Македонска кървава свадба

Войдан Чернодрински

 

IV-то ДЕЙСТВИЕ

 

   Явление I-во  (Секретара и заптието)  62
   Явление II-ро  (Заптието и Спасе)  63
   Явление III-то  (Спасе и секретара)  64
   Явление IV-то  (Спасе и Валията)  65
   Явление V-то  (Валията и заптието)  67
   Явление VI-то  (Валията и Селимъ-Ходжа)  67
   Явление VII-мо  (Валията, заптието и после Османъ-Бегъ)  68
   Явление IХ-то  (Валията и заптието)  69
   Явление Х-то  (Секретара, Валията и заптието)  69
   Явление ХI-то  (Сѫщитѣ, всички селяни, архиерейския намѣстникъ и мезлича)  70
   Явление ХII-то  (Сѫщитѣ, Цвѣта, Османъ-Бего и Селимъ-Ходжа)  72

 

Заседателна зала въ хукюмата, мобелирана съ всички нуждни потреби, за да бѫде такъва.

 

При вдигане на завесата, укюматски секретаръ влиза съ единъ вързопъ книги, папки подъ мишницата и ги слага на масата. Заптието влиза слѣдъ него и застава мирно предъ вратата.

 

ЯВЛЕНИЕ I-во

 

Секретара и заптието.

 

Секретаря. Има ли да чека нѣкой надворъ?

 

Заптието. Много, башъ кятипъ ефенди!

 

Секретаря. Кой?

 

Заптието. Сè гяури.

 

Секретаря. Добъръ кяръ кье иматъ; дойдоха ли тия гяури, щьо чинатъ давия за момичката щьо граби Османъ-Бегъ?

 

Заптието. Тука са.

 

Секретаря. А, той овчаротъ?!

 

Заптието. Отъ сабайле чакатъ . . .

 

Секретаря. Бърго да викашъ овде!

 

Заптието. Пекьи (тръгва, но се връща) Ами, . . . ефенди, . . . денеска дали кье капнитъ нещьо?

 

Секретаря. Елбета . . . кога иматъ гяури давия да чинатъ, тога и алашверишъ за насъ имать. Скуби, колко щьо можишъ . . . безъ аренъ бакшишъ ниеденъ кауринъ не пущай, ни при мене, ни при Вали-Паша. . . .

 

Заптието. (Ниско взема темена и излиза).

 

Секретаря. Скуби тия гяури дори са будали, пари да паднатъ . . . после некоя година кой знае щьо излагатъ . . .

 

Заптието. Ефенди, Вали-Паша идетъ!...

 

 

63

 

Секретаря. Идетъ!? . . . Дане заборамъ, момичката, Османъ-Бегъ и Селимъ Хоажа въ друга одая да пущатъ. (Оправа се и се затичва къмъ сесѣдната стая)

 

(Следъ пауза влиза заптието, а следъ него Спасе).

 

 

ЯВЛЕНИЕ II-ро.

 

Заптието. Влези! Влези, бре гяуръ, щьо меришъ стъпките ко цървецъ!. . .

 

Спасе. Со опинци сумъ, ага, кье накаламъ килимотъ ... (прѣдпазливо стѫпва).

 

Заптието. Нищьо,... кьз платишъ за тоо . . .

 

Спасе. Е, вистина, плакяме ... али малу ... арачъ, вергия, емлякъ, иджаръ, низамие, даванинье много...

 

Заптието. Е, доста доста ... плати и мълчи (протега рѫка).

 

Спасе. Щьо сакашъ, ага?!

 

Заптието. Незнайшъ?! а, гиди имансъсъ ... Вчера даде малу, денеска требитъ пойке да дайшъ. . .

 

Спасе. Зеръ на секо идене требить да ти давамъ.

 

Заптието. На секо иденье калъ носишъ овде съ опинците... Айде плати по бърго ..

 

Спасе. Нѣмамъ, ага ...

 

Заптието. Е, айде надворъ тога!.. не те пущамъ ни при кятипотъ, ни при валията, ни при мезличотъ, надворъ!

 

Спасе. Ами ти ме викна . ..

