Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов
 

А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

VII. Град Петрич и казата му

Местоположение. — Население. — Поминъкът на гражданите. — Исторически бележки. — Църквите и училищата. — Разположение на казата. — Статистики на населението. — Производство.


Град Петрич е заселен на северните поли от Беласица планина, в устието на една тясна, стръмна и гориста долина, през която тече буен, бистър планински поток. Къщята са гъсто натрупани по двата бряга на потока, на една неравна местност, наклонена към долината на р. Струма.

Отвън градът има красив изглед. Цялата южна част е заобиколена с овощни градини, които захващат голямо пространство около него. От юг изведнъж се издига над града Беласица с тъмните си гъсти лесове. От запад стои висока могила, дето е било старото «Гяур калеси», както го нарича местното население. Речището, което пресича Петрич, е широко и напълнено с много камъни, повечето от як хубав гранит. От двете му страни са пръснати големи сенчести ясенови и дъбови дървета, а тук-таме между къщята и покрай шумливата рекичка дрънкат малки воденички. Две по-широчки улици са покрай двете страни на реката. Сичките други са тесни и покрити с лошав калдаръм. Къщите са малки и съградени от дърво и пръст. Рядко понякъде се съзира по-голяма нова къща. Чаршията е напъстрена с малки стари дюкянчета, между които понякъде зеят вратите на непривлекателни ханища със своите широки и мръсни дворове.

Само по краищата на града се срещат къщици сред широки дворове, обрасли с дървета.


122

Петрич има две църкви и няколко джамии, един часовник и една баня. Ни едно от тия здания не заслужава особено внимание.

Градецът брои близо 6000 жители, от които 2000 българи и 4000 турци. Между българите има 8 фамилии, наречени загорци, потомци на 2—3 къщи, преселени тук в края на миналото столетие откъде Загоре в Тесалия. Макар че тия къщи са съвсем побългарени, защото домашният им език е български, пак се гърчеят и съставят средището на една малка гъркоманска партия.

До началото на сегашното столетие Петрич бил чист турски град с твърде малко християнски къщи, а после полека лека дохождали селяни от околните села и християнското население постоянно се увеличавало, както и досега се увеличава с пришелци. През 1844 г., когато Григорович посетил градеца, там нямало ни църкви, ни училища, понеже турците не позволявали да се правят. Целият град бил пълен с полуразвалени къщи и прекрасни градини. [1] От Петрич се изкарват навън много овощия, ориз, сусамово масло, сурови кожи и храни.

Най-добрите овощия, които се раждат около града, са: ябълки, грозде и круши.

Ябълки се продават най-вече в Солун и в Сяр. Те са вкусни и трайни.

Грозде се изкарва изключително за Сяр и рядко за Солун. Това грозде се ражда на големи лози около града; има червен цвят, дългнести зърна, дебела кожа и големи гроздове; то зрее много късно и трае до сред зима, затова намира добра цена за продан. С круши се върши по-малка търговия.

Ориз се събира по селата покрай р. Струма и се препродава от петричани в Сяр.

Сусамово масло се добива в града в две първобитни фабрики. В село Игуменец има още две такива. Годишно се изкарва от тях 20 хиляди оки масло, което петричките търговци разнасят по Сяр, Мелник и селата. Около 1/3 от него отива в България.

Суровите кожи се продават в Солун. Храни малко се изнасят за Сяр и Солун, понеже дългите пътища ги товарят с големи разноски.
 

1. В. Григорович, пос. съч., стр. 121.


123

Много къщи в Петрич поминуват с дребна търговия. Между турското население има богати бейове, които владеят големи земи. Обаче от 20 години насам турците много са опаднали. По-преди почти цялата долина на Струмица е била тяхна. Сега голяма част от земята е откупена от селяните.

В средните векове Петрич е бил добра българска крепост. Той е играл важна роля във войните на Самуила с византийците, както и другите крепости около Беласица. При падането на българското царство Петрич е влизал във владенията на Костандин Македонски [1], който владеял цяла Северна Македония до Беласица, Струма и Вардар, бил васален господар на турците и ходел да им помага в сраженията с християните, макар против волята си. Той паднал убит в прочутата битка на султан Баязида с влашкия войвода Мирча, дето турците били победени [2] в 1394 г. Вероятно подир неговата смърт кралството му е подпаднало съвършено под турците. Тогава и Петрич трябва да е паднал в турски ръце
 

На 2 април отидох с моя домакин в черква. Тя е доста големичка и е съзидана от гранитни камъни. Дето се продават свещите, имаше двама епитропи. Обясниха ми, че единият е от българска страна, а другият от гъркоманска. Това разделение още повече се показа в пеенето. От лява страна пееше българският учител по славянски, а от дясна — един псалт по гръцки. Българските ученици бяха струпани от лява страна, а гръцките — от дясна. Служеха двама свещеници — единият на славянски, а другият на гръцки.

