Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XVII. Село Гайтаниново и новото коритото на р. Буровица

Преход на седловината. — Горното течение на р. Буровица. — с. Гайтаниново. — Поминък на селяните и някои народни обичаи. — Черковно-училищни дела. — Народният събор на 6 декември 1870 г. — Развалини на градище. — Селата Парил, Тешово и Лъки.— Скотовъдството в Мървашко. — Единици за мерене. — Общински законник в с. Гайтаниново.— Още някои бележки за мърваците.— Отиване в Неврокоп. — Долното течение на р. Буровица. — Селата Либяхово и Лильово. — Неврокопското поле.


Леко и неусетно минахме седловината между Али-Ботуш и Стъргач и се наднесохме над хубава една долина, покрита само с ливади. Много селяни и селянки бяха на полето; едни косеха, други събираха тревата и я правеха на копи. Покрай пътя се срещат начесто извори със студена вода. Половин час слизахме надолу из широката долина и доближихме р. Буровица. Тя извира от ю.-източните падини на Али-Ботуш и тече към река Места, като държи постоянно ю.източно направление. Реката слиза от Али-Ботуш с голяма бързина и в подножието му прорязва една красива котловина, гдето е селото Парил. Събира много приточета от околните върхища и излиза на Серско-Неврокопския път вече доста многоводна. Тук долината й изначало е широчка, по-сетне постоянно се стеснява между Стъргач и хълмове от Али-Ботуш и се обръща на тясна клисура, дълга около 2 часа път. След тсва реката, увеличена с много потоци, излиза на Неврокопското поле при с. Горня Сангартя.

Неврокопският път върви около един час из теснината, изначало покрай десния, сетне покрай левия бряг на реката, после оставя нейното течение и свива на с.и. през последните отлози на Али-Ботуш.

Аз трябваше да оставя главния път и да се отбия към с. за Гайтаниново. Прегазихме лесно реката и тръгнахме покрай нея из полите на един хълм. Тоя хълм трябва да е богат с же-


214

лезен пясък, понеже подножието му, което се мие от реката, цяло е изкопано, за да се плави руда от него. Грамадни трапове на 2—3 км разстояние покрай реката се разстилат и свидетелствуват, че тук много години трудолюбиви плавари са намирали прехраната си.

Една малка речица иде откъм запад между два хълма и се влива в Буровица. Това е Гайтаниновската речица. По нейната долина между два хълма отива пътят за селото. По южните склонове на върховете са посадени лозя, а в долината има ниви и нисък храстелак. Подир 1/2 час път из тая долина появи се селото Гайтаниново, загнездено в една дълбока длабка на долината.

Весело изглеждаха малките къщички, сгушени една до друга между високите голи баири. Уличките на селото са тесни и криви, дворовете малки, къщите гъсти: всичко показваше, че селяните разполагат с малко място за селото си. Почти всички са по левия бряг на реката и селото гледа към ю.-з. Над селото се продължава хълм, който дели Гайтаниновската река от друг един приток на Буровица; тоя хълм иде откъм ребрата на Али-Ботуш и опира до самата долина на Буровица. Право срещу селото върви друг хълм доста висок, наречен Сирница. На върха му палят огън на сирни заговезни. Той дели Гайтаниновската долина от Буровица и закрива изгледа от селото. Така щото от селото се виждат само хълмове и върхове, от които най-величествено изглежда Али-Ботуш на с.з.

Селото има 200 къщи чисто български, но има изглед на един малък градец. То е едно от най-събудените села не само в Неврокопско, но и в цяла Македония. Главната причина за развитието на селяните е била търговията, която селяните са въртели с околните места, и благосъстоянието им. Главно занятие на селяните е било до скоро време правене плочи за коване на едър добитък. Около 60 дукяни с повече от 400 работника през цялата година са работили плочи. Други са разнасяли изработената стока по панаирите наоколо.

Желязо за работа са получавали обикновено от Тешово, един час на север от Гайтаниново, гдето е имало няколко пещи и самокови. Всичката руда, която се е получавала в Гайтанино-


215

во, е носена в Тешово за топене и сетне полученото желязо е донасяно назад за работа. И сега в селото се работят плочи, но в много ограничен размер, едва има 50—60 души, които работят, и то не през цялата година.

Земя за работа селяните имат малко и не могат да изкарат от нея поминъка си, затова в последните години 1/2 от възрастните мъже отиват да търсят работа в България. Също тъй ходят много мъже и жени на жетва в Драмско. Когато аз бях в селото, връщаха се чети от жетва, и половината от работниците се бяха разболели от пресилена работа, от големите горещини и лошата вода.

Аз останах на къща в дома на един от селските първенци. Къщата едно време е била доста богата, но сега поопаднала малко, както и другите в селото. Зданието е на два ката и направено е тъй удобно и хубаво, както по селата в Северна България почти никъде не съм срещал, като изключим малките градовце около Търново. В долния кат се помещаваше житото и разните припаси на къщата; тук беше яхърът и откъм пътя едно малко дукянче. На горния кат бяха наредени от една страна цял ред стаи за живеене, всичките постлани с дъски и всичките с таван, а откъм двора оставаше цял пруст. Така също и откъм пътя на едно място е отворен хубав чардак, от който се гледа долината на реката и над нея Али-Ботуш. Такива просторни и здрави са повечето от къщите в селото.