 

Заптието. Сусъ!! Надворъ!

 

Спасе. (предпазливо вади изъ пазвата платнена кесия и бърка въ нея и подава една монета на Заптията) На!

 

Заптието. Толко се даватъ, кога има давия за една крастава коза, а не за една хубава гяурка . . Дай ощье, али излагай надворъ!..

 

Спасе. (Бръква въ кесията и дава му още).

 

Заптието. А, така... я сега кье се моламъ на Вали-паша да пущить момичката. Чекай овде, сега кье дойдитъ кятипотъ на пашата (излиза).

 

Спасе. Убоо, ага!.. Заптията безъ една лира „бакшишъ" не те пущатъ право да побарашъ, кятипотъ со 5 надали кьа кандисатъ, а валията, господъ знайтъ щьо кье сакатъ. . А я сиромафъ... отдовде-отанде и натокмифъ 20 лири. А, дали кее втасаатъ... А безъ рушветъ

 

 

64

 

не би ме пропуснали в'градъ, а камо ли на укюматъ... Е! да я откинамъ отъ рѫцитѣ на тоя песъ, та макаръ и голъ и босъ да одамъ...

 

(Влиза секретарь).

 

 

ЯВЛЕНИЕ III-то.

 

Секретара. (Като го вижда). А, си дошълъ.

 

Спасе. Е дойдофъ, ага, со надежба, оту при тебе и при Вали-паша, кье найдамъ правина.

 

Секрет. Елбете — Отъ овде по-тамо нематъ.

 

Спасе. Дойдовъ да кажамъ, щьо видовъ и чувъ, кога Османъ-Бегъ грабна момичето на Траяна Кузмановъ.

 

Секрет. Знамъ ...

 

Спасе. Преди 10 дни стана тая работа.

 

Секрет. Знамъ… знамъ ...

 

Спасе. На нивата работаше со...

 

Секрет. (По сърдито). Знамъ де, знамъ!

 

Спасе. Е, ако знайшъ, ага, защьо ме викашъ.

 

Секрет. Кажи друго ... друго!

 

Спасе. Е... Османъ-Бегъ беше со троица ...

 

Секрет. Чини друго; бре инзиръ!

 

Спасе. Щьо друго, ага?

 

Секрет. Кога одишъ на църква щьо чинишъ, бре домусъ?! — Нали свекьа палишъ... Требитъ да знайшъ, оту кога идешъ на укюматъ, со полнъ джебъ да дойдишъ, предъ агите да остаишъ нещьо.

 

Спасе. Щьо, ага, я не те разбирамъ...

 

Секрет. Не разбирашъ?... На агата бакшишъ требитъ да давашъ! я бадиава кятиплъкъ неправа.

 

Спасе. Ама, ага, ние на царотъ плакяме, а царотъ тебе ти плакя ...

 

Секрет. Ако не платишъ, нищьо нема да пишамъ, ако пишамъ пъкъ на-криво кье пишамъ... Айде давай „калемъ параси"... я знамъ оту носишъ... токо давай по-бърго... пъкъ и друга работа ме чака.

 

Спасе. Носамъ! . . . колко носамъ? я сумъ сиромавъ, немамъ . . . пъкъ и на Валията требитъ да дамъ.

 

Секрет. Требитъ зеръ! Той бадиала ли кье ти върши работа ...

 

Спасе. (Вади отъ кесията и му подава). Поели ага...

 

 

65

 

Секрет. Абре гяуръ ти книгата неплакяшъ со толко, а тука мастрафь става за вашите гюрултии. Кими книга, кими, муракьепъ, кими калемь, кими песокъ кими захметъ . . . И за евтино сакашъ правда .. .

 

Спасе. Ето и тебе още . . .

 

Секрет. А, така... во пишеньето се двете очи кье гледамъ.. . и на пашата риджа кье чинамъ да пушитъ момичката (звъни се.). А, разгеле, вали паша ме вика. . (бързо влиза въ стаята на валията).

 

Спасе. Боже, въ какво царство живиме! . . . Треска три-годишна да те треситъ и турски судъ да те судитъ се едно е. Господъ да ни е на помощь! ... Ето тука са арамиите... Нищьо не са разбойниците — по пѫтищата, що ограбватъ раята предъ овия арами безъ пушки!

