I-во ДѢЙСТВИЕ
1-ва Сцена
Явление I (Траянъ, Богданъ, Благуна, Дуко и Цвѣта) 8
Явление II-ро (Сѫщитѣ и Спасе) 11
Явление III-то (Сѫщитѣ, Нико и Гюре) 17
Явление IV-то (Жетвари и жетварки) 17
Явление V-то (Спасе (самъ)) 18
Явление VI-то (Цвѣта (сама)) 19
Явление VII-мо (Спасе и Цвѣта) 20
Явление VIII-мо (Траянъ, Богданъ, Дуко, и Благуна) 22
Явление VIII-мо (Сѫщитѣ и Цвѣта) 23
Явление IХ-то (Сѫщитѣ, Османъ-Бегъ, Расимъ, Шефкия и Исмаилъ) 24
II-ра Сцена
Явление I-во (Влизатъ — I овчарь и II овчарь) 27
Явление II-ро (I-й и II-й овчарь) 29
Явление III-то (I-й и II-й овчарь) 29
Явление IV-то (Цвѣта, Османъ-Бегь Расимъ, Шефкия и Исмаилъ) 30
Явление V-то (I-ий и II-ий овчарь) 30
Явление VI-то (Сѫщитѣ, Спасе и Дуко) 31
1-ва Сцена.
Обстановка: Пространно поле съ неожѫнати, покрити съ кръсци, полози (рѫкойки) и снопье, ниви. Цѣлото поле е оживело отъ жетвари. Самата сцена представлява започната, но неожѫната нива. Въ нея Траянъ, сѣдналъ добрѣ, свива отъ дълга измокрена слама, пояси (вивки). Богданъ, опрѣнъ на лѣвото си колѣно, прѣвързва снопе, като ги притиска съ дѣсното си колѣно. Дуко събира полозитѣ и ги натрупва. Благуна и Цвѣтана женатъ. Около пладнина. Прѣди дигането на завѣсата запѣватъ:
Саракино, варай, малка моме.
Овчарь свири варай, в'долно поле.
(Завѣсата полека се дига.)
ЯВЛЕНИЕ I.
Кье да идамъ, варай, да го видамъ
Да го видамъ, варай, в'долно поле.
Траянъ, Богданъ, Благуна, Дуко и Цвѣта.
Траянъ. (Като си бърши потьта отъ челото). Страшна горещина, бреи! Изгорефме! . . .
Богданъ. Времето му е, бре брате, та асли, требитъ да е горещина.
Благуна. Камо да подържитъ вака времево, дуръ да се соберитъ берекьетофъ, та нека е лошо после.
Траянъ. И много гореищина нечинитъ Ево, (разгръдва се). Нà, жива вода сумъ.
Богданъ. А, бре, така е, ама нема що да прайме, сиромаси сме, селяни; да сме грагяни, кье работафме подъ сенка, кье седефме и на готово кье ядефме.
(Цвѣта запѣва а следъ нея и другитѣ)
9
Ако ми е, варай, родъ роднина:
Надѣя се, варай, следъ недѣля!
Ако ми е, варай, ябанджия:
Надея се, варай, следъ година!
Цвѣта. (изплашена подскоква и извиква) У! майко! татко змия! (Като показва съ пръсть)
Всички. (изненадани). Що! змия, кѫде е?
Цвѣта. Ево я! Ечо я, бегать, удрите!
Дуко. (Съ стапъ въ рѫцѣтѣ.) Бегайте! чакайте да я отепамъ, (удря съ тоягата). Я, пустина ниедна! (продължава да удря),
Траянъ. Удри, удри, отепа я, синко!
Богданъ. По глаа, по глаа удри. Змия инаку не се отепуа.
Траянъ. Бре, пустината ниедна, колка е!
Дуко. На ти тебе касаье! (дига я на тоягата)
Благуна. (изплашена) Леле, колкаа била, щюрината! фърлия тамо, синко!
Траянъ. Не не, оста я тука! да не оживитъ пакъ, да я гледаме (къмъ Цвѣта) Се уплаши, кьерко, много?
Богданъ. Како не се уплашила, не е играчка; умиратъ чоекъ отъ нея.
Цвѣта. Леле, за малку ке ме укасаше.
Благуна. (Къмъ Цвѣта) Земай написе вода, кьерко, земай! види колко пожѫлте. Дуко, подай го стомнето оттаде!
Богданъ. Море пакъ сполай на Господа, оту не я укаса.
Благуна. (Като се кърсти) Сполай ти, тебе Господи, оти ми го заварди момичево. Варди не и чувай не сите отъ лошо.
Траянъ. Напи се, кьерко, напи се. На уплафъ вода помагатъ.
Дуко. Арно е кажафъ! здроби ѝ глаата, напрай ѝ на парчиня, ако мойтъ нека касатъ послѣ. Така трѣбитъ и на турцитѣ да имъ сториме за да некасаатъ.
Благуна. Колко людье умреле отъ змия, колко жетварки! току . . .
Дуко. Много умреле отъ змия, ама я веламъ, много пойкье умреле отъ другиве змий съ две нозе що сасо уста не касаатъ тие, а съ куршумъ и ножъ; и колко иляди души има умрени брой нематъ. . .
10
Богданъ. Море, да са далеку отъ насъ и еднитѣ и другитѣ.
Траянъ. Ами и мене колку пѫти кье ме укасале и отъ едните и отъ другите, ама ме вардилъ Господъ. Джанамъ, требитъ да се чинитъ дикатъ чоекъ.
Богданъ. Д, бре брате, дикатъ, дикатъ, ама и дикатотъ не помагатъ; що му е пишано на чоека кье му вървитъ преко глаата.
Благуна. И не е на добро змия да види чоекъ.
Траянъ. А! Тамамъ работа, ти кье кажишъ некой женски будалщьилокъ; не било надобро, йокъ!
Благуна. Така кажуваатъ, чункимъ.
(Блѣятъ овце, дрънкатъ звънци, отдалече кавалъ свири на хоро).
Траянъ. Айде, айде, тамо! слушай кѫде свиритъ кавалонъ, та не ти требить тебе такви ни солени, ни печени.
Дуко. (Играе). Хай-де, хай-де, опа!
Богданъ. Де, бре! Де бре изъ полозитѣ!
Траянъ. Бре, да му е алалъ, ама свиренье свиритъ! Кой ли кье е аджиба?
Богданъ. (къмъ Дука) Нѣкой овчарь кье е.
