II. ПРОТИВОРЕЧИВО ПОСРЕЩАНЕ И ОТСТОЯВАНЕ ПРАВОТО НА СЪЩЕСТВУВАНЕ

Още на другия ден след основаването на СБУПХ опозиционните вестници – в. “Мир” на Народната партия и в. “Пряпорец” на Демократическата партия, информират за събитието. В. “Мир” преценява, че “се тури основата на един всенароден съюз”; описва неговите цели, както са залегнали в устава и осведомява за избрания управителен съвет начело с Ив. Вазов. Вестникът, по-право неговата редакция, а значи и ръководството на Народната партия, специално отбелязва: “Ние не се мамим да вярваме, че това новоосновано дружество ще бъде в състояние да заличи из един път оня публичен егоизъм, оная корава себичност у нас, която ни е пречила до сега да се грижим за отечеството си тъй, както се грижи за него немецът, днешният наш съюзник. Но ние го смятаме за сериозен опит да се организират българските културни сили за служене на българския народ” . И още: че отделните групи интелектуалци в България си имали свои дружества за защита на интересите им (имат се предвид анемичните Съюз на българските публицисти и писатели, Съюзът на българските писатели, този на художниците и др.). Докато СБУПХ е призван да обедини усилията на тези формации на национална почва, за “вдълбочаване” на българското народностно съзнание, за защита на българските интереси в чужбина. Поради това Народната партия посреща с разбиране новата организация .
Приветствува образуването на СБУПХ и Демократическата партия. Чрез вестника си тя изразява своето задоволство от раждането на съюза. След като накратко излага мотивите за появата на последния и запознава читателите си с устава и целите му, в. “Пряпорец” оценява появата на СБУПХ като “крупен факт в нашата обществена действителност”; изказва надежда, че като организация “поставена извън партийните и другите обществени групировки, обединяващ всички български труженици в областта на просветата и националната ни самобитност” той ще допринесе за доброто на България. Вестникът апелира към всички българи да вземат присърце делото на съюза, за морална и материална подкрепа “на всички негови слоеве” .

Едва ли трябва да бъдат взети като чиста монета славословните писания на вестниците “Мир” и “Пряпорец” за новооснования СБУПХ, че е организация на всички дейци на просветно-културното поприще в България и за големите очаквания от него. Това и изобщо възторженото посрещане на този съюз от Народната и Демократическата партия не е изненада, като се има предвид, че техни видни дейци и ръководители са измежду инициаторите за неговото образуване и в неговото ръководство.

Без да са така възторгнати, както Народната и Демократическата партия, положително отношение към появилия се СБУПХ имат Радикалдемократическата партия, Българската работническа социалдемократическа партия (обединена), Българският земеделски народен съюз. Едно от доказателствата за това е наличието на членове и дейци на тези партии в състава на съюза.

Вестта за основаването на СБУПХ се посреща с различни чувства и различно отношение от отделни граждани. Така например приветствие до ръководството на съюза изпращат полковник Иван Русев – началник на Седма Рилска дивизия, директорът на училище в гр. Казанлък Г. Кертев, аптекарят Н. Личев и агроном Илиев от Пещера, Г. Попов от гр. Плевен и др. .

В провинцията най-силен благоприятен отзвук основаването на СБУПХ среща във Варна. Узнали за образуването му, група варненски граждани: Георги Хаджи Дечев, Ив. Церов, Б. Балсамаджиев, П. Петрович, д-р Бакърджиев, Р. Василев, К. Генев, Вл. Димитров, Я. Найденов, архимандрит Михаил, А. Бойчев, Хр. Терзиев, Ник. Л. Божков, М. Нончев, Н. Дуков, Ц. Календжиев, д-р Ив. Каросеров изпращат телеграма до председателя на съюза Ив. Вазов (както научили от печата), с която приветствуват образуването му и изказват мнение, че “създадената организация е повече от наложителна и надлежаща и заслужава най-широка подкрепа от българското общество, изказват Ви възхищението си от благородното начинание и имат достатъчно основание да вярват, че варненското гражданство не ще се забави да му даде широката си морална и материална подкрепа” и му пожелават да осъществи поставените си цели .

