II-ро ДѢЙСТВИЕ
Явление 1-во (Баба Кузманица) 32
Явление 2-ро (Баба Митра и Кузманица) 32
Явление III-то (Сѫщитѣ, Нико, Гюре и Арсе) 33
Явление IV-то (Горнитѣ и Дѣдо Кузманъ) 35
Явление V-то (Сѫщитѣ, Нико и Митра) 37
Явление VI-то (Сѫщитѣ и турчина (пиянъ)) 39
Явление VII-мо (Сѫщитѣ и Митра) 41
Явление VIII-мо (Сѫщитѣ и Б.-Кузманица) 42
Явление IХ-то (Сѫщитѣ, Благуна, Траянъ и Богданъ) 42
Явление X-то (Горнитѣ, Дуко и Спасе) 42
Селска стая въ домътъ на Дѣдо Кузмана, баща на Траяна и Богдана и дѣдо на Цвѣта. Огнище, огънь, до него гърне. Надъ огнището виси верига. Отстрани врата, на срѣщната страна килерче; Баба Кузманица, ту бърка въ огъньтъ, ту шета изъ стаьта, като често охка. Вечърь: Вънъ тъмно. Отъ време на време вѣтъръ, свѣткавици и гръмъ.
ЯВЛЕНИЕ 1-во
Баба Кузманица.
Охъ! . . Охъ! . . (Сѣда). Опустѣлъ му и живототъ! Неидетъ пуста умирачка да ме заматъ! се наситифъ векье. Охъ! . . . Какви мѫки сумъ търгала, се чудамъ, како не сумъ умрела до сега ... Ей! гиди животъ нашъ!.. (гърмотевица и свѣткавица). Охъ! .. Охъ! .. Пъкъ и люгьево щьо се забавиа, що не си дойдоа по-рано? Агинската работа никой пѫть не се довършуватъ . . . Ке и фатитъ лошо време. Охъ! . . Охъ! . . (вика). Невесто, невесто! кѫде отиде пъкъ таа? (като подлежда къмъ стомнарника). А-а, на вода ошла; сурой дървата, а остана граотъ неваренъ, кой ти глеатъ друго!.. Охъ!.. А старецотъ щьо ли се забай? Чудна работа! Не си глеатъ старостьта, ами ти шетатъ нокньо време. Глеамъ кье испълнитъ некой трапъ, кье ме претечитъ. Е, щьо търгалъ и той кутриотъ дури да изранитъ децата свой. . . Охъ! . . (влиза Митра съ стомни врацѣ).
ЯВЛЕНИЕ 2-ро.
Баба Митра и Кузманица.
Митра. Уфъ! . . капнавъ!
Б.-Кузманица. (като се обръща). Невесто, ти си?
ГРАБВАНЕТО НА ЦВЕТА
(Края на I действие отъ „Макед. Кървава свадба")
33
Митра. Я сумъ, майко, я сумъ.
Б.-Кузманица. Негоритъ огновъ, мори невесто, щьо да му чиниме?
Митра. Господъ го запустелъ. Ощье не е варенъ граотъ?
Б.- Кузманица. Не е, не е. Ела дуни малу, оту душа немамъ векье.
Митра. (Като духа въ огъня) Сурой дървата, мори майко, та за то не горить.
Б.-Кузманица. Охъ! . . Охъ! . . .
Митра. Щьо ти е, майко? Щьо ти е? Да не си болна нещо?
Б.-Кузманица. Не, мори кьерко, не, току така си ячамъ, остарефъ кьерко!
Митра. Крепи се. майко, крепи се, дури да оженишъ внучиня и на стари години да се порадвишъ малу.
Б.-Кузманица. Ево се крепамъ, мори невесто, току. . . не ме държетъ векье нозиве. Охъ! . .
Митра. Щьо се сакалдисувашъ, мори майко, биди си раатъ; ако не можишъ да работашъ, седи си; никой не те тератъ да работашъ. Ги далъ Господъ синчиня, мнучиня, снай. . .