Дуко. Овчарь е ами кой свиритъ други по тоо време, и така убоо, ако не е овчарь. Овчарлокъ, джанамъ, пашалокъ!
Благуна. Си терать овците предъ себе и си свиритъ, бре люгье!
Богданъ. А, бре, да ти е алалъ!
Траянъ. Види го, види го, земяна е креватъ! И! да иматъ на дойдитъ да ни посвиритъ.
Цвѣта. (Задъ тѣхъ играе. На себе си.) Белки е той.
Благуна. А, мори кьерко, не е далеку, бъргу кье ти играме на свадбата.
Цвѣта. (засрамена спира.) Ами убоо свиритъ, мори майко.
Богданъ. Нека е жива саде и тоо кье бидитъ. Единъ юнакъ що сумь и нашолъ во векофъ го немать. Емъ, личенъ е, емь попски синъ е! Ученъ до тамо.
Благуна. Попскитѣ синой не са за фаленье, брате!
Богданъ. Ами, ако попскитѣ синой не чинатъ, на гоядаротъ чинатъ?
Траянъ. В'градъ, в'градъ ми я сакаатъ. Тамо
11
животъ да живейтъ. Тамо, баремъ, не е толко страшно отъ турцитѣ я!
Дуко. Кѫде кье сакатъ та, тамо кье я дайме.
Благуна. Бре, кой те научи така, синко? Али даскалотъ? За тоо ве беритъ околу него? Ве учитъ да не слушате майка, татка, да мърсите въ пости и да кревате глаа комитлокъ да прайте.
Траянъ. Де—де а де! кѫде отерафте вие работата, рибата в'море, тавата на огънь! е у-аа!! . .
Богданъ. Я веламъ, кѫде кье бидитъ касметъ тамо кье е дайме.
(Гласъ отъ овци и звънци на близо се чува).
Траянъ. Я, така да ми си живъ, бре братко! той лафъ на место го кажа (съглежда овчаря). А, ето и овчаротъ идетъ да ни посвирить. Епа, бре брату, ела, да ни повеселишъ малу съ кавалотъ. . .
Спасе. (отъ вънъ) ѫрррр пустине.
(Влиза Спасе)
ЯВЛЕНИЕ II-ро.
Сѫщитѣ и Спасе.
(Цвѣта и Спасе често крадешкомь се споглеждатъ)
Бoгданъ. Тамамъ, тамамъ! За вълкотъ зборуафме и вълкотъ на врата.
Спасе. Помози Богъ, бракя!
Всички: Далъ ми ти Господъ добро, брату!
Спасе. Aйрлия да е, съ здраве да се ядитъ, до година пойке, по убоо, братя.
Всички: Aминъ, брату аминъ!
Дуко. Ние работаме, а други кье го ядатъ, братение.
Спасе. (Сь въздишка). О, знамъ, знамъ. . . Bерикьетофъ аремъ ми се гледатъ ова година, а како ви се глеатъ вамъ.
Траянъ. А, бре, сполай Богу, аренъ е. Греотa е да се плачиме, ама шо марифетъ. . .
Спасе. Пченките малу не ке чинатъ, оту голема суша е ама сé пакъ арни кье бидать.
Богданъ. A бре, се арно не можитъ да бидитъ!...
Дуко. И житото арно е, и пченките арни са, ама за насъ не, за други, за други.
Благуна. Сушата за овчарите ичъ нечинитъ, ама за жетварите мошне убаа си е.
Спасе. За то така си е, мори стрино, аклия си.
12
Трева ичъ нематъ, та овците и гладни си дотеруваме дома.
Дуко. Кога немятъ трева овчаротъ знайтъ и во нивето да си напасуватъ овците. (чува се дрънкане на звънци и блѣенье на овци много близу).
Цвѣта. (като посочва къмъ овцетѣ). Ено ги, ено ги, си се нанасиа во ячменонъ.
Спасе. (Се обръща къмъ овцетѣ) Брей! Види ги едношъ пустиньето. (вика) арррррр, пустинье, аррррр вълкотъ да ве туритъ. А, бре шарко! (кучето лае) държъ бре! държъ бре! (врьща се) Брей! много немирни овци имамъ. . . Ниедна да неостанатъ.
Траянъ. Джанамъ, що е кабилъ, и да не сакатъ овчаротъ, овците, ко айвани влагаатъ и во нивьето. Толко годинье я су билъ овчарь, та и знамъ тие работи.
Богданъ. Убоо нещьо е, човекъ да бидитъ овчаръ, ама да си иматъ и свой овци.
Спасе. А, бре братко, вистина, убоо е, ама сега ичъ не чинитъ; не е сега ко преди годинье, кога имаше пасалищьа. Сега турците писалищьата и напрайа нивье, та остана саде по междите да и пасиме овците, стрико! Ако се твой овците и да те види полякотъ, оту и пасишъ покрай нивето тешко тебе; ама, ако са на некой бегъ, нищо не ти прайтъ, и цела нива да я запустатъ, ама рисянска да е нивата, ако е турска, пакъ кьотекъ има.
Дуко. То се знайтъ то знайтъ, оту така кье бидитъ. Турчинъ на турчинь никой пѫть не прайтъ вреда, а ние рисянете еденъ съ еденъ кье се изедиме.
Спасе. Лоши временя дойдоа, бракя, лоши!...
Дуко. По лоши и неможитъ и да бидатъ; лоши люге, лоши временя току търпи душо, църней кожо.
Спасе. (Съ въздишка). Е, кье търпиме до кога кье мойме, а после . . . да сѫ живи рѫци! . . .
Траянъ. (като поглежда овцитѣ). Машала арна стока, си ималъ, твой са, бре брату?
Спасе. А, мой Да имамъ я толку овци, со мене после не кье се сборуватъ!
Богданъ. Ами чий са?
Спасе. На Имеръ ага; кръвникотъ, не го знайте?
Траянъ. Како да го не знайме, да му се запуститъ името. . .
Дуко. Страшенъ кръвникъ е! Преди две годинье
13
нищьо немаше, а сега цель чифликъ има, а пъкъ колку души е изтепалъ, брой нема.
Спасе. Турчинотъ лесно се обогатвитъ, братя, дуръ има плашливи рисяне да се праатъ на кьори, кога еденъ турчинъ имъ зематъ стоката.
Дуко. Сите поляци голичи биле, а бегой станале.
Богданъ. Сила имъ е, царство имъ е, що сакатъ ти праатъ.
Спасе. Дипъ не е то така, бре стрико, ама ние сме имъ дале та сила, за така да ни праатъ; ако малу да се завардуваме, не би не скубале.