 

(влиза Валията).

 

 

ЯВЛЕНИЕ IV

 

Спасе и Валията.

 

Спасе. Да ти са много години, Вали паша!

 

Валията. Да си живъ ... Како те викаатъ тебе, бре синко?!

 

Спасе. Мене ме викатъ, Спасе.

 

Валията. Щьо си ти на момичето?

 

Спасе. Ясъ ... язъ не сумъ му нищьо ...

 

Валията. Роднина - не си му?!. . А щьо те болитъ тебе за тоо момиче?

 

Спасе. За да се види каде е правото дойдофъ, вали пашо!

 

Валията. Ти да не имашъ севда по това момиче?

 

Спасе. Е.., коо младъ човекъ можитъ и да имамъ, ама сега не е тамо работата. Я дойдофь да ти кажа, Вали Пашо, оту четворица турци кървници.

 

Пашата. Какви карвници!?

 

Спасе. Турци . . .

 

Пашата. Кой са тия карвници!?

 

Спасе. Едниотъ беше Османъ-Бегъ....

 

Пашата. Османъ-Бегь кръвникъ?!

 

Спасе. Како да не е? Той една цела нахия държитъ за коси.

 

Пашата. Е, е, е ...

 

 

66

 

Спасе. Другиотъ беше Расимъ... полякъ е въ Селце, ама бегъ стана.

 

Пашата. Отъ полякъ на бегъ ичъ може тоо?!. ..

 

Спасе. Съ грабенье чуждата стока мѫчене рисянитѣ како да неможитъ.

 

Пашата. Кажи друго, кажи!

 

Спасе. Другиотъ беше Шевкия и той полокъ е въ с. Могила, той самъ на своя глава расвърлатъ данокъ по селата...

 

Пашата. Я, бре ти щъо не кажишъ щьо те прашамъ!?...

 

Спасе. За то ти кажувамъ паша, ама чакай да ти докажамъ и за четвертиотъ... за да знаишъ щьо люгье са тия, щьо го откина момичето отъ майчиното сърдце ... Та другиотъ беше Исмаилъ.

 

Пашата. Кажи друго, бре домусъ!

 

Спасе. Той отепа две деца, обесчести много моми и закла една стара баба.

 

Пашата. Сусъ!... имансъсъ ... гявуръ!... (нервено се разхожда).

 

Спасе. Аманъ пашо... ти и господъ, при тебе идеме, ко при татко... (остава му на масата кесия съ останалитѣ монети съ рушвета) поели, пашо, то щьо имафъ то ти давамъ, саде то момиче да го пущишъ ...

 

Пашата. (Като отива при масата и взима кесията, растваря я, брой паритѣ, и после съ много любезенъ тонь се обръща къмъ Спасета) Е, башка, синко, щьо кье кажишъ?... Ела по-близу, кажи чорбажи, щьо знайшъ!

 

Спасе. Е, Вали-Пашо, мѫките щьо търгатъ народъ са големи. Ти самъ и знаишъ.

 

Вали-паша. Еветъ ... така е . . .

 

Спасе. Момичето си работаше со татка си, майка си и брата си на нивата Османъ-Бегова, емъ ангария работаха, чунки со сила сите селани така му работаатъ.

 

Валията. Мегеръ Османъ-Бегъ такавъ чоекъ е?!

 

Спасе. Лошъ, много лошъ. . Та дойде той на нивата со тройцата другари и фати да биатъ жетварите, върза братотъ и грабна момичката со сила. . . Та пищеше, плачеше, гласотъ дури до небеси се слушаше. Майка ѝ и татко ѝ се здървие. Ако имаа пусатъ со себе, бездруго кървъ кье се пролееше на нивата; ама ние, коо рая на царотъ, знайте, неносиме пусатъ со себе.

 

Пашата. Та на сила я грабнаа?

 

 

67

 

Спасе. Насила, насила, вали паша, сите жертвари видоа тая работа ...

 

Пашата. Тамамъ, ако е така, работата е на редъ..