Тази група формира комисия за образуване в града “Комитет от почитатели на българската наука и изкуство”, в която влизат: Георги х.Дечев – фабрикант, Ив. Церов, архим. Михаил, Вл. Димитров, Ц. Календжиев и Ив. Каросеров. В нарочен позив комисията уведомява варненци, че в столицата е образуван СБУПХ и разказва за целите му, както са изложени те в устава и в “Обясненията” към него; че групата, която представлява, е решила са бъде образувана комисия, която да основе фонд за натрупване на средства в помощ на горепосочения съюз, както и да се извърши подготовка да създаване във Варна “Комитет от почитатели на българската наука и изкуство”. Накрая авторите на позива приканват да се дадат средства за този благороден фонд .

В писмо до Управителния съвет на СБУПХ Г. х. Дечев го уведомява за инициативата на групата варненски граждани и че прави дарение на съюза от 10 000 лева . На 7 май 1917 г. Управителният съвет на съюза приема текста на специално благодарствено писмо до Г. х.Дечев и групата симпатизанти около него за подкрепата и особено за направеното ценно дарение. Освен това той решава за този жест да бъде направено съобщение в печата .

Допълнителен щрих, който характеризира възприемането на появата на СБУПХ във Варна, е един кратък пасаж от писмо на намиращия се по това време в града младия тогава историк П. Ников до проф. В. Златарски. Той гласи: “Научихме тук от печата за симпатичното предприятие на учените, писателите и художниците в София, което извиква хубави надежди и очаквания и се посрещна със симпатии между тукашните интелигентни кръгове”. П. Ников споделя с професора, че “тук се свиква тези дни гражданско събрание за подкрепа на софийската инициатива” .

Към края на юли 1917 г. в печата се появява съобщение, че във Варна в подкрепа на СБУПХ е основано “Дружество на българската наука и изкуство”, което си поставя за цел: “1. Да поддържа морално и материално Съюза на българските писатели, учени и художници в София и да изказва мнения относно предприеманите от него изучвания и издания; 2. Да предприема и спомага материално за изучване материали по изучване Източна България и Добруджа в археологично, исторично, етнографично, фолклорно, природно, стопанско и културно отношение. 3. Да образува сбирки по всички горни отдели, с които да се разшири местния археологически музей до положението на народен музей. 4. Да спомага за издаването на всички научни трудове по горните въпроси на български и чужди езици, да способствува за тяхното популяризиране и разпространяване в българското общество и странство. 5. Да държи публични беседи и реферати по всички горни въпроси” .
На това местно дружество, създадено по подражание на СБУПХ, не е съдено да остави някаква по-сериозна диря в културния живот на Варна. Но факт е и другото: това дружество е единствено в страната, възникнало под влияние на СБУПХ. Обяснението на този последния факт би трябвало да се търси в това, че в близкия до Добруджа наш морски град много силно се чувстват тревогите от създадените около тази област колизии със съюзниците на България във войната; че в този град се намират видни дейци от Добруджа; активност проявява и музеят във Варна, ръководен от К. Шкорпил. Положителен прием намира основаването на СБУПХ и в новоприсъединените към България области. Излизащият в гр. Скопие в. “Родина” на 2 март 1917 г. съобщава на своите читатели новината за основаването на съюза, информира ги за целите и задачите му, за избраното негово ръководство. Вестникът специално отбелязва: “От едно подобно сдружаване на нашите интелектуални сили, което да работи планомерно и непрекъснато за актуалното издигане на народа, за запазване на неговата самобитност от вредни чужди влияния и за защита правата му пред чуждия свят, се чувстваше нужда”. И още: в момента от година и половина “въоръжените чеда на България са на стража на нейните етнически граници. Ала спечеленото с кръв да се отстоява пред чуждия свят и с други средства: с аргументите на науката и то не само до мира, а и след него. Освен това за да укрепне обединена България, тя трябва да бъде културно мощна. Предстои ни, прочее, голяма национално-просветна работа. Време беше да се мобилизират и интелектуалните сили, които са останали зад фронта. Началото на това виждаме в току що учредения “Съюз на българските учени, писатели и художници”. Ние приветствуваме инициаторите и им пожелаваме най-голям успех. Техният успех ще бъде такъв и на България, интересите на която трябва да стоят над всичко” .

Така среди от София, Варна, Плевен, Казанлък, Скопие и други градове на страната посрещат с разбиране, одобрение и дори възторг новопоявилия се СБУПХ; с големи надежди одобряват неговите цели и очакват от неговата дейност ползотворни за българската национална кауза резултати.