Дуко. Така си е, брату! Аклия си! Секой чоекъ отъ глаата си патитъ, а пъкъ ние има много да патиме съ овие глаи. . .
Траянъ. Ами отъ кое село си, бре синко?
Спасе. Отъ Цървена вода сумъ, стрико.
Благуна. Имашъ майка, татко?
Спасе. А, немамъ.
Траянъ. Ами како така?!
Спасе. Я сумъ биль много малечокъ кога татка ми го отепали турци. Богъ да го прости. Одвай малу го паметвамъ, а майка после, кога я бефъ десетина години, и та умре отъ жалъ по него.
Всички: Богъ да и проститъ! (пауза)
Спасе. Та я, сумъ сега сиракъ.
Богданъ. Сиракъ!?
Цвѣта. (на страна) Ахъ кутрйотъ!
Дуко. Ами защьо го отепале, бре брате?
Спасе. Е, бре брате, що ме прашашъ, я и ти ощье нищо не знайме отъ патилата рисянски въ ова пуста земя . . .
Траянъ. (тѫжно) Допърва, допърва има да търгате, синко!
Богданъ. Защо и како станало?
Спасе. Майка, на младо време, била мошне убаа. Сите юнаци се надпретекувале, кой по бърго стройници да пущитъ и да я посакатъ. И голема кавга станала мегю юницитѣ за нея. Еденъ непрокопсаникъ, роденъ саде за пакость, не кадаренъ да си свършитъ самъ работата, ти го подкупуватъ полякотъ селски, за да му бидитъ стройникъ.
Всички: И, Господъ да го отепа.
Спасе. То куче се пофалуватъ на деда, татко е на
14
майка ми, за да не я даатъ на други, а да я дайтъ на той гяволъ.
Траянъ. Види мръсното куче.
Спасе. А пъкъ майка и татко толко много се сакале, що еденъ за други в'огонь се фърлале. Полякотъ се зафалилъ на сите юнаци да я незематъ, оту лошо кье и найдитъ; отъ страхъ сите търгнале рѫка...
Дуко. И язъкъ, страшливци!
Спасе. Саде татко, не сакалъ да чуетъ за фалбите на полякотъ и се оженалъ за майка. Полякотъ, три години после свадбата, го пречекалъ татка на пусия и го отепалъ.
Всички: Богъ да го прости! . . Господъ да имъ платитъ на тия кучиня.
Спасе. Ако бидамъ живъ, я кье имъ платамъ за кръвьта таткоа и майкина!..
Дуко. Да ти е язъкъ, ако не имъ платишъ!
Траянъ. Е, гиди патила наши!
Благуна. (На страна), Да е далеко отъ насъ.
Спасе. Ето, вигяте, како си вагяме очите единъ со други.
Дуко. Е, бре брате! . .
Спасе. Ако еденъ овчарь е страшливъ, убайте ягниня вьлкотъ кье му и ядитъ, ако е ербапъ самъ кье и ядитъ; така е и за нашитѣ убай момчиня.
Всички: Така си а, вистина!
Траянъ. Ами остана нещьо мулкъ отъ татка ти, бре брате, али не? Кукя, кошара, нивье.
Спасе. Остай, Богъ да го проститъ, остай, сполай му, колку да не е безъ ичъ.
Богданъ. Али си женатъ, али не си женатъ?
Спасе. А, женатъ! не сумъ; кой ми даатъ жена мене, бре стрико.
Цвѣта. (радостна, на страна) Ахъ, неженатъ!
Богданъ. Ако ти е кьефъ посвири ни малу, со кааалотъ, убоо свиришъ, не му мисли много. . .
Спасе. Бигятъ, бигятъ, како не, за атарътъ вашъ, а колко за мисленье ичъ не му мисламъ; една душа сумъ, како да е кье поминамъ овай векъ; ама Господъ да ми незематъ душава, дуръ неплатамъ на душманите...
Дуко. Я сумъ ти другаръ во тия работи, а сега, айде, речи некоя, ама. . .
Траянъ. Старовремска. . .
15
Дуко. А, не таква, некоя нова, нова.
Благуна. Некоя кумитска той сакатъ; Даскалотъ го учитъ такви песни да пейтъ.
Спасе. Кумитските се убай, стрино! Сега му е времето; кога кье се ослободиме, тога не ни требетъ кумитските песми. Тога саде любовни кье пейме. Айде кье ви посвирамъ сега кумитска, а други пѫтъ любовна. (засвирва „Море ой, Иоване" и поглежда често крадишкомъ Цвѣта).
Траянъ. Е-у-аааа! де терай, брату!
Спасе. (Продължава а следъ малко прекѫсва). Ова песма е убаа, стрико, да я пейтъ некоя момичка, щьо иматъ аренъ гласъ, тогай. . .
Траянъ. А, що дяволъ си ми; А! айде речи я и ти, мори кьерко, ако е знайшъ. . . речи я!
Богданъ. Ко момиче се срамитъ.
Дуко. Айде сите да я речиме.
Всички: (Запѣватъ).
Море, ой Иоване, мой милъ побратиме,
Айде, далъ те болятъ седемдесеть рани?
Айде, болятъ, болятъ, какъ да не ме болатъ;
Море, да не умра, дури не омърса,
Айде, дуръ не омърса ножа во турчина.
Айде дуръ не омърса ножа во турчина,
Айде, дуръ не освобода рая отъ султана.
Спасе. (прекѫсва и се спуща да пропѫди влѣзлитѣ въ нивата овци). аррррррррр, арррр, уа, уа, ооо! . . кишъ, киши, вълкъ да ве ядитъ! а бре Шарко (кучето лае) (излиза и пакъ се връща). Пладнина е векье, бракя, кье одамъ да и соберамъ овците, да и кламъ подъ сенка.
Траянъ. Пакъ дойди, брату, та кье си поприкажуваме.
Спасе. Седите со здраве!
Всичкитѣ: Со здраве и со добро, брате, ама пакъ да се вратишъ.
Спасе. А, а, кье-се вратамъ, кье се вратамъ. (Излиза като поглежда крадешкомъ Цвѣта).
Цвѣта. (На себе си). Кье си одитъ, ама пакъ кье се вратитъ.
Траянъ. Бре свиренье, да е живъ! и како ми се вигятъ много блага душа е.
Дуко. Юнакъ е, и кога да е кье отплатитъ за кръвьта на татка му и на майка му.
16
Траянъ. Да му е алалъ, така требитъ!
