Б. Битолско, Преспа и Охридско
XII. Горна и Долна Дебърца
Планините, които от север преграждат Малисията и въобще Охридската котловина, не се отличават със своята голяма височина, но за това те нашир завземат голямо пространство. Тези вериги идат от Шар планина на изток и образуват северната преграда и на Преспанската котловина,като носят разни названия.
Изворите по северните им склонове се събират в реките Треска и Църна, притоци на р. Вардар. Те спадат в коритото на Архипелаг. А онези извори, които са по южните им склонове, се събират в реките Голяма река, Коселската река и Сатеската река. Първата отива в Преспанското езеро, втората в Охридското и третата в Дрим. Значи те отиват в Адриатическо море.
Тези вериги се протакат от коритото на Дрим до Битолското поле и вървят от запад към изток, но западният край стои малко по-насевер от източния.
469
Западният им край до Коселската река носи названието Дебърца и се дели на две части: Долна Дебърца, която захваща най-западната част на планините, и Горна Дебърца, която е разположена около притоците на Сатеската река.
Долна Дебърца е покрита с 18 села, от които 6 мюсюлмански с 2500 жители
и 12 български с 3600 жители. А Горна Дебърца захваща 13 български села
с 4200 жители и 1 турско с 360 жители.
[Previous] [Next]
[Back to Index]