Облеклото както на мъжете, тъй и на жените много прилича на горнобродското, затова няма за него нещо особено да се каже. Струва да забележим само това, че тук селската община е поставила закон, щото жените да не шарят ризите си. Това е направено от икономическа точка зрение, понеже при шаренето много време се губи и една мома, догдето изшие шарките на 10—15 ризи, трябва 2—3 години да работи, разбира се, от време на време.

Разказаха ми в една къща селяните, че Гайтаниново с особено тържество посреща Петровден. На тоя ден се коли курбан в селото. Купуват една крава или два овна и ги колят; варят месото им, ядат, пият всичките селяни на едно място вън от селото; там в това време става и хоро за по-младите. Обичаят


216

да се коли курбан го имат всички мърваци. Тая година на Петровден е станала една случка в църквата, която е достойна да се забележи. Няколко време преди Петровден не валел дъжд. От сушата почнали сеитбите да се развалят. В това време се пръснало слух в селото, че една от селянките имала сношение със злите духове и връзвала облаците да не пущат дъжд. Тя освен това сваляла месечината и я доила като крава и получавала от нея до 50 оки мляко на един път. Някоя съседка даже чула, като мучала месечината, докато я доила, и му ченето й приличало като на крава. Още едно доказателство, което притуряли жените за истинността на техните разкази, било това, че както млякото, тъй и сиренето на тая къща, гдето се вършели тия работи, имали особен някакъв си мириз, какъвто друго сирене и мляко нямали. Жената, на която се фърляли обвиненията, дълго време мълчала, но когато на Петровден, още християните от църква не излезли, Господ дал дъжд, тогава обидената жена поискала да си отмъсти на главната клюкарка, и в църквата се дигнал голям шум, който подир църква се обърнал на бой. С мъка другите жени успели да умирят работата.

Говорът в Гайтаниново е тоже приличен на горно-бродския и на старчишкия. Въобще всички мърваци имат един говор, еднакво облекло и еднакви обичаи. За тия неща ще кажем нещо на особено, като говорим въобще за мърваците.

В една от по-първите къщи намерихме хората замислени и тъжовни. Разказаха ни, че миналата нощ разбойници откарали 2 техни мулета. Напразно цял ден те обикаляли по околността, нямало никакви дири от украденото. По-после енергичният син на семейството намери мулетата, откарани в Нигритската нахия, и успя да си ги отнеме, а крадците не се откриха, защото нямаше кой да ги търси. Полицията никога не би си правила главоболия с такива дребни работи.

В Гайтаниново е имало гръцко училище много отдавна. Докогато старци помнят, все е имало учител в село. Около 1865 г. някои от по-първите селяни наченали да поговарват да се въведе българска книга в училището им. Търговците от Гайтаниново отивали с петала по всички панаири в Турция и


217

на много места виждали български училища, слушали за борбата на българите с гръцките владици и се въодушевлявали. Когато се връщали у дома, разказвали тия работи на своите съселяни, и въодушевлението се пренасяло на цялото село. Най-сетне през 1869 г. се събрали селяните и опълномощили първенците, които ще отидат на Узунджовския панаир, да намерят един добър учител за селото им.

В Узунджово чрез свои познати търговци гайтаниновци условили един от добрите Груеви ученици — Захария Бояджиев. Младият момък бил посрещнат в Гайтаниново с голяма радост. Той почнал да преподава на български и в скоро време при него се събрали всичките даскали от околността, които дотогава преподавали гръцка книга, да научат български. Тук се събрали прежният гайтаниновски учител Прокопов, либяховския учител Георги, който отвори училището в Броди и Старчища, учителят от Белотинци и др. За късо време успехите били превъзходни и Бояджиев спечелил голяма слава в околността.

В това същото време почнало да се говори за отфърляне на духовната власт на владиката. За да бъде предприятието по-сигурно, гайтаниновските първенци влезли в сношение с първенците от околните по-важни села и решили на Никулден да се съберат на събор в Гайтаниново. Това станало на 6 декември 1870 г. В Гайтаниново пристигнали: от Неврокоп Илия Дуков, Георги Исираклията и Никола Мандушев; от Белотинци — чорбаджи Вълко и дядо Косандин; от Лъки — хаджи поп; от Старчища — Гавалюков; от Горно Броди — дядо Атанас, даскал Георги либяховчанин, хаджи Димко и дядо Стамболията; от Либяхово — дядо Митьо, поп Петър и Ангел Моско. Освен тях, имало и други по-незначителни лица, но споменатите били най-силните първенци по десния бряг на р. Места. Това са били мъже енергични и дълбоко предадени на българското дело. Мнозина от тях доказаха по-сетне своята преданност на делото със своя живот, други със затвори, трети съсипаха всичкото си богатство в борбата, какъвто е например сега х. Димко, който в сиромашия прекарва старините си в Дупница.