Благуна. Ведножъ ти го бендиса, море синко, оти ко тебе е во умотъ.
Цвѣта. Оти, лошъ е Дуко нашъ, мори майко.
Благуна. Не, мори кьерко, како лошъ, му летатъ умотъ мало, ама кье му дойдитъ по после.
Траянъ. Ко на секой младъ чоекъ, мори жено.
Дуко. Чункимъ коа бевте вие млади, не бевте такви.
Благуна. Во нашето младо време не мислефме ко васъ за слободия, синко! прашай го татка ти, да видишъ, що ке ти речитъ.
Траянъ. Я, наистина, не мислевъ за тия работи, (шеговито) саде за тебе мислевъ. мори жено, како да те земамъ; а сега ми е жалъ многу, оти не сумъ билъ ко Дука. Ама не бефме ние криви за тоо. По она време немаше чоекъ кой да не научитъ що да прайме. Да се боритъ чоеко за свободия е мошне убаа работа. Отъ мене, синко, имашъ изинъ да работашъ; така ке се ослободиме ние, инаку ощье много кье киснеме и кье търгаме мѫки отъ турците.
Благуна. Море мѫжу, щьо сборувашъ така? Али таковъ умъ даашъ на сина ти?
Траянъ. Ето той умъ, е умъ, ко що трѣбитъ.
Богданъ. Я веламъ насъ не ни трѣбитъ да се мешаме во тия рабокье, и предъ други не трѣбитъ да зборуваме; денеска станае времинята, шо братъ на брата да се не веруватъ. Овчаротъ го гледашъ вака миренъ, доборъ, ама отъ каде го знайшъ, оти той не е предавникъ?
Дуко. А колку за него, я станувамъ кьефилъ! Я сумъ слушалъ за него мошне убай рабокье; на кумитите лани той имъ носеше лебъ; камо сите да са ко него, та нека са лоши.
Траянъ. Овой чоекъ, бре?
Дуко. Ето, овой е зеръ!
Траянъ, Господъ да го поживитъ, да му е алалъ! вигяте, юнакъ дете?!
(Нико и Гюре задъ кулиситѣ пѣятъ)
Ниво, моя ниво,
Ниво позлатена,
Кой ще да те жяне
Нивичко свещена,
(Влизатъ Нико и Гюро)
Жѫтвата — (I действие изъ „Мак. Кървава сватба")
17
ЯВЛЕНИЕ III-то
Сѫщитѣ, Нико и Гюре.
Богданъ. О, синчиня мой! Що носите за ручекъ?
Нико. Пиперки печени и лебъ, татко.
Дуко. . . . Е, е! . . .
Благуна. Ами ти, що сакашъ, море синко?
Траянъ. Малу мазникъ и некоя кокошка.
Цвѣта. Ами, саде турците да ядатъ!
Траянъ. (Къмъ дѣцата). Що праатъ дедо ви, баба вм, майка ви, бре пилиня? Я! сиромаси, боси ко татарчиня.
Нико. Арно са, стрико: дедо си я пълнитъ луличката и си я палитъ, а баба туку претатъ во огнотъ и на две три места си я изгоре кошулята.
Всички: (Смѣятъ се)
Благуна. Пакъ? Нейзината кошуля ко решето стана, сосемъ я парчоса. . .
Богданъ. Айдете, айдете да ручаме, люге, оту ми се ядитъ.
Дуко. Айдете, оту кье остинатъ пиперките.
Траянъ. Види го.
(Отдалечъ се чува пѣние, което постепенно се усилва).
Жетвари и жетварки:
Подуна ветъръ, пиле-ле Стано,
Подуна ветъръ.
Де гиди, ашикъ Стано, мори агне.
По Вардарско поле.
(2)
ЯВЛЕНИЕ IV-то.
Жетвари и жетварки
(Здрависватъ се)
Всичка жeтвари. Помози-Богъ! . .
Всички. — Далъ Ви Богъ добро, . . .
Богданъ. Айдете да ручаме. . .
Всички — Готой сме, айдете . . .
Всички: (Пѣятъ)
Не ми е вѣтъръ, пиле-ле Стано,
Не ми е вѣтъръ,
Де гиди ашикъ Стано мори, ягне
Токъ с малки моми.
(2)
18
Благуна. Ай да пойдиме онаму, подъ букана, арна сенка иматъ.
Вспчкитѣ: Айде да пойдиме. (Излизатъ пѣйки)
На жетва к'одатъ, пиле-ле Стано.
На жетва к'одатъ
Де гиди, ашикъ Стано, мори ягне
Сладки песни пѣятъ.
(2)
Богданъ. (Къмъ дѣцата) А вие соберите плачкиве и после дойдите каде насъ. (излиза)
Нико. (къмъ Гюрета). Мене покье лешници ми даде овчаротъ.
Гюре. Д, не, мене покье.
Нико. Е, тогай дай ми неколко мене.
Гюре. А, бре?! сакашъ?
Нико. (граби му) Дай, дай! нали пойкье имашъ ти?
Гюре. О, леле, о, леле, кье викнамъ. Татко!
Нико. Дай, баремъ два, дай! . . дай . .
Гюре. Нà, ама айде да собериме плачкиве, после да си ойме.
Нико. Кье си ойме и лешници кье собериме (и двама събиратъ нѣщата).
Гюре. А, мене ми е стравъ.
Нико. Отъ ощьо бре?
Гюре. Отъ турците що седеа ей тамо, горе, (посочва съ пръстъ)
Нико. Я, отъ нимъ кье се плашишъ? заборай како ни велеше Дуко и даскало, оту отъ турци ичъ да не се плашиме? Айде, кье поминиме отъ каде татка и после кье си собериме лешници. (Излизатъ).
(Влиза Спасе).
ЯВЛЕНИЕ V-то
Спасе (самъ)
Ичъ търпи ли ме се сърдце да седамъ при овцитѣ! Нека лежатъ подъ сѣнка! (като се озърта) А, кѫде са? Алищята си ги собрале? Да не си ошле? А, неможитъ да бидитъ. Нивава я остайле недожната, снопето не сѫ на кърстици, полозиве лежатъ, пъкъ и децата сега имъ донесоа ручекъ. Мутлакъ са тамо, подъ букана, ручаатъ. Я овде кье си поседамъ, кье и почекамъ. Али да си одамъ?... А, не! ичъ си одамъ, дуръ
19
не я видамъ? Лична, лична, на вековъ я нематъ! со очите кье ме испиеше... Да я посакамъ, кой знае, дали кье ми я даатъ? Овчарь сумъ, пакъ и сиракъ сумъ; а безъ нея не кье можамъ да живеамъ. Ко сърдцево да му го украде, во умовъ се та ми е. (Услушва се; отъ далече се чува слабо пѣение) А: пейтъ некой, (подига се на пръсти и глѣда къмъ колюситѣ).
