III-то ДЕЙСТВИЕ
Явление I-во (Цвѣта сама) 44
Явление II-ро (Цвѣта и Османъ-Бегъ) 45
Явление III-то (Цвѣта, Кърста и Петкана) 46
Явление IV-то (Османъ-Бегъ и Селимъ-Ходжа) 47
Явление V-то (Цвѣта, Кърста и Петкана) 48
Явление VI-то (Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ) 50
Явление VII-мо (Сѫщитѣ и Цвѣта) 53
Явление VIII-мо (Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ) 54
Явление IX-то (Османъ-Бегъ, I, II и III заптие, Дуко и Спасе) 54
Явление Х-то (Османъ-Бегъ, Цвѣта, Кърста и Петкана) 56
Явление ХI-то (Сѫщитѣ, Спасе, Дуко и Заптиитѣ) 57
Явление XII-то (Османъ-Бегъ, Цвѣта и 1-то заптие) 58
Явление XIII-то (Цвѣта и Селимъ Ходжа) 60
Явление ХIII-то (Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ) 61
Сцената представлява стая въ чифлика на Османъ Бега. Сутринь. Цвѣта, уморена отъ тѫга, е задрѣмала на миндерлъка.
ЯВЛЕНИЕ I-во.
(Цвѣта сама).
(Бълнува). Майчице! (стреснато се сепаз). Майчице, турци идатъ леле! . . Офъ, кѫде сумъ я? (разглежда на около). Турска кукя?! . . . (плаче) Офъ, пусти животъ мой ! . . Майко, кѫде си да ме видишъ? . . Брате, защьо ве дойдишъ да ме откинишъ отъ мръсни, погански рѫце?! Татко, златенъ татко, али барашъ чаре, за да ме извадишъ отъ о а пуста кукя? . . Ахъ, тежко мене, я сирота?! Загинафъ!? . . Майко, о мила моя майчо! ... Охъ, Господи, али глеашь отъ небеси патилата мой?.. Щьо грефъ сумъ сторила, та овие мѫки за мене?! Офь, пусти таксиратъ мой! . . Ахъ, защьо сумъ се родила момиче во ваква пуста земя?! . . Кье ме потурчать?! . . Леле, господи, земаймия душава побъргу, сега сакамь да умрамъ! ! . . Туркина да бидамъ?! . . . У! чувай ме, господи, умирамъ ама туркина не станвамъ! . . Не, то саде не мойтъ да бидитъ! . . Не! . . Майчице, татко, Дуко, братенце мое, каде сте ? . . . Майко. (Замислюва се). Не! я требитъ да излезамъ отъ овде, да избегамъ! (отива къмъ прозореца). Ахъ, сънце, ти господоо око, ти се молямъ, кажи за мойте мѫки. Ти вигяше кога ме грабеа. Я секое утро тебе сумъ те пречеквела, сънчице! . (Замислюва се). Сите требитъ да спиатъ. Отъ оаде изъ пенжерава кье избегемъ. Високо е, ако! . . Али кье избегамъ, али кье се отепамъ! Защьо ми е овой животъ, щьо го живеамъ и щьо кье го
45
живеамъ овде. Многу по убоо е да умрамъ (опитва се да проврѣ тлавата си прѣзъ рѣшеткитѣ на прозореца). Ахъ, не можитъ отъ овде и сила немамъ да скършамъ едно железо, (отива къмъ вратата, побутва, намира я затворена). И тука затворено! Ахъ, Господи, али не ти е грефъ?!.. Четири дни сумъ затворена, ко пиле во кафесъ! . . . (пада на миндерлъка и пакъ задремва).
(Влиза Османъ Бегь).
ЯВЛЕНИЕ II-ро.
Цвѣта и Османъ-Бегъ.
Цвѣта. (като се сепва). Майчице, ти си? (изпищава като съглежда турчина). Офъ! . .
Османъ-Бегъ. Па щьо си станала толку рано, мори ! . . Да не мислишъ на жетва да идешъ?! . . Спи раатъ, спи раатъ; Османъ-Бегъ не ти пущи на жетва да ти гори той белото лице; има кой да работа за 5 тебе . . . Како спа сама овой вечерь? Кажи де, щьо плачишъ! . . Али ущье плачишъ?! Грефъ ти на душата мори гяурко, ако на той меки душеци не спиешъ ??атъ (приближава до нея, иска да я улови за рѫката) ??руваи де!
Цвѣта. Бѣгай!!
Османъ-Бегъ. Не си люти, мори гявурко, не си ли ??
Цвѣта. Бѣгай ти кажувамъ!! . .
Османъ-Бегъ. Я те милувамъ, мори стоко.
Цвѣте. Бегай, не ти сакамь милуването твое! . . бегай!!
Османъ-Бегъ. Не си люти, мори! Стопанка кье ти праамъ на чивликотъ, жи ми вера. Той сета стока моя, твоя кье бидитъ.
Цвѣта. Нейкюмъ, нейкюмъ! Държъ си стоката за тебе, а мене пущьиме дома да си одамъ!
Османъ-Бегъ. Да те пущямъ. А! Той саде не можитъ да бидитъ! . . Ти, ести, си моя.
Цвѣта. Твоя?! . . Не! . .
Османъ-Бегъ. Ти туркина кье бидишъ.
Цвѣта. Кой? Я, туркиня? Не! Никога!...
Османъ-Бегъ. Оджата кье чинитъ туркина, мори будалъ.