Подир божествената литургия Бояджиев казал пламенна реч на присъствуващите, в която говорил против гръцките вла-


218

дици надълго и нашироко и напомнил, че света длъжност на народните водители е да се борят против чуждото духовно иго с всички сили. Подир църква се наченали съвещанията за задружна работа. Тук нямало спорове да се дигат, понеже всички били въодушевени от еднакви мисли и усещания. Селяните от Гайтаниново приготвили богата гощавка на гостите и подир яденето всички единогласно решили да се откажат от гръцкия владика. Речено и свършено. Пътищата за всички села по ю.-източните поли на Али-Ботуш, около Черна гора и Стъргач планина се затворили за гръцките владици. И това положение се запазило до Руско-турската война, от когато се начена насилствената реакция.

През 1861 г. Бояджиев напуснал Гайтаниново и се върнал в Тракия. В Гайтаниново достойно продължавали училищното дело негови ученици. От Гайтаниново са излезли много учители, които са разнесли българската книга по околните села. И до ден днешен Гайтаниновци се отличават по любезнателността си. Сега даже има десетина учители по Македония от това село.

Подир Руско-турската война гръцките владици намериха сгодно време, както вече споменахме, да присвоят насила онова, що бяха изгубили. Неврокопският епископ, след като принуди много села да му се покорят, обърна се и към Гайтаниново. Гайтаниновци единодушно му заявили, че няма да го признаят наново. Поради това през 1879 год. по владишка заповед властите затворили няколко души селяни в Неврокоп. Но другите гайтаниновци се оплакали телеграфически на великия везир за тая несправедлива постъпка към техните съселяни. Оплакването се взело под внимание и затворените се освободили. И така Гайтаниново, както и Старчища останаха непоколебими, а другите околни села доскоро оставаха под гръцкия владика, макар че в църквите навсякъде по казата се пееше на славянски.

Сега училищното дело в селото е много западнало, както и самото село. През изтеклата година селяните имаха за учител един свой съселянин, който едно време е свършил в София III клас. Той взима 16 лири годишно. Училищното здание е хубаво и има 3 стаи: една от тях за учителя и 2 за учениците. Стаите са чисти, чиновете са доста хубави.


219

До училището е селската църква, която е направена през 1839 г. Тя е доста голяма, чиста и светла. Подът й е постлан с плочи. На една мраморна плоча са останали следи от двуглав византийски орел. Има още три мраморни плочи с груби и прости орнаменти по тях. Друго нещо за забелезванье няма. До църквата има доста висока камбанария с часовник.
 

На 4 юни бях болен, та за това направих само няколко разходки наблизо около селото. Бях силно изстинал през последната нощ в Старчища. На 5 юни тръгнахме няколко души да възлезем на една височина на з. от селото, гдето имало стари укрепления. Вървяхме из долината на Гайтаниновската река по една стръмна пътека все покрай речицата. От двете страни долината е покрита с лещак, а покрай водата има множество елхи. По-високо лещакът е измесен с бук. Мястото е красиво. Подир един час път стигнахме до върха на височината. Тук има една поляна около 5—6 дюлюма голяма. Тя се нарича Градище. Сега е изорана и посеяна с ниви. Из ораното често намирали стари пари, тухли и други остатъци от зидове и здания. На най-западния край на поляната стои до 60 м висока могила. На върха й има кръгообразна площ с обиколка 300 добри крачки, а до нея друга — като полукръг с обиколка 200 крачки. Тия площи са били опасани с двойни яки стени, дебели един метър. От стената са останали долните части. Камъните са слепени с добър хоросан, в който има пясък от тълчени керемиди. Откъм север, юг и запад крепостта е била съвсем недостъпна, защото склоновете й са много стръмни, и има повече от 400 м дълбочина до долината на реката Буровица, която тече на юг от долината, и почти толкова— до друга една река, която върви на север от височината. От върха на крепостта се отваря един широк простор.

Право на запад стои Али-Ботуш. Оттук ясно се вижда тая планинска пирамида с малко пресечен връх. До него малко по на север стои друг един висок върх, наречен Царев върх. По източните страни на тия.върхове се спущат стръмно отвесни скали и се виждат дълбоки падини, напълнени със сняг. Тук в полите на Али-Ботуш извира р. Буровица, а малко п`о на


220

север от нея извира Тешовската река. Една ниска седловина дели тия две реки и свързва Градище с полите на Али-Ботуш. От Али-Ботуш се отделя един клон, който отива на и. и допира до р. Места близо под Неврокоп. Най-високият върх на тоя клон се казва Св.Петка. Под него в една дълбина е разположено село Тешово, а малко п`о на долу от него на същата река лежи с. Лъки. Гайтаниновската река и Тешовската вървят успоредно, докато се влеят в Буровица. На и. под самото Градище извира Гайтаниновската река. Вижда се цялата долина на реката, а по-нататък се гледат множество върхове дори до Места, а зад нея се мяркат Дсспатите. На ю.з. се гледа Търлиската котловина, Черна гора, Стърган и част от Боз-Даг.