В църквата стоеше доста много народ. Тук средната и по-сиромашката класа по облеклото си и по типовете много ми напомняше жителите на Кюстендил. Мъжете бяха облечени с потури от черникав шаек с късо дъно и черни гайтани. Носеха широки отгоре отворени обувки. На плещите им беше облечена черна дреха, дълга до колените, с езици от мишниците надоле и черни гайтани по краищата. Главите им бяха повечето обръснати и на темето стоеше перчин, хубаво зарешен.
 

1. К. Иречек, пос. съч., стр. 435.

2. Пак там, стр. 458.


124

Еснафите и по-състоятелните въобще носят бечви (отворени гащи) като жителите на Южна Македония и на пищялите — тозлуци. Те носеха още дълги сукнени кюркове и главите им не бяха бръснати. Първенците бяха облечени со сукнени потури с дълги дъна и сукнени дълги кюркове. С френски дрехи беше само българският учител и двама по-млади до него. Старата носия на мъжете в Петрич е била тая, която носят сега по-сиромасите. Бечвите и тозлуците са нововедение от Южна Македония. Жените със своите тънки домашни фустани, с шарените си престилки и големи шамии също тъй ни напомнят жените от някои градища на Западна България

Въобще петричани както по носията си, така и по езика си приличат на населението от Западна България.  се произнася като е, а членът от мъжки род е о. Бъдещето на глагола съм е ке, напр.: «човеко ке донесе хлеб» казват петричани.

Подир отпуск на черквата около мене се събраха по-първите българи; запознахме се лесно и скоро стъпихме в разговори. Аз им разправих как в Скопие отишел вече български владика. Това произведе голяма радост между тях. Те ми разказаха, че напоследък между гъркоманите постоянно нещо се шушнело и че не били весели, откак получили с последната поща вестници.

Трябваше да отидем на посещение в по-първите къщи. Тръгнах с цял куп другари. В черковния двор на много места се продаваше свинско месо.

Непокварената простота на домашната обстановка, чистотата на къщята и простодушните обноски на домакините ми направиха насякъде най-добро впечатление. Всичките по-богати християни от Петрич, градските първенци, търговците и еснафите бяха на българска страна. Едвам около 40 къщи има отцепници, за които серският силогос издържа гръцко училище. Между българите първенствуеща роля играеха трима: един стар градски чорбаджия, страстно предаден на българското черковно-училищно дело, един млад търговец с голяма енерия и един земевладелец, който е общинар и училищен настоятел, църковен епитроп и градски прочут екимджия. Той пуща кръв, лекува от треска, от настинка, от рани и пр. Вади зъби и дава


125

наставления на всички, които го питат и не питат; той е пъргав, енергичен и много убедителен в говоренето си; парализира напълно авторитета на градския доктор, който впрочем надали повече знаеше медицината от него. Нашият доктор на младини е служил при някой военен лекар и от него е изучил своята наука.

По обед отидохме на хорото. На една поляна, близо до реката, свиреше гайда и играеха момци и моми на леса по същия начин, както играят в Серско. Хорото се води от един опитен мъж, по него отиват други мъже и след тях идат жените и момите. Гайдата спря и хорото почна да играе с песни. Тук забележих при пеенето, как един стих се прекъсва на средата на последната дума и после се повтаря цялата дума.

От хорото излязохме в горния край на града и оттам се качихме на върха на «калето». В подножието на върха има остатъци от стара църквица. Къде средата на върха се намира една доста широка поляна, наречена Мирчовица. Върхът е много по-горе от Мирчовица. Той състои от една триъгълна поляна, наведена малко към града, голяма до 800—900 квадр. м. Тук-таме се виждат малки остатки от стари зидове. Види се, че крепостта е била много слаба и лесно е разрушена. Няма здравите основи на римските крепости.

От калето видяхме цялата Мелнишка котловина с Пиринската верига, която я загражда. Град Мелник и р. Струма са скрити между хълмовете. Цялата Мелнишка каза ни представя една силно хълмиста местност, прорязана от много потоци, що слизат от снежните пирински върхове.

