Това са: Аполон, Диоскурите, Хермес, Посейдон, Хераклес и Йолаос. 2. Богове, които имат малко общо или не стоят в никаква връзка с физическото възпитание на младежта, като Артемида, Хера, Дионис, Асклепий, Хелиос, Сабазий и Силван. С изключение на Посейдон и Йолаос всички останали божества са добре засвидетелствувани в тракийската религия. [106]
Обаче не бива да се изпуска пред вид обстоятелството, че някои гръцки лични имена, които са произведени от първата група богове, са били употребими не само в Тракия, но и в Гърция, Египет [107] и другаде. Затова би могло да се приеме, че те са били напълно обичайни и предпочитани гръцки лични имена. Обаче ако се вземе пред вид, че гръцките лични имена
20
у траките до завоюването на Тракия от Рим и превръщането ѝ в римска провинция са били, доколкото ни са познати, само теофорни и че траките са обичали да носят теофорни имена, произведени от домашните им богове, като напр. Βενδίδωρα (срв. Ἀρτεμίδωρα), Βενδιφάνης или само Βενδις, Κοτυς, Νεστος и др., [108] и най-сетне, че гръцките богове, от които са произведени теофорните имена, са били почитани и в Тракия, то с право може да се приеме, че гръцките теофорни имена у траките не са били обикновени, традиционни имена, но са били тясно свързани с култа на гръцките богове в Тракия.
Ние посочихме по-горе вече една от причините за употребата на някои теофорни имена. Това беше ролята, която известни богове като Аполон са играли във физическото възпитание на младежта. Носителите на имена, произведени от името на този бог, са посещавали по всяка вероятност като ефеби гръцките гимназии и палестри. Това без съмнение са били богати и знатни траки, които са живеели в градовете или близо до тях. Гръцките теофорни имена, особено произведените от името на Аполон, са били носени поне в по-старото време от лица, които са принадлежали към тракийската аристокрация. Произведените от името на Аполон имена са имали, както изглежда, не само в Тракия, но и в други страни, напр. Египет, [109] изобщо аристократичен характер.
Останалите теофорни имена, особено тези, които завършват на -δωρος, -γένης или φάνης, са стояли навярно във връзка с локалния или семейния култ на определено божество или с различни случки и преживявания в живота на родителите. Така напр. съпрузи, които дълго време не са имали дете, или родители, чиито деца са умирали невръстни едно след друго, или жени, които са очаквали рожба и са видели на сън някакъв бог или са сторили оброк на някакъв бог за по-лесно раждане и т. н., всички те навярно са смятали роденото дете за дар, за създание на определен бог или за намиращо се под негова закрила. Затова те са му давали съответно теофорно име, снабдено е един от горните завършъци. [110] Показателен в това отношение е следният надпис: Κλ. Σπαρτοκος κυρίῳ Ἀσκληπιῷ καὶ Ὑγίᾳ καὶ Τελεσφόρῳ Ζυσδρηνοις ὑπὲρ τοῦ υἱοῦ Ρυμεταλκου τοῦ καὶ Ὀλυμπίου κατὰ χρησμὸν κληθέντος εὐχήν (Баткун, IG Bulg. III 1132). Следователно ставало е същото, което и днес още се среща в такива случаи, само с тази разлика, че днес детето получава името на християнски светия. [111]
Най-сетне някои теофорни имена могат да имат и апотропейчно значение, както вече е изтъкнал Ф. Юсти [112] във връзка с имената у персите.
21
Пръв А. Дюмон обърна внимание на гръцките теофорни имена у траките. Той пише следното: [113] „Dans les grandes villes, en particulier à Philippopolis et à Périnthe, les noms nationaux ont été remplacés, à l'époque gréco-romaine, par des noms grecs. Ces noms grecs donnent lieu à des remarques interessantes. Beaucoup d'entre eux sont formés avec les noms des dieux qui recevaient un culte particulier en Thrace. Si l'on se reporte à ;'Index des noms propres on trouvera plusieurs noms derivés d' Ἀπόλλων. Les noms derives d' Ἀσκληπιός, de Δημήτηρ et d' Ἡρακλῆς sont ensuite les plus fréquents."