 

Спасе. И ако судите право, Вали-пашо, кье го пущите момичето, не кье го остаите во рѫците на тоя кървникъ.

 

Пашата. Елбети . . . биди си раатъ ти ... тая работа кье се свършитъ убаво . . . А сега ти одей мало надаоръ и чекай, кога кье викамъ другите селани и тебе кье викамъ.

 

Спасе. Е, Вали-пашо, до тебе е работата ако го пущишъ момичето, кье има вера народодъ още, оту при васъ можитъ да найдитъ правда и законъ. (Излиза)

 

Валията. Ай серсемъ гяауръ!. . . Ти верувашъ отукако ми дайшъ рушветъ кье сборвамъ конъ ваша стърна... Ичъ расипвамъ атаротъ на Османъ Бега.

 

 

ЯВЛЕНИЕ V-то.

 

Валията и Заптието.

 

Заптието. Кятипъ ефенди!

 

Валията. (подига си главата)

 

Заптието. (Като вижда, че е валията, стресква се). Хиляди пѫти ви моля да ме простите, Вали пашо.

 

Валията. Щьо има?!

 

Заптието. Селимъ-Ходжа моли да го приемете. . .

 

Валията. Пущи го да влези.

 

Заптието. Слушамъ! (Излиза)

 

Валията. Да видимъ, щьо аберъ носитъ той.

 

(Влиза Селимъ Ходжа.)

 

 

ЯВЛЕНИЕ VI-то.

 

Валията и Селимъ-Ходжа.

 

Селимъ-Ходжа. (низко поклонно) Селямъ алюкюмъ' Вали-Пашо.

 

Валията. (любезно). алюкюмъ селямъ, Селимъ-Ходжа ефенди . . . буйрунусъ, седни . . .

 

Селимъ-Ходжа. Ейвала, ейвала, Вали-Паша!...

 

Валията. Е, како одитъ работата!... Кандиса тая гяурка? . . .

 

 

68

 

Селимъ Ходжа. Со саата на Алаха и Муамеда се убоо одить; кандиса!

 

Валията. Кандиса, а?

 

Селимъ-Ходжа. Езетъ, Вали-Пашо.

 

Валията. Кье турчитъ, а?

 

Селимъ-Ходжа. Големъ инаатъ праеше, ама виде не виде кандериса.

 

Валията. Аферимь, аферимъ, Ходжа ефенли!. . . Ами како мислишъ кье кажитъ овде, щьо кье прашаме?

 

Селимъ-Ходжа. (гордо и надуто). А, валай и билай сè кье кажитъ . . Я дадовъ да се напиеть една вода, единъ илачъ та да сборвитъ ко макина, сè щьо сумъ училъ я! (Като му подава книга на която сѫ написани нѣколко въпроси) Буйрунусъ, Вали-Пашо! Я овде сумъ пишалъ щьо да прашате.

 

Валията (Следъ като прочта писмого очуденъ и радостенъ). Е, йферимъ, Селимъ Ходжа ефенди, ти големъ дирекъ си на нашата вера .. За тебе на Стамбулъ кье пишамъ. Айме чабукъ донеси овде момичката и да свършиме тая работа, чункимъ бела со нея....

 

Селимъ-Ходжа. Пеки, тука е момичката (низко се покланя и излиза).

 

Валията. Арно кье бидитъ, кье турчитъ тая гяурка.

 

(Влиза заптието)

 

 

ЯВЛЕНИЕ VII-мо.

 

Валията, заптието и после Османъ-Бегъ.

 

Заптието. Османъ-Багъ сакатъ да влезитъ.

 

Валията. Нека влези.

 

Заптието (Взима темане и излиза).

 

(Послѣ малко влиза Османъ-Бегъ).

 

Османъ-Бегъ. Селямъ алюкюмъ, Вали-Пашо.

 

Валията. Аликюмъ селямъ, Османъ-Бей буйрунъ, буйрунъ!

 

Османъ-Бегъ. Ейвала, ейвала, Вали-Паша. (сѣда на миндерлъка по турски). Е, како е овой работа, Вали-Пашо? Си кажалъ дд донесатъ момичето овде, предъ мезличотъ.