На север от нас се виждаха разстлани на голямо разстояние Малешевските планини, повечето обезлесени. Но най-хубаво изгледва разкошната долина на р. Струмица със зелени тъмни нивя и хубави селца и много гори в подножието на Беласица. Долината се вижда на едно разстояние близо 10 часа дълго. Беласица стои като чудесна стръмна стена от южния й край, като постоянно закривява към запад и цяла е облечена с дъбови и букови гори. От друга страна се гледа една гола ниска планина, наречена Огражден, скачена на запад с Плачковица, а на изток с Малешевските планини


126

Долината е широка от 5—7 километра. По средата й върви реката, която красиво се вие низ зелените ниви и ливади.

Надвечер слезнахме на южния край на града, дето имаше по-голямо хоро, всред една голяма градина. Наблизо бе гръцкото училище. Тук стана малка разпра, каквито са много често по Македония. От гръцкото училище бяха донесени столове за седене. На един такъв стол седнал старец българин. Гръцкият даскал дошъл да го вземе от стареца. Тоя последният му го не дал. Дига се шум и глъч, в който взеха участие повече от 100-ина души; старецът остана на стола, а гръцкият даскал се оттегли много разядосан и посрамен.

Вечерта прекарахме в разговори с по-първите граждани на Петрич. Говорихме за черковните борби, за поминъка на населението, за българските владици и други подобни.

На другия ден посетих по-малката черква. Тя е в долния край на града. Съградена е по-просто и не е украсена толкоз. И в нея се пееше смесено.

Подир това отидох в българското училище. То се намира в средата на българските махали. Мъжкото училище има 4 стаи за учениците и една за учителите. Стаите са малко тъмнички, но инак доста големи и чистички.

Девическото училище е малко по-настрана, но в същия двор. То има две стаи за децата и една за учителката. Мъжкото училище има 4 отделения с около 100 деца и 2-ма учители. Понякога имат и първи клас. Женското училище има четири отделения с около 45 деца и една учителка. Главният учител получава 50 т. л. годишно; вторият — 30 лири и учителката 30 т. л. Гръцкото училище има 1 учител и 1 учителка. Посещава се от 30 ученици и 25 ученички. То не е направило никакъв успех и гръцкият писмен език е достояние само на трима попове и 3—4 търговци, сичките полуграмотни.

Турците имат две първоначални училища с двама ходжи и около 180 деца. Учението върви по старата коранска метода.

Петричани не са водили много усилна борба за българската книга. Преди войната те успели вече да си отворят училище и да въведат наполовина славянския език в църквите. През време


127

на войната училището се затворило, но щом поутихнали времената, общината пак условила български учител. Мелнишкият владика затворил училището и заповядал да затворят няколко души от по-първите граждани. Затворените били отведени в Сяр, дето кадията скоро ги освободил, като получил един добър бакшиш. В това време Сарафов отишъл в Солун заедно с петричкия и мелнишкия учители. Там успели да получат дипломи за учителствуване и едно писмо до серския мутесариф, в което се явявало, че се позволява откриване на български училища в тия градове. Около това време и мелнишкият митрополит Прокопия обърнал политиката си; той почнал да гали българите и даже защищавал в някои случаи училищата им. Петричани само за пеенето в църква трябваше до най-ново време да се борят с малкото гъркомански къщи, които намираха подкрепа в конака. Ще видим на друго място, че и тоя въпрос се реши в полза на голямото болшинство.

Петричката каза захваща: 1) долината по р. Струмица от устието й, нещо 8 часа на запад, до селото Ключ, дето долината много се стеснява, и сетне, като се разширява наново, начева се Струмишката каза; 2) източните поли на Малешевските планини до реката Струма.

Долината на р. Струмица е една от най-богатите долини на полуострова. Тя е гъсто населена, добре обработена и сякога награждава хубаво работника за трудовете му. Селяните отбиват реката по нивята и тя напоява около 5000 дулюма оризови поля и градини. От гористата Беласица се стичат много рекички, които мокрят съвсем хубаво останалата половина на полето. Планините на север добре защищават долината от лошави ветрове, затова зимата сравнително е лека и памукът става много добър. Тук се ражда жито, кукуруз, ръж, ечемик, памук, сусам, ориз и афион.

В източните поли на Малешевските планини коритото на р. Струма има хубава земя за работа, но е малко, и земеделието там е слабо, заради това пък в тия места има богати пасища, дето се отгледват много овци и кози.