б. Гръцки исторически имена
В надписите се срещат нерядко траки с имена на прочути исторически личности. На първо място тук стоят царските имена, напр.
Ἀλέξανδρος, син на Ζεισεις (Кунино, Врачанско, IG Bulg. II, 506),
Ἀλέξανδρος, син на Πυρουλας (Св. Врач, дн. Сандански, AB 29, 1935, 172 № 5),
Ἀλέξανδρος Ζιπα (Хисарлъка, дн. с. Гърмен, Гоцеделчевско, ИАИ 8, 1934, 465),
Ἀλεξάνδρου του Σατοκου (Мадит, ВСН 36, 1912, 309 и сл.),
Κάσανδρος Τορκου (Солун). [114]
Най-старият пример за това се намира в един надпис от Египет (между 172 и 169 г. пр. н. е): Λυσίμαχος Βαστακιλον Θρ[ᾶ]ξ. [115] Други такива случаи от предримската епоха засега не са известни. Сигурни примери могат да се приведат едва от римската епоха.
Покрай случаите като Александър и Μουκαπορις Ἀντιόχου (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690 b 52) и Τηρης Ἀντιόχου (Елидере, дн. Ветрен дол, Пазарджишко, IG Bulg. III 1111) се среща особено често името на последния тракийски цар Реметалк.
В големия списък на тракийски стратези от Парадис при Кавала [116] това име носят двама стратези: Τιβέριος Κλαύδιος Ροιμηταλκας Βειθυκενθου и Τιβέριος Κλαύδιος Ροιμηταλκας Ἀπολλώνιου.
Бащата на един трети има същото име: Μοκαπορις Ροιμηταλκου.
То се явява още в два релефа на тракийския конник: Αὐρ. Ροιμηταλκης (Тръстика, IG Bulg. II 750) и
Ἥρωι Πουρδ... Ροιμηταλκης (Пловдив, IG Bulg. III 933);
в оброчни надписи от Залдапа (Аптаат, дн. Абрит, Толбухинско, IG Bulg. II 868): Ρυμηταλκης Δουδου,
от Баткун : Κλ. Σπαρτοκος... ὑπὲρ τοῦ υἱοῦ Ρομεταλκου τοῦ καὶ Ὀλυμπίου (IG Bulg. III 1132)
и от Аликочево, Пещерско: Αὐρ. Ρυμηταλκης... Βασσου (IG Bulg. III 1318);
в два надписа от Пловдив (IG Bulg. III 884): Αὐρ. Ροιμηταλκης и (IG Bulg. III 1039): Μ. Αὐρ. ΕΟΥΣ Ροιμηταλκου, и
най-сетне веднъж в надписа от Пизос (IG Bulg. III 2, 1690 b 37): Μουκατραλις Ρυμηταλκου.
В един надпис от Кожани, Македония, бащата носи
22
името Реметалк, а синът Александър: Ἀλέξανδρος Ρυμεταλκου ὁ καὶ Ρῆγλος. [117]
Споменът за последния тракийски цар е бил и в по-късно време все още жив, както личи от следните примери. Историкът Дексип [118] съобщава, че Максим, защитникът на Марцианопол срещу готите в 238 или 248 г., произхождал от γένος τῶν ἀπὸ Ῥωμετά[λ]κου. [119] Във времето на Константин Велики Valerius Rometalca е бил dux на Египет, Тиванската област и на двете Либии. [120] В 365 г. един трибун Rumitalca се присъединил към узурпатора Прокопий. [121]
Също Рескупор, името на друг един член на царския род на Реметалк, [122] се среща доста често в надписите. Така напр.:
Ραισκηπορις Ἀπολλῶνις (Долистово, Станкедимитровско, АЕМ 18, 1895, 107 и сл. № 8),
Ἀπολλόδωρος Ρησκουπορεος (Ортакьой, дн. Ивайловград, IG Bulg. III 2, 1829),
Δινις Ρησκουπορεος (Белоградец, Варненско, IG Bulg. II 796),
Iustus Rescupori(s) buleuta (Дамяново, Севлиевско, Er. Kalinka 402),
Aur. Rescupor(is) Her(aclea Sentica) (Костолац, Югославия, CIL 3, 14 507 а lat. d. 55).