Полите на Али-Ботуш и на Св. Петка са обрасли с гъсти гори. Особено, гдето е село Тешово, се протакат много големи лесисти пространства. Близо при изворите на р. Буровица е с. Парил.

Нека кажем няколко думи за тия 3 села, ближни на Гайта-ниново.

Парил беше до скоро време чифлик на един неврокопски бей (Тефик бей). От няколко години селяните са изкупили земята си. Селото има 50 къщи, а административно се брои като махала на Гайтаниново. Данъкът и глобите се събират чрез гайтаниновския кмет. Това село има църква, в която се пее смесено: гръцки и български. Училището е българско. Селото още не беше се отказало, но се готвеше вече за отказване. Парил води дълго време давия със с. Ловча и тая давия е забележителна, защото опропастява благосъстоянието и на двете села. Тя същевременно ни дава добър образец на водене процесите в Турция. Мястото, гдето извира Буровица, се намира в мерата на с. Ловча. На това основание ловчани поискали да преведат водата по един изкуствен канал, през своето село, което много страда за вода. Те ходили в Неврокоп, допитвали се до някои турци и, като се върнали в село, почнали да копат канала. Парилчани се възпротивили на това предприятие, понеже водата се отстранява от тяхната мера, и между селата се наченала борба. Ловчани правили канала, но парилчани, щом намирали сгоден случай, разваляли го. Почнала се давия в Неврокоп.


221

Парилският бивши бей помагал на парилчани, но за това искал награда. Други турци под същите условия помагали на ловчани. Кадийското съдилище в Неврокоп решило давията в полза на Парил. Решението се е основавало на това, че парилските воденици, които имат тапия «с право на вода», останали сега сухи. Ловчани пренесли давията в по-високото солунско съдилище. Там те спечелили процеса, като потрошили голямо количество пари по адвокати и подкупи. Сега парилчани са касирали делото в Цариград. И възможно е процесът наново да почне из съдилищата, да се върти.

Най-умното би било да се раздели водата, но хитрите адвокати по нас не допущат мирните сговори.

С. Тешово е на север от Гайтаниново на 1 час път. Двете села ги дели една рътлина, стоеща между двете реки. Тешово е чисто планинско село. То брои 180 български и 20 турски къщи. Българите са под екзархийско ведомство. Имат църква, в която се чете на славянски, и българско училище. В селото има една стара кула. Понеже аз не можах да посетя селото, защото бях болен, не мога нищо да кажа за тая старина. Тя вероятно е правена в края на миналото столетие, когато са върлували тъдява хайтите. Тешовските турци се отличават по мирния си характер и живеят много добре с християните.

В Тешово се намират хубави аметисти. Аз видях един екземпляр в Гайтаниново. Той има ясен морав цвят. В средата стои един голям кристал от хексагоналната система (призма с пирамида), а около големия лежат много малки, налепени до стените му. Според разказваньето на селяните аметистите се намират между глината на жили, които се протакат на дълго разстояние. Селяните ги събират и ги продават в Неврокоп с много долна цена.

Тешово е било едно от най-добрите рударски села в Мървашко, а сега са останали само 2 пещи и два самокова.

Така също скотовъдството е добро в това село, понеже имат добри пасища по планината.

Лъки е на 2 ч. път на север от Гайтаниново. Лежи в една хубава долина до самата река. Има 55 български и 20 турски къщи. Българите са екзархисти. Имат църква и училище.


222

Едно време скотовъдството е било много развито по полите на Али-Ботуш и много мървашки села са извличали голяма полза от него. Сега е опаднало доста много. Особено се опропасти във време на върлуването на комитите. Обаче от 3—4 години насам, като се поумири страната, пак почва дребният добитък да се увеличава по селата. Главно тук се развъждат кози; има и овци, но твърде малко.

Лете стоката се кара по мандрите. Мандрата я прави господарят на нивите, гдето ще лежи стоката. Тя е голяма колиба, покрита с храстелак или със слама. Мандраджията дава още: 1 казан за варене мляко и 2 каци големи, 3 ведра за доене мляко, един бъкъл за вода и един геран (бучка за отделянье маслото от млекото). За всичко това мандраджията се ползува по следния начин: заради мандрата добитъкът му тори нивата; за казана получава 80 оки мляко, за всекоя каца по 20 оки мляко и за всекое ведро и бъкъл по 10 оки мляко. Геранът бива повечето пъти на овчарите, също и кучетата са техни.

На една мандра са потребни трима овчари, от които единият — най-опитният — се нарича кехая. Овчарите пасат стоката и я доят. За пасенето вземат хак по един грош на брав, за доенето вземат ръкобол — всеки по 100 оки мляко годишно.

Стоката за мандра се събира 6 недели по Гергьовден, когато малките рожби или са изклани, или са отбити. Всеки докарва колкото овци и кози има, докато съберат 400—500 брави.

Мярата, с която се разпределя млякото, е ведро.

Едно ведро има 12 оки и се равнява на 6 мери. Всяка мера следователно има две оки.