Цвѣта. Туркина?!
46
Османъ-Бегъ. За твой атаръ, денеска викахъ чалгия, да свиритъ на чифликотъ. На гости дойдоа много анъмки, да конущисашъ со нимъ и да видишъ каковъ добъръ животъ живеятъ, овде во харемотъ. Тукъ съ кейфъ се живить. Глеаай сега. (Плеска съ рѫце. Музика засвирва на кьочекь. Нѣколко млади кадѫнчета, облечени феерично, като турски кьочекини, покланятъ се на Османъ-бега и подъ такта на музиката играятъ кьочекъ. Османъ-бегъ се наслаждава отъ това, а Цвѣта съ омраза гледа на всичко и плаче. Османъ-бегь опоенъ отива къмь Цвѣта и иска да я цѣлува).
Османъ-Бегъ. (Като се приближава). Стой, стой! кье любамъ тебе.
Цвѣта. Бегай, трегни се ти кажувамъ!
Османъ-Бегъ. Стой, мори гяурко!
Цвѣта. (удря му единъ шамаръ) На ти тебе, куче!
Османъ-Бегъ. (като я отпуща). Бре, анасана (дръпва я за косата и послѣ я блъсва).
Цвѣта. Офь! майчице! (пада).
(Всички анъмки уплашени избегватъ)
Османъ-Бегъ. Домусъ, дуръ бакаламъ, я кье ко??тъ тебе! (излиза).
Цвета. (Плачуща). Майко! Охъ! пусти мѫки (па?? мой.
(Влизатъ: Кърста и Петкана, потурчени българки).
ЯВЛЕНИЕ III-то
Цвѣта, Кърста и Петкана.
Кърста. Плачитъ, кутрата!
Петкана. Ами щьо кье прайтъ, сирота? Плачи, плачи и плачъ непомага.
Кърста. (Въздъхва). Е, и я плакавъ, плакавъ, ама за лудо.
Петкана. Ами я зеръ не, току опустелъ му живототъ нашъ, мори сестро!
Кърста. Штъ, штъ, малчи! (приближава къмъ Цвѣта и я побутва) Доста! Доста си плакала, мори кьерко.
Цвѣта. (уплашено рипва) Ага! пущьи ме!!
Петкана. (на страна) О, сирота! . . .
Кърста. Не плаши се, кьерко, не плаши се, не е овде агата.
47
Цвѣта. (плачуща) А, ами вие щьо барате овде?!
Кърста. Дойдофме да те видиме, кьерко.
Петкана. Е, мори сестро, чоекъ со чоека живейтъ.
Цвѣта. Така е, ама чоекъ со секой чоекъ не можить да живейтъ.
Кърста. Защьо.
Цвѣта. Е, вамъ ви е широко около вратотъ, та за тоо така велите, а прашайте насъ, рисяните, щьо търгаме оть вашите мѫжи.
Петкана. (на страна) Клетите рисяни!
Кърста. Епа, кьерко, ела да те рашетаме изъ другиве оаай, та тамо по на техна кье си позборуваме.
(Излизать и тритѣ).
(Влиза Осман-Бегъ и Селимъ-Ходжа).
ЯВЛЕНИЕ IV-то
Османъ-Бегъ и Селимъ-Ходжа.
Османъ-Бегъ. (Очуденъ) А! кѫде ошле ти е гаурки?
Селимъ Ходжа. Да не избегале?
Османъ-Бегъ. А йокъ! (Като отива при вратата която води къмъ харема прѣзъ която излѣзоха предъ ханъмкитѣ и Цвѣта). Тука са, кѫде кье бегатъ, кой можитъ отъ моите рѫци да бегать... Е, жи ми турска вера, ходжа ефенди, сите кье турчамъ, сите каури!
Селимъ ходжа. Еветъ беимъ друго чаре нема... Дуръ не турчамъ тие гяури, царството на падишаха раатъ нема да има.
Османъ-Бегъ. Еле той бугаринотъ, комита, щьо терсене е станалъ отъ некое време, жи ми вера' да иматъ царство, сите би не исклалъ, ама дипь не му е царството.
Селимъ-ходжа. (смѣе се) Ха ха. Се плачатъ оту сме ги мѫчили ..
Османъ Бегъ. А щьо кье имъ праймъ?! ... Ако не мачишъ, ако не колишъ, кье се наплодътъ коо мрави.. Коли! Коли!
Селимъ ходжа. Търнотъ ако не сечишъ, кье изкопатъ очите...
Османъ-Бегъ. Берикятъ царотъ даватъ изинъ да колимъ гяурите. . . Сите би колелъ, ама дипъ.. много креватъ гюрултия той московотъ, ингилизотъ и фрегонтъ.
48
Селимъ-ходжа. На секо зло има лекъ. Ако тия ни са душмани имаме и приятели. Той немецотъ... Алеманъ паша и той како се викаше Швабата—Австрицетъ со нашия царъ са (показва съ показалцитѣ си, като ги сдружава).
Османъ-Бегъ. Аренъ девойка грабнавъ. ходжа... Ама инаетчия е .. много. Не си турчи и верселамъ ..
Селимъ-ходжа. Я не я ке турчамъ... явашъ, явашъ.
Османъ-Бегъ. Кье турчамъ сите гяури! ... Илякимъ братотъ и овчаротъ, за еденъ инатъ, два пѫти кье турчамъ.