Според турския официален календар в Петричката каза има 150 000 уврата поле за работа, 200 000 уврата пасища, глав-


128

но по Малешевските планини, и 300 000 уврати гористи и скалисти места.

Горите на Беласица се състоят от дъб и бук. В полите има много кестенови и орехови гори. По Малешевските планини расте дъб, бук и борикови гори.

Тук приложената таблица на населението е съставена според сведенията, дадени от петричани, които познават добре околността, като търговци.

1. Смохлари 2. Дрожово (Драгошево) 3. Габрене 4. Конарине 5. Селяне 6. Ключ 7. Скърт 8. Яворница 9. Камена 10. Димидово 11. Коларово 12. Елешница 13. Ляшница 14. Митиново 15. Тополница 16. Долня 17. Средня Махала 18. Дере 19. Стиник (Стейник) 20. Бадиле (Бадилен) 21. Байково 22. Обрадово 23. Крушица


129

24. Борович (Боровица) 25. Занога 26. Егуменец 27. Зарадал 28. Драгуш 29. Крънджил 30. Иваново 31. Долене 32. Занопол 33. Вишне (Вишна) 34. Мисли Чифлик 35. Дреновци 36. Рибница 37. Заичан 38. Мендово 39. Гюргево 40. Чоричене 41. Яково 42. Тонско дъбе 43. Дряново 44. Богородица 45. Старчево 46. Кърнагово 47. Михново 48. Ширбаново 49. Орман 50. Будинца 51. Слимница 52. Добри Лаки 53. Колибите 54. Клепало


130

55. Раздол 56. Рибница 57. Крушица 58. Вракуповци 59. Моровци 60. Кърпелово 61. Гуреме (Гореме) 62. Цапарево 63. Маала 64. Седелец 65. Игралица 66. Велюшец 67. Палат 68. Каменица 69. Решково 70. Микрево 71. Въксон 72. Кърстилци 73. Никодин 74. Брезница

Като положим и числото на къщите в града, ще получим:

Като смятаме според показания вече начин българи по 6 души на къща, помаци и турци по 5 и цигани по 6, ще получим.


131
 

Една сравнителна таблица на числата, показани от разните статистики за тая каза, не можем да дадем, понеже много села разменяваха своите административни центрове. Така напр. по-преди селата на Каршияка спадаха към Мелник, а някои мелнишки села спадаха към Петрич. Когато говорим за Мелнишката каза, тогава ще направим сравнение на сборните числа от двете кази.

Българите, християни, съставят близо 59% от цялото население. Те живеят пръснати по цялата каза и се занимават главно със земеделие и скотовъдство. Около 600 къщи от тях са чифлигари, т.е. живеят на чужда земя. Преди 20 години цялата долина на р. Струмица и най-добрата земя около нея е била притежание на турски бегове. Обаче, както навсякъде, така и тук в последните десетолетия селяните сполучили много чифлици да откупят.

В долините преобладава земеделско население, а по полите на Каршияка — скотовъдско. Земеделските села имат печален изглед. Къщите им са прости колиби с по една, рядко — две стаи. Духът в населението е убит. Дълговременното притеснение и грабене от страна на беговете е омаломощило населението. Ония села, които са сполучили да се откупят, не са могли да се оправят поради тежките данъци в последно време. Нека земем пред вид, че най-добрите оризови поля и досега са изключително в ръцете на турските села.

Планинците са били много по-добре поставени до Руско-турската война. Там чифликчийството не е имало успех и притесненията са били по-слаби. Имало е села с по десетини хиляди глави дребен добитък. През войната на 1878 г. заедно с разложани и кресненци се побуниха и селата от Каршияка. Тогава селяните разориха и изгориха много турски и помашки села наоколо си. Като се потуши въстанието, жителите избягаха


132

в България. В това време турските и помашките селяни изгориха християнските села и цялата планина се опустоши. Подир утихването на духовете върнаха се българите наново и си съградиха нови села, но не можеха да достигнат прежното си благосъстояние. Появяването на комитските чети още повече повреди на населението. Мнозина богати селяни бяха обрани от комитите, а още повече от потерите, изпращани срещу комитите.

По езика си населението от Петричко спада към западните българи:  се изговаря навсякъде като е; членът от мъжки род единствено число е о; бъдещето от глагола съм се изговаря ке-то в средата на думите се произнася на а.

Християните българи в казата заедно с града имат 16 църкви, от които в 14 се служи сега по славянски и в две по гръцки, именно в малката градска и в църквата на селото Кърнилово. [1]

Населението е останало много назад в образователно отношение. Едва в 10 села имаше през тази година български училища с по 1 учител, а в село Кърнилово има гръцко училище с гръцки учител.