Б.- Кузманица. Сполай ти, мори кьерко, сполай ти, ама како да се не сакалдисувамъ, кога вигямъ, оту и вие не можите да привтасате, а пъкъ мене сърцево ми се стегатъ . . . Ахъ! пуста младость, како летна, ни видена, ни чуена. Охъ! . .
Митра. Али мало си са мачила на времето, та и сега пакъ да се мѫчишъ, не чинитъ?
Б.-Кузманица. За мѫка сме родени, мори невесто, мори кьерко!
(Влизать гонящи се Нико, Гюре и Арсе).
ЯВЛЕНИЕ III-то
Сѫщитѣ, Нико, Гюре и Арсе.
Нико. Дай ми лешниците, дай ми, текъ бéа.
Арсе. (Като бѣга и се скрива въ едно кьоше). А, не чифъ бея, чифъ. (Нико и Гюре грабатъ му). Олеле, олеле, майко.
Митра. Щьо е то, бре кучиня, ни-едни? (разтървява ги). Остайте го, бре, остайте го, оту кье ве биямъ.
34
Б.-Кузманица. Не мойте, бабинъ, не мойте, биро, не карайте се.
Гюре. (плачейки) А, мори, бабо, той ми украдз лешниците.
Митра. И! . . .колкай суртуци сте, со малиоть се задирате. (Мучатъ крави, блѣятъ овци). Ете гоедата вошле, кье напраатъ некоя пакость (къмъ Ника). Айде ти, бре суртукь, предъ мене, со малите играшъ, (къмь баба Кузманица) Майко, потприбирай во огнотъ да се свари граотъ по-бъргу (излиза).
Б.-Кузманица. Ѫ-ѫ, невесто, (духа на огъня, седа на столче и вика). Ела, ми синко, ела ми при баба на скутъ .. (Арсе отива при баба си и сѣда въ скута ѝ, милва го). О, сугаренцето. . . Охъ!
Гюре (Отъ далече, на Арсета). Арсе, ела да играме, чифъ, текъ.
Арсе. А, нейкюмъ, ти си иляджия.
Б.-Кузманица. (къмъ Арсета). Седи ми, биро, седни ми. Охъ, бабиното детенце (милва го).
Арсе. Бабо, кажи една приказма бабулето.
Б.-Кузманица. Кье ми ти кажамь, синко, кье ми ти кажамь биро! (Хваща му дветѣ рѫцѣ и ги мърда и на горѣ и на долѣ една по една). Китири, китири рѫчиня, прела баба вретенца, си и клала на полица, дошло маче лизнало, дошло куче гризнало; чить пустина, ощъ щюрина.
Гюре и Арсе. (смѣятъ се), Ха, ха, ха и пр.
Б.-Кузманица. Офъ леле.
Гюре и Арсе. Кажи, бабо, ощье една кажи!
Б.-Кузманица. Чекайте бабинъ чекайте оту огнонъ негорить. Офъ! Кье дойдитъ татко ти, стрико ти, кье сакаатъ да вечераатъ, и да си легнатъ по-бърго, оту измъчени сѫ денеска (Къмъ Арсата като го остава на страна) седни овде синко да дунамъ во огновъ. (Зими стомне съ вода и сипва въ гърнето, пакъ остава стомнето и шъта на горе на доле и пъшка). Офъ, офъ леле!
Гюре. Я кье имафъ пойкье лешници, ама турци имаше горе, во леските та не собравъ.
Б.-Кузманица. Кѫде имаше турци, бре синко?
Гюре. Ей тамо горе, во лескине, на ридонъ, бабо.
Б.-Кузманица. (На себе си) Турци, турци виделе!
(Влиза Дѣдо Кузменъ)
35
ЯВЛЕНИЕ IV-то.
Горнитѣ и Дѣдо Кузманъ.