Селимъ-ходжа. Еветъ, тия са най-башъ кумита (ослушва се и става) Беймъ идатъ ...
Османъ-Бегъ. Идатъ?! (отива къмъ вратата).
Селимъ-ходжа. Нека остаймъ раатъ, белкимъ кье кандерисатъ да се турчитъ.
(Излизатъ).
(Слѣдъ малко влизатъ Цвѣта, Кърста и Петкана).
ЯВЛЕНИЕ V-то.
Цвѣта, Кърста и Петкана.
Кърста. Е, мори кьерко, и я праефъ така инаетъ ко тебе.
Цвѣта. Како, защьо инаетъ си прайла вие?
Кърста. Неокевъ да се потурчамъ, ама после си кандисафъ.
Петкана. Та и я така, мори сестро!...
Цвѣта. Ама кой сакалъ васъ да ве потурчитъ, джанамъ, кога вие туркини сте се родиле?!
Кърста. Не, ние бугарки сме се родиле, мори сестро.
Цвѣта. Бугарки сте се родиле?!
Петкана. (Нажалена). Бугарки, бугарки бевне, мори сестро.
Кърста. Бугарки бефме, ама не потурчие!
Цвѣта. Ве погурчиле?!!
Петкана. (Вьздъхва). Ахъ, не потурчие!
Кърста. На сила, кьерко, ко тебе щьо кье те потурчатъ.
Цвѣта. (Разлютена). Ахъ! бегайте отъ каде мене вие, въртко верки!
54
Кърста. Немой, не ни кажви така, кьерко.
Петкана. (На страна). Бугарки бефме, а сега туркини, пусти робони.
Кърста. Ето така... Е, да знайшъ какви са лоши нашите мажи.
Цвѣта. Како можатъ да ве потурчатъ, ако вие не сте сакале?
Петкана. Царство имъ е, све можетъ.
Цвѣта. (На себе си). Овие ме маматъ. (Къмъ тѣхъ), Вие ме мамите, вие се туркини.
Петкана. Бугарки бефме, мори сестро, бугарки верувайне.
Кърста. Нема заошьо да те лѫжи ме.
Цвѣта. Бегайте, я се гнъсамъ отъ васъ. Вие сте туркини, вие ме мамите.
Петкана. (Къмъ Кърста). Кутрата, не ни верува, ама има и право.
Цвѣта. Ако вие бефте бугарки, то не кье ме кандисвете за да се потурчамъ, а кье ми поможевте да, избегамъ отъ овде.
Кърста. Ние не те кандисуваме, ами ти кажуваме како е работата, оту на сила кье те потурчатъ, сестро.
Петкана. Би ти поможиле, мори сестро, до избегашъ и ние би избегали со тебе, ама ни вардатъ, та не мойме.
Кърста. (Къмъ Петкана). По-кротко, по-кротко зборви, Петкано, оту можитъ да слушатъ беготъ.
Цвѣта. (Къмъ Петкана). Тебе Петкана те викаатъ?
Петкана. (Съ въздишка). Ахъ! Петкана.
Цвѣта. (Къмъ Кърста). Ами тебе?
Кърста. Мене Кърста ме викаатъ.
Цвѣта. Кърста?! Ами отъ кои места сте?
Кърста. Я сумъ отъ село Каменица, а Петкана отъ с. Цървенъ-Брегъ.
Цвѣта. Ами имате ли нещьо роднини?
Петкана. Имафме, имафме сé, мори сестро, а сега нищьо немаме. (Плаче).
Кърста. (Плачуща). Я имафъ и майка, и татко, и братя, и сестри, а сега ко щьо ме глеашъ сумъ. Татка го утепаа, коа ме грабиа, майка умре отъ меракъ по мене, братъ ми, едниотъ го утепаа на Пиринъ планина, а другиотъ е во Бугария и секоя пролеть идетъ со комити. Ето така се запусти нашата кукя.
50
Петкана. А я саде една майка и единъ братецъ си имамъ.
Цвѣта. Ами живи се сега?
Петкана. (Плачуща). Майка е жива и кукатъ ко църна кукайца ...
Цвѣта. А, кутра майка! (плаче).
Петкана. А братъ ми во Анадолъ го пущие, и сега незнамъ, али е живъ, али е умренъ.
Кърста. Ето такви са патилата наши, кьерко!
Петкана. (Къмъ Цвѣта). Ами ти?
Цвѣта. Ахъ, я си имамъ татко, майка, братъ, стрико, дедо, баба; я се си имамъ (плаче).
Кърста. Еее, сиротите!
Петкана. Пусти животъ нашъ, пусти животъ нашъ!
Кърста. (Гледа изъ прозореца). Штъ, мълчите, идетъ беготъ, (къмъ дветѣ) како да му кажиме?
Цвѣта, Кажите му, отуя нейкюмъ да се потурчамъ!
Кърста. Ахъ, мори сестро!
Цвѣта. Нейкюмъ, не! кье умрамь, ама туркина не станвамъ!
Петкана. Ахъ, кутра, сирота!
(Влиза Османъ-Бегъ).
ЯВЛЕНИЕ VI-то.
Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ.
Османъ-Бегъ. Е, како го велилъ той гяурка?!
Кърста. Некандисува, беимъ.
Османъ-Бегъ. Брей! а ощье прайтъ инатъ?! (като доближава къмъ Цвѣта) А вистина, мори свиньо, а?