Щом се съберат всичките овци и кози, става общо измерване на млякото, което се получава от тях. Доят се на всеки господар бравите отделно и се забелязва по колко мери мляко се получава от тях. На всяка мера господарят ще получи през лятото 8 1/2 мери мляко. Ако от бравите на едного се получат 10 мери мляко, ще вземе през годината 85 мери мляко. Подир това се разпределя редът, по който притежателите на стоката ще си вземат млякото. Всеки, комуто е редът, дохожда при доенето, получава издоеното мляко и тук в мандрата го преработва сам на сирене и масло.


223

Подир като изтегли всеки дела си, взема притежателят на мандрата кирията за съдовете и овчарите получават своя ръкобол. Ако има още мляко, то повторно се разделя между притежателите на стоката съразмерно: на мера по 1 мера или по-малко — както се види за уместно.

Сиренето се приготовява по 3 начина в тия места.

1. Чрез самокиш. Издоеното мляко се оставя в каците да се вкисне от само себе си. Тоя самокиш се бие в герана и се отделва всичкото масло от него. Останалото се вари в казана. Оставя се да изстине и се разделя на една възкисела каша — урда и синьожълтеникава течност — цвик. Маслото и урдата се турят в мехове, цвикът се фърга на кучетата.

2. Млякото се подсирва в каци, после се бърка много силно и се туря в казана, та се нагрева малко. Тогава се отделя сиренето на дървени топки, а маслото се отцежда, като е разтопено в казана.

3. Млякото се подсирва в каци, бърка се силно. Оставя се да се изцеди суроватката, соли се в мехове и се получава хубаво маслено сирене.

Най-хубаво сирене дават селата Крушево и Кърчово.
 

Нека споменем тук нещо за другите единици за мерене, що се употребяват в Гайтаниново и в другите околни места в Мървашко.

1. За повърхност — стрема. Една стрема има 40 крачки и се дели на 4 лехи или слога.

2. За вместимост — кило. Едно кило има 2 шиника, 1 шиник има 2 кутли (по някои места кутлите се наричат череци), 1 кутел има 5 оки.

3. Мерка за дължина — лакът. 1 лакът има 48 сантиметра, 2 лакти правят един аршин, 2 аршина правят един прът.
 

В Турция на селските общини се оставя голяма свобода да уреждат своите домашни работи. Селяните се водят от старите, обичаи, когато дойде да решават някоя препирня помежду си. Ако не се спогодят, отиват при кадията. В Гайтаниново селя-


224

ните си изработили един закон, който аз тук цял излагам в точен препис.
 

Закон за чуване на синора ни и за всякое селско добро. Потвърден от всякой един жител саморъчно и се дава на коджабашията да съди виновните според него, и тоя закон еднаж в годината от цялото село ще се прегледа за притурване или изкарване на някои неща.

1. Кориите и пожарето [1] ще се чуват от сечене дърва и пасене от брави и добитъци. Който бере дърва — по един меджид глоба. За пасене добитъци — по 5 гроша на глава, а на бравите, ако са максус вкарани, на овчаря ще се вземе глоба 1 лира, а на качарма — по 10 пари на глава.

2. Без пусула от каджабашията няма нито клечка сухо дърво, или уище, или ръчица, или друга потреба да се вземе и който престъпи, ще му се вземе 5 гроша глоба.

3. Елхите се чуват и който сече, по меджид глоба на дърво.

4. Кашлаци и колиби няма всяка година да се правят и, когато стане нужда някому, ще пита селото. Който не пита — по меджид глоба на дърво. Кашлаците и колибите ще са далеч от гората две лехи. Който ги има или си направи до гората, коджабашията ще му яви, до 24 часа да ги премести и щом не послуша селската заповед, коджабашията непременно трябва да ги изгори и щом коджабашията не ги изгори и покрие, ще се вземе 1 лира глоба на коджабашията. А от кашлаци и колиби, който краде дърва — половин лира глоба, и ще ги направи, като как си са били.

5. Бърст на бравите ще се нависат [2] дървчетата, а не секат. Който сече — на дръвце по 5 гр. глоба.

6. От стопански дървета, който бере дърва или шума — по 1 меджид глоба на товар, и дървата, и шумата на сайбията с глобата.

7. Който бели върби, елхи или други дървета, разклатва или краде присадчета малки — по един меджид глоба.

8. Лозята няма да се пасат. Който се улови — по 5 гроша глоба, а на качарма за 1 път 20 пари, за 2 път 2 гроша, а за 3 — по 5 гр. глоба.

9. Който краде пръчки лозови от лозята — по 5 гроша глоба на пръчка и пръчките, ако ги сака стопанинът, ще му ги даде.

10. Стърнищата от самарни добитъци не ще се чуват и от другите добици, кога се чуват и се улови някой — по 2 гр., а на брави на глава — по 10 пари глоба.

11. Мисирите кога се заберат, два дни сетне ще се салдисат от едрия добитък, а 10 дена после — от бравите.

12. Копань на целия ни синор е есак; който копае на четвъртит крак — един меджид глоба.

13. Овците и козите пролет за млекуване ще пасат по пазнака [3].

Който пасе покрай сеитбите — по 2 гр. глоба на глава.


1. Новите гори.

2. Кастрат.

