III. СЪСТАВ И ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ

Една от насоките на дейността на ръководството на СБУПХ е да се разшири той с приемането на нови членове. В заседанието си на 21 март 1917 г. то решава да бъдат поканени за членове на съюза няколко групи лица. Между тях са: 15 художници – Н. Михайлов, Ц. Тодоров, К. Щъркелов, Ив. Лазаров, Б. Денев и др.; 7 архитекти, между които Г. Фингов, Ник. Лазаров и др.; 6 музиканти: Панайот Пипков, Г. Атанасов, П. Наумов и др.; 4 оперни певци: Ст. Македонски, И. Вулпе и др.; 5 актьори: С. Огнянов, В. Кирков, К. Сарафов, Г. Киров, Ив. Попов; всички преподаватели от Университета; 15 публицисти и общественици: Милан Марков, А. Ляпчев, Мих. Маджаров, Ас. Цанков, Илия Янулов, д-р Н. Сакаров, Д. Благоев, Т. Теодоров, д-р Хр. Мутафов и др.; някои висши чиновници, като А. Златанов – главен секретар на Министерството на външните работи и други . На 10 май 1917 г. Управителният съвет решава за членове на съюза да бъдат поканени и всички членове на БАН, които до момента все още не са станали такива, а също и Илия Миларов, Петър Тодоров, Ст. Костов – секретар на Св. Синод, Ст. Л. Костов – етнограф и писател, Д. Немиров, Хр. Ц. Борина, Параскев Стоянов, Дим. Ризов – пълномощен министър в Берлин, д-р Васил Моллов, Ил. Георгов, Ал. Малинов, Н. Мушанов, Рачо Славейков, Сава Иванчев, П. Стойчев, Г. Баласчев, Д. Негенцов, Тома Васильов и други .
От изброяването на тези имена се вижда, че ръководството на СБУПХ се стреми да включи в неговите редове всички по-видни представители на политически партии и висши чиновници.

Основната кампания по приемане на нови членове в СБУПХ се разгръща през април-юли 1917 г. През това време са изпратени еднотипни персонални покани до около 90 лица. Поканите представляват пощенски карти с обратен адрес до Ив. Шишманов в София, ул. ”Шипка” №7. На тях предварително било написано: “Като Ви благодаря за избора, моля Ви да ме запишете за редовен член на съюза на българските учени, писатели и художници” и следва адрес . Една част от поканените дават съгласие да станат членове на новата организация. Например Гр. Василев в писмо до Ив. Шишманов на 12 юли 1917 г. пише, че с възторг приема поканата и праща членския си внос за цяла година . Друга част обаче или тихомълком отминават поканата, или направо отказват. По правило не приемат да станат членове на СБУПХ дейци и сподвижници на управляващата коалиция, като министър-председателят В. Радославов, министрите П. Пешев, Д. Тончев и други. Отбягват да станат членове на съюза дейци на Демократическата партия, като Ал. Малинов, Н. Мушанов; на БРСДП (тесни социалисти), като Д. Благоев. Венелин Ганев от партията на радикалите например мотивира отказа си с това, че “още с основанието си съюзът прояви тенденции, които не ми позволяват да бъда член в него” . По “лични съображения” отказва да стане член на съюза и д-р Г. Тошев от София  и други.

Важен момент в организационното развитие на СБУПХ е провеждането на първото годишно събрание. Управителният съвет започва неговата подготовка в началото на януари 1918 г. На 11 януари той след обсъждане определя дневния му ред, както следва: 1) Избор на трима членове на Управителния съвет; 2) Избор на трима членове на Управителния съвет вместо излезлите по жребие и 3) Допълнение на устава . На следния ден – 12 януари, обсъждането на подготовката на събранието продължава, като се решава да бъде проведено на 27 януари от 10 часа в помещението на БАН. На това заседание се скицират главните моменти от отчета на ръководството и се обсъжда проект за промени в устава .

Според работни материали на Ив. Шишманов в устава се правят следните промени: параграф 8 добива следния следният вид: “Членовете на съюза биват: редовни, спомагателни, дописни и почетни”. като се посочва, че редовни са ония, които се приемат от Управителния съвет и плащат установения в устава 12 лв. членски внос. Спомагателни членове са лица и корпорации, които се приемат от Управителния съвет и плащат годишно по 50 лв. или наведнъж – най-малко 500 лв. Дописни членове са лица и корпорации, избирани от Управителния съвет, които са спомогнали или биха могли да съдействуват за осъществяване целите на съюза. Почетните членове се провъзгласяват от общото събрание; те са лица с особени заслуги пред съюза .

Предвижда се да се отмени параграф 9, като се постановява, че спомагателните и дописните членове нямат право на решаващ глас в Общото събрание на членовете на съюза . Вместо стария параграф 11, който става параграф 10, се поставя нов параграф 11 със следния текст: “Правото на членство се губи по право поради: несъстоятелност, изгубване на граждански права чрез присъди, смърт и съдебно попечителство.
Редовен или спомагателен член, който не е платил членския си внос до 6 месеца след изтичането на годината, през която е записан, счита се, че се е отказал от членство” .