* * *

Тъкмо на противоположни позиции застават управляващите. Официозът в. “Народни права” – орган на либералната партия, изразява това в редица статии. Първата от тях е озаглавена “Едно дружество на недоразумението”. Авторът, чието име не е написано във вестника, но явно не на своя глава и не без знанието на дирижиращите фактори на управляващите, пише, че научил от уводна статия на в. “Мир” с автор Б. Вазов, че е образуван СБУПХ, за да “се върши всичко за защита на България в чужбина и за улеснение на нейните справедливи и законни искания. Естествено, подобна идея не може да не бъде възприета с радост от цялото българско общество, което има миналото пред себе си и което минало то знае нашите учени и писатели да не са положили особен труд за защита на българската кауза, когато сръбските учени пред чуждия свят бяха наводнили целия свят със съчинения, памфлети и вестници. Организацията на българските учени, писатели и художници е добре дошла за успешната работа срещу усилията на нашите врагове да ни изложат пред света като държава, която дири завоевания и да оклеветят народа ни, като некултурен и варварски” .

По повод на учредителното събрание на СБУПХ анонимният автор на интересуващата ни статия с упрек отбелязва, че то било станало “малко тайничко”. Като пресъздава писаното във в. “Пряпорец” за основаването на СБУПХ, прави заключение, че Демократическата и Народната партия неоснователно считат, че “целият ни обществен и политически живот минава през новооснованото дружество на умствените и нравствените сили и от което ще ни се дават програми и упътвания, как да посрещаме събитията и как да станем предани синове на отечеството” .

Един от мотивите за хладното посрещане на образуването на СБУПХ от управляващите е, че “В България има политически партии, които, изхождайки от своите програми и платформи, имат претенцията те да насочват българските обществени сили към опознаване на проблемите на близкото и далечното бъдеще, да подготвят предани на родината граждани и да насочват по различни пътища развитието на българските умствени и нравствени сили. Каква ще бъде сега дейността на демократите и народняците, например, когато новото дружество е монополизирало насоките на нашата обществена и политическа мисъл?” – се казва в статията на в. “Народни права” и се пита: дали след появата на СБУПХ, което в. “Пряпорец” оценява като “крупен факт в българската действителност” ще се обезличат “партийните щабове на Малинов и Гешев?” Защото вместо тях този съюз щял да върши тяхната политическа работа .

Второ – в. “Народни права” възразява срещу твърдението, че СБУПХ си поставил за цел създаването на “обществен мироглед в България”. В статията на в. “Народни права”, която тук анализираме, се изтъква, че влизащите в съюза лица 40 години създавали русофилски мироглед в страната. Или, както вестникът пише: “Та нима тези хора, които са в дружеството, цели 40 години не създаваха мироглед в България? Та не са ли техните песни, които ни накараха да бъдем роби на Русия; не са ли техните читанки, които 40 години ни учеха за граф Игнатиев, за цар Николая и руското благоволение над славянството, не са ли същите хора, които 40 години писаха, че трябва да вървим с Русия, която е наша освободителка; не са ли същите хора, които през време на нашия неутралитет (става дума за обявената от правителството на В. Радославов политика на неутралитет по отношение на двата воюващи блока след избухването на Първата световна война – б.м. В.Г.) писаха махзари до Царя да вървим с Русия и ни каниха да правим парад в Цариград с тренове и автомобили? Та това не е ли обществен мироглед, насаждан в нашия обществен живот” .

В заключение на статията си в. “Народни права” формулира своите опасения по следния начин: “Например българското общество не допуща, че Народната и Демократическата партии ще унищожат своите партийни щабове, за да оставят работата си на новото дружество и е наклонно да вярва, че новото дружество е второ издание на народняшкия и демократическия партийни щабове, за да могат по този начин да се реабилитират много “учени и писатели”, които се провалиха в нашия политически живот поради насаждания от тях 40 години обществен мироглед” , т.е. поради своето русофилство.

От изложеното става ясно, че управляващата либерална коалиция, особено Либералната партия, вижда в пръкналия се СБУПХ прикритие за опозиционна политическа дейност специално на Народната и Демократическата партия и средство за подсилване на тази дейност.