Д.-Кузманъ. (Като гледа сърдито на назадъ). И! магариня ни — едни, да имъ е язакъ! За пари верата си я менуваатъ, язакъ!
Арсе и Гюре. (спущатъ се къмъ Дѣдо Кузмана), Дѣдо, дедо, щьо ни носишь?
Д. Кузманъ. Нищьо, биро, нищо. Нà ви по едно шекерче.
Б.-Кузманица. Щьо си се разлутилъ така, бре старо? Камо ти доборъ вечерь?
Д.-Кузманъ. Доборъ вечерь, старо, доборъ вечерь. Се разлютифъ, та кье се пукнамъ отъ мѫка.
Б.-Кузманица. Защьо?
Д. Кузманъ. Защьо, напаклокъ!
Б.-Кузманица. Еле, епе?
Д.-Кузманъ. Ошолъ в'градъ коджабашията и Попотъ и за пари се посърбиле.
Б.-Кузманица. Та, како така?
Д.-Кузманъ. Е, така, си е менале верата.
Б.-Кузманица. Се потурчиле?
Д.-Кузманъ. Бетьръ отъ турци станале!
Б.-Кузманица. Ами кой имъ далъ пари, море старо?
Д.-Кузманъ. Зеръ незнайшь? Консулата Сърбски, за да кажуваатъ, оту са Сърби, а не Бугари.
Б.-Кузманица. Ихъ, язакъ да имъ е!
Д. Кузманъ. Язакъ емъ голѣмъ язакъ; за коджо башията, и така и така, ама за попотъ, за то магаре дърво, дърво требитъ; убо е да му е оскубамъ брадата.
Б.-Кузманица. Ами требеше той да го сторитъ тоо?
Д.-Кузманъ. Море, той е за обесуванье, ама нема кой; да види той како си я менуватъ верата за пари. Ето ти сега работа за судойте; али имашъ пари за рушветь. И мене ме викна Консулата и ми кажуваше, оту ние сми били Сърби, емъ стари Сърби защо Сърбитѣ славели спава и ние сме славеле слава.
Б.-Кузманица. Каква слама, море старо?
Д-Кузманъ. Не, мори стара, слама не! ами слава, слава; кога чиниме св. Никола. али Петровъ-день, али Митровъ-день, тога велятъ Сърбитѣ: „славиме славу".
Б.-Кузманица. А? ами после щьо ти рече Консулата?
36
Д.-Кузманъ. Ми даваше пари да се подпишамъ на сърбско.
Б. Кузманица. Ти дааше пари?
Д.-Кузманъ. Ми дааше, ама я му и вративъ и му рековъ, оту за пари верата не си я въртамъ; я не сумъ, ко овие магариня коджобашии, попои; греота е отъ Господа да се киниме на парчиня . . И него попъ го стори Владиката. За свиньите не чинитъ той едепсасъ.
Б. Кузманица. Незборви така старо, кье те фатитъ некой гревъ, попъ чоекъ е.
Д.-Кузманъ. Гяволъ чоекъ е, още рогой и опашка му се ексикъ. Ахъ, веричката негое!
Б.-Кузманица. (следъ дълга пауза). Море, люгьево що сабае олку? (буря, светкавица, гърмотевица).
Д.-Кузманъ. Ичъ не знамъ како да ти речемъ, мори стара; я рековъ, оту дошле векье. Време лошо . . .
Б.-Кузманица. Охъ! олку забанье не било други пѫть (къмъ Гюрета) Гюре бре!
Гюре. Щьо, мори бабо?
Б.-Кузманица. Имаа многу за жниенье, бре синко?
Гюре. Малу беше, бабо, малу. Айде одейтеси, ни рекое ние кье си дойдиме.
Д.-Кузманъ. Ами камо и да си дойдатъ.
Б.-Кузманица. Многу ми е гайле, туку Господъ са и вардить и да и чуяатъ. Охъ!
Д. Кузманъ. Кье имъ бериме гайлето, ами щьо кье имъ прайме.
