А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXII. Град Мехомия

Пътят Мехомия. — Местоположение. — Пазар. — Черква и училище. — Гарнизонът. — Народонаселение. — Телеграфчията. — Връщане в Банско.

В Мехомия е управлението на целия Разлог. Аз трябваше скоро да отида там, за да се явя пред началника на полицията. Още на втория ден от моето дохаждане в Банско един полицейски чиновник ми яви, че трябва да се явя пред неговия началник. Понеже в Мехомия става пазар всякоя неделя, аз отидох в пазарния ден.

Градецът е на северозапад от Банско, тъкмо един час път далеч от него. Пътят води през обработено поле. Хубави ниви и ливади се простират на всички страни до самата Мехомийска река. Нивите отдавна бяха пожънати, а царевиците бяха в периода на пълното си развитие. Ливадите бяха вече косени един път, но постоянно се наваждаха с вода за второ косене. Тук би могла детелината да дава прекрасно сено. Има вече няколко

298

градини около Банско, посети с тая хубава трева, и вероятно тя скоро ще се разпространи още повече.

Мехомия е много по-ниско заселена от Банско, за това пътят върви все надолу. Между двете села по средата тече р. Изток, която извира близо в полите на Пирин и носи доста много води на Мехомийската река. Голяма част от реката през цялото лято е отведена по нивите и ливадите също както и р. Глазна. Пешаците я минуват по едно малко мостче, което състои от едно дълго дърво, а ония, които ездят, газят реката.

Мехомия е заселена в самата долина, гдето тече реката. От север се издигат високи землисти рътлини, до които е прилепен градецът, проточен от изток към запад по долината. Всред градена.се съединяват две малки рекички, които образуват Мехомийската река— най-големия приток на р. Места от Разлог. Право от запад тече Бяла река, която иде от Предел — седловина между Рила и Пирин. От север иде Черна река, която извира в последните югозападни оглози на Рила. Мехомийската река тече почти на изток и като прибере р. Изток, Банската река и още Два малки притока откъм ляво, мята се в Места тъкмо там, гдето се начева теснината Тесаница.

Когато влязохме в града, калните му улици бяха пълни с народ. Ние спряхме на пазарището в един хан, гдето едва се намери едно момче да прибере конете.

На пазара бяха се стекли хора от целия Разлог. Едни продаваха, други купуваха, трети гълчаха. На едно място са наредени грънчарски съдове, обикновена нашенска направа. Те се работят в Мехомия за целия Разлог. На други места по улицата са наредени опинци, сапун, сиджими, гайтани, сол, ориз, ябълки,.круши, любеници и пр. Търговията става изключително на български език, защото рядко има човеци тук, които да знаят турски.

Аз намерих едного от мехомийските свещеници, който ме заведе при главния полиц и ме препоръча пред него за солиден човек. Полицът ни прие хубаво. Аз си показах нуфуза и явих, че съм дошел в Банско да си поправя здравето. Чиновникът се задоволи с това и ние с дядо поп излязохме да обиколим градеца.

299

Отидехме в училището, което тъкмо тогава се градеше. Досега мехомийчани се задоволявали с една малка къщица, която им е служила за училище. Тая година те бяха си извадили емир за съграждане ново училище, което бе почти на свършване. Има два ката с по един голям салон и с по 4 хубави светли стаи. Зданието е съградено в една голяма ливада, която лежи между Бяла и Черна река; тук мехомийчани планират да си съградят и църква.

След това посетихме църквата, която е на източния край на града, доста далеч от центъра му. Правена е през 1836 г. Вътре в нея няма нищо особено за забелязване. Около църквата са разпръснати гробищата, в които забележих множество надгробни камъни, направени от мрамор, който се получава недалеко от Мехомия в полите на планината. Някои са изработени доста хубавичко, особено изкусно е направен един кръст над гроба на един стар мехомийски учител. Над една пресечена пирамида стои кръст с овални страни, обвит с венец. Тоя паметник показва, че ако има кой да плаща по-хубаво, у нас биха излезнали наяве превъзходни майстори.

И тук, както и в Банско, стоят надписи по надгробните камъни, но са от по-ново време. Най-старият, що намерих, гласи:

И тук, както и по другите места в Разлог, още от най-старо време се учило славянско-българска книга. Има 80-годишни старци, които хубаво могат да четат и да пишат.

Върнахме се на пазарището, гдето се запознах с още някои от първенците. Обаче те бяха много заети с работа, едни с пазара, а други с продаването на десятъците, което тоя ден щеше да се свърши за гр. Мехомия.

Догдето обядвахме в хана, забележих, че в един тъмен ъгъл един войник предава тайничко нещо на един помак. Вгледах се хубаво и видях, че там се върши една съвсем оригинална търговия. Войникът продаваше патрони на помака. Работата беше ясна както за мен, тъй и за ханджията: патроните бяха крадени от военния склад.

