А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

XXIII. Северният Разлог

Пътуване през с. Баня за Белица. — Минералните води в Баня. — С. Белица. — Книжовни старини в него. — Село Якоруда. — Бабек и неговите жители. — Горна и Долна Драглища. — Село Недобърско. — Една стара църква. — Недобърските просяци. — С. Годлево. — Получаването на катран. — Село Бачево.

Аз желаех да обиколя всичките разложки села, затова, щом намерих другари, тръгнах за с. Белица. Пътят отива право към сегер покрай р. Глазна из едно наведено поле, покрито с ливади и царевици. Полето навсякъде е напоено с вода. Тук-таме между нивята стоят малки елхови горички.

С. Баня е заселено в подножието на един хълм от Пирин, който опира до р. Места и е проточен от север към юг. През селото тече една малка рекичка, която наблизо там се съединява с Глазна. Още 2 км на север от селото и Глазна се изтича в Места.

303

Долината, в която е разположено селото, е много красива. То е обиколено със зелени ливади и буйни нивя. Ако върхът над него не беше обезлесен, Баня би било първото село по красотата си и по климата в Разлог, защото лежи по-ннско от другите разложки села и е най-хубаво защитено от пределския вятър. Баня има и друго преимущество. Тук извират минерални води. Когато ние минувахме през селото, имаше множество селянки от Банско и Мехомия, които бяха дошли да перат дрехи на банята. Водата е слабо симпурна и е много топла; ръка в нея не може се държи. Казаха ми, че при врялците яйце увира. На един извор има стара постройка. Има един широк, дълбок и четвъртит водоем. Водата извира от два мермерни чучура: единия топъл, а другия студен. Отгоре има старо, дебело кубеобразно здание — по всяка вероятност римска работа. Тя се казва «Бугарска баня». Има и «Турска баня», която е на изток от селото; тя е с ново здание. Населението се поминава със земеделие. Тук много е развито ковачеството. Правят се земеделчески сечива за целия Разлог. Помашкото население е много отекнало. Преди разложкото въстание селото е било по-голямо и по-богато. Във време на въстанието, както ще видим по-после. Баня най-много пострада.

С. Белица. От Баня като минахме един нисък хълм, слязохме в долината на Мехомийската река. Вижда се хубаво Тесаница, заградена, от една страна, с Елишкия хълм, който иде от Родопите, от друга, с Банския. Тъкмо в устието се влива Мехомийската ряка в Места, която двойно се увеличава и с голяма бързина напуща Разлога и влиза в Моминската клисура през Тесаница.

От Мехомийската река на север се почва хълмиста местност. От Рила планина се спущат рътлини в Разлог, които се свършват до речището на Места. Между тях идат ред малки планински потоци. Върховете на рътовете са грозни, защото гората по тях е изсечена и дъждовете са измили земята им. Между върховете се срещат прекрасни долинки със зелени ливади. Пътят е пешачки. Може и с кола да се върви, но трябва много да се извива.

Подир 3 часа пътуване от Банско наднесохме се от един

304

висок връх над с. Белица. Пред нас се изпречи една хубава зелена долина, дълга до 1 час път и широка до 2 километра. Тя гледа от североизток към югозапад и през нея гече извита рекичка, която ту се крие между зеленината, ту излиза наяве в своето песъчливо легло. На горния края на долината се виждат къщите от селото, гъсто натрупани една до друга. От всичките страни долината е заградена с високи, стръмни и землисти хълмове.

За няколко минути слязохме от височината. Колкото по се приближавахме до селото, толкоз долината ставаше по-красива. Влязнахме в Белица през селските градини, напоени с вода от реката, която пресича селото през средата. Право над селото от североизток стои стръмна висока рътлина и от двете й страни иде по един поток, които над селото се съединяват и образуват Беличката река.

По-западният поток води началото си от западните ребра на върха Ай-Гидик. Там, близо до билото на Рила, се намират две алпийски езера, големи всякое едно около 15 уврата. Западното се нарича Вежденица, а източното Вапата. От тях излиза водата и минува през други две по-малки езерца, всяко едно по 4—5 уврата големина. Всичките са богати с пъстърва.