Цвѣта (пѣе задъ кулиситѣ).
Легнала Гюргя на мала врата
Гюргьо ле, нема Гюргя ла станитъ.
Леле до бога, кучка глава некреватъ
и пр.
Спасе. Да ли не е таа?.. Ахъ!.. Таа е! нейзиниотъ гласъ се слушатъ! Ахъ, бре пиле, али кье ме сакашъ, аджиба? Како да сторамъ? Немамъ чоекъ, щьо да ме научитъ! Немамъ майка, немамъ татко, немамъ родъ, роднина, та да ме научетъ, мори душо како да те земамъ! . . Чекай, я да е посвирамъ малу, таа ако ме любитъ, кье дойдитъ да се видиме (свири съ кавала сѫщата пѣсенъ). Татко е, майка е, ми се вигяатъ добри люгье, а брать ѝ отъ нашата вера е току речи. Юнакъ дете е било, сумъ слушалъ. Да му алалъ, така требитъ! Юнаци, юнаци требитъ да бидиме, та така саде кье се ослободиме побърго. . . Кье пущямь стройници, кье имъ я посакамъ, белки кье ми я даатъ. И защьо да ми я недаатъ. . , Пъкъ и не сумъ толко сиромавь. . .
Цвѣта (Запѣва по отблизо).
Донесите ѝ първото либе
Болаки лудо, море, кье станитъ.
Спасе. (подскача), Брей! та ме нагази!.. що праамъ сега? Ахъ! Ето я, а! (подига се на пръститѣ). Колко е лична! Ахъ, мори душо! сега кье те прашамъ! . . али стой да ѝ се скриямъ. (скрива се задъ кулиситѣ).
(Влиза Цвѣта).
ЯВЛЕНИЕ VI-то
Цвѣта (сама)
(Като чупи лешници съ зѫби). Пъкъ колку благи са! Можитъ за то са благи, защо са негой; пъкy како можеше да и стретитъ, и да имъ дайтъ лешници?.. Колко ми горитъ лицево! и како силно ми затугвитъ сърцево,
20
кога си помислямъ за него. Ахъ, да можиме да се земаме со него. Ей! кога свиреше, сърдцево ми го трупеше. Да можитъ да пущьитъ стройници да ме посакатъ. . . Ама, кой, знайтъ али ме сакатъ? Ахъ, блазе на та, щьо кье го земитъ, ѝ завидувамъ. Кой знае, майка и татко за кого кье ме даатъ? Кой знае, каковъ кье бидитъ? Пусти адетъ, срамота било момичето да кажитъ, оту ового го сакамъ, а оного го некюмъ! А да не е то, би рекла на майка и на татка, оту го сакамъ, (скършва лешникъ, намира го че е цървливъ; плюва). Акхъ, ахъ! колкавъ цървецъ! ама, овчарче, вакви лешници ми пракяшъ со цървци? . . Пъкъ той не билъ внатре. Овчарче, меракотъ, що ми го кладе, кье ми изедитъ сърдцево, ко овай цървецъ, що го изелъ лешниковъ. . . Засвире пакъ се замълче; я рекофъ, оту кье го найдамъ и кье го уплашамъ; и белки... У! що сакамъ да зборвамъ вака? Ако ме чуетъ майка, тежко мене, кье че отепатъ... Ихъ, да дойлитъ отъ некаде да се видиме, арно кье бидитъ. (Затананиква си. Овчара я приближава).
(Влиза Спасе).
ЯВЛЕНИЕ VII-мо
Спасе и Цвѣта
Спасе. (Уплашва я) У!
Цвѣта. (уплашена подскача). А! леле! . .
Спасе. Щьо прайшъ овде, мори душо?
Цвѣта. И, бре, Господъ те отепалъ, колку ме уплаши!..
Спасе. Де, мори стоко, толку си плашлия?
Цвѣта. Ми излета сърцево.
Спасе. Толку много се уплаши, джанамъ?
Цвѣта. Ами како не кье се уплашамъ? И ти ла си и ти кье се уплашишъ.
Спасе (Като я наближава, а тя отстѫпва). Щьо бегашъ, мори яребицо, щьо бегашъ?
Цвѣта. Како не кье бегамъ?!.. Щьо си гяволъ ти..
Спасе. Не плаши се, не, я люгье не ядамъ, не сумъ, ни вълкъ, ни мечка.
Цвѣта. А? какви очи имашъ...
Спасе. (Спуща се и я хваща за рѫка). Стой!
Цвѣта (Дърпа се). Бегай, бегай кье вккамъ ...
21
Спасе. Стой, душице, стой, кье те прашамъ за нещо.
Цвѣта. Бегай, кье викнамъ! Пущиме, пущиме! (Тихо изваква). Таткоо, таткоо ...
Спасе. Слушай, слушай, ти се моламъ.
Цвѣта, Бегай, пущиме!
Спасе. Кажи ми, душо, али ме сакашъ да се земаме?
Цвѣта. Како? ... Пущи ме, пущи ме, бре, кье не видитъ некой.
Спасе. Никой нематъ; дури не ми кажишъ, не те пущамъ. Кажи ми, али ме сакашъ.
Цвѣта. Не те сакамъ.
Спасе. Не ме сакашъ?! Я те любамъ и кье умрамъ, ако не те земамъ. Голема севда имамъ по тебе.
Цвѣта. И я имавь, ама сега, кога ме уплаши, ми остина сърдцево.
Спасе. Прости ме, душичко златна, прости ме; я на шака го сторивъ, на шака.
Цвѣта. Аа, на шака?!
Спасе. Вистина ти веламъ, на шака, верувай!. . Кажи ми, севдо моя, щьо те прашамъ? (хваща я).
Цвѣта. Пущи ме едношъ, та после кье ти кажамъ.
Спасе. Кажи ми, та после кье те пущямъ (целува я).
Цвѣта. А?!.. не ти кажвамъ когами прайшъ вака.
Спасе. (като я пуща). Я пакъ чуфъ. ..
Цвѣта. Щьо си чулъ ти?
Спасе. Чуфъ се, щьо зборвеше овде.
Цвѣта. Кога?...
Спасе. Сега, кога беше сама.
Цвѣта. (Съ приструвка). Нищьо не сумъ зборвала я.