300

В Разлог стои един табор войска, който се състои от 800 души войници. От тях 120 са в Мехомия, а останалите са разпръснати по селата на Разлога. Тук както офицерите, така и войниците хайлазуват по цяла година. Рядко някога излизат на обучение. През всичкото ми седене в тия места нито един път не видях войниците на занятие. Изпълняват само караулната служба, ядат, спят и се разхождат. Дисциплината е толкова слаба, колкото може да се мисли при редовни войници. Въобще в турската войска войникът е много по-свободен, отколкото на всяко друго място в европейските армии. Той разговаря с началника си съвсем свободно, среща го, без да му отдава нужните военни почести, не обръща никакво внимание на униформата си и в един табор се срещат войници с всевъзможни панталони и ботуши. Вродената послушност у турците към по-горните от себе си заличава до една степен отсъствието на уредената дисциплина.

При табора има военен доктор, който е едничкият лекар в целия Разлог. Той е евреин по произхождение и се възпитавал в цариградското медицинско училище. Оплака ми се, че военната аптека е малка и се лишава от най-необходимите церове. Други подобни заведения в Разлога няма.

Мехомия е обърната на градец подир войната и е направена център на Разлога. Главната причина, загдето не е предпочетено Банско, е, че в Мехомия има помаци, а в Банско живеят само християни.

Градецът има 820 къщи, от които 300 са помашки, 500 български православни, 16 български протестанти и 5 влашки православни. Като поставим за християнските къщи по 6 души на къща, а за помашките по 5, ще имаме в Мехомия около 4620 души жители.

Мехомия има много по-лоши къщи от Банско. Улиците й са пълни с нечистотия. Отверстията на заходите на помашките къщи излизат право на улицата и причиняват смрад. Само в едно отношение Мехомия надминава Банско: има повече земя и по-хубави гори. Помаците са захванали грамадни пространства гори от Пирин; те са имали възможност в минало време и повече земя да захванат. Десятъците се продадоха тая година в

301

Мехомия за 125 хиляди гроша, а в Банско за 105 хиляди гроша.

В града има 2 кули, високи около 20—25 метра. Понеже те са в мохамедански дворове, не можах да ги разгледам. Те са правени във времето на хайтите за защита от техните нападения.

Преди да оставя Мехомия, трябваше да отида в телеграфната станция да предам за Велес телеграма. Тук имах щастието да се срещна с прочутия разложки телеграфчия. Той е сам на станцията и за началник, и за телеграфчия, и за пощаджия. Има един разносвач за писмата и телеграмите, който му помага. В пазарен ден, когато има повече народ, телеграфчията се пази от пиене и седи в станцията, но през другите дни на неделята мъчно може човек да го свари трезвен. Той е среден ръст човек с широко анадолско лице. Очите му са кръвясали и подбухнали от пиянство. Дрехите му са вехти и одрани. Панталоните му една педя не достигат до глезените му. Само кундурите, които имат галоши, показват го, че той е човек от по-високо общество. След като преброи думите в телеграмата, каза ми, че трябва да платя по един грош на дума, защото Велес бил в друг вилает. След силно настояване от моя страна, че Велес е в Солунския вилает и за това трябва по 20 пари на думата да платя, той послуша съвета на разносвача на писмата, направи справка в една книга, търси около 1/4 час и намери, че Велес е в Солунския вилает.

Поща има само един път в седмината, именно в неделя. Тогава се получават писма, а се изпровождат в четвъртък. До Солун стигат писмата за 9 деня, когато един човек с кон свободно отива за 5 деня до тоя град. За писане и получаване отговор от Солун нужни са 21 ден!

Помаците в Мехомия едно време много притеснявали своите съседи християни. Отнимали им земите, правили им разни пакости. Сега положението е много изменено. Помаците не могат явно да притесняват християните, но все се държат гордо и надменно. В последно време властите много са ги разслабили и понякога се вършат неправди.

На връщане се придружи към нас един пешак на име чорбаджи Иван. Имаше 50-годишна възраст, облечен беше с вехти съдрани дрехи, отиваше бос, а кундурите си носеше в ръка.

302

Разправи ни, че ходил в Мехомия да прави давия. По едно време той се отдели от нас, за да хване през нивята напряко. Другарите ми разправиха, че чорбаджи Иван е господар на 100 000 гроша, които дава под лихва. Взима обикновено 2 гроша в месеца на стотях — 24% годишно. Но ако му се падне случай, взема до 3 и до 4%. Той живее дома си като същ просяк. Ходи бос, защото се бои да си не съдере обущата. Правил давия с един от съседите си, на когото иска да отнеме къщата. Той дал пари на един старец срещу къщата му като залог. Срокът изтекъл и парите не се виели, но наскоро се връща синът на стареца и предлага да плаги дълга на баща си, обаче чорбаджи Иван не се съгласил; той искал къщата и затова бе ходил сега бос в Мехомия по давия.

Когато стигнахме в Банско, имаше край селото хора. Момците напред, подир тях момите, наловени всичките на една леса, играеха под такта на песен, която пееха играчките.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]