Малко п`о на запад от Ай-Гидик стои по-нисък връх във вид на казан, на който югоизточната стена е откъртена, а други състоещи от отвесни канари, хубаво се гледат. В него е имало някое си време голямо езеро. По-после, види се, водата си е пробила по-дълбок път и се е изляла, така щото сега е останало малко езерце с голямо търсище около него. Това езеро се нарича Сухо езеро. И то е богато с риба. От него води началото си една рекичка, която се нарича Вотърч или Вотърска река. Тя, догде дойде до Белица, тече през гориста трудно проходима местност. Изворите и на двете реки са 4 часа път далеч от селото. А на едии час под него съединената река се излива в Места.

Белица има 500 къщи, от които в 400 живеят българи християни ив 100 — помаци. Между българите се числят и 5 влашки къщи, заселени отдавна по тия места. Къщите са гъсто една до друга и приличат съвсем на банските и мехомийските.

Християните имат една черквица, съградена в 1835 година във времето на самоковския владика Игнатия. В църквата има

305

един купел обзидан с камъни. По первазите му има някакъв надпис, който не може да се чете, защото е покрит с хоросан.

Около селото има цял ред разсипани черквици, които тук се наричат «троалища». Такива са: Св. Илия, Св. Марена, Св. Никола, Св. Димитър, Св. Троица, Св. Атанас и Св. Богородица. На св. Илия се молят за дъжд, когато настане суша. Това троалище се намира навръх рида от северна страна на долината, обиколено е с 40—50 борови дървета, остали еднички по целия хълм. Св. Богородица е на североизток от селото на високия хълм, който дели двете реки. Там има само едно дърво. Прави се събор на Успение Богородично. Селската община тогава коли крава и гощава и мъже, и жени. На Св. Никола се събира мъжки събор. На втория ден през светлата неделя кираджийският еснаф коли крава на това място и гощава само мъжете.

Под селото са старите гробища. Там тоже по надгробните камъни има надписи. Най-старият гласи:

В Белица има две кули. Те са правени във времето на хайтите, за да се пази населението от нападенията им. Селяните от Белица по развитието си не стоят далеч от банчани. Тук повечето мъже знаят да четат и пишат. Скитат се много по странство, и то най-много ходят в Румъния, гдето са бозаджии и халваджии. Напоследък отиват мнозина в София и в Бельово, гдето секат гора. Дома се занимават със земледелие, скотовъдство и кираджилък. Земледелието не може да вирее, защото работна земя имат малко, а скотовъдствого се спира от разбойничеството. Затова от година на година гурбетликът се увеличава.

Славянобългарската писменост се е запазила тук и през най-усилните времена. Поп Теофил, който има сега 70 години, е учил книга при чича си, който тоже е бил поп и се е учил при баща си — също тъй поп. Пет поп Теофилови рода са били все попове и не са знаели друга книга освен славянобългарската. Наместо на книга писали са на дъски и като се изпише дъската, ако е непотребно вече писаното, остъргвали я с нож и наново са писвали.

В къщата на поп Теофила има една стара печатана библия

306

на голям формат и с дребни слова. Началните и крайните листове липсуват. По краищата на листовете има много бележки със свещено съдържание. На едно място стои написано;

Тоя йеромонах бил дълго време учител в селото. Учил е четене и писане на дъска, после наустница, псалтир и светче.

На друго място стои писано

В църквата се намират две ръкописни книги: един миней и едно евангелие. Минеят е писан на книга. Писмото не е толкова хубаво. На крайния лист стои следното послесловие:

И тъй книгата е писана на 7208 година, която спада тъкмо с 1700 година от н. е. Село Лешница е днешното Елешница, което се намира 2 часа на изток от Белица и сега спада в Неврокопската каза.

Евангелието е пренесено от Дупница в по-ново време. То има много по-красиво писмо. Писано е на книга и е подвързано хубаво. На корите му отвътре са залепени пергаментни листа от стара книга.

Училището в Белица е съградено в 1874 година.Оттогава се е въвела и Ланкастеровата метода. До това време се е преподавало азбукето с наустница, светчето и псалтирът. Преди войната беличани имали много добре уредено училище. Харчило се е до 100—150 лири годишно по него. Подир войната както навсякъде, тъй и тук сиромашия настигнала населението и учили-
 

1. Преписът не ще да е съвсем точно направен. — Ред.