С тази статия на в. “Народни права” се слага началото на сравнително кратка, но остра вестникарска препирня между управляващите и СБУПХ, а значи и силите, които го подкрепят. На в. “Народни права” отговаря най-напред проф. Ив. Георгов в статията си “Нашето дело и общественото мнение” във в. “Мир” от 12 април 1917 г. В нея той обръща внимание на обстоятелството, че България подценява защитата на своите интереси пред меродавната световна общественост; че България трябва сериозно да се подготви за бъдещия мир, за да защити своите национални интереси. Георгов дава примери с пропагандата на Сърбия и Гърция през 1913 г., като подчертава, че за представянето на българските национални интереси в чужбина ще трябва да работят както държавните органи, така и “самото наше общество чрез своите сдружения”, включително чрез СБУПХ .
На 14 април 1917 г. в. “Народни права” на свой ред в редакционна статия отговаря на статията на Ив. Георгов. Като посочва, че “Печатът и общественото мнение между образованите народи са играели най-важната роля при създаването на техните съдбини; затова именно всички политически мъже се стараят да спечелят на своя страна тия колосални сили. Това се върши обаче от политическите лица и от правителствата, защото ония, които правят политика, те носят и отговорността за тая политика, а това не може да бъде работа на съюз от учени от разни политически течения, без да имат еднаквост в политическите убеждения, без никаква солидарност във възгледите си и главно никаква политическа отговорност” . И пак се дават като примери Сърбия и Гърция, чиито правителства през двете балкански войни организирали добра защитна на преследваните си интереси, докато правителствата на Ив. Ев. Гешов и на Ст. Данев погубили със своята пасивност в това отношение успехите на българското оръжие; че правителството на В. Радославов в момента използува за защита на българските интереси способностите на българските интелектуалци . Тук авторът вероятно има предвид привлечените към щаба на действуващата армия учени за мисии в новоприсъединените през войната земи, за издаваната от него пропагандна литература и пр.

В броя си от 2 май 1917 г. в. “Мир” в рубриката си “Хроника” цитира писано в руския вестник “Ден” в отговор на друг руски вестник – “Реч” против обвиненията на последния, че българите били “жестоки”. Цитатът гласи: “От кога станаха българите жестоки и нестесняващи се в нищо? До влизането на България във войната “Реч” се отзоваваше за българите иначе и ги считаше за най-културния народ на Балканите. Защо присъединяването на българска Добруджа от Ромъния се счита за по-похвална постъпка отколкото присъединяването на Елзас и Лотарингия от Германия през 1870 год. Добруджа никога не е била ромънска. Там ромъни няма и, ако се погледне на въпроса от национална гледна точка, безсъмнено Добруджа трябва да отиде към България. Защо уговорената през 1912 год. подялба на Македония, която “Речь” счита за съвършено справедлива, е станала сега проявление на хегемонията на жестоките българи?” .

По повод на тези добри думи за България, писани в руския вестник “Ден”, печатният орган на Народната партия в. “Мир” публикува на 3 май 1917 г. редакционна статия под заглавие “Новия български съюз”. В нея се посочва, че има неща, които изискват материални средства и неща, които не изискват материални средства. Тези последните трябвало веднага да бъдат извършени. Става дума за отношението към Русия, в която са извършени големи промени – свален е царизмът. За формиране на нови становища било нужно да се включи СБУПХ. Последният, според редакцията на в. “Мир”, може да изпрати до редакцията на в. “Ден” мемоар-адрес с благодарност за “симпатичната защита”, която той направил на България.

След тези редове, по повод на разните писания в печата за СБУПХ, в разглежданата статия на “Мир” се казва, “Съюзът сам трябва да даде час по-скоро доказателство, че той не е създаден да служи на никоя отделна партия или течение в България, които желаят да видят нашата наука, нашите писатели и художници в служба на своето отечество по съдбоносните за него въпроси. Съюзът трябва да също тъй да разпръсне заблуждението, че членството в съюза дава комуто и да било атестат за добър учен, добър писател или художник, та непоканените при първото събрание са смятани от когото и да било за лоши работници в същите области”. Той (СБУПХ) по-скоро да се представи като съюз за използване на българските учени, писатели и художници каквито имаме, без никакъв подбор на добри и по-добри “за членове да се приемат всички, които симпатизират на инициативата”, т.е. на СБУПХ .