Б.-Кузманица. И какви сонищя лоши вигямъ овие дни, туку Господъ на арно да и истерать. Офъ!
Д.-Кузманъ. Я, ветъръ се сонищата, я неверувамъ.
Б.-Кузманица. Охъ! не е дибъ за неверуванье старо: сонотъ се истесуватъ на нещьо, туку болаки на добро да е.
Д.-Кузманъ. Щьо сонъ си видела, мори старо? Кажи да видамь каковъ е.
Б.-Кузманица. Ето каковъ е: Ко на една планина да бефь; на планината пасеа овци. булуци, булуци, илядници; многу трева имаше. Отъ небеси се пущьи единъ орелъ и грабна едно ягне отъ единъ булукъ; кослушамъ привикае, оту ягнето било отъ нашиотъ булукъ; после скокнаа овчаритѣ и викнаа: уа! уа! отъ гласотъ се разбудивъ.
Д. Кузманъ. А, нищьо.
37
Б.-Кузманица. Офъ! кьешкье така да е.
Д.-Кузманъ. (на страна). Не доборъ сонъ.
Б.-Кузманица. Многу ми е страфъ, ама господъ.
Д.-Кузманъ. За страой, за страой е, мори стара. Во турско сме, во пуста земя; зиме кье умриме за лебъ и отъ студъ, а лете така се топиме отъ страой и отъ мераци; туку господь да ни е на помощь.
Б.-Кузманица. Офъ! окутра му живототъ нашъ, щьо го живейме. Офъ! (силенъ вѣтъръ и гърмотевица).
(Влизатъ: Нико и Митра съ кобелъ въ рѫце).
ЯВЛЕНИЕ V-то.
Сѫщитѣ, Нико и Митра.
Д. Кузманъ. Шьо се сториа люгьево, мори невесто?
Митра. Али знамъ, татко, многу се забае.
Б.-Кузманица. Офъ, не е на добро ова забайнье.
Д.-Кузманъ. Чудна работа?
Нико, Гюре (грабатъ на Арсета лешницитѣ). Дай ни, дай ни.
Арсе. Олеле, олеле, майко, бабо!
Б.-Кузманица. Брей, брей, щьо му прайте на детето.
Арсе. Лешниците пакъ ми грабатъ овие, бабо!
Митра. Пакъ се степафте, кучиня ни-едни?! (взема машата, гони ги, кого хване, удара го). Чекайте да ве науча како да живувате братски (бие).
Гюре (Плачейки) Я не му грабефъ, мори майко.
Д. Кузманъ и Б.-Кузманица. Прости ги, невесто, прости ги ощье сега.
Митра. (Ударя Арсето) На ти и тебе, шепарданъ, ни-еденъ. (Тримата плачатъ и се смѣять).
Д.-Кузманъ. Ето ти, по играчка и плачка.
Нико. Текъ беа, ама той не и дааше, бре дедо.
Арсе. А, бре, чифъ беа, а не беа текъ.
Б.-Кузманица. Айде, некарайте се, бре биро, бракя сте, офъ!
Д. Кузманъ. Нетребитъ да се карате, бре синчиня, нетребитъ; ощье отъ мали да се учите да се слагате, та кота кье порастите да живувате ко бракя, а не да се изделите на парчиня; отъ каранье нематъ айръ, синко! Тие пусти карайнци не сторие насъ да се тераме
38
по судои. Да се слагафме да бефме се слушале, не би било вака, турско, а сега сами би се поелале. Едни Сьрби, други Гърци, други Власи, други Еврей за пари кье станатъ! се испокинафме! а, гледамъ мръсниотъ току не явать ко магариня; така, некарайте се, та кога кье порастиге да бидите юнаци, та земява да я откините отъ турците. Айде, сега речите една песма, како щьо ви учитъ даскалотъ.
(Нико, Гюре и Арсе отиватъ при дѣдо си и запѣватъ).