307

щето било занемарено съвсем. От 1—2 години насам училищното дело стои по-добре.

През настоящата година е имало двама учители: единият с 30 лири годишна заплата, а другият с 8 лири. Ученици е имало до 130, а ученички 10.

Якоруда. — Не можах да посетя това село. Тук ще дам някои сведения за него, които събрах в Белица. То е далеч 2 1/2 часа път на север от Белица и 5 1/2 от Банско. Има хубаво местоположение. Заселено е по двата бряга на р. Места, която върви от селото надолу през една красива долина, дълга до 1 час път и широка до 2 км.

Якоруда има 730 къщи, от които 370 български православни, 6 протестантски и 354 помашки.

Земя за работа има малко, затова якорудчани ходят много по чужбина. Около Якоруда има пространни гори. На 2—3 чарка режат дъски, но поради лошавите пътища и далечината на пазарите изработените дървени материали струват малко. Скотовъдството не може да вирее от разбойничеството. Занимават се главно с кираджилък и ходят в България на печалба.

Помаците, що живеят вътре в селото, са мирни и не пакостят на християните. Но якорудчани много теглят от бабичанските помаци, които им са съседи и са прочути по своето разбойничество.

В Якоруда става пазар всеки петък. Понеже селото е погранично, в него постоянно се намирало 100 до 150 души войници.

През Якоруда води пътят от Разлог за Пазарджик.

Православните българи имат училище с двама учители, от които единият е свършил V клас в Солун, а другият IV. И двамата взимат по 12 1/2 лири годишна плата. Училището се посещава от 110 ученици, разделени на 4 отделения.

Бабек е едно помашко заселище, разпръснато на голямо пространство земя по северните ребра на Родопите. [1] Казват, че има повече от 10 часа разстояние от единия до другия му край и около 3—4 часа държи нашир от билото на Родопите до по-
 

1. Данните на автора не се съгласяват напълно с данните на Хр. Константинов, който описва това краище в Сб НУ, кн. IX, стр. 716—731. — Ред.

308

лите на планината. На това пространство са пръснати около 1200 колиби на купчинки, на купчинки. Те се делят на 32 части, които носят разни имена; напр. Аврамови колиби, Попови колиби, Юнузови и пр. Всяка част си има коджабашин. Всичките са добре въоръжени. Занимават се главно със скотовъдство и лов, а правят и катран. До скоро време Бабек се управлявал от фамилията на Яшар ефенди, но преди 10 години е умрял Яшар, а синовете му не са в състояние да си удържат влиянието в населението.

Бабечани доскоро нито данък плащали, нито войници давали. Едвам преди 25 години турското правителство е успяло да наложи на целия Бабек един малък данък и със сила е принудило населението да дава войници.

Околното население брои бабечани за глупави и ги взимат всякога на смях, когато дохождат по Разлог да търсят храна. Те не са толкова глупави, колкото прости. Рядко слизат от своите планини и когато дойдат в Банско да купуват храна, чудят се на всичко, що е ново за тях.

Отдавна бабечани са известни на околното население като крадци. Щом им падне сгоден случай, крадат коне и кози. Подир войната някои почнаха да пресрещат и пътници. От 2—3 години насам обирите по главния път, що води за България, ставаха по-често. Но откак българското правителство ги сплаши през тази година, обирите са по-редки. Една част от Бабек заминува билото на Родопите и се спуща в България. Тук ставаха обикновено грабежите. Българското правителство се опита по мирен начин да въдвори властта си в това място, но помаците посрещнаха българските стражари с пушки в ръце. Една рота войници обаче накара метежниците да се пръснат по планината наоколо.

Аз имах случай да поговоря в Банско с някои бабечани. Едни казваха, че «българинът» иска да вземе целия Бабек и ако техните не престанат да крадат, той ще направи това нещо. Други мислят, че царят дал Бабек на българина, защото бабечани не искали да му дават данък. Повечето са на първото мнение и по-благоразумните силно настояват да се премахне грабежът, за да не попадне целият Бабек в ръцете на българина.

309

Това мнение се подкрепя и от християните, особено от ония, които се връщат от България.