Цвѣта. Офъ, майко!...
Османъ-Бегъ. Кажи де?!
Цвѣта. (Рѣшително) Я ти кажавъ, сто пѫти не ти кажвамъ!
Османъ-Бегъ. (Като я приближава), Кажи пакъ, бре!
Цвѣта. Бегай на стърна!
Османъ-Бегъ. Наа, анасана!
Петкана. (Смаяна). Ахъ, сирота!
Османъ-Бегъ. Кье ти колимъ, мори гяурко!
Цвѣта. (Ядосана). Колиме, бесиме, щьо сакашъ прай, ама я туркиня небидвамъ!
51
Кърста. (На страна). Брей!
Османъ-Бегъ. (Като измъква ятагана, и я хваща за коситѣ). Кье турчишъ?!
Цвѣта. (Смѣло). Пущьиме! (изпищява). Офъ, майчице! ...
Кърста. (Спуща се, хваща Османъ-Бега, дърпа го на страна). Аманъ, ефендамъ, немой, немой!
Петкана. (Хваща Цвѣта). Немой, мори сестро, непрай вака, немой со лошо! (дързостно).
Цвѣта. Леле, майчице, (къмъ Османъ-Бега). Ахъ, куче!
Османъ-Бегъ. (разярено). Пущьите, да коламъ той гяурка.
Кърста (Дръпва го). Прости я, беимъ кье кандисатъ!
Османъ-Бегъ. Анасана, гяурка! Коски кье кършамъ.
Петкана (При Цвѣта). Сакай му мувлетъ, за да си помислишъ малу, мори сестро, оту той кье те заколитъ.
Цвѣта. Охъ!
Османъ-Бегъ. (Ядосано). Пущьите, кье дробилъ на парчиня.
Петкана. Сабуръ, беимъ ти се молитъ за мувлетъ, мувлетъ ти сакатъ.
Османъ-Бегъ. Мувлетъ а?! (Успокоява се)
Цвѣта. Ахъ, пущьите ме малу надворъ, ми е лошо (пада).
(Кърста и Петкана подигатъ я).
Кърста. Стани, керко, стани, щьо прайшъ вака?
Цвѣта. (Подкрепена отъ Кърста и Петкана). Офъ, майчице! ...
Османъ-Бегъ. (Малко успокоено) Остайте мене той гяурка, я кье рашеталъ изъ бавчата.
Османъ-Бегъ. Защьо ми лютишъ, мори а?
Кърста. Со добро, бей, со добро, кье кандисатъ.
Османъ-Бегъ. (Како излиза съ Цвѣта вика) Адемаа, Адемаа Сюлоо. Стойте тамо на капиджиците?
(Гласъ). Пекьи ефендамь!
(Кърста и Петкана, сами).
Петкана. Кутра!
Кърста. Яка душа, мори Петкано, ичъ не се страшитъ отъ беготъ.
Петкана. Щьо кье се страшитъ, кога сторила ниетъ да умритъ, ама да се нетурчитъ!
Кърста. Големъ инатъ прайтъ.
52
Петкана. Ахъ! пусто царство имъ е, мори, оту да е инаку...
Кърста. Е. да е инаку ние не кье бефне во турски рѫце, туку, мѫчи се и малчи. . . Зеръ я сакавъ да се потурчамъ, ами щьо кье прайшъ, кай е сила прайна не е.
Петкана. Ахъ! али су сакала, али сумъ мислела за ваковъ животъ: затворена ко вапцана. Запусти го, да не зборуваме, оту ми се кинитъ сърдцево отъ мака.
Кърста. Ами щьо да прайме, мори сестро. Сега немаме ни рода ни роднина, пъкъ и сите бегатъ отъ насъ. Туркини сме ... Пъкъ, аджиба, можиме да живейме при живототъ на овия кучиня! Ахъ! ни било пишано да си загиниме, туркини да бидиме.
Петкана. (Като изважда прѣдпазливо едно крьсте). Прости ме, господи, ако сумъ ти згрешила нещьо (прѣкърства се) Ристосе, Богоройце, простите ме (целува Кръстето).
Кърста. (Като я съглежда). Щьо е то, мори сестро?
Петкана. Нишьо, нищьо! (бързо скрива кръстето).
Кърста. Кажи, мори, я те видовъ; се кръстеше!
Петкана. Кье ти кажамъ, ама никому да не кажвишъ.
Кърста. Не, не, жи ми св. Никола.
Петкана. (Като ѝ подава кърстето). Ево нà.
Кърста. (Зарадвана). Кърсте?!... Ахъ, златно кърсте! чекай да го бацамъ (целува го). Прости ме, Богоройчице майчице! Фередже носиме, ама во сердцево пакъ рисянки сме. Непущайне, Богоройице, отъ рѫката твоя (кът Петкана). Сполай ти, мори сестро, оти ми кажа. Ахъ! отъ кога не сумъ бацила кърсть и името ми е на него .. Ами, отъ кай го здоби, мори Петкано?
Петкана. Го скинавъ отъ гушата на едно отъ децата на нашиотъ чифчия.
Кърста. Жи ти Ристосъ, да ми земашъ едно за мене, оту мошне ми е мила нашата вера.
Петкана. Мошне, по-мила ми стана отъ како ме облекоа во ова пусто фередже.
Кърста. (Поглежда изъ прозореца). Гледай кутрана, во бунаронъ се загледала ...