3. Пасището.


 225

14. Свинетата търговски само 4 дена ще пасат в синора ни. Ако се уловят да пасат по вършилата — по 5 гр. на глава (глоба), а на качарма — по 10 пари на глава. Това е за ябанджиите търговци свинари, а за селските ни свинета, що ги пущат салма, освен ако са вързани или има селски свинар и ги пасе вън от селото ни.

15. Касапето само по 20 брави на ченгел ще пасат, а повече ако имат, по 20 пари отлак ще плащат на селото.

16. Касапето ще колят на Киселовата воденица на реката и чевърме ще пекат вън от селото. Ако заколят в селото вътре, ако ще и дома му да е, и изпече чевърме, ще се глоби 1/2 лира. Само на гроздобер два дни им се позволява.

17. Където има вода в синора ни и има дърво (до водата), та някой отсече една вейка или цяло дърво, една лира глоба ще плати.

18. Който краде фасул, мисирки и парлаци, ще се вземе глоба на ока фасул, на мисирка, на парлаче по 5 гроша. Позволява се на падарьето да търсят торбите и цедилките.

19. . . . . . . . . . .   . . ще купи нови и ще ги върне, а глоба 1 меджид ще му се вземе.

20. За плодове (емиш) по земята ако найде, до една пазуха ще си вземе, няма глоба, а ако вземе повече в торба, или се качи (на дървото да бере), или камен фърли (ще се земе), по един меджид глоба.

21. За грозде и патати, ако крадне някой, ще му се вземе глоба по 5 гр. на оката.

22. За кромид — на главичка по 20 пари глоба.

23. Фасул що крадат едни вадаре, кога вадят [1] своя си фасул — по 5 гр. на оката глоба.

24. Ловджия от Гергьовден до обиране лозята ни не ще ходи на лов по лозята, по мисирето и по нивите. Който ходи — по 1 меджид глоба.

25. На овчарите кога им се заповяда да слязат от Стъргач и не ще послушат — по 1 мед. на овчарите глоба, и зорлен ще се свалят.

26. Снопето кърстове ще се правят. Копните ще ги разваля коджа башията.

27. Халалето по вършилата ще се чуват. Хвати ли се добитък — по 2 гр. глоба на глава.

28. Всеки добитък, що пасе, ще е вързан на салма. Ако не е вързан — по 5 гр. глоба.

29. Коджабашията с аазите с няколко души всяка година ще заминуват по пътищата един път, за да прегледат пътищата да не се стесняват или да не се фърлят камъни от нивата на пътя, кога ги требят и, що ще кажат определените човеци, ако не ги послуша, ще му се вземе 1 меджид глоба и насилом ще стори онова, що му се заповяда.

30. Всяка пролет ще се прегледа сметка публично и на коджабашията и на вакъфчията, и тога ще се турват други.


1. Поят.


226

31. Вечер от три часа после без работа никой няма да ходи по селото. Улови ли се такъв човек, ще се затвори и на утринта изпита и накаже.

32. Пъдарят на всяка глоба ще взема на 5 гр. 1. Също и друг човек, що ще каже, и той на 5 гроша 1 ще вземе.

33. Овчарите берат дърва за колибите си, откъде бере цялото село, а не от кориите.

34. Пъдарят, ако укрие някой, или роднина му бил, или приятел, или вземе рушвет и се улови, ще му се вземе половин лира глоба и ще се изкара от службата си.

35. На кабахатлия човек никой няма да му излиза арка; ако би някой да му излезе арка, половин лира глоба ще плати, а пък ако не дава глобата, коджабашията ще го предаде на правителството с журнал.

36. Всекой кабахатлия, щом не ще да си плати глобата, коджабашията ще го предаде на правителството с журнал.

37. Коджабашията, ако не ще да глоби някого, или го укрие, или не ще да го прати с журнал, ще плати и на кабахатлията джезата, и за него си ще даде по една лира глоба на всяко покриване на кабахатлия.

38. Пъдарят, че не ще укрива нито брата си, нито сина си, нито приятеля, нито рушвет че ще вземе, ще дава кефил.

39. Коджабашията, че ще изпълнява точно закона селски, ще дава сенет на селото.

40. Парите, що ще се вземат от коджабашията, ще се писуват на тефтер, който ще стои у попа. Там, където стоят парите, ще се подписва кабахатлията, аазите, попът и няколко други човеци, а на кабахатлията ще се дава иллюхабер от каджабашията за колко пари му е взел.

41. Парите от глобите ще ги теслими коджабашията на селото в края на годината, кога предаде есапа.

1890 год. януари 15.

Следват селските печати.


По Мървашко се срещат още голями родове, особено в пастирските планински села. Напр. в Тешово има семейство, гдето живеят стари родителите 7 женени синове и 30 внуци и няколко правнуци. Такива случаи са още чести, но постоянно намаляват. Стремлението на женените синове да се делят от родителите е много силно и големите родове бързо се развалят.