Бабечани запазили всичките старобългарски обичаи. Не работят на много празнични дни, играят хоро, правят си сватбите по старому. Само имената са изменени и църквите разрушени. В най-ново време отиват ходжи през рамазана да им проповядват. С твърде малко изключение те нямат никакво определено понятие за мохамеданската вяра. Знаят само, че не са каури, а са по-горни от тях, и това им е достатъчно. Знаят също, че са били християни. Имената на родовете са повечето български, запазени от християнско време.

Горна и Долна Драглища. От Белица се отправихме на югозапад. Трябваше да преминем направо един доста висок ръг, именуем Трестеник, който се спуска от самия Ай-Гидик и отива до Места, като постоянно се снишава. Тоя рът дели долината на Беличката река от долината на друга една река, наречена Драглишка, която извира от Ай-Гилик и върви успоредно с Беличката река. В долината покрай реката живописно са разположени между зеленината две хубави села: Горна Драглища и Долна Драглища.

Рътлината, която дели двете долини в горните си части, е покрита с гъсти борови храсталаци, а в долните гората е съсипана. Има ниски борови дървета, които лесно биха се зачували, ако човекът и козите биха искали да ги пазят. Между горите по високите места има прекрасни пасбища, гдето пасат овци, кози и говеда.

Подир един час път слезнахме в Горна Драглища. Това село има 200 чисто български православни къщи. Преди войната горнодраглищани се броили за най-ученолюбиви селяни в Разлог. Поддържали двама учители с добри заплати. Подир войната те взеха най-живо участие в Разложката буна и затова подир злочестия край на въстанието се пръснаха най-добрите им мъже по България. Сега имат един учител, който е свършил III клас в Банско и получава 8 лири заплата; събира 56 ученици, разделени на четири отделения.

Г. Драглища се съсипа много с една давия, която водиха дълго време в Недобърско за пасища в планината.

310

Долна Драглища има 100 къщи български православни. Има две църкви. Училище с един учител, който събира до 60 ученици и получава 4 лири годишна заплата. То е на югоизток от Г. Драглища на 1/2 час далечина. [1]

Недобърско (Недобрацко). — В Г. Драглища ние се забавихме малко време. Поприказвахме си със селяни, които се бяха събрали пред една механа близо до реката, и тръгнахме за Недобърско. Пътят върви на северозапад през една височина, която тоже се спуща от Ай-Гидик. Тук трябваше да вървим право към височините на планината, гдето е положено Недобърско. Хълмът, по който се катерихме, е на много места обрасъл със слаба, рядка ръж. Тук-таме се срещат малки купчинки от борови дървета, а осталото пространство е оголено. На самия връх на рида стои китка от 20 дървета нещо, гдето има троалище (оброчище).

От билото на ръта пред нас изпъкна една дивно красива планинска долина. Високо право над долината стои величественият Ай-Гидик с много стръмен връх. Под него се разстилат големи пространни пасбища и под тях се начева борова гора, която опира до самото село. Изгледът беше пленителен при захождането на слънцето.

За няколко минути сле.знахме в селото. Една дълбока долина го пресича през средата. По нея тече бистра шумна рекичка, називаема Клинец. Тя извира при самия Ай-Гидик от малко планинско езерце. На западния бряг старото село е разположено амфитеатрално по хълма и е обиколено със зелени ливади.

През един тесен мост минахме дълбокото речище. Вадата страшно шумеше отдолу. Къщите са натрупани натясно една до друга и уличката, по която вървяхме, бе тясна и крива.

Недобърско има 110 къщи с повече от 600 души жители българи православни. То е едно от най-старите опазени селища в Разлог. В размирните времена това село останало неповредено поради недостъпното положение, което занимава високо в планината. То е най-високото село в Разлог. Във време на
 

1. От Д. Драглища има повече хора с образование, то е взело по-живо участие в буната, отколкото Г. Драглища.