Петкана. Ами що да чинитъ, сиротата?..
Кърста. (Уплашено съ втренченъ погледг къмъ прозореца). Ахъ! мори, щьо напрай та?! Леле, во бунаронъ се фърли...
53
Османъ-Бегъ. (Отъ вънъ). Адемаа, Сюлоьо, гелъ бураа, чабукъ, чабукъ!!!
Петкана. Кье се удайтъ, кутрана!
Кърста. Ето защьо сакала надворъ да излезитъ.
Османъ-Бегъ. (Отъ вънъ). Слези бъргу, бре, фати той шейтане гяурка! (Пауза).
Кърста. Ахъ!... Ено я, я извая! ... гледай, гледай сирота (къмъ Петкана) забули се сестро, да излезиме! (при излизанието срещать; Османъ-Бега и Цвѣта).
Османъ-Бегъ. (отваря вратата) Нà ви той будала гяурка, кье давелъ!
(Цвѣта влиза).
ЯВЛЕНИЕ VII-мо.
(Сѫщитѣ и Цвѣта).
Кърста. Щьо напрай така, мори сестро?
Цвѣта. Офъ! майчице! како не се удайфъ?! . .
Петкана. (Настрана) Ахъ! никой не слушатъ нашите мѫки. Пусти царь делеку а господъ високо.
Кърста. Стани да се преслечишъ, оту кье настинишъ вака.
Цвѣта. Остайте ме, остайте ме, да умрамъ по-убоо!
Петкана. Немой, мори, белкьимъ иматъ господъ, белкьи кье излезишъ отъ овой пеколъ.
Кърста. Ако я извадатъ на укюматъ предъ пашата, белкьи кье иматъ спаси-богъ да я отпущьетъ.
Цвѣта. Ахъ! камо той господъ, да ме пущьатъ предъ пашата да му кажамъ се.
Кърста. Братъ ти, татко ти, можитъ да сториле давия на укюматъ, за да те изваатъ предъ пашата.
Цвѣта. Предъ пашата кье ме изваатъ?!
Петкана. Кье те изваатъ, кье те изваатъ.
Кърста. Саде тебе не ти требитъ да се инатишъ; ако имъ велишъ, оту не се турчишъ, тогай ичъ не кье те изваатъ, кье те скриатъ, ко насъ щьо не скрия. Сета вели, тгу кье се потурчишъ, а тамо кажи щьо сакашъ. Така многу се откинале.
(Бързе влиза Османъ-Бегъ.)
54
ЯВЛЕНИЕ VIII-мо.
Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ.
Османъ-Бегъ. (бързо). Бегайте, скрите се тамо!
Кърста. Щьо е, ефендимъ?
Османъ-Бегъ. Айде гитъ орда, заптие гелйоръ, чабукъ, капу капѝ.
(Цвѣта, Кърста и Петкана бързо излизатъ).
(Влизать три заптиета, Дуко и Спасе).
ЯВЛЕНИЕ IX-то.
Османъ-Бегъ, I, II и III заптие, Дуко и Спасе.
I-во заптие. (къмъ Османъ-Бега). Мерхаба, ефендамъ!
Османъ-Бегъ. Мерхаба, мерхаба, буйрунъ. (посочва имъ миндерлъка).
I-во заптие. Ейвала.
Дуко. (къмъ Спасе), Ето го, ето го!
Спасе. Той е кръвникотъ.
I-во заптие. По поелята на Вали-Паша сме дошли овде да бастисаме вашата кукя, и сакаме да ни даишъ изинъ.
Османъ-Бегъ. Я немалъ качакъ тутунъ, оръ!
Дуко. Не сме колджи, та за то да идеме.
2-ро Заптие. (заканително къмъ Дука). Сусъ, бе гяуръ.
Спасе. Защьо да малчитъ?!
3-то Заптие. (къмъ Спасете). Сусъ, бе, и ти, домусъ, кой те праша тебе?
Османъ-Бегъ. Ами тия гяури щьо баратъ овде?
Дуко. Има щьо да бараме за то сме дошле.
2-ро Заптие. Сусъ, бре ещекъ, жи ми вера. . .
Спасе. (кьмъ Османъ-Бега) Той си сакатъ сестра му, щьо я грабна ти отъ полето преди 4 дни.
1-во Заптие. Ай анасана !
3-то Заптие. (Къмъ Спасета). Ти кье мълчишъ, бре али кьотекъ сакашъ?
1-во Заптие. Тия гяури праатъ поплака на тебе, оту на сила си зелъ еденъ гяурка.
Османъ-Бегъ. (надменно). Ха, ха, ха, ха (къмъ Спасета и Дука). Па вие прайте поплакъ, оръ, жи ми верга,
Дуко. Ние ние!
Османъ-Бегъ. Защьо, бре домузларъ!
Спасе. Не ни познаашъ, бре турчине?
55
Османъ-Бегъ. Не, жи ми вера, оръ кауръ.
Дуко. Не ни познаашъ, аа? Кѫде е сестра ми ?
Османъ-Бегъ. Каква сестра го сакашъ отъ мене оръ?
Спасе. Ти, заедно со троица рругари као тебе, я грабна, на сила сестра му на овой чоекъ.
Османъ-Бегъ. (къмъ I-то заптие). Щьо сакатъ отъ мене тия гяуре??
I-во Заптие. И тие незнаятъ щьо сакатъ, беимъ.