 

Валията. Е, така кье станитъ, нема щьо да чинимъ друго.

 

 

69

 

Османъ-Бегъ. Е, защо ести, велефте, оту саде со бастисуваньето кье поминитъ работата, а сега кье извайте предь мезличотъ?

 

Валията. Ама инаку гьелдиса работата; тия гяури консулите, ефендамъ, кренале една гюрултия, та работата ошла дори до Стамбулъ. Нищо, кье викаме овде тая гяурка и кье прашаме предъ мезличотъ, колко за лице; Селимъ Ходжа овде бѣше сега и ми кажа, оту поучиль тая гяурка како да кажува. Ето той писмото, по него кье прашамъ.

 

Османъ-Бегъ. (чете на ума си) ... А, ако не турчитъ, жи ми вера кье колямь, кье тепамь сите рисяни, така да знайшъ, Вали-Пашо.

 

Валията. За то имашъ изинъ отъ мене и отъ падишаха.

 

Османъ-Бегъ. (става) Пекьи да видимъ како кье станитъ. (излиза).

 

Валията. Ту, щьо работа се отвори за една нищо гяурка! Коджа царици си менатъ верата за доборъ животъ и салтанатъ, а тая гяурка некитъ... (влиза заптието).

 

 

ЯВЛЕНИЕ IХ-то.

 

Заптието. Консулскитѣ векили дойдоа. . .

 

Валията. Саи-ми?!

 

Заптието. Еветъ, Вали Пашо! . . . .

 

Валията. Тю язъкъ! . . . я мислефъ, нема да дойдатъ тия гяури. (къмъ заптията). Викай да дойде башъ кятипа!

 

Заптията. Пеки. (Дава нископоклонно темане и излиза).

 

Валията. Ако тая гяурка речитъ, оти несакатъ да турчитъ, работата ке излезитъ бузукъ. Ке видимъ!

 

(Влиза Секретаря)

 

 

ЯВЛЕНИЕ Х-то.

 

Секретаря. (Дава нископоклонно темане). На вашата заповедь съмъ паша!

 

Валията. Надворъ чекатъ консулскитѣ векили. Иди посрещни ги и най-учтиво покани ги да влезатъ въ приемния кабинетъ. Азъ ей-сега, ще дойда при тѣхъ. Следь това нареди да бѫдатъ пуснати тука: булгаръ

 

 

70

 

деспотъ ефенди, мезлича, селанитѣ отъ село Страдалово и овчаротъ. Айде гитъ, чабукъ! . . .

 

Секретаря. (нископоклонно темане. Излизо). Пеки!. . .

 

Валията. А ти заптии!

 

Заптията. Бенемъ Пашо!

 

Валията. Ти гледай тука редъ и чистота да има и да си по прибранъ! . . . Ептенъ боса команда!

 

(Излиза)

 

Заптията. (Нарежда столоветѣ, почиства ги и си оправя тоалета).

 

(Влиза Секретаря).

 

 

ЯВЛЕНИЕ ХI-то.

 

Секретаря. Мехмедъ!

 

Заптията. Бенъмъ!

 

Секретаря. Пущи да влезатъ: Траянъ Кузманъ, Траяница, Дуко, Овчаръ Спасе и другитѣ селани отъ с. Страдалово.

 

Заптията. Пеки (излиза, на вънъ вика): „Траянъ Кузманъ, Траяница, Дуко, Спасе чобанъ и селянитѣ да влезатъ."

 

(Извиканитѣ унили поредъ влизатъ въ залата)

 

Секретаря. Кажи на Папазъ ефендията и мезличотъ да влезатъ!!

 

Заптията. Пеки. (излиза)

 

(Следъ пауза влизатъ архиерейския намѣстникъ и мезлича).

 

Секретаря. Буйруносъ, буйруносъ! . . .

 

(Архиерейския намѣстникъ и мезлича седатъ).

 

Заптията. (Влиза). Консулскитѣ векили идатъ.

 

Всички Селяни. (Изразяватъ радостъ. Влизатъ консулскитѣ представители и седатъ на опредѣленитѣ мѣста).