311

хайтите там са търсили убежище всичките по-състоятелни селяни от Разлог и през миналия век цялата търговия на тая местност е била съсредоточена в Недобърско. Недобърските търговци са карали памука от Зъхна и Сяр в Босна, преди банчани да вземат в ръцете си тая важна търговия. Големите овехтели полуразрутени къщя явно ни свидетелствуват за миналото богатство и за сегашната сиромашия на селото. Освен това недобърчани са имали големи стада овци и говеда, които лете пасли по техните богати пасбища, а зиме ги сваляли по топлото серско поле. Сега по тия пасища пасат стадата на светогорския манастир Ватопед, който наима пасищата от селото. В днешно време това село е съвсем съсипано. То е най-сиромашкото в цялата околност и от ден на ден п`о на зле отива.

Когато се поумирили времената в края на миналия век, търговията се пренесла в Банско, но селяните си живеели мирно и хубавичко със своите големи стада. Освен това че зимали всякоя година по 50—60 лири кирия от Ватопед, загдето пасли стадата му, и с тия пари поддържали училището си. Преди 15 години между Недобърско и Горна Драглища се появил спор за една голяма част от пасищата около Ай-Гидик, гдето дотогава спокойно си пасли овците и на двете села. Тоя спор преминал от село в конака и като се протакал цели десет години, опропастил и двете села. Местните власти, като знаят хубаво каква голяма облага има за тях от подобни спорове, насърчавали драглищани, като им обещавали пълна сполука. И двете села давали рушвети. Всичките по-влиятелни помашки бейове от Разлога се намесили в разпрата и защищавали едни едното село, други другото. Неврокопският кадия, след като взел повече от 400 лири рушвет, издал присъда в полза на драглищани. Недобърчани апелирали в Солун давията. Там тя се продължила около две години и подир големи жертви от недобърчани, решила се в тяхна полза. Касацията в Цариград потвърдила солунската присъда. Драглищани не се отчаяли. Те, подучени от някои неврокопски бейове, заявили, че спорната земя е царска, защото там имало някога село, което се изселило в Самоковско и недобърчани присвоили земята му, която се пада на царщината. Проводена била особена комисия

312

да прегледа мястото. Комисарите не намерили никакви остатъци от старо село, но пак трябвало да им брои Недобърско около 200 лири, за да кажат истината. И подир земята била окончателно спечелена от Недобърско. Според пресметвания на вещи човеци, които били аази в Недобърско по онова време, селото е похарчило повече от 5000 лири по давията. Селяните изпродали по-голямата част ог добитъка си й заложили цялото пасище на Ватопед за 20 години, като зели кирията за всичко това време напред. Много пари съсипали и драглищани, но те все повече се държат, защото имат повече земя за работене.

В последно време данъците много се увеличили. Сиромашкото село плаща 360 лири давннна освен беглика и десятъка — близо по 75 лева на всякоя къща. При лошавия поминък, при слабата търговия гоя данък е извънредно тежък.

Десятъкът на Недобърско е продаден за 140 лири.

Мене ми казваха, че да може спахията да спечели нещо, трябва да взема на пет едно, което без друго ще да направи.

Главната цел, която имах при посещението си на Недобърско, бе да видя един храм, който се слави по целия Разлог по старостта си.

Пред църквата има една сграда 30 м дълга и 5 м широка; тя е като притвор. В нея има два реда на длъж седалища, направени от дебели, широки, хубаво изгладени дъбови дъски. Шест дъбови диреци крепят здраво седалищата. Таванът бил покрит с дъски, които сега липсуват. Запазени са хубаво изрязани дебели дъски между диреците. Всичко е направено просто и скромно, но не грубо.

През едни малки железни врата се влиза от притвора в храма. Вътре е съвсем тъмно. Запалихме няколко свещи, за да може да се гледа църквицата. Едно множество стари потъмнели образи на светии ни посрещна с намръщени погледи. Черквата е половин уземи. Сводът се крепи на четири диреци, измазани и изписани от всичките страни.

Стените, сводът — всичко е измазано. От дясна страна на вратите, през които влязохме, на стената стои една картина, която най-първо ми привлече внимание. Изобразен е И. Христос, повдигнат на облаци. Той с двете си ръце благославя.

313

Под дясната му ръка са изписани трима човеци и под лявата трима. Над И. Христос стои следният надпис [1]:

От трите образа, що са под дясната ръка на И. Христоса, двама представят стари мъже с бради и с дълги мантии, а най-крайният е млад момък. От лява страна тоже са изписани двама по-стари с дълги бради и пъстри мантии и до тях — един по-млад със свещенически одежди. Над главите им стоят по ред. следните имена:

Образите са много почернели, та не могат хубаво да се схванат чертите на изобразените. Живописът е посредствен.