Спасе. Ти си знайшъ, щьо си зборвела, ама не сакашъ да ми кажишь.
Цвѣта. Ти отъ каде чу пъкъ? ...
Спасе. Я бевъ скриенъ онде, (посочва) во ѫржна.
Цвѣта. Види ведношъ щьо гяволъ .. .
Спасе. Я те видовъ, кога идеше и се скривъ.
Цвѣта. Мамишъ! Закълни се!
Спасе. Не те мамимъ, море ягне, жими тебе.
Цвѣта Закълни се во господа ...
Спасе. Жи ми господъ, вервуй ме, жи ми тебе!.. Кажи ми, али да верувамъ, во то щьо зборвеще?
Цвѣта. Ако секашъ, верувай.
22
Спасе. Да верувамъ? ...
Цвѣта. (Услушва се). Бегай, идетъ, татко, стрико, бегай! ..
Спасе. (като ѝ дава лешници). На, за тебе сумъ и бралъ. Да верувамъ? (Тя взима лешницитѣ. Двамата готватъ се да бегать).
Цвѣта. Вервай, я те имамъ на сърдце. (Излиза).
Спасе. Ахъ, бре, душо златна! (Излиза).
(Притъмнява, силенъ вѣтеръ, облаци, гръмотевици).
(Влизатъ: Траянъ, Богданъ, Дуко, и Благуна).
ЯВЛЕНИЕ VIII-мо.
Траянъ, Богданъ, Дуко, и Благуна.
Траянъ. Айде, люгье, да се стегниме сега, та побъргу да я свършиме работава, оту време не останвитъ, пъкъ изъ лоши места има да вървиме.
Богданъ. Требитъ, требитъ, оту арамии сега колку да ми сакашъ иматъ, пъкъ и времево глеамъ кье се расипитъ. (гърмотевица).
Дуко. Чункимъ не довършена не мойме да я остайме.
Траянъ. Арна работа, леба ми; утре требитъ да идеме пъкъ; малу донеска отиде денотъ бадияла, току и утре.
Дуко. Защо бадияла?
Богданъ. Оту ангария работаме овде на Османъ-Бега.
Дуко. Брей! Ами защьо?...
Траянъ. Защьо сите така му работаатъ; силенъ е, а пакъ каде е сила тамо прайна нематъ.
Дуко. А! я да знаефъ ичъ не работавъ ...
Траянъ. Море, щьо се стори Цвѣта?
(Цвѣта запѣва далече изъ нивата)
Руса мома, Русинъ брала,
Русинъ брала, денъ гинала
Кай го брала, загинала.
Попаднала тѫмна мѫгла,
Та загрешила пѫтищьата.
Я престретилъ младъ овчаринъ.
23
Руса мома му зборува:
„Ти се молямъ младъ овчарче,
Да м' отнесишъ дори дома
Кье ти даамъ тонка риза,
Майка ленена кошула
А мой братецъ тонка пушка.
А овчаротъ и говори:
„Ай ти, моме, русо моме,
Твойта кукя е далеку
За то моме кье те носамъ
Во моята кошарица.
(Всички слушатъ съ напрегнато внимание)
Благуна. (като я съгложда). А, ето каде била.
Богданъ. Та донеска е многу весела, туку на добро да е.
Благуна. Не а убоо толку, ама...
Дуко. Йокъ, не било убо! ами како е убоо! кога е чоекъ жальовитъ, кога плачитъ? али малу плачиме и търгаме мѫки.
Благуна. Спроти глаа излагатъ тоо, пъкъ и змия се потокми да я укасатъ.
Траянъ. Пъкъ ти, мори жено, се кье найдишъ нещьо да гаташъ; женски рабокье. (къмъ Цвѣта вика), Цвѣто! ела кьорко, ела да поработаме малу, пъкъ да си ойме по-бърго.
(Влиза Цвѣта)
ЯВЛЕНИЕ VIII-мо.
Сѫщитѣ и Цвѣта.
Цвѣта, (като чупи лешници), Зеръ вие фатифте да работате.
Благуна. Ами, ами, кьерко. Ами кой ти даде лешници, мори стоко?
Цвѣта. Нико и Гюре, майко; и много убаи лешници, мошне благи.
Траянъ А, елбете, много благи; можетъ за тоо, защото е бралъ овчаротъ.
Цвѣта. (съ приструвка). Кой овчаръ?
Траянъ. [Кой щьо] дойде прегье овде.
24
Богданъ. Море, той фати да се въртитъ околу насъ, ама на добро да е.
Дуко. Ко младъ чоекъ, елбете.
Благуна. А, тебе като ти уйдисветъ!
(Чува се гърмежъ отъ пушка).
Всички. (уплашени), Брей! . .
Траянъ. Щьо кье е ова?
(Чува се втори гърмежъ),
Богданъ. Море, щьо се овиа пушки? ,
Цвѣта. Надъ нась поминаа куршумите и чинеа фиууу. фиу!
Благуна. (кърсти се). Господи, чувай не и брани не!
Дуко. Щьо се уплашифте бре? кой знае, ловджии са, и!
Благуна. Како, море синко, де се не уплашиме.
Траянъ. Ко отъ мартинка пищьее куршумите; турците и на людье, ферлаатъ.
(Още два гърмежа единъ подиръ други). Легчите, люгье, оту кье не отепаатъ. (всички легатъ, освенъ Дуко).
Дуко. А! али немамъ я една мартинка, та да имъ пущьямъ неколко куршуми.
Благуна. Малчи, синко, турци са, легни!
Траянъ. (Къмь всички) Лежите и малчите, оту по-лошо ми се глеатъ.
Благуна. Куршумъ да го отепатъ той щьо фърлятъ, очите да си истератъ да дайдъ Господь.
(Влизатъ; Османь-Бегъ, Расимъ, Шефкия, и Исмаилъ).
ЯВЛЕНИЕ IХ-то.
Сѫщитѣ, Османъ-Бегъ, Расимъ, Шефкия и Исмаилъ.
Османъ-Бегъ. У! Бре гяуръ! !
Всички (уплашени, освѣнъ турцитѣ); Ааа! (ставатъ).
Османъ-Бегъ. А, вака жниете нивата моя, оръ?!
Расимъ. Тия гяури си легнале да спиятъ!!
Траянъ. Ама, ага, фърляше некой.
Османъ-Бегъ. А! .. Фърлялъ.
Богданъ. И куршумитѣ пищкьея преку насъ.
Османъ-Бегъ. Бошъ лафъ! . .