Както навсякъде по нас, така и по Мървашко са се запазили много езически обичаи в народа. Всяко село си има определени места, гдето в определени дни се коли курбан. Около Арахангеловден не работят цяла неделя от вълци. Който работи през това време, стадото му е изложено на вълкоядина. Един понеделник се нарича песъпонеделник; тогава не се работи. Една събота се нарича въртоглава събота. На сирната неделя през


227

нощта обикалят един бор с вейки, запалят го и пеят около него. На Ивановден отиват от къща на къща преоблечени човеци, наречени бабугери, пеят, свирят и събират всякакви подаръци, от които част изядат и изпиват, част дават на църквата.

Облеклото в цяло Мървашко е почти еднакво. Характеристични са при мъжете кълшникът и каръкът. Първата е черна, дълга до под коленете дреха без ръкави, със сини гайтани, втората е по-къса, с ръкави и с черен гайтан. Навсякъде носат абени гащи с отворени къси крачоли и с тузлуци на пищалките. Всичките са носили чалми и досега по-голямата част от населението носи черни малки чалми.

Мърваци се наричат жителите, които населяват местността около върха Али-Ботуш. От този върх, както видяхме досега, се разстилат клонове на всички посоки: на с. отива Пирин, на ю.-и. Черна гора, към Неврокопското поле слиза Св. Петка, а към Серското поле веригите Рупелска, Шарлия и Капаклии. Всичките тия планини заедно със северозападната част на Стъргач са населени с мървашки села. В пиринската верига те достигат до върха Пирин, над гр. Мелник. Административно сега Мървашко спада в 4 кази, именно: долините на Бродска река и р. Серовица спадат в Серската каза; долините на р. р. Буровица и Пещерник — в Неврокопската каза; долините на р. р. Валовишка, Бистрица и Пиринска Бистрица — във Валовишката каза; а в Мелнишко остават само няколко селца по десния бряг на Пиринската р. Бистрица. По-голямата част от селата са големи, къщите навсякъде се отличават със здрава и удобна направа. Най-южните села в Серско са Горно Броди и Баница; в Неврокопско — Старчища, Търлис, Гайтаниново и Тешово; във Валовишко — Кърчово, Крушово, Пирин и Лехово. Всичките тия села изглеждат като малки градовце. Главното занятие на населението доскоро е било изключително железарската индустрия и скотовъдството. Откак железарството отпадна, селяните в много села почнаха да се занимават със земледелие, а гдето няма земя, отиват на чужбина.

Мърваците се отличават твърде много от околните селяни, особено по облеклото си. Дългият без ръкави черен кълшник със сини гайтани, който достига до глезените, е най-характе-


228

ристичната им дреха. По нея всякой път може да се познае мървакът. Изключение правят само кърчовчани, които носят бели дрехи, бели абени шапки и бели чалми. Казват, че в по-предните години бялото облекло било повече разпространено между мърваците, вероятно между пастирската част на това племе.

Мърваците са изобщо едри човеци със здраво телосложение; те са много по-развити от околното тям население и в умствено отношение. Преди Руско-турската война цялото Мървашко се било отказало от гръцката църква и навсякъде имаше добри училища и хубави църкви. Понеже тая област взе най-деятелно участие в комитските чети подир войната, тя и най-много пострада от турските власти. Най-събудените селяни се съсипаха по Анадолските крепости, мнозина загинаха в смутовете и мнозина избягаха в България. И досега местните власти гледат най-недоверчиво на Мървашко и имат право, понеже това неселение е най-немирното в Източна Македония.
 

На 6 юни тръгнах за Неврокоп с един млад мъж от Гайтаниново, който е прекарал последните 10 години в постоянно странствуване по чужбина. Отначало правил кириджилък с кон, но конят му бил откраднат, той не можал да си купи друг и наченал да си търси друга работа. Лете обикновено отива по Пазарджишко за косене и жътва, а зиме — в Солун, гдето се залавя за всякаква работа. И при тоя денонощен кръглогодишен труд той пак е сиромах. Това лято е бил в Пловдивско на жетва, но му дошло известие, че едничкото му момченце в село било болно, и той се върнал и намерил детето си в отчаяно положение. То било ценено у един селянин да слугува. Отишло да пасе мулетата на господаря си и като вързало добичетата за ръката си, заспало в полето. Мулето се подплашило, повлякло детето и когато някои човеци успели да уловат животното, детето било в безчувствено състояние. Сега е по-добре — каза човекът — но Бог знае дали ще уцелее!

Народът днес не тегли такъво зло от своите господари, каквото е било едно време, но за това данъците са извънредно тежки, а търговията е съвсем убита. Старите източници за пре-


229

храна изсъхнаха, а нови не се откриват. Земледелието пропада по немане пътища и отслабване на земята и народът от ден на ден все повече и повече пълни България, за да търси прехраната си.

Стигнахме за половина час до р. Буровица. Излязохме тъкмо там, гдето Тешовската река се влива в нея. По десния бряг на реката се възвишава висок един връх от Стъргач, който тъкмо тук се изкривява и завива към и., като постепенно се снишава. Той е ту покрит с храстелак, ту обработен. В източните му поли се съзират няколко къщички от село Либяхово.