Спасе. Како не знайме?! О-хо!!
Дуко. Мошне убоо знайме! сестра ми, сестра ми я сакамъ отъ ового (посочва къмъ Османъ-Бега). Отъ ового, разбрафте али не?!
Османъ-Бегъ. Отъ мене? Я? Я не сумъ арамия, бре свиня !
Спасе. Бетеръ Отъ арамия си! . .
Османъ-Бегъ (като удря Спасета). Ти мене кье кажелъ арамия, бре ешекъ !
Спасе. (Не отстѫпва) Удри, удри!
Дуко. (къмъ заптиитѣ) Вие царски люгье сте, али ортаци на Османъ-Бега? за да не биете дойдофме овде со васъ?!
I-во Заптие. Арно ви прайгъ, кога сте отвориле той уста, ко врата, оръ!
Спасе. (къмъ Дука). Нека биатъ, брате кье имъ заплатиме за се, кье дойдитъ день.!
2-ро Заптие. Море, кьотекъ, кьотекъ за васъ.
Дуко. (къмъ Османъ-Бегъ) Сестра ми той е грабна и отъ него я сакамъ!
Спасе. (къмъ заптиитѣ). Васъ Пашата не ви пущьи да ни мачите, да не плашите и да ни биете.
Османъ-Бегъ. Нека баратъ, ето кукята моя.
1-во Заптие. (къмъ Дука и Спасета). Барайте, бре, щьо стойте?!
Дуко. Кье бараме зеръ! Вигяме, оту во овая одаа е нематъ (като посочва къмъ стаята, гдето влѣзоха Цвѣта, Кърста и Петкана). Сега да видиме во она одаа тамо.
Османъ-Бегъ. (застава на вратата). А, йокъ, тамо саде не можелъ да баралъ.
Спасе. А защо тамо не?!
Османъ-Бегъ. Саканъ, тамо е аремотъ мой.
Дуко. (къмъ Османъ-бега). Секаде секаме ке бараме.
1-во Заптие. Китапотъ недаватъ, бре, да влагашъ при аремотъ на беготъ.
56
Спасе. (къмъ Дука). Тамо е скриена, брате.
Дуко. Тамо е. тамо кье влезиме!!
Спасе. (къмъ заптиитѣ). Во тая одая е скриена (смѣло опитватъ се съ Дука да влѣзатъ).
Османъ-Бегъ. (изважда револвера). Назадъ! умрени не можите да влезите овде, а живи ичъ, бре домусъ! айде барайте тамо во другитѣ одаи ! (Османъ кима на чауша да махне двамата селяни).
Спасе. Не, во таа одая си я скрилъ.
1-во Заптие. (къмъ Спасета). Ей, гяуръ (дръпва го) Аремотъ на беготь е тамо, бре будалъ !
Османъ-Бегъ. (Съ предпазвание). Чикънъ дишери той гяуръ, кье ме клаатъ во нѣкой бела. Барайте во другитѣ одаи! (търсятъ въ другитѣ одаи).
Заптиитѣ. (Къмъ Спасета и Дука). Айде отивай малу надворъ, после кье пушалъ пакъ. Надворъ, бре (хващатъ ги и ги изкарватъ на вънъ).
Османъ-Бегъ. (самъ). Ай, анасана кой имъ кажалъ на тия гяури, оту е овде? Ама дуръ бачаламъ, сега кье криелъ арно. Заборайлъ, оту кье дойдитъ заптие (почуква на анамската стая).
Гласъ. Кимъ деръ?
Османъ-Бегъ. Бенъмъ, бенътъ, ачъ капи.
Гласъ. Не истерсанъ, беимъ??
Османъ-Бегъ. Донесите бъргу гяурката (като отваря кьепенека на пода). Овде кье криямъ, а после кье пущелъ да баралъ, колко за лице!
(Влизатъ: Цвѣта, Кърста и Петкана)
ЯВЛЕНИЕ Х-то.
Османъ-Бегъ, Цвѣта, Кърста и Петкана.
Османъ-Бегъ. (като хваща Цвѣта). Айде, влагай овде мори шейтанъ гяурко!
Цвѣта. (Уплашена). Овде?!
Кърста и Петкана. (Уплашени на себе си). Аууу! Богоройчице майчице, кье я мѫчитъ.
Османъ-Бегъ. (Сърдито). Айде, влагай по-бъргу, оту, жи ми вера . . .
Цвѣта. Аманъ!
Османъ-Бегъ. (натиска я въ дупката). Сега аманъ, заманъ йокъ, влагай?!
57
Цвѣта. Офъ, майчице!
Кърстъа Прости я, беймъ, кье се потурчитъ.
Османъ-Бегъ. Не! Йокъ ! . . . влягай?
Петкана. (На себе си) Ахъ, пусти мѫки рисянски!
Цвѣта. (падайки въ дупката) Майчице, леле!
Османъ-Бегъ. Малчи тамо, не викай! (затваря капака, дава знакъ на ханъмкитѣ да си ходатъ презъ отсрѣщната стая а отваря главниятъ входъ и вика) Чаушаа!
(Гласъ отъ вънъ) Пеки, беймъ!
Османъ-Бегъ. Пущите тия гяури овде да баралъ.
(Влизатъ: Заптиитѣ, Спасе и Дуко).
ЯВЛЕНИЕ ХI-то
Сѫщитѣ, Спасе, Дуко и Заптиитѣ.