От горното се вижда, че тая църква е съградена в 1122 г. Значи тя е един от най-старите наши паметници, добре запазени. Известно е от историята, че в това време България бе под властта на византийските императори. Това може би е причината, че няма споменато името на царя, във времето на когото се е правила църквата. На живописеца или на ктиторите не се е искало да се споменува името на византийския тогавашен император. Дължината на църквата е 10 м, широчината й 5 м, а височината й 3 1/2 м. Зидовете са дебели по 1 м. Има малки прозорчета с железни капаци. Пред царските врата на пода стои мраморна плоча 1 кв. м. На нея има изрязан двуглав орел, вероятно византийският герб. Около орела стои надпис, който личи, че е славянски, но не може никак да се чете, защото е изтъркан от 770-годишното стъпване по него. Олтарът е от-
 

1. Този надпис е обнародван от X р. Ив. Д-в, Пътни бележки от шестдневното разложко царуване (Материал за бъдещата история на. Македонското въстание през 1878 г.), С., 1884.

314

делен с едно хубаво изработено от дърво темпло, което е било позлатено, но сега е полуразрушено от дълбоката старост, същото е и с царските врата. Хубаво са изработени 4-те големи икони, които стоят по две от всяка страна на царските врата. Олтарът е много малък. Стените му са напъстрени с икони, както и на църквата. Тук са изписани един ред светци с цял ръст по следния ред:

Последният с дълга брада, с владишко облекло и с книга в едната си ръка.

В тая църквица се пазили до скоро време няколко пергаментни книги. Преди 15 години дядо Яне Бодков от Мехомия ги е взел и не се знае що ги е сторил.

В църквата се намери само едно ръкописно евангелие, написано на книга. Началото и краят му няма. Тук излагам няколко редове, точно преписани от него:

Друга никаква старина не намерих в църквата. Когато излязохме от църквата, слънцето беше вече приближило на захождане. Понеже трябваше да нощуваме в друго село, аз не можах да поговоря повече с попа, който ми се видя събуден млад мъж.

Множество деца се бяха събрали пред църквата. Всичките бяха полуголи, бледни и болничави. Селяните ми разказаха,

315

че по децата борави една лошава болест, която много ги разваля. Лошата храна, лошото облекло и лошата зима съсипват тук населението.

През 1866 г. селяните си съградили нова черква, в която сега се черкуват. Тя е по-широка и по-светла. В нея не найдох нищо особено за забелязване.

В едно малко здание за църквата, построено в 1800 г. с една само стая, се помещава училището. Събират се до 30 ученици. Учителят им получава 5 лири заплата.

Населението, като не може да си изкара поминъка у дома, принудено е да скита по чужбина на печалба. Отиват главно в България и работят, що намерят. Мнозина отиват есен и зиме в Драмско и Серско да работят памуци. Лете остават само жените и някои некадърни за работа мъже.

Недобърско е забележително и по друго нещо. От това село излизат всичките разложки просяци. Всякое дете, което има какъв годе телесен недостатък, се приготвя от малко със старание за просяшки занаят. По околните села бедят недобърчани, че те нарочно си осакатявали децата, за да им печелят пари с просия. Това нещо не е вярно. Бивали са случаи, когато недобърските просяци са събирали сакати деца по другите села, за да ги учат на занаят. Учат ги да свирят на гусла и да пеят песни.

Преди да напусна това село, ще спомена още, че тая година мехомийският каймакам поискал «отлак параси» от ватопедските калугери. Такова даждие се взима само от ония, които държат стадата си на царска земя. Недобърчани единогласно заявили, че ако правителството настоява на това нещо, те ще се изселят в България всички. Това подействувало в конака и селото е оставено на мира.