Тази статия за пореден път и много силно раздразва русофобските чувства на либералите. Затова на 5 май 1917 г. в. “Народни права” за трети път се връща към въпроса за СБУПХ. В статията “Всички на поклонение!” (се разбира: към Русия – б.м. В.Г.), се посочва, че още в първата статия по адрес на СБУПХ вестникът изтъквал грешката, която “неколцина личности” основатели на съюза допуснали, като са счели, “че ще бъдат оставени личности да се месят в работата на отговорното правителство под благовидното було, че се стараели да защитят българската кауза пред външния свят” . В. “Народни права” пише още, “че много участващи членове са станали оръдие на неколцина добре познати партийни хора, с определени политически възгледи, от които възгледи те не ще се откажат” и че ще съумеят да наложат тия възгледи на СБУПХ; че програмата на СБУПХ не е програма на съюза, “ а на обикновена партийна група”, която под маската на ученост и писателство ще мами обществото със своите дела и ще пречи във всичко на всяко правителство, което ще прави политика, несъгласна с тази на групата. Едновременно добавихме, че такава една политическа група е опасна, понеже ще действува под друго име и е съставена от хора от различни партии, които имат възможност в своите партии да правят открита политика и ако не замислят некрасиви работи, няма защо да създават нови неотговорни групи, съюзи и комитети” .

Освен това СБУПХ е обвинен от в. “Народни права”, че бърза да създаде дезорганизация в българското общество, че се използува “за политиката на русофилите” и пак подчертава: “За народните въпроси има кой да се грижи. Това не е работа за всевъзможни своего рода образувани дружества, а е работа на правителство, парламент и политически партии. Те носят отговорността, те имат правото да се грижат за народните въпроси и да дават изявления по тях. Никой добър българин не трябва да допусне на видни партийни хора да действуват под булото на някакви учени дружества, защото тези хора, ако искат да вършат добро на страната и да осветляват по народните въпроси – това могат да направят в своите партии и под отговорността на тези партии. Всяка прикрита дейност предполага некрасиви мероприятия” .

Раздразнението на либералския официоз иде от това, че хора от СБУПХ настояват в България да се съобразяват със станалата в Русия държавна промяна и да се вземат нови становища по отношение на нея , което впрочем малко по-късно ще стори и правителството на В. Радославов с подписването на Брестлитовския мир .
Нападките на в. “Народни права” срещу СБУПХ са продължени в обърканата статия на някой си Л.* със заглавие “Идеи и средства”, публикувана в броя му от 7 май 1917 г. В нея за пореден път се осъждат целите и характера на съюза като такива на формация партийна и русофилска и като така противна на политиката на меродавните управляващи фактори в България. В нея се подчертава: “Никакви учени и писатели, служители на идеи, няма в съюза. Това са фалирали политикани, които 40 год. проповядваха малодушие, послушност, робство и подчинение, които служиха на чужда държава, която даваше и средствата за всякакъв обрат и нови становища за всички важни задачи. Сега занемяха пред общия подем на България, пред постигането на нейните идеали и не смеят да продължат същите си проповеди, а се формираха в Съюз на учени и писатели като привлякоха някои доверчиви и действително такива и зад този съюз искат да постигнат същите си намерения и нови становища и важни задачи” .

На 7 май 1917 г. Управителният съвет на СБУПХ се занимава спешно с писаното във в. “Народни права” по отношение на съюза и специално по отношение на статията на в. “Мир” от 3 май с.г. “Новият български съюз”. В резултат на обстойно обсъждане съветът приема изявление, което праща за публикуване в печата, включително и до в. “Народни права”. То гласи: “Управителният съвет на СБУПХ в заседанието си от 7 т.м. реши да обяви, че няма нищо общо с анонимната статия във в. “Мир”, която е предизвикала острите възражения във в. “Народни права” от 5 май т.г.

Управителният съвет счита при тоя случай за нужно да повтори публикуваното във вестниците съобщение, че съюзът, в който влизат като личности от всички политически течения, [е] непартийна организация, целите на която са изложени в устава и са еднакво скъпи за всички добри българи” .

На това в. “Народни права” отговаря, че СБУПХ е образуван тайно; че уставът на съюза е неизвестен; изказва съмнение дали преразказаният устав във в. “Пряпорец” и в. “Мир” и истинският устав са идентични; че нормално било всичко около образуването на СБУПХ да бъде разгласено чрез печата .

На 27 юни 1917 г. проф. Александър Теодоров-Балан на страниците на в. “Мир” изказва свое мнение относно необходимостта от сплотяване на народните сили в тила, както е станало на фронта, за да се подкрепи обединението на българските земи, осъществено със силата на оръжието. Ал. Балан пише: “Особито сега сме длъжни да образуваме покрай живата българска сила на фронта и жива сила в тила!... Образуваната и устроена сила вътре в българското отечество е в състояние тъй да подкрепи силата на фронта, че никой да не посмее да накърни справедливите и бляскави заслужени притезания на българския народ в часа, когато трябва да се изяват крепко и да се признаят пълно”, т.е. след края на войната да може да се запази и защити извоюваното обединение.