Османъ-Бегъ. (къмъ Спасета и Дука). Айде, барайте и тамо, и во тая одая.
Спасе. (Като се спуща къмъ ханъмската стая). Ела, брате Дуко.
Дуко. (подиръ Спасета). Сестро, кѫде си?!
Османъ-Бегъ. (Самодоволенъ се смѣе). Ха-ха, кье найдешъ!
Спасе. (излизайки отъ ханъмската стая), Ахъ и тука е нема!
Дуко. (подиръ Спасета умисленъ). Ахь, Сестро! (държи въ рѫката си кърпа, която предпазливо хвърля въ кьошето).
Спасе. Ахъ, Цвето, кѫде си?!
Османъ-Бегъ. (къмъ Спасета). Е, го найдофте вашата гяурка? (Дуко и Спасе мълчатъ замислени).
1-во Заптие. Е има да сакате, ущье нещьо?!
Дуко. (На себе си). Сестро, кѫде те потония! (поглежда къмъ кърпата) Ако и паднитъ в'раце, кье разберитъ оту сумъ дощолъ.
1-во Заптие. (предпазливо къмъ 2-то и 3-то заптие). Айде; извайте тия гяури.
2-ро Заптие. (къмъ Спасета) Айде, сега надворъ!
Спасе. (излизайки къмъ Османъ-Бега). Турчине, мисли си арно! Нема да я остамь во твоитѣ раце! (излиза).
2-ро Заптие. Айде, надворъ! (излиза).
3-то Заптие (къмъ Дука). Айде бре, и ти гяуръ, щьо стоишъ!?
58
Дуко. (като излиза.) Хей, кръвнико, не мисли оти така лесно кье ти поминитъ. Е-е! кье ти платамъ за сестра ми!
3-то Заптие. Гьитъ, гьитъ, фираунъ! (излиза).
(Османъ-Бегъ и 1-во заптие).
Османъ-Бегъ. (Къмъ чауша) Дуръ! (Отваря капака) Кье видишъ той гяурка (вика надъ дупката). Излези мори, гяурко ! . . . ееее . . . Излези бре кье колямъ, ако слезамъ долу. . . Ай анасана, да не го умрелъ той свиня внатре?
1-во Заптие. (На себе си). Брей, шейтанъ билъ той Османъ-Бегъ, жи ми вера, башъ дирекъ, ести, той е на царството.
Османъ-Бегъ. Излези, мори!
(Цвѣта излиза отъ скривалището).
ЯВЛЕНИЕ XII-то.
Османъ-Бегъ, Цвѣта и 1-то заптие.
Османъ-Бегъ. Големъ инатъ праишъ, мори гяурко, ама . . .
Цвѣта. Охъ, майчице! . . .
Османъ-Бегъ. (къмъ заптието). Е, чаушъ, како ти фатитъ окото ?
1-во Заптие. Убава гяурка си зелъ, бей.
Османъ-Бегъ. Та да е лоша ичъ не гледамъ на нея.
1-во Заптие. Защьо, мори гяурко, не си чинишъ каилъ ла турчишъ?
Цвѣта (Омаломощена). Охъ!
Османъ-Бегъ. Кежи, мори, щьо ти праша агата!
1-во Заптие. Да турчишъ, да турчишъ, мори, беготъ кье те иматъ башъ во аремотъ.
Османъ-Бегъ. Я той велелъ на той будалъ гяурка, ама, мене не слуша кьи!
1-во Заптие. Слушай, слушай беготъ щьо ти велитъ, оту ако не турчишъ, жива не кье излезишъ отъ овде. Турчи, животъ да живелъ. . . Я кье иделъ сега на градъ и аберъ кье носилъ на Пашата, оту ти кье турчишъ и той тебе кье викалъ.
Цвѣта. Ахъ, Господи, защо не ми я земишъ душава по-барго!
59
1-во Заптие. (Излизайки съ Османъ-Бега). Така, слушай беготъ и турчи (излизатъ).
Цвѣта. (Сама). Ахъ! . . Сонъ беше: али нависгина?. . . Му го чувъ гласотъ; ко долу да беше и той? А, неможитъ да бидитъ! я го баравъ, викавъ, ама гласотъ не му го чувъ векье . . ахъ сонь требитъ да беше! . Кога паднавъ въ дупката, умотъ ми се завърте и отъ то можитъ така ми се стори (мълчание) викаше: „сестро, сестро, кѫде си". Сагламъ сонъ требитъ да е било. . . „Гласотъ на брата ми го чувъ, ама пъкъ и на овчаротъ; той викаше; „Си я сакатъ сестра си, щье е грабна ти?!.. Щьо беше то тропане и защьо беа дошли тие заптии? Да не са дошли да ме бараатъ? Ахъ, да си го видефъ Дука, брата ми, да го видевъ и него, щьо ми влезе во сърдцево; ко сега паметвамъ, кога ми велеше; „али ме сакашъ да се земаме", а я му рековъ: веруй, я те имамъ на сърдце", а кога ме грабнаа го видовь отъ далеко, търчаше и се пущьи конъ турците викаше: „Удрите, братя!"... Ахъ, али кье бидитъ касметъ да се откинамъ и да се земаме съ него! (плаче). (Като съглежда кърпата въ кьошато). Каква кье е она шамия? Моята? (взима кърпата изненадано). А! Що? на Дука шамията? (разглежда я). Тая е, негоата! Ахъ! ето го и пърстенотъ неговъ. Брате! ти овде си дошолъ? Ти си ме баралъ, брате! А, сега разбрафъ, оту не било сонъ. Братъ ми дошолъ овде!!... Дали и овчаротъ не е билъ со него? . . . (Радостно) Двойцата дошле за мене! Охъ, бърго кье се откинамъ отъ рацитѣ на той песъ! . . (Отпаднала отъ радость). Господи научи ме щьо да праамъ! . . (Пада на миндерлъка).