 

Заптията. (Следъ пауза съобщава тържествено). Вали паша!!

 

(Съ тежки стѫпки влиза Валията).

 

(Всички ставатъ на крака и учтиво се покланятъ на валията, който влиза придруженъ оть секретаря си).

 

 

71

 

Валията. (Дава знакъ да седнатъ). Кятипъ ефенди, дайте ми арзоала на Траянъ Кузманъ! (Секретаря му подава книжа). Ефендилеръ! Во нашия вилаетски укюматъ е подаденъ еденъ арзоалъ отъ царския рая и поданикъ на Пади-шаха Траянъ Кузманъ отъ село Страдалово. Съ тоя арзоалъ Траянъ Кузманъ се плачитъ оти преди 20 дни, Османъ-Бегъ — чифликъ сайбия е грабналъ со сила неговата керка Цвета, кога работела на нивата. Въ името на правдата, повикафъ въ укюмата самиотъ Османъ-Бегъ, за да даитъ каршилокъ. Отъ каршилокътъ на Османъ-Бега се вигятъ, оту керката на Траянъ Кузманъ не била со сила грабната, а сама сакала да приемитъ верата на правоверните, чунки имала силенъ меракъ по Османъ-Бега. Разпитавъ овчаротъ Спасе, щьо виделъ, оту вистина Османъ-Бегъ грабналъ Цвета . . . За да нема некакъвъ кусуръ работата дадофъ заповедь да се доведатъ овде момичката Цвета и предъ Васъ да се разпита.

 

Селянитѣ. (Радостно). Ще я донесатъ овде! Кье е видиме!!!

 

Валията. Ама така требитъ да бидитъ: Падишаха, на когото благоволението, любовьта и милостьта му къмъ раята е голѣма иска и вие да чуете и да решите сами камъ коя страна е правото. (къмъ Траянъ), Е, како кье бидитъ работата, оръ Траянъ?

 

Траянъ. Да ти са много години, Вали-Пашо, я керка ми си я сакамъ, щьо ми я граби Османъ-Бегъ; ево три пѫти идеме овде и царотъ не мислиме да я турчитъ раята.

 

Валията. Саде то не можитъ да бидитъ.

 

Дуко. Ако судите право, кье я пущите сестра ми да си я земаме дома.

 

Валията. Никога криво не сумъ судилъ и сега нема да судамъ!

 

Траянъ. И за тоо ние тука идеме!

 

Валията. (къмъ заптиетата) Кажи на Селимъ Ходжа и на Османъ Бега да доведатъ овде момичката!

 

Заптието. Пеки. (излиза).

 

(Всички селяни очаквать съ трепетъ влизането на Цвета Тѣ вснчки сѫ устремили погледитѣ си къмъ вратата отъ гдето ще влезе Цвета. Цвета, водена отъ Селимъ Ходжа и Османъ-Бега. облечена въ фередже едвамъ пристѫпя, подкрепяна отъ двамата. Селянитѣ като я виждатъ че влиза не очакваната отъ

 

 

72

 

тѣхь Цвѣта, а нѣкаква друга — ханъмка, тѣ се отдръпватъ ужасени, унили и очудени).

 

 

ЯВЛЕНИЕ ХII-то.

 

Сѫщитѣ, Цвѣта, Османъ-Бего и Селимъ-Ходжа.

 

Валията. (като посочва на Цвета). Ето вашата кьерка, довлетъ! (консул. прат. взематъ бележки въ тефтерчетата си).

 

Траянъ. (Очуденъ). Щьо?!

 

Бладуна. (Изненадана) Нашата керка?!

 

Дуко. (Остро). Вие сте я потурчиле векье, а?!

 

Валията. Не е потурчена. Ако сакатъ кье турчимъ.

 

Спасе (Ядно). А защьо е облечена въ фередже, Вали-Пашо?!

 

Селимъ-Ходжа. Защьо та сакаше, бре синко!

 

Всички селяни. (изненадани). Та сакала?!

 

Селимь Ходжа. Та сакаше зеръ и да турчитъ сакать.