Благуна. Да имъ се исушитъ рѫката, кье на отепаа.
Цвета и Спасе
(Изъ Макед. Кървава свадба)
25
Шефкия (Къмь Благуна). Малчи ти, мори гяурко, кой си арджитъ куршумотъ на васъ?
Дуко. Ама' вистина, ага, фърлае на насъ, ко на нишанъ.
Исмаилъ. (Къмъ Дука). Сусъ. бре кьелешь, кой ти прашалъ тебе! (Следъ пауза).
Османъ-Бегъ. (Къмъ Траяна). Оръ Траянъ!
Траянъ. Поели, ага
Османъ-Бегъ. Убаа кьерка имашъ, оръ, жими вера.
Траянъ. Е убаа е, ага, не е мамейнца.
Всички селени. (уплашени) А!
Османъ-Бегъ. Да давашъ, оръ, да носимъ на чифлиготъ. Ма гости кье земамъ (къмъ Цвѣта). Сакашъ, мори гяурко?
Цвѣта. Како?! У турчинъ на гости не одамъ я!
Благуна. У! ага, щьо е той зборъ? . . . али си го пущямъ момичето!
Османъ-Бегъ. Кье пущьишъ, мори гяурко, кьерката.
Цвѣта. (Уплашена, плачееки) Майко!
Расимъ. Анѫмка кье те правимъ на Осман Бега мори, щьо плачишъ?
Дуко. (сърдито). Щьо! ага! седите мадро!
Благуна. (къмъ Дука) Малчи, синко, со добро.
Шефкия. Анѫмка, мори, кье правимъ, кье ядишъ, кье спиешъ.
Цвѣта. (плаче). Я сумъ рисянка, нейкюмъ!
Османъ-Бегъ. Айде со добро, оту со лошо кье бидитъ!!..
Благуна. Вие, навистина, зборувате али на играчка?
Османъ-Бегъ. Како мори, на играчка? Кье давашъ момата, кье турчимъ!
Благуна. Леле! Господи! Кьерко?!
Цвѣта. Майко! (прѣгръщатъ са; Благуна и Цвѣта).
Траянъ. Ага, саде тоо неможитъ да бидитъ!
Дуко (Ожесточенъ къмъ турцитѣ). Щьо сакате да прайте Вие, кучиня?!
Османъ-Бегъ. Бре! (къмъ другаритѣ си). Алъ бу свиня бре! (Другитѣ турци хващатъ Дука и го биятъ).
Дуко. (съпротивлява се). Кучиня, пущите ме, бре!
Всички българи. Аманъ, ага, пущите го!
Османъ-Бегъ. (къмъ другаритѣ си). Фатите другите, извайте ятаганите, и кой прави инатъ колиге. (Турцитѣ биятъ селянитѣ. Всичкитѣ българи пищятъ).
26
Траянъ. Щьо е ова да видить Господъ!.
Османъ-Бегъ. (Дръпнувайки Цвѣта изъ рѫцѣтѣ на майка и). Хъйде, мори гяуворко!
Цвѣта. Леле! Майчице, леле! загинефъ!
Благуна. Цвѣто, кьерко!
Траянъ. Офъ, кьерко!.. Братя селяни, поможите!
Дуко. Сестро, немой, удри недавай се!
Цвѣта. Брате, татко, стрико, откинете ме! (Българитѣ впущатъ се къмъ турцитѣ. Турцитѣ навъртватъ пушкитѣ) Стойте тамо!!
Османъ-Бегъ. (Отвлича Цвѣта). Сусъ!!
ЗАВѢСАТА СЕ СПУЩА.
II-ра Сцена
Сцената прѣдставлява гора, прѣзъ която върви пѫть за къмъ чифлика на Османъ-Бега. Чува се блѣние на овце и дрънкане на звънци.
ЯВЛЕНИЕ I-во.
(Влизатъ — I овчарь и II овчарь).
I-й Овчарь. Ами кѫде одеа тие кучиня, бре брате?
II-й „ (подсвирнува). Зеръ требитъ прашанье за то?
I-й „ Османъ-Бегъ иматъ нивье ова стърна, та можитъ да дошолъ да и разглеатъ.
II-й Овчарь. И за то, ама и за друго, бе брате.
I-й „ Можитъ за да видетъ, али сме пасиле въ нивните нивье.
II-йОвчарь (Смѣе се). Ха, Ха!.., та ние не сме гояда. та да пасиме, бре!
I-й Овчарь. А, бре, не ние ами овцитѣ да пасетъ.
II-й „ А, то другъ есапъ, така кажи.
I-й „ Я много се уплашивъ хи-и и!..
II-й „ А, за плашенье, щьо стока, сме остай се, врапче да прелетатъ ние, на (като показва съ рѫка) ардалъ! ..
I-й Овчарь. За страфъ е, бре брате, не е играчка; сите най лоши кървници са.
II-й Овчарь. (Настърна). Ето съ той страфъ кье търгаме ошьо много мѫки.
I-й Овчарь, Е, кажи, погодивъ, защо дошле агите по поле сега, во ова горещина?
II-й Овчарь. Не.. .
I-й „ Е, кажи ти, заощо? Хи-и-и . . .
II-й „ Сега е жетварско време. Аргати и мѫжи, и жени, и момички е пълно по поле. Летно време селскитѣ кукьи запустуватъ, а полинята оживуатъ. Турците са кучиня, поганска вера; ти одатъ по поле
28
гьо за да разгледатъ нивьето свой, а идатъ за да гледаатъ по убайте невести и момички и после ...
I-й Овчарь. (Уплашено извиква). А! . . .
II-й „ Щьо е, бре?
I-й „ Шумитъ нещо... (трепери).
II-й „ (Като гледа къмъ кулиситѣ). И, язъкъ да ти е!... ко заекъ се плашишъ. ..
I-й Овчарь Щьо е, бре?
II-й „ Магарето твое, тебе те баратъ ...
I-й „ Ама то е? Хи-Хи... Марко ...
II-й „ То е зеръ! (следъ пауза) бре, пъкъ толко страшливъ не сумъ виделъ . . .
I-й Овчарь. А, бре, донеска ни го нематъ Спасета... Щьо се стори?
II-й Овчарь. Али знамъ! Можитъ покрай нивьето и паситъ овците.
I-й Овчарь. Той, мутлакъ, требитъ да се въртитъ по край нивата, кѫде жниетъ момичето на Траяна. То момиче му влегло в'око, вчера лешници целъ денъ бра за него. Хи-и-и-и-
II-й Овчарь. Иматъ право ... Ние съ тебе си избрафме по една; айде и той да си изберитъ...