Предвижда се също от параграф 12, точка “а” да остане само текстът “членски вноски”, като отпадне “в размер 12 лева годишно, събирани на три пъти” .

Тези допълнения и изменения на устава са несъществени и се отнасят само до категоризирането на членовете на съюза. Те ще да са продиктувани от почти едногодишната практика на съюза, а вероятно от обстоятелството, че Германският Културбунд например приел всички членове на СБУПХ за свои дописни членове . А предвидените в устава положения, целещи затягане на организационната дисциплина, ще се окажат без всякакъв ефект.

На 23 януари 1918 г. Управителният съвет и чрез в. “Мир” поканва членовете на съюза на Общо годишно събрание на 27 същия месец при посочения по-горе дневен ред .

Първото главно общо събрание на СБУПХ се провежда на определената дата, място, час и дневен ред. То изслушва отчета на Управителния съвет за едногодишната му дейност, изнесен от изпълняващия задълженията на председател Ив. Шишманов . Тук няма да го преразказваме, защото съдържащите се в него данни в настоящото проучване се привеждат на съответните места. Необходимо е да се посочи обаче, че макар и кратък, в Отчета не се прескача нищо съществено от дейността на съюза; че в него деликатно се споменава и за мъчнотиите, които той среща от страна на управляващите особено през първите пет-шест месеца от неговото създаване поради съмнения в неговата неутралност, т.е. че е непартийна и надпартийна организация.
От Отчета научаваме, че в деня на събранието в края на януари 1918 г., т.е. в края на първата година от съществуването на СБУПХ в него членуват 149 души. От списъчния състав личи, че една трета от тях са преподаватели от Университета. Тогава на щатна работа в Университета са 62 души: 32 професори, 8 доценти, 15 асистенти и 7 лектори . От тях членове на СБУПХ са 50 души: в това число 29 професори, 8 доценти, 7 асистенти и 6 лектори . Освен професорите, почти всички от които са и действителни или дописни членове на БАН, в СБУПХ членуват и други действителни или дописни нейни членове начело с председателя Ив. Ев. Гешов и секретаря Ив. Пеев-Плачков. От действителните членове на БАН по клонове стават членове на СБУПХ както следва:

Клонове Число на действителните членове От тях членове на СБУПХ % от всички членове на клона
Историко-филологичен 20 16 80
Философско-обществен 18 7 39
Природо-математичен 23 9 40
Всичко 61 32 53

Или: от 61 действителни членове на БАН членове на СБУПХ стават 32, т.е. около половината (към 53%). А в проценти: 80% от Историко-филологичния клон стават членове на СБУПХ, 39% от Философско-обществения и 40% от природо-математичния .

Не стават членове на СБУПХ група действителни членове на БАН по здравословни или възрастови причини, или понеже не желаят да участвуват в организирания обществен живот. Това положение леко се променя на 9 юни 1918 г., когато действителни членове на БАН стават Атанас Шопов и А. П. Стоилов, а дописни членове – професорите Ст. Младенов, М. Арнаудов, Ст. Романски, Б. Филов, А. Митов, Ив. Мърквичка, К. Шкорпил – всички членове на СБУПХ .

В СБУПХ членуват още: 14 души писатели, 20 изтъкнати представители на изкуствата: артисти, художници, музиканти, 3 архитекти, 5 лекари, 35 писатели и общественици .

От тези данни се вижда, че СБУПХ е ограничена по числен състав обществена организация; че активната част от членовете му са известни дейци на науката и писатели-публицисти, развиващи обществена дейност.
Ще избързаме и ще посочим, че до 1 април 1918 г. числото на членовете на СБУПХ се увеличава само с още двама души . С приблизително този състав остава той до края на участието на България в Първата световна война.

Първото главно общо събрание на СБУПХ приема и направените от Управителния съвет и разгледани по-горе допълнения и изменения на устава . То избира нов Управителен съвет в състав: председател – Ив. Шишманов, подпредседатели – професорите Л. Милетич и Вл. Моллов, секретар – М. Арнаудов, касиер – Хр. Чакалов и съветници – д?р Ал. Балабанов, Ал. Божинов, Б. Вазов и Кирил Христов . Този състав на ръководството означава, че старото е преизбрано, като единствено нов член е поетът Кирил Христов. Това означава също така, че общото годишно събрание оценява по достойнство дейността на първия Управителен съвет на Съюза.
Ив. Вазов пак е провъзгласен с акламации от събраните за почетен председател на съюза . По този повод той отправя следното благодарствено писмо до председателя на Управителния съвет:

“Силно покъртен от голямата чест, която ми е направил съюза, в годишното си събрание, като ме е провъзгласило за свой почетен председател, спеша да изкажа дълбоката си благодарност за това лестно внимание.
Приемете уверение в моето отлично почитание и преданост.
И. Вазов”.

Скоро обаче настъпват събития, които налагат известна промяна в ръководството на СБУПХ. Председателят Ив. Шишманов прекъсва своята дейност, понеже е назначен за пълномощен министър на България в столицата на Украйна Киев, закъдето заминава на 21 април 1918 г. Неговите функции започва да изпълнява подпредседателят Л. Милетич.

[Previous] [Next]
[Back to Index]