С. Годлево. — От Недобърско тръгнахме на югоизток, изначало по долината на р. Клинец, която е врязана много дълбоко между бреговете си. После прегазихме реката, за да преминем последния рът, който иде от Ай-Гидик и дели долината на р. Клинец от долината на Годлево. Тоя рът е изрядко покрит с борова гора, тук-таме има по него ръжени ниви. Вече се стъмни, когато ние излязохме на върха на хълма, и през слабата мра-

316

чина пред нас се виждаше Годлевската долина, която е почти успоредна с Беличката. След 1/2 час слязохме в селото и спряхме на едно широко място, което се казва хорище, за да разузнаем где се намира къщата на един познат селянин, гдето искахме да пренощуваме. Показаха ни къщата, гдето ние бяхме приети с голяма радост от семейството. Домакинът ни, който има 60-годишна възраст, е още здрав и бодър. Учил се е в селото си на наустница и светче и е човек любознателен. Много е чел, много е скитал и се е саморазвил. Вечерта прекарахме весело. Старецът ни разказа разни случки от своя трудов живот. Такива човеци са жива история на нашето духовно развитие. Във време на войната той бил закаран в Неврокоп с още 31 души разложани и хвърлен там в затвора, отгдето се избавил с 15 лири рушвет.

Годлево има 143 къщи православни българи. То е заселено в началото на една долина, един час дълга от северозапад към югоизток. През него тече малка рекичка, която отива към Места. Най-големият недостатък на мястото е, че лете рекичката пресъхва и не могат да се наваждат нивите през най-големите горещини. Селото е разположено на хубаво място. Къщите са построени нашироко и имат хубави дворове. Наоколо то е заградено с градини и ливади.

Църквата е съзидана през 1835 г. В нея ми се видяха много хубави големите икони до царските врата, особено хубав е изписан Исус Христос в целия си ръст.

Пред църквата е училището, съградено в същото време. То има една голяма стая за учениците и една малка за учителя. От годлевското училище, което е било добре уредено, са излезли много учители. Сега се събират в него 35 ученици, на които преподава един учител, свършил III клас в Солунската гимназия. Получава 8 лири годишна плата.

Поминъкът на годлевчани е такъв, какъвто е и по другите села: земледелие и скотовъдство. Освен това в Годлево се прави много катран.

В Годлево има 7 катранища, а в горага около него има до 50. Устройството им е много просто. Тук приложената картина ни представя едно катранище в разрез. В земята се изкопва

317

един трап (А). Той се напълня с дребни късчета от борово и мурово дърво, особено са добри за тая цел корените. Купът от дървените късчета (а) се покрива с един пласт бунище (б), а от страните се туря околовръст слама (в, в.). Запалва се сламата и от нея дървените късчета. Понеже купът е покрит с бунище, не може отвън да дохожда достатъчно въздух, следователно и кислородът, нужен за пълното горене, е недостатъчен. Късчетата се нагряват силно, пържат се и става отчасти суха дестилация на дръвчетата, следствие на което е отделянето на катран. По канала отделеният катран се изтича в съда В.

Така полученият катран се налива в мехове, направени от овчи и кози кожи, и се разнася по България, Тракия и Македония. За един казан са потребни 15 товара дърва. Нагряването се продължава едно денонощие и се получава обикновено 100 оки катран.

Освен в Годлево катран много се работи в Бабек, а по няколко катранища има още в Якоруда, Драглища, Бачево и Добринища. Работи се обикновено през зимата.

С. Бачево. — Тръгнахме на югоизток от Годлево. Преминахме една ниска брежнина и излязохме на Бачевското полце, което се пои от две рекички, що се събират в долния му край и близо там се смесват с Мехомийската река. Това полце е най-плодородното в Разлог. То е дълго 1 1/4 час и широко малко повече от 1/2 час. Покрито беше с хубави високи царевични и бобови нивя. Житата бяха вече пожънати. На горния край на

318

полето лежи с. Бачево. То има 250 къщи, от които 120 са българи християни и 130 помаци.

Църквата и училището на селяните са изгорени. Сега се учат децата в една частна къща. А църквицата е съградена нова през 1883 г. Имат 51 ученици и 6 ученички. Учителят получава 9 лири плата и е свършил III клас в Банско.

Бачевското поле се дели от Мехомийската река с един нисък хълм. Той е последният хълм, който се спуща от Рила в котловината. Като се мине Мехомийската река, начеват се полите на Пирин.

За 2 1/2 часа стигнахме от Годлево до Банско, като минахме между Баня и Мехомия.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]