„Македоньо, майко мила,
Страдна земьо, света,
Много, майко, си теглила
В' мѫки и несрета!
Ний деца сме, майко, твои
Слаби и безъ сила,
Ала, знаемъ, за герои
Ти си ни родила!
Ние растемъ, ний ще станемъ
Храбри, лекокрили,
Пушки, бомби ще да хванемъ
Смѣли, с' пресни сили!
Ний деца сме, майко, твои
Слаби и безь сила,
Ала, знаемъ, за герои
Ти си ни родила!
Д.-Кузманъ. Аферимъ, бре синчиня, да сте ми живи. (Кучетата лаятъ).
Гласъ: Дѣдо Кузмане брей! Дѣдо Кузмане!
Митра. (излиза на вратата). Кой викатъ? Кой викатъ?
Гласъ: Богданице.
Митра. Чуя.
Гласъ. Въ село турци дойдоа и еденъ на конакъ у васъ кье дойдитъ, да му приготвите вечера. Чу, али не чу?)
Митра. Чуфъ, чуфъ (връща се). Ето ти сега.
Д. Кузманъ. Щьо е, мори невесто?
Митра. Въ село турци дошле и еденъ у насъ на конакъ кье дойделъ, та да му сготвиме вечера.
Д.-Кузманъ. А? тамамъ работа, то беше ексикъ.
Б.-Кузманица. Да му се не видитъ и конакотъ, офъ! Се у насъ и пущяатъ на конакъ; ко анъ стана нашава кукя. Вчера двайца беа, денеска пакъ. . .
39
Д.-Кузманъ. Ощье многу кье пущяатъ, мори стара, ошье многу, нали сме зѫтъ со коджабашията.
Митра. Ни еденъ да не останитъ! Една вечерь раатъ не мойме да спиеме.
Д.-Кузманъ. Дошло да се търгатъ, кье търгаме; земай постели му тамо да легнитъ, да се скапитъ, да да дайтъ Господъ.
Митра. Отъ коя стърна да му постелямъ, татко?
Д.-Кузманъ. Отъ онеа стърна, оданде, одавдение кье спиеме. (кучетата лаятъ).
Митра. Ѫ! ето, тоо куче требитъ да идетъ.
Д.-Кузманъ. Кучиня да му я ядетъ глаата, да дайтъ господъ, (отива къмъ вратата да го срѣщне). Пъкъ, навистина да не го раздърпаатъ кучинята, та беля да си налепиме . .
(Влиза турчина)
ЯВЛЕНИЕ VI-то.
Сѫщитѣ и турчина (пиянъ).
Турчина. (разсърденъ), Щьо не излезите, оръ, да вардите отъ кучинята, кье ме ядилъ.
Д. Кузманъ. Да ти се многу години, ага нашитѣ кучиня на приятели не лаатъ Пойли, седни, ага! . .
Турчина. Анасана, кяфиръ, Щьо сте правиле за вечерям оръ? Носите да вечерамъ овде.
Б. Кузманица. Щьо далъ Господъ, ага, сега, сега кье приготвиме.
Турчина. А ощье не сте зготвиле, бре гяуръ? щьо чекате, кърстани? (удара Дѣдо Кузмана)
Д.-Кузманъ. Аманъ, ага, аманъ, сега кье бидитъ готоо.
Турчина. Айде чабукъ; сакамъ да ядамъ, кокошка да пържите. Жи ми вера сите кье колямъ.
Б.-Кузманица. Сега кье бидитъ, ага, сега (тихо къмъ Митра). Невесто, пияно е кучено, пъкъ кокошка сакатъ.
Митра. Кье заколиме кокошка, щьо кье прайме, да пукнитъ отъ нея!
Турчина. И алва сакамъ да прайте, ама да не го паржите со вашата масъ! да миете арно той, тиганотъ, зере, жи ми вера, коските кье ви кършамъ.
Д.-Кузманъ. Биди раатъ, ага, биди раатъ, се кье бидитъ.