Най-важното в таи статия на Ал. Балан е, че според него създаването на “вътрешна българска жива сила” било “задача на призвани за това български общественици и средини. Струва ми се – пише Балан, – че на предно място се пада да именуваме “Съюза на българските учени, писатели и художници”! И добавя: “А не бива да се мисли свободен от подобна задача и дълг никой, който в обществото може да принесе нещо с личната си просвета, знание и умение” .

Понеже в случая Ал. Балан изтъква като първи фактор в образуването на вътрешната “жива сила” (т.е. нещо като сплотен фронт на нацията) СБУПХ, в който той самият участвува, управляващите приемат и неговата статия на нож. Те схващат посочването на необходимостта от сплотяване на всички сили на нацията, както на фронта, така и в тила му, като израз на съмнение в силите и способностите им да отстояват постигнатото по военен път обединение на българските земи.

Затова на статията на Ал. Балан в. “Народни права” отговаря на 2 юли 1917 г. с редакционната статия “Пак учените и писателите”. Според нея тревогата, която професорът изразява, била “изкуствена тревога”. Официозът се захваща отново с тълкуването на целите на СБУПХ, както са посочени в неговия устав. Като изтъква положението в последния, че съюзът работи “за правилно насочване на народните сили”, в. “Народни права” пише, че хората от СБУПХ “не могат да насочват народните сили, защото преди всичко не казват в каква насока и по кой път ще вървят: със Съглашението или с Централните сили в тези големи исторически времена, когато никоя държава на света не може да действува вън от едната или другата европейска групировка, щом при това е участница във войната” .

Формулираната в устава на СБУПХ цел, че ще работи за запознаване на чуждия свят с България и че ще тълкува и брани “българските народни стремежи” била цел и трябвало да бъде дело на други фактори, като войската например. В статията на “Народни права” се изтъква още: “България не иска милост, чрез убедително слово, нито от ромъни, нито от сърби, нито от руси, нито от англичани, нито от французи, които всички заедно са против нейните народни стремежи” .

И отново се подчертава, че ръководните фактори в държавата използуват способностите на български интелектуалци за работа в чужбина, а също и в страната, независимо от СБУПХ . Изводът е ясен: само управляващите са тези, които трябва да ръководят съдбините на българския народ и в това им призвание никоя конкурентна обществена формация не бива да им пречи, пък бил той и СБУПХ.

Не само чрез своя официоз управляващата либерална коалиция изразява своето неудовлетворение, че без нейно знание, съгласие и одобрение под носа є е образуван СБУПХ, над който не са в състояние да упражняват контрол и който с дейността си, според нея, щял да налива вода във воденицата на опозицията. Ив. Шишманов свидетелствува, че на 27 април 1917 г. посетил полковник Иван Луков – началник щаба на действуващата армия във връзка с редакционния комитет на “Походна войнишка библиотека” (Ив. Луков, както се каза, е между основателите на СБУПХ). При тази среща полковникът съобщил Шишманову “под най-голям секрет”, че В. Радославов изпратил шифрована телеграма до околийските управители с нареждане да препятствуват на дейността на СБУПХ, та позивът на последния до богати българи да го подпомогнат материално, да не постигне целта си . Истинността на тази информация, съобщена от толкова високопоставен военен служител, не буди никакво съмнение.

А че властите действително препятствуват началните стъпки на СБУПХ се потвърждава и от едно писмо на Гр. Василев – депутат в ХVII Обикновено народно събрание, виден деец на Демократическата партия, поканен от Управителния съвет за член на съюза, до Ив. Шишманов. В писмото между другото се казва: “Преди десетина дни се завърнах от Скопие. Там случайно узнах, че между първите българи на града имало желание да съберат крупни помощи за Съюза и да му ги изпратят. Обаче тамошният градоначалник се научил за тая инициатива, свикал гражданите, и като им прочел една лекция върху “русофилския и предателски характер” на Съюза, забранил им, под страх от предаване на съд, да събират и изпращат каквито и да е помощи на Вашия съюз.

Не можете си представи с какво дълбоко огорчение ми говориха за тая прискръбна история. Хората са прилежни и недоумяват какво значи всичко това” .

