А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница
 

VIII. От Петрич до Мелник
 

На 3 април къде обяд тръгнах за Мелник с нов проводач. Слезнахме през градините по един пешашки път в полите на последните хълмове на Беласица. Отивахме по левия бряг на Петричката рекичка измежду ниви и ливади. Пътят държи източна посока. Подир един час стигнахме селото Митино. Всред селото играеше хоро с песни. Селяните носеха много напъстрени дрехи и големи сребърни пафти на кръста си. От селото да се отиде до Струма, трябва да се мине един хълм, който усамотено се издига между Петричката рекичка и устието на Струма. Тоя хълм се нарича Кожух. От селото за един час време минахме хълма и стигнахме до Струма.

Тук бродът е много широк и по краищата водата е съвсем плитка. Прегазихме до едно малко островче и влязохме в една ладия, направена от дъски като Рупелската, но по-малка от нея. Скоро дойдоха и двама молли — пътуващи проповедници. Имаше 4-ма турци, които караха ладията. Един от тях се съблече гол и с едно въже потегли коритото право срещу течението на реката. Другите трима му помагаха, като налягаха с големи лостове по дъното на реката. Когато водата достигна до плещите на тегляча, той влезе в ладията и тя се пусна надоле по течението на реката. Тогава тримата с лостовете постоянно бутаха предния й край накъде брега и ладията излезе ниско на отсрещния бряг. Там платихме за преноса и тръгнахме напред.

По левия бряг има голямо пространство земя, насипана с пясък и обрасла с върбалак и ракитак. Реката постоянно се

137

стреми да рови десния си бряг и оставя наляво пусто песъкливо речище.

През една тясна пътека се измъкнахме с труд до по-добър път. Скоро стигнахме до брега на Мелнишката река, която нашироко се разлива при втичането си в Струма. Отивахме с`е наблизо до реката по десния й бряг. Местността е хълмиста. Хълмовете идат от Пирин към Струма; те са повечето голи и посеяни с ниви. Има по някъде оставени твърде малки горички. Виждахме много селца по бреговете на реката и по околните брежнини. Навсякъде селяните се веселяха. Чуваха се гайди, тъпани и се виждаха пъстрите хора. Никого не срещнахме по пътя освен двама турци с хубави коне. Подир един час път от Струма слезнахме в самото речище на Мелнишката река и цял час трябваше да вървим из него, като газихме на 12 места реката. Колкото по:навътре отивахме, толкова повече бреговете на реката ставаха по-стръмни. Те състояха от песъклива земя, яко свързана от глината.

Най-сетне се появи част от града зад едно тясно и непристъпно устие. От дясна страна стои стара разсипана кула и малко по-навътре се види мечет и няколко къщи до речището. Стори ни се, че влизаме в затвор, защото и слънцето се не виждаше вече. На край града спряхме на един хан.
 

[Previous] [Next]
[Back to Index]