40
Турчина. Гьиди домусъ! . .
Д. Кузманъ. (къмъ Митра), Невесто, айде, фати една кокошка за агава да го нагостиме.
Турчина. Айце, мори гяурко, чабукъ, чабукъ, оту чудо кье праамъ, гиди верата! Донеси, ести, ракия да пиямъ овде. (Баба Кузманица и Митра излизатъ).
Д.-Кузманъ. (къмъ Ника), Нико, подай го пагурчето во долапотъ е, да се напиеме со агава. (Нико излаза и донася пагурчето).
Турчина. Носи да пиямъ, бре кье ти. . . анасана (къмъ Арсета) Ела ти, бре овде, кумига (къмъ Гюрета), а и ти, бре шейтанъ!
Гюре и Арсе. (уплашени) Дедо, дедо! . .
Турчина. Я не ядилъ деци, елате, бре!
Д. Кузманъ. (Умилено). Ечате, пилиня, елате при агава. (Дѣцата отиватъ при дѣдо Кузмана).
Турчина. Елате при мене, бре домусъ! Защо ти не иделъ при мене бре? Кажи де!
Арсе. (плачущъ) Ми е страфъ ага,
Турчина. Отъ мене бре? Айде утре кье носамъ на градъ.
Арсе. Я неидамъ.
Турчина. Защьо, бре? Кье носилъ при моите деци, тамо кье ядилъ пилафъ, алва, шекеръ, (къмъ Гюрета), а ти идешъ, бре?
Гюре. А, и я неидамъ.
Турчина. Бакъ шейганъ чоджукъ. Кье турчанъ, бре жи ми вера. Айде въ градъ кье носилъ.
Гюре. Некиме! Оджите викаатъ на джамиитѣ ко магариня.
Турчина. (разсърденъ става да бие децата) Бре кьопекъ, писъ милетъ, комита гавуръ! (Арсе и Гюре избегватъ на вънь плачущи).
Турчина. Сусь, сусъ, оти кье ве колямъ!
Д.-Кузманъ. (като му подава пагурчато). Пойли ага, пойли, напи се, нелюти се, деца са, не имъ връзви за кусуръ.
Турчина. Деца, а? Кой училъ да сборви така?
Д. Кузманъ. Напи се джанамъ, напи се!
Турчина. Анасана, той таткото, деците, сé комити.
Д. Кузманъ. Не, джанамъ, ага, щьо е той лафъ?
Турчина. Той кьелешъ да речелъ таковъ зборъ? Той дете, ама татко му кье патитъ! Еденъ бегъ денеска
41
го грабалъ еденъ гяурка на нивата да турчитъ я кье турчимъ сите, жими вера.
Д.-Кузманъ. (на страна). Грабиле момичка да турчатъ? (къмъ турчина). Напи се, ага, напи се! (силенъ ветъръ и гръмъ).
Турчина. (като подига пагурчето). А, отъ той я не пиелъ, отъ той гяурите пиятъ. Носите овде со шише, шише; со бинликь ракия сакамъ овде (хвърля пагурчето на страна). Кѫде ошоль той коконата? А, баргу викай овде да стоитъ диванъ предъ агата!
Д.-Кузманъ. Таа отиде да заколитъ кокошка. . .
Турчина. Сусъ! я оди да викашъ, да дойдитъ таа овде а ти да колишь той кокошка. Викай и той убавата кьерка, щьо имашь. Чапрасъ диванъ да стоитъ и двата.
Д.-Кузманъ. Не е овде, ага, на работа е таа; (на себе си) ахъ, пусти мѫки наши!
Турчина. Викай! викай! чини шьо ти велямь, зеръ коски кья ти кършамъ! . . .
Д. Кузманъ. (излиза до вратата и вика), Невесто! Невесто, ела вамо.
Турчина. (къмъ Ника), Носи овде ракия, бре, ти домусъ! Ай, кумита гявуръ, бакъ шинди. Кренилъ глаа той гяуръ.