Помаците живеят изключително на Каршияка. Те съставят част от малешевската група в Малешевските планини, която посредством помаците в Горно-Джумайската каза се свързва с разложките и доспатските помаци. В Каршияка има 4 чисти и 2 смесени с християнски помашки села.

Турците в Петричката каза съставяват 34,6% от цялото население. Селските турци спадат към конярското племе. Гражданите ги наричат юруци. Ония, които населяват долините, са добри земледелци и работят главно ориз, понеже водните места са в техни ръце; а планинците са скотовъдци.

Мохамеданите в цялата каза имат 13 джамии с мечети, 1 джамия без мечет, 1 теке, едно тюлбе (свещен гроб), 3 медрезета и 10 народни училища.

Циганите са мохамедани и водят скитнически живот.
 

1. През 1891 г. 4/5 от християните в Петрич и казата преминаха официално под ведомството на Българската екзархия.


133

Производство. През 1887 година са били разработили следното количество пространство земя:

Угари неизвестно колко има.

Според пресмятанията, направени от петричкия меджлис, 1 уврат дава 5 кила жито, 6 кила ръж, 7 кила овес, 4 кила ечемик, 8 кила просо, 7 кила царевица, 100 оки ориз, 50 оки тютюн, 30 оки памук, 60 оки сусам. Като смятаме средната тежест на 1 кило жито 22 оки, — ръж 18 оки, — овес 15 оки, — ечемик 18 оки, — просо 20 оки и царевица 22 оки, то на основание тези числа Петричката каза произвожда:


134

Лозя в казата а има 1200 дюлюма, от които се получава 480 000 оки грозде. Част от гроздето се продава и яде, част от него служи за правене вино. Добива се около 120000 оки слабо качество вино, което се пие на мястото си

Едър добитък:

Дребен добитък:

Копринени червеи хранят сравнително малко, при всичко, че климатът много е пригоден за тях. Годишно се получават до 8000 оки кожурци.


135

Пчели. В казата са преброени 2655 кошера. Като се сметне на всякой по 5 оки мед и 300 драма восък, то ще излезе мед 13 275 оки и восък 1991 ока.

От горните числа ясно се вижда, че казата произвожда много храна и дребен добитък. На къща се пада близо по 17 глави дребен добитък. Навън се изкарват главно овци, овни и агънца, а козите остават за местно потребление. Купци дохождат от Солун, Сяр и Мелник; събират напролет стоката и я карат по пазарите. Вълна се получава около 5000 оки и козина до 5500 оки. Навън се изнася по малко вълна, която струва на мястото до 6—7 гроша оката.

Свините държат важно място между износната стока; трябва числото им да е много по-голямо от показаното. Те се събират от търговци и се разпродават по Серско, Неврокопско и Драмско. От земните произведения навън се изкарват: жито, ръж, просо, памук, сусамово масло, ориз и афион. Житото, ръжта и просото се изнасят в околните места в малко количество. Главно отиват в Малешевско. Важно място между износните произведения държи сусамовото масло. То се приготовява от сусамово и маково семе. 100 оки сусамово семе дава 37 оки масло, а 100 оки маково семе дава до 35 оки. Според това в Петричко се получава годишно 111 000 оки сусамово масло и 70 000 маково — сичко, известно под името шарлаан. От това количество половината се изнася навън. Продава се на мястото около 5 гр. оката.

Афионът от година на година се повече се произвожда и понастоящем държи важно място в поминъка на населението. През 1887 год. е добито 3000 оки, сичкият изнесен навън; до настояще време трябва да се е увеличило производството му до 5000 оки. Понеже оката му се продава 170 до 200 гр., то населението вижда голяма облага от него.

Главно място в производството на Петричко държи оризът. Според официалните данни получава се годишно до 50 000 оки. Обаче това количество е далеч от истинното, Понеже с оризопроизводство се занимава главно турското население, то неговото производство нарочно се намалява от беговете, за да избягнат с това големия десятък.


136

Петричкият ориз е добър. Той се продава есен в голямо количество в Сяр и Солун. На мястото оката му струва от 1 1/2 до 2 гр. според годината и качеството.

Друг приходен клон за Петричко е овощарството, за което в календаря нищо не се споменува. В Сяр, Солун, Драма и Кавала се докарват голямо количество круши и ябълки от Петричко.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]