Острото противопоставяне на управляващите на СБУПХ пречи много за организационното му укрепване и развитие, на осъществяване на каква годе дейност. Затова ръководството на съюза предприема мерки за уреждане на отношенията с тях. Първата стъпка, както се каза по-горе, е направена с декларацията, че Управителният съвет на СБУПХ се разграничава от анонимното писание във в. “Мир” от 3 май 1917 г., така силно раздразнило редакцията на в. “Народни права”.

Решителната крачка обаче е сторена през месец юли 1917 г. На 15 юли ръководството на СБУПХ избира делегация в състав първия заместник-председател Ив. Шишманов, втория заместник-председател Л. Милетич и касиера Хр. Чакалов, която да се яви пред министър-председателя В. Радославов: “1. За да му разяснят целта и задачите на съюза, та да не му се оказва противодействие или неприязън от известни среди, и 2. За да му съобщи решението за изпращането делегати на Съюза в чужбина” .

Делегацията изпълнява поръчката и действително се среща с министър-председателя, комуто изяснява целите и организацията на съюза и го уведомява за намерението да се изпратят някои негови членове с мисия в чужбина. В. Радославов се изказва одобрително и за едното, и за другото. С това негово становище е запознат Управителният съвет в заседанието му на 21 юли 1917 .

Така се слага край на близо петмесечните атаки и открито неприязнено отношение на в. “Народни права” и на управляващите към СБУПХ. Това му отваря път за изпълняване на предначертанията.
Впрочем гаранти за лоялността на СБУПХ към политиката на правителството на В. Радославов е наличието в неговото ръководство на такива личности като Ив. Шишманов, Л. Милетич, на други видни членове на съюза, които и до тогава работят лоялно чрез участие в осъществяването на дейността било на Културното отделение при щаба на действуващата армия, било в научните експедиции в тила на войската на Южния и на Северния фронт, било по линия на националноосвободителното движение, включително в мисии в чужбина за защита на българската национална кауза.

В случая е важно да се изтъкне още нещо. След известна подготовка, извършена в края на 1916 и началото на следващата година, на 9 юни 1917 г. в София се основава “Дружество за културни и стопански отношения между България и Австро-Унгария”. В неговото ръководство влизат и дейци на СБУПХ: проф. Л. Милетич – председател, проф. Г. Данаилов – подпредседател, доц. Н. Милев – секретар, проф. Вл. Моллов и Хр. Чакалов – съветници . А на 9 юли 1917 г. в София е основано “Българско дружество за културни и стопанско сближение с Германия”. И в неговото ръководство участвуват и видни членове на СБУПХ, като проф. Ив. Георгов – подпредседател, проф. Л. Милетич и Ив. Пеев-Плачков – съветници . Тези две дружества са под покровителството на правителството на в. Радославов .

Тези важни обстоятелства със сигурност ще да са били изтъкнати от делегацията на Управителния съвет на СБУПХ пред министър-председателя и без съмнение ще да са натежали в подкрепа на патриотичното дело на СБУПХ и за примиряване на управляващите с факта на неговото появяване.

* * *

Тук се налага едно малко отклонение. След дълго бездействие и лутане правителството на В. Радославов решава да създаде подобно на всички воюващи държави специална държавна институция, която да работи за пропагандиране и за защита в чужбина на българските национални претенции. От 1 юли 1917 г. за неин председател е назначен българският генерален консул в Будапеща пълномощният министър Тодор Недков . Месеците юли и август преминават в комплектуване, устройване, изясняване целите и задачите и пр. на тази институция, наречена “мисия” или “бюро”. На 27 юли министър-председателят и министър на външните работи уведомява за създаването на мисията, за нейните цели и задачи българската легация в швейцарската столица Берн, като подчертава, че “Бюрото ще бъде независимо” от легацията, че то трябва да остане “тайна за властите и за други лица” и че легацията трябва да му оказва най-голямо съдействие .

През краткото време, през което е в България до заминаването си за Берн, по указание на министър-председателя В. Радославов, Т. Недков съставя, а министър-председателят подписва специална инструкция за задачите, състава и дейността на бюрото .

От изложението би могло да се предположи със сигурност, че създаването на СБУПХ и особено срещата на неговите делегати с министър-председателя, станала между 16 и 20 юли 1917 г., ускорява формирането на мисията на Недков в Берн, както и съставянето на организационно устройващите я документи.