Османъ-Бегъ. (пѣе отъ вънъ),
Цветано, мори гяурко,
Слушай, щьо велитъ самъ Беготъ:
—„Чифликотъ кье си продаямъ
Илакьимъ тебе кье турчамъ."
(Следъ дълга пауза Цвѣта; презъ сълзи, но смѣло заявява)»
Ай, море турчинъ будала
Колку ти чинитъ чифликотъ,
Дважъ ми по чинитъ верата!!
(Влиза Селимъ Ходжа),
60
ЯВЛЕНИЕ XIII-то.
Цвѣта и Селимъ Ходжа.
Цвѣта. Брате! (уплашено) а!
Селимъ-Ходжа. Не плаши се, мори кьерко, не плаши се.
Цвѣта. (Закрива си лицето). Майчице, щьо е овой гяолъ?
Селимъ-Ходжа. Како си, мори кьерко? Не плаши sе, не плаши се, я кье бидель отъ сега тебе татко и майка.
Цвѣта. Охъ, али ощье кье ме мѫчатъ? . .
Селимъ Ходжа. Я кье праамъ тебе туркина, мори.
Цвѣта. Туркина?! Ти кой си?
Селимъ-Ходжа. Я сумъ Селимъ Хоажа и кье училъ тебе како да молелъ, за да те пущьи Муамедъ, мори будалъ, во райотъ.
Цвѣта. Да се молямъ на Муамеда?!
Селимъ-Ходжа. Кье молишъ да ти прости греойте.
Цвѣта. Греойте? Ахъ! греойте ми се простени.
Селимъ-Ходжа. А, после кье носимъ нá градъ, тамо кье разшеталъ.
Цвѣта. Въ градъ?! (на себе си). белки кье ме отнесетъ предъ пашата?! (къмъ Селимъ-Ходжа). Защьо кье ме носите в'градъ?
Селимъ-Ходжа. Тамо кье дойделъ на гости у мене и после, ако турчелъ, кье изваалъ предъ пашата.
Цвѣта. Охъ, майко! сè за турчене ми зборватъ
Селимъ-Ходжа. Зàщьо, нейкьешъ да турчишъ?
Цвѣта. Нейкюмъ.
Селимъ-Ходжа. Мори кьерко, нашата вера е башъ во сите вери, валай и билай. Кой молитъ на нашата вера, той, мутлакъ, во райотъ одитъ; а во райотъ, мори кьерко, знайшъ колку е убоо! . . хеееее! големи планинье со пилафъ, евендамъ сенмисанъ, реки отъ масло, млеко и медъ течатъ, саде да яделъ и да спиялъ. Турцитѣ и ханамкитѣ на меки душеци лежатъ и на готово чекатъ, а вашитѣ гяури тамо сите измикяри са; за тоо турчи . . . пакъ и не вигяшъ, мори будалъ, туркините како живеатъ овде? вие гяурите работате саде за турците.
61
Цвѣта. (На себе си). Охъ! щьо да чинамъ!!
Селимъ Ходжа. И ти кье бидишъ на башъ место тамо, пакъ и беготъ те любитъ, мори ! . . На (изважда единъ нанизъ жълтици) той на гушата кье клавашъ (подава ѝ го).
Цвѣта. (като поглежда нанизътъ, взима го). Щьо е ова?!'
Селимъ-Ходжа. Алтънъ герданъ. Османъ-Бегъ ти дава той, мори, бакшишъ, саде да турчишъ.
Цвѣта. (хвърля наниза). Нейкюмъ неговиотъ бакшишъ!
Селимъ Ходжа. Ако ти не сакашь да турчишъ со добро, со лошо кье бидитъ!!
Цвѣта. Господи, Богоройце, майко.
(Влиза Османъ-Бегъ).
ЯВЛЕНИЕ ХIII-то.
Сѫщитѣ и Османъ-Бегъ.
Османъ-Бегъ. (Къмъ ходжата). Е?!
Селимъ Ходжа. Нейкьитъ, ефенамъ!
Османъ-Бегъ. Ай анасана! Щьо кье праелъ со той гяурка!
Селимъ Ходжа. Я веламъ да носамъ на градъ, при мене и я тамо кье учамъ, кье кандердисувалъ. Я многу сумъ кандердисувалъ и нея кье кандердисамъ.
Османъ-Бегъ. (къмъ Цвѣта). Айде, предъ мене, мори гьурко, на градъ кье носелъ.
Цвѣта. Ахъ! белки тамо кье найдамъ чарето да избегамъ.
Османъ-Бегъ. (като я повлича). Хайде, со кочия кье одишъ, ке те носамъ ко царица.
Цвѣта. (като излиза), Ахъ, Господи! жива да се не вратамъ во ова пуста кукя!
(Излизатъ всичкитѣ).
ЗАВЕСАТА СЕ СПУЩА.