Д.-Кузманъ. (връща се), Офъ! Ага, кумити овде нематъ.
Турчина. Море, и деците си праиль кумити!
Нико. (подава шише съ ракия на дѣдо Кузмана). Нà, дедо!
Д.-Кузманъ. Пойли, ага со шишево напи се.
Турчина. Анасана и деците си праиль комити, гявуръ. Кье бесимъ сиге. Викай невестата да седитъ ча'прасъ диванъ предъ мене.
(Влиза Митра)
ЯВЛЕНИЕ VII.
Сѫщитѣ и Митра.
Митра. Щьо е, татко щьо ме викашъ?
Турчина. Ела вамо, мори, дай ракия! .
Митра. У, ага, я кье готвамь вечера, не можамъ.
Турчина (Вдига пушката) Ела вамо?!
Митра. Татко!?
(Запъхтела влиза Баба Кузманица).
42
ЯВЛЕНИЕ VIII-мо.
Сѫщитѣ и Б.-Кузманица.
Б. Кузманица. (Бързо и уплашено) Люгье, али не слушате?! . .
Д.-Кузманъ. Щьо е, мори жено, щьо е?!
Митра. (Остава шишето). Майко?! щьо се сторило?
Турчина. Брей!
(Дѣцата изпоплашени, плачатъ)
Б.-Кузманица. Леле, Траяница идетъ и плачитъ.
Д.-Кузманъ. Щьо се сторило мори? (излизатъ Дѣдо Кузманъ, Баба Кузманица и Митра).
Турчина. Давай ракия, мори, щьо бегашъ?!!
(Влизатъ; Благуна плачуща съ разплетени коси, Богданъ Траянъ, Митра и Баба Кузманица).
ЯВЛЕНИЕ IХ-то.
Сѫщитѣ, Благуна, Траянъ и Богданъ.
Благуна. (Плачуща). Леле, кьерко, леле до Господа! Цвето щьо ти било пусто пишано.
Б. Кузманица. Щьо е, мори Траянице? Офъ! Камо ви я Цвета? . .
Б.-Кузманица, Д.-Кузманъ, Митра. Щяо?1! турци, Цвета е грабнале?.
Д.-Кузманъ. Офъ, я сиромафь! (плачущъ) Цвето! чедо! (къмь Траяна). Синко, щьо таксирать ни найде! . . Бърго кажи на укюмьтъ!!
Турчина. (На себе си). Не бу, шашарма?! .
(Влизатъ; Дуко и Спасе).
ЯВЛЕНИЕ X-то.
Горнитѣ, Дуко и Спасе.
Д.-Кузманъ. (Къмъ Дука). Синко, али си живъ?
Дуко. Живъ сумъ, дѣдо, живъ, ама защьо сумъ..
Траянъ. Щьо сторифте. Али не моживте да я откините? . .
Спасе. Ахъ! . Не можефме нищьо да напрайме..
Д. Кузманъ. Търчайте при валията и при Консулите да кажите за нашиве мѫки шьо и търгаме.
43
Дуко. Ако не свършиме нищьо при валията и при Консолите, тогай? . .
Спасе. Така и така сме и клале глайте в'торба, али кье я откиниме, али кье умриме мѫжки! Ясъ сумъ со тебе,
Дуко. (Разярено). Хайде брате!
Турчина. (Сърдито става). Не бу, бе. шашарма? (къмъ всички). Я, вечера сакзмъ! .
Дуко. Щяо баратъ овой песъ овде? (къмь турчина) Щьо сакашъ ти, бре куче?
Турчина. Вечера, бе домусъ, ракия!
Спасе. (Като хваща турчина). Надворъ куче, да те нематъ овде (избутва го. Всички мѫже биятъ турчина).
Дуко. Айдете да му светиме масло, баремъ на овой?
ЗАВЕСАТА СЕ СПУЩА.