Според споменатата “Инструкция” бюрото се състои от две секции: вътрешна – при Министерството на външните работи, и външна – в столицата на Швейцария Берн. Секцията при МВРИ е предвидено да се състои от главния му секретар (в случая А. Златанов) и от още двама души. Чрез тази секция се пращат директивите, материалите, средствата и пр. за дейността на външната секция.

Външната или чуждестранната секция се състои от десетина души, начело, както се каза, с пълномощния министър Недков (нататък ще я наричаме “Мисията Недков”) . Нейната задача е “да осветли общественото мнение и решаващите фактори във всички страни, които ще участвуват пряко или косвено в ликвидацията на всесветската война и сключването на мира върху легитимните права на българския народ и мировото значение на неговата борба за националното му обединение” . Тази цел е трябвало да бъде осъществена “чрез специални публикации научни или публицистични, в които ще бъдат застъпени историческата правда, фактическото положение на нещата и значението за общечеловеческия мир и култура на българските стремежи за национално обединение”, “да разсее създадената чрез акцията на нашите врагове заблуждения и спечели за нашата кауза привърженици най-вече измежду ония фактори и лица, които ще играят предимна роля в разрешаванието на сегашната международна криза” . Наред с това “бюрото ще се старае да установи оттук и вън от България лични връзки с хората на научната и политическата мисъл в чужбина – професори, държавни мъже, депутати и публицисти, разните политически и културни организации, които биха могли да бъдат спечелени за нашите национални стремежи и назрелите нужди за тяхното реализиране” . Предвиждало се да се организира и периодично печатно издание за нуждите на мисията .

От приведеното се вижда, че между подбудите, целите, задачите и прийомите за действие на СБУПХ и тези на “Мисията Недков” има почти пълно съвпадение. Допускаме с голяма вероятност за истинност, че при изработването на “Инструкцията” са били използувани и организационно-устройствените документи на СБУПХ.

“Мисията Недков” започва да функционира от септември 1917 г. . Отначало като нейни членове са определени професорите Анастас Иширков, Й. Иванов и доц. Н. Милев. Служебното им положение формално е уредено като командировани при “политическото бюро” в Швейцария през късната есен . Едва на 6 декември 1917 г. Министерството на народното просвещение уведомява ръководството на Университета, че с негово съгласие Министерството на външните работи командирова в Швейцария евентуално до демобилизирането на армията професорите Анастас Иширков, Й. Иванов, доц. Н. Милев и лектор А. Яранов . За секретар е назначен д-р Т. Стоянов, заместен отпосле от К. Вачев. Предвиждат се още трима редактори: на френски, немски и английски езици и един писар. По-късно като членове на мисията са назначени публицистът Д. Мишев и чиновникът по печата в Министерството на външните работи д-р Ив. Радославов.

През януари 1918 г. Н. Милев е назначен за директор на печата, а на негово място в мисията е назначен бившият окръжен управител в Кюстенджа Методи Мавродиев. В началото на юли 1918 г. е изпратен като преводач от английски лекторът от Университета К. Стефанов. Тъй че в края на първата година от създаването си мисията има следният състав: Т. Недков, професорите Анастас Иширков и Й. Иванов, Д. Мишев, д-р Н. Михов, представителя на България при Международния червен кръст Д. Миков, Ат. Яранов, адвоката д-р Г. Стрезов, д-р Марин Марков, д-р Ив. Радославов, А. Вълков (бивш гимназиален учител), К. Вачев, К. Стефанов  – един общо взето чиновнически състав, между които със солидна научна тежест са само първите двама.
Ще избързаме напред и ще посочим, че “Мисията Недков” продължава да съществува и при правителството на Ал. Малинов, както и през първата година след войната. Като вече ненужна тя е закрита след подписването на Ньойския договор – в края на 1919 г. .

Между членовете на “Мисията Недков” членове на СБУПХ са проф. Ан. Иширков, доц. Н. Милев, (до януари 1918 г.), лекторите А. Яранов (преподавател по френски език в Университета) и К. Стефанов (преподавател по английски език в Университета), Д. Миков, Д. Мишев. От тях в дейността на СБУПХ до края на войната обаче, както ще се види по-нататък, дейно участвува само Ан. Иширков.

Така за пропаганда и защита на българската кауза в чужбина и в страната почти едновременно се образуват две институции: едната обществена на видни софийски интелектуалци и друга в Берн като административно звено пир Министерството на външните работи. Между тях за съжаление още от самото начало не се установява координирано сътрудничество в преследваните от тях общо взето еднакви цели.

[Previous] [Next]
[Back to Index]