I-й Овчарь. Ние прибързафме съ тебе, та зедофме много църни, а той кье зематъ по убаа отъ нашите.
II-йОвчарь. Оти, ти му завидувашъ?!
I-й „ А, бре, за завидвенье е; ако го сакатъ та арно; момичето е ко симиче .. (кикоти се)
II-й Овчарь. За обесванье си ... (Смѣе се). Остай ти е рабокье. Сега тебе ти е редотъ, одей собери овците и дотерай навамо.
I-й Овчарь. А, чинитъ, тамамъ времето наближува за да си ойме. (Излиза).
II-й Овчарь. (Самъ). Страшно будалищье, брей! и страшливъ до край... Асли така си е: чоекъ, щьо нематъ мѫжко сърдце не можитъ да иматъ и здравъ умъ . . . Страшливия чоекъ неможитъ да мислитъ . . . Отъ страфъ му искоквитъ сърецето, а отъ то му искоквитъ и чивиията... А, бабамъ, Спасе, навидумъ нищьо чоекъ е... Ти се чинитъ, оту нищьо незнайтъ, а той щьо гяволъ е, щьо глаа носитъ ... Малу сборвитъ, ама секой лафъ на мѣсто го кажвитъ ... Да му е алалъ, ето отъ такви кье има спаси богъ за народотъ, а отъ овай тиквеникъ, будалщьилоци и друго нищьо ...
29
ЯВЛЕНИЕ II-ро.
I-й и II-й овчарь.
II-й Овчарь. Щьо е, бре?!
I-й „ О-о-о-стай и ... се . , лоо-шо!
II-й „ Оти, бре? Кажи...
I-й „ Чу-у-фъ ... пи и щитъ некой!
II-й „ A, си чулъ.
I-й „ Вистина, бре!.. Пищитъ.
II-й „ Mоре, малчи тамо витосай се ... си чулъ ветьръ . . . Кой-знайтъ, я овците блеале, я магаринята рикале, а тебе ти се сторило, оту пищитъ некой... Айде одей собери овците, та не играй играчки, да не-те ждрапнамъ съ стаповъ.
I-й Овчарь (се готви да излѣзе). Ама .. .
(Цвѣта плаче съ гласъ).
II-й Овчарь Вистина, бре, щьо кье е ова?...
I-й „ Али знамъ. Страшно.!
II-й„ Хайде да пойдиме, да видиме кой е...
I-й „ А, али идамъ?!
II-й „ Айде, бре, не страши се ... да видиме, ако е иктизайлия за нешьо кье му поможиме... убо нещьо е во лошъ сатъ да поможитъ чоека на чоека ... Айде! (Излиза).
I-й Овчарь. (Излизающемъ) Ама... (Излиза).
II-й „ (Отъ вънъ). Айде, бре! и, да ти е язъкъ за бойтъ!..
(Излизатъ, после малко врѣме влизатъ исплашени двамата; вѣтъръ, гърмотевица).
ЯВЛЕНИЕ III-то.
I-й и II-й овчарь
II-й Овчарь. А, брей! щьо кье бидитъ то?
I-й „ Виде, кога ги велев я.
II-й „ (Като гледа къмъ мѣстото отъ гдѣто влезха). Гледай, гледай!. . . Брей ! . . .
I-вий Овчарь. Бегай, да бегаме, да не патиме некоя бела . . . Бегай! . . (излиза).
II-ий Овчарь. Емъ конъ насъ идатъ; чекай и я да се скриамъ . . . (скрива се).
Отъ вънъ плачътъ на Цвѣта става се по силенъ; слѣдъ малко време влаче а отъ Османъ-Бега и Расима съвсемъ отпаднала
30
влиза, а слѣдъ тѣхъ Шевкия и Исмаилъ, които посочватъ пушките по направление къмъ мѣстото откѫдето влезоха и стрелятъ по единъ пѫтъ).
ЯВЛЕНИЕ IV-то.
Цвѣта, Османъ-Бегь Расимъ, Шефкия и Исмаилъ.
Цвѣта, (плачейки вика просипнала и отпаднала). Офъ . майко!
Османъ-Бегъ. Сусъ, не викай, оту овде парчиня кье правамъ .
Цвѣта. (Примира). Офъ! (пада).
Османъ-Бегъ. (Зъркналъ въ Цвѣта). Брей! кье умри тая гяурка!
Всички. Щьо ? ...
Османъ-Бегъ. Вода, вода (къмъ Цвѣта). Слушай, мори гявурко!...
Шефкия. (като донася вода въ фесътъ си). Ето, вода кардашъ ...
Османъ-Бегъ. (като я прърска) Стани, мори гявурко. (Разлютенъ хваща Цвѣта и я пвалича за рѫка), Кревайте! Ако не оживитъ, кье фърлиме во трапотъ та я свиня (всички бързо я завличатъ и влизатъ, а послѣ малко влизатъ I-вий и II-рий овчарь предпазливи и съсредъточено внимание къмъ турцитѣ).
ЯВЛЕНИЕ V-то.
I-ий и II-ий овчарь.
1-вий Овчарь. Виде? (трепери отъ страхъ).
II-рий „ А, видофъ ... видофъ, ама чие ли беше то момиче? ахъ, кутрото?
I-вий Овчарь. Е, да чуватъ господъ... (плюе въ поясата си).
II-рий „ Ето защьо ти одатъ по поле тие мърсни кучина! ...
(Влизатъ търчишкомъ силно изморени Спасе и Дуко)
31
ЯВЛЕНИЕ VI-то
Сѫщитѣ, Спасе и Дуко
Дуко. (отпадналъ) сестро сестро! (пада уморенъ, а овчаритѣ се исплашватъ).
I-вий Овчарь (уплашено извиква). А! . . .Бегай!
Спасе (къмъ овчаритѣ). Братя търчайте поможите. (къмъ Дука) Дуко брате, стани (подига го). Поможите братя рисянско момиче грабнаа па го турчатъ.
Дуко (като става и съ нови сили се спуща напрѣдъ) Айде, братя! . . . Сестро! . Братъ ти иде!!!
Спасе. (като се забързаа подиръ Дука). Ахъ, кучиня мърсни!. . . Нема да я остайме въ вашите рѫце.
II-рий Овчарь (къмъ първия). Айде, бре!
I-вий „ Бегай, бела!!..
II-рий „ (плухва на първия). Язъкъ! ...
ЗАВѢСАТА СЕ СПУЩА.