Долината на реката върви към ю. -и. Тя тук е много красива. Покрай водата лежат или хубави ливади, или малки кории от нисък дъб и лещак.

Пътят оставя коритото и почва да се вие към север. Трябва да се пресече един немного висок хълм и да се слезе в Неврокопската котловина. Многото малки извори със студена вода и хубавата гора, която окръжава пътя, правят пътуването леко и приятно.

От най-високото място на хълма разгледах още един път долината на р. Буровица. Тя е прекргсна до самото си вливане в Места. По десния й бряг върви хълмът Папаз-чаир, продължение от Стъргач, който не е висок и е обработен на много места до върха си. Тоя хълм дели коритото на Места от онова на Белотинската река, която, съединена с Пещерник, се крие в Елиските дупки.

Либяхово има много хубав изглед. То е разположено на един малък приток на р. Буровица. Има прекрасен вид от върха, гдето бях аз. Над него по върха се виждат обработени ниви, а надолу — ливади. То брои 300 къщи български. Селяните са разбудени като гайтаниновци. От 1870 г. имат българско училище. Стояха в редовете на първите борци в борбата с владиката, но през 1887 г., заплашени силно от военния комендант в Неврокоп, признаха властта на владиката. Тая година те наново се отказаха от него. Въобще, щом се дигна военното положение в Македония, работите тръгнаха бърже по пътя, който държаха до 1874 г.

Когато дойдохме до върха, бяхме изминали тъкмо 2 часа път


230

от Гайтаниново. Почнахме да слизаме надолу. Над пътя от северна страна лежи Лялово. То има 100 къщи чисти гърци, но потурчени. Преди време това село е било страшилище за пътниците, за това тук сам пътник рядко се осмелявал да мине. Сега са се доста умирили тия потурняци, но все хайдушки изгледват пътниците, що минуват. Селяните се занимават главно със скотовъдство. Развъждат обикновено кози. Ляловци са преселени тук от Мадемското окръжие, което лежи по северните поли на Атонските планини, над езерото Бешик. Във време на въстанието на Атон тия села са взели силно участие и подир поражението много народ е изтребен. Едно село, за да се спаси, приело мохамеданската вяра и било преселено на днешното място.

Множество малки долинки стоят на пътя ни, обърнати към Буровица, гдето се излива водата от изворите в полите на хълма. Навсякъде хубава зеленина. Пътят върви изначало на с.-и., после почва да завива на север. Изначало се виждаха само върховете на Доспат, после почнаха да излизат наяве ребрата на планината, които бавно се спущат към Места. Пет успоредни хълма се виждаха като грамадни бразди да се спущат към долината. Излезе пред нас цялата южна част на Неврокопско поле. Проводачът ми обясни, че най-долната бразда е коритото на р. Доспат, която иде от височините на планината, изпърво с направление към юг, после завива на з. Виждаше се и устието на р. Буровица почти срещу онова на р. Доспат. Р. Места върви близо до подножието на Родопите, като държи постоянно направление от с.з. към ю.и. По-голямата част от полето остава по западната страна на р. Места между последните клонове от Али-Ботуш и реката. Виждат се няколко хубави селца между хълмовете покрай полето, но най-хубаво изгледваше един манастир над с. Сингартия, построен на висок хълм.

За 3/4 час слязохме от върха в полето. Тук стои турското село Копривлен с хан, при който се събират двата главни пътища, що идат от Серско и Драмско за Неврокоп.

От хана се начева Неврокопското поле. На запад се гледат грамадните Родопи, на които гребенът е почти навсякъде скрит от високите хълмове по ребрата им; те се виждат далеч на с. в


231

своето продължение. Срещу тях се изпречват снежните разкошни върхове на Пирин, които в противоположност на Доспатите смело се издигат към небето. Тия две планини като че са се слели над Неврокопското поле, и очите виждат безчислено множество върхове и хълмища, а далеч зад тях като някоя чудесна сребърна корона се съзират снежните върхове на Рила. Наблизо около нас стои разстлано цялото Неврокопско поле, отвсякъде обиколено с планини. То е дълго от с. з. към ю. и. близо 5 ч. път и е широко 1 1/2, на някои места до 2 1/2 ч. път. Р. Места го мие от източната страна. Тя като че извира в северния край на полето. Никак не се забелязва коритото й между Доспатите и Пирин. Неврокоп е скрит в една длабка в полите на Пирин. Виждат се над него само казармите.

От хана пътят взема с. западно направление. Тук е правено шосе, но кола по него редко ходят, понеже тъдява само с коне се работи. На пътя е изобилният извор Топлиц, който извира в полето под самите поли на планината и носи доста голямо количество вода към Места. Мястото, гдето извира, е търсище, което във време на дъждове се обръща на малко блато. Водата извира на няколко места, близо до изворите има воденица. Покрай планината е разположено българското село Месомища.

Най-сетне наближихме града, но все още нищо не виждахме от него, така ниско са къщите в дълбината. Настанаха големи турски гробища; измежду тях имаше много мряморни плочи от стари развалини. Подир 1 1/2 ч. път от хана наднесохме се над града и влезнахме вътре през южния му край.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]