Че Реметалк и Рескупор са били смятани за царски имена, се вижда от тяхната употреба у боспоранските царе между 71 и 341 г., гдето те често се явяват покрай имена като Тиберий Юлий и Котис. [123]
Дали имената Σαδαλας, Σευθης, Σπαρτοκος, Σιταλκας, Τηρης, Κοτυς, Αμαδοκος на многобройни частни лица принадлежат също тук, не може да се каже с положителност. С по-голяма вероятност може да се приеме това за имената Σαδαλας и Σιταλκας. В един декрет от Херонея [124] се среща един Терес, син на Аматок, пратеник на одриския цар Садалас. И двете имена стоят във връзка с одриските царски имена.
Една друга група образуват имената на прочути личности от гръцката литература, философия и реторика, които някои траки са възприели, напр.:
Δημοσθήνης Τηρου (Пизос, IG Bulg. III 2, 1690, c 46),
Αὐρ. Μένανδρος Μενάνδρου ὁ καὶ Κοτο(ς) (Стара Загора, IG Bulg. III 2, 1574),
Μένανδρος Πυρουλα (Сер, Μ. Димица № 817),
Χρύσιππος Επτεκενθου (Кюстендил, ИАД 7, 1919—1920, 82 № 4).
Най-сетне тук принадлежат навярно и случаи като Ἀνδρομάχα Βυθυος ἀδελφή (Амфиполис, Тракия). [125]
Възприемането на царски имена в римската епоха е било особено облагоприятствувано чрез получаването на преномена и номен гентиле на римския император с римското гражданско право. Това ясно личи при приведените по-горе двама тракийски стратези с царското име Реметалк. Императорското име Тиберий Клавдий, от една страна, е улеснило неговата употреба, а, от друга страна, го е предизвикало като противопоставяне.
23
Обаче докато възприемането на римските императорски имена е стояло в тясна връзка с получаването на римското гражданско право, то възприемането на неримските царски имена е зависело изключително от личните настроения и интереси на техните носители. Царските имена като Александър, Лизимах и Антиох стоят навярно във връзка с четенето на исторически съчинения и с възхищението от делата на тези царе. Според Дюмон „le souvenir d'Alexandre explique le grand nombre des Ἀλέξανδροι" [126].
При тракийските царски имена Реметалк и Рескупор причината за тяхната употреба е може би от по-друго естество. Тук навярно е играло решителна роля тракийското народностно съзнание в римската епоха, особено в I и II в. от н. е. Този, който е дал или е носел съответното име, е искал с това може би да изтъкне привързаността си към някогашната свободна тракийска държава. За по-старата епоха би могло да се приеме и една друга причина, която Юсти [127] посочва за персийските имена, а именно желанието да се нарече детето по името на управляващия в момента цар.
Възприемането на имената на прочути писатели, ретори и пр. може да се свърже пак с четенето, и познаването на произведенията на съответните автори. Така напр., както показва една мозайка в Гиген със сцена от „Ахейците" на Менандър, [128] този писател е бил добре познат в Мизия.
Освен посочените дотук два вида гръцки лични имена у траките срещат се и обикновени, традиционни гръцки имена, като Ἀλκιδάμας, Ἐπικράτης, Κλέων, Νίκανδρος, Μύρων и др. Тези имена се дължат на различни причини, като сродяване на траки с гърци, погърчване на тракийски семейства или на причини от лично естество, за които ще стане дума в гл. VI.