 

Всички селяни. Да се турчитъ?! О, не! со сила я грабнаа!

 

Валията. Чекайте . . . явашъ явашъ . . . остайте ясъ да питамъ момичката. (предпазливо взима книжката, която му остави Селимъ-ходжа и по тая задава въпроси на Цвета. Къмъ Цвета). Сакашъ, мори, да се турчишъ?

 

Цвета. (Едвамъ отговаря). Са-а-камъ.

 

Всички селяни. (изненадани). Сакатъ!!!

 

Валията. Турската вера по-убава ти се вигятъ?

 

Цвѣта. (бавно и слогъ по слогъ) По-убава е.

 

Всички християни. По-уба е?! . .

 

Валията. Аферимъ, аферимъ. Османъ бегъ на сила те зеае, али ти сакаше?

 

Цвѣта. (полека). Я са-ка-въ.

 

Всички селяни. Тя сакала.

 

Благуна. (Спуща се къмъ Цвѣта). Цвѣто, кьерко!

 

Османъ-Бегъ и Селимъ-Ходжа. (спиратъ я). Дуръ! Назадъ!

 

Валията. Чекайте . . . чекайте. А ти любишъ Османъ Бега?

 

Цвѣта. (полека). Го любамъ.

 

Спасе. Не, не, сплашена е та!

 

Всички селяни. Не! Не истина!

 

Траянъ. (къмъ Цвета). Кьерко! Щьо е то отъ тебе?

 

 

73

 

Валията. Е чуфте щьо реколъ вашата чупа?

 

Всички. Чуфме, ама тая не е Цвета, не е, открите я да я видиме!!.

 

Валията. Ааа, саде тоо не можитъ да бидитъ! Кьитапотъ нашъ не даватъ изинъ да гледатъ гяурите еденъ туркина.

 

Дуко. Како? Сега кажафте, оту тая не е потурчена, а сега кажувате, оту китапотъ не давалъ изинъ!

 

Спасе. Да я видиме, открите я!

 

Благуна. (Къмъ Валията). Я ѝ сумъ майка. (Спуща се къмъ Цвета), Я, сакамъ да я видамъ!

 

Архиерейския наместникъ. Вали-Пашо, майката е права. Тя трѣбва да види дьщерята.

 

(Консулскитѣ пратеници правятъ знакъ да я пуснатъ)

 

Валията. Пущьите да видатъ!

 

Благуна (като отваря булото). Цвето! (Отстѫпва на назадъ). Ахъ, (плачуща се спуща къмъ нея). кьерко!! . . . (Прегръща я).

 

Дуко. Сестроо, али не заборай?!

Траянъ. Кьерко, свести се!!

Спасе. Цвете, изгоръ мой!! (Прегръщатъ я)

 

Архиерейски наместникъ. Вали пашо, Азъ виждамъ, че момичето е въ несвесть, то не е здраво . . . то е опоено!

 

Валията. Саканъ. Кой може да прави то?! .

 

Арх. наместникъ. Момиче, не бой се, кажи слободно, да ли сакашъ да се турчишъ.

 

Цвѣта. (Треперяйки свестява се). Майко, татко, брате Дуко, али чие сте?! (Като поглежда Спасете). Ахъ! Кѫде сумъ я?! . . (къмъ арх. наместникъ) Отче, прости моитѣ прегрешения. Рисянка сумъ!

 

Арх. наместникъ. Ето майка ти, девойче, небой се!

 

Цвѣта. Кѫде сумъ? . . Майко! . . Майко! ...

 

Благуна. Кьерко, во църно фередже си!

 

Цвета (Като скѫсва фереджето). Умирамъ, ама туркина не ставамъ!! (Като съглежда турцитѣ). Да бегаме, оту турци имало овде !! (Всички християни бѣгатъ къмъ вратата).

 

(Настава смущение Консулскитѣ пратеници, очудени поглеждатъ валията, който съвсемъ се забърква).

 

Архиерейския наместникъ. Видите ли, Вали пашо.

 

 Валията. Пущите момичката! . .

 

 

        ЗАВЕСАТА СЕ СПУЩА.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]